1. 1

2. 2
За авторите
ДжакКанфийлд
е президент на семинарите по
самоуважение и на фондацията за
самоуважение в град Калвър,
Калифорния. Той е ръководил
интензивни семинари за лично и
професионално развитие за повече от
500 000 души в Съединените щати,
Канада, Европа, Австралия и Азия.
Той е и автор на няколко книги за
развитието на самоуважението в
образованието и е бил консултант на
стотици компании и професионални
съюзи
ДЖАК
КАНФИЙЛД
МАРК ВИКТОР
ХАНСЕН
МаркВикторХансен
е известен мотиватор и аркетингов агент за
професионалисти, които искат да бъдат сред
10-те най-добри в своята професия и които
искат да утроят доходите си за три години.
Той изминава над 400000 километра
годишно, за да предаде на хората своята
увереност. Той е и популярен водещ от
радиото и телевизията.

3. 3
За книгата
Отзиви за книгата:
„Всяко лекарство със странични ефекти задължително има
предупреждение на етикета, същото се отнася и до книгите с
„Пилешка супа". Хората, които ги четат, трябва да бъдат
предупредени последния начин:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Четенето на тази книга е възможно
да доведе до смях, сълзи, присвито гърло и постоянно
нарастваненаобичта, смелосттаи личнатаотговорност."
ДЖИМ НЮМАН, автор на
„Пусни спирачките!"
„Човекникога неможе дапреядеспилешкасупа, майками поне
така казваше. Тази втора порция „Пилешка супа за душата" е от
онези лекарства, които се преглъщат лесно... и след това цял
ден ти оставят незабравимо и топло чувство."
ХАРВИ МАКЕЙ авторна „Как да плуваш сакулитебез да
бъдеш изяден"
„Сборникът с истории на Дж ак Канфийлд и Марк Виктор
Хансен представлява великолепна смесица от мъдрост и
прозрение, с една щипка безразсъдство и смях, с малко повече
милосърдие и с достатъчно топлота, за да сгрее ъгълчетата и
на най-мрачната душа. Прекрасно четиво за хора, които са
щастливи, обезсърчени, болни или просто тревожни. Тази книга е
полезна и питателна духовна храна. Вземайте по две дози всеки
ден и ми се обадете следващата седмица!"
Д-Р СТИЙВ АЛЪН МЛАДШИ
хуморист, писател и декан в Колежа по медицина
към Центъра по медицински науки в Сиракюз, щата Ню Йорк
„Със своята „Втора порция..." Марк Виктор Хансен и Джек
Канфийлд отново попаднаха на златна жила. Струва си да
отнесете новата им книга у дома. Давам й пълна десятка!"
ПИТЪР ВИДМАР Олимпийски златен
медалист по гимнастика
„Прекрасна книга... Всеки път, когато имам нужда от
подсилване, си вземам „Втора порция", която стопля сърцето и
възвисява духа ми."
РОБЪРТ КРИГЕЛ
автор на „Ако не е разбито... разбий го!"
„Дзкак Канфийлд и Марк Виктор Хансен са две от малкото
останали на този сбят добри, забележителни, великодушни и
изпълнени с обич човешки същества."
ЛАРМ УАЙЛД
„Най-добрите хумористи на Америка!”
в.,,НЮ ЙОРК ТЛЙМС”

4. 4
СЪДЪРЖАНИЕ:
За авторите........................................................................................................................................................................2
За книгата .........................................................................................................................................................................3
БЛАГОДАРНОСТИ.........................................................................................................................................................8
ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ,....................................................................................................................................................10
ВЪВЕДЕНИЕ..................................................................................................................................................................11
Как да се чете тази книга..............................................................................................................................................11
ЗА ЛЮБОВТА........................................................................................................................14
На цирк............................................................................................................................................................................15
Обувки.............................................................................................................................................................................16
Чейс..................................................................................................................................................................................16
Спасение по море............................................................................................................................................................19
Двеста прегръдки...........................................................................................................................................................20
Ягодов шейк и три стискания, моля!...........................................................................................................................21
Порцелановото парченце...............................................................................................................................................22
Нужна е смелост .............................................................................................................................................................25
Бъди какъвто си .............................................................................................................................................................27
Не, не губя надежда в днешната младеж .....................................................................................................................28
Цветето............................................................................................................................................................................29
Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща .........................................................................................30
Двама братя ....................................................................................................................................................................32
Сърцето ...........................................................................................................................................................................32
Сутринта на Коледа .......................................................................................................................................................34
Направи го още сега! .....................................................................................................................................................36
Мъченичеството на Анди ..............................................................................................................................................37
Ад и Рай -същинската разлика.....................................................................................................................................40
Подаръкът на равина.....................................................................................................................................................40
Подаръкът на баба .........................................................................................................................................................41
Ангелите нямат нужда от крака, за да летят ..............................................................................................................43
Той е моят баща..............................................................................................................................................................44
Каквото повикало, такова се oбадило..........................................................................................................................45
Банкнота от два долара .................................................................................................................................................45

5. 5
Най-голямата саможертва ............................................................................................................................................46
Каменоделецът ...............................................................................................................................................................47
ЗА РОДИТЕЛСТВОТО ..........................................................................................................49
Задължен съм ти.............................................................................................................................................................50
Ако можех да отгледам детето си отново....................................................................................................................51
Не забравяй, че отглеждаме деца, а не цветя ..............................................................................................................52
Той е още малко момченце............................................................................................................................................54
Нали, татко? ...................................................................................................................................................................54
Но не го направи ............................................................................................................................................................57
Дипломиране, наследство и други поучителни неща.................................................................................................58
Моят татко, когато бях на.............................................................................................................................................62
Духът на Дядо Коледа не е облечен непременно в червени дрехи ............................................................................63
Малката дама, която промени живота ми...................................................................................................................64
Десети ред централно.....................................................................................................................................................66
Годишните писма...........................................................................................................................................................67
Торбестата жълта риза ..................................................................................................................................................68
Подаръкът.......................................................................................................................................................................70
Тя си спомни...................................................................................................................................................................72
Спасение..........................................................................................................................................................................73
Очички, които те гледат................................................................................................................................................74
ЗА СМЪРТТА.........................................................................................................................75
Влез в светлината...........................................................................................................................................................76
Суки... най-добра приятелка във всичко.....................................................................................................................78
Историята на един герой ...............................................................................................................................................81
Спомен за Маргарет Мърфи.........................................................................................................................................85
В мен все още живее малкото дете ...............................................................................................................................86
Последно „сбогом" .........................................................................................................................................................88
Направете го днес!..........................................................................................................................................................90
Подходящите думи.........................................................................................................................................................91
Добрина в името на едно разбито сърце ......................................................................................................................91
Ще се видим сутринта ...................................................................................................................................................92
Любовта не си отива ......................................................................................................................................................94

6. 6
Най-красивият ангел.....................................................................................................................................................95
ВЪПРОС.................................................................................................................................97
НА ВЪТРЕШНА .....................................................................................................................97
НАГЛАСА ...............................................................................................................................97
Обезсърчен ли?...............................................................................................................................................................98
Гледна точка...................................................................................................................................................................98
Прозорецът......................................................................................................................................................................99
Оптимистът...................................................................................................................................................................100
Червената рокля...........................................................................................................................................................101
Изборът, който човек прави в живота си..................................................................................................................103
ЗА УЧЕНЕТО И НАУЧАВАНЕТО........................................................................................ 106
Вълшебните камъчета .................................................................................................................................................107
Ние сме олигофрени.....................................................................................................................................................108
Скаутски командир спасява положението................................................................................................................110
Какво става с днешната младеж?...............................................................................................................................111
Нула върху снега..........................................................................................................................................................114
Най-обикновено докосване .........................................................................................................................................115
Лилаво...........................................................................................................................................................................117
Госпожица Харди .........................................................................................................................................................118
Взаимният подарък......................................................................................................................................................120
Перла с огромна стойност ...........................................................................................................................................121
Каквото посееш ............................................................................................................................................................124
ИЗЖИВЕЙ МЕЧТАТА СИ.................................................................................................... 125
Едно малко момче........................................................................................................................................................126
Мечтата на едно малко момиче..................................................................................................................................126
Първата сделка на един търговец ..............................................................................................................................128
Да се поразходим пак из градината............................................................................................................................129
18 дупки в съзнанието му ............................................................................................................................................130
Не изпускай целта си от поглед ..................................................................................................................................131
Историята на каубоя....................................................................................................................................................132
Защо чакаш?... Направи го! ........................................................................................................................................134

7. 7
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯ.............................................................................. 137
Помислете за това ........................................................................................................................................................138
Тридесет и девет години -............................................................................................................................................142
твърде кратки -.............................................................................................................................................................142
твърде дълги – достатъчни..........................................................................................................................................142
Само проблеми .............................................................................................................................................................144
Ангелите влизат без „здрасти" ...................................................................................................................................145
Защо трябва да стават такива неща?.........................................................................................................................148
Най-здравата стомана минава....................................................................................................................................150
през най-горещата пещ................................................................................................................................................150
Състезанието.................................................................................................................................................................151
След време.....................................................................................................................................................................155
Връх Америка...............................................................................................................................................................155
Неоткрит шедьовър .....................................................................................................................................................158
Щом аз мога, можете и вие! ........................................................................................................................................160
Какво стана?.................................................................................................................................................................161
Да има мир....................................................................................................................................................................163
УНИВЕРСАЛНА МЪДРОСТ................................................................................................ 164
Мъдрост.........................................................................................................................................................................165
Наполеон и кожухарят.................................................................................................................................................165
Стъпки по брега ...........................................................................................................................................................166
През очите на едно дете ...............................................................................................................................................166
Гъши разум? .................................................................................................................................................................167
Знам, че отива на война...............................................................................................................................................168
Като карането на велосипед........................................................................................................................................170

8. 8
БЛАГОДАРНОСТИ
Както и първия том на „Пилешка супа за душата", настоящата
книга писахме, събирахме и редактирахме в продължение на две
години. За всички нас това бяха истински „усилия на любовта".
Ето защо искаме да благодарим на следните хора за техния
принос, без който тази книга никога нямаше да види бял свят.
На Дейв Потър - затова, че не се умори да ни предлага истории
повече от всеки друг и затова, че ни заведе на ски в Айдахо,
когато имахме нужда да се разтоварим от постоянното писане и
обсъждане. Ти си наш истински брат, Дейв!
На Питър Вегсо и Гари Сайдлър от „Хелт Комюникейшънс",
затова, че повярваха в нас и предадоха първата ни „Пилешка супа
за душата" в ръцете на над милион читатели. Благодарим Ви,
Питър и Гари. Обичаме Ви повече отколкото можем да изразим!
На съпругите ни Джорджия и Пати, на децата ни, Кристофър,
Оран, Кайл, Мелани и Елизабет, които ни осигуриха достатъчно
пространство да създадем тази книга и емоционална подкрепа да
оцелеем по време на смазващо огромния и сякаш безкраен труд.
Всеки ден Вие неизменно си оставахте пилешка супа за нашите
души!
На Пати Объри, която прекара безброй часове в писане и
преписване на ръкописа и надзираваше ранните етапи на
създаване на книгата. Пати - нямаше да се справим без теб!
На Ким Уийл, която прочете всичките 800 истории, които
получихме и ни възнагради със стотици часове ценна
информация.
На Енджжи Хувър, която се занимаваше до голяма степен с
общуването на Джак с външния свят и направи така, че да успеем
да завършим книгата.
На Аари Прайс и Аавърн Аий, задето през цялото това време се
занимаваха с фондацията за самоуважение без емоционалната и
физическа подкрепа на Джак. Благодарим, че не ни изоставихте.
На Труди Клефстад от „Офис Уъркс", която напечата първия
вариант на книгата за рекордно време и почти без печатни
грешки. Ти си истинско съкровище!
На Пеги Парадайз, която прочете и прецени всяка история,
постъпила в офиса на Марк.
На Кристин Белерис и Матю Дийнър, нашите редактори от „Хелт
Комюникейшънс", за великодушното им сьтрудничество в
довеждането на тази книга до сегашния й сьвършен вид.
На Доти Уолтърс, която ни се обаждаше почти всяка седмица, за

9. 9
да ни разкаже историята на личност, с която „на всяка цена
трябва да разговаряме и да включим в книгата". Доти, ти си наш
действителен наставник и другар!
На онези над 800 души, които ни изпратиха своите истории,
стихове и други творби; вие си знаете. Макар че някои от
произведенията, колкото и да са прекрасни, да не се вписваха в
цялостния замисъл на книгата, Вие ни предоставихте стотици
часове великолепно и вдъхновяващо четиво.
На следните хора, които прочетоха настоящата книга в
първоначалния и суров вид, помогнаха ни да направим
окончателния подбор и направиха ценни бележки за
усъвършенстването на книгата: Реймънд Арън, Стив Андреас,
Кели Апон, Джон Асараф, Джеф Объри, Кристин Белърис,
Майкъл и Мадона Билауьр, Кайл Канфийлд, Тейлър Канфийлд,
Бил Каулс и Синди Ханок от Скилпат, Матю Дийнър, Майк Хол,
Боб и Тиър Харис, Дженифър Хоторн, Лу Хеклър, Ив Хоугън,
Сенди Холанд, Норман Хау, Пеги Дркенкинс, Рут А.Джонстън,
Кимбърли Кирбъргър, Джефри Лейн (Великолепният редактор на
списание „Чейнджис", което от години представя нашата
„Пилешка супа"), Даниел Лий, Сенди Лимина, Мелади Макарти,
Ърни Мендес, Томас Нани, Синди Паладжак, Дейв Поптьр, Лий
Потс, Дейв Раб, Бренда Роуз, Марси Смирноф, Каролин
Стрикланд, Доти Уолтърс, Харолд Уелс (съавтора на Джак В
книгата „100 начина за повишаване на самочувствието в класната
стая") и Морийн Уилчински.
И на следните хора, дали своя принос по други не по-маловажни
начи¬ни: Катрин Батърфийлд; Майкъл Адамсън, Роналд Далстън,
Чък ДодЖ, Дейвид Латимър и Мартин Лоу, чиито произведения
са Включени В настоящия сборник; Пам фингър, чиито
ноВинарски сбедения са постоянен източник на ВдъхноВение за
Всички ни; Хелън фишър, за прекрасния цитат от Ганди; Барбара
Гланц, за Всички онези Велики цитати, които сподели с нас; Чък
ГлаВър; Нийл Главър; Сюзън Дж.Толба; Джери Харт; Лес Хюит;
Кийт Хаус; Дорис Джанк; Майкъл Джефрийс; Дон Оливет; Пег
Отсби; Бърти Синоуик; Доли Търпин и Ким Уайс.
Твърде е възможно, поради огромните мащаби на нашия проект,
да сме изпуснали имената на хора, които са ни помогнали, за
което много съжаляваме, но сме им много благодарни за
подкрепата, направила възможно съществуването на тази книга.
Благодарим Ви за мненията, за вниманието, за
самоотвержеността и проявените усилия.

10. 10
ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ,
Аз съм тук заради теб. Когато се почувстваш сам или самотен, потърси
моята компания. Когато си изпълнен със съмнение и самочувствието ти
се струва далечен спомен, потърси моята светлинка. Когато хаосът се
опитва да забладее живота ти, вслушай се в моята мъдрост. Както
навремето баба и дядо са ти давали пилешка супа, за да укрепне тялото
ти, така и аз съм тук сега, за да дам сила на душата ти. Моите
прозрения в областта на семейството и любовта ще те изведат от
мрачните дълбини на самотата. Моите разкази за смелост и
устойчивост ще укрепят решимостта ти.
Рецептата ми съдържа силна доза вдъхновение, предоставена от
онези, които са се сблъскали с предизвикателства, само за да ги
преодолеят и да се изправят на върха им сред облаците и звездите.
Цялото ти същество ще затрепти с нова енергия и лекота, докато
поглъщаш огромните количества хумор, докато се бориш да споделиш
своите безценни дарове с нуждаещите се на този свят. Разказите за
победи, за проявили смелост мъже и жени, които са минали по този път
преди теб, ще направят походката ти по-бодра и мечтите ти по-
жизнени. Велики мисли, произнесени от най-мъдрите сред нас, ще
разкъсат веригите на страха, които те сковават.
И най-вече, предлагам ти витамина на прозрението - прозрението за
бъдеще, изпълнено с радости, победи, щастие, здраве, благоденствие,
другарство и любов. Аз съм „Пилешка супа за душата".
ДЖОН УЕЙН ШЛАТЪР

11. 11
ВЪВЕДЕНИЕ
Вселената е съставена от преживелици, не от атоми.
МЮРИЪЛ РЪКАЙЗЪР
"От все сърце и с радост ви предлагаме „Втора порция:
„Пилешка супа за душата". Тази книга съдържа 101 истории, които
вярваме, че ще ви вдъхновят и ще ви мотивират да обичате
наистина безусловно, да вивеете с повече жар и страст и да
преследвате най-съкровените въжделения на сърцето си с по-голямо
убеждение. Тя ще ви подкрепи в моменти на отчаяние и неуспех и
ще ви утеши в мигове на мъка и загуба. Тя ще бъде ваш другар в
живота, който ще ви дава сили и мъдрост, когато се нуждаете.
Скоро ще потеглите на чудесно пътешествие. Тази книга е
различна от другите книги, които сте чели. Понякога ще се докосва
до най-скритите кътчета на вашето същество. В други случаи ще ви
издига до неподозирани висини на щастие и любов. Първата
„Пилешка супа за душата" се оказа толкова силна, че дори хора,
които принципно не четат, ни писаха, че са я прочели от кора до
кора. Учудихме се как е възможно. Обясниха ни, че силата на
любовта, вдъхновението и сълзите, радостта за техните души са ги
запленили и са ги накарали да четат по-нататък.
Аз съм само на десет години и съм влюбен в тази книга.
Удивително е, че тази книга ми харесва. Обикновено не чета,
но ето че сега не мога да се спра да чета.
Райън О. - 4-ти клас
Как да се чете тази книга
Тази книга може да се прочете на един дъх, но ние не го
препоръчваме. По-добре е да седнете на спо-койствие и бавничко да
отпивате от нея малко по малко - като от хубаво Вино. Всяка глътка
ще ви изпълва с топлина, ще ви разтърсва и ще грейвате с вътрешна
светлина. Ще откриете, че всяка история обласкава и подкрепя
сърцето, мисълта и душата ви по различен начин. Приканваме ви да
се отдадете изцяло на този процес и да си позволите достатъчно
време, за да възприемете всяка история. Ако се втурнете да
препускате през тях на бегом, мо е да пропуснете дълбокия смисъл,
скрит под повърхността. Всяка история съдържа голяма доза
житейски опит и мъдрост.
След като получихме хиляди писма от читатели, описващи
как книгата е повлияла на живота им, ние сме още по-убедени, че
човешките истории са едно от най-мощните средства за
преобразяване на нашия живот. Тези разкази въздействат директно

12. 12
на подсъзнанието. Чертаят планове за по-добър живот. Предлагат
практически решения на всекидневните ни проблеми и моделират
активно и съзидателно поведение. Лекуват раните ни и ни
припомнят за най-възвишените страни на нашата природа. Въздигат
ни над битовите грижи и пробуждат духа ни за безкрайни
възможности. Вдъхновяват ни да вършим и да бъдем нещо повече
от това, което първоначално сме смятали за възможно.
Споделете тези истории с другите.
Ти може да имаш богатства безмерни,
ковчежета пълни със злато и перли.
Но от мен по-богат едва ли си ти,
защото познавам разказвач на съдби.
Синтия Пърл Мос
Някои от историите ще ви подтикнат да ги споделите с любим
човек или приятел. Когато се почувствате затрогнати до дъното на
душата си, затворете очи за миг и се запитайте: „Кой има най-
голяма нужда от тази история?". Може би ще се сетите за някой
близък. Отделете време да отидете при него и да му раз-кажете тази
история. От споделения със скъп на сърцето ви човек разказ ще се
обогатите още побече. Чуйте какво пише по въпроса Мартин Бубър:
Една история трябва да бъде разказана по такъв начин, че
сама по себе си да представлява подкрепа. Дядо ми беше куц.
Веднъж го помолиха да разкаже нещо за своя учител. И той
разказа как учителят му подскачал и таниувал по време на
молитва. Както разказваше, дядо ми се надигна, до такава
степен погълнат от разказа си, че и той взе да скача и
таниува, за да ни покаже как точно правел учителят. От
този час насетне той вече не куцаше. Ето така трябва да се
разказва!
Помислете как можете да споделите тези истории, когато сте
на работа, в църквата, синагогата или храма, както и у дома със
семейството си. След като ги разкажете, обяснете защо този разказ
ви е развълнувал и защо сте пожелали да го споделите с тях. И най-
важ-ното, нека тези истории ви вдъхновят да споделите и личните
си преживявания.
Четенето, разказването и изслушването на лични съдби и
истории може много да ви промени. Историите са мощен двигател,
който освобождава неосъзнатите ни сили на изцеление, на
обединение, на себеизразяване и израстване. Стотици читатели
споделиха с нас как първата ни книга с „пилешка супа" е

13. 13
отприщила у тях истински порой от чувства и е довела до по-
нататъшни дълбоки семейни и групови споделяния. Членовете на
семейството си припомнили свои значими преживявания и
започнали да ги споделят на трапезата, на семейни събирания, в
класната стая, в помощната си група, в църковното настоятелство и
дори на работното си място.
Едно от най-ценните неща, които можем да направим за
взаимното си изцеление, е да изслушваме разказите за
личните си съдби,
Ребека Фолс
Една учителка в Пенсилвания организирала своите
петокласници да напишат свой сборник „Пилешка супа за душата",
в който да съберат вълнуващи истории от
собствения си живот. Написали ги те, събрали ги в книга, която
после размножили и разпространили. Тази книга оказала много
дълбоко влияние както върху самите ученици, така и върху
родителите им.
Ръководителката на „Форчън 500" сподели, че цяла година
започвала сбирките на служителите си с някоя история от
„Пилешка супа за душата".
Свещеници, равини, психолози, наставници, треньори и
ръководители на подкрепящи групи започват и завършват своите
проповеди и сеанси с разкази от нашата книга. Направете го и вие.
Хората са зажаднели за подовна духовна храна. Няма да ви отнеме
много време, а ефектът може да се окаже дълготраен.
Освен това ви съветваме да започнете да споделяте и
собствените си истории с хората около вас. Може би хората имат
нужда да чуят вашата история. Както се разказва в някои от
историите в тази книга, по този начин е възможно дори да спасите
човешки живот.
Понякога пламъчето в човека угасва, но се случва друг да го
разпали отново. Всеки от нас дължи много на този, който е
разпалил огьнчетому отново.
Алберт Швайцер
Много са хората, разпалвали огънчето ни през годините, и
ние сме им много задължени. Надяваме се, че по един скромен
начин и ние ще станем част от разпалването на вашето огънче и
заедно ще го раздухаме до голям пламък. Ако успеем, значи трудът
ни не е отишъл напразно.
Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансе

14. 14
ЗА ЛЮБОВТА
Животът е песен - пей.
Животът е игра - играй.
Животът е предизвикателство - посрещни го.
Животът е мечта - осъществи я.
Животът е саможертва - извърши я.
Животът е любов - прегърни я.
Сай Баба

15. 15
На цирк
Опази най-добра частица от човешкия живот,
Онези малки и незапомнени дела,
Продиктувани от любов и от доброта.
УИЛЯМ УЪРДСУЪРТ
Веднъж, когато бях юноша, двамата с баща ми чакахме на опашка за билети за
цирк. Най-сетне меж-ду нас и гишето остана само едно семейство. Това семейство
ми направи много силно впечатление. Имаха осем деца и всичките бяха под 12
години. Виждаше се, че не са богати. Облечени бяха бедно, но чисто. Децата бяха
добре възпитани, стояха зад родителите си и си чакаха реда чинно и мирно, строени
две по две, хванати за ръце. Бъбреха оживено за клоуните, слоновете и другите
номера, които щяха да видят тази вечер. Личеше си, че е първото им посещение в
цирка. Отсега се виждаше, че тоба е голямо събитие в детския им живот.
Таткото и майката стояха начело на цялото ято, из-правени колкото могат по-
гордо. Жената държеше съпруга си за ръка, вдигнала глава към него, сякаш казваше:
„Ти си моят рицар в сияйни доспехи". Той се усмихваше и се надуваше от гордост, а
с поглед сякаш й отвръщаше: „Да, точно така".
Билетопродавачката попита бащата колко билета ще желае. Той гордо отвърна:
- Ще взема осем детски билета и два за възрастни, за да заведа цялото си
семейство на цирково представление.
Билетопродавачката му каза цената.
Жената пусна ръката на съпруга си, главата и клюмна, устната на мъжа затрепери.
Бащата се наведе малко по-напред и попита:
- Колко казахте?
Билетопродавачката повтори цената. Мъжът нямаше толкова пари.
Как да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма пари да ги заведе на цирк?
Като видя какво става, баща ми, извади от джоба си двайсетдоларова банкнота и я
пусна на земята. (В ника-къв случай не може да се каже, че тогава бяхме много за-
можни!) Баща ми се наведе, вдигна банкнотата, потупа мъжа по рамото и рече:
- Извинете, господине, това падна от джоба ви.
Мъжът разбра какво става. Той не просеше милостиня, но определено оценяваше
помощта в тази отчайващо сърцераздирателна и неловка ситуация. Погледна баща
ми право в очите, пое ръката му с две ръце, стисна здраво банкнотата от 20 долара и
с треперещи устни и стичаща се по бузата сълза, отвърна:
- Благодаря ви, господине, благодаря ви. За мен и семейството ми това наистина
означава много.
Двамата с баща ми се върнахме при колата и се прибрахме вкъщи. Тази вечер не
отидохме на цирк, но не може да се каже, че останахме и без нищо.
ДАН КЛАРК

16. 16
Обувки
Когато един ден Ганди се качвал на влак, обувката му се изхлузила и паднала на
релсите. Влакът бил в движение и той не можел да си я вземе. За най-голямо
учудване на всички, Ганди събул и другата си обувка и я хвърлил край релсите
близо до първата. Когато един от пътниците го попитал защо постъпва така, Ганди
се засмял.
- Така беднякът, който ще намери обувката край пътя - обяснил той, - ще
разполага е цял чифт, за да се обуе.
НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
Цитирано за пръв път в „Малка кафява книжка с анекдоти"
Чейс
Долната устна на Чейс видимо потрепваше, докато вървеше след майка си по
безкрайния път към паркинга пред зъболекарския кабинет. Това лято явно се
очертаваше като най-лошото от всички досегашни лета на 11-годишното момче.
Лекарят беше мил и внимателен, но все пак наближаваше моментът, когато щеше да
се наложи да му сложи скоби за изправяне на зъбите. Не само щеше да го боли и
нямаше да може да яде твърди храни, ами и другите деца щяха да му се подиграват.
Майката и синът не размениха нито дума, докато пътуваха обратно към малкия си
дом извън града. Имението им от 70 декара даваше подслон на едно куче, две котки,
един заек и множество катерички и птици.
На Синди, майката на Чейс, никак не й беше лесно да вземе решението за
изправяне на зъбите му. Разведена от пет години, тя сама се грижеше за
отглеждането на сина си. Малко по малко беше успяла да събере 1500-те долара,
необходими за корекцията.
И тогава, един слънчев следобед, най-любимото и същество - Чейс, взе, че се
влюби. Двамата с майка му отидоха да се видят със семейство Рейкър, стари
приятели, чиято ферма беше на петдесетина мили от тяхната къща. Господин Рейкър
ги заведе в обора, а там стоеше тя. Посрещна ги с високо вдигната глава. Гривата й
се вееше леко и свободно, а опашката й се вълнува¬ше на вятъра. Казваше се Лейди
и притежаваше всички подобаващи на една прекрасна кобила достойнства. Беше
даже оседлана и Чейс за пръв път изпита удоволствието от язденето. Между двамата
моментално просветна искра на взаимно привличане.
- Ако искате, можете да я купите - обясни господин Рейкър на Синди. - За 1500
долара вземате и кобилката, и всичките й документи, че и конския вагон за
транспортиране.
За Синди решението беше наистина трудно. Със спестените 1500 долара можеше
или да поправи зъбите на Чейс, или да му купи Лейди, но в никакъв случай и двете.
В крайна сметка реши, че скобите са по-добро и по-перспективно вложение за Чейс.
Решението струваше много сълзи и на майката, и на сина. Синди обеща на Чейс, че
ще го води във фермата на Рейкър да вижда Лейди и да я язди, колкото може по-

17. 17
често.
Чейс неохотно започна продължителната и нелека процедура на лечението. Без
особена храброст и с твърде ниска поносимост към болка, Чейс се подложи на
вземането на проби, наместването и безкрайните пристягания на пружинките. Той се
задушаваше от сълзи, плачеше и се молеше, но корекцията на зъбите про-
дължаваше. Единствените светли мигове в живота му това лято настъпваха в дните,
когато майка му го водеше да поязди Лейди. Тогава той се чувстваше свободен. Кон
и ездач се носеха из пасбищата в един свят без страдание. Съществуваха само
равномерният тропот на галопиращите конски копита и вятърът по лицето му.
Докато яздеше Лейди, Чейс се чувстваше н, „гордо изправен на седлото" или като
дребен рицар, притичващ се на помощ на прекрасна девойка, изпаднала в беда, или
каквато и да било друга роля, която въображението му поднасяше. След
продължителната езда двамата с господин Рейкър разтриваха Лейди, почистваха
конюшнята и й даваха храна, а за но-вата си приятелка Чейс винаги носеше бучки
захар. Синди и госпожа Рейкър прекарваха следобедите заедно като правеха
курабийки и лимонада и наблюдаваха как Чейс язди красивата кобилка.
Сбогуването на Чейс и Лейди траеше толкова дълго, колкото Синди позволеше.
Чейс държеше главата и в ръце, разтриваше силните й плещи, разресваше гривата й
с пръсти. Благородното животно сякаш разбираше привързаността му и стоеше
търпеливо, само от време на време го побутваше с муцуна по ръкава. Всеки път, на
тръгване от фермата на Рейкър, Чейс се страхуваше, че може би вижда кобилката за
последен път. В края на краищата Лейди беше определена за продан, а за такива
добри ездитни животни имаше добър пазар.
Лятото напредваше и скобите в устата на Чейс постоянно се затягаха.
Неудобството си струваше, защото щеше да се открие място за все още
непоникналите му зъби, поне така казваха. Въпреки това оставаше мъчението от
частиците храна между зъбите и скобата, както и постоянната болка от опъването на
лицевите му кости. Всичките 1500 долара скоро щяха да отидат изцяло за
оправянето на зъбите му, а за покупката на любимата му кобилка нямаше да остане
нищо. Чейс задаваше на майка си безброй въпроси с надеждата да получи
задоволителен отговор. Не могат ли да вземат пари назаем, за да купят кобилката?
Дядо няма ли да им помогне да я купят? Дали Чейс да не започне работа и да спести
пари, за да си я купи? Майка му посрещаше въпросите по най-добрия възможен
начин. И когато спестяванията и се изчерпаха, тя се измъкваше тихичко, за да
поплаче скришом, че не може да осигури всичко на детето си.
Една свежа септемврийска утрин се оказа, че е дошъл първият учебен ден, което
доведе и големия жълт училищен автобус на алеята пред дома на Чейс. В училище
всички деца се изреждаха да разказват какво им се е случило през лятната ваканция.
Когато дойде редът на Чейс, той разказа други неща, но не спомена нито дума за
златистата кобилка на име Лейди. Последната глава от тази история все още не беше
написана и той се страхуваше как ще завърши всичко. Битката с коригиращото
устройство в устата му беше спечелена и на негово място сложиха по-незабележима
поддържаща скоба.
Чейс гореше от нетърпение да дойде третата събота от месеца, когато майка му
беше обещала да го заведе да поязди Лейди. В уречения ден Чейс се надигна рано-

18. 18
рано. Нахрани зайците, кучето и котките, дори намери време да събере шумата в
задния дбор. Преди двамата с майка му да тръгнат от къщи, Чейс напълни
джобовете си с бучки захар за златогривата кобилка, която навярно го очакваше с
нетърпение. На Чейс му се струваше, че е минала цяла вечност, когато колата им
най-сетне отби от главния път и пое по алеята към фермата на Рейкър. Чейс отчаяно
напрягаше поглед да зърне зимата си кобилка. Приближиха вече до къщата и
конюшнята, но Лейди не се виждаше никъде. Сърцето на Чейс заби лудо докато
търсеше с поглед конския вагон. Но и него го нямаше. Сбъдваха се най-лошите му
предчувствия. Явно някой беше купил кончето и той никога повече нямаше да го
види.
Чейс почувства как в него се отваря празнота, каквато не бе усещал никога преди.
Излязоха от колата и той изтича до предната врата. Натисна звънеца, но никой не
отвори. Само Дейзи, голямото коли, размаха опашка за поздрав. Докато майка му
тъжно оглеждаше наоколо, Чейс изтича в конюшнята, където държаха кобилката.
Нейната кабинка беше празна, седлото и одеалото й също ги нямаше. С облени в
сълзи страни, Чейс се върна при колата и влезе вътре.
- Даже не успях да се сбогувам с нея - изхълца той.
По обратния път Синди и Чейс седяха тихо, всеки отдаден на мислите си. Раната
от загубата на приятелката му щеше да заздравее бавно и Чейс се надяваше, че
кобилката поне си е намерила добър дом, където ще има кой да я обича и да се
грижи за нея. Той ще я споменава в молитвите си и никога няма да забрави
прекараните заедно безгрижни мигове. Чейс седеше с клюмнала глава и затворени
очи, когато Синди зави в алеята към дома им, така че не видя лъскавия червен
конски вагон до техния хамбар, нито господин Рейкър, застанал до синята си
камионетка. Когато Чейс най-сетне вдигна гла¬ва, колата беше спряла и господин
Рейкър отваряше вратата на Чейс.
- Колко спестени пари имаш, Чейс? - попита той.
Това не можеше да бъде истина. Чейс разтърка невярващо очи.
- Седемнайсет долара - отвърна той на пресекулки.
- Точно толкова искам за кобилката и вагона - отвърна усмихнат господин
Рейкър.
Последвалата сделка навярно би всички рекорди по скоростно договаряне. Само
след миг новият горд собственик вече беше на седлото, яхнал любимата си кобилка.
Скоро кон и ездач прелетяха покрай хамбара, устремени към откритите поля.
Господин Рейкър не даде никакво обяснение за постъпката си, каза само:
- Толкова добре не съм се чувствал от години!
БРУС КАРМАЙКЪЛ

19. 19
Спасение по море
Преди години, в малко рибарско селце в Холандия, едно момченце показа на
света как понякога личната саможертва бива възнаградена богато. Понеже всички в
селото се изхранвали с риболов, нужен бил отряд доброволци, които да помагат в
спешни ситуации. Една нощ се надигнали бурни ветрове, от облаците рукнал порой
и разразилата се в морето буря преобърнала една рибарска лодка. Изпадналият в
голяма беда екипа изпратил сигнал за помощ. Шефът на спасителния отряд обявил
тревога и селяните се събрали на площада с изглед към залива. Докато отрядът
стягал гребната си лодка и се борел с бурните вълни, селяните чакали неспокойно на
брега с фенери в ръце, за да си осветяват пътя на връщане.
След час лодката изплувала отново сред мъглата и селяните се втурнали с викове
да посрещнат спасителите. Доброволците се стоварили без сили на земята и
обяснили, че спасителната лодка не могла да събере повече пътници и се наложило
да оставят един човек в морето. При един пътник в побече спасителната лодка със
сигурност щяла да се преобърне и всичките им усилия щели да бъдат напразни.
Шефът на спасителите бързо свикал следващ доброволен отряд, който да прибере
самотника, останал в морето. Напред пристъпил шестнайсетгодишният Ханс. Майка
му го дърпала за ръката и го умолявала:
- Моля ти се, не отивай. Преди десет години баща ти загина в корабокрушение, а
батко ти, Пол, изчезна преди три седмици. Ханс, освен теб никого си нямам на
света.
Ханс отвърнал:
- Трябва да отида, мамо. Какво ще стане, ако всички кажат: „Аз не мога, да иде
някой друг"? Този път е мой ред да изпълня дълга си. Когато ни свикат за помощ,
всички се редуваме да направим каквото е нужно.
Ханс целунал майка си и се изгубил заедно с отряда в нощта.
Минал още един час, на майката на Ханс се сторил цяла вечност. Накрая
спасителната лодка се задала през мъглата, Ханс стоял на носа. Шефът на
спасителите свил шепи и извикал:
- Намерихте ли го?
Едва удържайки радостта си, Ханс развълнувано се провикнал:
- Да, намерихме го. Кажи на майка ми, че е брат ми Пол!
ДАН КЛАРК

20. 20
Двеста прегръдки
Любовта лекува хората – както тези, които я дадат, така и тези, които я
получават.
ДОКТОР КАРЛ МЕНИНГЕР
С пожълтяла като пергамент кожа, баща ми лежеше свързан към монитори и
тръби в интензивното отделение на болницата. Доскоро едър, добре сложен мъж,
сега беше загубил над 15 килограма.
Диагнозата му беше рак на панкреаса - една от най-злокачествените прояви на
тази болест. Лекарите пра-веха всичко възможно, но твърдяха, че му остават още
шест месеца живот. Ракът на панкреаса не се поддава на лечение с облъчване и
химиотерапия, така че не мо-жеха да ни вдъхнат голяма надежда.
Няколко дни по-късно, когато баща ми седеше поизп-равен в леглото, аз се
приближих към него и му казах:
- Татко, много ми е мъчно за това, което се случи с теб. Но то ми помогна да
видя колко съм се отдалечил от теб и да почувствам колко много всъщност те
обичам.
Наведох се към него да го прегърна, но раменете и ръцете му се стегнаха.
- Недей така, татко, наистина искам да те прегърна.
Той ме изгледа смаяно. Не бяхме свикнали да демонстрираме подобна нежност в
досегашните си взаимоотношения. Помолих го да се повдигне още малко, за да мога
да го прегърна. Опитах отново. Този път той се стегна още повече. Почувствах как
отново се надига старата омраза и си помислих: „Не, това не ми е нужно. Ако искаш
да умреш и да ме оставиш със същата студенина, както винаги досега, давай".
Години наред използвах всеки миг на съпротива и скованост у баща ми, за да го
обвинявам, да му се сърдя и да си казвам: „Ето на, на него му е все едно".
Този път обаче се замислих и осъзнах, че прегръдката е нужна и на мен, а не само
на баща ми. Исках да изразя колко го обичам независимо колко му беше трудно да
ме допусне до себе си. Баща ми винаги е бил много суров, с немско възпитание и
чувство за дълг; като малък родителите му навярно са го учили, че за да бъде
истински мъж, трябва да крие чувствата си.
Отпъждайки дълго сдържаното си желание да го виня за отдалечеността между
нас, аз всъщност исках да намеря начин да му дам повече обич. Затова му казах:
- Хайде, татко, прегърни ме и ти.
Наведох се близо до него, приседнах на ръба на леглото и ръцете му ме обвиха.
- Сега ме притисни. Ето така. Още веднъж, притисни здраво. Много добре!
В известен смисъл аз учех баща си как да ме прегърне и щом ме притисна, нещо
се случи. За миг отвътре изби едно усещане - „обичам те". Години наред ние се
поздравявахме хладно, с официално ръкостискане: „Здрасти, как си". Сега обаче и
двамата с него искахме тази моментна близост да се повтори. Но точно в мига,
когато той беше готов да се зарадва на обичта, нещо в горната част на тялото му се

21. 21
стягаше и прегръдката ни ставаше неловка и странна. Минаха месеци преди
неговата скованост да си отиде и той успя да позволи на чувствата си да преминат в
ръцете му и да ме обгърнат.
Аз бях инициаторът на множеството прегръдки преди баща ми сам да прояви
инициатива да ме прегърне. Не го винях, подкрепях го; в края на краищата, той
променяше навиците си от цял живот - а за това е нужно време. Знам, че опитите ни
бяха успешни, защото в отношенията ни се забелязваше все повече обич и топлота.
След около двеста прегръдки, той спонтанно и гласно изрече нещо, което не помня
да е казвал преди:
- Обичам те.
Доктор ХАРОЛД X. БЛУМфИЙЛД
Ягодов шейк и три стискания, моля!
Майка ми обожаваше ягодов шейк. За мен винаги беше особено приятно да мина
да я видя и да я изненадам с любимото и лакомство.
На стари години майка ми и баща ми живееха в здравен център за възрастни хора.
Уплашен от напредващата болест на Алцхаймер при майка ми, баща ми се разболя и
не можеше повече да се гржи за нея. Двамата живееха в отделни стаи, но въпреки
това гледаха да са колкото може повече заедно. Много се обичаха. Хванати за ръце,
двамата среброкоси влюбени се разхождаха из коридорите, ходеха в други стаи на
гости на приятели, раздаваха наоколо си любов. Те бяха „романтиците" на дома.
Когато разбрах, че състоянието на майка ми се влошава, й написах писмо-
признание, в което й казвах колко много я обичам. Извинявах и се за проклетията и
ината си по време на пубертета. Уверявах я, че е била прекрасна майка и че се
гордея, че съм неин син. Казвах много неща, които исках да й кажа от дълго време
насам, но бях прекалено голям инат да ги кажа направо, докато не осъзнах, че тя
може и да не разбира обичта, скрита зад думите ми. В писмото подробно описвах
любовта си. Баща ми после ми разказва колко често тя прекарвала часове, четейки и
препрочитайки писмото.
Мъчно ми беше, когато майка ми започна да забравя, че съм неин син. Тя често
ме питаше:
- Как ти беше името?
А аз гордо отвръщах, че името ми е Лари и съм неин син. Тя се усмихваше и
протягаше ръка към мен. Иска ми се още веднъж да мога да усетя нейното нежно до-
косване.
При едно от моите посещения се отбих в местната сладкарница и купих по един
ягодов шейк за майка ми и баща ми. Първо се отбих в нейната стая, казах й за
пореден път кой съм, побъбрихме си няколко минути и после отидох да занеса
шейка на баща ми.
Когато се върнах при нея, тя почти беше привършила шейка си и си почиваше на
леглото. Беше будна. Двамата се засмяхме, когато тя ме видя да влизам в стаята.

22. 22
Без да казва и дума, аз придърпах един стол до леглото и се протегнах да я хвана
за ръката. Това беше божествен миг на близост. Безмълвно потвърдих обичта си към
нея. В тишината мозкех да почувствам вълшебството на нашата безусловна обич
един към друг, макар да знаех, че тя няма никаква представа кой я държи за ръката.
А може би тя ме държеше за ръката?
След десетина минути почувствах как тя лекичко стиска ръката ми... три
стискания. Всичко стана много бързо, но аз моментално разбрах какво ми казва,
макар да не бе казала нито дума.
Чудото на безусловната любов се захранва от силата на Божественото и от
собственото ни въображение.
Не можех да повярвам! Макар тя вече да не можеше да изразява най-съкровените
си мисли както навремето, на нея не й бяха нужни думи. Сякаш за един кратък миг
тя се бе върнала обратно.
Преди много години, докато двамата с баща ми не били още женени, тя
измислила този специален начин да му казва: „Обичам те!", докато седели заедно в
църквата. Той лекичко и отвръщал с две стискания: „Аз също!"
Аз стиснах ръката и два пъти. Тя обърна глава и ме погледна с такава
любвеовилна усмивка, която никога няма да забравя. Лицето й сияеше от обич.
Спомних си жестовете й на безусловна обич към баща ми, към семейството и
безбройните й приятели. Нейната обич продължава дълбоко да присъства в живота
ми.
Минаха още осем-десет минути. Никой от нас не продумваше.
Изведнъж тя се обърна към мен и тихичко изрече следното:
- Много е важно да си имаш някого, който да те обича.
Заплаках. Това бяха сълзи на радост. Прегърнах я нежно и топло, казах й колко
много я обичам и си тръгнах.
Наскоро след това майка ми почина.
В онзи ден бяха изречени малко думи; но изреченото от нея беше чисто злато.
Винаги ще помня тези скъпоценни мигове.
ЛАРИ ДЖЕЙМС
Порцелановото парченце
Майка ми често ме молеше да подредя трапезата с „хубавия сервиз". Тоба ставаше
толкова често, че никога не ми идваше на ум да разпитвам. Приемах, че това е
просто моментно хрумване от нейна страна и изпълнявах молбата й.
Една вечер, докато слагах масата, съседката Мардж неочаквано се отби у дома.
Почука на вратата и майка ми, заета край печката, й извика да влезе. Мардж дойде в
голямата кухня и като погледна красиво наредената маса възкликна:
- О, виждам, че ще имате гости. Ще дойда друг път.И без това трябваше по-
напред да се обадя.

23. 23
- Не, не, няма такова нещо - отвърна майка ми. Няма да имаме гости.
- Ами тогава - озадачено попита Мардж, - защо сте извадили хубавия си сервиз?
Аз слагам моя само два пъти годишно, ако има и толкова.
- Защото - отвърна с лек смях майка ми - съм сготвила любимото ястие на
семейството. Защо да слагаш масата специално, когато сготвиш за гости и външни
хора, а за семейството си - не? Те не са по-малко специални от другите хора.
- Е, да, но тогава хубавият ти сервиз ще се повреди- отвърна Мардж, която
продължаваше да не разбира значимостта на уважението, което по този начин майка
ми отдаваше на семейството.
- Голяма работа - небрежно отвърна майка ми, - няколко отчупени парченца
порцелан са твърде малка цена за начина, по който се чувстваме, когато всички от
семейството се съберем около масата с тези хубави чинии. Освен това - добави тя с
дяволито пламъче в очите, - Всичките тези чукнати места си имат своя история,
нали?
Тя погледна Мардж сякаш тя като жена с две пораснали деца, би следвало да го
знае.
Мама отиде до шкафа и извади една чиния. Вдигна я нагоре и рече:
- Виждаш ли това чукнато местенце? Бях на 17 години, когато се счупи. Никога
няма да забравя този ден.
Гласът на майка ми стана мек и тя сякаш се пренесе в друго време.
- Една есен братята ми видяха, че няма да се справят сами с прибирането на
сеното и наеха един як и хубав момък да им помогне. Майка ми ме помоли да ида до
курника да събера яйцата. Тогава за пръв път забелязах новия помощник Спрях се за
миг да погледам как мята тежките бали свежо зелено сено на рамо и ги хвърля без
всякакво усилие в плевнята, Казвам ти, невероятен мъж: строен, тънък в кръста, с
яки мускули и гъста лъскава коса. Навярно усети присъствието ми, защото както
посегна да метне поредната бала сено, застина насред движението и се обърна,
погледна ме и се засмя. Толкова невероятно хубав беше - рече тя бавно и нежно
прекара пръсти по ръба на чинията.
-Братята ми явно го бяха харесали, защото го поканиха да вечеря с нас. Когато
големият ми брат каза той да седне до мен на масата, щях да умра. Представи си
само колко се смущавах, след като той ме беше видял да стоя и да го зяпам. Но ето,
че вече седях до него. Присъствието му ме притесняваше, езикът ми беше като
вързан на възел, седях и гледах надолу към масата.
Майка ми избеднъж се сети, че разказва тази случка пред малката си дъщеря и
съседката, изчерви се и бързо-бързо завърши разказа си.
- Както и да е, той ми подаде чинията си и ме помоли за допълнителна порция.
Аз бях толкова притеснена, дланите ми бяха потни и ръцете ми трепереха. Когато
поех чинията му, тя се изплъзна и се чукна в супника така, че се отчупи едно малко
парченце.
- Е - обади се Мардж, без да се вълнува особено от разказа на майка ми, - аз
лично бих се опитала бързо да забравя случката.
- Точно обратното - Възрази майка ми, - само след година вече бях омъжена за

24. 24
този великолепен мъж. И до ден днешен, когато видя тази чиния, си спомням с
умиление деня, когато се запознахме.
Мама внимателно върна чинията в шкафа - най-отзад, на точно отреденото за нея
място, и като ме видя, че я наблюдавам с интерес, тя ми намигна.
Разбрала, че току-що споделената интимна история няма голяма сантиментална
стойност за Мардж, тя набързо извади друга чиния - тази си личеше, че е била
разтрошена нацяло, а после парченцата са били грижливо събрани и залепени
заедно, от пукнатините тук-там бяха протекли капчици лепило.
- Тази чиния се счупи в деня, когато доведохме от болницата новородения ни
син Марк - обясни мама. - Какьв студен и ветровит ден беше! В желанието си да
помогне, шестгодишната ми дъщеричка изпусна тази чиния на път към мивката.
Отначало се ядосах, но после си казах: „Нищо и никаква счупена чиния, няма да й
позволя да попречи на щастието ни при посрещането на нашето ново бебе в
семейството". Доколкото си спомням, всички много се забавлявахме, когато на
няколко пъти се опитвахме да залепим тази чиния!
Сигурна бях, че майка ми има и други истории, свързани със сервиза.
Минаха няколко дни, а аз все не можех да забравя историята на онази чиния. Тя
беше специална, ако не за друго, то поне защото мама я пазеше грижливо най-отзад,
зад всички други чинии. Имаше нещо покрай тази чиния, което постоянно ме
вълнуваше и мислите за нея не ми даваха мира.
Няколко дни по-късно майка ми отиде в града на пазар. Както винаги, когато
родителите ни ги нямаше, мен ме оставиха да се грижа за останалите деца. Когато
колата се отдалечи по външната алея, аз направих това, което винаги правех още
първите десетина минути след като тя заминеше за града. Изтичах в спалнята на
родителите ми (което ми беше забранено!), придърпах един стол, отворих най-
горното чекмедже на скрина и прерових съдържанието му, както многократно бях
правила и преди. В дъното на чекмеджето, под меките, уханни дрехи за големи,
имаше малка дървена кутийка за бижута. Извадих я и я отворих. Вътре лежаха
обичайните неща: пръстенът с червен рубин, наследство на майка ми от любимата й
леля Хилда; чифт нежни перлени обици, сватбен подарък за майката на мама от
съпруга й; и изящният брачен пръстен на мама, който тя често сваляше, докато
помагаше в селскостопанската работа наред с татко.
Очарована за пореден път от безценните съкровища, направих това, което всяко
малко момиченце би направило: накичих се с тях, като си представях колко
великолепно ще бъде да съм голяма, да съм хубава като майка си и да притежавам
такива изящни неща. Нямах търпение да порасна достатъчно, за да си имам
собствено чекмедже и да мога да забранявам на другите да пипат нещата в него!
В този ден обаче не отделих много време за подобни мисли. Махнах мекото парче
червен филц от капака на малката дървена кутийка, който разделяше бижутата от
едно нищо и никакво на вид бяло порцеланово парченце, което до този момент ми
беше напълно безразлично. Извадих парченцето от кутийката и го вдигнах срещу
светлината, за да го разгледам по-подробно. После, следвайки вътрешния си
инстинкт, изтичах до кухненския шкаф, качих се на един стол и свалих чинията.
Точно както си мислех, парченцето - толкова грижливо скътано при единствените
три скъпоценности, които майка ми притежаваше - беше именно от чинията, която

25. 25
тя бе счупила в деня, когато за пръв път видяла баща ми.
Помъдряла и преизпълнена с безкрайно уважение предпазливо върнах свещеното
парченце на мястото му при бижутата заедно с късчето плат, с което беше
загърнато. Вече наистина знаех, че за майка ми сервизът пази множество изпълнени
с обич истории, свързани със семейството ни, но никоя от тях нямаше чак такова
голямо значение, каквото беше отредено на тази чиния. От това парченце водеше
началото си една любовна история, навършила вече 53 години.
Една от сестрите ми помоли да наследи някой ден рубинения пръстен на майка
ми, другата ми сестра пожела бабините перлени обици. Нека сестрите ми получат
тези прекрасни семейни реликви. За себе си бих пожелала този скъп спомен, символ
на началото на необикновения, изпълнен с обич живот на една много необикновена
жена. За себе си искам това порцеланово парченце.
БЕТИ Б. ЙЪНГС
Нужна е смелост
Набираш сила, опит и увереност при всеки случай,
когато наистина се наложи да се срещнеш лице в лице със страха...
Налага се да направиш нещо, което не е по силите ти.
ЕЛИНЪР РУЗВЕЛТ
Тя се казва Ники и живее малко по-надолу по улицата. От години черпя сили и
вдъхновение от тази млада жена. Нейната история трогна сърцето ми и когато
настанат трудни времена, аз се сещам за нейната сила.
Всичко започнало с изследването, когато била в седми клас. Случило се точно
това, от което родителите й най-много се страхували. Диагноза: левкемия. Няколко
месеца ходели редовно в болницата. Дупчили я, мушкали я и я изследвали хиляди
пъти. След това дошъл ред на химиотерапията. Заедно с това, наред с евентуалните
шансове за спасение, дошла загубата на косата. Да оплешивееш, когато си в седми
клас, е неописуема трагедия. Косата й така и не пораснала отново. Семейството й
започнало да се тревожи.
През лятото преди осми клас й купили перука. Било й неудобно, сърбяло я, но я
носела. Момичето имало много приятели, съучениците й я обичали. Участвала в
агитката на училищния отбор и около нея винаги имало навалица, но сега нещата
започнали да се променят. Нали изглеждала странно, а всеки знае какви са децата.
Точно като всички нас. Понякога от желание да се пос меем, правим неща, които
карат другите да страдат. През първите две седмици на осми клас перуката и била
сваляна изотзад пет-шест пъти. Момичето спирало, навеждало се, разтреперано от
страх и срам, слагало си обратно перуката, изтривало сълзите и влизало в клас, като
не преставало да се пита защо никой не се застъпва за нея.
Две кошмарни седмици нещата се развивали все в този дух. Момичето казало на
родителите си, че повече не може да търпи. Те и отвърнали:
-Ако желаеш, можеш да си останеш в къщи.