1. Ин-ян

2. • Ин и ян (ин – на опростен китайски: 阴;
традиционен китайски: 陰; пинин: yīn; ян(г)-
опростен китайски: 阳; традиционен китайски:
陽; пинин: yáng; eum-yang на корейски; на
английски "yin and yang") в
китайската философия и метафизика e
концепция, която описва как двете привидно
противоположни сили, енергии и принципи (които
са част от тайдзи, на бълг. Великия предел.
Великия предел е вечно разменящи се и
преливащи се противоположности ИН и ЯН.) се
допълват взаимно и преливат една в друга. Този
принцип е известен и като дуализъм или хармония
на противоположните.

4. • Тайдзи-ту или
символът
на Тайдзи(безкрайно
то, всеобхватното).
Двете сили са Ин и
Ян, като тъмната
страна е Ин, а
светлата - Ян.

5. Същност
• Ин е гълтачът, пасивен елемент на
упадъка (т.е. разбирай, който клони
надолу) и се свързва с
водата, въздуха, нощта и Луната.

6. • Ян е тъпкачът, активен елемент на
развитието, съзиданието (т.е.
възход, изкачване) и се свързва с
огъня, земята, деня и Слънцето.

7. • Ян елементите са чисти и
видими, докато ин елементите са
скрити и неуловими или едва доловими.
Ин често е символизиран от водата и
въздуха, докато ян е символизиран от
огъня и земята. Що се отнася до
хората, приема се че жените имат по-
голямо количество ин елемент, докато
мъжете повече ян. Ин се отнася до
женствеността, а ян до мъжествеността.

8. • За това ин е наричан също женски елемент,
а пък ян - мъжки. В същото време и двата
пола притежават от другия елемент в себе си
и дори при достигане на желаната вътрешна
хармония двата елемента се хармонизират у
човека. Това изравняване на елементите ин
и ян може да се постигне или чрез духовно
развитие или чрез връзките (сексуалност,
брак, общувания, среда) като допълване на
собствения преобладаващ елемент с
елемент у другия (партньор) или другите
(среда на общуване). Най-често се смята, че
сексуалните партньорства компенсират
липсата на пълна хармония на двата
елемента, като ги уравновесяват в мъжко-
женско, ин и ян.

9. • Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги
съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са
противоположни и всеки от тях съдържа в себе си
част(ица) от другия. Това виждаме в двете "очи"
или "точки" на символа. Така двете сили са
комплементарни, а не абсолютни, и са свързани
навеки и равностойни по значение. Където едната
сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се
привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин.
Едната сила не може без другата, точно както не
може да има светлина без мрак и нощ без ден.
Чунаг-цу казва, че “Ин е най-високата точка на
смразяване, докато ян е най-високата точка на
кипене. Смразяването идва от небето
(небесата), докато топлината идва от земята.
Взаимодействието на тези два елемента
създава хи (хармония) и дава начало на нещата.”
(Чунаг-цу, Глава 21).

10. • Според китайската философия, в началото
на света стои У дзи - "Безпределната
празнота", където безкрайността и нищото са
тъждествени. У Дзи преминава
вТайдзи, където безкрайността се разделя и
възникват силите Ин и Ян. От тях след това
възникват осемте врати - Багуа, които са
различните възможни съответствия на
съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги
се намират в динамично равновесие - Ин
поражда Ян и обратно, когато едната сила
достигне своя връх, се превръща в другата.
В екзистенциален план е важно да се
постигне тяхната хармония, която води до
затварянето на Тайдзи и постигането на
първоначалната У дзи.

11. • Терминът е от изключителна важност
във всички сфери, в които се борави с
китайската терминология -
философия, религиозен
култ, китайска медицина,етика, бойни
изкуства и т. н. С популяризирането на
китайската култура, терминът започва
да се използва и в западната
специализирана или художествена
литература.

12. Символът
• Тайдзи-ту (китайски език (традиционен): 太極
圖; китайски език (опростен): 太极图; пинин: Taìjí
tú; транскрипция на Wade-Giles: T'ai4 chi2 t'u2;
буквално "диаграма на върховния принцип"; на
англ. The Taijitu), обикновено наричана у нас и
на Запад просто като Ин-Ян, е добре известен
символ, произхождащ от китайската
култура, представящ принципа на Ин и Ян
от таоистката и
неоконфуцианската философия, както и някои
народни представи. Идеята за Ин и Ян
съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр.
Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от
няколко схематични репрезентации на
принципа.

13. Във философията
• Лао Дзъ споменава ин-ян полярността
само веднъж, в глава 42 на Тао-те чинг:
{{цитат|Сътвореният свят носи ин на
своя гръб и ян в лице;Чрез
обединението на преминаващите през
всичко принципи, той постига хармония.

14. • Древен ръкопис с
изобразен Тайдзи-ту
- ин и ян.