Георги Господинов е известен като Георги Георгиев.

1. Георги Господинов

2. Георги Господинов Георгиев, известен като Георги Господинов, е български писател.
Причисляван е към постмодернизма. Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в
Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става
доктор по Нова българска литература към Института за литература при Българска
академия на науките с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у
Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005) и работи
като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е
хоноруван преподавател в Нов български университет по писане на есе (1998), а по-
късно по съвременна българска литература (1999 – 2000).[10] Редактор е в
„Литературен вестник“, седмичен колумнист е на вестник „Дневник“ и редактор за
България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. През май
2016 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[11][12] Има една
дъщеря (с литературоведката Биляна Курташева), Рая Господинова, родена на 13
януари 2007 г.

3. Още за първата си стихосбирка, „Лапидариум“ (1992), Георги Господинов е отличен с
Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1993)[11]. Стихосбирката е преведена
2009 на чешки [12]. Следват „Черешата на един народ“ (Награда за книга на годината
на Сдружение на български писатели, 1996), претърпяла три издания (1996, 1998,
2003) и, през 2003 година, „Писма до Гаустин“. В „Балади и разпади“ (2007) са
включени предишните три стихосбирки плюс нови стихотворения в цикъла „Неделите
на света“. Том с избрана поезия от Георги Господинов излиза на немски под заглавие
„Kleines morgendliches Verbrechen“ (Droschl, 2010) в превод на Александер Зицман,
Валерия Йегер и Уве Колбе. Книгата получава възторжени рецензии в най-големите
немски вестници NZZ[13], FAZ, Die Welt, SZ и др.[14] Негови стихотворения са
включени в редица международни антологии, сред които е „New European Poets“
(Graywolf Press, USA, 2008). Преводи на негови стихове на различни езици,
включително на арабски, могат да се прочетат в немския сайт за поезия lyrikline.org[15]

4. „Естествен роман“ е първият роман на Георги Господинов, получава Специалната награда на конкурса „Развитие“ (за ръкопис на
роман), и е издаден в десет издания на български – 1999, 2000, 2002, 2004, 2006, 2007, 2009, 2011, 2013, 2014. Критиката го определя
като „първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“ ,,сп. „Егоист,,„Естествен роман“ е най-превежданата българска
книга след 1989 г. Публикуван е на 21 езика, сред които английски, немски, френски, испански, италиански и др. Излиза в Сърбия
(„Геопоетика“, 2001), Франция („Фебюс“, 2002), Северна Македония („Темплум“, 2003), САЩ („Dalkey Archive Press“, 2005), Чехия
(„Lidove Noviny“, 2005), Хърватия („Profil“, 2005), в Словения („Beletrina“, 2005), Дания („Husets Forlag“, 2006), Италия („Voland“, 2007),
Австрия („Droschl“, 2007), Латвия. Ню Йоркър (в кратка рецензия) пише за романа: това е „анархичен, експериментален дебют“, добавяйки,
че роман, който предприема рискове като тези в „Естествен роман“, понякога „пада по лице“, но според Ню Йоркър попаденията в книгата
превишават пропуските, и в крайна сметка тя успява да бъде очарователна. [17] Вестник Таймс определя романа като „размишления върху
пушенето, дефекацията и ботаниката“, добавяйки, че това е „хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба“.[18] Според
вестник Гардиан романът е „едновременно земен и интелектуален“ („both earthy and intellectual“). В голяма рецензия за немското издание
на романа вестник Нойе цюрхер цайтунг (NZZ) определя Георги Господинов като „хуморист на отчаянието“ (Humorist der Verzweiflung)[19], а
вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг (FAZ) определя романа като „малък изискан шедьовър“). Всички немски отзиви – в сайта на изд.
„Droschl“ [20]. Изключително рядко български роман бива рецензиран във водещи световни медии. Голяма част от чуждестранните отзиви
могат да се намерят в американското онлайн издание Complete Review[21]. Сборникът с разкази „И други истории“ на Господинов излиза
през 2000 г. Публикуван е на английски, френски, немски, италиански, чешки, полски, македонски. Англоезичното издание „And Other
Stories“ е номинирано за дългия списък на една от най-престижните международни награди в жанра – „Франк О'Конър“.[22][23]. През 2003 г.
„И други истории“ излиза на френски в парижкото издателство „Arlea“ под заглавие „L’Alphabet des Femmes“. През 2004 се появява в Чехия
(„Gaustin neboli Člověk s mnoha jmény“, „Lidove Noviny“) и Австрия („Gaustín oder Der Mensch mit den vielen Namen“, „Wieser Verlag“). През
2007 г. сборникът е издаден на английски в САЩ от издателство Northwestern University Press[24]. По повод излизането на книгата на френски
Le Nouvel Observateur пише за Господинов: „Остро перо и деликатно излъчване, това са триумфите на 35-годишния български
автор“[25]. Разказ на Георги Господинов е включен в американската антология „Best European Fiction 2010“ (Dalkey Archive Press, ed.
Alexander Вторият роман на Георги Господинов „Физика на тъгата“ (Жанет-45, 2011) с излизането си оглавява класациите за най-продавани
книги в България. „Георги Господинов пише световен роман, който е и български“, пише литературният критик Митко Новков. „Той е всеки и
във всеки от своите „герои“, гледайки в упор века и историята през техните очи...“ (Георги Каприев, в. „Култура“)[26]. През 2013 г. романът
печели наградата „Български роман на годината“ на Националния дарителски фонд „13 века България“, а през 2014 г. е номиниран за четири
международни награди – „Грегор фон Рецори“, връчвана от общината на Флоренция[27][28], „Стрега Еуропео“[29][30], наградата на Haus der
Kulturen der Welt (Берлин)[31][32] и наградата Bruecke Berlin (LCB)[33]. През 2016 г. Анджела Родел, направила английския превод на романа,
попада в краткия списък с номинирани за PEN Translation Prize, макар в крайна сметка наградата да печели Катрина Додсън, преводачка на
„Събрани разкази“ на бразилската писателка Кларис Лиспектор[34]. Преводът на Анджела Родел е избран също и в краткия списък от
номинирани за 2016 Best Translated Book Award[35], макар в крайна сметка наградата да печели романът „Signs Preceding the End of the
World“ на мексиканския писател Юри Херера[36]. През септември 2016 г. преводът на Анджела Родел е избран и в краткия списък с
номинирани за National Translation Awards (NTA) на Асоциацията на американските преводачи на художествена литература (The American
Literary Translators Association, ALTA)[37], но в крайна сметка наградата отива при Елизабет Харис, превела на английски романа на
италианския писател Антонио Табуки „Тристано умира“[38]. Поредното признание идва от Американската асоциация на преподавателите по
славянски и източноевропейски езици (The American Association of Teachers of Slavic and East European Languages, AATSEEL), която номинира
английския превод на „Физика на тъгата“ за най-добър превод, публикуван през 2014 и 2015 г.[39], но присъжда наградата в крайна сметка
на Катя Страуманис за превода ѝ на романа на латвийската писателка Инга Абеле „Висок прилив“[40]. В края на ноември 2016 г. Георги
Господинов е обявен за носител на наградата „Ян Михалски“ (Jan Michalski Prize for Literature), присъждана от швейцарската фондация „Ян
Михалски“ и изразяваща се в сума от 50 хиляди швейцарски франка (около 46 566 евро) и творба на бернския художник Маркус Рец[41][42]
Господинов е посочен от международно жури, включващо писатели като Роберт Менасе, Сеес Нотебоом и Илма Ракуса.„Времеубежище“ е
роман на Георги Господинов, издаден от издателска къща „Жанет 45“ през 2020 г.[44] Романът „Времеубежище“ печели наградата „Букър“
през 2023 г.[45]