Двуезична книга Френски и Български създадена с помощта на AI

2. Annotation
Il faut craindre le pire car le maudit
M a profité de l'ouverture du rayon
de lune pour grandir et passer dans
l'autre monde, celui des humains.
L'ignoble créature mesure
maintenant deux pieds et demi et est
bien décidée à conquérir ce nouveau
monde.
Face à l'ampleur du danger, Arthur et
ses amis vont se surpasser, profiter
des situations les plus inattendues et
tout faire pour déjouer le terrible
plan de Malthazard.
Mais n'est-ce pas peine perdue
d'avance quand on ne mesure que
Анотация
Трябва да се страхуваме от най-
лошото, защото прокълнатият М
се е възползвал от отвора на
лунния лъч, за да порасне и да
премине в другия свят - този на
хората. Гнусното създание вече е
високо два метра и половина и е
решено да завладее този нов свят.
Изправени пред мащаба на
опасността, Артър и приятелите му
ще излязат наяве, ще се
възползват от най-неочакваните
ситуации и ще направят всичко
възможно, за да осуетят ужасния
план на Малтазард.

3. deux millimètres ?
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Но не е ли тази кауза
предварително загубена, когато си
висок само два милиметра?
-
-
-
-
-
-
-
-
-

4. -
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-

5. Luc Besson
Arthur et la guerre des deux mondes
Chapitre 1
Le soleil a entamé sa paisible
ascension vers le zénith et les
brumes matinales se dissipent,
comme des soupirs qui s'éloignent.
La nature est toujours aussi belle
dans ce petit paradis qui entoure la
maison d'Arthur. Les arbres sont
droits comme des piliers, les feuilles
Люк Бесон
Артур и войната на два свята
Глава 1
Слънцето е започнало спокойното
си изкачване към зенита и
утринните мъгли се разсейват,
като въздишки, които си отиват.
Природата е красива както винаги
в това малко райско кътче, което
заобикаля къщата на Артур.
Дърветата са прави като стълбове,

6. sont courbes et brillantes, les fleurs
sont de couleurs vives. Mais si
l'image est parfaite, le son l'est
beaucoup moins : il n'y a pas un bruit
dans la forêt, pas même le cri des
mille pattes de l'animal éponyme.
Même le célèbre rossignol,
professeur de chant de la famille
royale, est silencieux. Lui qui, depuis
sa naissance, ne laisse jamais le
soleil se lever sans lui consacrer
quelques notes.
Mais nous connaissons la raison de
ce silence glacial. M le maudit est là,
листата са извити и лъскави,
цветята са с ярки цветове. Но ако
картината е съвършена, то звукът
е много по-малко: в гората няма
нито един звук, дори писъкът на
хилядите крака на едноименното
животно. Дори прочутият славей,
учителят по пеене на кралското
семейство, мълчи. Той, който от
раждането си никога не оставя
слънцето да изгрее, без да му
посвети няколко ноти.
Но ние знаем причината за това
ледено мълчание. M le maudit е
наоколо и няма животно, колкото

7. et il n'est pas un animal, aussi petit
soit-il, qui ne ressente les mauvaises
vibrations que ce personnage
lugubre répand. Pourtant, dans ce
silence, un petit bruit s'insinue,
comme des pas maladroits qui font
grincer le sol. Quel animal est assez
fou pour se risquer à se déplacer
dans une telle situation ?
Il faudrait qu'il soit aveugle, sourd et
qu'il souffre d'un froid intense pour
ne rien sentir. Qui pourrait être
assez fou pour avancer ainsi,
repoussant lentement les fougères,
faisant un bruit comme le plancher
d'une maison hantée ? De toute
évidence, un être humain. Et l'espèce
humaine nous a confié son plus
и да е малко, което да не усеща
лошите вибрации, които този
мрачен герой разпространява.
Въпреки това сред тишината се
прокрадва малък шум, като
тромави стъпки, от които земята
скърца. Кое животно е толкова
лудо, че да рискува да се движи в
такава ситуация?
Трябва да е сляп, глух и да страда
от силна настинка, за да не усети
нищо. Кой би могъл да е толкова
глупав, че да се движи напред по
този начин, бавно отблъсквайки
папратите, издавайки шум като от
под в къща с призраци? Очевидно
е човек. А човешката раса ни е
поверила най-верния си

8. fidèle spécimen : l'homo abrutis, plus
connu sous le nom d'"Armand".
- Arthur ? murmure le père en
écartant deux fougères comme pour
jouer à cache-cache. Tu peux sortir,
tu sais ! Papa n'est pas fâché !
C'est vrai qu'Armand n'est pas fâché.
Il est juste inquiet. Son fils a disparu
depuis hier soir, alors qu'il dormait à
poings fermés sur le siège arrière de
la voiture. Arthur avait magiquement
laissé sa place à son chien Alfred.
Personne ne l'a revu, ni son grand-
екземпляр: homo abrutis, по-
известен като "Арманд".
- Артур?" - прошепва бащата, като
избутва настрани две папрати,
сякаш играе на криеница. Можеш
да излезеш, нали знаеш! Татко не е
ядосан!
Вярно е, че Арманд не е ядосан.
Той просто е притеснен. Синът му е
изчезнал от снощи, когато е спал
спокойно на задната седалка на
колата. Артър по магически начин
беше оставил мястото си на своето
куче Алфред. Никой не го беше
виждал повече, нито дядо му

9. père Archibald, ni sa grand-mère
Marguerite. Quant à sa mère, elle
avait maintenant tellement
d'égratignures sur ses lunettes à
cause de ses aventures dans les
marais que si Arthur passait devant
son nez, elle le confondrait sûrement
avec le chien.
- Tu as gagné, Arthur, tu peux sortir
maintenant ! Papa commence à ne
plus avoir de patience", dit le père en
haussant un peu le ton
On ne sait pas si c'est parce qu'il est
fatigué ou parce qu'il est inquiet,
mais Armand commence à perdre
Арчибалд, нито дори баба му
Маргарита. Що се отнася до майка
му, сега тя имаше толкова много
драскотини по очилата си,
дължащи се на блатните ѝ
приключения, че ако Артур
минеше пред носа ѝ, със сигурност
щеше да го обърка с кучето.
- Спечелил си, Артър, вече можеш
да излезеш! Татко започва да няма
търпение!" - каза бащата, като
повиши малко гласа си.
Не знаем дали защото е уморен,
или защото е притеснен, но
Арманд започва да губи търпение.

10. patience. Ce n'est pas grave car la
forêt continue à être silencieuse.
- Si tu sors maintenant, tu auras un
paquet de marais ! dit-il d'une voix
séduisante pour rendre son offre
plus alléchante. Et tu pourras tout
manger jusqu'à ce que tu aies mal au
ventre !
La proposition se veut amusante,
mais personne dans la forêt n'a
vraiment envie de s'amuser.
Cependant, la gourmandise étant une
faiblesse universelle, un animal
semble avoir réagi car deux grandes
fougères ont légèrement remué.
L'espoir revient dans les yeux du bon
père et un sourire se dessine sur son
Това няма особено значение,
защото гората продължава да
мълчи.
- Ако излезеш сега, ще получиш
цял пакет блатове!" - казва той със
съблазнителен глас, за да направи
предложението си по-примамливо.
И ти е позволено да го изядеш
целия, докато те заболи
коремчето!
Предложението е замислено да
бъде забавно, но никой в гората не
иска да се забавлява наистина.
Въпреки това, тъй като лакомията
е всеобща слабост, едно животно
изглежда е реагирало, тъй като
две големи папрати леко са се
раздвижили. Надеждата се връща

11. visage.
- Ah, c'est votre estomac qui gronde,
n'est-ce pas ? Il se tourne vers
Arthur, comme s'il avait oublié qu'il
n'avait plus trois ans.
Apparemment, l'appel du ventre
avait été efficace, car l'herbe remua
davantage et son fils sembla
reprendre ses esprits. La seule chose
un peu inquiétante, c'est le bruit des
pas lourds de pierre qui
s'approchent.
Le père est surpris. Il est vrai qu'il a
l'impression de ne pas avoir vu son
fils depuis une éternité, alors il a
peut-être grandi, mais certainement
pas au point de porter cinquante-
в очите на добрия баща и на
лицето му се появява усмивка.
- А, това е къркоренето на стомаха
ти, нали! Кой-който-ще-се-вдигне-
до-добър-пакет-мелхи?" - обърна
се той към Артър, сякаш беше
забравил, че вече не е на три
години.
Явно повикването за корем е било
ефективно, защото тревата се
раздвижи повече и синът му сякаш
се съвзе. Единственото нещо,
което е малко тревожно, е звукът
от приближаващи се тежки
каменни стъпки.
Бащата е изненадан. Вярно е, че му
се струва, че не е виждал сина си

12. deux ans aujourd'hui. Le père
s'inquiète encore. Il espère qu'il n'est
rien arrivé à son adorable petit, et
comme pour conjurer le mauvais
sort, il ne cesse de l'appeler de sa
voix mielleuse.
- A quoi servent ses marécages ?
Le suspense ne dure pas longtemps,
car deux fougères s'ouvrent soudain
pour laisser apparaître un monstre
de deux pieds et demi de long.
от цяла вечност, така че той може
и да е пораснал, но със сигурност
не дотам, че сега да носи петдесет
и две. Бащата се притеснява още
малко. Надява се, че нищо не се е
случило с очарователния му
малчуган и сякаш за да предпази
от лош късмет, продължава да го
вика с медения си глас.
- За какво са му блатовете?
Напрежението не трае дълго,
защото две папрати изведнъж се
разтварят и разкриват чудовище с
дължина два метра и половина.

13. Malthazard en personne.
- C'est pour moi", chantonne le
seigneur des ténèbres, prouvant
qu'on peut être à la fois déshonorant
et cupide.
Sans s'en rendre compte, Armand a
rempli ses poumons d'air et
s'apprête à battre le record du cri le
plus inhumain, mais la peur a bloqué
ses cordes vocales et il a beau
souffler, aucun son ne sort de sa
bouche entrouverte. Il essaie à
nouveau, mas son souffle est si court
qu'il ne pourrait pas souffler trois
bougies sur un gâteau.
Malthazar fait un pas vers Armand et
le regarde fixement. Le père tremble
Самият Малтазард.
- Това е за мен!" - пропява
господарят на мрака, като по този
начин доказва, че човек може да
бъде едновременно безчестен и
алчен.
Без да осъзнава, Арманд е
напълнил дробовете си с въздух и
е на път да счупи рекорда за най-
нечовешки писък, но страхът е
блокирал гласните му струни и
колкото и силно да духа, от
полуотворената му уста не излиза
никакъв звук. Опитва се отново, но
дъхът му е толкова къс, че не би
могъл да духне дори три свещички
на торта.

14. si violemment qu'il fait bouger
toutes les feuilles environnantes
dans un bruissement presque
musical. Ajoutez à cela ses dents qui
claquent et le cri dont il ne peut se
défaire, qui s'est transformé en râle,
et nous ne sommes pas loin d'une
samba.
Malthazard, qui a toujours eu
l'oreille musicale, n'est pas
insensible à ce début de fiesta et se
met à glousser. La mention de
l'oreille de Malthazard est
évidemment une métaphore, car il
manque depuis longtemps des
oreilles à cette créature à moitié
pourrie. Ce qui ne la dérange pas
trop, car elle n'écoute jamais
Малтазар прави крачка към
Арманд и го поглежда втренчено.
Бащата се тресе толкова силно, че
кара всички околни листа да се
движат в почти музикално
шумолене. Като прибавим към
това тракащите му зъби и вика,
който не може да изтръгне и който
се е превърнал в дрънкане, не сме
далеч от самба.
Малтазард, който винаги е имал
музикален слух, не остава
безчувствен към това начало на
фиестата и започва да се хили.
Споменаването на ухото на
Малтазард очевидно е метафора,
тъй като това полуизгнило
същество отдавна няма уши. Което

15. personne.
- Alors... ces marshmallows ?" Le
seigneur s'impatiente.
Armand prend son courage à deux
mains et finit par dire :
- J'y-j'y... vais-vais ! dit-il, comme s'il
s'agissait d'une chanteuse
folklorique.
- Gigi Vêvê ? qui est cette jeune
femme ? s'exclame Le Maud, dont
l'impatience commence à bouillir.
- To... ! Ah la... balbutie Armand,
не го притеснява твърде много,
защото то никога не слуша никого.
- И така... тези зефири?"
Владетелят става нетърпелив.
Арманд събира цялата си смелост
и накрая казва:
- J'y-j'y... vais-vais! казва той, сякаш
тя е народна певица.
- Джиджи Веве?! Gigi Vêvê? коя е
тази млада жена?" - възкликва Льо
Мод, чието нетърпение започва да
кипи.
- Към... ! А ла... заеква Арманд,

16. abasourdi par la peur.
- Mais enfin ! C'est donc lui qui a ces
fameux marais ! demande Malthazar.
Armand secoue vigoureusement la
tête, faisant encore plus claquer ses
dents.
- Non ! Non ! marche-marche...
descends... dom-dom ! J'y-j'y vais-
vais ! balbutie-t-il enfin en
s'emmêlant les mains.
Malthazar semble avoir plus ou
moins compris.
- Eh bien, allez-y, dépêchez-vous ! La
patience est la seule chose pour
laquelle je m'accorde une limite !
Il éloigne d'un geste le pauvre
зашеметен от страх.
- Ала сега! Значи той е този, който
има онези прочути блатове! пита
Малтазар.
Арманд енергично поклаща глава,
от което зъбите му тракат още
повече.
- Не! Не! марш-марш... слез... дом-
дом! J'y-j'y vais-vais!" - заеква
накрая той, като заплита ръцете
си.
Малтазар сякаш малко или много
е разбрал.
- Е, иди и побързай! Търпението е
единственото нещо, за което си
позволявам ограничение!

17. homme asservi par la peur. Armand
acquiesce. C'est drôle que ses dents
qui claquent ne fassent pas le même
bruit quand il dit oui que quand il dit
non.
Quoi qu'il en soit, Armand détale
comme un lapin et se dirige vers son
repaire. Au bout de quelques
secondes, Malthazard ne peut
s'empêcher de sourire. L'être
humain est encore plus facile à
manipuler qu'il ne l'imaginait. Même
ses assistants sont un peu plus longs
à contrôler. Ici, à peine a-t-il montré
Той с жест отпраща бедното
човече, поробено от страха.
Арманд кимва. Забавно е, че
тракащите му зъби не издават
същия звук, когато казва "да",
както когато казва "не".
Както и да е, Арманд се измъква
като заек и се отправя към своята
бърлога. След няколко секунди
Малтазард не може да не се ухили.
Човешкото същество е дори по-
лесно за манипулиране, отколкото
си е представял. Дори
помощниците му отнемат малко
повече време, за да ги контролира.

18. sa redoutable laideur que l'homme
se soumet. Il n'a même pas besoin de
pousser un de ces horribles cris dont
il a le secret, ni de menacer de ses
serres crochues comme un aigle. Par
sa seule présence, chaque homme se
liquéfie et devient un doux agneau.
À cette pensée, Malthazard se permet
un sourire sur son visage hideux. Et il
faut bien connaître Malthazard pour
savoir que c'est un sourire. Face à un
tel sourire, un inconnu aurait déjà
appelé une ambulance.
Ето, едва щом показва
страховитата си грозота, човекът
се подчинява. Дори не му се налага
да издаде един от онези ужасни
крясъци, които толкова добре
владее, нито да заплашва с кукави
нокти като орел. Само с неговото
присъствие всеки мъж се втечнява
и се превръща в кротко агънце.
При тази мисъл Малтазард си
позволява да се усмихне на
отвратителното си лице. И трябва
да познаваш добре Малтазард, за
да разбереш, че това е усмивка.
Изправен пред такава усмивка,
непознат човек вече би извикал
линейка.

19. Malthazard regarde autour de lui, ce
bout de forêt désert et silencieux.
Elle n'est pas si vide que cela, car
dans chaque recoin se cachent des
centaines d'yeux, qui observent cette
horreur d'un autre monde, la peur au
ventre. Malthazard les sent plus qu'il
ne les voit, mais un seigneur sait bien
qu'il est constamment surveillé. C'est
sa fonction même. Être le point focal,
le centre de toutes les attentions,
comme un phare au milieu de la nuit
Малтазард се оглежда около себе
си, в това пусто и тихо парче гора.
В крайна сметка то не е толкова
празно, защото във всяко кътче са
скрити стотици очи, които със
страх в сърцата си наблюдават
този ужас от друг свят. Малтазард
ги усеща повече, отколкото ги
вижда, но един лорд добре знае, че
е постоянно наблюдаван. Това е
самата му функция. Да бъде
фокусна точка, център на цялото
внимание, като фар посред нощ,
който напътства бедните изгубени

20. guidant les pauvres marins perdus.
Le Seigneur sourit à cette assemblée
plus qu'il ne le suppose. Tout le
monde attend avec impatience son
prochain mouvement, comme si son
premier mouvement allait leur
donner un indice sur ses intentions.
S'il s'agissait d'un étranger, la
situation ne serait guère différente.
Vient-il en paix, partageant nos joies
et nos peines, ou vient-il en
conquérant, prêt à s'emparer de
toutes nos richesses ? Chacun attend
donc ce geste qui ne vient pas, cette
déclaration de guerre ou de paix,
mais qui, de toute façon, changera sa
vie.
моряци.
Владетелят се усмихва повече на
това събрание, отколкото
предполага. Всички очакват с
нетърпение следващото му
движение, сякаш първото му
движение ще им подскаже за
намеренията му.
Ако беше извънземен, ситуацията
едва ли щеше да е по-различна.
Дали идва с мир, споделяйки
нашите радости и неволи, или
идва като завоевател, готов да
заграби цялото ни богатство?
Затова всеки от нас очаква този
жест, който не идва, това
обявяване на война или мир, но
който при всички случаи ще

21. Mais rien ne se passe. Malthazar se
contente de regarder et de sourire,
comme pour mieux profiter du calme
avant la tempête. Il faut dire que
pour un pervers comme Malthazar,
l'attente est la plus exquise des
tortures. Des dizaines de rongeurs se
mettent à claquer des dents, des
centaines d'oiseaux à claquer du bec,
des mille-pattes à claquer du genou.
Soudain, Malthazard prend une
grande inspiration et tout le monde
retient son souffle. Après quelques
secondes d'une tension
промени живота ни.
Но нищо не се случва. Малтазар се
задоволява да наблюдава и да се
усмихва, сякаш за да се наслади
по-добре на затишието преди
бурята. Трябва да се каже, че за
извратеняк като Малтазард
чакането е най-изтънчената
форма на мъчение. Десетки
гризачи започват да тракат със
зъби, стотици птици тракат с
човки, многоножки тракат с
колене.
Изведнъж Малтазард поема
дълбоко дъх и всички затаяват
дъх. След няколко секунди на

22. insoutenable, le souverain lâche
enfin.. :
- ...Bouh !
C'est un son si faible qu'il en est
presque risible, mais toute la forêt
est secouée. C'est le désordre le plus
complet, et les gens courent dans
toutes les directions. Les oiseaux se
pâment, les mille-pattes grimpent
aux arbres, les écureuils et les lapins
se heurtent à l'entrée du moindre
terrier. Bref, c'est la panique
générale. Si Malthazard avait tiré un
canon, il n'aurait pas obtenu un
meilleur résultat. Puis il se met à
rire, à se secouer et à se débattre. Un
rire puissant qui envahit à nouveau
la forêt, les collines environnantes et
непоносимо напрежение
владетелят най-сетне изпуска :
- ...Bouh!
Звук, който е толкова слаб, че е
почти смешен, но цялата гора е
потресена. В нея цари пълна
бъркотия, а хората тичат във
всички посоки. Птиците примират,
стоножките се катерят по
дърветата, катериците и зайците
се сблъскват в устието на най-
малката нора. Накратко, настъпва
всеобща паника. Ако Малтазард
беше изстрелял оръдие, нямаше
да постигне по-добър резултат.
След това той започва да се смее,
да се дърпа и да се тръшка. Мощен
смях, който за пореден път

23. fait frissonner tout le monde comme
à l'approche d'un vent glacial.
Ce rire puissant, mélodieux comme
un éboulement, réveille Archibald.
Le célèbre grand-père s'était assoupi
dans son fauteuil au milieu du salon.
Il faut dire qu'il n'a pas dormi de la
nuit. Comment aurait-il pu
s'endormir en sachant que son petit-
fils était parti pour toujours au fond
du jardin ?
Archibald avait descendu du grenier
tous les livres sur le monde des
нахлува в гората, в околните
хълмове и кара всички да
треперят, сякаш при
приближаването на леден вятър.
Този мощен смях, мелодичен като
свлачище, събужда Арчибалд.
Прочутият дядо беше задрямал в
креслото си в средата на
всекидневната. Трябва да се каже,
че не беше спал цяла нощ. Как би
могъл да заспи, като знаеше, че
внукът му е изчезнал завинаги в
дъното на градината?
Арчибалд бе свалил от тавана
всички книги за света на

24. Minimoy et s'était mis à lire dès huit
heures du soir, à la recherche du
moindre indice. Marguerite lui
apportait régulièrement du café
jusqu'à deux heures du matin.
Épuisée, la pauvre femme retourne
dans sa chambre pour se coucher.
Quant à Archibald, il n'avait pas
dormi et avait relu tous ses livres, de
loin en loin, dans l'espoir de trouver
une solution à son problème. Mais
toutes ces recherches sont restées
vaines et, à cinq heures du matin, il
s'est endormi à son tour, sans même
attendre le chant du coq. Il était
tellement épuisé qu'il tomba
immédiatement dans un profond
sommeil et rien ni personne ne put
l'en réveiller. Sauf, bien sûr, le rire
Минимоите и бе започнал да чете
в осем часа вечерта, търсейки и
най-малката улика. Маргарита
редовно му носеше кафе до два
часа сутринта. Изморена, бедната
жена се прибра в стаята си, за да си
легне. Що се отнася до Арчибалд,
той бе продължил да не спи и да
препрочита всичките си книги,
надълго и нашироко, с надеждата
да намери решение на проблема
си. Но всички тези търсения се
оказаха безплодни и към пет часа
сутринта и той заспа, без дори да
дочака петела да пропее. Бил
толкова изтощен, че веднага
изпаднал в дълбок сън и нищо и
никой не можел да го събуди от
него. С изключение, разбира се, на

25. bestial de Malthazard qui, comme
chacun sait, réveillerait les morts,
bien que sa spécialité soit de les
endormir à jamais.
Archibald frémit, comme tous les
écureuils, et fit trois fois le tour de
son fauteuil avant de se rendre
compte qu'il était au milieu du salon.
Il reprend un peu son calme et plisse
légèrement les yeux pour mieux
localiser la source de ce bruit
inhumain. C'est drôle comme les
gens clignent souvent des yeux pour
nous aider à écouter. Il y a là un lien
mystérieux qui fonctionne dans les
deux sens : quand on vous tire
l'oreille, vous avez aussi tendance à
plisser les yeux.
зверския смях на Малтазард,
който, както всички знаят, би
събудил и мъртвите, макар че
неговата специалност е да ги
приспива завинаги.
Арчибалд изтръпна, както правят
всички катерици, и направи три
обиколки около креслото си,
преди да осъзнае, че се намира в
средата на всекидневната.
Възвръща малко самообладанието
си и леко примигва, за да открие
по-добре източника на този
нечовешки шум. Забавно е как
хората често примигват, за да ни
помогнат да се вслушаме. Тук има
мистериозна връзка и тя действа и
в двете посоки: когато ухото ви е

26. Quoi qu'il en soit, Archibald toucha
son oreille au sol et se demanda qui
pouvait bien être massacré à une
heure aussi matinale. Mais en
tendant l'oreille, il s'aperçut que
même un cochon égorgé pousse un
cri plus mélodieux. Ce bruit est plus
glacial, plus terrible, plus inquiétant.
Mais il est aussi si fort qu'il a fait
tomber le cadre d'un tableau du mur.
Sur le sol gît une photo de famille,
enfoncée dans des éclats de verre. Le
grand-père ramasse avec précaution
la vieille photo, jaunie par le temps.
On y voit Arthur et ses grands-
parents, souriant à la vie et au
bonheur. Un souvenir de cette
époque insouciante où les trois
étaient encore ensemble, profitant
дръпнато, вие също сте склонни да
присвивате очи.
Както и да е, Арчибалд допря ухо
до земята и се зачуди кой ли може
да бъде заклан в толкова ранен
час. Но ако се вслуша внимателно,
забелязва, че дори прасе, чието
гърло е прерязано, пищи по-
мелодично. Този шум е по-леден,
по-ужасен, по-обезпокоителен. Но
също така е толкова силен, че е
съборил рамката на една картина
от стената. На пода лежи семейна
снимка, потънала в парчета
стъкло. Дядото внимателно вдига
старата снимка, пожълтяла от
възрастта. На нея се виждат Артър
и баба му и дядо му, усмихнати от

27. du soleil et du présent, comme si
tous les nuages avaient quitté leur
planète pour toujours. Il y avait tant
de bonheur et de joie de vivre dans
cette photo que tout malheur aurait
été évité. Mais le malheur est patient
et s'est trouvé un allié qui le soutient
souvent dans ses marches néfastes :
le temps. Oui, le temps empiète
toujours sur le bonheur et fait le jeu
du malheur. Le temps sépare les
gens, jaunit les images et marque les
visages.
живота и щастието. Спомен за
онова безгрижно време, когато
тримата все още бяха заедно,
радваха се на слънцето и
настоящето, сякаш всички облаци
бяха напуснали планетата им
завинаги. На тази снимка имаше
толкова много щастие и радост от
живота, че всяко нещастие щеше
да бъде предварително
обезкуражено. Но нещастието е
търпеливо и си е намерило
съюзник, който често го подкрепя
в гнусните му походи: времето. Да,
времето винаги накърнява
щастието и играе в ръцете на
нещастието. Времето разделя
хората, пожълтява снимките и

28. Archibald laissa une petite larme
rouler doucement sur sa joue.
Comme il aimerait pouvoir faire
reculer les flèches du temps et
retrouver le bon vieux temps où le
bonheur abondait dans tous les coins
de la maison ! Mais le temps est
comme une image qui vole au vent et
ne se rattrape jamais.
Archibald poussa un profond soupir
et posa soigneusement le tableau sur
la commode. Les rires se calmèrent,
mais il entendit un autre bruit
étrange provenant du gravier qui
бележи лицата.
Арчибалд пусна малка сълза,
която се търкулна нежно по бузата
му. Как би искал да може да върне
стрелките на времето назад и да
преоткрие добрите стари времена,
когато щастието изобилстваше
във всяко кътче на къщата! Но
времето е като образ, който лети
по вятъра и никога не се догонва.
Арчибалд изпусна дълбока
въздишка и внимателно постави
снимката върху скрина с
чекмеджета. Смехът утихна, но
сега той чу друг странен шум,

29. recouvrait la cour d'entrée. Un bruit
étrange en effet, un mélange de sons.
Il était impossible de dire si c'était
un chien qui haletait, une voiture qui
crevait ou une durite de radiateur
qui se vidait. À moins qu'il ne s'agisse
d'un chien qui vide le radiateur
d'une voiture qui a crevé.
Archibald décide de s'en assurer et
ouvre la porte d'entrée. Il vit
Armand, étalé, s'approcher de lui à
travers le jardin. Il soufflait comme
un chien, fumait comme un radiateur
et boitait comme une voiture sur
trois roues. Archibald n'avait donc
pas tout à fait tort.
Armand n'a même pas la force
d'atteindre la maison et s'effondre
идващ от чакъла, покриващ двора
пред къщата. Наистина странен
шум, смесица от звуци.
Невъзможно е да се разбере дали е
кучешко дишане, кола с пробита
гума или източване на маркуч на
радиатор. Освен ако не е куче,
което източва радиатора на кола
със спукана гума.
Арчибалд реши да се увери в това
и отвори входната врата. Вижда
Арманд, разложен, да се
приближава към него през
градината. Той пухтеше като куче,
пушеше като радиатор и куцаше
като кола на три колела. Така че
Арчибалд не е грешал напълно.
Арманд няма сили дори да стигне

30. sur le premier banc qu'il rencontre
sous le porche. Archibald s'alarme
immédiatement, mais il est vrai qu'il
a de bonnes raisons de le faire quand
il voit l'état de délabrement avancé
de son pauvre beau-frère. S'il avait
joué au cricket contre une équipe
d'éléphants, il aurait fini en
meilleure forme.
- Que diable t'est-il arrivé, mon brave
Armand ? demande le grand-père,
osant à peine poser la main sur son
épaule.
Le pauvre homme secoue la tête
comme s'il était d'accord avec la
до къщата и се свлича на първата
срещната пейка на верандата.
Арчибалд веднага се разтревожи,
но е вярно, че има основателна
причина за това, когато види
напредналото състояние на
разложение на бедния си зет. Ако
беше играл крикет срещу отбор от
слонове, щеше да завърши в по-
добра форма.
- Какво, по дяволите, се е случило с
теб, мой храбрецо Арманд?" - пита
дядото и едва се осмелява да
сложи ръка на рамото му.
Беднякът поклати глава, сякаш се

31. réponse d'Archibald qui n'avait fait
que poser une question.
- Oui... c'est ça ! dit Armand, encore
traumatisé par ce qu'il a vu.
- Oui, c'est... quoi ? articula le grand-
père, comme il le ferait pour un
enfant qui ne parlait pas notre
langue.
Le... le diable... j'ai vu le diable !" dit-
il, le visage convulsé, les yeux en
orbite lointaine.
Archibald n'a pas besoin de plus
d'explications. Il ne connaît qu'une
seule chose sur terre qui
corresponde à cette description :
Malthazar.
съгласяваше с отговора на
Арчибалд, който само беше задал
въпрос.
- Да... това е! - казва Арманд, все
още травмиран от видяното.
- Да, това е... какво?" - артикулира
дядото, както би направил за дете,
което не говори нашия език.
-... Дяволът... видях дявола!" - казва
той, лицето му е цялото в
конвулсии, а очите му вече са в
далечна орбита.
Арчибалд не се нуждае от
допълнителни обяснения. Той
познава само едно нещо на земята,
което отговаря на това описание:

32. Le grand-père soupira et s'assit sur
le banc. Il est vrai que deux
mauvaises nouvelles à la fois
suffisent à assommer le vieil homme.
La première nouvelle était que
Monsieur Damné était bien parmi
eux, et qu'il était peu probable qu'il
soit venu à la boutique. La seconde
concerne Arthur et découle de la
première. Si Malthazard a utilisé le
rayon du contrebandier, alors le
jeune Arthur est coincé dans le
monde Minimoy, comprimé dans un
corps de deux millimètres de long
dont il sera impossible de
s'échapper.
Un frisson traverse Archibald, mais
ce n'est pas la chaude brise d'été qui
Малтазар.
Дядото въздъхна и седна на
пейката. Вярно е, че две лоши
новини наведнъж са достатъчни,
за да зашеметят стареца. Първата
новина е, че господин
Прокълнатия определено е сред
тях и че е малко вероятно да е
дошъл в магазина. Втората се
отнася до Артър и следва от
първата. Ако Малтазард е
използвал лъча на
контрабандиста, тогава младият
Артър е заклещен в света на
Минимоите, компресиран в
двумилиметрово тяло, от което ще
бъде невъзможно да се измъкне.
През Арчибалд преминава студ, но

33. le fait frissonner, mais une pensée
glacée comme la nuit, une pensée
qu'il ne peut bannir, une équation
qu'il ne peut résoudre : comment
aider Arthur ?
Chapitre 2
C'est drôle parce qu'Arthur est assis
sur un banc lui aussi, tout comme
Archibald. Et quand l'un est à côté
d'Armand, l'autre est à côté de
Betames. La seule différence entre
eux, c'est que le banc d'Arthur ne fait
не топлият летен бриз го кара да
трепери, а една ледена мисъл,
студена като нощта, мисъл, която
не може да прогони, уравнение,
което не е в състояние да реши:
как да помогне на Артър?
Глава 2
Забавно е, защото Артър също
седи на една пейка, също като
Арчибалд. И когато единият е до
Арманд, другият е до Бетамеш.
Единствената разлика между тях е,
че пейката на Артур е дълга само

34. que quelques millimètres de long.
C'est en fait un petit morceau de bois
d'allumette. Ce banc public est bien
connu des Minimoys. Il est souvent
utilisé comme lieu de rencontre car il
est très bien situé. Il se trouve sur le
côté de la place du village, dans l'axe
de la ruelle qui mène à la Porte du
Nord, la fameuse entrée par laquelle
doivent commencer tous les grands
voyages.
Arthur et Betames ont l'air aussi
déprimés qu'Archibald et Armand.
Nous serions moins déprimés s'ils
n'étaient pas là ! La disparition de
Malthazar a visiblement traumatisé
tout le monde au village, et Betamesh
en tremble encore. Arthur soupire en
няколко милиметра. Всъщност тя
е малко парче дърво за мачове.
Тази обществена пейка е добре
позната на минимоите. Тя често се
използва като място за срещи,
защото е много добре
разположена. Намира се отстрани
на площада на селото, на една
линия с алеята, която води към
Северната порта - прочутия вход,
през който трябва да започват
всички велики пътешествия.
Артур и Бетамеш изглеждат също
толкова потиснати, колкото и
Арчибалд и Арманд. Ние щяхме да
сме по-малко потиснати, ако не
бяха те! Преминаването на
Малтазар очевидно е травмирало

35. pensant à Sélénia, une lame sous la
gorge, prise dans les griffes de
Malthazar. Heureusement, cette
terrible histoire se termine bien.
Selenia s'en était sortie avec une
petite blessure à la gorge, le roi avec
une bonne humiliation temporaire et
le peuple avec une grande frayeur.
Mais ces souvenirs réconfortants ne
résolvaient pas les problèmes
actuels. Comment Arthur
parviendrait-il à retrouver sa taille
normale, et surtout, qui empêcherait
Malthazar de mettre son terrible
plan à exécution ? Les réponses ne
viennent pas, et cela fait une heure
que nos deux compagnons soupirent
à tour de rôle sur leur morceau de
всички в селото, а Бетамеш все
още се тресеше. Артур въздъхна,
като си помисли за Селения с
острие на гърлото, хваната в
лапите на Малтазар. За щастие
тази ужасна история имаше
щастлив край. Селения се беше
измъкнала с малка рана на
гърлото, кралят - с добро
временно унижение, а хората - с
голяма уплаха.
Но тези успокояващи спомени не
решават настоящите проблеми.
Как Артур ще успее да възвърне
нормалните си размери и най-вече
кой ще попречи на Малтазар да
осъществи ужасния си план?
Отговорите не идват и вече е

36. match.
- Confortable ce banc, n'est-ce pas ?"
Ils lâchent enfin Betames, seulement
pour rompre le silence.
Arthur le regarde comme une vache
devant une urne. Comment peut-il
parler de confort dans un moment
pareil, surtout quand il mentionne ce
morceau d'allumette, dur comme un
morceau de granit.
- Tu devrais essayer les canapés de
минал час, откакто двамата ни
спътници въздишат
последователно по парчето си мач.
- Удобна е тази пейка, нали?" Най-
накрая пускат Бетамеш, само за да
нарушат тишината.
Артур го погледна като крава пред
бюлетина за гласуване. Как може
да говори за комфорт в такъв
момент, особено когато споменава
това парче мач, твърдо като парче
гранит.
- Трябва да пробваш диваните на
баба, тогава ще разбереш какво

37. grand-mère, tu sauras ce que signifie
le confort", dit Arthur. Ils sont si
doux que mon grand-père ne peut s'y
asseoir sans s'endormir au bout
d'une minute.
- C'est exactement ce qu'il me faut
pour mon salon", répond
Bethamèche avec un sourire
gourmand.
Mais la seule évocation de sa maison
met notre ami Arthur dans tous ses
états. Depuis des mois, il rêvasse
devant son livre et prie chaque soir
le ciel pour avoir le privilège de
rejoindre un jour le monde
merveilleux des Minimoys, et
maintenant qu'il y est pour de bon, il
se rend compte à quel point son
означава комфорт - каза Артър. Те
са толкова меки, че дядо ми не
може да седне на тях, без да заспи
след минута.
- Точно от това се нуждая за хола
си - отговаря Бетамече с алчна
усмивка.
Но самото споменаване на къщата
му накара нашия приятел Артур да
се разгорещи под яката. Месеци
наред той мечтаеше пред книгата
си и всяка вечер молеше небесата
за привилегията един ден да се
присъедини към този прекрасен
свят на Минимоите, а сега, когато
вече е там завинаги, осъзнава
колко много му липсва
собственият му свят. Малката му

38. propre monde lui manque. Sa petite
chambre au désordre joyeux et
savamment organisé, l'escalier dont
chaque marche grince à sa manière,
comme autant de touches sur un
piano géant. Arthur passait souvent
des heures à danser sur ces marches,
à composer de nouvelles mélodies. Il
n'y avait pas besoin de piano, Arthur
en avait inventé un lui-même.
Il y a le grand salon confortable. Sa
grand-mère avait fait elle-même tous
les cretons devant chaque fenêtre.
Cela donnait une lumière
стая с веселия, умело организиран
безпорядък, стълбището, където
всяко стъпало скърца по свой
собствен начин, като толкова
много клавиши на гигантско
пиано. Артър често прекарваше
часове в танцуване по тези
стъпала, композирайки нови
мелодии. Нямаше нужда от пиано,
Артър беше измислил такова за
себе си.
Там се намира и голямата, уютна
всекидневна. Баба му сама е
изплела всички кретони пред
всеки прозорец. Това прави

39. merveilleuse, à la fois douce et
raffinée. L'autre particularité, encore
plus visible, est qu'il crée de
merveilleux motifs sur le sol, faits
d'ombres et de lumières, qui mettent
en valeur le grand tapis, usé par les
voyages et décoloré par le temps. Les
grandes rosaces que la lumière peint
sur le sol servent aussi d'aire de
stationnement sur l'autoroute, où
Arthur pousse ses petits chariots
pendant des heures autour des
courbes inquiétantes peintes par la
lumière et la craie.
Pas besoin de piste de Vingt-Quatre,
ni même de Playstation. Toute la
maison est un terrain de jeu pour
Arthur. L'aile lui sert de montagne
чудесна светлина, едновременно
мека и изискана. Другата
особеност, която е още по-
осезаема, е, че тя създава
прекрасни шарки по пода,
съставени от светлина и сянка,
които подчертават големия
килим, износен от пътуванията и
избледнял от времето. Големите
розети, които светлината рисува
върху земята, служат и за паркинг
на магистрала, където Артър бута
малките си колички часове наред
около страховитите криви,
нарисувани от светлината и
кретона.
Няма нужда от писта Vingt-Quatre,
нито дори от Playstation. Цялата

40. sacrée, le réfrigérateur de pôle Nord,
et le jardin d'Amazonie, lieu de
prédilection du terrible yéti, rôle
toujours brillamment tenu par
Alfred le chien.
Une petite larme coula sur la joue
d'Arthur. L'idée de retrouver sa
maison le rendait triste et il
regrettait presque cette aventure. Et
c'est souvent en quittant les choses
et les gens que l'on se rend compte
qu'on les aime. Ils sont souvent là,
къща е детска площадка за Артър.
Скринът служеше като свещена
планина, хладилникът - като
Северния полюс, а градината - като
Амазонка, любимото място на
ужасния йети, роля, която винаги
блестящо изпълняваше кучето
Алфред.
Сега по бузата на Артър се стича
малка сълза. Мисълта за дома му
по този начин го натъжи и той
почти съжали за това
приключение. А често именно
когато напускаме нещата и хората,
осъзнаваме, че ги обичаме. Те

41. tout au long de l'année, sous notre
nez, et nous n'y faisons pas attention.
À peine un bonjour pour papa, à
peine un baiser pour maman, à peine
un coup d'œil aux jouets qui, après
deux semaines, sont considérés
comme vieux. Et puis un jour on
déménage, un jour on s'imagine
qu'on ne reverra jamais tout ça, et on
se rend compte à quel point on y est
attaché. Arthur regrette déjà de ne
pas avoir profité davantage de tous
ces petits plaisirs, de ne pas avoir dit
plus souvent à ses parents combien il
les aimait, combien il était bon de les
avoir à ses côtés.
Il y a une phrase dans le grand livre
des Minimoys qui résume assez bien
често са там, през цялата година,
точно пред носа ни, а ние не им
обръщаме внимание. Едва поздрав
за татко, едва целувка за мама,
едва поглед към играчките, които
след две седмици се смятат за
стари. И тогава един ден се
преместваш, един ден си
представяш, че никога повече
няма да видиш всичко това, и
осъзнаваш колко си привързан
към него. Артър вече съжалява, че
не се е възползвал повече от
всички тези малки удоволствия, че
не е казвал на родителите си по-
често колко ги обича, колко е
хубаво да са до него.
В голямата книга на Минимоите

42. ce sentiment. Elle se trouve dans
l'article cent soixante-quinze, qui se
trouve sur la page du même numéro :
"Quand on prend les gens pour des
chaises, on finit par s'asseoir à côté
d'eux".
Arthur est d'accord avec cela. A force
de vouloir être ailleurs, il a raté sa
vie, raté le bonheur que l'on imagine
toujours plus loin et qui est souvent
si proche.
Arthur pousse un grand soupir,
presque en même temps que
има една поговорка, която доста
добре обобщава това чувство. Тя е
в статията сто седемдесет и пет,
която може да се намери на
страницата със същия номер:
"Като вземаш хората за столове,
накрая сядаш до тях."
Артър се съгласява с това. Като
винаги е искал да бъде някъде
другаде, той е пропускал живота
си, пропускал е щастието, което
човек винаги си представя, че е по-
далеч, а то често е толкова близо.
Артур изпуска голяма въздишка,
почти едновременно с Бетамеш.

43. Betames. Ce n'est pas la grande
forme pour nos deux compères, qui
ont l'air de deux vieillards, tout
recroquevillés sur leur banc.
- Vous n'allez pas vous asseoir
comme deux malamutes, en grognant
et en attendant la pleine lune !
s'exclame une voix grave, soudaine
et déterminée comme le tonnerre.
C'était évidemment Selenia, toujours
en pleine forme, comme si l'adversité
était son premier moteur. Dès qu'un
problème, une injustice ou une
véritable catastrophe survient, la
petite princesse se lève
immédiatement. Elle est toujours
prête pour l'aventure et s'agite déjà
comme un ver à la recherche d'une
Това не е отлична форма за
двамата ни спътници, които
приличат на двама старци, целите
прегърбени на пейката си.
- Нали няма да седите като двойка
маламути, да мърморите и да
чакате пълнолуние!" - възкликна
един тих глас, внезапен и
решителен като гръмотевица.
Това очевидно е Селения, винаги
във върхова форма, сякаш
несгодите са основната ѝ движеща
сила. Щом се появи проблем,
несправедливост или истинска
катастрофа, малката принцеса
веднага се изправя. Тя винаги е
готова за приключения и вече се
извива като червейче в търсене на

44. pomme.
- C'est quoi le malamute ? demande
discrètement Arthur en regardant
Selenia faire les cent pas.
Betameche est très ennuyé.
Comment décrire cet animal
compliqué en quelques mots ? Le
malamute vit sur la Seconde Terre,
dans les plaines de Laba-Laba. Il est
de taille moyenne, a un beau pelage
et deux grands yeux bleus souvent
un peu tristes et fatigués. Ils vivent
encore en famille et passent leurs
ябълка.
- Какво е маламута?" - попита
дискретно Артър, като
наблюдаваше как Селения крачи
напред-назад.
Бетамече е много раздразнена. Как
да опише с няколко думи това
сложно животно? Маламутът
живее на Втората земя, в
равнините на Лаба-Лаба. То е
средно голямо, има приятна
козина и две големи сини очи,
които често са малко тъжни и
уморени. Те все още живеят на
семейства и прекарват дните си в

45. journées à se lécher les uns les
autres, soi-disant pour prévenir ou
éliminer les parasites. Ils ne font pas
grand-chose d'autre. Ils broutent un
peu et s'endorment avec le soleil.
Deux semaines par mois, cependant,
ils dorment moins, car dès que la
lune apparaît dans le ciel étoilé,
toute la famille malamute se réveille.
Ils s'assoient tous sur leurs pattes
arrière et lèvent la tête en direction
de l'étoile qui brille. Et ils restent
ainsi pendant des heures, des nuits
entières, tout au long de l'année,
comme s'ils essayaient de découvrir
le secret de cette planète brillante.
Toute autre créature qui passe
autant de temps à regarder la lune
aurait découvert le secret depuis
облизване един на друг, уж за да
предотвратят или премахнат
паразитите. Не правят много други
неща. Пасат малко и заспиват със
слънцето. Две седмици в месеца
обаче те спят по-малко, защото
щом луната се появи на звездното
небе, цялото семейство маламути
се събужда. Всички сядат на
задните си крака и вдигат глави по
посока на светещата звезда. И
остават така с часове, нощи наред,
през цялата година, сякаш се
опитват да открият тайната на
тази светеща планета. Всяко друго
същество, което прекарва толкова
много време, взирайки се в Луната,
отдавна би открило тайната, но
маламутите са известни както с

46. longtemps, mais les malamutes sont
connus pour leurs yeux tristes et leur
petit cerveau, et ils n'ont pas
l'intention de découvrir le secret de
la pleine lune.
- Disons que ce n'est pas un animal
très intelligent, et que la
comparaison n'est pas flatteuse !
résume Betames en lançant un
regard à Selenia.
Mais la princesse n'a que faire de ce
regard, car pour l'instant elle est
perdue dans ses pensées. Elle ne
s'endormira pas tant qu'elle n'aura
pas résolu son problème, mais elle
n'a pas l'intention de se faire traiter
de malamute.
тъжните си очи, така и с малкия си
мозък, и нямат намерение да
откриват тайната на
пълнолунието.
- Да кажем само, че това не е много
интелигентно животно и че
сравнението не е ласкателно!" -
обобщава Бетамеш, като се взира в
Селения.
Но на принцесата не ѝ пука за този
поглед, защото точно сега е
замислена. Няма и да заспи, докато
не реши проблема си, но надали
ще я наречем маламута.
- Трябва да има решение! Винаги
има решение!" - промърморва тя,
потропвайки с крак по земята.

47. - Il faut bien trouver une solution ! Il
y a toujours une solution", murmure-
t-elle en tapant du pied sur le sol.
- Quand il n'y a pas de solution, il n'y
a pas de problème ! Article deux cent
deux du grand livre", récite
Betameche, tout heureux d'étaler
son savoir.
Sélénia s'arrête soudain et se tourne
vers Arthur.
- Il faut réunir le conseil, sortir l'épée
du rocher et attraper ce maudit M
avant qu'il ne fasse plus de dégâts.
- Selenia, je suis prête à me lancer
- Когато няма решение, няма и
проблем! Член двеста и втори от
голямата книга - рецитира
Бетамече, твърде щастлив да
покаже знанията си.
Селения внезапно спира и се
обръща към Артур.
- Трябва да съберем отново съвета,
да извадим отново меча от скалата
и да хванем онзи проклетник М,
преди да е нанесъл още щети.

48. dans une nouvelle aventure. Mais ce
satané M doit faire deux mètres de
haut maintenant, et nous ne
mesurons que deux millimètres !
rappelle Arthur avec un peu de bon
sens.
- Deux mètres, deux millimètres !
Qu'est-ce que ça peut faire ! répond
la princesse avec dignité. La
bravoure d'un combattant ne se
mesure pas en centimètres !
- Et comment mesure-t-on la bêtise ?
Combien de remerciements seront
inscrits sur ta tombe ? s'interposa
Arthur, agacé par sa propre
impuissance. Deux mètres, Selenia !
Tu ne te rends même pas compte de
ce que cela représente ! Ton épée,
- Селения, готов съм да се впусна в
поредното приключение. Но
проклетият М сигурно вече е
висок два метра, а ние сме високи
едва два милиметра! напомня
Артур с известна доза здрав разум.
- Два метра, два милиметра! Какво
значение има това!" - отвърна
принцесата с достойнство.
Храбростта на един боец не се
измерва в сантиметри!
- А как се измерва глупостта?
Колко благодарности ще бъдат
изписани на гроба ти?" - намеси се
Артур, раздразнен от собственото
си безсилие. Два метра, Селения!
Ти дори не осъзнаваш колко е
това! Мечът ти, при цялата му

49. malgré toute sa puissance, sera son
cure-dent quand il la touchera avec
ses crochets !
- Mais si tu crois que ma petite taille
m'empêchera de me battre, tu te
trompes, jeune Arthur ! Je suis une
princesse de sang royal et je
défendrai mon royaume jusqu'à mon
dernier souffle", rétorque-t-elle avec
ferveur.
- Tu dois garder ton discours pour le
Grand Conseil ! s'emporte Betames,
ricanant comme à son habitude.
Sélénia le regarde un instant, puis
semble chercher quelque chose au
fond de sa mémoire.
сила, ще му бъде клечка за зъби,
когато се допре до него с куките
си!
- Но ако мислиш, че малкият ми
ръст ще ми попречи да се бия,
грешиш, млади Артур! Аз съм
принцеса с кралска кръв и ще
защитавам кралството си до
последния си дъх!" - отвръща тя с
голям плам.
- Трябва да запазиш речта си за
Големия съвет!" - отсича Бетамеш,
подигравайки се, както
обикновено.
Селения го поглежда за миг, после
сякаш търси нещо дълбоко в
паметта си.

50. - Dis-moi, Bétamèche, cela fait
longtemps que je ne t'ai pas
étranglée, n'est-ce pas ?
Arthur intervient aussitôt.
- La solution n'est certainement pas
de se noyer l'un l'autre !
- Et quelle est la solution, Monsieur
Je-sais-tout ? s'écrie Sélénia, dont les
nerfs commencent à s'emballer.
Arthur s'approche d'elle, pose
doucement ses mains sur ses épaules
et la force à se redresser.
- Il faut juste réfléchir un peu plus
- Кажи ми, Бетамèш, отдавна не
съм те душила, нали?
Артур веднага се намесва.
- Решението със сигурност не е да
се удавим един друг!
- И какво е решението, господин
Всезнайко?" - изкрещя Селения,
чиито нерви започваха да се късат.
Артур се приближи до нея,
внимателно сложи ръце на
раменете ѝ и я принуди да седне.
- Просто трябва да мислим малко
по-спокойно. Действието винаги

51. calmement. L'action vient toujours
après la réflexion ! dit sagement
Arthur en se frottant les tempes
comme pour stimuler son cerveau.
Résumons la situation : M est grand,
nous sommes petits. Tant mieux
pour lui. Mais il est dans un monde
qu'il ne connaît pas, et que je connais
bien. Tant mieux pour nous...
- Connaissant M, il ne lui faudra pas
longtemps pour créer une armée et
envahir votre pays !
- Il ne lui a fallu qu'une lune pour
envahir les Sept Terres, et il ne
mesurait alors que trois millimètres
!
- C'est un facteur à prendre en
идва след мисълта!" - мъдро казва
Артур и разтрива слепоочията си,
сякаш за да стимулира мозъка си.
Нека обобщим ситуацията: М е
голям, ние сме малки. Добре за
него. Но той е в свят, който не
познава, а аз познавам добре.
Добре за нас...
- Като познавам М, няма да му
отнеме много време да създаде
армия и да нахлуе в страната ви!
- Отне му едва една луна, за да
нахлуе в Седемте земи, а по онова
време беше висок само три
милиметра!
- Това е фактор, който трябва да се
вземе предвид и му дава още една

52. compte et qui lui donne un autre
avantage, poursuit Arthur, toujours
concentré. Nous devons donc grandir
le plus vite possible et rétrécir M
avant qu'il ne fasse des dégâts !
- Bravo, Arthur ! Bravo, Arthur ! Voilà
qui résume parfaitement la situation
! s'exclame Selenia en levant les yeux
au ciel. Et comment vas-tu faire ? En
avalant des centaines de soupes au
sélénium pour gagner des
millimètres le plus vite possible !
Arthur sait que la soupe fait grandir,
et peut-être que la soupe au
sélénium le fait plus que toute autre,
mais ce n'est pas là que se trouve la
solution. La solution est ailleurs,
Arthur le sait, et il cherche dans sa
точка на предимство - продължи
Артур, все още съсредоточен. Така
че трябва да пораснем колкото се
може по-бързо и да свием М, преди
да е нанесъл вреда!
- Браво, Артър! Блестящо! Това е
перфектно обобщена ситуация!" -
възкликна Селения и вдигна очи
към небето. И как ще го направиш?
Да погълнеш стотици селениумни
супи, за да натрупаш милиметър
възможно най-бързо!
Артър знае, че супата те кара да
растеш, и може би селеновата супа
го прави повече от всяка друга, но
не в това се крие решението.
Решението се крие другаде, знае
Артър, и той претърсва паметта си

53. mémoire tous azimuts cette idée
qu'il sait être cachée quelque part,
au fond de son cerveau.
Malheureusement, sa mémoire
semble aussi désordonnée que sa
chambre, et il ne trouve pas ce qu'il
cherche.
Mais il n'est pas le seul à ne pas tenir
sa chambre en ordre.
Archibald, son grand-père, n'est pas
vraiment un modèle en la matière,
car son grenier est le pire désordre
du monde. Si sa mémoire était à
l'image de son grenier, Archibald ne
serait même pas capable de se
souvenir de son prénom. Seuls ses
livres sont en ordre, soigneusement
rangés sur les étagères au-dessus du
във всички посоки за тази идея,
която знае, че е скрита някъде,
дълбоко в мозъка му. За
съжаление паметта му изглежда
разхвърляна като спалнята му и
той не може да намери това, което
търси.
Имайте предвид, че той не е
единственият, който не поддържа
стаята си подредена.
Арчибалд, неговият дядо, не е
точно пример за подражание в
това отношение, тъй като таванът
му е най-лошата бъркотия на
света. Ако и паметта му беше като
тавана, Арчибалд нямаше да може
да си спомни дори първото име.
Единствено книгите му са

54. bureau.
- Les livres ! " s'écrie Arthur.
Bethamèche sursaute et s'accroche
instinctivement au cou de sa sœur.
- Quels livres ? demanda la princesse.
- Les livres de mon grand-père
Archibald !
- Tu crois qu'on va trouver la recette
pour grandir dans les livres ?
- Non ! la recette est dans les livres !
s'exclama Arthur qui venait de
спретнати, всички са грижливо
подредени на рафтовете точно над
бюрото.
- Книгите!" - изкрещя Артър.
Бетамече се стресна и
инстинктивно се вкопчи във врата
на сестра си.
- Какви книги?" - попита
принцесата.
- Книгите на дядо ми Арчибалд!
- Мислиш ли, че ще намерим
рецептата за израстване в
книгите?

55. trouver le petit bout de mémoire
qu'il cherchait.
En effet, au début de cette aventure,
avant de rejoindre les Minimoys,
Arthur est assis au bureau de son
grand-père. C'était une nuit de pleine
lune et il attendait nerveusement
minuit pour passer à travers la
poutre et rejoindre sa bien-aimée.
Très impatient, il consulte le grand
livre d'Archibald pour la dixième fois
de la journée. Seule la page
cinquante-sept l'intéressait, celle où
son grand-père avait dessiné au
fusain le portrait de la princesse
Sélénia.
Arthur aurait pu passer des heures à
regarder ce dessin et à en caresser
- Не! рецептата е в книгите!
възкликва Артур, който току-що е
намерил малкото парченце памет,
което е търсил.
Всъщност в началото на това
приключение, преди да се
присъедини към Минимоите,
Артър седи на бюрото на дядо си.
Беше пълнолунна нощ и той
нервно очакваше полунощ, за да
премине през лъча и да се
присъедини към любимата си. Тъй
като беше много нетърпелив, той
за десети път през този ден
прегледа счетоводната книга на
Арчибалд. Интересуваше го само
страница петдесет и седма -
страницата, на която дядо му беше

56. les contours. Mais pendant le dîner, il
avait soigneusement refermé le livre,
et c'est en le remettant en place qu'il
remarqua ce petit flacon [1].
L'étiquette comportait une petite
illustration qui ne laissait aucun
doute sur la puissance du produit
qu'elle contenait.
- Êtes-vous sûr que ce produit vous
permet de grandir et non de rétrécir
?
- C'est vrai, tu as intérêt à en être
sûr", ajoute Betamesh. Je suis le plus
petit de tous et je ne veux surtout pas
descendre en dessous du millimètre !
- Je pense que ça marche dans les
deux sens, dit Arthur. Cela rend les
нарисувал с въглен портрета на
принцеса Селения.
Артър можеше да прекара часове в
гледане на тази рисунка и в галене
на контурите ѝ. Но по време на
вечерята той внимателно беше
затворил книгата и именно когато
я връщаше обратно, забеляза това
малко шишенце [1].
На етикета имаше малка
илюстрация, която не оставяше
никакво съмнение за силата на
продукта, който съдържаше.
- Сигурен ли си, че този продукт ти
позволява да растеш, а не да се
свиваш?
- Вярно е, че би било по-добре да

57. grandes personnes petites et donne
une dimension humaine aux petites
personnes.
- Qu'entendez-vous par "taille
humaine" ? Nous ne sommes pas
assez humains à votre goût ?
Arthur commence à agiter les mains
сте сигурни!" - добавя Бетамеш. Аз
съм най-малката от всички и
наистина не искам да слизам под
границата на милиметрите!
- Мисля, че това работи и в двете
посоки - казва Артур. То прави
големите хора малки и придава
човешко измерение на малките
хора.
- Какво разбирате под "човешки
размер"? Не сме ли достатъчно
човешки за вашия вкус?
Артър започна да размахва ръце в
търсене на оправдания.

58. pour trouver des excuses.
- Pas du tout ! Vous êtes la personne
la plus humaine que j'aie jamais
rencontrée ! Je veux dire, ce n'est pas
parce que tu es petit...
- Ah, tu me prends pour une petite !
rétorque Sélénia en commençant à
rougir.
- Mais non, ce n'est pas le cas ! Tu es
très jolie ! Je veux dire... très grande !
Arthur s'est empêtré dans ses
explications et ne sait plus comment
se sortir de cette situation. Je veux
dire, je suis sûr que ce produit nous
permettra de grandir suffisamment
pour affronter M à armes égales ! "
dit enfin le jeune homme.
- Съвсем не! Ти си най-човечният
човек, който някога съм срещал!
Искам да кажа, че само защото си
малък...
- Ах, сега мислиш, че съм малка!" -
отвърна Селения и започна да се
изчервява.
- Не, не мисля! Ти си много
красива! Искам да кажа... много
висока! Артур се заплита в
обясненията си и не знае как да
излезе от тази ситуация. Искам да
кажа, че съм сигурен, че този
продукт ще ни позволи да
израснем достатъчно високи, за да
се изправим срещу М при равни
условия!" - каза накрая младежът.

59. Selenia le regarda un instant, comme
si elle évaluait rapidement la
situation et la solution proposée.
- D'accord, alors ! Allons-y ! dit-elle
enfin avant de se diriger vers le
palais royal.
- Allons... où ? - demanda Arthur, qui
semblait avoir manqué un pas.
- 'Eh bien, nous allons réunir le
conseil, sortir l'épée de la pierre,
monter dans le bureau de ton grand-
père, boire la potion contenue dans
la fiole, et tuer Malthazar !
Bethamèche sursaute à l'annonce du
nom interdit, elle est si malheureuse.
Mais Sélénia hausse les épaules.
Селения го погледна за миг, сякаш
бързо преценяваше ситуацията и
предложеното решение.
- Добре, тогава! Хайде да вървим!"
- каза накрая тя, преди да тръгне
към кралския дворец.
- Да вървим... накъде? - попита
Артур, който сякаш беше изпуснал
една крачка.
- Ами ще свикаме заседание на
съвета, ще извадим меча от
камъка, ще се изкачим до
кабинета на дядо ти, ще изпием
отварата, съдържаща се във
флакона, и ще избием Малтазар!
Бетамече се стряска при
обявяването на забраненото име,

60. - Au point où nous en sommes, je ne
vois pas quelle plus grande
malchance pourrait nous arriver !
A peine la princesse a-t-elle terminé
sa phrase qu'un grondement sourd
commence à s'élever. La chaussée en
pierre du village vibre de partout, et
la poussière, comme une pluie fine,
tombe du plafond.
Selenia jette un coup d'œil à l'arche
qui protège le village.
- Que diable se passe-t-il en surface ?
толкова е нещастно. Но Селения
свива рамене.
- В този момент не виждам какъв
по-голям лош късмет може да ни
сполети!
Едва принцесата довършва
изречението си, започва да се
надига тъп рев. Каменният път на
селото вибрира навсякъде, а
пръстта, като дребен дъжд, пада от
тавана.
Селения поглежда към арката,
която защитава селото.
- Какво, по дяволите, се случва над
земята?

61. Chapitre 3
Une grosse voiture de police s'écrase
sur le gravier devant la maison. Son
puissant moteur douze cylindres
vibre jusqu'au pays des minimoi.
Le chef de la police, le lieutenant
Martin Baltimore, coupe le moteur et
met son chapeau avant de descendre
de la voiture. C'est un lieutenant très
méticuleux, et aussi très à cheval sur
les règles, surtout lorsqu'il est en
service. Il redresse sa cravate, vérifie
Глава 3
Голяма полицейска кола се врязва
в чакъла пред къщата. Мощният ѝ
дванайсетцилиндров двигател
вибрира по целия път до земята на
минимоите.
Началникът на полицията,
лейтенант Мартин Балтимор,
изключва двигателя и слага
шапката си, преди да слезе от
колата. Той е много педантичен
лейтенант, а също и привърженик

62. que son badge de police est bien
attaché, met sa ceinture bourrée de
gadgets un peu plus loin et se dirige
vers la porte d'entrée.
Il tire la chaîne, ce qui actionne
immédiatement la sonnette. Son
partenaire le suit à quelques mètres.
Simon est beaucoup plus jeune et
n'est dans la police que depuis un an.
Il n'a donc pas encore acquis tous ses
réflexes.
- Oups !" dit-il en manquant de se
rattraper à la balustrade. J'ai failli
tomber", ajoute-t-il en ricanant
bêtement.
- Simon, ton badge !" dit le
lieutenant.
на правилата, особено когато е на
служба. Той оправя вратовръзката
си, проверява дали полицейската
му значка е здраво закрепена,
слага малко по-назад натоварения
си с джаджи колан и се отправя
към входната врата.
Дръпва верижката, която веднага
активира звънеца. Партньорът му
го следва на няколко метра.
Саймън е много по-млад и е в
полицията едва от една година.
Така че все още не е придобил
всички рефлекси.
- Упс!" - казва той, пропускайки
една крачка и едва не се хваща за
парапета. Едва не паднах!" - добавя

63. Le jeune homme vérifie sa chemise et
constate que le rabat de sa poche
recouvre partiellement son badge.
Simon le répare tant bien que mal,
mais il a manifestement épinglé son
insigne au mauvais endroit.
- L'insigne se trouve quatre doigts en
dessous de sa poche gauche, petite.
Nulle part ailleurs", explique Martin,
vieux routier qu'il est.
- Merci pour le conseil", répond le
jeune homme, qui retire son badge
pour suivre les instructions.
той, като се кикоти глупаво.
- Саймън, твоята значка!" - казва
лейтенантът.
Младият мъж проверява ризата си
и забелязва, че капакът на джоба
му частично покрива значката.
Саймън я поправя, доколкото
може, но очевидно е закачил
значката си на грешното място.
- Значката е на четири пръста под
левия джоб, малка. Никъде
другаде!" - обяснява Мартин,
старата ръка, която е.
- Благодаря за съвета! отговаря
младежът и сваля значката си, за
да изпълни инструкциите.

64. Mais Simon est décidément très
maladroit et le badge lui glisse des
mains. Martin soupire et lève les
yeux au ciel. Simon marmonne des
excuses, fait deux pas et se penche
pour ramasser son badge. Il est en
position idéale pour se prendre la
porte en pleine figure. Un coup de
poing dans le nez ! Le bruit est
énorme et la rupture très
désagréable. Nous préférons
imaginer que c'est ainsi que le bois
de la porte s'est fendu, car s'il
s'agissait du nez du pauvre officier, il
ne resterait plus grand-chose pour se
moucher. Le coup fut si violent que le
Но Саймън е определено несръчен
и значката му се изплъзва от
ръката. Мартин въздъхва и вдига
очи към небето. Саймън
промърморва извинение, прави
две крачки и се навежда, за да
вземе значката си. Той е в
идеалната позиция да вземе
вратата в лицето му. Удар в носа!
Шумът е огромен, а чупенето -
много неприятно. Предпочитаме
да си представим, че така се е
пропукало дървото на вратата,
защото ако беше носът на бедния
офицер, нямаше да му остане
много, за да си издуха носа. Ударът

65. brave garçon recula de plusieurs pas,
le temps de perdre l'équilibre sur les
marches. Simon poussa un cri et
s'envola dans les airs. Il exécuta une
pirouette impressionnante qui lui
aurait valu au moins dix points aux
championnats du monde de
gymnastique acrobatique. Simon
s'emmêle les bras et les jambes et
son badge s'envole dans les airs.
Finalement, il atterrit comme un
avion en difficulté dans un petit
parterre de fleurs qui n'était pas
prévu à cet effet.
Archibald pousse la porte et aperçoit
le lieutenant.
- Ah ! Martin ! Merci d'être venu si
е бил толкова силен, че смелото
момче се е запънало няколко
крачки назад, достатъчно дълго,
за да загуби равновесие на
стъпалата. Саймън изкрещя и
полетя във въздуха. Изпълнява
впечатляващ пирует, който на
Световното първенство по
акробатична гимнастика би му
донесъл поне десет точки. Саймън
заплита ръцете и краката си и
значката му полита във въздуха.
Накрая тя се приземява като
самолет в беда в малка цветна
леха, която не е предназначена за
тази цел.
Арчибалд бута вратата по-надалеч
и вижда лейтенанта.

66. vite ! dit-il en lui donnant la main.
Puis il aperçoit une silhouette qui se
débat dans les marguerites. Il ajuste
ses lunettes, car il lui semble
improbable qu'un grain de beauté
puisse atteindre des proportions
aussi gigantesques. Il ajusta ses
lunettes et pensa qu'il ne s'agissait
pas d'un animal mais d'un officier en
chemise à fleurs.
- Voici Simon, mon nouveau
partenaire. Ne faites pas attention à
lui, il est encore très jeune. Je lui
apprends les ficelles du métier !
expliqua Martin, gêné par la
situation.
- Et vous ? Et maintenant, il apprend
- Ах! Мартин! Благодаря, че
дойдохте толкова бързо!" - казва
той и му подава ръка.
После видя някаква фигура, която
се бореше сред маргаритките. Той
нагласи очилата си, защото му се
стори малко вероятно една
къртица да израсне до такива
гигантски размери. Поправи
очилата си и си помисли, че това
не е животно, а офицер в риза на
цветя.
- Това е Саймън, новият ми
партньор. Не му имайте нищо
против, все още е много млад. Аз го
уча на въжетата!" - обясни Мартин,
смутен от ситуацията.

67. à grimper aux échelles, c'est ça ?
- C'est bien de cela qu'il s'agit !
Archibald lui tape sur l'épaule pour
le rassurer.
- Le jour où tu apprendras à tirer,
dis-le moi et j'en profiterai pour
partir en vacances loin d'ici !
Le cœur de Martin se serre non pas
de rire, mais de larmes en voyant
Simon à quatre pattes tourner sur
lui-même.
- Allez, Simon, un peu de dignité !
- А ти? А сега се учи как да изкачва
стълби, така ли?
- Точно за това става въпрос!
Арчибалд го потупва по рамото, за
да го успокои.
- В деня, в който се научи да
стреля, ми кажи и ще се
възползвам от възможността да
отида на почивка някъде далеч!
Сърцето на Мартин не се превива
от смях, а от сълзи, когато вижда
Саймън на четири крака да се
върти наоколо.

68. Fais preuve d'un peu de dignité", lui
demande son supérieur.
Mais Simon tourne sur lui-même
comme un cochon à la recherche de
truffes.
- J'ai perdu mon badge", balbutie-t-il,
paniqué par les conséquences d'une
telle perte.
- Allez, Martin ! Nous avons des
choses très importantes à te dire ! dit
Archibald en l'entraînant à
l'intérieur.
Le lieutenant s'avance à contrecœur.
Il n'aime pas laisser ses soldats
derrière lui.
- Ne vous inquiétez pas pour lui ! Il
- Хайде, Саймън! Прояви малко
достойнство!" - изисква
началникът му.
Но Саймън се върти като прасе,
което търси трюфели.
- Загубих си значката!" - заеква
той, паникьосан от последствията
на подобна загуба.
- Хайде, Мартин! Имаме да ти
казваме някои много важни
неща!" - казва Арчибалд и го
повлича вътре.
Лейтенантът пристъпва с неохота.
Той не обича да оставя войниците
си назад.
- Не се притеснявайте за него! Не

69. ne doit pas être trop loin, il finira
bien par retrouver son insigne !
Martin acquiesce et se laisse
conduire dans le salon.
Alors que le jeune officier est au
milieu des marguerites, Rose est au
milieu de la limonade. Rose est la
mère d'Arthur. C'est un bon nom
pour elle parce qu'elle porte
toujours une petite robe de fleurs et
qu'elle sourit tout le temps, comme
le premier jour du printemps. Rose
ne risque pas de manquer d'eau ; elle
a tenu son doigt sous le robinet
pendant cinq minutes comme s'il
може да е много далеч, в крайна
сметка ще намери значката си!
Мартин кимва и се оставя да го
заведат в дневната.
Докато младият офицер е в
маргаритките, Роуз е в
лимонадата. Роуз е майката на
Артър. Това е добро име за нея,
защото тя винаги носи малка
рокля на цветя и се усмихва през
цялото време, като в първия ден
на пролетта. Роза няма опасност да
свърши водата, тя е държала
пръста си под чешмата в
продължение на пет минути, все

70. s'agissait d'une tige. Mais que fait-
elle avec son doigt sous l'eau comme
ça ?
Prenons un peu de recul pour mieux
comprendre la situation.
Rose est toujours très enthousiaste à
l'idée que des gens viennent lui
rendre visite, et dès qu'elle a vu
Martin, elle lui a très poliment offert
de la limonade. Vu la chaleur de la fin
de l'été, elle était presque sûre d'être
partante. Martin a accepté sans
hésiter. Rose se précipite alors dans
la cuisine, ce qui est déjà un mauvais
signe vu sa maladresse. Elle essaya
de sortir tous les citrons du frigo en
même temps, mais finit par les faire
tomber par terre. Puis elle s'est
едно е стъбло. Но какво прави с
пръста си под водата по този
начин?
Нека направим крачка назад, за да
разберем по-добре ситуацията.
Роуз винаги е много развълнувана
от това, че хората идват на гости, и
щом видя Мартин, тя много учтиво
му предложи лимонада. Като се
има предвид горещината в края на
лятото, тя беше съвсем сигурна, че
е влязла. Мартин с готовност прие.
След това Роуз се втурна в кухнята,
което вече беше лош знак предвид
нейната тромавост. Опита се да
извади всички лимони от
хладилника наведнъж, но в крайна
сметка ги изпусна на пода. След

71. heurtée à toutes les armoires en
essayant de les récupérer.
C'est le problème de Rose, elle est
toujours victime de son propre
enthousiasme.
L'année dernière, elle rendait visite à
sa pauvre tante Bernadette, dont
l'âge avancé l'empêchait de sortir.
L'hiver était rude et Rose, qui avait
toujours été très serviable, lui avait
évidemment proposé de l'emmener
faire ses courses. Au bout d'un mois,
il n'y avait plus un seul objet dans la
maison de Bernadette qui n'était pas
cassé, ce qui n'était qu'un détail par
rapport à la catastrophe principale.
Rose avait mis le feu à la maison.
Trois fois. Certes, il faisait froid, mais
това се блъсна във всички
шкафове, опитвайки се да ги
върне.
Това е проблемът на Роуз, тя
винаги е жертва на собствения си
ентусиазъм.
Миналата година тя беше на гости
на бедната си леля Бернадет,
чиято напреднала възраст ѝ
пречеше да излиза навън. Беше
сурова зима и Роуз, която винаги е
била много услужлива, очевидно ѝ
беше предложила да пазарува.
След един месец в дома на
Бернадет нямаше нито един
предмет, който да не е счупен,
което беше само подробност в
сравнение с основната катастрофа.

72. cela ne valait pas la peine de mettre
le feu à la maison. C'était la seule fois
qu'elle avait entendu la pauvre
Bernadette se plaindre de la chaleur.
- Il ne fait pas un peu chaud ? dit la
vieille tante, en sueur, au milieu des
flammes.
Rose avait manifestement ouvert la
fenêtre en grand, et le courant d'air
avait encore attisé le feu. La maison
brûla en moins d'une heure.
Heureusement, la vieille Bernadette
Роуз беше подпалила къщата. Три
пъти. Вярно, че беше студено, но
това не заслужаваше да се
подпали къщата. Това беше
единственият път, в който бедната
Бернадет беше чула да се оплаква
от жегата.
- Не е ли малко горещо?" - каза
старата леля, потейки се, насред
пламъците.
Очевидно Роза беше отворила
широко прозореца и течението
беше разпалило огъня още повече.
Къщата изгоря за по-малко от час.
За щастие, старата Бернадет била

73. était aveugle et n'a pas pu voir le
désastre. De toute façon, même si
elle avait pu voir, il n'y avait plus
grand-chose à voir. Mais revenons à
nos citrons.
Rose était dans la cuisine, un couteau
à la main. Ça sent le film d'horreur.
Pour la cinquième fois, elle coupe le
citron dans sa main et y applique le
couteau. C'est facile de savoir quand
elle en a besoin, Rose, parce qu'il y a
toujours une petite langue qui sort
de sa bouche. Le couteau, qui n'est
pas très aiguisé, ne sait pas quoi faire
sur cette peau tendue du citron qui
ne veut pas du tout être coupée. Mais
Rose est déterminée. Elle a offert de
la limonade à tout le monde et ce
сляпа и затова не могла да види
бедствието. Във всеки случай,
дори и да беше успяла да види, не
беше останало много за гледане.
Но да се върнем на нашите
лимони.
Роза е в кухнята с нож в ръка.
Мирише като във филм на
ужасите. За пети път тя разрязва
лимона в ръката си и прилага
ножа към него. Лесно е да се
разбере кога се налага, Роуз,
защото винаги има малко език,
който стърчи от устата ѝ. Ножът,
който не е много остър, не знае
какво да прави върху тази
стегната лимонова кожа, която
изобщо не иска да бъде нарязана.

74. n'est pas un citron qui va
bouleverser ses plans. Elle appuie
fortement sur le couteau et une belle
giclée lui arrive en plein dans l'œil.
Rose cligne des yeux et cherche un
mouchoir en papier. Elle en a un.
C'est du moins ce qu'elle pensait. En
fait, c'est un morceau de rideau avec
lequel elle s'est retrouvée coincée
lorsqu'elle a fermé la fenêtre cinq
minutes plus tôt. Elle tire sur le soi-
disant chiffon, ne comprenant pas
pourquoi il n'atteint pas son visage.
Comme Rose manque de sens
pratique, elle repousse le tabouret et
grimpe dessus pour atteindre le
chiffon avec lequel elle doit
s'essuyer. Pour ce faire, elle s'appuie
sur la fontaine, qui succombe
Но Роуз е решителна. Тя е
предложила на всички лимонада и
един лимон няма да наруши
плановете ѝ. Тя притиска силно
ножа и една хубава струйка попада
право в окото ѝ. Роуз примигва и
бърка за кърпа. Ето че се сдоби с
такава. Или поне така си помисли.
Всъщност това е парче завеса, с
което се е заклещила, когато е
затворила прозореца пет минути
по-рано. Тя дърпа така наречения
парцал, без да разбира защо не
стига до лицето ѝ. Тъй като на
Роуз не ѝ липсва практичност, тя
бута табуретката и се качва на нея,
за да достигне до кърпата, с която
да се избърше. За да направи това,
тя се опира на чешмата, която

75. apparemment car elle n'a pas
vraiment été conçue comme une
béquille.
Un énorme jet d'eau éclabousse la
pièce. C'est beau en soi, mais pas très
pratique au milieu de la cuisine. Rose
s'essuie le visage, constate les dégâts
avec horreur et se précipite sous
l'évier pour attraper un seau. Dans
sa précipitation, elle renverse
quelques produits d'entretien
éparpillés qui ne demandaient qu'à
sortir et à se répandre sur le sol.
Pendant ce temps, Rose positionne le
seau de façon à ce que le jet d'eau
очевидно поддава, тъй като не е
наистина проектирана като
патерица.
Огромна струя вода се разпръсква
из стаята. Сама по себе си е
красива, но не е много практична в
средата на кухнята. Роуз избърсва
лицето си, с ужас забелязва
щетите и се втурва под мивката, за
да вземе кофа. В бързината си тя
събаря няколко разпилени
почистващи продукта, които само
чакаха да излязат и да се
разпилеят на пода.
Междувременно Роуз позиционира