3. Защо всички видове
растения и животни са
важни за природата?
 Всички организми са
свързани помежду си чрез
хранителните вериги.
 Ако унищожим само един
вид от тях, това ще се
отрази на всички останали.
 Както едрите мечки, така
и дребните мравки имат
важно значение за
природните съобщества.

4. Ако унищожим само един вид
от тях, това ще се отрази на
всички останали.
Пример: Комарите са вредни за човека,
защото пренасят болести. Но
трябва ли да ги унищожаваме?
комар дребни риби
птициКато премахнем всички
комари, ще отнемем от
храната на дребните риби и птици.
Част от тях могат да умрат от глад.

5. Какво ще се случи с животните, които
се хранят с птици и дребни риби?
По-големите животни, които се
хранят с рибки и птички също ще
пострадат, защото ще останат
без храна.
Извод:
Когато унищожим всички комари,
ние ще прекъснем хранителните
вериги, в които те участват.
Така ние нарушаваме
в природата.
Хората не трябва да се намесват в
природата, преди да са проучили дали
няма да навредят на живите организми.

6. Хората трябва да съхранят богатото
разнообразие от различни видове
растения и животни.

7. Опазването на природата
означава
.

8. план
също е жив организъм.
Като такъв той е част от
живата природа.
От какви условия за
живот се нуждае човек?
въздух
вода
светлина
и топлина
храна
и др.

9.  Едновременно с това
много активно влияе на
природната среда и я променя.
е най-силният хищник,
защото разполага с оръжия,
които правят животните
лесни негови жертви.

10. С какво човешката дейност
застрашава живеещите в диво
състояние животни и растения?

12. и предизвикват намаляване на
числеността на някои бозайници, птици и риби.

13. Хората
Например, когато хората изсекат дърветата от
склоновете на една планина, това води до:
- постепенно унищожаване на
почвата по тези склонове;
- източниците на вода пресъхват;
- дъждовете намаляват;
- Променят се растителният и
животинският свят в планината. Нарушава се
равновесието.

14. Хората
.

17. Така човекът променя
природата и отнема част
от естествената среда на
живеещите в диво състояние
растения и животни.

18. осъзнава необходимостта
от опазването на природата. Как?
 Издава , в която
описва застрашените от
изчезване и редките видове
растения и животни.
, с които
забранява:
- късането или изсичането на
защитени растения;
- улавянето или убиването на
защитени животни
 Обособява някои места и ги
обявява за

19. план
Поради дейността на хората някои видове растения
и животни са , а други са
.

20. България е сред страните
в Европа с най-богато
разнообразие от
различни видове
растения и животни
(биоразнообразие).
За да се опази разноо-
бразието в живата
природа, защитените
видове са поставени
.

21. http://kniga.petosoubl.com

22. ФЛОРА – всички растителни видове.
ФАУНА – всички животински видове.
За защитени видове са обявени
327 птици, 389 растения, 473
животни и 1766 дървесни вида.
Към 1999 г. под стриктна защита
са поставени 389 вида висши
растения.

23. Том първи –
растения
Том втори –
животни
Том трети –
Природни
местообитания
В създадената специална Червена книга
на България са вписани
и и
.

30. Балканска пъстърва
Тази риба с право може да бъде наречена царицата на
планинските езера и реки. Тялото й е стройно,
издължено и слабо сплеснато отстрани. Цветът на
рибата зависи от годишния сезон, от средата, която
обитава и от храната, която приема. Гърбът й е от
масленозелен, преливащ към кафявозелен,
златистокафяв, тъмнокафяв, до черен. Страните й са
златистожълти или златистокафяви, а коремът й е
белезникав, но през есента потъмнява. По гърба и от
двете страни на тялото има многобройни петна с
черен, червен или оранжев цвят. Гръбната, мазната и
горната част на опашната перка са покрити също с
тъмни петна. Главата й е средноголяма, а устата е
осеяна с дребни остри зъби. Развива се добре при
температура на водата 12-16 градуса. Оптималното
съдържание на кислород за балканската пъстърва е
над 7 куб. см/литър.Размножава се от октомври до
края на януари. В зависимост от температурата на
въздуха и водата /при по-топла есен по-рано, при
хладно време по-късно/ пъстървите предприемат
миграции нагоре по реките за хвърляне и оплождане
на хайвера. Според големината на женската, броят на
хайверните зърна е от 200 до 1500. След хвърлянето и
оплождането на хайвера, мъжкият и женската го
заравят с пясък.След това рибите се връщат обратно
по течението. При температура на водата 1 - 2 градуса,
малките рибки се излюпват след 160 - 180 дни. Ако
температурата е по-висока, например 7 - 8 градуса,
инкубационният период е значително по-кратък - до
60 - 90 дни. Растежът на балканската пъстърва е бавен.

34. Корморан
Малкият корморан наречен още малка
дяволица, или карабатак е една от най-редките
и застрашени от изчезване водолюбиви птици.
Обитава блата, езера, реки, заливни гори,
канали и други.
Оперението му е чернокафяво, като двата
пола са практически незабележими.
През размножителният период в
оперението му се появяват малки бели
петънца.

37. Колхидски фазан
Той е едра кокошева птица с дълга опашка. Има добре
изразен полов диморфизъм. Мъжките фазани са по-едри, с
ярко оперение и по-дълга опашка. Теглото им достига 1,2 -
1,3 кг. Дължината на тялото е 75-89 см, а размахът на
крилете - 70-90 см. Основният тон на оперението е
медночервен, с тъмни краища на перата. Главата, шията и
гърлото са тъмни, с виолетово - зелен метален блясък. Около
очите имат гола кожа с червен цвят. На стъпалото имат
шпора. На главата са с дълги над 1 см ушички от удължени
перца. Перата по горната част на гърдите са с широк тъмен
кант. Надкрилията са кафяви, надопашието - червено-
кафяво, а слабините - тъмночервени. Опашката е кафява, с
ясно изразени тъмни напречни препаски. Женските птици
достигат тегло до 0,85-0,9 кг и дължина на тялото - 53-62 см.
Те са сиво - кафяви, с тъмни петна и пъстрини по-добре
изразени по гърба. Отдолу тялото им е едноцветно,
пепелявосиво, на гърдите с червеникав оттенък. Женската на
колхидския фазан е най-дребна и с най - тъмно оцветяване в
сравнение с останалите подвидове, срещащи се у нас. В
полет фазаните се отличават лесно по сравнително едрите си
размери и дългата опашка. Излитат шумно и тежко, най -
често поединично. Първоначално набират известна
височина, след което се устремяват в праволинеен полет.
Понякога издават свистящ звук при летенето. Мъжките лесно
се различават от женските по яркото оперение и
характерния крясък при излитане.
Колхидският подвид фазан е разпространен на изток от
Черно море в Задкавказието - обл. Колхида в Грузия,
Североизточен Азербайджан, Южна Армения и
Северозападен Иран, и в Югоизточна Европа - Тракийската
низина. У нас в миналото се е срещал в Югоизточна България
- от средното течение на р. Марица до Черноморското
Речна рибарка
Рибарката е отличен въздушен маратонец. Удълженото и
грациозно тяло на тази великолепна птица, прилича на тялото на
чайката, но е по – дребно и завършва със силно раздвоена
опашка; тя лети с малки и съвсем равномерни помахвания на
крилата си. Тези няколко характерни белега са причина в някои
страни рибарката да бъде наричана морска лястовица. При
повечето видове гърбът и горната част на крилата й са сиви,
останалото тяло е бяло, а главата – отчасти черна.
Когато рибарката забележи плячка по водната повърхност, тя се
спуска отвесно с главата напред, гмурва се и излиза почти на
часа, стискайки в човката си уловената риба. Най –
разпространеният вид е речната рибарка, която се среща в
цялото Северно полукълбо. Някои от тези птици са големи
пътешественици. Арктичните морски лястовици прелитат над
западните брегове на Европа и Африка. Една от тези рибарки за
90 дни е прелетяла 14 000 км, а това е повече от 155 км на ден!
Обратно на рибарката, морелетникът има тромав летеж и
широки крила. Общо взето, оперението му е кафяво със светло
петно в основата на маховите пера. Големият морелетник
изглежда тромав, когато извършва кръстосващ полет; когато
обаче се спусне към някоя птица, той проявява чудесна
пъргавина и завидна скорост. Извън размножителния си период
големите морелетници кръжат сами над морето. Те са неуморни
спътници на корабите.
Морелетниците строят гнездата си във вдлъбнатини с формата на
леген, като ги застилат леко и ги обграждат с растителни останки.
Те гнездят винаги на открито, за да могат да виждат надалеч.
Женската снася две яйца със зеленикав, меслинов или кремав
оттенък, изпъстрени с тъмни петна. Мъжкият и женската се
сменят при мътенето. От 6 до 8 седмици след излюпването
малките плучават храна от родителите си, а после излитат сами.

39. Среща се по стръмните
скалисти планински склонове на
Рила, Пирин и Стара планина.
Повечето диви кози обитават
защитени територии.

40. Кафява мечка
Кафявата мечка е най -едрият хищник в България.Тя е от
семейство Мечкови/Ursidae/.Има късо, но огромно тяло с малки
очи и къси уши, рошава козина, която варира от тъмнокафява до
светлокафява.
Кафявата мечка живее в горски местности. Въпреки че изглежда
тромава, на кратки разстояния може да тича с 45 километра в
час.
Храни се с корени, жълъди и млади треви. Обича горски ягоди,
малини и боровинки, диви ябълки, сливи, круши, дини и мравки.
През лятото кафявите мечки прекарват много време в хранене,
като имат нужда от 14 килограма храна на ден. По-голямата част
от зимата прекарват в сън в леговищата си. Живеят от
натрупаните през лятото тлъстини, но ако огладнеят, излизат
навън. Когато храната не стига , мечките нападат.
Малките мечета се раждат по време на зимния сън на мечката.
Женската ражда през 2-3 години от 1 до 3 малки, които в
началото са слепи и голи и тежат едва по 350 грама.Те бозаят
мляко от майка си докато станат на 3 месеца и порастват много
бързо. През пролетта излизат навън да играят и да се учат да се
бият и ловуват. Малките кафяви мечета растат много бързо - през
първата година след раждането си малкото увеличава размерите
си почти 200 пъти.

41. Вълк
Вълкът (Canis lupus) е бозайник от семейство Canidae. Домашното
куче (Canis lupus familiaris) e подвид на вълка.
Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на
домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-
дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга
муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по голям от този на
кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната
страна на опашката, близо до основата, която отсъства при
кучетата. И докато лактите на много кучета са насочени настрани,
тези на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти
го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.
Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация
на зъбите. Горната челюст има 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8
предкътника и 4 кътника, а долната - 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8
предкътника и 6 кътника. Кучешките зъби са много по - важни
при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на
плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на
зъбите при удар от по - едра плячка. Възрастните бозайници са
високи около 66 - 80 cm при рамото, а теглото им е около 25 - 52
kg, като женските са с приблизително 20 % по-дребни от
мъжките. Дължината на тялото е 1,0 - 1,5 m, от които 30 - 50 cm е
опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго
бягане - те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на
гърба и краката. Вълците могат да пътуват на големи разстояния,
а широките им лапи им позволяват да затъват по - малко в снега,
отколкото тяхната плячка. Обемът на мозъка на вълка е с около
30 % по - голям от този на домашното куче, докато обемът на
мозъка на чакала е също с толкова проценти (около 30) по -
малък от този на кучето.
Вълците често изглеждат по - масивни от куче със същото тегло,
заради допълнителния обем на козината. Тя е съставена от два
пласта, твърда защитна козина, предпазваща от водата и калта, и

43. Изчезнал вид
В миналото е обитавал
скалистото крайбрежие на
Черно море около нос Калиакра.
Среща се по турското
Черноморско крайбрежие, в
Егейско море и по африканското
крайбрежие на Средиземно
море.
Попада в категорията критично
застрашен вид.

44. БРЪМБАР НОСОРОГ
Бръмбарът носорог достига дължина до 4,5
см.
Окраската на тялото му прелива от
тъмнокафява до червеникава и има силен
блясък.
Живее няколко месеца, храни се рядко със
сок от наранени дървета или загнили плодове.
Среща се предимно в близост до
широколистни гори, равнини и ниските части
на планините.

45. Еленовият рогач е най-
едрият вид бръмбари в
България. Мъжките са с
огромни челюсти, подобни
на еленови рога, откъдето
идва името на вида.

46. Голям стрелец
Голям стрелец (синурник, кравек, сивяк)
Coluber jugularis
Това е най-дългата наша змия. Достига, макар и рядко, до 190 -
204 см (не е изключено да се намерят екземпляри, дълги и до
220-230 см). Среща се доста често навсякъде из страната до към
800 м н.в. (като изключение до 1580 м н.в.). Познава се по черно -
сивото до сребристосиво тяло, всяка люспа има светло размито
надлъжно петно по средата. Коремът е бяложълт до
оранжевожълт, главата е с ръждивокафяви отенъци. Храни се с
дребни бозайници, гущери, птици, дребни змии. Малките се
хранят и с насекоми. Яйцеснасящ вид. На смока - стрелец най-
често се приписват легендите за смучене на мляко от крави и
кози, удушването на хора, изпиването на очите на жертвата и
други творби на фантазията. При отбрана хапе до кръв, но не е
отровен. Не е защитен.
Това е най – голямата змия, която се среща в България.
Дължината й достига до 2,4 м. Големият стрелец, който спада
към групата на смоковете, не е отровен.
Гръбната страна на тази змия е най – често сиво – черна до сиво –
жълта, а коремната е жълта. Поради това наричат големия
стрелец понякога и жълт смок. В млада възраст тази змия е
ореховокафява на цвят, изпъстрена с черни петна.
Големият стрелец е разпространен в по – ниските части на цяла
България. Среща се в разнообразни местности – сред ниви,
ливади, лозя, редки храсти, полски гори и др. в миналото често е
бил виждан в синурите между нивите, поради което е наречен
общ синурник. В нашите планини големият стрелец се изкачва
докъм 800м н.в.
Жълтият смок е силна змия, която е активна денем. Храни се с
мишки и други дребни гризачи, гущери, птички и по – дребни
змии. Когато човек иска да хване големи стрелец, той ожесточено

47. Каспийска блатна костенурка
Блатната костенурка е застрашен подвид, силно уязвим от
антропогенни въздействия! Разпространение: Среща се из
Струмската долина (Петрич, селата Левуново , Старчево и
Марикостиново, Благоевградски окръг), блатата североизточно и
югозападно от Свиленград , Източни Родопи (с. Мандрица,
Кърджалийски окръг). Южното Черноморско крайбрежие
(Ахтопол, долното течение на Резовска река ). Българските
популации очертават северната граница на ареала на вида, който
обхваща Южна Европа, Северозападна Африка и Предна Азия.
Численост. Около 500- 1500 екз. в известните находища (без
Резовска река).
Местообитаване
Обрасли с растителност бавно течащи или застояли водоеми до
200 м надм. в. — блата (вкл. разливи на термални извори),
полусолени речни лимани, долове сьс застояла вода; вторично
микроязовири, отводнителни канали. На повечето места обитава
заедно с обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis).
Размножаване: У нас все още не е изучено. В екземпляр от
Свиленград са намерени осем напълно готови за снасяне яйца в
края на май . В североизточната част на ареала снася 2-3 пъти
годишно по 8-10 яйца. Инкубационният период е около 90 дни.
Половата зрелост настъпва на 10—11 годишна възраст.
Фактори, влияещи отрицателно на развитието на блатните
костенурки са пресушаването на блатата (Старчево, Свиленград),
събирането им от курортисти (Ахтопол) убиването на уловените
екземпляри.
Взети мерки за опазване
Защитен вид от ЗЗП/1962 г. Предвидено е и глоба в размер на 75
лв за унищожен екземпляр.
Необходими мерки за опазване
Обявяване за защитени находището при Ахтопол и дола
Урурдере стри Свиленград. Забрана на риболова в микроязовира
на р. Топракдере при Свиленград. Запазване на сегашното

49. Дъждовник
Измежду всички наши земноводни дъждовникът бие най –
силно на очи поради характерната си окраска. Основният
цвят на тялото на това животно е черен, като то е
изпъстрено с неправилни, различно големи жълти петна.
Той достига до 20 – 28см дължина. Дъждовникът е
сухоземен обитател, като се среща главно в обрасли с
буйна растителност влажни планински местности. В
равнините го има само там, където се срещат обширни
гори или площи, обрасли с храсти. В планините на
България той се среща до 2350 м н.в. Подобно на
тритоните и дъждовникът е хищник. Но тъй като пълзи
твърде бавно, негова плячка стават само някои
бавноподвижни безгръбначни животни – земни червеи,
голи охлюви, стоножки, някои насекоми и др.
Женските дъждовници дават живот на своето потомство
във водата. Напролет те навлизат в някои водоеми с
бистра, стояща или бавно течаща вода.Тук женските
“раждат” направо малки ларви. Всъщност това не е
същинско раждане, защото женската снася едри до 6 мм
полупрозрачни, слабо бяло замъглени яйца, в които се
вижда свита малка ларва с черни очи. Веднага след
снасянето, а най – често още през време на снасянето, т.е.
при излизането на яйцата от клоаката на женския
дъждовник, ларвите се раздвижват, разкъсват тънката
ципеста обвивка на яйцата и потъват към дъното на
водоема. След това почти веднага започват да плуват
около майка си. В България дъждовникът се намира под
защитата на закона.

50. план
Ние можем да осигурим най-добрата защита на
растенията и на животните само, ако запазим
непокътната тяхната среда на живот. С тази
цел някои места в нашата страна със закон са
обявени за .

52. Днес в страната ни има три големи

53.  Техните планински склонове са покрити с
вековни гори.
 Горите са огромни естествени пречистватели
на въздуха и производители на кислород.
 Тук живеят сърни, мечки, диви кози, орли и много
други животни.
 Голямо е разнообразието на лечебни растения.
 Срещат се и растения, които не растат никъде
другаде по света. Например пиринският мак
расте само в Пирин, а рилската иглика – само в
Рила.
 Националните паркове са любимо място за
отдих и туризъм.

54. е най-големият
наш национален парк.

55. В него се опазват стари иглолистни гори и обширни
високопланински пасища.

56. Красивите „сини очи“ на планината
привличат много туристи.

57. На територията на се
намират четири български -
Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и
Скакавица. Национален парк „Рила“ е една от
най-големите защитени територии в Европа.

59. Много красиви са гледките и
в .

60. Тук можем да срещнем и опознаем
много от редките растения у нас,
като , и да видим
уникалната .

61. Величествените върхове се оглеждат
в кристалните езера на планината.

62. Национален парк „Пирин“
обхваща по-голямата част
от планината Пирин,
разположена в Югозападна
България.
В рамките на националния
парк се намират два
природни – Баюви
дупки - Джинджирица,
който е един от най-
старите резервати в
България, и резарват Юлен.

64. е сред
най-красивите кътчета на родината ни.

65. Тук могат да се срещнат над 10
растения, които могат да се
видят само в нашата страна.

66. Разнообразен е и животинският свят.

67. е разположен в средните и
най-високи части на Стара планина. Паркът се
простира между 500 и 2376 м надморска височина
като най-ниската точка е разположена близо до
Карлово, а най-високата на връх Ботев.

68. На територията на националния парк са обявени
, които покриват обща площ от над
20 000 хектара. Тези резервати са Боатин,
Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем,
Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река.

70. Над в страната. Те са
непокътнати части от родната природа, в които
е забранена всякаква стопанска дейност на човека.
В тях се опазват редки и застрашени
видове растения
и животни.

71. Един от най-известните български
е .
Разположен и в блатист район близо до река Дунав.

72. В тръстиките му гнездят над
къдроглав пеликан, лопатарка, рибарки, чапли и др.
къдроглав пеликан
лопатарка
рибарки
чапли

73. Там растат водни лилии и други защитени растения.

74. е името на резерват, който се намира
в Рила. Създаден с цел запазване на вековните
смърчови и смърчо-белмурови гори, които се
намират на височина от 1750 до 2000 м н.в.
Признато е, че това е едно от най-благоприятните
места за отглеждане на смърч в Европа.

76. Резервати в Национален парк „Централен Балкан“:
Боатин, Царичина, Козя Стена, Стенето, Стара Река,
Северен Джендем, Джендема, Пеещи скали, Соколна.
„Джендема“

77. „Стенето“
„Боатин“
„Царичина“
„Козя стена“

78. През 1933 г. в планината Странджа бил обявен

80. В се опазват определени
видове защитени растения или животни.

81. В
/Пловдивско/ се
опазва находището
на блатно кокиче.
Защитената местност се намира в с. Горица,
област Бургас. Тук също се намират значителни запаси
от редкия и застрашен растителен вид блатно кокиче
Луковиците му се използват за производство на
лекарство срещу детски паралич /нивалин/.

82. Защитената местност попада на
територията на природен парк "Странджа“. Там се
опазват диви птици и природни местообитания.

83. Водите на са богати на флора и фауна.
В реката са установени повече от 30 различни вида
. Най-често се среща .
Открити са 5 вида животни, които присъстват в
Червената книга на България, между които са
и . Растения с особено
значение за района на река Велека са защитените
и . По бреговете на
реката се среща , и др. В поречието на
Велека се намират резерватите „Силкосия“ и
„Узунбоджак“.

85. През 1934 г. е създаден първият
на Балканския полуостров

90. Златни пясъци

91. В Природен парк „Странджа“ виреят много
редки растения и животни и природата е уникална.
странджанска
зеленика

92. Изброените по-долу животните са защитени.
Разделете ги на насекоми, риби, земноводни,
влечуги, птици и бозайници.
скален орел, жаба дървесница, дива коза,
къдроглав пеликан, бръмбар носорог, мечка,
смок мишкар, лопатарка, вълк, див шаран,
видра, шипоопашата костенурка

93. Кои от посочените дейности на хората могат
да предизвикат нарушаване на равновесието в
природата?
обявяването на някои места за
защитени територии;
изсичането на горите и строежът
на нови градове;
използването на възобновими
източници на енергия.
Лопатарката е:
птица; растение; земноводно.

94. Кои са трите големи национални парка у нас?
„Рила“, „Пирин“, „Сребърна“;
„Рила“, „Пирин“, „Централен Балкан“;
„Рила“, „Пирин“, „Витоша“.
Кой е първият български резерват?
Силкосия в Странджа;
Сребърна край Силистра;
Централен Балкан в Стара планина.

95. Първият на Балканския полуостров народен парк е:
Витоша;
Родопи;
Странджа.
Кой от посочените природни защитени обекти
НЕ Е национален парк?
Сребърна;
Централен Балкан;
Рила.

96. растенията
животните
горите
блатата
градове
пътища

97. Сребърна
Парангалица
Централен Балкан
Пирин
Направете проект за избрана
от вас защитена територия.

98. План на урока:
Речник:
защитени територии –
включват гори земи и
водни площи. Опазването
на природата в
защитените територии
има предимство пред
другите дейности в тях.
1. Човекът е част от
живата природа.
2. Защитени растения
и животни
3. Защитени
територии