Diese Präsentation wurde erfolgreich gemeldet.
Wir verwenden Ihre LinkedIn Profilangaben und Informationen zu Ihren Aktivitäten, um Anzeigen zu personalisieren und Ihnen relevantere Inhalte anzuzeigen. Sie können Ihre Anzeigeneinstellungen jederzeit ändern.

Bulgarian crysis and capital markets

457 Aufrufe

Veröffentlicht am

Veröffentlicht in: Wirtschaft & Finanzen
  • Als Erste(r) kommentieren

Bulgarian crysis and capital markets

  1. 1. ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ И КАПИТАЛОВИТЕ ПАЗАРИ В края на февруари Бернанке и икономическите данни подкрепиха пазарите В средата на последната седмица от изминалия месец беше наблюдаван ръстна основните индекси на световните борсови пазари, показал и най-голямата дневнадоходност от януари. Това беше обусловено от икономическите данни, показващиумерено подобрение, както и от силната подкрепа на председателя на ФЕД запродължаване на икономическите стимули 1. Сравнително безпроблемния аукцион наиталиански държавни облигации в края на февруари помогна да се намалибезпокойството за политическата обстановка в страната. В началото на март, EUR всеоще задържа нивото си спрямо USD и JPY. Единната валута дори нарасна с 0,1 % до1,3147 USD, след рязкото ú спадане в резултат на италианските избори 2. Обемнитепродажби на италиански държавен дълг допринесоха за снемане на нервността поповод на безпокойството, че политическата ситуация в Италия може да дестабилизиравтория по големина дългов пазар в Европа. Внушителните данни за бизнес разходите вСАЩ също съдействаха за подобряване на деловата активност на инвеститорите инамалиха притесненията от надвисналите съкращения на бюджетните разходи на най-голямата икономика. След краткосрочния си рязък прираст в началото на последнатафевруарска седмица, JPY се върна на средно ниво. GBP е все още слаб, търгувайки сеза 1,5169 USD. AUD укрепна, а цената на нефта се стабилизира и дори се понижималко3. Златото също се позакрепи отчасти, търгувайки се все още близо до и подкритичните 1 600 USD/oz. В сутрешната азиатска търговия на 1 март, курсът на EURсъщо се стабилизира, след последния му рязък спад от над 4 % спрямо USD – най-голямото понижение за последните 9 месеца. Общо взето, такава беше реакцията на инвеститорите по отношение насравнително разочароващите данни от Китай, политическата нестабилност в Италия инеизбежността от бюджетни съкращения в САЩ. Комбинацията от тези факториизтощи апетита на инвеститорите към риск и постави единната валута под повишеннатиск. Изглежда, че неопределеността на ситуацията в Италия е основният източникна безпокойство сред изброените по-горе фактори. Като следствие, двойката EUR/USDсе търгува близо до най-ниските си нива за 2013 г., т. е. еврото поевтиня до около 1,30USD. Евентуално по-нататъшно (допълнително) намаляване на л. п. от страна на ЕЦБще окаже допълнителен натиск върху единната валута. Изказването на Марио Драги,че „ЕЦБ е много далеч от прекратяването на антикризисните мерки в ЕЗ” увеличиразпродажбите на EUR, връщайки го категорично под 1,31 USD. В този аспект, и следпредупрежденията на МВФ, инвеститорите се насочиха към по-ниско рисковите валути.Ситуацията на форекс пазара може да се обобщи като: EUR/USD – преобладаващомнение за къси позиции и дългосрочна меча тенденция; USD/CAD – силна съпротивана нисходящия тренд от края на 2011 г. при 1,03; GBP/USD – краткосрочен(няколкомесечен) доста силен нисходящ тренд и тесен рейндж при около 1,51–1,52. Оттази гл. т., интересно и може би малко екзотично е мнението на City Bank. От неязалагат на продажба на EUR срещу NZD, с оглед на очакваните повишения на л. п. вНова Зеландия. „Предложението на банката” е къси EUR/NZD позиции при 1,5782, съсстопове при 1,6010 и цел 1,5450, т. е. и тези анализатори очакват спад на EUR. В САЩ – разочароващите данни за растежа и заетостта, и очакваните и веченаправени съкращения на държавните разходи първоначално причиниха понижения на На втория ден от заседанието на комисията на Конгреса на САЩ, Бернанке защитипрограмата на ФЕД за покупки на облигации като средство за поддържане на ниски л. п. истимулиране на растежа. Коментарите му помогнаха на пазарите да се възстановят от най-ниските нива от ноември м. г., а Dow Jones IA затвори при невиждана от 2007 г. стойност. На 26 февруари EUR падна до 8-седмичен минимум. Брент се търгува за над 112 USD за барел.
  2. 2. акциите на американските компании. Все пак обаче, индексите са на крачка отрекордните си стойности от 2007 г.: Dow Jones IA затвори февруари при 14 054,5(исторически максимум от 14 164,5 на 9 октомври 2007 г.), с месечна печалба от 1,4 %и трето месечно повишение; S&P 500 – при 1 514,7 (с 50 пункта под максимума си отсъщата дата); Nasdaq Comp. – 3160,2, с февруарско повишение от 0,6 % и четвъртипореден месечен ръст. След все пак по-оптимистичните данни за икономиката на САЩ,на фона на Европа, борсовите индекси на Wall Street намалиха първоначалнонатрупаните загуби. При все това обаче, сегашните актуални автоматични съкращенияна разходите с над 85 млрд. USD ще повлияят на перспективата за растеж на най-голямата световна икономика4. Инвеститорите са притеснени и от друго, а именно, чевъзстановяването на китайската икономика все още не е с достатъчно добри темпове.Индустрията във втората по големина икономика е нараснала през февруари с най-бавния темп от последните 5 г. Индексът на мениджърските поръчки, показател заиндустриалната активност там, се е свил до само 50,1, от 50,4 през януари 5. В тозиконтекст, понижението на GBP се дължи до голяма степен и на свиването напроизводствения сектор на британската икономика, отразено чрез понижението на IMP(индекса на мениджърите по покупките) до 47,9, от 50,5 през януари. Европейските ЦК приключиха февруари с 9 -та поредна месечна печалба, следкато Бернанке и Драги заявиха (потвърдиха), че ще се придържат към настоящатаполитика за вливане на ликвидност. Все пак обаче, европейските фондови борси имахаразнопосочен край на месеца. Те го приключиха, респ. започнаха март, с разнопосочнидвижения, след ден с доста голяма волатилност. В Лондон FTSE 100 нарасна със 17,8(1,3 % над януарската си стойност) до 6 378,6; в Цюрих SMI – с 8,32 % до 7 602; вПариж обаче, CAC-40 падна с 23,1 до 3 699,9, а във Франкфурт DAX – с 33,5 (– 0,43 %)до 7 708,2, понижавайки се съответно с 0,3 и 0,4 %, в сравнение с януари.Потребителските цени в ЕЗ намаляха до 1,8 %, от 2 % през януари, а безработицата сеувеличи до 11,9 %, спрямо 11,8 % през декември м. г 6, но общо взето има забавяне наспада на икономическата активност в ЕЗ. България през призмата на последните събития Дянков: „България е една от 7-те държави в ЕС, които не са в процедура запрекомерен дефицит. Страната е приключила 2012 г. с дефицит под 0,5 % от БВП,което ни нарежда непосредствено и единствено зад Швеция и Германия. СамоЕстония от държавите в ЕС е с по-малък държавен дълг от България. В момента, вдържавния резерв има 4,1 млрд. лв. Фискалните данни показват, че България всеоще е една от най-стабилните държави в Европа.” До тук добре, както би казалоптимистът, но протестите продължават и няма никакви изгледи да спрат скоро. Тепоказаха огромното разминаване не само между макроикономика и действителност, нои между хората и управляващите ги политици. Продължавам с мнението на Дянков:„Гъвкавата емисионна политика на МФ е довела до намаляване на дългосрочните л.п. до рекордно ниски нива; абсолютен минимум от 3,17 % през декември м. г.; най-ниската стойност на показателя от 1991 г., т. е. за последния 20 г. период.Провежданата политика беше единствената възможна за малка отворенаикономика в условия на валутен борд.” Факт е, че брутният външен дълг (БВД) на страната през 2010 и 2011 г. енамалял, а причината за това са били банките, изплатили съответно 1,51 и 1,21 млрд.EUR от чуждестранните си задължения. Увеличаването на задлъжняването им към Необходимо е и да се отбележи обаче, че според някои анализатори, за САЩ не съществуванепосредствена заплаха от изпадане в рецесия заради автоматичното съкращение наразходите, т. к. те ще подействат постепенно. Стойности над 50 индикират (са свързани с) растеж. Спада на инфлацията може да предизвика увеличаване на л. п. от ЕЦБ.
  3. 3. чужди кредитори през м. г. обаче, е в размер на 0,8 млрд. EUR. И все пак, това не еособено голям проблем. Според една от лансираните теории, България има нужда отинвестиции, за да достигне по-голям от очаквания икономически ръст от 1,2–1,5 %,както и икономическото развитие и доходите на западноевропейските страни 7.Обезпокоителни са обаче следните данни за абсолютния БВД през последните 7 г. Таблица. Брутен външен дълг (в млрд. EUR) за периода 2005–12 г. Година Държавен Банки Други сектори Вътрешнофирмен Общ БВД о кредитиране 2005 4,4 2,4 4,2 4,1 15,1 2006 3,7 3,4 7,2 5,9 20,1 2007 3,1 5,8 9,8 10,1 28,8 2008 2,7 9,1 11,8 13,0 36,6 2009 2,8 8,4 12,2 14,5 37,8 2010 2,8 6,8 12,3 14,9 36,9 2011 2,8 5,7 12,2 15,2 35,9 2012 3,4 6,5 12,3 15,7 37,9 Другите по-важни факти от тази таблица са: - през 2012 г. България e увеличила задълженията си с общо 2 млрд. EUR (5,6%, до 37,85 млрд. към 31 дек. 2012 г.), което е рекордна стойност, след като презпредишните 2010 и 2011 г. е погасила част от тях (общо намаление за двете години от1,9 млрд. EUR); - нарастването на държавния БВД за същия период (2012 г.) е значително по-голямо (21,2 %) и в края на м. г. възлиза на 3,37 млрд. EUR, т. е. той е 9 % от общияБВД; - нетният вътрешен дълг в края на м. г. е бил 15,67 млрд. EUR. - трикратно увеличаване на дълга от други сектори за 7 г. период; - почти четири кратно увеличаване на вътрешнофирмените кредити и - 2,5 пъти увеличен общ БВД. Все пак, в интерес на истината е да се отбележи, че най-голямото увеличение наобщия дълг е от периода 2005–08 г., след което практически няма съществениизменения както в него, така и в останалите числа от таблицата, с изключение назадълженията на банките. В контекста на константния БВД по време на кабинета„Борисов”, неговото сегашно или бъдещо увеличение е привлекателно, но не и особенополезно на фона на намаляващия брой хора, които би трябвало да работят заследващото му погасяване. Това според мен е в интерес на международнитефинансови пазари, но не и за българската икономика. През разглежданите 7 г., нетният държавен дълг намалява значително – и катоабсолютна стойност и като процентен дял от общия БВД – от около 30 % до под 10 %от общия БВД. Това обаче показва и какво всъщност e участието на държавата викономическия живот на страната. Очевидно е, че то е намаляло доста, и при това,също до 2008 г., т. е. при управлението на кабинета „Борисов” също не е ималосъществени изменения в това отношение. И тук вече като че ли „изкристализира”проблема, а именно, че през последните години принадената стойност не е билареинвестирана в икономиката на страната, а се е изнасяла от клоновете начуждестранните компании към самите компании – майки. Като следствия произтичат иувеличаващата се безработица, и замразяването на доходите, и практическатаневъзможност за правителството на Герб да направи каквото и да било същественоили забележимо за подобряване на благосъстоянието на хората. Проблемът е, че и вЕвропа също има доста голяма криза и собствениците на компаниите – майки съвсем Една от възможностите за това е именно чрез увеличаване на БВД.
  4. 4. естествено и логично предпочитат да си прибират печалбите, за да не пострадапрекалено много техния собствен стандарт на живот. В този аспект, би трябвало да ние ясно защо икономиката ни не помръдна особено през последните години. И като чели реалността е, че „сме на системи”, въпреки и независимо от проблемите с кръвнотона премиера в оставка. Най-лошото е, че положението наистина може да става и ощепо-лошо. Ако например, по някаква причина, чуждестранните инвеститори решат да сеизнесат, а повече от естествено е, че призивите за национализация не са никакокуражителни за тях. Съществуващият в момента повишен риск за страната е включен в размера набанковите лихви. А и няма как просто да си напечатаме пари. В допълнение, презянуари са се увеличили и лошите и преструктурирани кредити. Въпреки че депозититесъщо са на рекордни нива, те изобщо не са никак много. Те са рекордни защото през1996/97 г. парите бяха практически почти „занулени”. Спестяванията в Гърция дори, сав пъти повече. При валутен борд, монетарната политика е функция от платежниябаланс, т. е. няма как да се разшири паричното предлагане и респ. да имаме нискилихви, без да привличаме средства от вън. В този аспект, увеличаването надепозитите е по-скоро положителна новина за страна в борд, т. к. води до увеличаванена паричната маса. Повечето системи на паричен съвет обаче, са се провалили впериод на криза, а не във възход, т. к. ЦБ не могат да разширят паричната база впериод на спад8. Увеличението на годишна база на депозитите на домакинствата инетърговските организации през 2012 г. е с около 11 % и възлиза на 34,635 млрд. лв.Числата са близки до общия БВД, но дименсията им е различна, т. е. на средендепозит от около 4 880 лв. съответства средно задължение от 5 330 EUR, или депозит /дълг (4,880/10,420) 0,47 %. FT: „Оставката на българското правителство след яростните протести епредупреждение за останалите европейски страни. Тя показа, че социалнитебезредици могат да свалят правителство дори в страни, които не са директнозасегнати от кризата. Правителството „Борисов” е поредната жертва намерките за икономии. България обаче, все още не е приложила болезнени мерки зазатягане на коланите. За разлика от съседните Гърция, Румъния и Сърбия,страната не е искала международна помощ. България до скоро се считаше заостров на икономическа стабилност на Балканите. Провалът на правителствотода осигури икономически растеж и съответно ръст на производството изаплатите, които останаха най-ниски в ЕС, в комбинация с растящи цени, особенона електро- и топлоенергията, предизвикаха масови протести. При цялостнотофокусиране на ЕС, вкл. и на правителството „Борисов”, върху фискалнатадисциплина, това което всъщност има значение, е растежът. България успешноизпълни Маастрихските критерии за влизане в ЕЗ, страната е с обвързана къмEUR валута от 1997 г. и до сега успяваше да избегне кризите. Но всичко това непечели гласове и е урок за правителствата дори и на богатите държави.” Политическата криза и икономическите последици от нея Бедност и отчаяние. Протестите и оставката на правителството, дори и ощепреди официалното ú подаване, предизвикаха съществен спад на капиталовия пазар встраната. Те задълбочиха в значителна степен започналата и може би логичнакорекция на борсовите индекси след съществения им ръст от края на миналата иначалото на т. г. Всичко това рефлектира върху пазарната капитализация на достабългарски компании, респ. причини загуби за притежаващите техни акции –индивидуални и институционални инвеститори. Проблемът е, ако това изобщо може дасе нарече проблем, че пенсионните фондове, заедно с банките, са сред най-активнитеучастници на капиталовия пазар. Това означава и загуби за тях, респ. за всички Ефектът на лоста е валиден и за държавите.
  5. 5. българи, участващи в една или друга форма в повечето професионални, доброволни,универсални и други фондове. Сметките за електро- и топлоенергия вероятно щенамалеят, особено през предстоящите летни месеци, но ще е необходимо време, за дасе компенсират натрупаните на капиталовия пазар загуби. За съжаление, все ощевътрешнополитическите ефекти са доста съществени за икономиката на България. Отдруга страна, на международните капиталови пазари се увеличиха застраховкитесрещу фалит на държавата. Очевидно е, че въпреки твърденията на сегашнитеполитици за финансова стабилност, международните пазари не се влияят същественоот тях. С други думи, международната инвестиционна общност оцени риска в странатакато повишен, което рано или късно ще се отрази върху цената на финансовия ресурс.Или иначе казано, вътрешнополитическите проблеми вероятно ще доведат и допромяна в досегашната тенденция за намаляване на лихвите. Най-важното обаче, каточе ли е друго. Според мен, положението сега безспорно не е добро, но може да стане иоще по-лошо, независимо от вече обещаните намаления и други мерки касаещиенергията. В някои от предишните си коментари споменах за натрупана и все ощенепроявила се в достатъчно адекватна степен инфлация. Може и да не съм прав, ноще се опитам да се аргументирам с два примера, които на пръв поглед не са толковапряко свързани с гореказаното. Единият е протеста на лекари срещу монопола наздравната каса, а вторият – проблемите на църквата около избора на новия патриарх.Сега като че ли всички са против всички – хора срещу политици, лекари срещу начинана разпределението на пари за здравеопазване, духовници срещу миналото си и т. н. Втози аспект, протестите в страната като че ли бяха очаквани и логични на фона нааналогичните събития в южноевропейските страни. А опасенията за предстоящитеизбори са, че очакванията и политическите пристрастия на хората биха довели досегашната ситуация в Италия. И тогава е доста вероятно прословутата финансовастабилност много лесно да се превърне във финансова нестабилност. А това е и единот аспектите за по-лошото от сегашната ситуация, за което споменах по-горе. Исканията за отнемане на лицензи и национализация на компании също ще иматмеждународен отзвук. При това, и най-вероятно, негативен и безспорно отблъскващинвеститорите, което в крайна сметка би довело страната отново до изолация(игнориране) от международните финансови пазари. Потърпевши от срива на акциитена ЧЕЗ, между впрочем, търгувани и на европейския капиталов пазар, са и българскитепенсионни фондове, притежаващи значителна част от компанията, като натрупващитесе загуби няма да са само за публичното чешко дружество. Възможността държаватада изкупи активите и бизнеса на проблемните компании изглежда почти невероятна,поне засега. Общо взето, проблемите се свеждат до някаква форма напреразпределяне на пари, които очевидно са малко или недостатъчно. Възможенизход от ситуацията беше индикиран от Рубини при неотдавнашната му визита встраната – икономически растеж, базиран на увеличаване на националния дълг. Приположение, че не разполагаме с възможности за печатане на пари (валутен борд), товакато че ли е и най-логичната възможност. Алтернативният краен вариант е премахванена борда и следваща инфлация, но това са въпроси от компетентността напрофесионалните икономисти, финансови експерти и анализатори. Като евентуална средна възможност би могло да се обсъжда увеличаване набюджетния дефицит до позволените от критериите на Маастрихт 3 %. В подобнислучаи, правителството би могло да вземе заем от банките в страната, а парите да сеизползват за минимални социални политики – образование, земеделие, малък исреден бизнес, т. е. да отидат при тази част от населението, което наистина е в ужасносъстояние (не иска / не може да си плаща сметките). Това разбира се не би ималоположителен ефект върху финансовата и банкова стабилност, крие доста рискове, но
  6. 6. общо взето – това е положението. Пред страната няма особено много алтернативи заикономически растеж9. От тук нататък: България вече наистина не е същата; до седмица ще бъде сформирано служебно правителство Участниците в консултациите с президента няма да бъдат членове наобществения съвет към служебния кабинет. В този съвет ще бъдат включенипредставители на граждански организации от много сектори, национално представенисиндикати и организациите на работодателите. В зависимост от обсъжданите(дискутирани) теми, ще бъдат канени учени, експерти и др. Според президентаПлевнелиев, общественият съвет ще бъде структуриран по теми и секторни политики,за да има конкретни разговори и решения по тях. Участниците в него ще приематстановища и препоръки към служебното правителство. Председателят на съвета едоста спорна фигура, за която няма съгласие между президент и протестиращи.Предложението на Плевнелиев е той да бъде вицепремиер и да определя членоветена съвета, които ще са представители на: държавата (определени от служебнотоправителство), работодателите; синдикатите; общини; юристи, пациентски, екологичнии потребителски организации, както и на научните среди. Бизнесът настоява в служебното правителство да не влизат членове наполитическите кабинети в последните 3 правителства, както и бивши депутати впоследните 2 парламента и представители на президентската администрация. БСКпредлага: 1. създаване на мегаминистерство, чрез сливане на досегашните икономическо,земеделско и транспортно ведомство, със заместник – министри на индустрията,енергетиката, туризма, земеделието и транспорта (в служебното правителство); 2. сливане на министерството на финансите с управлението на средствата от ЕСи др. структурни промени; 3. започване на преговори за stand-by споразумение с МВФ; 4. намаляване на публичните разходи в т. г. бюджет; емитиране на облигационензаем за изграждане на електронно правителство; финансиране на малкия и среденбизнес с цел да се създадат работни места; 5. публичен регистър с всички такси, тарифи и лихвени условия на банките,тарифите и условията по застрахователните операции, както и създаване наклирингова къща за изчистване на междуфирмените задължения; 6. всички дружества с господстващо пазарно положение да публикуватинформация, аналогична на дружествата, търгувани на фондовата борса. АИКБ също настоява монополите да се отчитат като публични компании поЗППЦК. Според нея, служебното правителство трябва да изготви текстове заантимонополно законодателство; запазване на валутния борд, запазване нафинансовата дисциплина и изпълнение на приетия държавен бюджет. Все пак обаче, втози контекст ще си позволя да цитирам Фридман: „Частният монопол е далеч по-ефективен от държавния”. Според мен, проведените консултации за граждански борд (обществен съвет)към служебното правителство нямаха някакъв значим резултат. Основанията засегашното ми не особено обичайно и като цяло, нетипично за мен, песимистичнонастроение са: - като че ли въобще не бяха разглеждани исканията за работа на НС доприемането на промени в изборния кодекс; Другите възможности са увеличаване на БВД посредством международните финансовипазари, каквото е мнението на Рубини, или премахване на борда с всичките последствия оттова – инфлация, намаляване на междуфирмената задлъжнялост и т. н.
  7. 7. - тотално разминаване в позициите на протестиращи и политически партии,относно решаването на кризата; - пълна неадекватност на почти всички политици и държавни институции встраната; - взаимни обвинения между политическите лидери, които като че ли не чуха илине разбраха хората, които просто казаха: „Повече така не може”. В този аспект,мнението ми е, че не бива да се търсят недостатъци в исканията на протестиращите.Те наистина нямаха особена конкретика, не бяха особено добре организирани, ноповечето от тях не са нито икономически експерти, нито политически гурута, нито иматпретенции за това, че знаят как може да се подобри ситуацията. Те са обикновенихора, а това, което като че ли изобщо не се разбра от политическите лидери бешегореспоменато: „Повече така не може”. През миналата седмица SOFIX се понижи с 1,25 % до 382,8, загубвайки 5,5 %през първите два дни, при което регистрира и най-големия си дневен спад от 4 г.Мигновената реакция и на останалите български борсови индекси недвусмисленопоказа сериозността на ситуацията в страната. Ефектът на политическата криза върхукапиталовия пазар се изразява най-добре с намаленията на индексите задвуседмичния период 13–27 февруари, а те са както следва: SOFIX – 12,5 %; BG-40 –9,7 %; BGTR30 – 9,5 %, имотния BGREIT – 6,1 %. Понижението на последния индекс еприблизително ½ от това на основния и с 1/3 от на останалите два, което индикира ивече икономическия характер на кризата. В допълнение, понижението накорпоративния индекс CGIX, т. е. на индекса на компаниите с добро корпоративноуправление, е почти съвпадащо с това на SOFIX – минус 12,6 %. Иначе казано, колкотои да е добро управлението на компаниите или корпорациите, то не може да повлияеособено на представянето им на капиталовия пазар при сериозни кризи катосегашната. Събитията в страната недвусмислено показаха, че общият пазарен рисквключва неотменимата и доста съществена, поне засега, политическа компонента.Десет дневните изменения на индексите, след оставката на правителството до 1 март2013 г., имат следните числени стойности: SOFIX – 6,1 %; BG-40 – 5,0 %; BGTR30 – 4,4%, BGREIT – 0,2 %; CGIX – 4,2 %. Всички те са с понижения, а както и при всяко другоправило, и в този случай изглежда, че има изключение и то е имотния индекс.Понижение от 0,2 % би могло и да се пренебрегне или да се разглежда катопотвърждение на друго правило, а именно, че имотите не се влияят от това кой е навласт. В заключение, сегашната ситуация в страната може да се обобщи най-краткокато: финансова стабилност, икономическа, социална и политическа нестабилност. д-р инж.- химик Тихомир Цанов

×