2. Любен Стойчев Каравелов (1834 или 1835 - 21
януари 1879) е български енциклопедист,
поет, писател, журналист, етнограф, поборн
ик за освобождението на България от турско
робство.
3. Революционна дейност
Българския революционен централен комитет
(БРЦК) е организация на българското
националнореволюционно движение, създадена
в Букурещ през октомври 1869г. с цел да
пропагандира революционните идеи и да окаже
съдействие за политическа и идейна подготовка на
българската национална революция. Поради
активното участие на Любен Каравелов в
създаването му той е натоварен и с изготвянето на
неговата първа програма. Той го оглавява през 1872г.
4. В БРЦК всички били обединени от една идея –
освобождението на България, но имало
разногласия относно начина. Едни смятали,
че трябва да извоюват свободата с оръжие,
а други – с преговори, карайки врага да
преосмисли позицията си (както смята и
самият Каравелов). След смъртта на Левски,
поради тази и други причини, силата на
комитета отслабва, но Любен Каравелов
остава в ръководството му в Букурещ.
5. Основната дейност на Каравелов в БРЦК се
изразява в писането на програмата му и на
революционни четива във вестници и списания.
Изграждането на Българския революционен
централен комитет бележи последния и най-висок
етап в организираното националнореволюционно
движение на българския народ, връхна точка на
което се явява Априлското въстание през 1876
година.
6. Писателска дейност
В Русия той живее и твори заедно с други българи.
С тях създава вестник “Братски труд”, в който
публикува първите си стихотворения. Пише статии
за „Наше время“, „Московские
ведомости“ и „Русская речь“. От 1869г. той се
установява в Букурещ с намерение да редактира и
издава свой вестник. Възторжено посреща идеята
за създаване на Българското книжовно дружество
(днешната Българска академия на науките). Заедно
с Ботев редактират вестниците “Свобода” и
“Независимост”.
7. • (1857–1867) Москва — Л. Каравелов
издава „Памятники народного быта болгар“ (1861),
„Страницы из книги страдании болгарского племени.
Повести и рассказы“ (1868), „Българи от старо
време“ (1867).
• (1868–1869) Белград — на сръбски език издава „Крива
ли е съдбата“, „Сока“ и „Наказал я Бог“.
• (След 1869) Букурещ — „Три картини из българския
живот“ („Маминото
детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“),
повестите „Хаджи Ничо“и „Децата не приличат на
бащите си“.
