This file was presented to the scientific conference: Contemporary challenges toward Science, organized by Union of the Bulgarian Scientists - 30 and 31 May2012 . It is in Bulgarian language.

1. МЛАДЕЖКОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА
ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛАНИЯ
ЕДИН ЕТЮД В ШЕСТ ДУМИ
Екатерина Маркова, гл. ас. д-р
Институт за изучаване на
обществата и знанието, БАН
1

2. Съдържание
1. Младежка електорална активност?
2. “Кажете в 6 думи защо искате поста?”
3. Декодиране на политически послания –
младежки спонтанни реакции, палитра на
въздействието
4. Заключение
2

3. Младежка избирателна активност?
• На първи тур от изборите 2011 г. в София са
гласували „около 2700 студенти (изчислено
по броя на постъпилите заявления за
гласуване от студенти), а на втория – едва
2500, което съпоставено с близо 20 000,
живеещи в студентските блокове на
Студентски град - София, представлява едва
около 13% избирателна активност.”
(ПОЛИТИКО, 2011)
3

4. 4

5. • Идеята на журналистите е вдъхновена от
прочутия роман в шест думи на Ърнест
Хемингуей: “Продавам: бебешки обувки, не
са носени”.
• Кратките литературни форми датират още
от Езоповите басни, а сред писателите,
които са ги използвали виждаме имената
на Антон Чехов, О’Хенри, Франц Кафка,
Кърт Вонегът, Артър Кларк и мн. др.
5

6. Методическа информация
• Качествено изследване
• 300 студенти 1 курс, дисциплина
Икономическа социология в УНСС.
• Екип, ръководен от доц. Вяра Стоилова и
асистенти д-р Екатерина Маркова и Габриела
Йорданова
• Теренна работа: Ноември 2011 г.
• Обобщение и систематизация посредством
контент анализ, сравнителен анализ,
семантичен анализ.
6

7. Кандидат за президент, по азбучен ред „ЗАЩО ИСКАМ ПОСТА?” в шест думи
Росен Плевнелиев, кандидат на ГЕРБ ГАРАНТИРАМ, ЧЕ ДОБРОТО ЩЕ БЪДЕ
НАДГРАДЕНО
Ивайло Калфин, БСП ДАВАМ БЪЛГАРИЯ НА КАДЪРНИТЕ И
ОБРАЗОВАНИТЕ
Меглена Кунева, Инициативен комитет ПРЕДЛАГАМ: МНОГО РАБОТА, ВМЕСТО
НАПРАЗНИ ОБЕЩАНИЯ
Румен Христов, Съюз на десните сили ЗАЩОТО АЗ МОГА ДА ПРОМЕНЯ БЪЛГАРИЯ!
Волен Сидеров, Атака ВРАГЪТ МИ ЗНАЕ, ЧЕ СЪМ ПРАВ!
Атанас Семов, Ред, Законност, Справедливост ЗА НОВА КОНСТИТУЦИЯ БЕЗ БОЙКО БОРИСОВ!
Красимир Каракачанов, ВМРО ЩЕ ИМА БЪЛГАРИЯ, АКО ИМА БЪЛГАРИ
Мария Капон, Единна народна партия С ГРИЖА И ЛЮБОВ КЪМ ХОРАТА!
Алексей Петров, Инициативен комитет СЪБУЖДАМЕ СЕ. ОЩЕ НЕ Е КЪСНО!
Николай Василев, Инициативен комитет НЕ ИСКАМ, ТРЯБВА!
Светослав Витков, Инициативен комитет ВЪРХОВЕТЕ НЕ МОГАТ, НИЗИНИТЕ НЕ ИСКАТ
Димитър Куцаров, Инициативен комитет КОГАТО ИМАМЕ ЦЕЛ, ЩЕ НАМЕРИМ НАЧИН
Павел Чернев, Партия за хората от народа РЕВИЗИЯ НА ЕВРОЧЛЕНСТВОТО НИ РЕШАВА
КРИЗАТА
Николай Ненчев, БЗНС ДА ИЗБИРАМЕ, НЕ ДА ПРИЕМАМЕ СЪДБАТА
Венцислав Йосифов, Инициативен комитет СТИГА РЕПУБЛИКАНСКИ ХАОС, ИСКАМЕ
КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ.
Сали Шабан, национално движение ДА ОСВОБОДИМ ДУХА СИ, ЗАЕДНО НАПРЕД.
"Единство"
Стефан Солаков, Национален фронт за БЪЛГАРСКИ ПРЕЗИДЕНТ НЕЗАВИСИМ ОТ
спасение на България ЧУЖДИТЕ ПОСОЛСТВА
Андрей Чорбанов, Българска демократична ИСКАМ БЪЛГАРИТЕ ДА ЖИВЕЯТ В БЪЛГАРИЯ
общност
7

8. Декодиране на политически
послания – младежки спонтанни
реакции, палитра на въздействието
• структурата на комуникационния процес,
(Котлър, 2002) се състои от следните елементи:
Адресант → кодиране → послание/шум →
декодиране→ Адресат → обратна връзка
В настоящия анализ ние се интересуваме от
механизмите на декодиране не от страна на
адресат, а по-скоро на неопитен, но
необременен от различни парадигми
“анализатор” – студентите първокурсници.
8

9. Декодиране - 2
• Клиширано/ оригинално;
• Анализ на адресатите – към кого е насочено
посланието;
• Идеен, в някои случаи дори идеологически анализ
на посланието - каква е същността и емоционалния
заряд на политическата заявка;
• Смислов и асоциативен анализ –
спонтанно/дълбочинно вникване в думите;
• Субективен подход - кандидатът за президент в
лично качество;
• Степен на познатост/популярност на кандитата за
президент, както и субективната оценка в
плоскостта симпатия/антипатия.
9

10. за клишетата ...
• „Малко от кандидатите са изпъкнали пред
останалите с оригиналност в отговорите си.
Преобладават клишираните фрази, познати до
болка на българския народ...”
• „Когато кандидатите за президент са били
затруднени от задачата, са отговорили с клише.
Останалите са се обърнали към избирателите
си.”
Клишетата („все едно са направили проучване за
думите с най-силно въздействие”) са лесно
разпознаваеми и близки на избирателите, печелят
симпатия от една страна , но от друга – отблъскват,
обезличават посланието, не казват нищо ново.
10

11. анализ на адресатите
Студентите демонстрират безпогрешен нюх относно
аудиторията, към която политиците са насочили
своите думи:
• „Ивайло Калфин се насочва към младите хора –
към кадърните и образованите.”
• Меглена Кунева противостои на ГЕРБ и „се обръща
към безработните”.
• Подобно на Атанас Семов, Волен Сидеров не
адресира посланието си към избирателите, а се
насочва към своя опонент, към врага си, към
противника си.
• Атанас Семов се обръща индиректно към „хората,
които не симпатизират на Бойко Борисов”.
11

12. Идеи, послания
• „В едни от посланията се откриват думи,
термини, свързани с държавното управление, а
други използват всеобщи ценности за
обществото като „свобода”, „любов”, „дух” с цел
да привлекат повече гласове.”
• За драстична промяна на страната пледират Румен
Христов, Атанас Семов и Сали Шабан. Също така
Сали Шабан внушава необходимостта от промяна в
мисленето, от интеграция на малцинствата.
• „Красимир Каракачанов, Стефан Солаков и Андрей
Чорбанов се изказват егоистично и расистки”.
• Волен Сидеров демонстрира превъзходството си
пред останалите участници в предизборната
надпревара.
12

13. Асоциации, смислов анализ
• Посланията, „започващи с глагол, показват готовност
за действие”, пишат студентите за Росен Плевнелиев,
Ивайло Калфин и Меглена Кунева. Росен Пленвелиев
придава положително звучене на посланието си, защото
използва думи като „гаранция”, „добро” и „награда”.
• Глаголът „давам”, използван в първо лице, единствено
число предизвиква асоциация за притежавание – аз
притежавам нещо, за да го дам. „Защото аз мога”, но
според студенти именно това отблъсква, защото „Ивайло
Калфин не е собственик на България”. Румен Христов
внушава, че разчита основно на себе си, на собствените си
способности. Меглена Кунева предлага – „... диалог,
двустранни отношения и откритост, нещо градивно.”.
13

14. Асоциации, смислов анализ - 2
• Масово студентите коментират посланието на Волен Сидеров.
Поставят акцент върху думата „враг”. Именно тази дума носи
агресивност. Подтиква към асоциации за война, борба, агресия.
Студентите смятат, че думата „враг” е неподходяща за
политическо послание. Внушава също „злоба и омраза, чрез
които е невъзможно да се постигне нещо конструктивно и
градивно.” Неговото послание звучи дръзко и самоуверено.
Волен Сидеров „поставя своите интереси над тези на
държавата. По-скоро това може да навреди, отколкото да
помогне”.
• Някои от посланията „разчитат на изтъкването на контраст
– българско-чуждо, хаос-ред, върхове-низини, за – против”.
Студентските работи изобилстват от оригинални асоциации – в
някои случаи се разчита само на спонтанното декодиране на
посланието – например посланието на Алексей Петров
предизвиква следната реакция: „Добро утро! Всеки светец
има минало, всеки грешник – бъдеще.”
14

15. Скритите въздействия ?
• Носителят, информационният канал според
комуникационната теория на Ласуел (Narula, 2006), чрез
който декодираното съобщение достига до адресата е
печатната версия на медийния проект (Защо искат да са
президенти в 6 думи, 2011).
• Във вестникарската статия са публикувани снимки на
кандидатите и техните послания. Има придружаващ
журналистически текст с данни за избирателна активност
от предишни избори. Графичното оформление и
подредбата на кандидатите носят определени внушения.
• Студентите не ограничиха своя анализ само до
съдържанието на кандидатпрезидентските послания.
Подреждането на кандидатите за президент в статията
всъщност ги разделя на две групи, казват студентите. На
„лидери” и „кандидати в сянка”.
15

16. Скритите въздействия - 2
• Графичното оформление на статията провокира младежите да
напишат, че „Чрез позиционирането на текста веднага се
откроява кои ще са тримата главни претенденти за
президентския пост.”
• „Останалите кандидати, са представени в нещо като
некролог, сякаш загубили вече своя шанс. ... Наблъскани един
до друг, а репликите им са пръснати на другата страница”.
• Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева „са
отделени от другите кандидати на страницата и по този
начин се показва, че те са лидери в кампанията. Това са
хората с по-запомнящи се кампании, предизвикващи интерес
и насочващи вниманието към тях...”
• „Разположението на тримата кандидати на различно място
ни показва, че те са фаворити на социолозите.”
16

17. Заключение
• „Като цяло смея да заключа, че всички
кандидат-президенти обещават по-добро
бъдеще, по-ниска безработица, по-добър
живот и една по-добра за живеене България”.
„Колко от тези обещания биха могли да се
спазят – никой не знае. Дали това обещание
ще важи само в деня на изборите?
Обикновено в България за съжаление става
така. Затова не малък процент от
населението предпочита да не дава своя вот
в изборния ден.”
17

18. Заключение - 2
• Може би студентите, младите българи не гласуват,
но не бива да приемаме, че са апатични и
безучастни спрямо случващото се около тях.
• Демонстрират ясно своето недоверие към
представителите на политическата класа, не са
лесна мишена.
• Възприемат смисъла на анализираните послания
като примамка, атракция, реклама, чиято
единствена задача е да привлекат гласове в своя
полза.
• Изследваните младежи изразяват ясно своето
желание политиката да започне да говори истината,
да демонстрира реално желание за промяна, за да
живеем всички в една по-добра, по-модерна и по-
богата България.
18