Empfohlen
Empfohlen
Weitere ähnliche Inhalte
Empfohlen
Empfohlen (20)
Човешкото тяло между въплътеността и конвенцията. Съвременни перспективи by Стоян Ставру Stoyan Stavru (z-lib.org).pdf
- 1. 1 Съдържание ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ
- 2. 2 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА © Стоян Ставру, автор © Стоян Кораков, художник на корицата © Сиела Норма АД София • 2016 ISBN 978-954-28-2124-3
- 3. 3 Съдържание
- 4. 4 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА
- 5. 5 Съдържание СЪДЪРЖАНИЕ КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ................................................................9 1. АНАТОМИЯ СРЕЩУ ФЕНОМЕНОЛОГИЯ ..........................................9 2. ТЕЛА И ЛИЦА .............................................................................10 ПО-ДЪЛГО ВЪВЕДЕНИЕ .........................................................12 1. НЯКОИ ОБЩИ ВЪПРОСИ .............................................................12 2. ОТНОСНО ИЗБРАНАТА СТРУКТУРА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ................17 3. ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ ................................................................19 4. ЗА ОЩЕ НЯКОИ ГРАНИЦИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ..............................25 ПОЗИЦИОНИРАНЕ, ЦЕЛИ И ПОДХОД НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.................................................................28 ЗАЩО ЧОВЕШКОТО ТЯЛО?..................................................59 1. ТЯЛОТО КАТО КРИТЕРИЙ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ СВЕТА НА ХОРАТА.............................59 2. РЕАНИМИРАНЕ НА ТЯЛОТО КАТО НЕВИДИМОСТ..........................70 ГЛАВА ПЪРВА ТЯЛОТО КАТО ВЪПЛЪТЕНОСТ ..........................................76 1. ТЯЛОТО КАТО ВЪПЛЪТЕНОСТ В ПРОСТРАНСТВОТО .....................76 1.1. Телесна схема .................................................................77 1.2. Телесен образ .................................................................85 1.3. Увреждания, засягащи телесната схема или телесния образ ...............................................89 1.4. Теории за жестовете, ролята на тялото и „мозъкът във вана“......................................96 1.5. Телесната схема и въплътеността ................................114
- 6. 6 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА 1.6. Студената война срещу човешкото тяло?....................121 1.7. Формата на тялото, която оформя света......................126 1.8. Сиамските близнаци и парадигмата за сингуларна въплътеност...........................................130 1.9. Бременността и парадигмата за сингуларна въплътеност...........................................145 1.10. Телесен проект ..............................................................149 2. ТЯЛОТО КАТО ВЪПЛЪТЕНОСТ ВЪВ ВРЕМЕТО .............................150 2.1. Сетивната субституция, достъпът до света и времето.........................................153 2.2. Животът в миналото като живот на ръба на настоящето ..................................................158 2.3. Мехурчетата във времето.............................................162 2.4. Времето на животните и времето на хората – безразличното и автобиографичното време................168 2.5. Смъртта като неразбираемо събитие в бъдещето, което изисква смисъл...............................172 2.6. Защо не можем да забравим за времето?.....................175 2.7. Валоризация на времето поради опасността за тялото ........................................186 2.8. Около тялото..................................................................192 ГЛАВА ВТОРА ТЯЛОТО КАТО КОНВЕНЦИЯ..............................................197 1. ОТ ВЪПЛЪТЕНОСТ КЪМ КОНЦЕПТУАЛИЗАЦИЯ...........................197 1.1. Тялото – морфология, движения и състояния .............197 1.2. Сезнозрно-моторната теория на познанието...............198 1.3. Енактивизмът.................................................................202 1.4. Тялото без субекта ........................................................207 1.5. Конвенция за присъствие..............................................215 1.6. Протези и превъплъщения............................................217 1.7. Социалната поява на тялото. Невидимото и досаждащото (плътното) тяло ...................................233 1.8. Лицемерие и соматософия............................................245
- 7. 7 Съдържание 1.9. Болният ..........................................................................255 1.10. Пациентът ......................................................................259 1.11. Любопитната и бюрократичната медицина .................262 1.12. Телесното проектиране и болното лице.......................266 2. ТЯЛОТО КАТО РЕГУЛИРАНА СИТУАЦИЯ ....................................269 2.1. Тялото като залог ..........................................................271 2.2. Тялото като троянски кон .............................................278 2.3. Тялото като ахилесова пета..........................................281 2.4. Тялото като едноличен акт............................................282 2.5. Тялото като коридор......................................................284 2.6. Тялото като дразнител...................................................286 2.7. Тялото като ентропия....................................................287 2.8. Тялото като капан за правосубектност........................290 2.9. Тялото като артефакт ....................................................292 2.10. Тялото като акт на споразумяване ...............................293 2.11. Тялото като разказваща ситуация ................................297 2.12. Тялото като демонстрация............................................303 ЗАКЛЮЧЕНИЕ..........................................................................318 БИБЛИОГРАФИЯ.....................................................................327
- 8. 8 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА
- 9. 9 Кратко въведение КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ 1. Анатомия срещу феноменология При захождането си към философските въпроси относно чо- вешкото тяло тръгвам от проблемите на правото. Стремежът е към опит за тяхното цялостно осмисляне, а не разрешаването им в рамките на конкретни казуси. Ако използвам „батална“ терми- нология, целта ми е да се представи войната, а не да се планира конкретна битка. Регулирайки телесността на хората, правото „заварва“ други науки, от чиито резултати често се влияе. Когато говорим за човешкото тяло, най-популярна е науката анатомия. Убеден съм, че всеки (без много малки изключения) е чувал за и знае с какво се занимава анатомията, но броят на юристите значително намалява, когато тези въпроси се поставят за феноменологията. В настоящото изследване е направен опит за противопоставяне на „силната на деня“ анатомия, превърнала човешкото тяло в обект на наблюдение, изучаване и въздействия, от една страна, и от друга страна, значително по-малко известната феноменоло- гия, разкриваща телесността като субект на познание, действие и воля. Феноменологията е „подкрепена“ от епистемологията, раз- гледана през невропатологията на телесността: случаят Ватерман (човекът без тяло), синдромът Котард (човек, който си мисли, че е мъртъв и тялото му е труп), срасналите близнаци и др. Поради това и централни понятия в настоящото изследване са „телесна схема“ и „телесен образ“. Далечната цел, която остава отвъд хоризонта на настоящата книга, е свързана с въпросите за правосубектността на човека. Правото разделя субектите (носителите на права и задължения) на физически лица и юридически лица. Физическите лица са хо-
- 10. 10 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА рата – това са лица с тела. Юридическите лица се дефинират като „социални дадености“, правни конструкти – това са лица без тела. Моят интерес е към „лицата с тела“. Към физическите лица. 2. Тела и лица При регулацията на физическите лица правото изхожда от аксиомата (необоснована и мълчаливо възприета): „Всяко (физи- ческо) лице има (човешко) тяло“ (и то е едно – принцип на син- гуларната въплътеност). По-подробното вглеждане позволява от- криването на различни сечения в отношението „тяло–лице“. Съвсем накратко за това. Съществуват тела без лица. Такива са (юридически) мъртви- те тела. Типичен пример за подобни тела са „живите“ тела при мозъчната смърт. Те са „празни“, кухи тела – в тях няма правен субект. Въпреки че са физически и биологически живи като тела, те не са „живи“ като „физически лица“. Други (юридически) невидими тела са ембрионалните тела, развиващи се в тялото на бремен- ната жена или замразени в епруветки. Принципът на сингуларната въплътеност в някаква степен потвърждава заличената правосу- бектност на заченатия, когато той е в тялото на бременната жена, и легитимира раждането като разграничаване (отделяне) на две тела и два субекта: особената вплетена телесност на заченатия и бре- менната жена е основание да се откаже статус на лице на заченатия. И все пак в тези две групи от човешки тела може да бъде от- крита някаква следа от „лица“: силует на лице, контурите на ня- кой, който предстои (заченатия) или който вече е бил (мъртвия). Законът предвижда особена защита на мъртвото човешко тяло и на заченатия, като не приема (поне не открито) третирането им като вещ (вещта само отразява лицето на своя собственик). Съществува обаче и тяло с няколко лица. Такива са срасна- лите (сиамските) близнаци. При тях едно тяло се споделя от две физически лица. Въпреки че случаите изглеждат по-скоро изключе- ние, те съвсем не са малко и нарастват все повече с напредъка в ме- дицината. Срасналите близнаци са сериозна провокация към прав-
- 11. 11 Кратко въведение ната регулация на правосубектността и най-вече при упражнява- нето на личните права: сключването на брак и правото на интимен живот на всеки един от близнаците; произход при раждане на дете, износено в общата утроба на сиамските близнаци; упражняването на професионална компетентност, която изисква лиценз; реализи- рането на наказателна отговорност спрямо сраснали близнаци... Все по-вероятна става и обратната хипотеза – лице с някол- ко тела. Става въпрос за резервните и заместените тела, като днес „заместванията“ са частични и функционални, но имат пре- тенцията в бъдеще да обхванат и цялото тяло. Така екзоскелетите и имплантите, обозначавани в правото като медицински изделия, формират една специфична група от обекти, които все по-често преминават биологичните граници на тялото и поставят въпро- са за своя юридически статут. Ето един от множеството въпроси, които възникват тук: какво представлява вземането на имплант от тялото на едно лице – кражба на чужда вещ или причиняване на телесна повреда. В други случаи правото търси механизми за за- мяна на определени телесни функции. Така е например при суро- гатното (заместващото) майчинство. Най-радикални са идеи- те на трансхуманизъм, в които може да бъде открита и идеология на транссубектност. Трансхуманизмът пледира за технологична- та възможност на лица без тела – еманципиране на субекта от вся- какъв конкретен носител и запазването му като „чиста“ информа- ция. Информацията за разлика от телата е нещо, което може да се комбинира и да води до „смесване“ на лица (вече „информацион- ни“, а не „физически“), т.е. до „размесване“ на правосубектност, което позволява да се говори дори за транссубектност. Посоче- ните идеи вървят ръка за ръка с очакванията за виртуализация на (физическите) лица, както и с обосноваването на дигитална (USB, преносима) правосубектност. Именно в контекста на представеното съотношение „лице– тяло“ настоящото изследване прави опит да проблематизира телес- ността на човека, като я включва в едно непрекъснато движение „МЕЖДУ“ различни науки, каквито са епистемологията и правото, феноменологията и социологията, неврологията и етиката.
- 12. 12 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА ПО-ДЪЛГО ВЪВЕДЕНИЕ по повод поставени въпроси и направени коментари при защитата на настоящото изследване като дисертационен труд 1. Някои общи въпроси 1.1. Какво е основното послание на настоящото изследване? Ако трябва да формулирам в едно изречение посланието на настоящото изследване, то ще е следното: Телесността е иманентна (незаменима и неотчуждима) част от правосубектността на човека, т.е. от юридическото му битие като „физическо лице“. Обещанието за нейното технологично преодоляване чрез свръхобективиране на човешкото тяло, според мен, е илюзорно и не трябва да бъде мотив за възприемането на нови юридически разрешения и регулации, които виртуализират правния субект, като го отделят от неговата телесност и превръщат последната в своеобразен „технологичен“ актив. В този смисъл моята теза е консервативна. Това не означава, че заставам зад защитата на фиксирани физически граници на телесността. Няма точно опре- делени граници на телесността, които да са обявени за ценност в настоящото изследване. Напротив – усилието е насочено към ин- тегрирането на засилващи се с развитието на технологиите флук- туации на телесността. Те следва да бъдат съобразени от правните регулации, но пластичността на телесността не трябва да се бърка с възможността за нейната подмяна или с очакванията за нейното преодоляване.
- 13. 13 По-дълго въведение 1.2. Защо е избрана когнитивната наука като изходна точка на изследването? За да демонстрирам значимостта на телесността, се по- питах кое е най-фундаменталното Ӝ значение. И реших, че това е значението Ӝ за начина на протичане и за крайните резултати на човешкото познание. Ролята на телесността, според мен, е най- радикална именно при познаването на света (всъщност „светът“ съществува за хората, като телесни същества, единствено като „познание за света“). Начинът на познаване на света (пред)опре- деля и неговата регулация („познай, за да владееш“). Как ще ре- гулираш зависи от това как познаваш. От друга страна, субектът на познание е и обект на регулация. Самото познание изисква ре- гулация. Така саморефлексията преминава в (себе)регулация. В този смисъл когнитивната наука, според мен, може да „научи“ (и да предупреди) правната наука на много неща (макар че по пра- вило правната наука си остава консервативна: например относно ГМО, криогенизацията, правата на роботите, виртуализацията на личността и пр.). Това е и причината, поради която в настоящото изследване типични когнитивни експерименти са делокализирани от епистемологията и са „пренесени“ в етичен или в юридически контекст. Крайната цел на проведеното интердисциплинарно проб- лематизиране е да се предложат различни възможни юридиче- ски разрешения, едно от които е и решението правото само да ограничава своите преки регулативни функции, като делегира си- туационна компетентност в полза на други регулатори (например нарастващото значение на етичните комисии в медицината и био- медицината – то е още по-важно в контекста на континенталните правни системи, тъй като „внася“ един характерен за прецедент- ното право конкретен и метаюридически подход при търсенето на справедливост). Участието на телесността в отговора на въпроса „как познаваме“ има значение за регулирането на телесността. Разгледани са множество примери за това: болният от Алцхаймер е познавателен агент, следователно – и активен (дееспособен?) субект на права, въпреки евентуалната си автобиографичност;
- 14. 14 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА значението на телесността за познанието би могло да се формули- ра и като аргумент срещу т.нар. дигитална правосубектност. Свързването на режимите на знание с режимите на управ- ление (на човешкото поведение) е направено по ярък начин от Мишел Фуко, чийто първи учебен курс има за свое заглавие „Во- лята за знание“ (1970–1971), а последният – „Смелостта на ис- тината“ (1983–1984). Още по-известно е заглавието на сборника с интервюта с Мишел Фуко, публикуван под редакцията на Колин Гордън: „Power/Knowledge. Selected interviews and other writings. 1972–1977“. Изследваната от Фуко връзка „знание–управление“ е част по-скоро от социологическия дискурс към телесността. Ако акцентът при Фуко е върху различните знания (експертизи) за тя- лото, които имат потенциала да легитимират упражняването на власт върху него, то в настоящото изследване фокусът е върху значението на телесността при самото познаване, като крайната цел е съобразяване на това значение при юридическата регулация на правосубектността. Значението на телесността при познанието (като критика на декартовия дуализъм) е отбелязано и в заключе- нието на един от основните учебни курсове по теория на позна- нието в България – „Увод в съвременната теория на познанието“, 2013, от Анета Карагеоргиева: „възприятието се оказва съвсем не единствено и само ментален процес, както го стилизира част от традицията, а поначало телесен и достъпен за емпирично изуча- ване процес, който силно повлияната от картезианския дуализъм философия не може да представи по подходящ начин“ (с. 307). Следва да се отбележи, че „картезианският дуализъм“ съществува не само във философията, но и (особено) в правото, където той вече „произвежда“, а и за в бъдеще все по-интензивно би могъл да „произвежда“ множество практически значими резултати, пред- ставляващи специфични юридически регулации. Различните употреби на връзката „епистемология–феномено- логия–етика–право“, според мен, тепърва ще бъдат идентифици- рани и използвани. Настоящата книга е първата стъпка за уста- новяване на тази връзка, която до този момент по-скоро липсва. В този смисъл текстът има за първостепенна задача да установи
- 15. 15 По-дълго въведение локации за взаимодействия и да стимулира все по-интензивни интердисциплинарни форми на експертна заедност. Така би могло да се противодейства и на характерния за правото дуа- лизъм: „обект на правото–субект на правото“, включително при въпросите „кой притежава човешкото тяло“ и „имат ли права жи- вотните“. И двата въпроса обаче са последица от установяването и прилагането на връзката между когнитивните науки и правото, поради което са представени в настоящото изследване само като примери-демонстрации. Тяхното подробно изследване е извън обхвата на настоящото изследване. 1.3. Защо е прокаран „мост между интимната сфера на невидимото тяло и тялото като обект на правни, медицински или етични норми“? Прокарването на връзка, „мост между интимната сфера на невидимото тяло и тялото като обект на правни, медицински или етични норми“ има за цел да „смекчи“, да „омекоти“ обекти- виращия уклон на правото при регулирането на телесността. Отказът на правото да регулира човешкото тяло като обект на права (дори вещ) все по-често е провокиран от развитието на тех- нологиите – една ситуация, без исторически аналог. Това води до допускане на нови правни фигури, които все повече доближават тялото до гражданския оборот: заместващо майчинство, продаж- ба и притежаване на репродуктивни клетки и ембриони (дори се поставят въпросите за принудителното изпълнение върху такива клетки и ембриони), продажбата и притежаването на импланти, предявяването на претенции за допускане на брак с геноиди и пр., и пр. Какво ще спечелим и какво ще изгубим от прокарването на подобен мост? Това, което ще спечелим при прокарването на мост между съвременната когнитивна наука и правото, е значително по „ин- формирано“ правно регулиране, по-„чувствителни“ към разли- чието правни норми и надявам се по-ясни правила за десезиране на правото и препращане към други видове (основно етиката) со-
- 16. 16 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА циални регулатори (каквито в медицинското право са например етичните комисии). Това, което ще загубим, е категоричността и остротата на правото. Възниква рискът прилагащите закона юристи да „усе- тят“ регулативните граници на правото, които изостават далеч зад границите на новите технологии за изследване, контролиране и „колонизиране“ на тялото. Така ще се изгуби увереността в спо- собността всеки въпрос да получи своето еднозначно юридическо разрешение. Проблематизирането ще лиши юриста от неговото нормативно спокойствие и ще принуди правото да се „свърже“ с други механизми за регулиране (по-свободни от предварително фиксирани правила и по-казуистични), за да даде по-адекватен от- говор на стоящите пред него съвременни предизвикателства. 1.4. С какво положението днес е по-различно от познатите исторически режими на „дисциплиниране“ на тялото? За разлика от всички останали исторически случаи тялото в ерата на свръхтехнологиите не е просто биологичен обект с определена (полезна) повърхнина, а е видяно отвътре и овладяно на микрониво, в дълбочина. Тялото днес няма тайни – анатомията и правото имат потенциала да го „урбанизират“ и „благоустроят“ изцяло. Създава се алюзията, че нищо от тялото не може да се скрие от претенцията за технологично наблюдение и усъвършен- стване. Това послание може да бъде открито у много апологети на трансхуманизма. Именно срещу него противопоставям значе- нието на телесността (като „телесна схема“) за познанието и за начините на регулиране на агента на това познание. В това виж- дам „реабилитацията“ на телесността като „ежедневна неви- димост“, като „изпълнена с жизненост незабележимост“. Развитието на технологиите има все по-голям ефект върху правната уредба (например в отношението към тялото в ембрио- налния стадий на неговото биологично развитие и въпросът за патентоването на методи за извличане на ембрионални стволови клетки, обсъдени в практиката на Европейския съд). Постиженията
- 17. 17 По-дълго въведение на съвременните когнитивни науки обаче, според мен, не се проб- лематизират достатъчно, за да се позволи качествено актуали- зиране на законодателните решения (например способността на болните от Алцхаймер да водят емоционален живот и начинът, по който това следва да бъде съобразено в правната уредба на недееспособността и запрещението; когнитивните способности на животните – т.нар. права на животните; значението на тялото при сиамските близнаци и при бременността и пр.). Постиженията на когнитивистиката биха могли да бъдат включени в процесите на търсене на законодателни решения на новите биотехнологич- ни казуси, според мен, през посредничеството на философските направления – епистемология (как тялото прави възможно и фор- мира познанието) и феноменология (как тялото присъства чрез своето отсъствие). 2. Относно избраната структура на изследването 2.1. От когнитивистика към право При изграждането на структурата на изследването е възприет подходът, при който първоначално – в първата глава на изследва- нето, са разгледани част от съвременните дебати в когнитивните науки, като акцентът е върху тяхното неврологично значение (па- тология) и феноменологични интерпретации (невидимост). Във втората част на книгата са разгледани някои от юридическите ме- ханизми за концептуализиране на телесността, представени като неизбежни обществени конвенции, които обаче следва да се про- веждат при ясното осъзнаване на техните граници. Обратна по- следователност – първо, разглеждане на конвенциите за тяло, и едва след това преминаване към техните първопричини, би пред- ставлявала интересен подход на разобличаване (деконструира- не) на различни правни регулации. Той предполага „тръгване“ от правото и би звучал значително по-юридически. При него фило- софската рефлексия ще представлява връщане, породено от кон- кретно възникнали правни въпроси. Такъв подход, разбира се, е
- 18. 18 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА напълно възможен и би довел, според мен, до аналогични крайни изводи. Негов недостатък е, че съдържа „връщане“, своеобраз- на „обратна хронология“, тъй като първо виждаме проблемите в действащите правни регулации и след това се обръщаме към другите научни дисциплини, които биха могли да „помогнат“ при търсенето на нови юридически разрешения. Негово предимство е, че показва причината, налагаща все по-широкото „отваряне“ на правото към интердисциплинарността и съучастието на различни съвременни науки при създаването и преосмислянето на юриди- ческите регулации. Този подход е използван частично във втората част на книгата. В настоящото изследване като водещ е избран другият под- ход – на конструиране, тръгващо от когнитивистиката към право- то, поради няколко важни и определящи съображения. Първото е терминологично: за целите на анализа е необходи- мо първо да бъдат въведени термините „телесна схема“, „телесен образ“ и „телесен проект“ (както и техните синоними и производ- ни), за да могат впоследствие да бъдат използвани при аргументи- рането на определени тези. Второ, избраната последователност дава възможност след възприемането на „работни“ дефиниции на понятията, те да бъдат „проверени“ и „потвърдени“ през специфични неврологични за- болявания, преди да бъдат тествани и в рамките на юридическите „патологии“ (действащи и възможни забрани). Трето, избраната последователност следва начина, по който телесността се „явява“ в индивидуалния, личния живот на човека: от усещане към осъзнаване, от преживяване (с възможни откло- нения) към регулация (с възможни нарушения). В този смисъл из- браният подход е по-„феноменологичен“ отколкото „деконструи- ращ“. Когнитивните науки са използвани като ресурс при търсене- то на юридически решения. Това е предопределило представянето на този ресурс преди поставянето на въпросите – подход на (кон- струиране).
- 19. 19 По-дълго въведение 2.2. Къде е мястото на енактивизма? Структурното представяне на енактивизма – между първата и втората част от книгата, е съзнателно избрано и проведено. При- чините – енактивизмът акцентира върху познавателното зна- чение на движението, а движението е това, което при хората превръща телесността от биологична „маса“ в активен „агент“. Движението е „събуждането“ на телесността като глагол. То е ключово, както за въплътеността, така и за конвенцията. От една страна, движението „еманципира“ агента от средата. От дру- га страна, то прави възможно взаимодействието като основа за преговори относно конвенциите за телесността. Поради това дви- жението играе важна роля по „динамичен“ преход между въплъте- ност и конвенция. Движението е репрезентирано и в пулсацията, която се съдържа в съюза „между“ в заглавието на книгата. 3. Понятия и термини 3.1. Кои са водещите понятия в изследването? Основната терминология в настоящото изследване се бази- ра на три понятия: телесна схема (проприоцепция, „чувство- то за тяло“), телесен образ (перцепция, „възприятие за тялото“) и телесен проект (както посочих, последният термин отпраща към конвенция и поради това не е подробно разгърнат в първата глава). Те са подробно дефинирани и изследвани в първата част от книгата. Това са понятията, върху които стъпва анализът на телесността на човека и търсенето на нейните възможни юриди- чески значения и употреби. Останалите понятия за „аз“, „себе си“, „агент“, „субект“, „правен субект“ не са дефинирани, тъй като изследването си е по- ставило далеч по-скромни цели. Още повече, че, според мен, пове- чето от посочените понятия по правило не следва (а и не могат) да се дефинират, а са по-скоро идеи, за които трябва да се спори. В този смисъл в настоящото изследване се съдържа донякъде и мълчалив отказ от това да се дават дефиниции (освен минимал- но необходимите, а това по моя преценка бяха „телесна схема“,
- 20. 20 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА „телесен образ“ и „телесен проект“). Даването на (легални) дефи- ниции е нещо, което много добре се отдава на позитивното право и на юристите като цяло, но в случая, според мен, би ограничило ефектът, който феноменологията би могла да окаже върху право- то. Това е и причината „тялото“ да „пулсира“ понятийно в кни- гата, без да е „вързано“ („застопорено“) към конкретна концеп- туална рамка (така, ако беше възприето понятието на Хусерл за тялото-Leib, това би означавало анализът да се пречупи именно през философското разбиране на Хусерл и то да се сравнява със съвременните автори, проблематизиращи телесността на човека). Разбирам неудобството от липсата на ясни понятия, но не преодоляването на това неудобство (ако това изобщо е възмож- но) е целта на изследването (целта беше посочена по-горе). На- против, терминологичната неуловимост на (феноменологичната) телесност е демонстрация на застъпената в настоящото изслед- ване теза за „самоубягващото“ и „самозаличаващо се“ тяло. Всяка дефиниция съдържа изискване, твърдение за „трябва“ – „специфицира какво трябва да е тялото“, но нека оставим това на регулативния подход (който обозначава телесния субект като „физическо лице“ – откровено „терминологично“ признание за подценяването и декласирането на телесността като „основание“ за правосубектност). Целта ми е по-скоро да провокирам и проб- лематизирам съществуващи (юридически) дефиниции и пред- стави и да ги лиша от тяхната самодостатъчност и регулативно спокойствие. Да предизвикам тяхната непоколебимост. В това свое начинание не бих могъл да разреша и въпросите, свързани с понятия като „аз“, „агент“, „субект“ – всички обект на подробни изследвания от множество изтъкнати автори. Социологическото интерпретиране на тялото е разгледано в качеството му на конвенция, без да се изследва цялата история на последователно сключваните конвенции, и това е съзнателно пре- ценено като достатъчно за целите на изследването. Това е и при- чината да не бъдат включени в изследването редица авторитетни заглавия, сред които може да бъдат споменати Чарлс Тейлър и не- говата книга „Изворите на Аз-а“, а от българските автори – Боян
- 21. 21 По-дълго въведение Знеполски и неговата книга „Пределите на субекта“. Всъщност би- блиографията по посочените въпроси граничи с безкрайност. Тук е мястото и на т.нар. изследвания на тялото (body studies), които според мен, са много по-сериозно представени (и поради това по- знати) в българската философска традиция, отколкото значението на телесността, разкрито от постиженията на когнитивните науки и от патологичните случаи в неврологията. Целта на настоящото изследване е да се съсредоточи върху по-малко познатите и изслед- вани в българската философска и юридическа традиция въпроси. Изследването няма претенцията да прави исторически анализ на философските и социологически теории за Аз-а, а единствено да представи съвременните интерпретации на телесността в когнитивните науки и тяхното възможно значение за правото. Краткото представяне на класически автори като Декарт, Бергсон, Мерло-Понти, Хусерл, Дюи, Фуко, Агамбен, Нанси е необходи- мият минимум, за да могат разгледаните неврологични и юридиче- ски казуси да бъдат поставени във философски контекст и така да послужат за последващи аргументации на възможни регулации. По- голямото разширяване на това представяне би било или за сметка на съдържателния анализ (например на Закона за народното здраве и на Закона за здравето), или пък би създало опасност от разводня- ване на изследването и изпълването му с разсейваща рефератив- ност. Именно за да бъдат избегнати тези опасности, да се запази основната ос на изложението, огромна част от неизчерпаемите въпроси за Аз-а, както и тези за антропологията и семиотиката на тялото не са включени в настоящата книга. 3.2. Каква е употребата на понятията за пространство и време? Основната употреба (ако изрично не е пояснено друго в съот- ветния контекст) на тези понятия е феноменологична. Първата част изследва именно преживяването за пространство и време, а не неговите геометрични редукции. Това преживяване се основа- ва на телесността и според мен изпреварва (най-малкото в индиви- дуално-личностен план: едно дете първо преживява пространство-
- 22. 22 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА то и времето, преди да започне да ги изучава в час по математика) „роенето“ на „пространствата“ и „времената“. Допълнително до- казателство за феноменологичната същност на пространството и времето е признатото от модерната физика понятие „пространство- време“. Макар и времето да е представено в тази конструкция като своеобразно четвърто измерение, „обединяването“ на измеренията е косвено признание за тяхната цялостност и неделимост, каквато неизменно откриваме във феномена на („живото“) пространство- време. Неизмерваното пространство е пространство-свят, в който субектът потъва: едва след като се еманципира от средата (осъзнае своята обособеност), той започва да я подрежда в геометрично пространство. След тази „първична“ и конституиращата рефлек- сия се „ражда“ и времето като измерение. Преди тиктаканията на часовника да разделят времето-преживяване на равномерни („гео- метрични“) интервали, то е неделимо усещане, към което ни пре- праща нашата „траеща“ телесност. Геометрията „разчита“ нашите преживявания, като ги накъсва, нарежда и нарича. Времепростран- ството-атмосфера става букет от измерения с придадени стойности. Картата обаче не е територия. 3.3. „Преутвърден“ ли е дуализмът „тяло-душа“ в изследването? Бурното развитие на технологиите засилва дуализма до крайност: абстрактен субект (геометрична точка) и свръхобекти- визирано тяло (конвенционален продукт). Отношението между тях може да бъде само такова на притежание (собственост). Връзката епистемология–право би могла да спре този процес на разкъсва- не между двете „половини“ и да върне назад, заземи и опровергае някои технологични утопии, които вече произвеждат юридически претенции. Почти всяка критика на дуализма, обсъждаща неговата аргументация, преминава през „изравняването“ и „обединяването“ на двете части на дуализма преди тяхното „окончателно“ сливане. Настоящото изследване не разглежда въпроса за човешката душа. Тя обаче не може да изключи напълно реториката на дуализма, а и това невинаги би било ползотворно за целите, които
- 23. 23 По-дълго въведение си поставям. В някои случаи по-висока ефективност би могла да се постигне чрез използването на „дуалистичната“ словесност срещу самата нея. Това приближение „отвътре“ на дуализма е начин за преобръщане, а не за „преутвърждаване“ на неговата ре- торика. 3.4. Защо е патосът на изследването? Емоцията за мен е важна част от философията така, как- то я разбирам. Аналитичността е чудесен инструмент, но удовол- ствието от научното изследване няма да е пълно, ако липсва емо- ционална ангажираност. Защитата на една теза не може да бъде лишена от патос. И тъй като емоционалността в когнитивистиката се свързва именно с телесността, патосът според мен е подходящ „вкус“ на едно изследване, посветено на телесността на човека. Именно патосът е и причината за използвания език на настоя- щата книга. По-високата степен на изразителност, както и упо- требата на метафори като инструмент за постигане на аналогии и провокации, е неизменна част от избрания от мен стил на писане. Метафорите като инструмент за обяснение и възможност за прозрение са тясно свързани с телесността, тъй като метафора е възможна благодарение на телесния контекст, в който се осъще- ствява познанието (отново стигаме до т.нар. оперативен екстерна- лизъм). В крайна сметка текстът и неговата структура са въпрос на индивидуален стил и аз съм направил своя избор. Приписва ли се някаква „особена ценност“ на самозали- чаващото се тяло? На самозаличаващото се тяло не се придава някаква особена ценност, а се разкрива и акцентира върху динамиката на телес- ността, която винаги е била дисциплинирана (и в това почти ви- наги активно е участвало правото), но и съобразявана. Без да имам за цел да правя историческо проследяване на процесите по „овладяване“ на човешкото тяло (други автори са го направили значително по-добре, отколкото бих могъл аз), по-скоро се фо- кусирам върху възраженията срещу „завладяването“ на телес- ността, срещу превръщането Ӝ в заменяема „среда“, от която
- 24. 24 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА субектът може да бъде „еманципиран“ – за добро или за зло. В този смисъл динамиката на телесността не е ценност, а факт, с който правната регулация следва да се съобразява. Игнорирането на този факт би могло да има изключително сериоз- ни последици предвид обстоятелството, че залогът е „правният субект“ – този, който е „господар“ в правото. Оттук и патосът срещу подходи на десубективизиране на живото човешко тяло. Тези подходи следва категорично да бъдат отграничени от „из- ползването на тялото като ресурс“. В някакъв смисъл патосът е и именно за това – телесността в нейната динамика да бъде преоткрита като „ресурс“, като „потенциал“, чиято реализация да бъде позволена от юридическите регулации. В настоящото изследване не правя категорично разграниче- ние между „добри“ и „лоши“ културни втвърдявания на телес- ността. Ако все пак такова разграничение бъде направено, то ще е по-скоро между „добри“ и „лоши“ начини за втвърдяване на телесността. Приемам необходимостта от използването на фиксирани телесни кодове в една общност на въплътени същества. Въпросът е относно начина, по който се определят тези кодове и степента на тяхната фиксираност. „Добри“ са онези начини на „втвърдявания“ на телесността, които позво- ляват определени флуктуации в рамките на очертаните от тях граници, като по този начин позволяват съобразяване на лич- ностната уникалност и формирането на различни идентичности. Как точно и до къде да се отнеме динамиката на телесността в множеството конкретни случаи е въпрос с огромен обхват, непо- стижим за настоящото изследване, а и за възможностите на един човек. Представени са само конкретни примери (като анализът на използваните в ЗЗ и ЗНЗ термини), демонстриращи опитите за втвърдяване, без да е предявена претенция за оценка и окон- чателен еднозначен отговор.
- 25. 25 По-дълго въведение 4. За още някои граници на изследването 4.1. Съзнателните липси Въпреки цитираните над 340 заглавия, повече от ясно е, че са пропуснати стотици съвременни автори, които са изследвали от философска гледна точка човешкото тяло и които заслужават да бъдат прочетени, коментирани и систематизирани. По-голямата част от „липсите“ обаче са резултат от съзнателното очертаване на границите, които настоящата книга си е поставила (това е видно и от обхвата на дефинираните термини, както и от подза- главието на книгата – „Съвременни перспективи“). Изследване- то не навлиза в териториите на изследванията на тялото (body studies), а използва някои от най-тясно свързаните социологиче- ски прозрения при интерпретацията на законовата уредба „тяло– лице“. Изследването не проследява историческото развитие на термините „образ на тялото“, „телесна схема“ и „телесен проект“, а се съсредоточава в тяхната съвременна употреба (в какъвто смисъл е подзаглавието на книгата) и изводите, до които може да се стигне при прилагането на тези понятия при регулирането на въпросите, поставяни от новите технологии. Изследването няма за цел да представи и антропологическите и етнологичните аспекти на телесността, включването на които би отклонило из- ложението от централната ос, около която е изградена книгата, а именно: „когнитивни науки–епистемология–феноменология– етика–право“. Исках да представя и редица други автори, които коментират и анализират телесността, но прецених, че трябва да огранича изследването, за да запазя неговия фокус. 4.2. Отчетен ли е преходът от тялото към езика? Настоящата книга не разглежда телесността и нейното значе- ние като своеобразна панацея за разрешаване на всички възможни проблеми при регулацията на правосубектността. Причината, по- ради която се съсредоточавам върху телесността, е, че именно тя е предметът на моето изследване. Разбира се, че отговорът на въпроса какво представлява човекът и как трябва да се отна- сяме към него в качеството му на (правен) субект включва много
- 26. 26 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА други изключително важни и определящи човешкостта компонен- ти. Те обаче не са включени поради обхвата на изследователската идея и поради границите, които тя е възприела за своето провеж- дане и осъществяване. Фокус на книгата е „въплътеността“ (embodiment), коя- то се отграничава от включеността на човека в „жизнения свят“ (embeddiment). Ако въплътеността е свързана със значението на телесността, то включеността отчита значението на езика и линг- вистичните възможности на човек. Човешкото съзнание е втъка- но, вплетено в особената физическа и биологическа реалност на тялото, а през тялото – и в социалната среда, в която човек съще- ствува винаги като тяло, ангажирано с определена ситуация. Тук са възможни различни връзки на направения анализ с понятието „хабитус“, но това е отново „движение“, което съм преценил като излизащо извън границите на настоящото изследване. Значението на езика е безспорно. То обаче не е предмет на настоящата книга. Езикът помага, за да формираме и култивира- ме чувствителността, заложена в телесността. От неясна емоция и неконтролируема страст с помощта на езика споделената телес- ност се превръща в общителност и способност за разбиране/ разпознаване. Това „разпознаване“ преминава през наричане и съгласуване, при които езикът е незаменим. „Тяло“ е и дума: чрез езика субектът се самоорганизира около тялото си. Но той не загубва своята предезикова (пред- конвенционална) телесност. Конвенцията е възможна единстве- но през езика. Езикът определя границите между субекта като „живо тяло“ и света като съвкупност от обекти. Езикът раздава роли (фиксира значения) и наративи (сценографира подредени по- следователности от факти). Той създава жизнения ни свят такъв, какъвто го познаваме. Но, според мен, той не би имал мотор (за- движваща сила, потенциал за смисъл) без предлингвистичната ни телесност. Тя е залогът на нашите езикови игри. „Чистият“ субект е конструкция на езика, използван от един „омърсен“ субект. Все пак не мога да се сдържа, да не изтъкна една сериозна (според мен) „слабост“ на езика, съдържаща се в неговата пре-
- 27. 27 По-дълго въведение тенция за независимост от телесността. Идеята за „чистотата“ на езика (и на изразените в него идеи) идва от самозаличаващи- те се способности на тялото – то се самоизтрива/самоизчиства, за да отвори възможност за „собствени“ преживявания. Когато сме здрави, тялото ни изчезва – ние не го усещане, като смятаме, че усещаме себе си. Ние сме на мястото на нашето тяло. Обрат- но – когато има някаква неизправност или болка в тялото ни, то се появява като пречка, като нещо, което ни затваря и ограничава. Тялото заема „нашето“ място. Тъй като човешкото тяло рано или късно умира – нещо, което знаем от опита си с видимите други, тялото ни – „нашето“ място, е и непрекъсната опасност за „наше- то“ място. Това място е несигурно и на него всеки момент може да се появи „нашето“ (болно/мъртво) тяло. Ние приписваме на тяло- то си само неговите слабости. Неговата сила смятаме за „наша“. Така трансцедентираме (най-тайната и криеща се от думите) част от потенциала на тялото и я „наричаме“ („аз“, „интелект“, „душа“). Така попадаме в клопката на самото тяло, което остава инкогнито, напуска сцената, за да се появим ние (Субектът) на „неговото“ (нашето!) място. Тялото създава едно място и ни го (пре)отстъпва. Но ние можем да удържим това място, докато тялото ни успява да го произвежда. Тялото е не просто срамежлив обект, но и самопожертващ се феномен и едновременно с това Сив кардинал. Нашата уязвимост от това скриване ни прави загрижени (за себе си). Езикът е най-мощният инструмент за улавяне и прера- ботване на флуктуациите на телесността. Единствено с помощта на него можем да уловим тялото, превръщайки го от невидим про- цес в лингвистичен улов (затова и настоящата книга е написан текст, а не поредица от телодвижения). Идентичността ни като човешки личности е резултат от езиковото ни справяне с на- шата телесна включеност. Човекът по правило се идентифици- ра с определено езиково справяне – той е начинът, по който се е справил. 30 юни 2015 г.
- 28. 28 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА ПОЗИЦИОНИРАНЕ, ЦЕЛИ И ПОДХОД НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Настоящата монография е посветена на философските и юри- дическите въпроси, свързани с човешкото тяло като дроб, на която всички ние (хората) се делим. Тялото е минимумът разпознаваема човешкост в един (хипер)материален свят. То е обект на особен интерес от страна на технологиите (репродуктивни, регенера- тивни, медицински, козметични) и правото (вещно, медицинско, биоправо). Ключовата част в заглавието на монографията обаче е съюзът „между“. Многоаспектността и огромната палитра от появи и изчезвания на телесността изисква не само прилагането на интердисциплинарен подход, но и непрекъснато усилие изложение- то да се задържи между всички възможни фиксации (концептуали- зации) на тялото. Това е и причината монографията да не е изграде- на около ясно изразен „център“, а да е разположена в промеждутъ- чното пространство, заобградено от две позиционирани като край- ни точки: изчезващото от само себе си тяло-субект („въплътеност- та“, „отелесяването“) и кодекса от социално и юридически техники за улавяне на тялото-обект („конвенция“, „договаряне“). В първата точка тялото е чисто действие – съществуване, битие на човека, а във втората то е дефинирано очакване – определеност, регулация на човека. Гледните точки на различни науки: когнитивистиката, неврологията, философията (онтология, епистемология, феноме- нология), социологията, правото осигуряват различни снимки на движението на телесността между „въплътеността“ и „конвенция- та“, без нито една от тези точки да представлява и изчерпва тялото, нито пък да претендира за „център“ на изследването. Възможно е това да прави текста на монографията по-пъстър и многологичен в сравнение с един ясен и структурно обособен, центриран нара- тив, но според мен в най-голяма степен отговаря на феномена на телесността. Опитът е да се разкрият промеждутъчните простран- ства на теоретизиране на телесността, разположени между фило- софията и правото, между когнитивистиката и онтологията, между неврологията и епистемологията, между социологията и общата теория на правото, между биополитиката и медицинското право.
- 29. 29 Позициониране, цели и подход на изследването Представянето поне на част от тези пространства, според мен, би било плодоносно за практическите предизвикателства (претенции за регулация на телесността), пред които се е изправило съвремен- ното право. Това би било и най-категоричното възражение срещу възможния редукционизъм и дори физиологизъм при разглеждане- то на телесността, чиято пъстрота и необятност надхвърля много- кратно органичността (организмичността) на тялото, изразяваща се в свеждането му до детерминиран биологичен организъм. Направеното в настоящата книга усилие е насочено към това да се подпомогне процесът на спускане на мост между философи- ята и правото, по който юристът може да мобилизира ресурси и да евакуира регулации. Изграждането на този мост тръгва от философията (феноменология, когнитивистика и социална кри- тика), но има за цел да подпомогне инфраструктурата на право- то. Да стане част от (оставащата невидима в закона) мотивация и аргументация на различните регулативни режими на тялото. Нарастващите видимости на тялото поставят нови претенции към българското законодателство, което не разполага със съвремен- ни доктринални ресурси относно същността, значението и под- хода към човешкото тяло. Обикновено юридическият коментар се ограничава със заявяването, че тялото не е вещ и не може да бъде обект на правни сделки, но правни фигури като донорство- то, асистираната репродукция и телесните модификации изискват разширяване и обосноваване на посоченото юридическо раз- решение. Бланкетният характер на правната норма, съществу- ваща като предписание без обяснение, оставя на всеки юрист сам да търси съдържанието на вложената аргументация. Дори и да се приеме, че мълчанието на правото е най-адекватната реакция на регулация на човешкото тяло, това мълчание днес следва да бъде преговорено и ако е необходимо – предоговорено. Излизането на преден план на тяло като своеобразен интерфейс на обществени взаимодействия, поставя необходимостта от подобен „преговор“. Ако българското право смята, че трябва да продължи с мълчани- ето си, то трябва да се аргументира за това свое „решение“ (като това преди всичко трябва да бъде именно решение, а не инерция).
- 30. 30 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА И именно тук философията може да бъде най-ценният му съвет- ник, тъй като предлага огромни библиотеки от идеи и проучвания. Сложността на съвременните социални динамики, произвеждащи претенции за евтаназия, за заместващо майчинство, за киборгиза- ция, за крионизация и какви ли още не въздействия върху човеш- кото тяло, принуждават правото, и в частност правната доктрина, да изостави схематичността и схоластичността на юридическите забрани, като или обоснове (отново, в рамките на съществуващия съвременен дебат) съдържателно тяхната валидност и приложи- мост, или замени тези забрани с диференцирани режими. И в два- та случая правото се нуждае от ресурсите на философията. И тук е мястото да бъдат направени няколко терминологич- ни уточнения, касаещи самото заглавие на книгата. Тялото е раз- положено между „въплътеността“ и „конвенцията“. Като крайни точки, между които, подобно на махало, може да се движи наблю- даването на телесността, и двата термина изискват кратко пред- варително обосноваване. На първо място, следва да бъде направено категорично раз- граничение между въплътеността, като термин, използван в ког- нитивните науки, и въплъщаването, като термин, използван в религиозен (християнски) контекст. Използваният в настоящото изложение термин „въплътеност“ има за цел да изрази теле- сния характер на съществуването на всеки човек и свързаните с това последици за начина, по който познаваме и регулираме све- та около себе си. Той не съдържа каквато и да е било претенция във връзка с религиозните и теологичните аспекти на понятието за „въплъщаване“. От друга страна, „въплътеността“ се използ- ва, за да обозначи динамиката на тялото, изразяваща се в него- вото непрекъснато изчезване от перцептивното поле на субекта и превръщането му в чисто възприятие. Въплътеността е оду- хотворена телесност, в която разпознаваме субект – субект на действие и субект на познание. Мъртвото тяло не е въплътеност. В този смисъл „въплътеност“ не е съществително име, а глагол за една динамизирана (феноменологична) телесност. Терминът „въплътен-ост“ („em-bodi-ment“), където е било подходящо, е
- 31. 31 Позициониране, цели и подход на изследването глаголизиран до „въплътяв-ане“ („отелесяв-ане“), но на повече- то места, включително в заглавието на настоящата книга, той е оставен в своята „учтива“, формално и научно приветлива форма с наставката „-ост“. Въпреки конвенционалната опаковка, която може да бъде открита в съществителното „въ-плът-ен-ОСТ“, в него се съдържа именно глагол: глагол в (съ)страдателен залог, „глагол, облечен в костюм“, но глагол, дефиниращ се през дейст- вието, което съставлява телесността. Той представя процесуал- ността на тялото (тялото като отелесяване) в една учтива и като че ли по-приемлива за рефлексивността на правото и за юристите фразеология. „Въ-плът-ен-остта“ изразява първото действие, кое- то конституира субекта – биването му в плът, влизането в плът, при което това „биване“/„влизане“, „въ“-то се оказва самата плът в нейната процесуалност (отелесеност), самото тяло в неговата феноменалност. Именно това „влизане“ води и до (само)залича- ване на тялото, до неговото изчезване от перцептивния хоризонт на субекта, до превръщането му в преживяване извън простран- ството и извън времето, което се явява конституиращо за света, в който живеем като инициатори на определено поведение. Вся- ко разглеждане на тялото предполага неговата (поне частична) концептуализация. Такава концептуализация е неизбежна и при разглеждането на най-убягващото проявление на тялото – фено- менологичното. Отелесяването, съществуването като движеща се, предрефлексивна телесност невинаги може да бъде предста- вено като чист глагол, доколкото следва да бъде разгледано като обект на изследване и като качество за анализ. В този смисъл зад- граждането на действеността на тялото с наставка „-ост“ може да изглежда като компромис, но ми се струва, че това е един необхо- дим компромис, който е и философски полезен, тъй като признава това, което се опитва да изрази – неуловимостта на тялото (като отелесяване), неговата чиста глаголичност, която не може да бъде изразена напълно дори и с помощта на глагол, доколкото всеки глагол (макар от всички части на речта да е с най-голямо при- ближение до действието) е фиксираност (изразеност, обездвиже- ност) на действието. Терминът „въплътеност“ се използва именно
- 32. 32 ЧОВЕШКОТО ТЯЛО – МЕЖДУ ВЪПЛЪТЕНОСТТА И КОНВЕНЦИЯТА като „опитомен“ (и донякъде скрит, каквото е и самото тяло), но и признаващ (разкриващ, отново – подобно на появите на тялото) собствената си невъзможност глагол. Като че ли по-малко затруднения поражда терминът „конвен- ция“. Конвенцията обозначава постигната договореност, споразу- мение – наличието на съгласие относно определен въпрос. В слу- чая въпросът е относно начина, по който да бъде представено осо- беното телесно битие на субекта. Как подвижността на непрекъс- нато изчезващото тяло да бъде превърната в контекстуализиран и социално значим улов? Как опитът на процесуалната телесност, който се крие зад възможното поле на нашите възприятия, да бъде свит до обяснение или до регулация, в която всеки може да има своите правно релевантни очаквания? Отговорите на тези въпро- си следва да се съдържат в прескриптивните режими на правото, но пътят към тяхното законодателно закрепване преминава през (био)социологията, (био)етиката и (био)политиката. Затова, ако при проприоцептивната телесност водещи са автори като Мерло- Понти, Бергсон, Дюи, то при „разчертаната“ телесност това са Фуко, Агамбен, Дерида и Нанси. Пътят към регулациите на телес- ността преминава през различни стъпки на концептуализация. В това се изразяват възможните „втвърдявания“ на телесността до термини като „правен субект“, „болно лице“, „труп“ и пр. Всяко едно от тези втвърдявания разкрива различни опити за захват на тялото, при които последното се явява удобно средство за полу- чаване на определени социално желани резултати. Разбира се, съвременните регулативни стратегии не се целят единствено и само в тялото, а в конструирания около него субект. Но именно тялото, превърнато в регулативна ситуация, е средството, чрез което се достига до субекта. Наказанието на затворника има за цел да промени психиката и мотивацията му, но като ограничи пространството и отнеме времето на неговото тяло. Обективи- рането на тялото е част от неговата инструментализация, която служи както за постигането на властови функции, така и за ко- мерсиални цели. Конвенцията е начинът, по който хората говорят и репрезентират телата си в рамките на възникващите между тях
- 33. 33 Позициониране, цели и подход на изследването социални взаимодействия. Конвенцията включва и различните преговори, които философията води с политиката за юридиче- ското признаване на определени форми на телесност като правно релевантни идентичности – такива са например хомосексуалните и трансексуалните лица-тела, лицата-тела без пол, лицата-тела с телесни модификации, киборгизираните и трансхуманистични те- ла-лица. В този смисъл конвенцията за човешкото тяло се опитва да успокои и рамкира непрекъснатата динамика, развълнуваната процесуалност на човешката телесност. Един от тези опити е на- пример определянето на правния субект като „лице“ (физическо и юридическо лице), явяващо се своеобразна форма на прикриване на неговата телесност – телесност, която е сведена до лицевост. Разглеждането на правните регулации на болното лице има за цел именно да деконструира терминологичната прикритост на „лице“- то до неговата първооснова – тялото. Настоящото изследване си поставя няколко общи цели: проблематизирането идеята за дуалистичното съществуване на „тяло“ и „съзнание“; анализирането на различните концепции за въплътеността като живо тяло; представянето на значението на телесността за пространствено-времевото съществуване на човека; представянето и анализирането на различните опити за социално вместване на тялото, както и проблематизиране на част от съществуващите юридически регулации на тялото. Сред специфичните цели, с оглед на които се преследват об- щите, могат да бъдат сведени до три: – да се използва философията като интерпретативен мост, свързващ когнитивните невронауки с юридическите регу- лации; – да бъде систематизиран нов идеологически ресурс, който би могъл да бъде използван като база за конкретни норма- тивни решения; – да бъдат проблематизирани спорадичните юридически разрешения, касаещи човешкото тяло, чрез поставянето им в контекста на философския проблем за отношението „тяло–съзнание“.