Bulgaria

1. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 1
Наближава 10 ноември. Датата бележеща демократичните промени в страната ни.
Новината за падането на Тодор Живков е посрещната от над 8,98 милиона българки и българи.
Политическата система, чийто край настъпва, включва две партии - ръководната БКП и казионната БЗНС. Преди 25 години най-много реално влияние е концентрирано в Политбюро на ЦК на БКП. В държавата № 1 във властта формално е Държавният съвет, а реално - неговият председател Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП. През 1989 г., когато е съставян бюджет 1990, ДДС все още няма, налогът е въведен през 1994г. Неговият предшественик е данък оборот. Данъкът върху печалбата на БНБ и ДСК е бил 80 на сто. Вноските от печалбата на предприятията са били и най-големият приходоизточник на първия бюджет след демократичните промени. Те са били на стойност 1,6 млрд. лева.
Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година и по-добре или по-зле живеем днес от времето на развития социализъм? За този въпрос всеки си има свой собствен отговор.
Ще започнем с цените на основни хранителни стоки, дрехи, обувки и битова потребителска техника. Като задължително трябва да отбележим, че за разлика от днес, преди 1989 год. в страната ни има хроничен дефицит на много потребителски стоки. Характерни са списъците с чакащи реда си хора да се сдобият с телевизор и друга битова техника. Известен от онова време е и израза „пуснали са маслини, кафе, луканка“ и т.н. Дали, чрез чакане на километрични опашки пред магазина или с използването на връзки, населението в повечето случаи успява да намери начин да се сдобие с желаната от него стока, въпреки недостига в търговската мрежа. Бленувани за народа остават и стоките в корекомите, чийто достъп до тях е изключително ограничен за обикновения социалистически труженик.
Ето какво показват числата на сухата статистика и нека всеки сам намери отговора за себе си.

2. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 2
През 1989 година средната заплата у нас е 274 лв.
Според данните на НСИ преди 25 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко днес е паднало почти 10 пъти!
1 килограм от хляб “Добруджа” струва 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият използван масово за храна на прасетата е 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” е 32 стотинки, а ръженият 250g – 8 стотинки.
1 литър прясно мляко - 30 стотинки ; 500g кисело мляко произведено от краве мляко - 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче мляко - 37 ст.
1 кг сирене: от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.; 125g масло от краве мляко – 0,50 лева.
Баничка със сирене – 10 стотинки.;
Цена на вафла – Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла “Морени” 75g – 15 стотинки.
Сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки.;
100g. български шоколад с нарисувана на опаковката крава - 0,70 лева.
Какао се отглежда само в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации. Съответно по линия на СИВ не е било възможно България да внесе какао или шоколади. В корекомите на пазарни цени шоколади са се продавали по всяко време.
Кутия шоколадови бонбони "Финни Млечни" - 1,40 лева. ; бонбони "Черноморец" - 1 лев.; Кутия локум – 20 стотинки.; Цена на дъвка - Восъчна дъвка "Бисер" (кутия с 6 дражета, българско производство) - 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой - 10 ст.
Цени на безалкохолни напитки:
Цена на боза - чаша боза (200ml), произведена със захар – 4 ст., чаша боза (300ml) – 6 ст., чаша боза (500ml) – 8 ст.
Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и аромат на лимон) – 5 стотинки.
Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп)– 9 стотинки.
Минерална вода - Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря - 8 ст.
Швепс 330ml (Schweppes)- 15 стотинки.

3. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 3
Кока Кола 330ml (Coca Cola)-15 стотинки.
При социализма Кока-Кола почти не се е намирала по магазините. През 1970-те с не голям успех се продават напитките "Алтай" и "Етър", с цвят на Coca-Cola и неудачен имитат на вкуса на Кока-Кола. Schweppes ® преди 1989 е имало редовно по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство.
Цена на бутилка бира: Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. - 26 ст. 1989 год. - 32 стотинки. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков, стига точно за 980 бири.
Цена на яйце от кокошка: от 8 ст. до 10 стотинки.
Цена на маслини - 1kg маслини – 60 стотинки. Маслини не винаги има в търговската мрежа.
Цена на лютеница
Бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда в два варианта:
- С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки.
- С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус.
Цена на рибата:
1kg риба Цаца (Копърка) - 60 стотинки.; 1kg риба Скумрия - 1,60 лева.; 1kg риба Сафрид - 1,40 лева.; 1kg риба Мерлуза - 1,20 лева.
По времето на социализма у нас съществува голямото в световен мащаб предприятие „Морски и океански риболов“, а в Бургас се намира най-големия рибоконсервен комбинат в Европа „Славянка“.
Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната. Производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват километрични опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси, са дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време. Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини и др. Колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост”. За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия "Мусалла", "Пражка шунка" от бут, лебервурстът и др. Вкусът и качеството на колбасите ни тогава кара поетът Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичният въпрос "Такива салами да има в Маями?"
Свинско месо:
Цена на 1kg свинско с кости (котлет) - 2,60 лева.

4. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 4
Цена на 1kg свинско шол - 4,50 лева.
Цена на 1kg свинско бон филе - 7 лева.
Цена на 1kg луканка - 6 лева.
Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разходите за производството им. Например цената на рибните продукти, е значително по-ниска, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане. Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, както и цената на типов или ръжен хляб, също е по-ниска, поради по-ниските разходи при производството на тези продукти.
Цени на плодове и зеленчуци:
Цените на плодовете и зеленчуците тогава, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200%. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението.
1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки.
Цена на грозде: 1kg българско грозде – 30 ст.; Цена на диня - 1kg диня – 5 стотинки.
Цена на банани: 1kg банани – 1,20 лева по празници (най-вече за Нова година) – с чакане на опашки и ограничения за кг. В останалото време, когато има в т.нар. „Показен магазин“ – цена 2 лв. – без чакане на опашки.
Цена на портокали: 1kg портокали – 90 стотинки. Също дефицитна стока.
Притиснати от надпреварата във въоръжаването, характерно за Студената Война, СССР и Източно Европейските им сателити развиват с най-висок приоритет тежката промишленост и военната индустрия. Леката промишленост и производството на стоки за потребление: дрехи, обувки, мебели, леки коли, потребителска техника остават на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиват приоритетно лека промишленост, с което се създава убеждението, че всичко което е капиталистическо е много по- добро и качествено от нашенското.
Цени на облекло, обувки и битова техника произведени у нас:

5. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 5
Джинси (дънки) италианско производство: – 22 US$ в кореком, на черния пазар – 60-70 лева.
Цена на мъжка риза: 7 лева.
Цена на чифт обувки: 20 лева.
Цена на автоматична перална машина: 500 лева.
Цена на хладилник: 300 лева.
Цена на цветен телевизор: 1000 лева.
Цената за детско облекло и обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази за възрастни. По-голямата част от населението през епохата на социализма, обяснява ниските цени на облеклото и обувките за деца, с по-малкото материал, необходим за изработването им.
Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50% от заплатите тогава. Останалите 50% се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, видеомагнетофон, цветен телевизор, лека кола и пр.
Ще си спомним за жилищните комплекси, цените на недвижимата собственост, възможностите и за придобиване преди 1989 год., както и каква цена плащахме тогава за комуналните услуги.

6. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 6
Във вчерашната публикация говорихме за стойността на основните хранителни продукти, дрехи и битова техника. Днес ще си спомним за жилищните комплекси, цените на недвижимата собственост, възможностите и за придобиване преди 1989 год., както и каква цена плащахме тогава за комуналните услуги.
След втората световна война в страната ни започва най-масовият миграционен процес в следосвобожденската история на страната ни. Преди девети септември аграрният характер на България се проявява и във високият дял на селското население – 77% през 1939 г. Последвалата мащабна индустриализация по съветски икономически модел допринася за ускоряването процеса на урбанизация, което постепенно и трайно довежда до обезлюдяването на българското село. В началото на 70-те превес започва да има градското население като с всяка изминала година процента на градското население спрямо селското се увеличава. Това довежда до остър жилищен проблем в големите градове на страната.
Поради тази причина жилищното строителство при социализма е ориентирано на максимално кратките срокове за построяване и ниската цена, с цел възможно по-голяма част от населението, в кратки срокове да се сдобие със собствено жилище. Характерно за първите застроени социалистически комплекси в България (50-те години на миналия век) е правилната планировка на пространството, зелените площи в междублоковите пространства и сравнително ниското предимно тухлено строителство на блоковете.
От началото на 60-те години, поради масовата миграция към градовете започва и масовото строителство на панелни жилищни комплекси за задоволяване на жилищните нужди на непрекъснато нарастващото население на столицата и големите градове. Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на населяващите съответните комплекси: детска градина на 3 до 5 хиляди жители, училище на 15-20 000 жители, поликлиника и кино - на 40-50 хиляди жители. В по-големите комплекси са изградени също т.нар. РУМ-ове, Битови жк "Дружба" в София

7. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 7
комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н. Към 1989 г. над 60% от населението на страната живее в жилищните комплекси построени основно от стоманобетонни елементи (панели) - произведени предварително в специално промишлено предприятие - Домостроителен комбинат и монолитен стоманобетон (ЕПК). След 1989 строителството на панелни и ЕПК блокове е основно преустановено, като са завършени основно онези, които са започнати като строеж преди 1989.
Апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове тогава, са зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях са можели да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители към съответното ведомство. Така се появяват и т. нар. военни блокове пръснати из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“. Трудовият народ започва да нарича жилищните райони изникващи масово през 70-те години на миналия век в перифериите на градовете “градски спални”. Тъй като голяма част от жилищата са ведомствени, обитаващите ги заплащат за тях символичен наем на държавата. Повечето от обитавалите тези жилища преди 1989 год. имат възможност да си ги закупят от държавата свободно, едва след 1990 год. Наемането на жилище свободно към края на 80-те струва на наемателите: 90 лв за стая, 130 лв. за гарсионера и 280 лв за тристаен апартамент.
жк "Ленин" в София, 1959 год.

8. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 8
Поколението започнали работа след края на Втората Световна Война, за 6-7 години са спестявали пари за тристаен апартамент в София, без кредит. До към края на 1960-те покупко- продажба на недвижимо имущество е свободна. През 1969 год. средна месечна заплата (по данни на НСИ) е съставлявала 117,17 лева, а една гарсониера в София се е продавала за 5000 лева, т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 1960-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент, носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, нормиран (символичен) наем, който държавата определи. От началото на 1970-те влиза в сила нов закон, според който покупко- продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувача и на каква цена ще купи недвижимия имот. Всеки който желае да се сдобие с жилище след 1970-те, се записва в списък и чака на опашка. Държавна комисия определя кой от чакащите е най- нуждаещ се и на него дава жилище, с държавен кредит за 20 години (ново строителство), на цена дотирана от държавата. Новият Бургас

9. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 9
Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: Цена на едностаен (панелен) апартамент в София е 9001 лева, при отпускане на държавен жилищен кредит от ДСК, с лихви по-малки от инфлацията. Цена на двустаен апартамент в столицата – 14 304 лева. Цена на тристаен апартамент – 20 000 лева. Алтернатива за сдобиване с жилище без чакане на опашка съществува и при социализма, но на пазарни цени, без дотации от държавата: Цена на едностаен апартамент - 10 000 US$ (30.000 - 40.000 лева по черен курс, т.е. конвертируем курс на долара). Според някои неофициални източници, средата на 1980-те, един тристаен апартамент в центъра на София, се е продавал нелегално за 40 000 – 50 000 лева.
жк "Емил Марков" в София

10. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 10
По времето на Тодор Живков се утвърждава и правилото, че сам човек или семейство имат право да притежават един апартамент до 120 кв.м. в окръжен град и една вила. Хора на изкуството или науката имат право допълнотелно на кабинет към апартамента на площ до 20 кв.м. С цел да придобият нов апартамент, при условие че вече имат един, хората или са се развеждали (по-рядко) или са прехвърляли (най-често) вече съществуващия апартамент на своите деца.
Десети ноември 1989 г. заварва България с уникално ниски цени на електроенергията. Токът за населението струва 4,5 ст./киловатчас по дневната тарифа и точно 2 ст. по нощната. Тези стойности важат за цялата страна. При соца цените на тока са се променяли най-много веднъж на петилетка. Например през януари 1970 г. дневната тарифа е била 2,2 ст./квтч, а нощната - 1 ст./квтч. Следващата промяна е от януари 1980 г. Тогава дневният ток поскъпва с 45% до 3,2 ст., но цената на нощния не мърда. Следващото увеличение през октомври 1985 г. обаче е жестоко. Дневната тарифа се вдига с 41% до 4,5 ст., а нощната скача двойно до 2 ст./квтч.
След 9 септември 1944 г., повечето домакинства в НРБ се отопляват с дърва и въглища. В някои кооперации, строени през 1950-те, е било изградено локално парно отопление, в което също се използват дърва и въглища. От началото на 1960-те до средата на 70-те много домакинства преминават на отопление с нафтови печки. След първата петролна криза 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки, чиято цена на старо поради липсата им нараства. В края на 1960-те започват строежи на ТЕЦ, които захранват с топла вода и отопление по-голямата част от жилищата в столицата и големите градове. Между 1970 и 1990 год. повечето домакинства се отопляват с централно парно отопление.

11. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 11
Сметките за парно към края на 80-те са около 20 лева на месец за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата тогава се регулира чрез отваряне на прозорците в жилището. Цената на 1m³ вода за домакинствата е в порядъка на 15 ст., а телефонният разговор независимо от продължителността му струва 0,014 лв. от домашен телефон – 0,02 лв. от уличен автомат. Домашният телефон дори и към края на 80-те все още е лукс за голяма част от домакинствата в страната и затова изпращането на писма из страната, което струва 2 ст. е в пълна сила. ТЕЦ "София"

12. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 12
Ще си спомним колко ни струваха транспортните услуги, личния автомобил и възможностите му за придобиване тогава, цените на бензина, развлекателните услуги, цените на някои луксозни стоки и черноборсаджийството преди 1989 година.
Цената на градският транспорт в столицата и големите градове на страната до 1973 год. е 4 стотинки. След тази година в света се разразява петролната криза. След 1973 цена на билет за трамвай – 4 стотинки, цена на билет за автобус, тролейбус – 6 стотинки. Увеличават се и на цените за междуградски автобуси, при запазване на старите цени за железопътен транспорт. По това време БДЖ е основния превозвач на населението. От началото на 1980-те цена за градски автобус, тролейбус или трамвай – 6 ст. Глобата за нередовен пътник в градския транспорт е 2 лв.

13. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 13
Билет за самолет София-Бургас в края на 1980-те струва 22 лева.
Личният автомобил по времето на социализма е дефицитна стока и за него в повечето случаи се е чакало с години. Производството на леки коли в Източна Европа (както и жилищното строителство) е ориентирано на функцията им да превозват от точка "А" до точка "Б", както и ниската им цена, за да бъдат достъпни за широките маси.

14. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 14
Преди 1989 год., тези които са искали да си закупят автомобил на цена дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната, е трябвало да направят за него вноска от 1200 лв в държавната „Мототехника” и след като опеределен брой години са внасяли определена сума пари, са имали възможност да си закупят нова лека кола произведена в СССР или в друга държава от соц лагера. Чакането да ти дойде редът трае между 3 до 8 години в зависимост от модела на автомобила. На пазарна цена (на която СССР продава леки коли "Лада" на западния пазар) кола може да се купи от кореком без чакане, но проблема е, че не всеки е можел да пазарува в специалните валутни магазини. Току-що купена лека кола, за която е чакано години наред, се е продавала втора употреба по-скъпо от номиналната ѝ цена. За някои по-непретенциозни марки автомобили като “Застава”, ‘Трабант”, “ЗАС”, “Шкода”, полски “Фиат” в повечето случаи е нямало ред и са се закупували свободно. Най-дълго се е чакало за “Лада”, между 8 и 10 години. Освен соц возила е имало и западни коли, но са били рядкост. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил "Москвич-2140" е струвал 6400 лева, лек автомобил "Трабант" - 5660 лева, лек автомобил "Волга" - 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. През 1988/89 година “Лада 2107”е на цена 8000 лв. Цената на шофьорския курс, за който записването също е ставало чрез чакане е струвал 220 лв.
По същото време в ГДР един “Wartburg 353w” струва 25000 M = 8333 лева, Lada Samara – 35000 M = 11666 лева, “Volvo 244″ – 45000 M = 15000 лева. Най-евтината лека кола в Западна Европа през 1988 год. е Citroën 2CV – 9000 западно-германски марки.

15. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 15
Цената на бензина и по време на социализма също е променлива и зависи от състоянието на международните петролни пазари. През 1969 г. (преди петролните кризи) цената на бензина у нас е:
 А-66 – 6 стотинки,
 А-72 – 7 стотинки,
 А-76 – 7,5 стотинки,
 АИ-93 – 9,5 стотинки,
 АИ-98 – 10 стотинки.
От 1950 до 1970 год. в Западна Европа един литър бензин струва средно 0,5 западно германски марки. След петролната криза от 1979 г., цената на бензина у нас се удвоява – 20 ст. Поради повишаване цените и на всичко останало, в края на декември 1979 г. правителството на Тодор Живков решава да изплаща на всички ученици по 10 лв. месечно “надбавки”. През 1988 год. един литър бензин в България струва 40 ст. – внос от СССР по линия на СИВ. В СССР през 1988 год. струва 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струва 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време. В ГДР един литър бензин 92 Oktan (VK 92, „Extra“) 1,65 M = 55 ст.
Цени на някои луксозни стоки: До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство – 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. Края на 1980-те цените на цигари българско производство почти се удвояват.
През 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението.
Цена на коняк “Плиска” 750g - 6 лева
Коняк (бренди) “Слънчев Бряг” – 3,80 лева
Гроздова ракия “Академик Неделчев” 750g – 4,30 лева

16. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 16
Цена на огледално-рефлексен фотоапарат: евтин, японски – 500 лева
Цена на руски огледално-рефлексен фотоапарат “Зенит “Е” – 120 лева.
През 1960-те и 1970-те статус символи са трудно достъпните и скъпи японски часовници Seiko. СССР и ГДР произвеждали също часовници за СИВ, но не били толкова лъскави и нямали светещи, фосфоресциращи стрелки и циферблати, както часовниците западно производство.

17. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 17
Цени за някои мероприятия, телевизия и радио:
Цена на билет за кино: – 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите)
Цена на билет за театър: 1 лв.
Атракция в Луна-парк: – 0,60 лв.
Вход за култовата студентска дискотека “Цецо Спасов” в Студентски град след представяне на студентска книжка - 0,50 лв.
Такса за телевизор и радио: 5 лв. на година.
По времето на социализма почивката на българското Черноморие е общодостъпна за всички трудещи се. Разположени край най-големите и дълги плажове у нас, Китен и Приморско се превръщат в емблема на масовия летен туризъм по българското Черноморие. През 80-те, с над 180 почивни станции, хотели и къмпинги там се намира най-голямата туристическа леглова база в България.
Почивката на българина тогава може да бъде организирана по четири начина: на квартира с цена - 3 лв./на легло/на нощ в стая с 2 легла ; във ведомствена почивна станция с двуседмична карта за пълен пансион на символична цена (това е и най-използвания и евтин начин за почивка); в държавен хотел по черноморските ни курорти. Цената там е значително по-висока от почивните станции, а и с предимство се ползват чужденците, които са източник на така скъпоценната за българската държава валута. Последния начин за почивка е на многобройните

18. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 18
къмпинги изградени по морето, предпочитани за почивка и от много чехи и поляци. Възможности за лятна почивка на море в чужбина почти липсват.
За учениците (пионери) е създаден голям международен пионерски лагер в Кранево, където са се срещали с връстници от социалистическия лагер, а за комсомолците на юг от Бургас е създадено голямо младежко летовище. ММЦ „Георги Димитров“ е нашенския международен морски център, където в годините на социализма хиляди рускини, чехкини, полякини опознават за първи път любовта благодарение на родните гларуси. Открит е още в края на 50-те години на миналия век в залива между Китен и Приморско. Изграден край хубава и просторна плажна ивица, младежкия туристически комплекс цели да заздрави дружбата между социалистическата младеж от цял свят и придобива изключителна популярност през 70-те и 80-те години на XX век.
Понеже не всички са можели да летуват на ММЦ-то, останалите са ползвали привилегия за почивка на море в студентските почивни станции (бунгала). Цена за 16 дни пълен пансион: 27 лева. Въпреки тази възможност, повечето студенти са разполагали са ходели на море частно. Към края на 80-те цена на 150g пържена риба цаца край морето струва: 0,60 лв., същата цена плажуващите са плащали и за порция пържени картофи.
Черният пазар е характерен за социализма, поради съществуващия хроничен дефицит на множество стоки. Най-известната черна борса в столицата е градинката, на която по-късно е построен Народния дворец на културата. След построяването на НДК, "борсата" се премества пред заведение "Магурата", на бул. "Витоша" до НДК. Черната борса пред заведение "Магурата" остава да функционира до 1990 година, предимно за покупко-продажба на западна валута. Основно са се разменяли (продавали) грамофонни плочи, по-късно и касетки, липсващи на музикалния пазар у нас. През 1960-те и 1970-те години, по

19. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 19
магазините се продавали ограничено грамофонни плочи със западна поп-музика, тъй като закона за авторското право по време на соца се спазва и разпространението на пиратски копия е наказуемо. Други популярни стоки търгувани на черно са дънки, маратонки и вносните цигари. След откриването на корекомите, други известни столични "черни борси" са площад Народно Събрание, пред хотел "София", където виетнамски гастарбайтери купували западна валута от чужденци и я препродавали на българи, които от своя страна я предлагат пред централния кореком, който се намирал до хотел "Рила" в София.
С навлизането на VHS и Betamax видомагнетофоните в края на 1970-те, широко разпространение в България нимират пазарите за видео-филми. Обикновено хората след като си купели видеокасетофон, купували по няколко видеокасети със записани на тях филми, след което си ги разменяли с техни познати и приятели. Западни филми на касети, официално почти не се продавали в магазините, поради не закупени от държавата лицензионни права. Свободно се продавали и разпространявали така наречените забранени филми - антируски и антикомунистически пропагандни филми, като например "Рамбо: Първа кръв”. По битпазарите при соца единствено не се продавали порнофилми, поради забраната, но се разпространявали безплатно между хората. Милицията по онова време налагала глоби на черноборсаджиите единствено за стоки-ментета, за нарушаване на марково право.
Медицина и физкултура
За нивото и цената на здравеопазването и спорта в България преди 1989 год.
Здравеопазването в НР България
През 1944 г. България разполага със слаборазвита здравна мрежа - с 1,6 болнични и 0,3 санаториални легла на 1000 жители и с 5 лекари и 1 стоматолог на 10 000 жители. Значителни райони от страната практически са лишени от медицинска помощ. През 1951 г. с Указ на Президиума на Народното събрание е въведена всеобща безплатна медицинска помощ. По съветски модел у нас и в целия социалистически лагер, в здравното осигуряване е въведена т.нар. система „Семашко”. Здравната система носи името на руския учен-медик Николай Александрович Семашко – западен възпитаник повикан в СССР да създаде основите на здравеопазването в младата съветска държава. Системата „Семашко” е твърде проста за разбиране: всеки гражданин със самото си раждане е здравно осигурен и на това основание има право на всестранна безплатна медицинска помощ. Основана е на факта, че малцинството от знаещите и можещите ще бъде в услуга на населението за техните здравни нужди. Всеки който е болен може да отиде на лекар и да бъде лекуван, доколкото има възможности икономиката да си го позволи. При тази здравна система парите за лечение пак идват от данъците на населението, но не съществува изрична здравноосигурителна вноска. Лекарите получават твърдо заплащане за извършвана дейност, а не за всеки отделен случай. Характеризира се още с централизирано вземане на

20. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 20
решения и администриране на здравния сектор както в областта на общественото здраве, така и в областта на лечебното здравеопазване.
Според чл. 47, ал. 4 от Конституцията на НР България от 1971 г. „Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ”. Така точно и ясно в основния ни закон се регламентира правото на безплатна медицинска помощ за всеки гражданин. Това, което е записано в Конституцията, отговаря и на самата обществена действителност. Властта изхожда от презумпцията, че всички хора са равни и всички еднакво имат право на медицинска помощ. Лечението се осъществява при всички лекари по съответната здравна верига абсолютно безплатно. За да бъде лекуван човек, единствено е необходимо да е болен, продължителността и естеството на лечението се определят от състоянието на пациента.
На следващата година съгласно Указа на Държавния съвет за изменение на Указа за правата и професионалната работа на медико- санитарните работници от 1.10.1972 год., окончателно е премахната частната медицинска практика. Всички наченки на здравен пазар са унищожени, ликвидирана е конкуренцията между лекарите и лечебните заведения. Без възможности да конкурира съвременната социалистическа поликлиника със занаятчийските си методи, частната практика паразитира върху обществената здравна служба. Нейното окончателно премахване е една напълно назряла социална мярка, но не се съпровожда със съответно диференцирано заплащане на лекарите според извършената дейност и нейното качество. Болниците и поликлиниките получават пари на остатъчен принцип – колкото им се задели от Бюджета. На практика се създава прослойка от титулувани лекари във всяка специалност , които са верни на Партията и държат целия процес в медицината под око, с репресии където е нужно, където е нужно с отказ от израстване в кариерата. След приключване на обучението във висшите медицински институти, завършилите лекари се разпределят на работа в различни кътчета на страната за определен период от време и ако искат да израстват в кариерата трябва да са роболепни на създалата се система. Специализациите са зависели най-вече от от това, кой на кого е човек, връзките са преди всичко, а синовете и дъщерите на приближените до партията са в първите в редиците на израстващите в медицинската кариера.

21. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 21
Въпреки всички вътрешни неуредици и недомислици в системата, през 70-те години в здравеопазването са отпуснати колосални суми за капиталовложения. Здравеопазването получава 290 000 000 лв., за да се започне изграждането на крупни обекти с републиканско значение, и 60 000 000 лв. за доставка на нова апаратура и съоръжения. Планирано е показателят за обезпеченост на 1000 жители с болнични и санаториални легла да се увеличи, местата в детските ясли да се удвоят от 33 215 до 63 000, осигуряването с лекарски длъжности да нарасне. Изградени са крупни здравни и лечебни заведения: окръжни болници в Ловеч, Плевен, В. Търново, Бургас, Варна, Кърджали, Смолян и Крумовград, София, Михайловград (Монтана), Видин, Благоевград, Ст. Загора и районни болници в Лом, Омуртаг, Казанлък, Ботевград, Каварна, Балчик и другаде. Едни от тях се изграждат изцяло, други са пристроявани и разширявани. Наред с тези болници са изградени 26 модерни поликлиники в София и общо 47 в страната.
Рехабилитация в санаториум и балнеолечение: 20 дни безплатно в специализирана болница за рехабилитация. Повторно или продължително лечение се назначава от лекар, според нуждите на пациентите.
Цени на някои медицински изделия:
 Аспирин (Ацетизал) 500mg – 0,15 лв.
 Активен въглен 250mg – 0,20 лв.
 Презерватив – 0,10 лв.
В заключение бихме могли да кажем, че през социалистическия период българското здравеопазване завоюва значителен международен авторитет, който се дължи на големите успехи, постигнати в опазването и в подобряването на здравето на народа. НР България стои в челните редици на страните с най-

22. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 22
добри здравни показатели. По развитие на здравните мрежа и ресурси, България поддържа за периода 1947-1989 г. такива темпове, които я поставят на едно от първите места сред напредналите страни.
Спортът в социалистическа България
Годините на социализма са "златния век" на българския спорт. През 1987 г. президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч заявява в София: “Пътувам много … И където и да съм, не пропускам случая да разкажа за чудото, за феномена български спорт …”
Другото лице на масовия спорт и на високото майсторство е строителството на бази и съоръжения – в София например до Девети септември е имало само една зала за спортни игри на бул. “Сливница”. През 1961 г. е построена зала “Универсиада”, заради Световните студентски игри в София, последват я зала “Фестивална”, зимният стадион “Дружба” и Зимният дворец на спорта. През 1963 г. е открита зала “Балкан” в Ботевград. Изграждането на важни спортни обекти става първостепенна задача през втората половина на 60-те години. Тогава се построява високопланинската база “Белмекен”, официално открита през 1968 г. с дозавършена хотелска част през 1985 г., допринесла за успехите на българските спортисти на олимпийски, световни и европейски състезания. Дворецът на спорта във Варна е друг голям строеж с несъмнен принос за постиженията и на майсторско, и на масово спортно ранище. По-късно и Пловдив се сдобива с база за един от най-престижните спортове – Гребния канал. Из цялата страна са изградени спортни площадки и игрища. Във всеки български град и по-голямо село има стадион, а в големите градове са изградени модерни спортни зали, плувни басейни и други спортни съоражения. Към 1990 г. България вече разполага с по 4,88 кв.м открита и 0,13 кв.м покрита спортна площ на глава на населението.

23. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 23
Спортът у нас придобива масовост, децата са обхванати в спортната система от ранна детска възраст и това бързо дава положителен резултат. През 1989г.в специализираните спортни школи са обхванати 46 884 юноши и девойки, но техният брой е по-голям заради учащите се в интернати и полуинтернати, в отборите на физкултурните дружества и в спортните училища. След 1967 г. спортните училища (СУ) се оказват оптималната форма за общо образование и за специализирана подготовка на подрастващите спортисти. В края на 80-те години функционират 36 СУ с над 17 000 ученици и т.нар. СУ “Олимпийски надежди”. Това са целодневни интернати с общо над 6000 ученици. Към края на 1986 г. в системата работят 4000 треньори, които обучават 80 000 души. През 1986 г. са утвърдени 7986 първоразрядници, 1059 кандидат-майстори на спорта и 491 майстори на спорта. Медалистите от европейски и световни първенства и от олимпийските игри през 70-те и 80-те години са възпитаници на специализираните спортни школи, на училищата или на други звена от единната система за детско-юношески спорт и високо спортно майсторство.
Спортът е под лозунга “Масов спорт – здрав народ” (от латински: “Mens sana in corpore sano” – Здрав дух в здраво тяло). Упражняването на спорт тогава е безплатно за ученици и студенти, зарегистрирани в спортни отбори и кръжоци, ръководени от треньори на държавна заплата. Освен това цените за спортни съоръжения и екипировки за индивидуален спорт (ски, колоездене, тенис, кънки и пр.), са дотирани от държавата. Но за тези, които искат да спортуват само за здраве, почти не съществува алтернатива, за ползване на държавните басеини и други спортни съоръжения. Някои са се изхитрявали и за да да ползват спортните съоръжения нелегално на входа им са показвали фалшифициран документ за членство в отбори.

24. НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 24
След 60-те години бюджетът на Централния съвет на БСФС се формира както от държавната субсидия, така и от постъпленията от тотото, създадено тогава с девиза “Българският спортен тотализатор – за спортни цели”. В съотношението 47% държавни срещу 53% тото средства се появява обаче и важно допълнително финансиране в твърда валута, която постъпва от изградените с помощта на български специалисти тотализатори в Сингапур, Малайзия и Судан. Финансирането е насочено към детско-юношеския и ученическия спорт, към масовите физкултурни прояви, спортните училища и интернатите и, разбира се, целево към подготовката на националните отбори и отделните таланти.
Източник на socbg.com