2. Съдържание
Думи към читателите
Защо ни унищожаваше? Сталин и украинският Голодомор
I. Защо Сталин ни изтребваше?
Геноцидът като политическа и правна категория
Как се разбира Голодомор
Идеологическо измерение на геноцида
Социално-икономическо измерение на геноцида
Национално измерение на геноцида
II. Геноцид ли е Голодомор от 1933 г.?
III. Голодоморът от 1932-1933 г. като геноцид: пропуски в
доказателствата
IV. Смъртоносен вихър
V. Възможно ли е да се отдели Голодоморът в Украйна от общия
глад през 1932-1933 г.?
Заключение
За автора
За авторите
Слово към читателя
Голодоморът, трагедия, която няма аналог в историята, е в центъра
на все по-голямо внимание в световен мащаб с всяка изминала година.
През ноември 2003 г. Общото събрание на ООН прие съвместно
изявление на 36 държави, в което се изразява съчувствие към
гражданите на Украйна във връзка със 70-годишнината от глада от
1932-1933 г. В изявлението обаче не се посочва, че Голодомор трябва
да се квалифицира като геноцид над украинския народ. Учените бяха
изправени пред предизвикателството да убедят международната
общност, че трагедията попада в обхвата на Конвенцията на ООН за
геноцида. И малко са украинските историци, които са толкова
компетентни и запознати с всички аспекти на проблема, колкото автора
на тази книга.
Професор Станислав Кулчицки е един от постоянните експерти. От
първото издание (22 април 1997 г.) досега той е публикувал в "Ден"
десетки статии по актуални въпроси на националната история на ХХ
век. Понякога му поръчвахме статии по теми, които представляваха
интерес за нашите читатели, но по-често той споделяше с нас
собствените си открития в хода на изследователската си работа.
С. Проблемът за глада от 1932-1933 г. е изследван от него повече от
две десетилетия. Първите му статии по темата се появяват през януари
1988 г., т.е. на практика едновременно с вдигането на забраната за
публикации за глада в открития печат. През 1991 г. е публикувана
първата му книга за глада - "Цената на голямата рецесия".

3. Ученият се обръща отново към темата за Голодомор след 70-
годишнината от трагедията. Сега той се интересува не толкова от
действителните факти по случая, колкото от възможността те да бъдат
използвани за доказване на реалността на престъплението - акт на
геноцид според международното право. Работейки върху нова книга за
Голодомор, Кулчицки се убеждава, че доказателствената база
съществува. Той споделя аргументите си с читателите на вестник
"Ден" в поредица от статии, озаглавени "Защо Сталин ни изтребваше?
Никога досега вестникът не е отпечатвал материал с такъв обем -
повече от четири печатни страници. Но ние решихме да го направим,
като взехме предвид изключителната важност на тази тема за Украйна
и националното ни самосъзнание.
В статиите, включени в тази книга, има логични повторения, защото
те са създавани в продължение на три години. Във всяко свое
изказване ученият обръщаше внимание на един или друг съществен
аспект на проблема. В частност, полемизирайки с онези, които
твърдяха, че тоталитарният режим е репресирал украинците заради
тяхната националност, в поредицата от статии, дала заглавието на
книгата, той твърди: Голодоморът е акт на терористична политика,
обусловен от конкретните обстоятелства на мястото и времето. Само
ако вземем предвид това, най-голямата трагедия в историята на
украинския народ престава да бъде ирационална и придобива дяволско
значение.
Целта на статията "Бил ли е Голодомор геноцид? В нея
изследователят насочва вниманието на читателите на вестник "Ден"
към това как се гледа на глада от 1932-1933 г. в Украйна и по света през
различни исторически периоди и какви обстоятелства са попречили
загубата на милиони хора в резултат на създадения от властите глад да
бъде възприета като геноцид.
В статията си "Голодомор от 1932-1933 г. като геноцид: пропуски в
доказателствената база" С. Кулчицки обръща внимание на
привържениците на концепцията за геноцида върху слабо
аргументираните моменти в тяхната система от доказателства. В
статията "Смъртоносен вихър" се разглеждат обстоятелствата на
гибелта на украинска Кубаня чрез разпростирането на репресивните
действия на сталинските сатрапи в този регион на Руската федерация,
които се осъществяват в СССР.
Накрая, статията "Украинският Голодомор на фона на всесъюзния
глад" представя концепцията на автора за събитията от 1932-1933 г. от
гледна точка на всесъюзния глад. Тази статия е адресирана преди
всичко към онези, които не отделят глада в други региони на СССР от
украинския Голодомор. С. Кулчицки е съгласен с опонентите си, че
социално-икономическата криза тогава обхваща целия Съветски съюз,
чието население гладува в резултат на прекомерното снабдяване със
зърно (в хлябопроизводствения пояс) или на пълното или частично

4. прекратяване на централизираното снабдяване (в хлябопотребяващия
пояс). И населението на Украйна до последните месеци на
И населението на Украйна до последните месеци на 1932 г. е
гладувало по тези причини. Но основната разлика в ситуацията в
Украйна беше фактът, че през ноември-декември 1932 г. в селата,
поставени на "черна дъска", а през януари 1933 г. на цялата територия
на Украйна беше проведена наказателна акция без връзка със
снабдяването със зърно, за да се предотврати социален взрив.
Използвайки реколтата като димна завеса, Кремъл извършва
конфискация на всички налични хранителни продукти в селските
имоти и тази репресивна акция превръща глада в Голодомор. От
февруари 1933 г. сталинското правителство се втурва към селяните от
Украинската ССР и Кубан с широко рекламирана хранителна помощ,
но тя не е предоставена на всички и не навсякъде. Последицата от тази
внимателно планирана и маскирана като снабдяване със зърно акция е
смъртта на милиони хора.
Статиите на Кулчицки показват не само как е гладувало украинското
село, но и защо е гладувало. Ученият твърди, че Голодомор е резултат
от политиката на тясна група от ръководството на Кремъл, която в
ситуация на тежка криза, причинена от собствената ѝ авантюристична
икономическа политика, не се спира пред нищо, за да намали
народното недоволство чрез терор. Целта на целенасочения терор чрез
глад беше Украйна - най-голямата национална република с дълги
традиции в освободителните борби в близост до границите на Европа.
Читателите на вестник "Ден" станаха свидетели на авторовата
концепция за гладомор-геноцид в продължение на три години.
Всъщност елементи от тази концепция за първи път виждат бял свят в
публикациите на вестника. Нашият вестник послужи на автора като
трибуна, от която той се обърна към широката общественост с мнения
с голяма научна и политическа стойност.
Учени и политици чупят копия над проблемите на Голодомор.
Мисля, че всички участници в дискусията, която отдавна е придобила
международен характер, трябва да се вслушат в аргументите на
учения, който има зад гърба си десетки книги, стотици статии и голяма
научна школа. Неговите аргументи трябва да бъдат убедителни за тези,
които отстояват научната истина, а не политическата позиция в спора.
Читателите, които са запознати с публикациите от поредицата
"Библиотека на деня - Украйна инкогнита", несъмнено добре си
спомнят книгата "Денят и животът на Джеймс Мейс", посветена на
паметта, научното, журналистическото наследство и яркия, уникален
живот на Джеймс Мейс - нашия журналист, човекът, който един от
първите в световната историческа мисъл и журналистика анализира
скритите механизми на сталинския "терор с глад". Забележете, между
другото, че Станислав Кулчицки е познавал добре Джеймс. Преминал
през труден път на вътрешна еволюция, той продължава да търси

5. научната истина. Но и двете книги, несъмнено вървящи в една и съща
посока - духовното пречистване на обществото и преследващи обща
цел, не се повтарят, а демонстрират разнообразието от подходи към
изучаването на страшната трагедия на украинския Голодомор.
Издаваме книгата "Защо ни унищожаваше?" на руски език, за да
бъде достъпна предимно за рускоезичната аудитория в Украйна и
Русия. С. Кулчицки има публикации по тази тема в Германия, Канада,
САЩ, Италия и други западни страни, но в Русия няма такива (с
изключение на публикации от края на 80-те и началото на 90-те
години, когато не ставаше дума за геноцид).
Надявам се, че тази книга ще помогне да се разберат по-дълбоко
страниците на миналото и един ден украинците на руски език ще чуят
думи на разбиране и официално признаване на Голодомора като
геноцид.
Тази книга е принос към преодоляването на комплекса на жертвата
и укрепването на духовния суверенитет на украинците. Нашият народ,
който е преживял ТОВА и е оцелял, не може да не се амбицира. Болно
е да се помни. Но болката е реакция на живия организъм.
Лариса Ившина,
главен редактор, вестник "Ден" 17 август 2007 г.
Защо той ни унищожаваше?
Сталин и украинският Голодомор
I. Защо Сталин ни изтребваше?
Тази поредица от статии, отпечатани във вестник "Ден", може да
има и друго заглавие, което е както научно, така и политико-правно:
"Голодоморът от 1932-1933 г. в Украйна като геноцид. Задачата на
историците би трябвало да бъде да докажат научното, а на юристите и
държавните служители - правно-политическото заключение, че
Голодоморът е бил геноцид. Заедно трябва да получим от
международната общност правна оценка на глада от 1932-1933 г. в
Украйна като деяние съгласно Конвенцията на ООН за
предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Това е наш
морален дълг пред паметта на милионите наши сънародници, които
загинаха от ужаса на глада. Тези, които загинаха не от глад, а от ужаса
на глада!
Геноцидът като политическа и правна категория
1. Същност на въпроса
На 12 октомври т.г. в Института "Грамши" (Рим) се проведе научен
семинар на тема "Сталин, съветският глад от 1931-1933 г. и
украинският Голодомор". Директорът на института професор Силвио
Понс и деканът на Неаполитанския университет професор Андреа
Грациози, които бяха инициатори на семинара, поставиха само един

6. въпрос, върху който италианските руснаци и украинци да помислят:
По какво украинският Голодомор от 1932-1933 г. се различава от глада,
причинен от реколтата през 1931 г. в целия Съветски съюз
(включително Украйна), и от глада, причинен от реколтата през 1932 г.
в съветските републики, различни от Украйна? Този начин на
поставяне на въпроса ни позволи да установим дали съществуват
убедителни научни аргументи за разглеждането на Голодомора като
геноцид над украинския народ.
Съставът на чуждестранните участници в семинара в Рим беше
ограничен: аз представлявах Украйна, а Олег Хлевнюк - Русия. Трябва
да се отбележи, че руският представител е по-известен на Запад,
отколкото в Русия или Украйна, тъй като основните му монографии са
публикувани само на английски език. Той работи в Държавния архив
на Руската федерация, има докторска степен и с право е смятан за
ненадминат специалист по първични източници от сталинския период
и историята на СССР.
Трябва да благодарим на онези историци на Запад, които са взели
присърце един въпрос, който засяга единствено нас. На 10 ноември
2003 г. като официален документ на 58-ата сесия на Общото събрание
на ООН беше публикувано съвместно изявление на 36 държави по
повод 70-годишнината от Голодомора от 1932-1933 г. в Украйна. В него
украинската трагедия не се определя като геноцид, въпреки че
проектодокументът, представен от украинското външно министерство,
съдържаше такова определение. На 25 ноември тази година вестник
"Ден" публикува интервю с постоянния представител на Украйна в
ООН Валерий Кучински относно работата по този документ. Но
нямаше отговор на въпроса защо дипломатите на много държави са
дали ясно да се разбере с украинските си колеги, че не са готови да
включат думата "геноцид" в документа. Отговорът дойде едва на
семинар в Института "Грамши": украинската страна по онова време не
е предоставила на Третия комитет на ООН доказателства, че
съветският режим е изтребил украинците. Представените документи
показваха, че през 1932-1933 г. милиони хора в Украйна умират от
глад. Но това е било известно и преди.
Според авторитетното твърдение на О. Хлевнюк документите на
съветските архиви не съдържат пряк отговор на въпроса защо са били
изтребени милиони украински селяни. Аз също твърдях, че
разполагаме с изчерпателна документална база, за да отговорим на
въпроса КАК са били изтребени селяните, но нямаме документи за
това ЗАЩО са били изтребени. Изпълнителите на ужасното
престъпление на Кремъл са се нуждаели от инструкции и те са се
запазили в архивите. Но на Сталин не му се е налагало да казва на
никого ЗАЩО е използвал терор чрез глад, за да използваме термина,
използван за първи път от британския изследовател Робърт Конкуест.

7. Убедителният отговор на въпроса за мотивите на престъплението е
възможен само чрез цялостен анализ на много документи. През 2005 г.
списание "Украинска история" публикува статии на един от най-
авторитетните западни експерти по националната политика на
Комунистическата партия на Съветския съюз, професор Герхард
Симон от Кьолнския университет, и на споменатия Андреа Грациози, в
които те анализират сталинския терор с глад. Като използвам изводите
на моите чуждестранни и местни колеги, както и собствения си близо
20-годишен опит в работата по въпроса за украинския Голодомор, бих
искал да се опитам да отговоря на въпроса защо Сталин ни изтреби.
Отговорът се нуждае от отделна монография и тази книга тепърва ще
трябва да се пише. Но бързам да публикувам вестникарски вариант на
работата. Вестник "Ден" е триезичен и е достъпен в световната мрежа,
т.е. има пряк достъп до широката публика. Това е особено важно,
защото Голодомор е едва на последно място исторически проблем.
Преди всичко той е дълбока, незаздравяла рана върху тялото на един
народ. Раната няма да се излекува, докато не разберем какви сме били
преди Голодомора и какви сме станали след него.
Изявлението ми е адресирано и до властите. Не мога да кажа, че
Институтът по история на Украйна към Националната академия на
науките на Украйна е отстранен от вземането на решения по
съответните теми, които се изпълняват под формата на укази на
президента на Украйна. В такива случаи се обръщат към НАН на
Украйна, но препоръките на научната общност не винаги се вземат
предвид. По-специално, съгласно президентския указ от 11 юли 2005 г.
Кабинетът на министрите трябва да внесе в парламента проектозакон
"За политическата и правната оценка на Голодомор в историята на
украинската нация" до 1 ноември. Текстът на проектозакона обаче не
ми е известен. Освен това съм убеден, че в историята на украинския
народ е имало само един гладомор, който е достатъчен за всички
времена.
Този указ предвижда до Деня на паметта на жертвите на Голодомор
и политическите репресии, който през 2005 г. се пада на 26 ноември,
да бъде решен въпросът за създаването на Украински институт за
национална памет (УИНП). Такава институция е наистина необходима,
за да се предаде знанието, придобито от академичната и
университетската наука, на всички слоеве на обществото. Но
президентският указ не предвижда механизъм за създаването на
УИНП. Израелският и полският опит на идентични институции
показват, че има сериозни проблеми за решаване по отношение на
материалната и кадровата обезпеченост на създадената УИНП,
определянето на нейните функции и подготовката на правната рамка за
интегрирането ѝ в системата на съществуващите институции и
агенции. Не е препоръчително създаването на УВСН да се ограничи
само с един параграф от президентския указ.

8. Секретариатът на президента на Украйна вече работи по
отбелязването на 75-годишнината от Голодомора през 2008 г. Надяваме
се, че тези събития ще прекъснат дългогодишната тенденция темата за
Голодомор да се разглежда на държавно ниво от една "кръгла" дата до
друга. Институтът за национална памет трябва да бъде развит, за да
стане тази работа по-систематична и ефективна. Необходимо е също
така украинската общественост и международната общност да бъдат
убедени, че Голодоморът от 1932-1933 г. не е случайно явление с
неизвестен произход, а последица от тоталитарния терор на Иласта -
глад, т.е. геноцид.
2. Ранни опити за определяне на Голодомор като геноцид
Определянето на Голодомора от 1932-1933 г. в Украйна като
геноцид представлява преди всичко терминологична трудност. Ето
защо разглеждането на поставения проблем трябва да започне с
терминологията.
Терминът "геноцид" (убийство на хора) е използван за първи път от
полския юрист Рафаел Лемкин в книгата му Axis Rulers in Occupied
Europe, публикувана през 1944 г. Думата на Лемкин се отнася за
пълното изтребление на евреите и ромите на контролираната от
нацистите територия. В самото това значение на термина Общото
събрание на ООН, в резолюция, одобрена на 11 декември 1946 г., дава
определение: "В съответствие с правилата на международното право
геноцидът е престъпление, което цивилизованият свят осъжда и за
чието извършване главните извършители трябва да бъдат наказани."
Тъй като масовите убийства са често срещано явление в историята и
заплахата от повторното им извършване остава актуална,
Организацията на обединените нации признава необходимостта от
въвеждане на понятието за геноцид в международното право. Това
осигури правната основа за международно сътрудничество в борбата с
подобни престъпления, включително от лица с върховна
конституционна власт. На 9 декември 1948 г. Общото събрание на
ООН единодушно приема Конвенцията "За предотвратяване и
наказване на престъплението геноцид". В член I от Конвенцията се
заявява: "Договарящите се страни потвърждават, че геноцидът,
независимо дали е извършен в мирно или военно време, е
престъпление по международното право, срещу което те се задължават
да вземат превантивни мерки и да наказват неговото извършване. Член
II определя геноцида като: "Действия, извършени с намерение да се
унищожи изцяло или частично която и да е национална, етническа,
расова или религиозна група като такава". Унищожаването се
определяше като: "(а) Убийство на членове на групата; (б)
Причиняване на телесни или психически увреждания на членове на
групата; (в) Умишлено налагане на условия на живот, изчислени да
доведат до нейното физическо унищожаване изцяло или частично; (г)
Извършване на действия, изчислени да предотвратят раждането на

9. деца в рамките на групата и, накрая, (д) Насилствено прехвърляне на
деца от една човешка група в друга".
Конвенцията е приета с 56 гласа от тогавашните членове на Общото
събрание на ООН и е предложена за ратификация или присъединяване.
Тя влиза в сила на 12 януари 1951 г., 90 дни след като първите 20
документа за ратификация или присъединяване са депозирани при
генералния секретар на ООН. Оттогава Конвенцията се превърна в
инструмент за предотвратяване на геноцида, чиято ефективност
нарасна значително след края на Студената война.
Правните стандарти, заложени в този документ, не даваха 100-
процентова гаранция, че всички масови убийства ще бъдат
идентифицирани като геноцид. Единствено Холокостът от Втората
световна война ги изпълняваше напълно: нацистите или унищожаваха
евреите там, където и когато ги откриваха, или правеха физически
невъзможно да живеят в тях. Всъщност Конвенцията е изготвена след
Холокоста. Случаите на масово изтребление, осъществени преди
Холокоста, невинаги са били определяни като геноцид и по друга
причина. Юристите не желаеха да разделят изключенията при
прилагането на ключово правило на юриспруденцията: законът не се
прилага с обратна сила.
Гладът от 1932-1933 г. е тема табу в СССР. Държавните партийни
ръководители се осмеляват да говорят на ХХ конгрес на КПСС (1956
г.) за сталинския терор, който е насочен предимно срещу
комунистическата партия и съветската номенклатура и интелигенция,
но до последния момент крият терора на глада в колективизираното
село*. Едва след като украинската диаспора настоява за създаването на
временна анкетна комисия в Конгреса на САЩ за събитията от 1932-
1933 г. в Украйна, сталинисткото табу върху споменаването на глада
отпада. То беше премахнато.
Оглавявана от Джеймс Мейс, комисията на Конгреса нямаше достъп
до съветските архиви и работеше главно с емигранти, преживели
колективизацията и глада и озовали се в Северна Америка след
Втората световна война. Разбира се, очевидците на Голодомора не са
могли да осмислят тънкостите на Сталиновата политика, но
инстинктите им на жертви са им подсказвали, че Съветският съюз е
възнамерявал да ги унищожи физически. Комисията "Мейс"
реконструира истинската история от стотици свидетелства и представя
окончателния си доклад на Конгреса на САЩ през април 1988 г.
Анкетите, проведени в Украйна след 1988 г., потвърждават
тенденцията, която Мейс е установил: припомняйки си събитията
отпреди повече от половин век, свидетелите на Голодомор усещат, че
правителството възнамерява да накаже "саботьорите" на глада с глад.
Анекдотичните данни от архивите свидетелстват за това усещане сред
оцелелите от глада. Едно анонимно писмо, изпратено през август 1933
г. до редакцията на вестник "Комунист" от Полтава, принадлежащо,

10. ако се съди по съдържанието и стила му, на човек с висше
образование, дори претендира за известно обобщение на националната
политика на Сталин: "Физическото унищожаване на украинската
нация и изчерпването на нейните материални и духовни ресурси е една
от най-важните точки в нелегалната програма на болшевишкия
централист.
Комисията на Конгреса на САЩ нарича глада в Украйна през 1932-
1933 г. геноцид. Но това определение се основава не на документи, а
на субективните преценки на свидетели на Голодомора. Освен това
комисията имаше за задача да установи фактите (което направи
блестящо), а не да прави правна оценка на тях. Затова след
приключването ѝ украинските организации в Северна Америка решиха
да се обърнат към юристи. По инициатива на Световния конгрес на
свободните украинци беше създадена Международна комисия за
разследване на украинския глад от 1932-1933 г. под ръководството на
професор Якоб Сандберг. Представителите на северноамериканската
диаспора се обърнаха към най-изтъкнатите юристи, чийто обществен и
научен статус послужи като достатъчно основание за обективността на
техните решения в очите на световната общност.
През ноември 1989 г. Комисията "Сандберг" публикува своето
решение. Тя приписва непосредствената причина за масовия глад в
Украйна на прекомерното закупуване на зърно и неговите
предпоставки - насилствената колективизация, декуларизацията и
желанието на централната власт да се бори срещу "традиционния
украински национализъм". В резултат на това юристите виждат в
Голодомора не само желанието на Кремъл да наложи нетрадиционния
начин на живот на селяните чрез терор от глад, но и да подчертае
националния компонент в терора. Голодоморът в Украйна е
квалифициран като геноцид.
Комисията "Сандберг" определи, че принципът за забрана на
обратното действие на законите може да се прилага само формално
към Конвенцията на ООН от 9 декември 1948 г. Те посочиха, че този
принцип се отнася до наказателното право, а Конвенцията е извън
обхвата на наказателното право, тъй като не постановява присъда. Тя
само насърчава държавите да си сътрудничат за предотвратяване на
извършването на геноцид.
Обръщайки се към онези, които отричат определянето на Голодомор
като престъпление геноцид единствено въз основа на липсата на
термина "геноцид" преди Втората световна война, Международната
комисия на юристите постави въпроса: възможно ли е било в
предвоенно време свободно да се унищожи, изцяло или частично,
национална, етническа, расова или религиозна група? Отговорът е
очевиден. От всички приведени аргументи следва присъдата:
"Комисията счита за обосновано становището си, че е извършен

11. геноцид над украинския народ, който е в разрез с действащите по това
време норми на международното право".
Тази присъда се основава на фактите, с които разполага комисията.
Въпреки това юристите, с обичайната си педантичност, заявиха, че
изследването на Голодомор трябва да продължи, за да се потвърди
заключението за геноцид с други факти, т.е. да се подсили с първични
източници.
3. Политизиране на въпроса за Голодомор
Спомняме си колко важен беше въпросът за глада от 1932-1933 г. в
края на 80-те и 90-те години на ХХ век. Той помогна на хората да се
отърсят от стереотипите и да преосмислят историята на съветския
период. Темата се превърна в остро оръжие в ръцете на онези, които се
бореха за независимостта на републиката. Смъртните присъди за
милиони украински граждани дойдоха отвъд нейните граници.
Изглеждаше, че след обявяването на независимостта проблемът за
Голодомор ще бъде изцяло на разположение на историците. И
наистина, историците започнаха да го изучават систематично и
задълбочено. Но проблемът стана популярен и на политическата сцена.
Всяка от враждуващите страни премахна необходимите факти от
научните трудове за глада от 1932-1933 г., игнорирайки съдържанието
като цяло. Нито една от тях не можеше да убеди другата, че е права,
защото никой не се интересуваше от истината. А резултатът от
съревнованието между политици от всякакъв ранг и учени не беше
трудно да се предвиди. Първите винаги са използвали медиите, за да
формират общественото мнение, докато гласът на вторите не е
достигал до публиката, избледнявайки в мизерния тираж на книгите и
памфлетите.
Нека се вслушаме внимателно в това, което Левко Лукяненко,
дългогодишен политически затворник, народен депутат на Украйна и
ръководител на Асоциацията на изследователите на Голодомора, каза
на научна конференция на 15 ноември 2002 г.: "Днес членовете на
Асоциацията на изследователите на Голодомора в Украйна и други
учени са събрали голям брой документи, които доказват: Москва
умишлено планира и реализира Голодомора в Украйна, за да укроти
националноосвободителното движение, да намали броя на украинците,
да разреди украинския етнос с московци,
Изглежда, че тези думи повтарят заключението на цитираното по-
горе анонимно писмо до редакцията на вестник "Комунист", което
днес вече можем да подкрепим с документи. В действителност обаче
между тях има качествена разлика. Анонимното писмо от 1933 г.
съвсем правилно и обосновано стоварва вината за украинския
Голодомор върху лидерите на болшевишката партия. Л. Лукяненко,
разполагайки с всички документи, предоставени от съвременната
историческа наука, неоснователно разширява Кремъл, окупиран от

12. болшевишките лидери, до размерите на Москва и презрително нарича
руския народ "московци".
"Обсадата" на господстващия народ в СССР в националните
републики (особено в балтийските републики и Украйна) не е
изобретение само на Сталин. Тази политика действително е била
насочена към унищожаване на националноосвободителното движение
по корени. Но руските емигранти (военнослужещи, техническа и
хуманитарна интелигенция, квалифицирани работници) не се
отразяват на стратегическите планове на Кремъл. Нито пък
русифицираните украинци, които бяха асимилирани (понякога
спонтанно, понякога съзнателно насочвано) в продължение на векове, а
не на десетилетия. Така че как милионите т.нар. московци в Украйна
биха могли да реагират пряко на Голодомора в интерпретацията на Л.
Лукяненко? В резултат на безотговорните действия на хора, които се
интересуваха единствено от собствената си политическа кариера,
трагичното минало започна да разделя, а не да обединява гражданите
на Украйна. Усетихме го с пълна сила по време на президентските
избори през 2004 г.
Другата страна също допринесе за разпалването на
междуетническите различия. По време на парламентарните
изслушвания, свикани по повод 70-годишнината от Голодомора на 12
февруари 2003 г., лидерът на Комунистическата партия на Украйна
Петро Симоненко надигна глас. Той вече не можеше да отрича глада от
1932-1933 г., защото този факт беше потвърден от В. Шчербицки през
1987 г. Въпреки това, подобно на своите предшественици, Симоненко
приписва първата причина за глада на сушата, а втората - на
нарушенията при снабдяването със зърно по места - в районите и
областите. Политбюро на ЦК на КПСС(б) и съветското правителство,
според версията на Симоненко, осъждат изкривяванията и изискват
виновните да бъдат подведени под наказателна отговорност. Възможно
е било да се лъже толкова нагло преди отварянето на архивите по
време на "перестройката" на Горбачов. На 70-годишнината от
Голодомор подобни изявления изглеждат като откровено кощунство.
Възниква основателен въпрос: защо представители на крайно десни
и леви политически сили политизират темата за Голодомор, т.е.
разменят си противоположни по съдържание изявления, без да вярват в
тях и без да се интересуват от истината изобщо? Отговорът е прост:
ситуацията е подобна и при някои други исторически въпроси. Никой
не чупи кости за революцията от 1905-1907 г., а стогодишнината от нея
минава незабелязано. Друго нещо е Голодомор или проблемът с ОУН-
УПА, които са част от житейския опит на съвременното поколение
украински граждани - преки участници в събитията или техни деца.
Хората имат различни мнения за събитията от близкото минало, а
политиците, както винаги, играят за публиката. Така че, нека да
погледнем към хората.

13. В обществото са представени едновременно три поколения - баби и
дядовци, техните деца и децата на техните деца. Заедно с тях живеят и
малък брой представители на съседни поколения, т.е. прадядовци и
прапрадядовци. Нека да оценим жизнения опит на всеки от тях.
Ще започна с прадядовците, които са родени преди 1920 г. Това
поколение е на една възраст с ХХ век, което е преживяло безброй
страдания и превратности в живота си. Животът им е белязан от
Голямата война (1514-1918 г.), гражданските и етническите войни след
падането на Руската империя, глада от 1921-1923 г.,
индустриализацията, колективизацията и Голодомора от 1932-1933 г.,
Големия терор от 1937-1938 г., Втората световна война от 1939-1945 г.,
следвоенното опустошение заедно с глада от 1946-1947 г. Познавам
добре това поколение, както чрез пряк контакт, така и като историк.
Все още общувам с най-младите му представители, особено
ползотворно - с последния командващ на ВСВ Василий Кук, най-
възрастния активен журналист в Европа, професор Богдан Осадчук от
Берлин и бившия вицепремиер по хуманитарните въпроси Петро
Тронко в продължение на 17 години.
Представителите на това поколение, с изключение на тези, които са
живели извън Съветския съюз до 1939-1940 г., са "строители на
социализма". Болшевиките, които Ленин нарече "капка в народното
море", изградиха своята "комунистическа държава" (както я определи
отново Ленин) заедно с народа. Единството на действията между
партията и народа беше постигнато с помощта на две крилати фрази:
"Който не е с нас, е против нас!" и "Ако врагът не се предаде, той е
унищожен!"
Масовите репресии бяха основният метод за изграждане на
"комуната-държава". Те продължават и след като държавата е
изградена и е издържала изпитанието на силата по време на съветско-
германската война - до смъртта на Сталин. С помощта на репресиите
политическата активност на обществото е сведена почти до нула. Едва
тогава кремълските ръководители дават приоритет на други методи на
управление - пропагандата и образованието.
Аз принадлежа към поколението, родено между 1921 и 1950 г. Те са
получили образованието си в съветското училище и не са били
засегнати от масовите репресии. По-възрастните представители на
моето поколение са ветерани от Великата отечествена война и сега
заслужено се ползват с уважението на обществото. По правило техните
представи за миналото се различават от тези на следващите поколения
и това се дължи не само на разбираемата идеализация на младостта
им.
Когато стотици хиляди политически затворници, които са били
"реабилитирани" от наследниците на Сталин, се завръщат у дома от
ГУЛАГ, Лидия Чуковская произнася известната си фраза: "Срещнаха
се две Руси - тази, която е била в затвора, и тази, която е била в

14. затвора. Имаше обаче и трета Русия (както и Украйна, Казахстан и
т.н.), която не участваше в репресиите и не ги преживя. Сред хората,
принадлежащи към Трета Русия, членовете на моето поколение вече
ставаха все по-многобройни в онези години.
Когато родителите ни се върнаха от ГУЛАГ, те по правило мълчаха.
Вероятно не само защото при освобождаването си са дали "обещание
за неразгласяване на информация". Страхуваха се да не усложнят
живота на децата си, ако неопитно кажат нещо лошо за съветската
власт. В края на краищата се страхуваха и за себе си, защото в тази
страна родителите отговаряха за децата си, а децата - за родителите си.
Тази отговорност се възприемаше като норма не само от
представителите на държавата, но и от обществото. Живеехме в
царство на кривите огледала, но не го разбирахме. Вече нямаше нужда
да бъдем репресирани, защото уважавахме или дори обичахме
съветските власти. Ние знаехме точно
знаехме точно за какво можем да говорим публично и ни се
струваше нормално, че има неща, които всеки трябва да пази за себе
си. Гладът от 1932-1933 г. е перфектна илюстрация на това твърдение.
Всички, и млади, и стари, знаеха, че това се е случило, но също така
знаеха, че не трябва да говорим за него. Не може, точка!
Чуждестранните ми колеги, които изучават Голодомора (а те са все
повече и повече), не разбират това. Те намират обяснение в
загадъчната руска душа или твърдят, че населението е било тотално
сплашвано от агенти на КГБ. За да разберат поведението и начина на
мислене на съветските хора, би трябвало да са се родили и да са
живели в тази страна.
Зависимостта на гражданите от съветския режим се засилваше не
само и дори не толкова чрез стандартните репресии - изтребление или
арест. Властта беше работодател и можеше, ако се наложи, да "отреже
кислорода" на почти всеки, т.е. да го лиши от работа. Ако някой се
окажеше непослушен, почти всеки можеше да се окаже в положението
на хвърлена в пясъка риба.
Трябва да се вземе предвид и фактът, че най-активната част от
населението беше арестувана или ликвидирана от развъдниците на
КГБ в продължение на десетилетия. Обществото се превръщаше в
конформистко по две основни причини: първо, делът на
протестиращите в него непрекъснато намаляваше, и второ, делът на
тези, които бяха получили образование в съветската школа, се
увеличаваше в резултат на естествени причини.
Образованието и пропагандата работят след прекратяването на
масовите репресии, защото съветската система успява да покаже на
хората много сериозни предимства пред дореволюционната система.
Тя заробваше хората политически, но се грижеше за минимално ниво
на материално и културно благосъстояние - независимо дали те го

15. желаеха или не. По съветско време алкохолиците се "превъзпитаваха" в
ЛТП, а бездомниците почти не съществуваха.
Грижата за човешкото същество, която антикомунистите не
разбират, не беше морален дълг на властта, а предпоставка за нейното
съществуване. За да възникне, комунистическата система трябваше да
унищожи частното предприемачество във всичките му проявления, т.е.
да си наложи задължението да храни, лекува, учи и забавлява цялото
население. "Комунистическата държава" се различаваше толкова
радикално от държавите, в които гражданите са политически
свободни, че трябва да се счита за цивилизационно различна. Тази
държава дори не прикриваше липсата на политическа и национална
свобода в общоприетия смисъл на думата. Но тя заклеймяваше тези
свободи като "буржоазна демокрация" и "буржоазен национализъм" и
убеждаваше гражданите си, че в нея и само в нея съществуват най-
висшите ценности - "социалистическа демокрация" и
"социалистически интернационализъм".
Комунизмът демонстрира своите "осезаеми постижения" не само в
човешкото измерение, но и на ниво републики. Той даде на Украйна
съветска държавност, призната от международната общност (член-
основател на ООН!), умножи дореволюционните ѝ постижения в
индустриалното развитие, превърна я в културно развита република и
сбъдна мечтата на много поколения украинци за обединение на
етническите земи.
Не е лесно да се убедят хората от моето поколение, че
цивилизацията, в която са живели през по-голямата част от живота си,
е изградена върху кръвта и костите на предишното поколение. Много
от моите връстници не вярват априори, че съветският режим е бил в
състояние да изтребва хората еднолично. Има много хора, които все
още вярват, че "враговете на народа" наистина са съществували. Едно
постгеноцидно общество (определението на Джеймс Мейс) е болно
общество.
Родените между 1950 и 1980 г. принадлежат към третото поколение
украински граждани. Това поколение отдавна е по-многобройно от
останалите и след Оранжевата революция почти изтласка родителите
си от управлението на държавните и обществените дела. Между тях и
предишното поколение не съществуваше бариера под формата на
"обещание за неразкриване на информация". Затова то често споделя
стереотипите и предразсъдъците на своите родители. Още повече че те
живеят във време на промени, т.е. на нестабилни основи на живота.
Когато под нарастващия вътрешен и външен натиск "комуната-
държава" се разпадна и изчезна, тя беше заменена не от социална
държава от западноевропейски тип, а от изначалния капитализъм.
Съвсем естествено е, че много представители на третото поколение,
подобно на поколението на техните родители, изпитват носталгия по
съветското минало. На гражданите им е трудно да приемат

16. твърдението на историците, че съветската система по ленинско-
сталинистко време е можела да бъде изградена само с желязо и кръв. С
много кръв...
Всичко това трябва да вземем предвид, ако искаме да убедим
обществото, че терорът на глада е бил също толкова инструмент на
"социалистическото строителство", колкото и другите форми на терор.
Не трябва да обвиняваме Върховната рада, че до 2002 г. изобщо не се е
интересувала от Голодомор. Парламентът е огледало на обществото.
Трябва да се радваме на това, което вече е направено. На специално
заседание на 14 май 2003 г. Върховната рада на Украйна прие
обръщение към украинския народ за глада от 1932-1933 г. Тя определи
Голодомора като геноцид над украинския народ. При присъствието на
410 избрани народни представители документът беше приет с
гласовете само на 226 депутати, т.е. минимално необходимия брой.
В четвъртата събота на ноември 2003 г., която беше Ден на
възпоменание за Голодомор, единствено държавният канал UT-1
посвети 30-минутно предаване, наречено Dzvoni Narodnogo Pamyatі, на
70-годишнината от събитието. Частните телевизионни канали
излъчват, както обикновено, развлекателни предавания, филмови
комедии и еротика в паметната събота.
Нищо не се е променило и днес. Коментирайки проекта за
засаждане на рози на река Днепър в Киев в памет на жертвите на
Голодомор, журналистка от вестник "Сегодня" в броя от 17 август 2005
г. задава на себе си и на своите читатели въпроса, който е поставен в
пиперливото заглавие: "Не е ли това твърде голяма скръб за Киев?
Историците трябва да работят усилено, за да убедят обществото да
обърне внимание на Голодомора. Едва когато това стане, маргиналните
политици ще отпуснат темата.
20 октомври 2005 г.
Как е бил концептуализиран Голодомор
Голодоморът е явление, което е трудно да се осмисли. В края на
краищата трябва да се намери рационално обяснение за действията на
неговите организатори, да се открие тяхната логика и политически
интерес. Във всички други трагедии, сравними по мащаб в тази
поредица, логиката е абсолютно прозрачна. Турските правителства и
нацистите изтребват гърци, арменци и евреи именно защото са гърци,
арменци и евреи. Нима комунистите винаги са изтребвали украинците,
защото са били украинци? Дори ако кажем, че обикновените
комунисти са били играчка в ръцете на лидерите на АОКП(б), а
последните от своя страна са били играчка в ръцете на генералния
секретар (което е повече или по-малко вярно), остава въпросът: защо
Сталин ни унищожи през 1933 г.?
Отсъствието на убедителен отговор на този въпрос не означава, че
такъв изобщо не може да има. Неслучайно авторитетни групи като

17. Комисията на Конгреса на САЩ през април 1988 г. и Международната
комисия на юристите през ноември 1989 г. стигнаха до заключението,
че Голодоморът е геноцид. И двете комисии оставят обосновката на
това заключение на експертите. Струва си да се разгледа как
експертите са използвали времето, с което са разполагали -
десетилетие и половина.
1. Тихият терор
Не толкова отдавна в Института по история на Украйна към
Националната академия на науките на Украйна беше създаден
фундаментален труд за терора и тероризма в нашата страна през XIX-
XX век. В него се опитахме да разберем същността на държавния
терор и индивидуалния терор. Конкретният материал за терора и
тероризма във вътрешната история на страната през последните два
века е напълно достатъчен за задълбоченото изучаване на този въпрос.
Една особеност на терора и тероризма остана извън вниманието на
нашите изследователи, включително и на мен. Изхождайки от
наименованието (в превод от френски език означава ужас), терорът и
тероризмът са насочени към демонстративност, показност. Някой е
унищожен, за да покаже на другите какво ще им се случи, ако не
променят поведението си по определен въпрос.
Типичен пример за такъв терор е декулацизацията, т.е. репресията
на определена част от селяните (от 2 до 5 процента според
директивите) с цел да се сплашат всички останали, за да кандидатстват
за колективно стопанство. Критерият за подбор като "кулак" е бил един
- нивото на заможност. По-заможните селяни повече от останалите се
стремяха да запазят частната си собственост, която им даваше
препитание. Статутът на беден обаче не служел като карта за
сигурност за онези, които се съпротивлявали на колективизацията.
Такива бедни хора са били репресирани като "кулакчии".
Какулакизацията като форма на репресия не може да бъде
класифицирана като престъпление съгласно Конвенцията на ООН за
предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Тя няма за
цел да унищожи "изцяло или частично дадена национална, етническа,
расова или религиозна група като такава".
Трябва да се каже, че вече се правят предложения за добавяне на
понятието за социален геноцид към Конвенцията на ООН от 9
декември 1948 г. Социалните групи също са подложени на брутално
преследване, целящо тяхното унищожаване. Засега обаче понятията
"социоцид" и "класоцид" не са правни понятия и следователно не се
прилагат към разглежданата тема.
На пръв поглед терорът чрез гладуване не е показателен. Това е
атака на площада с цел стрелба за убиване. Неговите жертви не са
лицата, чиято опасност за инициатора на репресията е установена,
нито пък сляпо избраните "момчета за биене", а цялото население на
дадена територия, включително децата и бременните жени.

18. Технологичната несъстоятелност на демонстративните знаци при
терора от глад и, на езика на съветските вестници, "идеологическата
несъстоятелност" (как може да се обясни необходимостта от
изтребване на деца и бременни жени?) обуславят мълчаливото
прилагане на тази репресия. Терорът от глад е тих терор.
Какъв е тогава неговият смисъл? Как да открием скритото, но
абсолютно необходимо за всеки терор, в действията на властите,
насочени към изземване от селяните не на хляба, а на цялата налична в
стопанството храна? Отговорът на този въпрос ще ни позволи да
разберем защо Сталин изтребва украинските селяни не винаги и не
навсякъде (както изтребва гърците, арменците, евреите и ромите), а
само: а) през 1932-1933 г. и б) в две административно-политически
единици, където украинското население е мнозинство - СССР и
Кубански район на Северокавказката област.
Непосредственият отговор на този въпрос би бил изказване на
личната ми позиция и само това. Колко лични позиции вече са
изразени по проблема за Голодомор, основани на емоции! Бих искал да
насоча читателя си към самостоятелен отговор, като му предоставя
необходимото количество неоспорими факти.
Подобно въведение трябва да започне с анализ на историята на
проблема. Необходимо е да се разбере как украинският Голодомор е
бил концептуализиран във времето и пространството.
Естествено, именно самите селяни, които са били изтребени от
глада, като че ли са разбрали ситуацията безпогрешно и веднага.
Очевидци на Голодомора разказват на служителите на Й. Мейс, че
властите целенасочено ги изтребват. Те не можели да го докажат с
документи, но с цялото си същество усещали зловещите намерения на
съветските власти. Не е изненадващо, че въз основа на същите тези
твърдения комисия на Конгреса на САЩ заявява, че гладът в Украйна
през 1932-1933 г. е геноцид.
За смъртта на хората от глада се знаеше само там, където са умрели.
Медиите запазиха мълчание. Дори в официалната документация на
Комунистическата партия и съветските институции, която беше
класифицирана като "строго секретна", думата "глад" не беше
разрешена. Както ще бъде показано по-долу чрез един пример, това
правило се спазваше и на върха на властовата пирамида - в
политическото бюро на Централния комитет на Всесъюзната
комунистическа партия (болшевики). Винаги, когато е имало нужда
властта да се намеси - дори и само за да погребе мъртвите,
съответните инструкции са били давани на подчинените чрез
"специални папки". Това не се правеше, за да се скрие информация.
Във всеки регион гладът е бил "полицейска тайна". Гладуващите бяха
тези, които знаеха за него. "Специалните папки" бяха необходими, за
да се направи невъзможно провеждането на официални и неофициални
разговори за глада сред комунистическите и съветските работници.

19. Такива разговори между нормални хора щяха да доведат до
естествения въпрос: как да помогнем? А помощ именно не се
предвиждаше. Следователно може да се каже, че премълчаването на
глада е един от механизмите на геноцида.
Премълчаването доведе до това, че в регионите, в които не е
използван терор срещу глада, възприятията за характера и мащабите на
глада в Украйна бяха замъглени, дори сред хората с много висок ранг.
Ето как Никита Хрушчов, който в началото на 30-те години на ХХ век
е втори секретар на Московския градски и областен комитет на
Комунистическата партия, си спомня за Голодомора: "Просто не можех
да си представя как през 1932 г. в Украйна е можело да има глад?
Колко хора са умрели тогава? Сега не мога да кажа. Информацията за
това изтече в буржоазната преса и до последните дни на моята дейност
от време на време се появяваха статии за колективизацията и цената на
тази колективизация в живота на съветските хора. Но това го казвам
сега, докато по онова време не знаех нищо подобно, първо, и второ,
дори и да знаех за нещо, щях да намеря своите обяснения: саботаж,
контрареволюция, кулашки хитрости, срещу които трябва да се борим,
и т.н.".
Този откъс от мемоарите може да се коментира само на датата на
Голодомора. Докато се пенсионира и диктува мислите си за
преживяното на магнетофон, Хрушчов прави грешка с датата, която е
много показателна. През първата половина на 1932 г. в Украйна
избухва глад с десетки хиляди смъртни случаи и дори канибализъм
вследствие на прибирането на зърното от реколтата през 1931 г.
Въпреки това Голодомор не настъпва. Прелюдията към Голодомора
беше пълната конфискация на хляба от реколтата през 1932 г., а самият
глад беше следствие от изтеглянето на всички други хранителни
доставки. Смъртните случаи в резултат на Голодомора започват през
късната есен на 1932 г. и достигат своята кулминация през юни 1933 г.
Трябва да се добави, че читателите напразно ще търсят горния
цитат и известните четиритомни мемоари на Н. Хрушчов. Този текст е
взет от друга версия на диктовката, която е публикувана в мартенския
брой на списание "Въпроси на историята" от 1990 г.
Както вече знаем, разузнавателните служби и дипломатическите
представители на западните държави са разполагали с много по-точна
информация за случващото се в Съветския съюз. В частност
британското Министерство на външните работи (МВнР) и британското
правителство са използвали разнообразна и широка гама от
информация от различни източници, за което свидетелства издадената
през 1988 г. в Кингстън, Онтарио, Канада, колекция от документи
"МВнР и гладът: британски документи за Украйна и големия глад от
1932-1933 г.". Съставители на този сборник са Богдан Кордан,
Любомир Лучюк и Марк Цариник.

20. Бенито Мусолини е бил добре запознат с Голодомора. Той получава
подробни и точни доклади от генералния консул Серджо Градениго от
Харков. Докладите са събрани в цяла книга, съставена от Грациози и
издадена в Торино през 1991 г. (сега авторът възнамерява да я преведе
на украински език).
Новоизбраният президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт също
е добре запознат със случващото се в Съветския съюз. Въпреки това,
подобно на всички други лидери на велики сили, той се е ръководил в
отношенията си с Кремъл единствено от собствените си национални
интереси. През 1933 г. Сталин започва да търси сближаване със
западните демокрации, тъй като няма надежда да се разбере с Адолф
Хитлер, дошъл на власт в Германия. Западните демокрации
приветстват тази промяна в курса. През есента на 1933 г. Съединените
щати признават Съветския съюз.
По този начин трагедията на Голодомора се разигра пред очите на
лидерите и ръководителите, които мълчаха... Това си струва да бъде
припомнено на днешните лидери на великите сили, когато в ООН
отново се разглежда въпросът за признаването на украинския
Голодомор от 1933 г. за геноцид.
2. Нарушаване на мълчанието
За разлика от политиците, които мълчаха, западните журналисти
бяха по-склонни да изпълнят професионалния си дълг, когато можеха
да посетят регионите, засегнати от глада. Одеската държавна научна
библиотека "М. Горки", с част от собствените си средства и най-вече с
пари от украинската диаспора, събрани от В. Мотика (Австралия) и М.
Котс (САЩ), състави и публикува библиография на украинския
Голодомор. Съставителите на тази книга Лариса Бурян и Инна Рикун
откриха повече от 6000 публикации (до 1999 г. включително). По-
специално те откриват 33 публикации в чуждестранната преса през
1932 г. и 180 през 1933 г.
Както се вижда от тази библиография, темата за глада е била
особено активно следена от украинскоезичния вестник "Свобода",
издаван в Джърси сити, Ню Джърси, САЩ. Характерно е заглавието на
кореспонденцията му от 15 февруари 1932 г.
1932 г.: "Москва иска да умори от глад украинските селяни". То
потвърждава, че оценката за глада, настъпил в резултат на зърнената
реколта от 1931 г., е била емоционална. В действителност този глад не
попада в категорията на геноцида (както е формулиран). Държавата
отнема целия хляб и в резултат на това селяните загиват (през 1932 г.
има 144 000 смъртни случая от глад). Въпреки това не виждаме
признаци на терор от глад през първата половина на 1932 г. Напротив,
когато фактът на глада е официално установен, гладуващото население
получава семена и хранителни помощи в размер на 13,5 милиона пуда
зърно. Съветът на народните комисари на Украинската съветска
социалистическа република със свое решение от 21 май определя

21. районите, които са най-засегнати от глада. Те също така получиха
допълнителна помощ в зърнени храни, риба и консерви.
По правило кореспонденциите за глада в СССР през 1933 г.
значително закъсняват в западните вестници. Изключение от това
правило прави в. "Свобода", който отпечатва съобщенията си много
бързо. Ето заглавията им за началото на 1933 г.: "Болшевиките
прогонват населението на кубанските села в Сибир" (21 януари), "Глад
обхвана съветска Украйна" (28 януари), "След масовото депортиране
на украинци от Кубан болшевиките започват да прогонват селяните от
Украйна" (I февруари), "В Украйна няма зърно за сеитба" (13
февруари). Сега разбираме кой предизвиква появата на
раздразнителната бележка на Стами до членовете на Политбюро на ЦК
на КПСС (б) Молотов и Каганович, която е с дата 19 февруари 1933 г.:
"Знаете ли кой разреши на американските кореспонденти в Москва да
отидат на Кубан? Те съчиниха една гадост за ситуацията в Кубан
(вижте кореспонденцията им). Трябва да сложим край на това и да им
забраним да пътуват из Съветския съюз. В СССР вече има твърде
много шпиони.
Кореспонденцията на "Свобода" е репортерска и се разпространява
до сравнително тесен кръг членове на украинската диаспора. Първите
аналитични доклади за глада в Съветския съюз идват от журналиста
Малкълм Мъгъридж. Той успява да посети Северен Кавказ и Украйна
преди издаването на решението на Политбюро на ЦК на КПСС от 23
февруари 1933 г. "За пътуванията на чуждестранните кореспонденти в
СССР" и през март публикува впечатленията си в британския вестник
"Манчестър Гардиън". Трите статии, пълни с конкретни факти, не
оставят никакво съмнение за глада, който е започнал да се
разпространява в главния хлябопроизводствен пояс на СССР.
След разказа на М. Мъгъридж вестникът публикува статията
"Гладът в Русия", подготвена по лични впечатления от Гарет Джоунс,
бивш секретар на британския министър-председател Лойд Джордж. В
нея се твърди, че Русия е обхваната от същия катастрофален глад,
както през 1921 г.
Сензационните съобщения на Manchester Guardian бяха
опровергани от Уолтър Дюранти, англичанин по рождение и
националност, кореспондент на американския вестник New York
Times. Същността на бележката му, отпечатана във в. "31 март 1933 г.",
е отразена в заглавието ѝ: "Руснаците гладуват, но не са гладни".
Заслужава да се отбележи, че Дюранти е един от малкото западни
журналисти, които успяват да интервюират Сталин. Той винаги се е
опитвал да пише по такъв начин, че да не предизвика недоволството на
Кремъл. (Повече подробности за тази история можете да намерите в
"Приказка за двама журналисти", 16 юли 2003 г., в. "Ден". - Бележка на
редактора).

22. Информацията за глада с ужасяващи размери в Русия продължава да
прониква през Желязната завеса. На 21 август 1933 г. "Ню Йорк
Хералд Трибюн" публикува статия на Ралф Барнс, в която за първи път
се посочва, че броят на жертвите е един милион. Дюранти
потвърждава глада в New York Times. От кратката му статия,
публикувана на 24 август 1933 г., става ясно (макар и да не е посочено
изрично), че броят на загиналите е най-малко 2 милиона. Ден по-късно
същият вестник помества доклад на Фредерик Бърчел, в който се
посочва друга цифра - 4 милиона.
Съветският съюз не пести усилия и средства, за да скрие от
чужденците последиците от глада. На 6 декември 1932 г. с
постановление на Всесъюзния централен изпълнителен комитет и
Съвета на народните комисари на Украинската ССР (публикувано,
между другото - за да се страхуват другите) в "черната дъска" са
поставени пет села, които дълго време не са могли да плащат на
държавата за закупеното зърно. Статутът на "черна дъска", измислен
от Лазар Каганович, означаваше, че селяните бяха лишени от правото
да пътуват извън селото, доставката на всякакви промишлени стоки
беше спряна, а цялата храна беше конфискувана по време на
непрекъснатите обиски в къщите на "длъжниците". Село Гавриловка
от Межевски район в Днепропетровска област изчезва напълно. Тази
трагедия стана известна в чужбина и американски журналисти
поискаха разрешение да отидат в Днепропетровска област. Те
получиха разрешение изненадващо лесно. В книгата "Русия днес:
какво можем да научим от нея", публикувана през 1934 г. в Ню Йорк,
Шерууд пише: "Група чуждестранни посетители чули слухове, че
всички, с изключение на един човек, в село Гавриловка са умрели от
глад. Решили да проверят това незабавно; посетили селската
канцелария, свещеника, местния съвет, съдията, учителя... Оказало се,
че трима от 1100 жители са починали от тиф; били взети мерки за
спиране на епидемията, не били регистрирани смъртни случаи от
глад". Не може да има никакво съмнение: американският журналист
добросъвестно разказва това, което е видял със собствените си очи. Но
не може да има и съмнение, че бившите жители на Гавриловка са
умрели от глад.
Още по-тревожно за служителите на ГПУ е посещението в СССР на
известния френски политик Едуар Ерио, председател на Комисията по
външни работи на Камарата на депутатите и бивш министър-
председател. Програмата на посещението отчиташе желанието на
високия гост да посети Украйна и Северен Кавказ, които, както чувал,
страдали най-много от глад.
Ден преди пристигането на Ерьов в Съветския съюз Сталин пише от
курорта в Северен Кавказ, където почива, на В. Молотов, Л. Каганович
и действителния ръководител на ОГПУ Г. Ягода: "По информация от
Евдокимов (упълномощен представител на ОГПУ в Северен Кавказ -