1. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ФАКУЛТЕТ "ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ
ГРИЖИ"
Катедра "Обществено здраве и социални дейности"
Професията на социалния работник в 21 век
Есе
(посветено на Световния ден на социалната работа – 2014)
Диляна Стоилова Пеева
I курс, специалност „Социални дейности“, ОКС „бакалавър“,
ф. №: 139522, редовна форма на обучение
Русе
март, 2014

2. Професията на социалния работник – това е професията, която след години
търсене на моето призвание, избрах за своята бъдеща реализация. Професия или
призвание?... Откакто започнах обучението си по „Социални дейности“,
изпитвам невероятно вдъхновение и удовлетворение от избора си. Това е
специалността, която сякаш винаги съм искала да изучавам. Самият факт, че се
разкри в нашия университет, е достатъчно показателен за необходимостта от
качествени специалисти по социална работа. В динамичния, агресивен и
несигурен век, в който живеем, нуждата от високо квалифицирани, мотивирани
и отдадени на обществото социални работници, е крещяща. Считана до
неотдавна за професия без особено значение и престиж, днес потребността от
нея е особено силно изразена, а значимостта и е изравнена с тази на другите
„помагащи професии“ – лекари, психолози, педагози, терапевти, с които
социалния работник често работи в „мултидисциплинарен екип“.
Началото на новото хилядолетие постави на изпитание почти всички
социални прослойки и класи в България – изпитание на издръжливостта, на
адаптивността, на силата на духа. Тежката криза засегна живота на всеки един
човек. В стремежа си да оцелеем, се мобилизираме до краен предел. Някои
успяват да се справят с трудностите, но другите – хората от десетките уязвими
групи, имат нужда от помощ не само за да оцелеят, но и за да живеят
самостоятелно и достойно, да придобият умения за справяне с проблемите. И
точно тук, в полето където човека със затруднения си взаимодейства с околния
свят, се разкрива ролята на социалния работник. Той е посредника, учителя,
приятеля, който го подкрепя, напътства, окуражава; който се стреми не толкова
да го „пренесе на ръце“ през трудната житейска ситуация, колкото да му покаже
пътя, да му вдъхне увереност, да му помогне да разкрие максималния си
потенциал и възможности. В условията на тежката икономическа, финансова и
духовна криза в която се намира страната ни, много хора изпадат повече или по-
малко в затруднено състояние, от което трудно намират изход сами. Никой от
нас не е застрахован от превратностите и изпитанията в живота. Всеки би могъл
в даден момент да изпадне в ситуация, налагаща помощ и подкрепа. Ето защо,
съвременния специалист по социални дейности, трябва да е много добре
квалифициран, мотивиран, човеколюбив и съпричастен. Той трябва да умее да
работи с хора от всички социални групи, да уважава личното им достойнство и
да дава максимума от себе си в името на основната цел на своята работа –
постигането на по-добър начин на живот, растеж и развитие. Това не е работа за
всеки. Не е работа, която може да те направи богат в материално отношение. В
нея няма злоба, агресия, преследване на користни интереси, така типични за
голяма част от съвременните професии. В своята ежедневна дейност,
специалистът в областта на социалната работа, се ръководи от принципите
залегнали в Етичния кодекс на Българската асоциация на социалните работници.
В него са описани стандартите за етично поведение на социалния работник в
професионалните му взаимоотношения с клиентите, с колегите, със службите
към които принадлежи, както и към професията и обществото като цяло.

3. Кодекса е неизменен съветник и помощник при разрешаването на възникнали
морални дилеми. Освен нужната квалификация и професионализъм, социалния
работник трябва да има голямо сърце и висок морал; да има индивидуален
подход към всеки отделен клиент, да умее да откроява и анализира проблемите
му, да подбира най-добрите подходи и методи за решаването им. Сред важните
умения, които специалистът по социални дейности е необходимо да притежава
са: наблюдателност, съпричастност и загриженост към проблемите на индивида,
както и безусловното му приемане – с неговите добри страни и недостатъци. Да
умее да открива вътрешни и външни ресурси, които да активизират
затрудненото лице да се справи с неблагоприятната ситуация. Друго
първостепенно умение е това за вземане на решения, защото едно неправилно
взето решение, може да се окаже пагубно за съдбата на клиента. И обратното –
внимателно взетото решение, да бъде трамплин за човека в неравностойно
положение, да го окуражи и мотивира да участва активно в работния процес.
Освен големия набор от умения, които е необходимо социалния работник да
притежава, много важни са и неговите професионално-личностни качества:
оригиналност и вариативност в мисленето, уравновесеност, съобразителност,
находчивост, последователност, самоконтрол, дълбочина на професионалното
поведение. Способността за самоанализ и саморефлексия е условие за развитие
на високо самосъзнание, интуиция и умения за преодоляване на
дестабилизиращи тенденции в професионалните отношения. И не на последно
място, изграждането на достатъчна психическа устойчивост е важна
предпоставка за противодействие на явлението „бърнаут“ – синдрома на
професионалното прегаряне. Само един емоционално съхранен и уравновесен
човек може да оказва качествена помощ на другите.
Най-голямата награда в работата на социалния работник е удовлетворението,
че е помогнал на човека да се справи с проблема, че му показал светлината в
тунела. Да види усмивка в детските очи, надежда и вяра в погледа на болния,
самотния, безработния, изоставения, отчаяния. Да живее с усещането , че е
допринесъл за изграждането на един по-добър свят. Нима това не е по-ценно от
всичко?! Обществото ни повече от всякога отчаяно се нуждае от социални
работници, отдадени изцяло на професията си; специалисти, превърнали каузата
да помагат на другите в своя мисия. За мен професията на социалния работник е
професията на 21 век. Надявам се един ден да се реализирам успешно и да заема
достойно място в редиците на професионалната общност.