2. Света София - Истанбул, Турция
Света София или Църквата на Пресветата Мъдрост (на гръцки: Αγία
Σοφία, турски: Ayasofya) е бивша престолна църква на Византийската
империя в Константинопол (дн. Истанбул), превърната в джамия от
османските завоеватели през 1453 г. След 1934 е превърната в музей.
Построена е само за 5 г. (532-537 г. сл. Хр.). Счита се за най-яркия пример
за византийска архитектура и поради размера си и архитектурните и
инженерни постижения е една от най-великите сгради на Античността.
На мястото на днешната Св. София е имало църква още от времето на
император Константин I, започната през 325 г. Горяла е няколко пъти, като
последно е разрушена по време на потушеното от Юстиниан I въстание
Ника през 532 г. Още същата година започва строежът на новата
църква, която има нова архитектура. За главни архитектиИсидор от Милет и
Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и
математиката. Императорът им поставя за цел много амбициозен
план, чиято цел е да създаде най-големия и велик храм в историята. За
целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в
изключително кратък период от 5 години под зоркия контрол на самия
Юстиниaн. Използвани са ценни материали от територията на цялата
империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована или със златни
мозайки или със скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са
днонесени от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия.
Строежът ѝ е изпразнил имперската хазна и по модерни изчисления тя все
още е най-скъпата сграда в света. са избрани.
3. Света София - Истанбул, Турция
При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. се смята, че Юстиниан
е изрекъл думите „Соломон, аз те надминах“, имайки предвид Храма на
Соломон в Йерусалим. Св. София е най-голямата църква в света в
продължение на почти 1000 години и все още е 4-та по площ в света.
Поради прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и
сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично
няколко пъти през нейната дълга история (558, 563, 989, 1346 г.), но бива
бързо възстановяван. След нашествието на кръстоносците през 1204
църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо
значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни
обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган. В преиода на
Латинската империя (1204-1261 г.), в църквата се е изпълнявал
католическият обред. След превръщането ѝ в джамия през 1453 г. във
вътрешността и биват направени малки промени, поетапно са построени и 4
минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитект Синан достроява
странични подпори, които подобряват стабилността на постройката. В
средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират
и ремонтират джамията. В този преиод е достроен минбар и са окачени
кръглите дървени панели с имената на пророка и първите халифи. Счита се,
че този ремонт е унищожил много от старите византийски мозайки, които до
този момент са били просто замазани с хоросан.
През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от
съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските
промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия
свят.
