1. ПИСМО, НАПИСАНО ПРЕЗ 2070 ГОДИНА www ww w www w Wwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w w wwwww ww w w w www wWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w ww www ww w www wWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w w wwwww ww w w w www w Wwwwww w w ww w wwwwwwwwWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w w wwwww ww w w w www wWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w ww www ww w www wWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w w wwwww ww w w w www w Wwwwww w w ww w wwwwwwww Document published in the magazine "Crónica de los Tiempos" April 2002.

2. Сега сме 2070 година . Току-що навърших 50, но изглеждам на 85. . . Страдам от тежко бъбречно заболяване, защото пия много малко вода. Смятам, че ми остава съвсем малко живот. В момента съм най-възрастният индивид, живеещ в това общество.

3. Спомням си, че когато бях на 5 години, Имаше паркове с много дървета , къщи с прекрасни градини , къпехме се дълго във водните басейни и стояхме под душа по цял час. всичко беше твърде различно . Сега се почистваме от водоноски, замърсени с минерални масла .

4. Някога жените се гордееха с красивите си коси. Някога баща ми миеше колата си с питейна вода от маркуч. Днес на децата им е трудно да повярват, че водата може да се използва за тази цел. Днес бръснат главите си за да ги поддържат чисти без да използват вода.

5. Спомням си множеството предупредителни надписи : ” НЕ ЗАМЪРСЯВАЙТЕ ВОДАТА ” Никой не им обръщаше внимание . Хората мислеха, че водата е неограничена . Днес всички реки, езера, язовири и подпочвени води са или безнадеждно замърсени, или окончателно пресъхнали.

6. Пейзажът, който ни заобикаля днес, не е нищо повече от безкрайна пустиня. Стомашно-чревните инфекции и болестите на кожата и отделителния тракт са главните причини за смъртността.

7. Индустрията е парализирана , безработицата е достигнала драматично ниво . Пречиствателните инсталации са основен работодател. Вместо заплати, те раздават питейна вода .

8. Нападенията над хората по безлюдните улици са заради вода. 80% от храната е синтетична.

9. Някога на възрастните индивиди се препоръчваше да пият по 8 чаши вода дневно. Днес ми се разрешава само половин чаша.

10. Понеже не можем да перем дрехите си, ние ги изхвърляме, с което увеличаваме количеството отпадъци. Принудихме се да се върнем към септичните ями, както преди повече от век, тъй като отходната канализация не функционира поради липса на вода.

11. Хората изглеждат ужасно : телата им са мършави, набръчкани от екстремно обезводняване ; покрити са с язви от ултравиолетовите лъчи, които атмосферата не може вече да филтрира, заради изтънелия озонов слой.

12. Повечето 20-годишни жени изглеждат на 40 заради заради сухата си кожа. Поради липсата на дървета количеството кислород постоянно намалява, което води до по-нисък интелектуален потенциал на идните поколения. Учените правят изследвания и всякакви разработки, но безуспешно. Не можем да произведем вода.

13. Морфологията на сперматозоидите на мнозина е променена... … в резултат на което децата се раждат с отклонения, мутации и всякакви малформации.

14. Правителството дори ни кара да плащаме данък за въздуха, който дишаме: 137 куб.м. на възрастен на ден . [31,102 галона ] Който не може да плати данъка бива изгонван от “вентилираните зони” , снабдени с гигантски механични бели дробове, захранвани от слънчева енергия. Въздухът във “вентилираните зони” не е с особено добро качество, но там поне може да се диша. Средната продължителност на живота е 35 години.

15. Някои държави успяха да съхранят малки островчета със зеленина и поточета. Тези площи са специално пазени от армията. Водата се превърна в рядка стока, строго охранявана като скровище, безкрайно по-ценна от златото и диамантите.

16. Тук, обаче, няма дървета, тъй като вече почти не вали. Ако все пак се случи да завали, дъждовете, които падат, са киселинни. Вече няма сезони. Климатичните промени като парниковия ефект и замърсяващите човешки дейности през целия двадесети век се погрижиха за това. Бяхме предупредени да се погрижим за околната среда, но никой не обърна внимание на предупрежденията.

17. Когато дъщеря ми ме моли да й разкажа какво беше като бях малък, аз й описвам красотата на горите. Разказвам й за дъжда, за цветята, за това, колко приятно ни беше да се къпем, да ловим риба в реките и езерата, както и да пием толкова вода, колкото ни се искаше. Разказвам й колко здрави бяха хората.

18. Тя пита: Усещам буца в гърлото си... - Татко! Защо вече няма вода?

19. Няма как да не се чувствам виновен, защото съм от поколението, което доразруши природата, което не обърна внимание на предупрежденията... А те бяха толкова много! Аз принадлежа към последното поколение, което можеше да промени нещата, но вместо това избра да бездейства.

20. Днес нашите деца плащат жестока цена.

21. Честно казано, мисля, че много скоро животът на Земята няма да бъде възможен, тъй като съсипването на околната среда стигна до точка, от която няма връщане.

22. Сега ми се иска да върна времето назад и да накарам човешката раса да го разбере... ... Да се върна във време, когато е все още възможно да направим нещо за да спасим нашата планета Земята!

23. Изпрати това писмо на всичките си познати и допринеси, макар и частично, за всеобщата загриженост по въпроса за водата. Това не е игра, а е вече реалност. Направи го за децата си; ако още нямаш такива, може би ще имаш един ден. Не им оставяй ад в наследство... Остави им ЖИВОТ! Auteur : Ria Ellwanger, en collaboration avec Lopez Chavez Ariel Alahin [email_address] , alainlopez909@hotmail.com Texte : revue "Crónica de los Tiempos“, d’avril 2002. Musique: Chopin - Tristesse Images : Getty Images Traduction française “maison”: Eva Sagasti generationsfutures.net Free English translation: Daniel T. Brunner [email_address]