1. Защитени видове влечуги в България

2. Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България. Излиза в томове - през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. Подготвя се второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България (информация към 2007 г.) Описаните в нея биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект Натура 2000.

3. До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специалнен знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт. В Червената книга за животните са включени птици, бозайници, риби, влечуги и земноводни. Организация на текста

4. Сегашното издание на Червената книга се изготвя според новите по-прецизни критерии за оценка на застрашеността на видовете, изработени от Международния съюз за защита на природата (UCN). Ръководителят на авторския екип е акад. Васил Големански, директор на Института по зоология към БАН. Във второто издание намират място 285 вида животни, около 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получават различен статут – изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н.

5. Второто издание на Червената книга на застрашената флора и фауна в България съдържа и трети том, посветен на застрашените местообитания – много важен фактор за оцеляването на видовете. При последните 50-60 г. в България са изчезнали около 30 вида растения и 16 вида животни.Освен това около 400 вида растения и 78 вида животни са застрашени от изчезване.

6. България е на първо място в Европа по разнообразие на животински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите национални парка “Пирин”, “Рила” , “Централен Балкан” и съществуващите в страната резервати. Застрашени видове в България

7. Новото издание на Червена книга на България включва три тома: том първи – растения и гъби, том втори – животни и том трети – местообитания.

8. На територията на България се срещат постоянно 33 вида Влечуги. Сред тях са 4 вида костенурки, представители на 2 семейства, 16 вида змии от 4 семейства и 13 вида гущери от 4 семейства. Освен тях два вида змии (степна усойница и аспида) не са наблюдавани от 30-те години на 20 век и се смятат за изчезнали в България, а от два вида морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) са намирани само отделни екземпляри, случайно навлезли в Черно море през Босфора.

9. Змии

10. Боа Пясъчни бои (Eryx) е род змии от семейство Боидни (Boidae), разпространен в пустинни и полупустинни области в Африка и Близкия Изток до Индия. Видът пясъчна боа (E. jaculus) се среща и в южните части на Балканския полуостров, включително в България.

11. Пясъчната боа (Eryx jaculus), наричана също турска боа, е вид змия, единственият представител на семейство Боидни (Boidae), срещащ се и в България. Достига дължина 50-75 cm. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с неправилни по-светли петна, които се редуват с по-тъмни. Коремът е по-светъл с тъмни петънца. Опашката е много къса с тъп край, очите са малки. Малко щитче, разположено над устата, като лопатка, помага на змията да се заравя в почвата.

12. Пясъчната боа е разпространена в Северна Африка и Близкия Изток от Арабския полуостров до Източен Иран, както и в областта между Черно и Каспийско море. На Балканите се среща в отделни разпръснати находища в източните и южните части на полуострова. В България е известна от вероятно унищожено находище край Свищов, както и от районите на Пазарджик, Пловдив, Хасково, Харманли, Свиленград и Сандански.

13. Смокове стрелци Смокове стрелци (Coluber) е род змии от семейство Смокообразни (Colubridae). Те са широко разпространени по целия свят и значително се различават помежду си по начин на живот.

14. Смокът стрелец (Coluber caspius), наричан също синурник, е вид змия, срещаща се главно в югоизточните части на Европа, включително в България. На дължина достига до 2 m, в редки случаи малко повече. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.

15. Смокът стрелец е разпространен в по-голямата част на Балканския полуостров, с изключение на неговите северозападни области. Среща се и на север от река Дунав по нейното долно течение, в Южна Украйна и Молдова, в южната част на басейните на Дон и Волга до Кавказ на юг и Северозападен Казахстан на изток. Среща се също на островите в Егейско море, Северна Турция и в изолиран район в Северна Унгария. В България е разпространен до надморска височина 1100 m, като липсва по северните склонове на планините и високите полета в западната част на страната.

16. Стрелушката (Coluber najadum), наричана също тънък стрелец и синьопетнист смок, е вид змия, срещаща се в Близкия Изток и югоизточните части на Европа, включително в България. Достига на дължина до 1,5 m. Не е отровна, но хапе силно, когато е заплашена. Тя е много пъргава и се придвижва изключително бързо по клоните на храсти и дървета, откъдето идва и името ѝ.

17. Усойници Усойниците (Vipera) са род змии от семейство Отровници (Viperidae), разпространени от Северна Африка до Полярния кръг и от Британските острови до Далечния Изток. В България са регистрирани 4 вида: усойница, пепелянка, остромуцунеста усойница и аспида, като последните два вида са изчезнали от територията на страната.

18. Пепелянката (Vipera ammodytes) е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена на Балканите и в част от Близкия Изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 mm) и сравнително силната отрова.

34. Изработил: Атанас Трендафилов