Презентация за ТОДОР ЖИВКОВ

2. Тодор Христов Живков е български политик
от Българската комунистическа партия.
В продължение на 35 год. (в периода от 1954
до 1989 г.) е партиен лидер на водещата
управляваща партия БКП - първи секретар, по-
късно генерален секретар на Централния
комитет на Българската комунистическа
партия (1954 - 1989).

3. Правителствен ръководител (председател на
Министерския съвет, 1962 - 1971) и държавен
глава (председател на Държавния съвет, 8 юли
1971 - 17 ноември 1989) на Народна република
България. Често неофициално е наричан
Тошо, бай Тошо и Тато.

4. На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар
на Централния комитет на БКП на мястото
на дотогавашния партиен лидер на длъжност
генерален секретар Вълко Червенков. По-
късно (1981) неговата длъжност първи
секретар е преименувана на генерален
секретар.

5. Той е министър-председател на България в 70-то
(1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства -
втори по продължителност период на този пост в
българската история след Станко Тодоров. От
приемането на Конституцията през 1971 г. до края
на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е.
фактически държавен глава.

6. Тодор Живков е роден на 7 септември 1911
г. в тогавашното село (днес град) Правец,
Орханийско. Син е на Маруца и Христо
Живкови. Има брат Георги Живков и сестра
Цветанка Живкова.
От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива
военната си служба като трудовак в Шеста
рота на Първа пехотна работна дружина в
София. Завършва (1939) прогимназия в
Правец и 6-ти (днес 10-ти) клас на
гимназията в Ботевград.

7. От 1939 г. се установява в
София и завършва
средното полиграфическо
училище, след което
постъпва на работа като
букволеяр в Държавната
печатница в София. От юли
1938 г. до ноември 1942 г.
временно пребивава в
селата Дъскот, Лесичево,
Говедарци, където е
разпределена като
участъков лекар неговата
съпруга Мара Малеева.

8. През 1929 г. става член на БКМС, а
през 1932 г. е приет за член на
Българската комунистическа
партия (БКП), от т.нар.
„Кофарджиев набор“. Секретар е
на II партиен РК на БКП в София и
на ОК на БКП в София (1934-35 и
1941-42). Нелегалното име на
Тодор Живков е Янко.

9. От м. юни 1943 г. по решение на
Софийския ОК на БКП е определен за
сътрудник на Щаба на Първа Софийска
въстаническа оперативна зона.
Пълномощник на ОК на БКП за
партизанския отряд "Чавдар".
Съобщава решението на Щаба на Първа
Софийска въстаническа оперативна зона
за прегрупирането на отряда в

10. Партизанската бригада „Чавдар“
с командир Добри Джуров.
На 6 септември 1944 г. според
неговите спомени оглавява
оперативно бюро за охрана на
демонстрациите и трамвайната
стачка в столицата.[ На 9
септември 1944 г. поздравява
партизанско подразделение
влязло в гр. София.

11. От септември до ноември 1944 г. е
политически ръководител на Щаба на
Народната милиция и става трети
секретар в ОК на БКП в София. През
1945 г. е кандидат-член на ЦК на
БКП. От януари 1948 г. е първи
секретар на Градския комитет на БКП
в София, както и председател на
Градския комитет на Отечествения
фронт.

12. На Петия конгрес на БКП е избран за
член на ЦК на БКП (декември 1948);
постоянно е преизбиран в състава на
ръководния орган до 8 декември 1989
г., когато е изваден от неговия състав.
През януари 1950 г. става секретар на
ЦК на БКП, а през ноември е избран и
за кандидат-член на Политбюро.

13. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на
Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата
на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия
конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи
секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

14. Същинската власт в партията обаче получава
след инициирания от него Априлски пленум на ЦК
на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя
началото на развенчаването на култа към
личността на Вълко Червенков, в съзвучие с
решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката
на Никита Хрушчов.

15. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на
БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на
ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г.
пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор
Живков. Освобождавайки Живков от функциите му,
пленумът изказва и благодарност за неговата дейност
дотогава.
На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.)
той е порицан и изключен от партията.