2. Будители народни
Добри Христов
О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти и сияйни, благородни,
вий сте нашите знамена,
нам за вечни времена.
Горди сме с история славна,
горди сме с славянски род.
С Кирил и Методи пламна,
пламък светъл на възход,
с писмена за нов живот.
Ботев,Левски-великани,
с тях и сонм със дейци без чет,
със смъртта си по балкани,
род прославиха със чест
нек пребъдат в слава и чест.
Чест и слава,
вечна слава вам,
будители народни,
вашата памет вдъхновява,
към дела за светли дни
3. ДОБРИ ХРИСТОВ Роден е във Варна на 14
декември 1875 г. Бащата на
Добри, Христо Иванов, е
дребен занаятчия — кожухар,
преселник от Казанлък. По
време на Кримската война той
напуска родното си място и се
заселва във Варна, която по
това време е все още слабо
населена с българи. Родителите
на майката на композитора са
преселници от Ямболско.
4. НАЙДЕН ГЕРОВ Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година
в Копривщица. Син е на килийния учител Геро
Добрович - Мушек (1775-1864), прототип
на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от
старо време“. Учи в килийното училище на баща си, в
гръцко училище в Пловдив през 1834–1836 година,
отново в Копривщица от 1836 година - при Неофит
Рилски.
Ивана Хаджигерова сестра на Найден - първата жена
учител в Копривщица
По настояване на Неофит Рилски през 1839 година
заминава за Одеса, където завършва Ришельовския
лицей през 1845 година. По онова време издава
книгите „Няколко думи за превода на математическата
география“ (1842) и „Начала на християнското учение“
(1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845)[1].
Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в
Копривщица и през 1846–1850 година e преподавател в
откритото от него двукласно училище. По негова
инициатива то е наречено „Св. Св. Кирил и Методий“.
По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май
1851 година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и
Методий“ в Пловдив се организира празник на светите
братя Кирил и Методий – създатели на славянската
писменост. През 1857 година този празник започва
редовно да се отбелязва в
Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
5. Иван Богоров
Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във Велика народна
школа на вселенската патриаршия вКуручешме, Цариград, където са учили Георги
Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840-43) учи в Ришельовския
лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в
Лайпциг (1845-47), завършва медицина в Париж (1855-58). Живее в Цариград, Пловдив,
Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-53). През 1867 участва в
Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата
наХристофор Жефарович. Известно време пътува
през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара.
Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара
остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По
това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в
Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг,
където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото
българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3
години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина.
Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и
търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български
речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за
прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска
наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.
6.
7. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
«Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде
български, които обичате и имате присърце своя
род и своето българско отечество и желаете да
разберете и знаете известното за своя български
род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и
светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас
е потребно и полезно да знаете известното за
делата на вашите бащи, както знаят всички други
племена и народи своя род и език, имат история и
всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със
своя род и език.»
8. «Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожнийят звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен.»