Психологическа диагностика

1. Психологическа диагностика на
отклоненията в детското
развитие.
Психометрия и тестология. Зараждане и
развитие. Представители

2. Основните лица на Диагностиката
 Създаваща възможности
 Отваряща врати
 Полагаща Основи
 Разкриваща граници
 Установяваща трудности
 Възпитаваща личности

3. Кой е обектът на диагностичната дейност
в областта на психологията?
 Обект на диагностичната дейност в областта на
психологията е човешкият индивид в своята
психосоциална, материална и педагогическа среда
(действителност).
 Диагностиката дава възможност да се изучат различни
психически състояния, емоционални кризи, противоречия
в хода на възрастовата динамика. Това се Отнася както за
развитието в норма ,така и в патология, при гранични
състояния, временни явления на кризи, отклонения,
задръжки и други такива.

4. Кой е обектът на науките психологическа
диагностика?
 Психологическата диагностика има свой обект, предмет,
принципи, закономерности и методи на изследване. Връзката
и с психологията сее опредиля от обекта на диагностичната
дейност – човешкия индивид.
 Тази наука е теоретико – приложна. Когато индивидът има
Някакви специални особености, задръжки в развитието,
дефекти, непълноценност, трудности в адаптацията и в
социалната реализация и други, диагностиката служи не само
за разкриване на причините на тези явления, но подпомага
възпитателния, стимулиращия, оздравителния и
корекционния процес.

5.  Според Г.Д. Пирьов и Л. Десев „Психодиагностиката има за
предмет теорията и практиката на развитие и прилагане на
психологически познавателни средства за количествено и
качествено измерване на навичните и привични индивидуални
психически качества в развитието и зависимостта им вътре в
цялостната личност при отразяване на обективната реалност и
при регулиране на вътрешната и външната предметна дейност
в обществено значими ситуации и ценностна система“.
 Функциите на педагогическата диагностика са свързани с
установяване на психическото, личностно и социално развитие
и отделните страни, черти и особености.
 Психологическата диагностика се използва широко и в
медицината, в корекционната и рехабилитационната дейност,
при абилитация. Затова важен дял на психодиагностиката е
диагностиката на отклоненията в поведението.

6.  Относно методите на изследване в системата на
психодиагностиката, широко се използват тестове,
въпросници, интервю, диагностични разговори,
проективни методи, социометрични технологии и др.
 Използват се и психофизиологични проби за откриване
на соматични дефекти, патологични явления и
заболявания, свързани с психическите промени на
личността.
 Психодиагностиката е неотменна част на клиничната
диагностика и терапия при психически и невротични
заболявания и други патологични състояния и
личностни прояви.

7. Защо се извършва диагностична дейност в
сферата на педагогиката и психологията?
 Диагностична дейност в сферата на психологията се извършва,
защото всеки индивид е много различен и за да бъде
ефективно обучението и възпитанието, трябва да се познават
неговите особености и да се подхожда индивидуално в
педагогическата дейност.
 В сферата на педагогическата и психологическата дейност е
необходимо на първо място да се познават възрастовите
особеностина децата и учениците, които дават характерни
различия в отделните етапи на онтогенезата и хода на
развитието. Това определя образователното съдържание,
методите и формите на педагогическата дейност.
Възрастовите особености са в основата на индивидуалнити
различия.

8.  Индивидуалните особености са втората закономерност на
процеса на развитието, с която педагози и родители трябва
да се съобразяват.
 Единствено чрез диагностиката могат да се открият причини
за Едно или за друго явление, състояние, проява,
поведение, качество, определено от специалисти. За целта
съществуват надеждни Диагностични методи. Едва когато се
знае причината и се анализира целия комплекс от фактори,
условия, предпоставки, довели до дадена особеност, може
да се постави диагноза. Тя се извършва на базата на редица
психометрични изследвания, от съпоставяне и анализ На
данни от диагностичната находка с норми, помежду им и
съотнесени към цялостната личност и нейното развитие до
момента на изследване.

9.  Диагностицирането е процес, който включва освен
извършваните в момента изследвания, и други два момента –
ретрогностика и прогностика.
 Ретрогностиката изучава миналото развитие – преднатално
развитие на индивида, раждане, протичане на развитието, до
момента на изследването, неговия характер и особености.
Взимат се под внимание прекарани заболявания, специални
прояви, преживяни особени ситуации и условията на семейната
среда и типа възпитание.
 Когато се проучва развитието на един индивид се стига до
определена роля на основнити фактори на развитието, в някой
случаи тя може да играе фаталистична роля (напр. При
наследствени заболявания).

10.  Социалната среда влияе върху индивидуалните прояви на децата
и подрастващите. Наблюдава се отрицателно въздействие на
непълните и „разбитите“ семейства върху деца с девиантно и
деликвентно поведение, безпризорни и безнадзорни, попаднали
в различни зависимости и безизходица.
 Прогностика означава да се Предвиди бъдещо развитие, да се
„Уловят“ неговите тенденции. Също така да се набележат
съответните мероприятия, методи, средства, форми за
въздействие, взаимодействие, влияние, или за някаква
специална медико – педагогическа дейност, или
ресоциализация.
 Диагностичните изследвания доказват своята необходимост,
значимост и практическа приложимост в сложния образователен
процес и при възпитанието на децата и подрастващите.

11. Кога се извършват диагностичните
изследвания?
 Освен за научни цели, обогатяващи педагогическата и
психологическата наука, практика и самата
диагностика като наука, изследвания се провеждат и за
преките нужди на педагогическия процес. А също така
и за опознаване на отделното дете/ученик и
проследяване на неговото развитие и обучение.
 Познаването на възрастовата динамика на развитие е
условие за навременно откриване на изоставане (или
избързване), на дефекти, проблеми в развитието.

12.  Не може да не се спомене необходимостта от наблюдение
на емоционалното им състояние, работоспособност, жизнен
тонус и поведение, които в много случаи са преки
индикатори за характера на развитието.
 Необходимостта от контрол и наблюдение на развитието се
отнася особено в случаи на пробреми във физическото и
психическото развитие на отделни деца и ученици, или при
такива с личностни особености, девиации, лични кризи и
конфликти, с невротични и психопатни прояви и др. т.
Своевременното откриване чрез подходящи диагностични
изследвания дава възможност да се вземат съответни
мерки.

13.  Препоръчително е установяването на особеностите на
развитието, неговия ход, темп и особености да се извършва
текущо или на определени времеви отрязъци, съобразно
възрастта на подрастващите и техните особености. В тези случаи
диагностиката служи за контрол, проверка. Ако се открие
изоставане, диагностичната находка е сериозен сигнал, след
което трябва да се направят задълбочени следвания от
съответен специалист и да се установи причина за това.
 Известно е, че правилното физическо развитие следи чрез
антропометрични измерения, чрез соматоскопия, чрез тестове
за физическа дееспособност, чрез проучване на развитието на
естествено приложните движения, на фината моторика и
двигателните качества.

14.  При преценка на резултатите във физическото развитие се
има предвид и различните особености, свързани с половия
диморфизъм. Затова нормите в повечето тестове са посочени
освен по възраст и по пол.
 Психологическите изследвания подпомагат и превенцията на
здравето – физическо и душевно. А също и процесите на
социализация, адаптация, ресоциализация на подрастващите.
 Ролята на диагностичните изследвания е много голяма и при
„гранични случаи“, или при деца в риск. Получената
информация служи за определяне на точна диагноза и лежи в
основата на терапевтичния, стимулиращ, оздравителен или
възстановителен процес.

15.  Чрез психопедагогическата диагностика се събира
информация не само за отделния индивид и неговите
особености, но и за неговото обкръжение: семейна
среда, връстници, другарска среда и пр. Чрез тези
изследвания в много случаи се разкриват причините за
едни или други състояния (включително и болестни), за
девиации, кризи, конфликти, трудности и успехи. В тези
случаи изследванията помагат и за оздравяване на
самата среда, за нейното педагогизиране. Ето защо и
тези проучвания трябва да се извършват не само при
нужда, а и периодически, особено когато подрастващите
са чувствителни и уязвими в периода на развитието си.

16. От кого се извършва диагностичната
дейност?
 От научни работници, от специалисти – психолози, педагози,
лекари, социални работници, а и от всички редови учители,
възпитатели, педагогически съветници, социални терапевти,
кинезитерапевти и др., занимаващи се с отглеждането,
възпитанието и обучението, и със здравеопазването на деца и
ученици и тяхното пълноценно развитие.
 Важно условие за успешна изследователска работа е
специалистите да умеят да виждат проблема, да са наястно с
целта, която преследват, и да подберат подходящ
инструментариум.

17. С какво се извършва диагностицирането или
какъв инстументариум се използва?
 Педагогическата и психологическата диагностика разполагат и
със свои собствени специфични методи (напр. дидактическите
тестове в педагогиката). Но особено положително явление е все
по – широкото навлизане на диагностичните изследвания в
педагогическата и социалната практика и видимата полза от
това. Утвърден опит е вече интервюирането и прилагането на
тестовия метод при прием на ученици в различни учебни
степени и учебни заведения. Диагностични изследвания се
извършват и при професионалния подбор и професионалното
ориентиране на младежите, но вече строго съобразено на
техните възможности, желания и насоченост, а не според
нуждите на производствата.

18.  В практиката с диагностична цел се прилагат различни
ситуации, игри, театър, решаване на казуси, групови
дискусии и други.
 Относно класификацията на методите за изследвания
съществуват известни различия. Наричат ги
„експериментални“. Някой от методите също се делят на
различни видове – например тистов метод, проективен метод,
анкетно социологичен метод и др.
 Подборът на методи за изследване е отговорен момент в
цялостния диагностичен процес. Той зависи от характера на
самото изследване (констатиращо, експериментално), единично
изследване, групово, или епидемиологично и статистически
значимо. На първо място от значение е целта на изследването.

19.  Изборът на метод зависи и от възрастта на изследвания
контингент и неговите особености. Важна съставна част на
инструментариума са математико – статическите методи. Техния
подбор също зависи от целта и хипотезата на изследването и от
възможностите на изследователя. Основно изисквание да се
използват статестически верифицирани количествени и
качествени методи.
 Проективните методи обикновено се използват, когато
директният контакт с изследваното лице е затруднен и се цели
да се разкрият моменти от интимната сфера.
 Събирането на сведения за лицет, за изследваното явление най –
често се извършва посредством наблюдение, биографичен
метод, въпростници, проучване на педагогическа и здравна
документация и други.

20. Как се извършва диагностично
изследване?
 Преди всичко изследователят трябва да е наясно какво ще
изследва и защо?
 Всяко изследване се предхожда от теоретична обстановка
и изясняване на редица моменти както от концептуален
така и от методически характер.
 Всяко изследване се гради върху определени научни
подходи и принципи. Утвърдени в педагогическата и
психологическата наука са: генетичният, системният,
комплексният, диференциалният, личностният и
индивидуалният подход.

21.  А отностно принципите – най – често се използват:
дейностният, физиолого – психологичният, възрастово и
полово съобразеност, системност, конкретност и обективност,
сравняемост, прогностичност и др.
 Когато изследването практико - приложен характер, е също
препоръчително литературно осведомяване и прилагане на
съответни подходи и принципи.
 При научните изследвания, освен определяне на целта и
задачите, се съставя и научно предположение, което очаква
своето потвърждение в хода на изследването.
 В изследователския процес е препоръчително да се използват
утвърдени диагностични методи, стандартизирани тестове,
апробирани в практиката технологии, които водят до
достоверни резултати и прогностични изводи.

22.  За предпочитане е изследването да се извършва в естествена
среда на игри , обучение, труд, занимания с художествени
дейности и други моменти от живота на децата и учениците.
 Винаги се налага провеждане на някакъв разговор, за да се
създаде контакт и да се преодолее дисциплината, а в много
случаи – и стеснението у някой деца или ученици.
 При провеждане на изследването често се явяват
непредвидени моменти. Затова целият диагностичен процес
трябва предварително да бъде премислен, организиран,
планиран до най – малки подробности.
 При провеждането на групови изследвания е добре някой да
помага (напр. другата учителка на групата в детската
градина).

23.  При практико – приложни изследвания за конкретни цели на
педагогическата дейност обикновено се прави опростена
математическа обработка. Изчислява се общата стойност,
средни стойности, различни коефиценти, бал, степен,
индивидуални резултати, процентно разпределение и други.
 Математико – статическата обработка на данните и
установяване на достоверност, зависимост и анализи се
извършва чрез приложението на различни статистически
формули, техники и други. Обикновенвено това се извършва
най – компетентно от статистик или от изследователя с негова
помощ.
 След математико – статистическата обработка и
разглеждането на данните от тяхната количествена страна се
пристъпва към логически анализ и синтез.

24.  Обобщенията се извършват задължително въз основата
на получените резултати независимо какви са те. Трябва
да се свързват с целта на изследването, с критериите и
показателите и с издигнатата хипотеза на изследването,
с критериите и показателите и с издигнатата хипотеза на
изследването. На тази основа се правят и изводи, като
се посочи кои са с практическа стойност и кои водят до
теоретични умозаключения. Важен момент е дали се
открива перспектива за бъдещи изследвания. А също
така дали заключенията и изводите са достатъчно
категорични, или се нуждаят от допълнителни
проучвания и потвърждения.

25. Заключение
 Диагностиката се доказва, като основен инструмент при
работата с деца и подрастващи. Тя е незаменима, като
източник на информация и материя, служещи за
изграждане на фундамента на последващата интеракция с
изследваното лице.
Изготвил: фак. номер 842