1. Творбата на Шекспир за датския принц Хамлет е трагедия, не защото
героите умират, а защото идеалите на младия мъж претърпяват крушение.
Трагизмът се изразява в незнанието му как да възстанови хармонията в
живота и как да съществува в такъв свят.
В Дания героят е трагично самотен, защото преди да се развият
драмите в Елсинор е учил във Витенберг.
Получавайки вест за внезапната смърт на своя любим баща и за
прибързаното омъжване на майка си за човек, който “прилича на баща
му, толкова колкото той на Херкулес” е първото му разочарование от
живота, съпроводено с думите “О, слабост твоето име е жена!”
По-късно той вижда такива неща, които “дори не е сънувал”. Скоро ще
се убеди, че зад притворството се крие хладна пресметливост, а зад
прикритата вежливост -–грозно престъпление. Хамлет от самия дух на
баща си научава страшната истина за неговата смърт. Потресен е от
страшното престъпление. Младият човек вярва в хората и в доброто, но
започва да разбира, че злото е много по-голямо. Действително е смятал, че
подло убитият му баща е бил образец на човек от най-висока степен. “Аз
видях веднъж вашия баща – казва Хорацио, - той беше прекрасен
крал.” Интересна е Хамлетовата реплика, с която поправя приятеля си:
“Той беше човек”. Не за убития крал жали принца, а за унищожения
човек. И той дава клетва да отмъсти за смъртта му, да отмъсти за всичко
низости в света. Но скоро започва да разбира, че поема върху плещите си
бреме, което не е по силите му.
Ако Хамлет е средновековен принц той лесно би разрешил този въпрос,
без много размишления той би извършил онова, което е синовен и
държавен дълг. Но Шекспир създава образ не на отмъстител, а на
хуманист мислител. Затова известната притча за датския принц в основата
на, която лежи средновековната представа за кръвното отмъщение, авторът
е превърнал в дълбока философско-етична трагедия.
“ Без бряг е времето: о, скръбен дял –
нима аз бих го в брегове сковал”
В това двустишие се намира един от ключовете за разбиране смисъла на
трагедията. Пръв Гьоте спря вниманието мърху тези мисли на Хамлет и
даде насока за разтълкуване на творбата. Според него смисълът на
трагедията е в идеята за дълга, възложен на душа, която няма сили да го
изпълни.
Духовната трагедия на героя е в това, че съзнава безсилието си да
сглоби “разглобеното време” – той може да накаже убиеца на баща си, не
не е в състояние да предотврати опустошаването на човека, станал жертва
на гибелните страсти или на чужда низост.
Живеейки всред такава обстановка, изпаднал в такова душевно
състояние, чувствайки се безсилен да поправи злото и да възстанови

2. разстроеното време, мисълта за самоубийство не е далеч от Хамлет.
Сякаш си представяме човек, който действително е поподнал в тъмен
лабиринт, не пуст и глух, а обитаван от живи хора, от които едни са
затворници, а други – техни палачи. Лабиринт, в който завинаги са
погребани и младостта, и дружбата, и любовта, и правдата, и
великодушието. Но най-лошото е, че някаква тъмна сила е сковала волята
му и той е безсилен да се бори срещу злото. Всички въпроси, властно
завлядали душата на героя намират израз в известния монолог.
“Да бъдеш или не? Туй е въпросът…
Хамлет не се самоубива поради ужаса от отвъдния свят. Нищо не му
гарантира, че мъките там ще бъдат по-малко. Човекът е слаб, бои се, дори
достойният е подлец, поради страха си. Хамлет чувства своята обреченост
в този свят на мъки и неправди, който ще го смаже. И като хуманист,
чувствайки, че трябва да се бори за да разруши този затвор за човека, и
съзнавайки, че е безпомощен да стори това, идва до онова трагично
състояние, което някои наричат слабоволие. Той е изгубил вяра в човека,
защото в заобикалящата го среда не вижда човека. Бесният стремеж към
злото, жаждата за власт и богатства, безмерният егоизъм са убили всички
човешки добродетели: и другарството и съпружеската вярност, и
любовта.И вместо човека “това дивно създание” има лъжци, лицемери и
злодеи. Хамлет започва да протака и отлага. Ще убие краля, ще отмъсти,
ще изпълни клетвата си. Клавдий ще бъде премахнат, но злото премахва
ли се?! Хармонията в целия свят е нарушена, а не само в Елсинор.
Страданието и гибелта на Хамлет са трагедия на самотен човек, който е
изпреварил съвременниците си и няма никаква надежда да види
осъществени хуманистичните си мечти.Това е трагедията на възвишения и
честен човек, който воюва сам срещу злото, коварството и подлостта.
“Хамлет” е най-трагичната от трагичните Шекспирови пиеси. В
нея има много разочарование, горчивина, много трагизъм и песимизъм. Но
песимизъм, който не води до отчаяние, а е мъжествен протест и зов за
борба срещу “ морето от бедствия”. Величието на датския принц е, че не
се примирява със злините в “тоя разстроен век “, но сам издига ръка да се
бори срещу тях, макар да разбира, че ще загине. Това е най-възвишен и
“оптимистичен” трагизъм.