Описание и приложение на методи и методики за диагностика

1. ОПИСАНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ
НА МЕТОДИ И МЕТОДИКИ
ЗА ДИАГНОСТИКА НА ДЕЦА
СЪС СОП
Изготвил: Виолета Михайлова
ПНУП, 4 курс, ЗО
Фак. № 1071

2. КОИ СА ДЕЦАТА СЪС СОП?
 Ученици с хронични соматични, неврологични и психични
заболявания;
 Вродени аномалии на хромозомните аберации – ДЦП, Синдром на
Даун и др.;
 Двигателни заболявания;
 Сензорни нарушения;
 Степен на интелектуална недостатъчност – лека, умерена, тежка,
дълбока;
 Генерализирани разстройства;
 Множества увреждания;
 Обучителни трудности;
 Езиково-говорни нарушения

3. * Понятието “Диагностика” отдавна прескочи границите на медицината.
От гледна точка на целите се разработват и конкретните методи, методики,
принципи, процедури и технологии за изследване на определени качества
и особености в психо-физическото развитие.
* Основната цел на диагностиката е да се разкрият причините, характерът и
степента на нарушенията, за да се осъществи оценка на потенциалните
възможности за понататъчно формиране на личността.
*Обект на диагностиката са различните категории аномални деца.
* Предмета на диагностиката е цялостното разкриване, характеристика и
оценка на нарушенията в психо-физическото развитие.
Обект и предмет на диагностиката са не само постиженията в
развитието и възпитанието на подрастващите. Оценяват се също и
професионално-личностните качества.
Що е “диагностика”?

4. ВИДОВЕ ДИАГНОСТИКА
• * Клиническа диагностика – целта на тази диагностика е да се установят основните
клинико-генетически фактори, обуславящи определени особености на психо-
физическото развитие. Осъществява се анализ на клиническите симптоми и водещи
синдроми в структурата на заболяването. Проучват се в динамика фазите на
изостряне и затихване на болестта, за да се определи диагнозата.
• * Соматическа диагностика – тук се проучва соматичният статус на индивида.
Установяват се нарушенията във физическото му развитие. Определя се характерът
на отклоненията в морфологичната структура на отделните органи и системи.
Преценява се отражението на тези нарушения върху моториката и координацията на
движенията, а също и върху цялостната функционална активност на организма.

5. *Педагогическа диагностика – тук главната цел е да се проучат резултатите от
обучението и възпитанието на ученика на определен етап. Във връзка с това се
установява равнището на неговите знания, умения и навици, за да се направи
прогноза за бъдещото му развитие под въздействието на определени социално-
педагогически фактори. При педагогическата диагностика по-голямо внимание се
отделя на оценката на резултатите от обучението, защото те по-лесно се установяват
чрез различни диагностични тестове и други методи. Педагогическата диагностика
има широк периметър на действие.
*Психологическа диагностика – основната цел на тази диагностика е да се установят
индивидуалните различия в структурата на психическото развитие, детерминиращи
неповторимата индивидуалност на всяка личност. В процеса на психо-диагностиката
се осъществява преди всичко оценка на интелектуалните възможности и особености
на индивида.
ВИДОВЕ ДИАГНОСТИКА

6. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Принцип за цялостно и конкретно проучване – личността на детето е цялостна и
единна. В нея се наблюдават както положителни така и отрицателни качества. Те
могат да се изявят в конкретни условия и ситуации. Ето защо в съответствие с този
принцип всеки специалист следва да обръща внимание на конкретните особености в
познавателните процеси, емоционално-волевите прояви,чертите на характера на
детето.
Принцип за индивидуален подход – това изисква към всяко дете да се проявява
индивидуален подход при проучване. В зависимост възрастта му, от вида на
нарушението е необходимо да се използват различни средства за осъществяване на
контакт и общуване.
Принцип на динамичен подход – основата на този принцип е учението на Виготски за
двете зони на развитие ( зона на актуалното и зона на близкото развитие). В първата
се включват знанията и уменията, а във втората потенциалните възможности.
Принцип за отчитане на положителните възможности – според този принцип в
процеса на проучване вниманието на специалистите не трябва да е насочено към
откриване само на недостатъците в развитието на детето. Необходимо е да се вземат
предвид и положителните черти в поведението, интересите, познавателната дейност.
Това има важна прогностична-диагностична роля за бъдещото обучение и възпитание
на тези деца.

7. СТАНДАРТНИ МЕТОДИ
ЗА ДИАГНОСТИКА
 Наблюдение;
 Психологическо тестиране;
 Интервю;
 Диагностика по ДОИ;
 Анализ на документи;
 Рисунки;
 Игра

8. НАБЛЮДЕНИЕ
 Външност;
 Обща и финна моторика;
 Активност;
 Комуникация с възрастни и връстници;
 Как функционира детето;
 Настроение и афект; агресивност;
 Правила и норми на поведение

9. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ТЕСТИРАНЕ
 Чрез психологическите тестове се
изследват личността, личностни
качества, ниво на развитие на когнитивни
процеси, коефициент на интелигентност.
 Видове психологични тестове:
Вербални – въпросници;
Невербални – проективни;
Рисувателни

10. АНАЛИЗ НА ДОКУМЕНТИ
 Медицински документи – анамнеза на
развитието, етапни епикризи, епикризи
от хоспитализации и лечения, ТЕЛК,
КЕО – съпътстващо здравословно
състояние;
 Документи от социални служби – доклад,
заповед, придружаващи документи –
съпътстващи психо-социални фактори;
 Психолого-педагогическа характеристика

11. ЕТАПИ НА ДИАГНОСТИЧНИЯ ПРОЦЕС
Диагностиката преминава през няколко последователни
и логично свързани етапа. Йерархичният модел на
този процес има вертикална и хоризонтална
структура.
Вертикалната включва диагноза на соматично,
неврологично, гнозисно, праксисно, лингвистично,
психологично равнище, като е необходимо строго
спазване на така предложената последователност.
Хоризонталната структура включва – анамнеза,
клинично изследване, инструментална диагностика.