в ястребино свирят куршуми

2. ОТ ДЕЦАТА НА АНТОНОВО ЗА ДЕЦАТА НА ЯСТРЕБИНО…

3. „ В Ястребино свирят куршуми…”

4. УЧИЛИЩЕТО НА ШЕСТТЕ ЯСТРЕБИНЧЕТА ОЩЕ ОЧАКВА СВОИТЕ ДЕЦА…..

7. “ Той бил добро момченце, с черни изкрящи очи, като две малки въгленчета. През есента на 1943 година за първи път прекрачил прага на училището. Ходил на училище само три месеца и дори снимка не ни е оставил… Последният му урок - Писане на главна буква “Б” и думичката БЪЛГАРИЯ…” Стойне на 7 години

9. “ Спирам пред къщната китна градинка, Чакам да дойде при мен Димитринка: Както очакват полетата пролет, Както очакват авлигите полет… Тъй те очаква сред дружките – дружка, Но те прекърши оловна градушка, Би те зловещо, безмилостно взе ти Взорът, сърцето, краката, ръцете…” Димитринка на 11 години

11. Ала в утрото пролетно, обграден с пъстроцветие, ти поглеждаш безмълвно от портрета си, вехтия. И тъжиш: че загина, непрепускал коне, окаринка не купил за доброто Стойне… Иван на 9 години

13. “ Надежда, Надежда, орличке безкрила… Кажи ми с какво си врага разлютила, с какво го обиди, та чело намръщи, та грабна и мама, и татко от къщи… Та минал с ботуши по шумата мека… Той стръвно погази и твойта пътека…” Надежда на 12 години

15. Еднакво за двете е майка тъкмила чеиз и премяна… Еднакво ги галела, нежно корила, в надежди огряна…. Ценка и Цветанка на 13 години

16. “ Ястребинчета – весели птици, Ястребинчета – мои връстници, Върху вашите детски години Гръм удари – от вас раздели ни… Ако бяхте останали живи Девет, девет месеца само…”

17. “… А от своите снимчици мили право в нас вие поглед сте впили и усмивката ваша, все съща, във смеха ни и днес още се връща, зеленее се вашето цвете… НЕ СТАРЕЙТЕ! КРАСИВИ БЪДЕТЕ!” Стойне

18. ...И макар в мрачно време разстреляни… ТЕ ви чакат и днес- оживели след куршумния дъжд. Наберете букет, пред портрети с якички дантелени, Оставете го, млади приятели… Донесете цветя!

19. “ ОТ ДЕЦАТА НА АНТОНОВО ЗА ДЕЦАТА НА ЯСТРЕБИНО…”