Diese Präsentation wurde erfolgreich gemeldet.
Wir verwenden Ihre LinkedIn Profilangaben und Informationen zu Ihren Aktivitäten, um Anzeigen zu personalisieren und Ihnen relevantere Inhalte anzuzeigen. Sie können Ihre Anzeigeneinstellungen jederzeit ändern.

детската агресия

24.980 Aufrufe

Veröffentlicht am

Veröffentlicht in: Bildung

детската агресия

  1. 1. ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ
  2. 2. За да отгледаме позитивни деца, ние трябва да бъдем позитивни родители” Зиг Зилар
  3. 3. <ul><li>Динамиката на съвременния живот изисква от нас бързи темпове на промяна. Новости в социалния и материалния свят се появяват ежечасно. </li></ul><ul><li>Това поставя на изпитание всички и най-вече - децата. </li></ul><ul><li>Недостигнали още необходимата природна зрялост, те са принудени да се развиват в </li></ul><ul><li>съответствие с останалите промени; да отговарят на социални изисквания за по-късна възраст. </li></ul>
  4. 4. <ul><li>Този неизбежен проблем на ежедневието поражда нови форми </li></ul><ul><li>на сблъсък между поколенията и води до нарастване на детската </li></ul><ul><li>агресивност. </li></ul><ul><li>Дадена ни по природа, агресията може да бъде възпитавана и удачно използвана </li></ul>
  5. 5. <ul><li>„ МОЕТО ДЕТЕ Е АГРЕСИВНО!” </li></ul><ul><li>А защо не? </li></ul><ul><li>Детето има право на своите агресивни импулси, но </li></ul><ul><li>вероятно не знае как да ги изразява. </li></ul><ul><li>Родителите също имат агресивни импулси, които ги </li></ul><ul><li>карат да контактуват с децата си понякога по нежелан, неочакван и от възрастните начин. </li></ul>
  6. 6. <ul><li>КАК ДА РАЗБИРАМЕ АГРЕСИЯТА? </li></ul><ul><li>Раждането е агресия – човек се ражда с агресивен акт! Бебето напира да излезе от утробата на майката. </li></ul><ul><li>Учебният процес е агресия – поставя изисквания за дисциплина, за усвояване на определено учебно съдържание, за достигане на постижения </li></ul><ul><li>Строежът на ново здание е агресия. </li></ul><ul><li>Тези и много подобни действия и дейности са </li></ul><ul><li>. ГРАДИВНА агресия </li></ul>
  7. 7. <ul><li>Обидата е агресия. </li></ul><ul><li>Наказанието е агресия. </li></ul><ul><li>Рушенето е агресия. </li></ul><ul><li>Това са малко примери за нежелана от никого, </li></ul><ul><li>ДЕСТРУКТИВНА </li></ul><ul><li>агресия. </li></ul>
  8. 8. Учените свързват агресивния импулс у човека с инстинкта за самосъхранение. Ако не сме агресивни по природа, не можем да се борим за своето физическо, психическо и социално оцеляване. Природата ни е дарила с негативни емоции и чувства, като начин да разпознаваме агресивните си импулси. Бебето знае да се смее, но и да плаче; да е доволно, но и да е сърдито. По-голямото дете умее да целува и прегръща обичания човек, но и да хапе, рита, блъска , чупи – когато е недоволно. Положителните чувства ни карат да продължим със същото поведение; отрицателните – да търсим ние самите (като достатъчно зрели личности) или с помощта на другите - нов начин за постигане на желаното.
  9. 9. <ul><li>До училищна възраст всяко дете се е научило по един </li></ul><ul><li>или друг начин да ползва своя агресивен импулс: </li></ul><ul><li> като сигнал за провокация към възрастните; </li></ul><ul><li> като начин да отстои себе си; </li></ul><ul><li> като форма на общуване; </li></ul><ul><li> като печелене на внимание; </li></ul><ul><li> като израз на безпомощност. </li></ul><ul><li>В зависимост от това, какво се е случвало между детето и възрастните, то е усвоило градивни и/или деструктивни форми на агресия. </li></ul>
  10. 10. Човек трупа психологичен опит и ползва агресивния си импулс в 4 области: 1. В областта ТЯЛО е породен и се шлифова инстинктът за самосъхранение. Детето се е научило:  да борави с времето и пространството, съобразявайки се със своите желания, но и с чуждите изисквания;  да доближава или да избягва опасни предмети;  да се свързва с непознати хора и животни или да пази безопасна дистанция от тях;  да се грижи за физическото си съществуване. То е усвоило градивни или деструктивни форми за реагиране на нови дразнители: приема или не приема новото, непознатото; внимателно и търпеливо го опознава и доближава или се втурва „през глава”; рита, блъска и отблъсква.
  11. 11. 2. В областта ДЕЙНОСТ , следвайки своя агресивен порив, малкото дете се опитва да подражава в делата на възрастните. Понякога неговата активност е успешно продължение на започнатото (играе с играчките си, създавайки бавно и спокойно, с радост и задоволство, сюжети в игрите). Същата тази детска активност често е разруха (с яд и недоволство, детето нервничи и руши играчките си или достигнатото).
  12. 12. 3. В областта КОНТАКТИ детето е усвоило своя градивен или деструктивен социален опит. Обичайна е ситуацията, когато детето заявява: „ Искам непременно и сега !” и знае как да го постигне в контакта с другите: с усмивка, целувка, галене, но и с тропане, нервничене, ритане, търкаляне по земята. Детето знае да „печели внимание” – показва какво умее да прави като възрастните или заедно с другите деца (да се мие, да се храни; да се облича само), но и „хитричко” да руши сътвореното от друг.
  13. 13. В детската главичка (областта ЖИЗНЕНИ КОНЦЕПЦИИ ) възникват постановки (все още неосъзнати), свързани с правото му да бъде агресивно в добрия и/или лошия вариант. Те се превръщат в стил на мислене, мотиви за действие, трайни форми на поведение.
  14. 14. <ul><li>Класическото определение за агресия е: </li></ul><ul><li>Специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите с намерение да им се причини вреда, болка или и двете едновременно. Агресията се разглежда като деструктивно поведение. То може да бъде обида, присмех, ирония....дори убийство. От това определение достигаме до извода, че агресията е поведение, което води до посегателство върху личността. </li></ul>
  15. 15. Какво е агресията: Агресията винаги ли включва насилие? В действителност никак не е лесно да се определи кое поведение е агресия и кое не. Агресията е социална емоция и е насочена към промяната на мястото на детето в структурата на груповите отношения. Този стремеж се проявява още през първата година от живота. Поради физическите възможности на детето до 3-години, то почти не е в състояние да нарани и да предизвика болка в другите деца. Физическите възможности на детето в ДГ постепенно нарастват и малкото дете започва да наранява другите деца.
  16. 16. <ul><li>Агресията може да бъде вербална и физическа: </li></ul><ul><li>а/ Вербална – която може да бъде пряка и непряка </li></ul><ul><li>При непряката вербална агресия обвиненията и заплахите са насочени към връстниците.Те могат да бъдат под формата на оплаквания / Иван ме удари/, демонстративни викове /Махни се/, заплашителни фрази/Ако не се махнеш, ще те изкажа на полицията/ </li></ul><ul><li>При пряката вербална агресия детето използва лоши думи и дразни връстниците си. </li></ul><ul><li>б/ Физическа агресия – тя може да бъде – пряка и непряка </li></ul><ul><li>При непряката, детето разрушава продукти от дейността на другите /разваля постройката, чупи играчките на връстниците си/ </li></ul><ul><li>Пряката физическа агресия може да бъде символична /детето показва юмрук/, и директна – бой, хапане, щипане. </li></ul>
  17. 17. <ul><li>Мотиви за поява на агресията: </li></ul><ul><li>Желание за привличане на внимание върху себе си </li></ul><ul><li>Желание да подтиска достойнството на другите/ха нека ти/ </li></ul><ul><li>Желание да отмъсти на друго дете / след отнемане на играчката отговаря с агресия/ </li></ul><ul><li>Желание да бъде лидер в групата </li></ul><ul><li>Стремеж да получи искан предмет </li></ul>
  18. 18. Фактори, пораждащи агресия. 1.Пропуските във възпитанието и социализацията , допускани от семейството, са основен фактор за изразяване на детските поведенчески прояви. В този смисъл за съжаление, родители, страдащи от агресивността на децата си, волно или неволно, се явяват неин източник. Лошите семейни взаимоотношения , отсъствието на единия или двамата родители, алкохолизмът, конфликтността в семейството, постоянното унижаване на достойнството на детето са фактори, които могат да предизвикат детската агресивност. Детето не получило признание в семейството, реагира агресивно – веднъж на улицата, втори път в ДГ.
  19. 19. <ul><li>2.Неправилният стил на възпитание – авторитарен или прекалено либерален изразяващи се в игнориране на детето. Недостатъчен родителски контрол или прекалена опека са еднакво опасни. 3. Индивидуалността на детето и неговия статус в детската група също може да бъде причина за агресивно поведение. Обикновено това са деца с явно изразено лидерско желание, недоволни от своя статут в групата или непризнато лидерство. У децата с явно изразен лидерски стремеж трябва да се възпитава отношение на търпимост, доброжелателност и отстъпчивост към връстниците им и да се насърчава проявлението на такива качества в съчетание с лидерство. 4. Неумението да играят също може да бъде причина определени деца да изпитват неудовлетворение от отношенията с другарите си и това да предизвиква агресивност. Задачата на възрастните в тези случаи е да формират и развият умения за съвместна игра, което ще доведе до отслабване или ще предотврати детската агресивност. </li></ul>
  20. 20. <ul><li>Децата черпят знания от модели за поведение от три източника: </li></ul><ul><li>от семейството , в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение, </li></ul><ul><li>от своите връстници , например по време на игра изградена на принципа “ Аз съм най-силен - аз всичко мога да правя” </li></ul><ul><li>от анимационните филми и компютърни игри , когато детето подражава на герои от игри и филми. </li></ul><ul><li>Детето може да бъде агресивно не обезателно по вина на родителите, в резултат на недостатъци във възпитанието. Чертите на такова поведение могат да бъдат скрити в темперамента и характера- избухливост, гневност, обидчивост или се явява в резултат на особено съзряване на нервната система. </li></ul>
  21. 21. Групи агресивни деца <ul><li>Първа група : Деца, които използват агресията за привличане на внимание от страна на връстниците Те ярко изразяват своите агресивни емоции/викат, крещят/, тяхното поведение има за цел да получи емоционално отражение върху другите. При тях агресивното поведение е моментно, не се отличава с жестокост. Тяхното поведение има за цел да привлече внимание на връстниците. </li></ul><ul><li>Те обикновено не спазват нормите и правилата на поведение/както по време на игра, така и извън нея/, доста шумни са, демонстративно се обиждат, викат, но техните емоции носят повърхностен характер и бързо преминават в по-спокойно състояние. </li></ul><ul><li>Тези деца имат по-слабо интелектуално развитие, ограничено ниво на игрово дейност – не умеят да поддържат играта, стремят се да насочат вниманието върху себе си. </li></ul>
  22. 22. <ul><li>Втора група : Това са деца, които използват агресията, като начин на поведение при общуване с връстниците си. Агресивните действия при тях, играят роля като средство за постигане на цел – искан предмет, получаване на водеща роля в играта. Такъв тип деца, получават положителни емоции след достигане на резултата, а не в момента на агресивните действия.Те се стремят към лидерство подчинявайки и подтискайки другите. </li></ul><ul><li>Децата от тази група притежават високо ниво на интелект, добри организаторски умения, високо ниво на развитие на ролевата игра, висок социален статус в групата. </li></ul><ul><li>Нарушавайки правилата, те оправдават себе си и обвиняват другите:”той започна пръв” </li></ul>
  23. 23. <ul><li>Третата група деца: Това са деца, които нанасят щети на другия.Тяхната агресия няма каквато и да е видима цел.Те изпитват удоволствие от самите действия носещи болка и унижение. Това са деца, които използват пряка физическа агресия.Техните действия се отличават с жестокост и хладнокръвие.При забележка от страна на възрастния те отговарят: “Каквото искам, това правя” За такива деца е характерно отмъщението и злобата: те помнят обидите и докато не си отмъстят , не могат да започнат друга дейност. </li></ul><ul><li>Тези деца имат средно ниво на развитие на интелекта, социалния им статус в групата е нисък. </li></ul>
  24. 24. Как да преодолеем агресията у децата:
  25. 25. Единственият правилен начин е комплексното въздействие, което включва съвместна работа на родители и учители.
  26. 26. <ul><ul><ul><li>Забраните и крясъците са най- неефективните начини за преодоляване агресията у децата. За нас е най-важно да намерим причините за това поведение. </li></ul></ul></ul><ul><ul><ul><li>Детето трябва да излее агресията си и да я насочи към други обекти </li></ul></ul></ul><ul><ul><ul><li>Да налага възглавницата </li></ul></ul></ul><ul><ul><ul><li>Да натупа килима с тупалка </li></ul></ul></ul><ul><ul><ul><li>Да скъса портрета на врага си </li></ul></ul></ul>
  27. 27. <ul><ul><ul><ul><li>“ Бъдете пример за поведение пред детето – не допускайте изблици на гняв, не говорете лоши неща за хората, не градете планове за отмъщение пред детето. </li></ul></ul></ul></ul><ul><ul><ul><ul><li>Не забравяйте да проявявате съчувствие, да погалите и да похвалите детето. Да знае, че го обичате, цените и уважавате.”- Олга Шелопухо </li></ul></ul></ul></ul>
  28. 28. <ul><li>За да не бъдат децата агресивни трябва да се ръководим от максимата „Когато зная причината, лесно ще реша проблема”. </li></ul>
  29. 29. Какво трябва да знаят родителите <ul><li>1.Анализирайте собственото си поведение: </li></ul><ul><li>В каква форма се проявява / деструктивна или конструктивна/ вашата агресия </li></ul><ul><li>По какъв начин се справяте с агресията си – позволявате ли и да избие или правите усилие да я сдържите </li></ul><ul><li>Как се отнасяте към собствената си агресия – страхувате ли се от нея, наслаждавате ли и се, изпитвате ли удоволствие от нея </li></ul><ul><li>Как се освобождавате от агресивната енергия </li></ul><ul><li>2.Сдържайте стремежа си да провокирате кавги. Опитайте се сами да помогнете на детето да се отърве от навика да хвърля недружелюбни погледи наоколо и да мърмори обидни думи по адрес на другите.Ако някой ви дразни по-добре се пошегувайте. </li></ul><ul><li>3. Ако избухне някоя разправия, защитавайки своето дете, не обвинявайте другото. Предложете на биещите се и на зрителите да обяснят защо е възникнал конфликтът. Децата са изумително справедливи, вслушайте се в тях! </li></ul><ul><li>4.Обсъдете възможните прояви на поведение с детето си. Нека то само каже защо е започнал скандалът и кога е право. </li></ul>
  30. 30. <ul><li>5.Не обсъждайте агресивното поведение на детето в неговото присъствие. Ако лепнете на детето етикет на побойник или кавгаджия, това може да се превърне във вечно разрешение да се справя със сила в конфликтите. </li></ul><ul><li>6.Не бързайте да се намесвате във детските сблъсъци и кавги. Ако децата не могат да поделят нещо докато играят, не бързайте да им помагате. Наблюдавайте ги известно време, може да се справят сами.Децата се учат да се общуват помежду си, без да стигнат до юмручна разправа.Но ако едно от децата винаги побеждава, а другото непрекъснато става жертва, трябва да се намесите. По добре да предотвратите зараждащата се агресивност на едното дете и зараждащата се плахост у другото. </li></ul><ul><li>7.Предложете на детето игри и упражнения за сваляне на напрежението. </li></ul>
  31. 31. игри <ul><li>Игри за сваляне на напрежението: подскачай като жабче, конче, щурче и др., полети като снежинка, врабче, облаче и др., повърви като мечка, костенурка и т. н. </li></ul><ul><li>Разиграйте следните ситуации: Ние сме две козлета и се срещаме на тясното мостче, как да постъпим за да не паднем във водата; </li></ul><ul><li>Двама твой приятели се карат – как ще ги сдобриш; </li></ul><ul><li>Искаме да играем с една и съща играчка. Как да постъпим? и др. </li></ul><ul><li>Рисувам своите приятели: Предложете на детето да нарисува своите приятели във вид на птици, животни, растения. Попитайте кого е нарисувало и защо е избрало точно тези деца. Вижте кой е нарисуван най-близо до детето и какви са размерите му. </li></ul>
  32. 32. <ul><li>Ролевата игра – Например играта “Моята къща”-Детето влиза в ролята на майка или баща, пресъздава това което мисли и чувства с думи. Ако то се ядосва по време на играта, възрастния, чрез игров елемент може да насочи детето към правилния модел на поведение. Това поведение детето ще използва в следващите игри. </li></ul><ul><li>Похвали и награди – При всяка положителна постъпка детето трябва да се поощрява. Когато отстъпи своята играчка на друго дете, то трябва да се похвали и поощри. Ако то каже, че не иска да играе с другите деца, защото е ядосано също трябва да се поощри. </li></ul><ul><li>Похвалите и поощренията могат да извършат чудеса с агресивното дете. </li></ul><ul><li>Нови приятели: Ако агресията визира определено дете можем да насочим вниманието му към друго дете с което ще се чувства и ще играе по-добре. </li></ul>
  33. 33. Според Джон Кехоу <ul><li>Децата се нуждаят от информация за правилно поведение,за да се държат добре, защото те са обвързани да действат според информацията, която получават. </li></ul><ul><li>Например: вместо “Не се блъскай на пързалката” – “Моля те, изчаквай реда си на пързалката” или вместо“Не крещи” – “Моля те, говори тихо”,” вместо “Не тичай”- “Ходи бавно” и т.н. </li></ul>
  34. 34. <ul><li>Специалистите смятат, че агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който се е натрупало прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само. </li></ul>
  35. 35. <ul><li>Съвети към родителите: </li></ul><ul><li>Учете децата да поемат отговорността за постъпките си върху себе си, а не да стоварват своята вина на другите. </li></ul><ul><li>Да се развива у агресивните деца чувство на съчувствие към връстниците, към възрастните, към живия свят. </li></ul><ul><li>Да се помага на детето правилно да оцени както собственото си емоционално състояние, така и детето-жертва. </li></ul><ul><li>Да учим детето да различава чувствата си, да умее да ги разбира и анализира. </li></ul><ul><li>Да се научи детето да излее гнева си по по-приемлив начин ( да къса хартия, да удря по надуваеми играчки) или с полезни способи ( като го запишат в спортни секции) </li></ul>
  36. 36. <ul><li>Всеки ден на детето </li></ul><ul><li>да започва с радост </li></ul><ul><li>и да завършва с мир! </li></ul>
  37. 40. При подготвянето на тази презентация са използвани материали <ul><li>сп.”Предучилищно възпитание” кн.3/2009г.; кн.4/ 2010г.; кн.1и2 /2011 </li></ul><ul><li>Книгите: </li></ul><ul><li>Кехоу Джон “Подсъзнанието може всичко” </li></ul><ul><li>Шелопухо Олга “ Характерът на вашето дете” </li></ul><ul><li>Зиглар Зиг ”Как да отглеждаме позитивни деца в този негативен свят” </li></ul><ul><li>Нелсън Джейн ”Позитивното Възпитание за деца от предучилищна възраст” </li></ul><ul><li>Бидълф Стив “Още тайни на щастливите деца” </li></ul><ul><li>И материали от интернет </li></ul>
  38. 41. Изготвил: <ul><li>Марияна Христова </li></ul><ul><li>Гл.учител в ЦДГ ”Радост” гр.Севлиево </li></ul>

×