Книга втора, раздел първи.

1. 1

2. 2
ФИЛЧО ФИЛЧЕВ
ИСТИНСКИТЕ И ЗНАЧИМИТЕ НЕЩА ОТ
ЖИВОТА
ПОСВЕЩАВАМ КНИГАТА НА СКЪПИТЕ МИ ДЕЦА –
СИНЪТ ДОНЧО И СНАХАТА ЗОРНИЦА И НА ЛЮБИМИТЕ
МИ ВНУЦИ ФИЛИПЧО И КАЛИНА.
АВТОРЪТ

3. 3
ФИЛЧО ФИЛЧЕВ
ИСТИНСКИТЕ И
ЗНАЧИМИТЕ
НЕЩА ОТ ЖИВОТА
ПРОЗА И ПУБЛИЦИСТИКА

4. 4
град Търговище
2015
АВТОРЪТ

5. 5
РОДЕН ПОД ЗНАЦИТЕ НА
ЩАСТЛИВИТЕ ЗВЕЗДИ
ВЕНЕРА И ЮПИТЕР И В ЩАСТЛИВАТА
ЗОДИЯ БЛИЗНАЦИ
ПРЕДГОВОР
В ръцете на читателите е още една книга на автора на
творбата „Денят на главния конструктор”.
Високите оценки и мнения, които бяха дадени за предишната
книга, характеризиращи я като интересна, съдържателна,
поучителна, увлекателна и завладяваща със своята стройност,
последователност, принципност и искреност, са валидни в още по-
голям степен и за настоящото произведение.
Това е книга за истинските и значимите неща от живота.
Видно е още от първата част, в която обект на размисъл,
анализ, прозрения и послания са фундаментални за хората понятия
като Родина, Духовност, Здраве и Семейство.
Втората част на книгата е уникална. Авторът извършва
задълбочен житейски и философски размисъл и анализ на 49 теми, в
които са включени истински и значими за живота понятия като:
Времето, Полето, Успехът и късметът, Характерните черти на
преуспяващите, Другото съдържание на интелекта, Добрата дума,
Цената на самочувствието, Чудесата на информацията, Любовта,
Прозрения и послания от Древността, Суеверието, Чудото,
наречено „Планетата Земя”, Паметта на ръцете, Родният дом,
Роднините, Силата на слабите, Скритите възможности и т.н.
Крайната оценка за книгата ще бъде дадена от ЧИТАТЕЛЯ.

6. 6
„КАЗАНОТО ОТЛИТА, НАПИСАНОТО
ОСТАВА”
НАРОДНА
МЪДРОСТ
ЧАСТ ПЪРВА
ЧЕТИРИТЕ СТЪЛБА НА
ЖИВОТА
РАЗДЕЛ 1
ПЪРВИ СТЪЛБ – РОДИНАТА /СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ/ ……… 7
РАЗДЕЛ 2
ДРУГИТЕ ТРИ
СТЪЛБА………………………………………………. 36
ПУБЛИЦИСТИКА

7. 7
*
МЕСЕЦ ЯНУАРИ – АПРИЛ 2014 г.
* Тайнствен и вълшебен знак /талисман/, който е ключ за
отваряне на скритите сили в човека
РАЗДЕЛ 1
„С какво започва Родината?
С картинки от твоя буквар?!”
Стихове от прекрасната
песен на
руския филм „17 мига от
пролетта”
„Всеки човек има само едни
родители
и една Родина.”
„Камъкът си тежи на
мястото.”
„Вкъщи и стените помагат.”
Народни
мъдрости

8. 8
РОДИНАТА
/СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ/
ГЛАВА 1.1. – ФЕНОМЕНЪТ „КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ” И
ИНТЕЛЕКТА НА
БЪЛГАРИНА
………………………………………………… 8
ГЛАВА 1.2. – БОГАТИТЕ И БЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ И
РАБОТЛИВИТЕ И
ПО- МАЛКО РАБОТЛИВИТЕ НАЦИИ
…………………… 17
ГЛАВА 1.3. – РАЗДЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И
НАСАДЕНАТА СРЕД НЕГО ОМРАЗА
……………………. 22
ГЛАВА 1.4. – НАЙ- ЦЕННАТА ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНОТО
БОГАТСТВО
НА ЕДНА ДЪРЖАВА Е НЕЙНИЯ НАРОД
………………. 27
ГЛАВА 1.5. – ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ
НАРОД ... 31
*
* Тайнствен и вълшебен знак на древните БЪЛГАРИ

9. 9
ГЛАВА 1.1.
„Най- същественото е невидимо за очите”
„Малкият принц”
Антоан дьо Сент Екзюпери
ФЕНОМЕНЪТ „КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ” И
ИНТЕЛЕКТА НА БЪЛГАРИНА
Преди далечната 1876 г. великият поет и революционер
Христо Ботев, с характерната си прямота и категоричност заявява, че
българският народ не може да очаква нищо добро, дори и съчувствие,
камо ли освобождение от Западните държави. Той се обосновава с
това, че сития и саможив западен бюргер, с характерната си алчност и
егоизъм, мисли само за себе си и за това как да присвои повече
богатства, които да бъдат само за него.
Ще се опитам с няколко щрихи от историята да проверя
доколко Ботев е бил прав в твърдението си. И така също да отговоря
на един голям въпрос – защо българските политици и държавници не
се вслушват и не се възползват от прозрението и посланието на
Ботев?
Ще карам поред и ще проследя няколко характерни
исторически събития със съдбовно значение за държавата и народа
ни.
На Берлинския конгрес през 1878 г. Западните държави, без да
имат и грам принос за освобождението на България от
многовековното и безпросветно робство, вместо да проявят милост и
съчувствие към един изстрадал народ, те демонстрират ужасяваща
несправедливост и налагат за изпълнение т. нар. Берлински договор –
договор, който раздели един народ и разкъса неговите изконни
исторически земи. Освен това той предначерта една черна поредица
от въжделения, подеми, погроми, катастрофи и стотици хиляди скъпи
човешки жертви през цялата поредица от войни – Балканската,

10. 10
Междусъюзническата, Първата и Втората световна, през които
нашето единствено желание винаги е било едно – да преодолеем
несправедливите клаузи на Берлинския договор и да обединим народа
и държавата.
Желание, което, за съжаление, не успяхме да осъществим и до
днес.
Западните държави начертаха границите на Европа и света на
конференциите в Техеран, Ялта и Потсдам през 1943-1944 г. Те
включиха държавата ни в зоната на влияние на СССР, а
същевременно и до днес ни обвиняват за нашата вярност към
социалистическите идеи.
Германия прояви своето вероломство и ограби съюзника си
България по време на Втората световна война. Това стана на първо
място чрез йезуитските клаузи на Договора за присъствието на
германските войски в България, съгласно който немските войници
получават заплатите си в български левове, като заплатата на един
техен редник е по- голяма от тази на един български генерал. Така
немците опустошават нашите пазари и изпращат всичко в гладна
Германия. Опоскват България като ято скакалци. При това голяма
част от парите са били фалшиви. Германия получава от България заем
от два милиарда златни лева, което е една огромна за времето си сума,
която не е върната до момента.
Западните държави организират през 1983 г. големият
международен заговор, известен като „Българската следа”, свързан с
атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, на който нашата държава стана
невинна жертва. Заговорът нанесе огромни икономически,
политически и морални щети на народа и държавата ни и препъна
нашето всестранно и стремително развитие до този момент, известно
като „Българското икономическо чудо”.
Не ми е известно досега някои от тези държави да е поискала
извинение от България за нечуваната подлост.
Не ми известно също нашите държавници и политици да са
поискали от тях да направят това. Затова пък са ми известни случаите,
в които българските държавници Жельо Желев и Филип Димитров

11. 11
искат прошка и извинение от организаторите на същия този заговор
за неприятностите, които българските комунисти са причинили на
„добрите” и „хрисими” западни демокрации.
Това е един от българските кошмари в най- новата ни история.
Други западни държави привикват в посолствата си в България
неопитните лидери на новите партии и сдружения по време на
преврата през 1989 г. и ги инструктират как да сменят социализма и
да реставрират капитализма. Понеже самите дипломати и пишман
учители не знаеха как става това, те просто експериментираха на наш
гръб. Затова съветите им основно се свеждаха до това какво и как
трябва да се съкрати, да се приватизира, да се ликвидира.
В резултат на тези експерименти, по време на т. нар. преход,
нашата богата и подредена държава беше тотално разрушена и
превърната в разграден двор.
В няколко телевизионни предавания лидери от силите,
появили се след преврата, в т. ч. Жельо Желев и Петър Стоянов, в
момент на разсеяност споделят, че преди всяка тяхна акция са били
привиквани в западните посолства, най- често във Френското, където,
в специално оборудвани помещения срещу видео- и звуково
разузнаване, са получавали поредния си инструктаж. Тези знакови
моменти преминаваха незабелязани покрай услужливите уши на
иначе жадните за сензация български журналисти.
След като разсипаха една добре уредена България, намираща
се сред 24-те най-развити страни в света чрез т. нар. преход,
западните държави ни докараха и до просешка тояга чрез
механизмите за присъединяване към Европейския съюз. Какви ли не
допълнителни претенции и изисквания не се предявиха към
държавата ни, все в посока от бедни да станем още по- бедни и
зависими. Капак на всичко беше затварянето на четирите реактора на
ядрената ни електроцентрала. По този въпрос особена активност и
енергичност прояви тогавашният еврокомисар по разширението Оли
Рен.
Не минаваше и месец без тази личност да не пристигне отново
в България, да маха с пръст и заплашва, че ако не затворим тези

12. 12
блокове, няма да влезем в Европейския съюз. Въпреки че всички
световни експерти и специализирани организации доказваха
многократно тяхната изправност и безопасност.
През всичките години на членството ни в Европейския съюз
новите западни съюзници създават постоянно най-различни
процесуални и процедурни пречки пред страната ни и демонстрират
двойни стандарти. В средствата им за масова информация ежедневно
се излъчват материали с негативни и нелицеприятни оценки за
страната и народа ни. Ръководните органи на Европейския съюз
много често използват България като самара на магарето на
Настрадин Ходжа и ни бият, санкционират и поучават.
От казаното дотук, което съвсем не е всичко, е видно че
великият българин Ботев е бил прав. Той е проявил гениалността си и
в случая с този частен политически въпрос - въпросът за отношението
на Запада към България.
След всичко това се очакваше, нашите управляващи да
отработят стил на достойнство, умерен оптимизъм и готовност да
казват твърдо „НЕ“ на всичко онова, което вреди на държавата и
народа ни. Да се придържат към този стил във всички случай на
взаимоотношения със западните си колеги.
Вместо това те продължават да демонстрират едно отчайващо
раболепие, угодничество, примирение и готовност да изпълняват
всичко, което им се нареди и поиска. Срещу обикновено потупване по
рамото и нищо не означаваща протоколна учтивост, политиците ни
често продават интересите на народа и държавата ни.
През годините на „ПРЕХОДА“ станахме свидетели на ред
подобни случаи, от които ни е било и срамно и болно. За да не
навлизам повече в ролята на мазохист, което е неприятно, ще
припомня само един епизод от съвсем близко време - посещението на
министър председателят Бойко Борисов в САЩ.
От това посещение Б. Борисов се завърна с голямата новина, че
американският президент нямал никакви забележки към него и
страната ни и че е доволен от нас. Нашият премиер се държеше като
ученик, получил похвала от учителя си. Американският президент,

13. 13
разбира се, е имал защо да е доволен – получил е българска територия
за военни бази и то безплатно - нещо уникално и непознато за света!
От друга страна нашите момчета военнослужещи дават здравето и
живота си в далечни страни за американски интереси.
Всичко това позволяваше и изискваше българският премиер,
вместо да се държи като провинен ученик, да изготви списък с
искания към американската администрация. Да застане пред
президента и да иска и настоява докато му се даде – на него и на
страната му. Трябваше и можеше да иска отмяна на визовия режим
между двете ни страни, да иска танкове, самолети, вертолети и
всякакво друго военно имущество и снаряжение за жалките останки
от великата българска армия. Ако беше се подготвил предварително и
искаше настоятелно, всичко това щеше да му се даде. Но това за кой
ли път в нашата история не се получи.
Ето, че дойде времето да задам големият въпрос – защо
българските държавници нямат адекватно поведение в
взаимоотношенията с колегите си от другите страни? Защо са толкова
жалки, стресирани и примирени в контактите си с тях?
Причините вероятно са няколко, в това число частни и
персонални.
Нека си представим за момент Георги Първанов с неговото
спокойствие, самоувереност, ясна и точна мисъл, ведро лице, уверена
походка, хармонична и добре развита физика и мислено да поставим
до него Желю Желев… И ще стане ясна и разбираема моята теза.
Оказва се, че това също е важно за успешната дейност на
избраното държавно лице и за страната му.
Американците знаят това и много държат президентът им,
освен с многото други качества, които трябва да притежава, да има
приятна външност и да излъчва чар и обаяние. Гореказаното го
поставям в скоби, защото то не е най-важното в случая.
Искам да посоча другите, големите причини за неадекватно
поведение на нашите политици и държавници. Тези, които имат траен
характер, дълбоки корени и действат респектиращо и травмиращо
върху тях. Ще се спра на две от тях: първата е, че колегите им са

14. 14
представители на богати и силни държави, докато ние сме малка и
бедна държава; втората причина /произтичаща от първата/ е
представата, че срещу тях стоят ерудирани и подготвени личности, с
висок морал и неповторим интелект.
Митът за богатите държави и работливите им нации и
същевременно за малка и бедна България с малко трудолюбивите си
поданици, ще разгледам на друго място. Ще направя това в отделна
глава и, по всяка вероятност, ще го развенчая.
Тук ще разгледам по- подробно темата за подготовката,
интелекта и морала на политиците и държавниците от различни
страни. Първо ще видим как стоят нещата с прословутия западен
морал и интелект. За целта ще се спра на няколко момента от
историята, по-далечната и близката.
Във върховите моменти, непосредствено преди Първата и
Втората световни войни, западните държавници и политици показаха
отчайваща некомпетентност. Те взаимно се заплитаха в плиткоумни и
срамни игри, изпълнени с коварство, алчност и егоизъм. В резултат на
това, народите на Европа и света бяха хвърлени в месомелачките на
двете световни войни и заплатиха с десетки милиони свидни жертви,
неописуеми страдания и материални щети.
Години наред, един хитър и коварен народ - гръцкият, който е
свикнал други да го хранят и обличат, върти на пръст лидерите на
Европейския съюз. Те, вместо да го пуснат да върви към пропастта,
накъдето се е запътил, продължават да го толерират и да изпълняват
неговите капризи и прищявки.
Същите тези лидери, напук на приетите от тях норми и правила за
приемане в Евросъюза, демонстрират двойни стандарти и необичайна
строгост и взискателност към новоприетите си членки България и
Румъния.
Ръководителите на европейските страни показват
некомпетентност, неподготвеност и невъзможност да се справят и с
дългогодишния проблем с ширещата се икономическа криза.
Решенията, които вземат са неефикасни и с краткотраен ефект.
Вместо да дадат простор и свобода на бизнеса и предприемачеството,

15. 15
както това се случва в Америка, Азия и други процъфтяващи райони
на света, те налагат ограничения и затруднения с фрапиращи
глупости, като например колко дълги и прави да са краставиците, за
опашките на черешите, за щастливите кокошки и т.н.
В резултат на това Европа от години наред тъпче на едно
място, докато други държави в света дърпат яко напред и нагоре.
Мисля, че казаното до тук може да ни отговори и на въпроса колко
голям е интелекта на лидерите на европейските държави и колко
висок е моралът им.
А сега ще видим как стоят нещата с тези високи ценности при
нас българите.
За уникалността и възможностите на българският ум, за
високия процент използваемост на неограничените възможности на
човешкия мозък и за нашия интелект се знае достатъчно и аз нямам
какво да добавя.
Ще се спра на феномена „КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ (ФАМИЛНА,
РОДОВА, ПЛЕМЕННА, НАРОДНА).
В наличието на такава памет може да се съмнява само
глупакът. Тя е реалност при всички животински видове – риби, птици
и млекопитаещи. Благодарение на нея малките на животните, веднага
щом пораснат и закрепнат, започват изведнъж да правят всичко
онова, което правят родителите им. Колективната памет кара
милионните стада от определен вид океанска риба да изминават
хиляди мили, за да хвърлят хайвера си там, където това са направили
техните родители.
Наличието на колективната памет беше още веднъж
потвърдено преди няколко години с експеримент, проведен от група
учени на един от островите в Тихия океан. Първоначалната цел на
експеримента е твърде ограничена и банална- да се научат стадата от
маймуни как да се прехранват. Затова пък, крайният резултат е
шокиращ. На острова живеят големи стада от маймуни, които водят
полугладен живот, въпреки наличието на многобройни плодни
дървета. Узрелите плодове просто падат на земята и стават негодни за
храна. Учените започват да обучават маймуните, една по една, как да

16. 16
измиват плодовете в океана и да ги консумират. В процеса на
експеримента те констатират, с известна изненада, но и разбиране, че
всяка следваща маймуна усвоява урока с все по-голяма лекота и
бързина. Учените изживяват истински шок, констатирайки че след
обучението на сто животни, всички маймуни на острова се оказват
обучени. Така е преоткрита една велика тайна. Тайната за
„КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ“.
Колективната памет и резултатите от експеримента, с още по-
голяма сила и възможности, са валидни и за нас, хората.
Колективната памет на българския народ е УНИКАЛНА. Тя е
съкровищница от знания, познания, прозрение и послания. Защото
идва от Древността и е притежание на един от най-старите народи на
планетата Земя.
Това е народът, спрямо който другите народи са като пеленачета. Или
в най-добрия случай, недорасли и недоразвити пубертети.
Уважаеми български политици и държавници! Заставайки
срещу колегите си от Европейския съюз и от другите държави по
света, помнете винаги, че сте представители на велик и древен народ,
че притежавате уникален ум и с нищо несравнима колективна памет.
Тези неща ви правят безкрайно силни и ви дават неограничени
възможности. Затова изправете снага, опънете рамене назад, вдигнете
глава, погледнете в очите колегите си от Евросъюза и заявете на
висок глас ясно и категорично:
Господа държавници и политици, уважаеми колеги от
братските, съюзни европейски държави:
- придържайте се строго към изградените от вас правила и
норми за присъединяване и членство в съюза и престанете да
прилагате двойни стандарти към новоприетите държави България и
Румъния;
- спрете с антибългарските прояви, изказвания и инсинуации
на държавно, дипломатическо и политическо ниво и във вашите
медии. Защото това ни обижда и ще ни принуди да ви отговорим
реципрочно. Още повече, че за вас има много какво да се каже – за
алчността, егоизма, лицемерието ви и много други неща;

17. 17
- престанете с безкрайните мониторингови доклади, спиране
на плащания по еврофондове и с другите санкции за неща, които са
характерни за всички държави с демократични форми на
управление, в това число и за вашите. Като корупцията и
престъпността, например. Нима не разбирате колко смешна,
разтеглива и неприемлива е вашата формула за “допустимите и
недопустимите“ нива на тези уродливи явления. Можем да ви
припомним и за грандиозния корупционен скандал, който се беше
развихрил след най-високите етажи на Европейския съюз, само
преди няколко години;
- оценявайки ни като най-бедната страна, прилагайте норми,
поведение, правила и мероприятия, с които да ни измъкнете по най-
бързия начин от дупката, в която бяхме натикани. Защо станахме
най-бедни, ние добре си знаем. Знаете го и вие. Достатъчно е да ви
припомним за затворените четири атомни реактора в процеса на
присъединяването ни към вас;
- обърнете внимание и дайте приоритет на икономическото
развитие и бизнеса. Осигурете простор, свобода и възможности на
предприемачите. Престанете да ги задушавате с бюрократични
чиновнически измислици;
- не приемаме егоистичните ви напомняния относно
интеграцията на циганите. Това е проблем, който не е решен и при
вас. При нас той бе изцяло решен, всестранно и кардинално, преди
повече от четиридесет години в условията на социалистическия ни
период на развитие. Ние очакваме от вас да ни кажете, или още по-
добре - да ни покажете, как става интеграцията на малцинствата в
капиталистическите общества. Вашият опит, по разбираеми
причини, трябва да е по-голям от нашия;
- мнението ни относно хомосексуалността и еднополовите
бракове е особено и не желаем да бъдем притискани по този въпрос.
Оценяваме това явление като богонеудобно, противоестествено и
дълбоко чуждо на морала на нашия древен и мъдър народ. Нека
това остане приоритет на скандинавските народи, щом това им е
присърце;

18. 18
- господа колеги и многоуважаеми държавници от братска
Германия, наша съюзница през двете световни войни, настояваме в
най-кратки срокове да ни върнете заемът, който взехте от България
в края на втората световна война;
- господа държавници и колеги от братските страни – Италия
и САЩ, настояваме да доведете до край процеса за атентата срещу
Йоан Павел – II и да покажете наяве цялата истина пред света;
- господа държавници и колеги от съседна Турция, уважаеми
комшии, предупреждаваме ви най-категорично да не включвате
България в каквито и да е било ваши ефимерни и нереални планове
за бъдеща „Велика турска империя“. Да прекратите опитите да се
възползвате от нашите сънародници с мюсюлманско
вероизповедание. Искаме и настояваме да се договорим за
междудържавно споразумение по въпроса за имотите на
прогонените от родните им места наши съграждани. Това са
условията ни за приемането ви в Европейския съюз и от тях ние
няма да отстъпим;
- господа държавници, колеги и братя българи от малката
съседна държавица, наречена Македония, предупреждаваме ви най-
категорично, че ще получите съгласието ни за членство в НАТО и
приемане в Европейския съюз, само след подписване на
междудържавен договор с подробни клаузи, с които се дават
решения по всички спорни въпроси между нас. Съзнаваме, че ако не
направим това, ще обречем страната и народа си на много
неприятности, които ще произлизат от вашата нереалистична
политика, инат и наглост от преиначаването на фактите и историята.
Аз съм дълбоко убеден, че когато тези въпроси бъдат
поставени и се работи последователно и упорито за решаването им,
респектът и уважението на другите народи към нас ще нараснат
многократно.
Убеден съм също така, че имената на българските държавници
и политици, които сторят това, ще влязат в списъците на най-
заслужилите мъже и жени, на строителите на най- нова България.

19. 19
Най- накрая ще споделя, не само с държавниците и
политиците, а с целокупния български народ, две прозрения и ще
отправя свързаните с тях послания за благото и просперитета на
народа, държавата и всички нас:
- най-големия проблем на България през последните двайсет
години, не е икономически, а духовен и в основата му стои
голямото разделение на народа и посятата сред него омраза през
годините на прехода. Това е най-голямото престъпление на хората
нарекли се „демократи“ и се нарежда пред престъплението за
разграбване на националното богатство и разрухата на страната ни;
- най-ценната част от националното богатство на една
държава е нейният народ. Без народ няма развитие, няма държава,
няма нищо.
Скъпи сестри и братя българи, да запретнем ръкави, да се
измъкнем от ямата, в която сме натикани и да тръгнем напред и
нагоре.
Ако трябва да приемем два кратки закона, подобни на Закона на
бащите на третата ни българска държава - за изтребление на
разбойниците. Ще ги наречем така:
- „Закон за ликвидиране на разделението и омразата сред народа” и
- „Закон за ускорено възпроизводство и просперитет на
българската нация”.

20. 20
ГЛАВА 1.2.
„За лудо работи, за лудо не стой”
Народна мъдрост
БОГАТИТЕ И БЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ И РАБОТЛИВИТЕ
И ПО- МАЛКО РАБОТЛИВИ НАЦИИ
Въпросът за работливите и по- малко работливите нации е
некоректен. По- правилно е да разгледаме начина на организация на
техния труд. Защото той е резултат от битието, от многовековния
опит и от извървения исторически път на отделните народи и
отговаря най- добре на техните потребности.
Аз съм дълбоко убеден в това и ще се опитам да се
аргументирам.
За по- голяма яснота и простота ще направя сравнение между
начина на организация на труда на българския народ и този на
германския. Защото Германия е една от големите държави на
западния свят и е типичен техен представител. Характерно за
германците е високата степен на специализация в стила и метода на
труд и дейности във всичките области и сфери. В това число в
стопанската дейност, материалното производство и домашния бит.
При тях работникът от пост №1 монтира вал №2 в лагерно гнездо
№3. работникът от пост №4 завива гайки №5 към болтове №6. Това
те правят през целия си трудов стаж и друго не умеят. След

21. 21
пенсионирането си те разчитат само на отработената пенсия и
социалните помощи от държавата.
Същото се отнася и за домашния бит на гражданина на
западните страни. За него е немислимо той сам да извършва
ремонтни дейности в дома си, да обслужва и поддържа личния си
автомобил и т.н. По тази причина автомобилите при тях се продават
без инструменти и оборудване.
Характерното за организацията на труда на българския народ е
неговата голяма универсалност. Може би по- голяма, отколкото е
необходимо и полезно!
За по- голяма яснота на казаното дотук, ще се спра на няколко
примера:
Преди няколко години моят син, със семейството си, беше
една седмица на гости в Италия на наша братовчедка, женена за
италианец. На сина ми му направило впечатление, че до една
незатворена врата за килер от няколко дена стояла нова брава –
ключалка. Синът ми споделил това със стопанина на вилата и
получил отговор, че последният е направил заявка пред фирма и
чака майстор за извършване на ремонта. Синът ми помолил да му се
даде отверка, но се оказало, че в домът на италианеца няма такъв
инструмент. Тогава той взел чантата с инструментите си от своята
кола и за няколко минути монтирал новата брава пред учудения
поглед на домакина. После моят син поискал нож, дялнал на
няколко места, където било необходимо, и трудно затварящата се до
момента врата легнала леко и удобно в своята каса. Това накарало
стресирания домакин да разпитва сина ми от къде е получил тези
допълнителни знания и умения, тъй като предварително е бил
уведомен за неговите две висши магистратури и специалности.
Още по- голяма била изненадата и учудването на италианеца
на следващия ден, когато синът ми се завърнал от разходка до
близкия град. Там купил гумички за два капещи водопроводни
крана, разглобил ги и поправил пак пред погледа на италианеца.
Какво е преживял последния може само да се предполага, защото
след като нашите се завърнаха в страната ни, той заявил на жена си,

22. 22
че повече не иска да му кани и води гости от България. Възможно е
да е получил някакъв комплекс за малоценност?!
Аз съм военнослужещ с високото войнско звание полковник.
По специалност съм инженер-машиностроител с висока
квалификация. След преждевременното ми пенсиониране работих
още 16 години в най- различни сектори от обществено-
икономическия живот на нашата държава. Бях директор на
охранителна фирма, служител на Държавна агенция „Национална
сигурност”, държавен служител и главен експерт по сигурността в
общинската администрация. Навсякъде се справях добре и
резултатите от моята работа бяха високо оценени.
В дома си извършвам всякакъв вид ремонти и подобрителни
дейности – шпакловам стени и тавани, боядисвам, лепя тапети,
ремонтирам водопроводни кранове и електрически уреди и пособия;
зидам стени и огради и правя мазилки; режа, огъвам и заварявам
метал и изработвам красиви решетки за прозорци, метални врати,
огради, балкони и т.н.
Извършвам ремонтни и поддържащи дейности по моя
автомобил – сменям масла и течности, правя сложни регулировки и
центровки по двигателя и ходовата част. Случвало ми се е по време
на път да отстранявам сериозни повреди по колата.
Като отида на село аз ставам селскостопански работник –
копая, засаждам, грижа се за зеленчуците и овошките. Правя
консерви, варя компоти, мармалади и всякакви други зимнини и
сладка. Правя вино, варя ракия. Зареждам мазата с всякакви храни и
благинки и изкарвам спокойно и охолно зимата.
Това, което правя аз, го правят милионите мои сънародници.
Стотици хиляди висококвалифицирани специалисти и работници
след погрома и разрухата на страната ни през 1989 г. се завърнаха
по своите села. Ремонтираха старите къщи и огради, започнаха да
обработват дворовете и да отглеждат различни домашни
животинки. По този начин те осигуряват препитанието и живота на
семействата си, въпреки рухналата ни държава. Така постъпват и

23. 23
пенсионерите, включително и доживелите до дълбоки старини 85-
90-годишни старци и старици.
Това е по въпроса за работливите и по- малко работливите
нации и народи. Няма какво да добавя повече към отговорът, който
дадох. Той е категоричен и е в полза на моя народ, българския
народ. Не знам дали има на света друг народ, който да полага
толкова труд и да изразходва такава енергия в своето ежедневие и
живот. Благодарение на тях нашия народ е оцелявал през всичките
превратности на вековете и хилядолетията.
Тук може да се постави въпросът за плюсовете и минусите на
единия и на другия начин на организация на труда –
специализацията и универсалността. Защото е безспорно, че и при
двата модела има плюсове и минуси.
Положителното за модела на специализацията е, че тя
позволява с по- малко труд и енергия да се постигнат по – високи
резултати и по- бързи успехи.
Моделът на универсалността осигурява голяма мобилност,
устойчивост и жизнеспособност на нациите и народите и им
позволява с лекота да преживяват и преминават през трудни
исторически моменти и да оцеляват.
В самото начало на тази глава аз споменах, че народите и
нациите не избират моделите си на организация на труда. Те са
резултат от техния исторически път на развитие. Ако не беше така
аз въобще не мога да си представя докъде биха стигнали западните
народи, ако със своя модел на тясна специализация им се беше
наложило да преминат през историческия път на развитие на
българския народ. Не мога да си представя и оцеляването на
българския народ след всичките катаклизми, подеми и погроми в
своята история, ако не живееше съобразно моделът на
универсалността.
Така стигнахме и до въпроса за катаклизмите, подемите и
погромите в историята на българския народ. Защо те са толкова
много, жестоки, непосилни и повтарящи се? С какво сме ги
заслужили?

24. 24
Това е един въпрос с повишена трудност.
Единият от отговорите е, че се намираме на кръстопътя на
народите. На много ветровито географско място. За съжаление това
не е пълният отговор. Има и други причини, но една от тях, за
жалост, е чисто вътрешна и основополагаща. Това е голямото
разделение на българския народ и голямата омраза, посята сред нас.
За генезиса на този съдбовен български феномен, за неговото
начало, за силите и явленията, които го пораждат, аз ще се опитам
да се спра в някоя от следващите глави. Сега ще се съсредоточа
върху въпроса за бедните и богатите държави, който толкова много
стресира нашите български политици и държавници.
За да възвърна тяхното самочувствие и достойнство, аз ще
припомня няколко факта от историите на нашия и на някои други
народи.
За да стане една държава икономически силна, всестранно
развита, заможна и богата, е необходимо наличието на редица
условия. Аз ще посоча само няколко от тях.
На първо място е необходимо нейния народ да е единен,
сплотен и да има пред себе си ясно формулирани и общоприети
цели и задачи. Избраните от него държавници и политици, при
всяко тяхно действие и решение, да си задават винаги един и същ
въпрос: „С какво това ще помогне на народа ми да живее по- добре
и да стане държавата ми по- богата?” Никога да не забравят, че те и
партиите им са краткотрайни, а народът и държавата са вечни.
На второ място е необходимо наличието на подходяща
нормативна и законова база, работеща строга и справедлива съдебна
система, силна и компетентна държавна администрация и финансов
ресурс.
На няколко пъти в нашата история тези условия бяха налице и
за кратки исторически периоди България извършваше
икономически чудеса и събираше погледите на другите народи.
Така беше през 20-те и 30-те години на миналия век.
Непосредствено преди 1944 г. бяхме жестоко ограбени и от нашия
съюзник Германия, която ни опоска като облак зелени скакалци.

25. 25
След това само за 25-30 години /между 1944 и 1974 г./ нашата
страна се превърна в една всестранно развита държава, наредила се
сред 24-те най- развити страни в света. Всичко това беше
реализирано само с ума, труда и финансовите ресурси на
българския народ. Народ, който никога от никого нищо не е
присвоявал, а е бил многократно ограбван от други.
За разлика от българската история, в миналото на редица
настоящи богати държави има много тъмни и срамни факти. Голяма
част от техните богатства не е заработена от народите им, а е
ограбена от други народи и земи в продължение на векове. Това се
отнася най- вече за държавите Испания, Англия, Холандия, Белгия,
Франция, Италия и др., въпреки че в момента една част от тях се
тресат от икономическа криза и са пред фалит.
Това е за богатите и бедните държави! Нека нашите
държавници и политици да си припомнят по- често епизодите и
фактите от историята и да застават пред своите западни колеги
изправени и горди и с необходимото високо и заслужено
достойнство.

26. 26
ГЛАВА 1.3.
„Злокобно проклятие тегне над
българския народ
от времето на покръстването.”
Народно поверие
„С омраза не се живее. Тя е едно голямо зло,
което погубва всичко около мразещия.
Накрая погубва и този, който мрази.”
Баба Денка, 1951 г.
РАЗДЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
И НАСАДЕНАТА СРЕД НЕГО ОМРАЗА
Народното поверие за злокобното проклятие, което тегне над
българския народ от времето на нашето покръстване вероятно
визира отмъщение от страна на ТВОРЕЦА.
Аз не знам дали това е така.
Вероятно на НЕГО му е безразлично с какво име го наричат
различните народи.
Безспорен е обаче фактът за съществуването на това
проклятие, както и за това, че то започва от времето на
покръстването.
Оттогава води началото си голямото разделение на силния и
могъщ народ. Защото името на проклятието е РАЗДЕЛЕНИЕТО И
ОМРАЗАТА СРЕД НАРОДА.
От историята е известно за наличието на сериозна съпротива
срещу покръстването и прилагането на голяма и неправомерна
жестокост при неговото налагане. За избитите болярски родове… За
ослепения и погубен син на владетеля и т.н. и т.н. Народът ни е бил
разделен на приемащи и съпротивляващи се на покръстването, на
богомили и небогомили и пр.

27. 27
Закономерна и неминуема е била появата на омразата сред
различните групи и слоеве на народа. Въпросът дали актът на
покръстването е заслужавал тази цена стои векове наред.
Отговорите за единната държава и народ, за езика и писмеността не
са безспорни. България е могла да има и едното, и другото без да
преминава през тази промяна.
По- голямата част от държавите и народите на света
продължават и досега да се обръщат към СЪЗДАТЕЛЯ с най-
различни имена, като БУДА, ШИВА, АЛЛАХ и др. Много от тях са
богати и силни, с могъщи икономики и всестранно развитие. Векове
след покръстването на България едно малцинство от бели хора
създаде и поддържа голяма и модерна държава сред море от
чернокожи – държавата ЮАР в Африка…
Какво получи България от покръстването и приемането на
християнството? Войните с християнска Византия не са прекратени.
Пленена е българска войска, а очите на войниците – избодени.
Страната ни пада под византийско робство, което продължава
повече от два века. Войските на християните-кръстоносци
опустошават земите на българите без угризения. Армията на
християнска Европа след като разбива мюсюлманските орди пред
стените на Виена не се спуска на югоизток да помогне на
християнския български народ, паднал под робството на жестокия
поробител. Християнските държави по време на т.нар. Берлински
конгрес разкъсват на части народа и земите на християнска
България, разпъват я на кръст и я връщат в лоното на вековния
поробител – Мюсюлманска Турция. Ще спра с изброяването на
фактите за взаимоотношенията ни с християнските народи в по-
нови времена, защото затова стана въпрос в предните глави.
Големият негатив от покръстването обаче – РАЗДЕЛЕНИЕТО
И ОМРАЗАТА сред народа, остана. Като зловещо проклятие и
кървава следа то преминава през вековете чрез колективната памет.
Вместо постепенно да заглъхва и затихва, проклятието продължава
да трови нашия народ, да спъва развитието на държавата ни и до
днес.

28. 28
Нещо повече – то беше многократно подхранвано през
вековете, а и досега, със срамни и нежелани неща, с жестоки и
кървави събития. Фатално разделени бяха държавата и народът и в
годините на османското нашествие на Балканския полуостров,
което я направи лесна плячка на дивия поробител.
През всичките години на османско робство българския народ
се дели на богати и бедни, на турчеещи се и гърчееещи се, мразейки
се помежду си. Веднага след Освобождението ни от турско робство
народът се разделя на взаимно мразещи се русофили и русофоби, на
либерали и консерватори и др. Борбата между тях е жестока, а
понякога и кървава.
Още по- страшни, срамни и кървави събития бележат новата
история на България, особено в периода от 1918 до 1944 и
следващите няколко години. Събития, които донасят само злини и
беди на народа и държавата и подхранват с нови потоци енергия
зловещия български феномен – разделението и омразата.
Понеже и на мен, като на повечето българи, ми е срамно и
болно да си спомням за тях, аз само ще ги изброя в тяхната
последователност и хронология:
- Владайското въстание през 1918 г.;
- Кървавият деветоюнски преврат през 1923 г.;
- Никому ненужното кърваво въстание през септември
1923 г.;
- Неправомерно жестоката разправа на държавната
власт с въстаниците, използването на войската и
артилерията, потопяването на шлеповете, препълнени
с въстаници в р. Дунав;
- Ужасяващият със своята жестокост и
противоестественост отмъстителен акт на
Българската работническа партия – взривяването на
църквата „Света Неделя” през 1925 г.;
- Недостатъчно развитото и исторически ненужното
съпротивително и партизанско движение през
периода 1941-1944 г. - ненужно, защото

29. 29
историческото развитие на България беше
предварително предначертано от световните лидери
на техните срещи в Техеран, Ялта и Потсдам;
- Неправомерната сила и жестокост на тогавашната
власт срещу това съпротивително движение,
проливането на много кръв. В акциите е включена и
българската войска с цялата си мощ, опожаряват се
имоти, избиват се фамилиите на партизани и ятаци,
разстрелват се деца… Покъртителен е случаят с
разстрела на децата от омуртагското село Ястребино,
най- малката жертва от които – седемгодишния
Стойне, със сълзи в очите се обръща към палачите си
с думите: „Чичко, не ме убивай. Аз ще слушкам”.
- В годините непосредствено след 1944 г. новата власт
не се въздържа от акта на отмъщението. Извършват
се нови убийства. Много хора са вкарани в затвори и
концлагери.
В разговор с моя дядо Филчо /Филчо Ганев Филчев/ по
определен повод през далечната 1958 г., той каза следното:
„Фашистката власт беше омръзнала на народа. Тя пося много
омраза и разделение сред хората. По същество тя водеше
гражданска война в страната. Колкото повече наближаваше нейния
край, толкова тя оглупяваше и озверяваше. Такива неща не се
прощават от народа. Там, където има омраза, злоба и разделение,
може да съществува само разруха. Тежко и горко на такъв народ,
държава, семейство, каквото и да е то… На това трябва да се сложи
край! В противен случай сме загинали като нация.”
Малко бяха хората като дядо и татко, които даваха пример и
излъчваха позитивни послания за помирение и разбирателство,
съединение и обединение на народа. През споменатата вече 1958 г.
аз попитах дядо защо той и татко простиха на човека, който
направил донос срещу тях през лятото на 1944 г. и заради когото
цялата ни фамилия е можела да загине. Тогава дядо отговори по
следния начин:

30. 30
„Филчо, българският народ е тежко болен. Причината за
болестта е омразата и разделението между хората. Нужно е да се
започне незабавно лечение. За тази цел е необходимо всеки едни от
нас да даде своя принос чрез опрощение, доброжелателност и
добронамереност. Аз и баща ти дадохме своя принос. Надявам се и
другите хора да направят това! Какво щеше да стане с чичо ти
Пеньо и семейството му, ако го бяхме оставили да върви натам,
накъдето се беше запътил? Той щеше да изгние в затворите,
семейството му да се свие в черупката си и омразата да завладее
техните сърца. А сега всички работят в колектива на стопанството.
Пеньо е един от добрите бригадири. Със своя труд създават стоки и
услуги за народа и страната ни, както и радост за своите сърца.”
Тези думи на дядо ми, казани преди повече от половин век в
едно далечно ямболско село, са толкова актуални и днес.
Дано да има кой да се вслуша в тях!
За един кратък исторически период – от 1950 до 1989 г.,
омразата и разделението бяха задушени, усмирени и затворени в
кутията на Пандора. Защото там е тяхното място! Сред народа
пуснаха корени и израснаха цветята на добродетелите, на
доброжелателността и добронамереността, доверието и
приятелството, съединението и обединението. За 25–30 години
нашият сплотен народ извърши чудеса и с ясно определени цели,
задачи и общоприета програма изгради модерна и всестранно
развита държава, която се нареди сред 24-те най-богати страни в
света.
За дълбоко съжаление, кутията на Пандора беше отново
отворена от нареклите се демократични политически сили и техните
неопитни лидери. Те дойдоха през съдбовната 1989 г. на вълната на
омразата, негативизма, отрицателните очаквания и разрушителни
нагласи. Разделянето на народа и посяването на омразата бяха
издигнати от тях като мярка за всичките им дела. Това е тяхното
най- голямо престъпление пред народа и държавата. Пред него
бледнее дори престъплението, довело до ограбването и
разрушаването на нашата подредена и богата страна.

31. 31
За просперитета и положителното развитие на България обаче,
освен че е необходимо да се сложи край на разделението и омразата,
трябва да се реши още един неотложен и съдбовен въпрос. Това е
въпросът за демографския срив и стопяването на българския народ.
Защото народът е най- ценната част от националното
богатство на всяка държава.
Без народ няма държава! Няма нищо!

32. 32
ГЛАВА 1.4.
„Най- ценната част от националното
богатство на една държава е нейния народ”
Често използван цитат от
баща ми Дончо Филчев Ганев
НАЙ- ЦЕННАТА ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНОТО
БОГАТСТВО
НА ЕДНА ДЪРЖАВА Е НЕЙНИЯ НАРОД
По време на един обикновен разговор с баща ми през
далечната 1965 г., той най- неочаквано ме попита: „А ти знаеш ли
коя е най- ценната част от националното богатство на една страна?”
Аз дадох прибързан отговор, че това е нейното производство –
промишленост, селско стопанство, туризъм, както и културата,
географското положение и т.н. Той ми опонира и каза следното: „А
защо тогава Германия след тоталния погром през двете световни
войни възкръсна като птицата Феникс буквално от пепелта и
развалините и изправи ръст след толкова кратък период от време?
Най- ценната част от националното богатство на всяка страна е
нейния народ. С неговия потенциал, образование, умения,
способности и квалификация, както и с дисциплината и
сплотеността си.”
Много често, когато наблюдавам поведението на политиците в
Парламента и на държавниците в страната и навън, когато слушам
техните решения и изказвания, аз ги сравнявам с душевността,
манталитета и начина на живот на дядо и татко. В тези случаи в мен
винаги възникват повтарящи се парливи въпроси: „Какво става с
днешното човешко общество? Не се ли изражда то? Защо двамата

33. 33
мъже, баща и син, единия с начално образование, а другия – с
прогимназиално, сравнени с днешните политици и държавници с
висше образование, титли и звания, изглеждат като титани със
своите думи и, най- вече, с делата си.
Как е възможно един човек да се нарича политик и държавник
и да се хвали с километрите построени магистрали, ремонтирани
пътища, с метрото, с тунелите и др. подобни в момент, когато
народът, поверил му високата длъжност, се топи като снежен човек
и изчезва с невероятна бързина по редица причини – емиграция,
повишена смъртност, ниска раждаемост и пр. И как е възможно да
не се вземат спешни мерки и решения, да се проведат крупни
мероприятия за пресичане на това съдбовно за българския народ
явление?
Ще останат ли живи българи след няколко десетки години,
които да се движат по тези пътища?!?
Слушам изказванията на политици и държавници, които с
необмислена лекота, едва ли не с хвалба, говорят за стотиците
българи, напуснали страната и отишли да създават стоки, услуги и
национално богатство в други държави. С умиление посочват
няколкото милиона лева, изпратени от емигрантите в България като
помощ на нуждаещите им се родители и роднини. Слушам ги, немея
и се чудя дали политиците и държавниците не знаят, че нашите
сънародници заработват в чуждите държави национално богатство
за 20-30 милиарда евро годишно, даже и повече... Или може би
знаят, но си мълчат, за да прикрият собствената си немощ, бездарие
и безхаберие…
И тогава си казвам защо тези милиарди да не бъдат
заработвани в България, за държавата и за всички нас?! Кога най-
сетне ще се заработи в посока излизането на България от
националната катастрофа, която и беше причинена от дълбоко
погрешния и разбойнически преход от социализъм към
капитализъм. Не знаят ли държавниците и политиците, че след
нанесения погром върху държавата ще ни бъдат необходими поне

34. 34
30-40 години, за да достигнем нивото на развитие и прогрес от 1989
г.? Ако въобще го достигнем…
Защо работата по възстановяването на България не започне от
днес? Защо не е започнало още вчера, онзи ден или още пред 10-15
години?
Питам се, но няма откъде и от кого да получа отговор!
За съжаление и това не е цялото престъпление на появилия се
след преврата политически и държавнически „елит” на страната.
Уродливият феномен „разделение и омраза” се проявява във всички
сфери на икономическия, политическия, обществения, духовния и
всяка друга форма на живот в страната ни. Аз нямам възможност
дори да ги изброя, но ще се спра само на тези от тях, които имат
пряко отношение към основния въпрос. Въпросът за
необходимостта от помирение, единство и сплотеност на народа ни.
От разбирането, че всеки човек е един малък свят, частица от най-
цената част от нашето национално богатство.
През годините на прехода след 1989 г. станахме свидетели на
престъпно игнориране и отрицание на тези безспорни истини.
Вместо грижа за отделния човек, изпълнените с омраза и безхаберие
политици и държавници „отлюспваха” цели слоеве от народа,
режеха и захвърляха ваши* и ивици от единната му снага.
Разрушиха армията и изхвърлиха на улицата стотици хиляди
военнослужещи. Лишиха националното ни богатство от една много
ценна негова част – високо квалифицирана, с редки качества и
умения. Никой от държавниците и политиците не се сети да се
възползва от това богатство. От това се възползваха, за жалост, само
охранителните фирми.
Беше хвърлена много омраза и злоба срещу специалните
служби. Тя бяха смачкани и унизени. Смачкани, унизени,
низвергнати и „отлюспени” бяха още много големи слоеве от
народа – кадровите служители, информаторите, агентите и всички,
които по някакъв начин са имали контакти и взаимна работа със
службите. Голямото мнозинство от тези хора са високо подготвени
специалисти в най- различните области от живота на нашето

35. 35
целокупно общество – инженери, лекари, юристи, хора на културата
и изкуството, дипломати от най- висок ранг, в т.ч. и посланици.
Никой от държавниците и политиците не се замисли колко и
какво е струвало на страната и народа ни тяхната подготовка. Какво
губим сега и в бъдеще от тази омраза и разделение. Защо сегашният
елит не знае /или се прави, че не знае/ елементарни и общоизвестни
неща като например:
- специалните служби без агенти и информатори са
слепи, глухи, неефективни и безполезни;
- за всички други страни в света, най- вече в т. нар.
„велики демокрации”, работата в специалните
служби и сътрудничеството с тях, е въпрос на чест и
гордост за всеки един гражданин, в т.ч. и за
ръководните личности като президенти, губернатори,
сенатори и пр.;
- всяка една от тези страни използва своите посолства
за събиране на необходимата информация. Това се
прави от служители „под прикритие” и със
съдействието и помощта на останалия персонал.
Най- голяма вина за отварянето „кутията на Пандора” в
България безспорно имат т. нар. „демократични сили”, обединени в
техния съюз СДС. Те дойдоха от улиците с много омраза,
негативизъм и разрушителна стихия. Разрушиха всичко, до което се
докоснаха, разединиха народа на взаимно мразещи се части.
* ваши – парчета от кожа, турцизъм
Направиха опит да разединят дори такива принципно неразделими
институции като Църквата и Армията с т. нар. „Алтернативен
синод” и „Легия Раковски”. Най- накрая омразиха и разединиха себе
си и се разпаднаха на жалки крила и перца.
И както казваше моята баба преди 60 години: „С омраза не се
живее. Тя е едно голямо зло, което погубва всичко около мразещия.
Накрая погубва и този, който мрази”.

36. 36
Аз ще се спра на още една характерна наша отрицателна черта,
с тежки и разрушителни последствия, благодарение на която нашата
история е низ от подеми и погроми. Това е стремежът на всеки
новодошъл на власт /независимо държавник или началник/ да заяви,
че всичко направено досега е лошо и погрешно. Че трябва да се
разруши и да се започне наново… И започва първо с
разрушаването…
А „златното правило” гласи, че първо трябва да се направи
новото! След като измине малко време в състезание със старото и
когато новото покаже своята жизненост и предимство, едва тогава
да се разрушава завареното /ако, разбира се, това е нужно/.
Вероятно ще се стори странно след всичко, казано дотук, че аз
съм оптимист за бъдещето на България и народа ни.
Автомонтьорите, монтьорите на всякакъв вид техника и
притежателите на автомобили знаят, че най- трудното при ремонта е
да се открие причината за повредата. След това е лесно, защото има
най- различни възможности за нейното отстраняване. Това се отнася
и за тежкоболния човек, за когото най- накрая се намира лекар-
специалист, който поставя правилната диагноза и започва
оздравителния процес. Същото важи и за човешкото общество.
Аз поставих диагнозата на тежкоболния български народ и
очаквам неговото оздравяване и възстановяване.
Налице са редица други благоприятни фактори и причини,
които ми дават основание да вярвам в доброто бъдеще на България
и да напиша една оптимистична теория за нашия народ. Това ще
стане в последната глава на този раздел.

37. 37
ГЛАВА 1.5.
„Аз съм създаден по образец и подобие
на Господ Бог и изпълнен с божественото
дихание на живота”
„Аз съм част от вечното жизнено начало
и от нищо не се боя”
„Аз съм изпълнен с мъдрост, знания, прозрения
и послания, защото идвам от
древността.”
ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ
НАРОД
Философите считат, че сегашната земна цивилизация в
своето движение по спиралата напред и нагоре, навлиза в нови, по-
висши сфери на живот и духовност. Сфери, в които ще настъпят
дълбоки промени в обществено-икономическите отношения и в
начина на възприемане на околния свят. Сегашната форма на
управление, наречена демократична, в името на народа /демос/, ще
бъде забравена, защото тя не е народна, а е в услуга на богатите и
престъпниците. Човечеството ще приеме и заживее с нова
философия. Нейната основа ще бъде РАВНОВЕСИЕТО.
Семафорите по пътя на движение към равновесието са
компромисите и разбирателството, добронамереността и
доброжелателството, обичта и любовта, съединението и
обединението.
Плодовете на равновесието са още по- прекрасни и
примамливи. Те са свободата и красотата, организираността и
подредеността, благоденствието и благополучието, всеобщата и
пълна ХАРМОНИЯ.
Аз вярвам, че нашият народ ще бъде един от първите, които
ще приемат новата философия и ще тръгнат по пътя на

38. 38
равновесието. Аз съм убеден в това, защото се основавам на редица
силни аргументи:
І. Българският народ притежава голяма мъдрост, знания и
прозрения, пренесени с колективната памет от древността. Той е
един от най- старите народи на сегашната човешка цивилизация.
Народът ни ще започне пръв движението по пътя към
РАВНОВЕСИЕТО, дори ако се наложи началото да бъде поставено
със закон, приет на референдум, закон – кратък и категоричен,
подобен на закона, приет от бащите на Третата българска държава
за изкореняване на разбойничеството, появило се непосредствено
след Освобождението и приело застрашителни размери. Той би
могъл да има следния вид:
ЗАКОН ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА РАЗДЕЛЕНИЕТО И
ОМРАЗАТА
СРЕД БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Член 1. Всеки, който с думи и дела, с действия или
бездействия предизвика и допуска омраза и разделение сред
българския народ, независимо от положението и длъжността, която
заема в държавния, политическия, икономическия и обществения
живот на страната, се осъжда на 15 до 20 години строг тъмничен
затвор и конфискация на цялото имущество.
Член 2. Всеки, който с действия или бездействия разрушава
части от изграденото до момента национално богатство на страната,
без да го е заменил с нещо ново, което в продължителен период от
време е доказало своите предимства и жизнеспособност пред
старото, се осъжда на 10-15 години строг тъмничен затвор и
конфискация на цялото имущество.
Възможно е и да не се стигне до такъв закон. Аз считам, че
началото на консолидацията на нашето общество е поставено.
Първите хора на държавата – президентът и премиерът вече
заговориха за националната сигурност и опасностите, които
произтичат от разделението на народа и ширещата се омраза. Те

39. 39
дават сигнали за необходимостта от компромисност и
разбирателство, за съединение и обединение на обществото.
Призовават, макар и още плахо и несигурно, за повече ХАРМОНИЯ
в живота на нашата държава. Всичко това е радостно и
обнадеждаващо, защото се правят първите крачки по пътя към
новата философия. По пътя към РАВНОВЕСИЕТО.
В същото време горната констатация ми дава повод да се
полаская и да помисля, че аз също имам дял за началото на
положителните процеси. През есента на 2012 година излезе от печат
моята книга „Денят на главния конструктор”. Тя, подобно и на
настоящия ми труд, е пълна с прозрения и послания за
доброжелателство и добронамереност, за съединение и обединение
на нацията ни. Ето защо аз подарих 150 екземпляра от книгата и я
пуснах сред народа през месец септември 2012 г. Направих това
доброволно и безвъзмездно. Защото искам да помогна на моя народ.
Вярвам, че феноменът „100-те маймуни” е валиден и за
човечеството. И то в невероятно по- големи мащаби и размери.
В списъка на хората, които получиха екземпляр от книгата,
освен моите роднини, близки, колеги и познати, са и много лидери
на политически партии, изявени депутати и държавници, в т. ч.
министри, премиери /Бойко Борисов и Пламен Орешарски/,
председатели на Народното събрание /Цецка Цачева, Михаил
Миков/, президента на Република България Росен Плевнелиев.
ІІ. Българският народ многократно е показвал, че когато е
съединен и обединен и има ясно формулирани цели и задачи пред
себе си, с общоприета програма за действие, е способен да прави
чудеса, да твори история и да реализира постижения, които са
смайвали света и са събирали погледите на нациите. За да се
аргументирам, аз ще изброя само няколко исторически момента, по
реда на тяхната хронологическа последователност:
1. Само шест години са необходими на българския
народ след Освобождението си да изгради модерна
държава със силна армия, която през 1885 г.