1. „Ние, малките
славейковци” Брой 1, 2009 ноември
На добър старт на вестник
“УПКО-МЛАДШИ”
Учениците от І до 4клас вече имат свой вестник. От него най-малките
славейковци ще научават информация за това, което се случва в нашето
училище и постиженията на съучениците си. Да пожелаем успешен старт!
КЛУБ „SURVIVOR”
Нашият съгражданин рудници за злато.След час и
Николай Мартинов, победител половина откривателска
в СЪРВАЙВЪР 2008, дейност, децата намериха
организира в СОУ „ П. Р. най-интересното и сладко
Славейков” клуб „ Сървайвър” нещо – кутия с шоколадчета.
с ученици от IV класове. Ръководителят Николай
На 10.X.2009 г. малките Мартинов бе подпомаган в
сървайвъри посетиха с. работата си от вярното си
Стремци и се превърнаха в куче и от г-н Димитър
изследователи на Стремските Димитров и г-н Минчо
лабиринти – древни тракийски Гумаров.
В пещерата
Най-вкусната находка
ЛЮБОВТА КЪМ РОДИНАТА И ТУРИЗМА НЕ СТИХВАТ...
Четвъртокласниците изкачиха многобрйните стъпала до връх Шипка и се докоснаха
до вълнуващите събития от миналото. Адлен 4в
Забавляваха се в Дома
на хумора и сатирата в
На Етъра
Габрово

2. Брой 1, 2009 ноември II
ДЕН НА ЧЕРНО МОРЕ
Ученици от IV клас работят по проект „Училищен виртуален справочник” под ръководсвото на помощ-
ник-директора на училището г-жа М. Демирева. Техният клуб „Празничен училищен календар” представи открит
урок, посветен на 31.X. – Деня на Черно море. С бурни аплодисменти децата посрещнаха своя любим директор
Милко Багдасаров. Присъстваха и класните им ръководители. Четвъртокласниците показаха презентация, от-
разяваща особеностите на Черно море. Децата споделиха и своите най-интересни преживявания през вакан-
циите си на морето.
В края на урока всички гости записаха своите послания и призоваха „Да запазим чисто нашето синьо ла-
зурно море, за да можем да се радваме на гостоприемните му вълни и да прекарваме прекрасни летни почивки
през ваканциите!”.
Госпожа Демирева споделя
-С какви чувства посрещате нашия патронен празник?
-С много смесени чувства, защото аз съм тук от втората
година на създаването на училището и вече 24 години съм в
него. Приемам , че едва ли не половината от моя живот е
минал тука, заедно с вас, децата и вашите учители.
-Имало ли е момент, в който сте искала да се откажете от
вашата настояща професия?
-От професията НИКОГА няма да се откажа, аз съм родена за
тази професия. Но е имали моменти, в които ми се е искало да
се откажа от длъжността, която заемам ,защото тя е много
тежка, отговорна и много изнервяща. Но учителската професия
никога не бих сменила, защото ви обичам, вас, децата и ме
разтоварвате, когато влезна в клас.
-Какво най- много ви харесва във вашата професия?
-Срещата ми с децата, тези, които трябва да уча и на които да давам от себе си , за да знаят повече.
-Ако имахте вълшебна пръчица, какво бихте променили в училището ни?
-Средата – искам стаите ви да бъдат по- големи, по- просторни, с по-удобни мебели. Във всяка класна стая
да има мултимедия и вие наистина тук да се чувствате като в собствен дом, като у дома си.Знам , че вие
обичате това училище, но бих ви дала още повече,за да ви е още по- хубаво.
-Какво ще пожелаете на всички ученици и учители от СОУ”П. Р. Славейков”?
-Да искат от себе си и невъзможното, за да надминат и нас ,които в момента управляваме това училище и
след още 25 години наистина то да е като ваш втори дом.Честит юбилей!
Мила от II клас и Ерик от IV клас
ЗНАМ И СПАЗВАМ ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО
ПЪТИЩАТА
СРЕЩА – РАЗГОВОР С ПОЛИЦАЙ
Учениците от І до 4 клас проведоха среща – разго-
вор с полицай в актовата зала. Чрез интересната беседа
на г-н Бакърджиев се провокира вниманието на малките
пешеходци да спазват правилника за движение по пъти-
щата не само от тях, но и от родителите им.

3. Брой 1, 2009 ноември III
НА РАЗГОВОР С Г-Н БАГДАСАРОВ
Училището,
което означава
повече!...
-Господин Багдасаров, с какви чувства посрещате нашия патронен празник?
-С най- радостни чувства, защото имаме най- хубавите ученици, най- хубавите учители и най- хубавото училище
в България.
-Разкажете ни за началото на Вашия творчески път.
-Това беше доста отдавна. Започнах в град Кърджали като учител по математика в СПТУ по обществено хранене.
И там имаше много трудолюбиви деца и аз бях един много млад и щастлив учител, че мога още от началото да
работя и да създавам добри граждани на България. Във времето след това бях зам. директор в училище „Отец
Паисий” и вече двадесета година съм директор на нашето училище- най- хубавото училище, с най- хубавите
деца, най- усмихнатите и най- щастливите.
-Имало ли е момент, в който сте искал да се откажете от професията си?
-Нямам такъв спомен, не ,не е имало.
-Какво най- много ви харесва във вашата работа?
-Естествено, най- много ми харесва контактът с учениците, да ги виждам усмихнати, заредени с много енергия
за работа и да знам, че както аз ги обичам, така и те ме обичат.
-Ако имахте вълшебна пръчица, какво бихте променили в училището?
-Аз имам вълшебна пръчица. Всеки ден по нещо се променя в училището. То става все по- хубаво и по- хубаво.
И аз съм убеден, че когато след десет години и вие завършите и го напуснете, години наред ще се връщате и ще
казвате колко много се е променило , колко хубаво е станало и ще се гордеете , че сте СЛАВЕЙКОВЦИ.
Мила от II клас и Андрея от IV клас
Да поздравим третокласниците за първия им проект!
Учениците от третите класове започнаха първа задача.С нетърпение очакват следващите
своята дейност във Виртуалния справочник на теми, които ще бъдат публикувани във
училището. На тях се пада отговорната задача да виртуалното пространство. Очаквайте скоро и
подготвят материали за забавно- срещи на тема “Как да работим във виртуалната
развлекателната част. Разделиха се по клубове, библиотека”
а най-ентусиазираните са готови вече със своята Симона Юркева- 3 „е”

4. Брой 1, 2009 ноември IV
Родина Училище наше
Обичам те родино мила Училище мое,
искам да те прегърна със сила.. добре че те има
Обичам твойто знаме прекрасно тук си намерих
приятели трима.
което е с три цвята, то е ясно:
С тях си играем,
бяло, зелено, червено. пишем и учим,
Ти си много красива зиме и лете за
и аз съм много щастлива, сполучим.
защото живея в България- Училище наше,
моята родина. благодарим, че те
Зейнеб - ІV–в клас има!
Димитър
Морско дъно Арабаджиев- 3 “е”
На морското дъно живеят много
животни. Някои са страшни и опасни, Стих за буквите
други сладки и безобидни.Едни са А, Б , В, Г, Д, Е-е-е,
умни, други глупави.Някои морски имало едно момче.
обитатели се хранят с мaлки рибки, а Ж, З, И, Й,
други - с растения. Но си приличат по бръкнало в буркан със сладко.
едно - те живеят в морето. Събират К, Л, М, Н, О-о-о,
се вечер, когато никой не ги вижда и вкусно сладкото било.
се веселят. Животът на морското П, Р, С, Т, У,
дъно е красив и опасен, вълнуващ и хванала го баба му.
интересен. Дали някога ще мога да го Ф, Х, Ц, Ч, Ш,
видя и аз!? Дали на морското дъно има и русалки? Но уви, вече няма да греша.
ще разбера само ако отида там! Щ, Ъ, Ю, Я,
Адлен - ІV – в клас схокала го много тя.
Пресиан Николов-III “б”
помогна на Спайди. Но
дойдоха Фантомите. Те Пожар в гората
бяха зли. Отвлякоха Имало едно време в едно
всички без Спайди, понеже планинско селище група
Генерал Ник Фюри го приятели, които живеели в
спаси. Той обясни какво една махала. Те били Миро,
трябва да направи, за да Калин, Вили, Светла, Ралица
спаси света. Трябваше да и Лидия. Един ден решили да
победи злодеите и да идат за шипки в гората.
унищожи генераторите за
Спайдърмен Тръгнали, вървели, брали и
контролиране на набрали. Стигнали до една
приятел или враг мисловните процеси. На
Една нощ Спайди поляна. Седнали да почиват.
всяка мисия той намираше Било лято и тревата около тях била суха. На
беше нападнат от приятели, с които да
враговете, които беше няколко метра от тях имало купа със сено. Калин
побеждава злото, защото намерил кибрит. Миро го взел и започнал да
победил. Те бяха: Доктор колкото и голям герой да
Октоппод, зеления Гоблин, показва фокуси с него. Играели си с него, палели
си не можеш сам да се клечки и ги хвърляли на земята. Тревата се
Венъм, Пясъчния човек. справиш със злото.
Изведнъж се появи синът запалила.Огънят бързо се разпространил и стигнал
Симеон Стефанов до сеното. Вили и Светла го забелязали. Викнали
на Зеления Гоблин. Той Топузлиев – 4в клас и другите деца. Цялата група започнала да гаси.
Разбрали, че са безсилни и беж да ги няма. Хората
от селото извикали помощ и угасили пожара.
Години по-късно тези деца – вече родители,
разказвали тази случка и съветвали децата си да
не играят с кибрит. Криси-2кл.