The module teaches the basics of the economic definition of “social infrastructure”, as well as its role and place as an element of territorial systems in urban areas, and organization of functions of different subsystems, that are part of social infrastructure. Knowledge is obtained of the typology of public buildings and complexes’ and of their spatial localization in urban, suburban and nonurban areas. Attitude is shaped towards the real image of the city and its structure.
Principal lecturer: Assoc. Prof. Dr. Arch. Valeri Ivanov
14. УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ
АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ГРАДОУСТРОЙСТВО
СПЕЦИАЛНОСТ УРБАНИЗЪМ
МОДУЛ СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА
МАГИСТЪР II КУРС
РАЗВИТИЕ НА ЦГЧ – ГРАД
НОВИ ИСКЪР
Изготвили:
Юлия Лилянова Ф№ 50066
Стефан Стайков Ф№ 50067 Ръководител на проекта:
Елеан Гагов Ф№ 50068 доц. д-р. арх. Валери Иванов
15. Географска характеристика
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Район "Нови Искър" се намира северно от София. Включва гр. Нови Искър с
кварталите; Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев, Гниляне и селата: Балша,
Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован,
Подгумер, Световрачане и Чепинци с постоянно население около 26 200 души.
Обща територия - 220 000 дка., ниви - 78 532 дка., естествени ливади - 8 769 дка.,
пасища - 10 040 дка. и горски територии - 74 266 дка. Района е естествента врата от
Столицата към живописното Искърско дефиле по протежението на жп. линията
София – Мездра
РЕЛЕФ
Релефът на земната повърхнина, върху който са разположени град София и
Софийска голяма община, се отличава с подчертано разнообразие. Надморската
височина се изменя от около 500 m при гр. Нови Искър до 2290 m на Черни връх.
Разчленението на релефа в Софийското поле не е голямо, което е причина за
16. наличието на удобни терени за застрояване извън ценните за земеделско ползване
земи.
Релефът, върху който е разположена територията на Софийска голяма община,
може да бъде поделен на следните геоморфоложки единици: котловинно дъно,
планински подножия и подножни стъпала, склонове и склонови стъпала на
прилежащите планински системи, билни гърбища и долинни дъна.
Дъното на котловината е заето с обширното Софийско поле. Преди около 8 млн.
години то е било езеро, което се оттичало на северозапад в посока на днешната р.
Морава, към тогавашното Панонско море. Преди около 1 млн. години отточният
канал на северозапад е бил затлачен с наноси. Движенията на земната кора в
комбинация с редица други процеси са причина езерната вода да пробие път към
тогавашния Ломски (Предкарпатски) морски басейн. Това е станало чрез всичането
на водите в изоставено от по-стари геоложки епохи речно корито в района на кв.
„Курило" на гр. Нови Искър. Ерозионното удълбаване на това корито ускорило
осушаването на Софийското езеро. Изтичането на езерото протекло на три етапа.
Между тези етапи площта на езерото намалявала. Тази етапност може да се
проследи на старите топографски карти, на които личат три терасни нива с различна
относителна височина по направлението кв. „Лозенец" - кв. „Малашевци". Най-
високата езерна тераса е известна като Лозенецка. Днес това терасно ниво е
представено във вид на отделни петна в пространството от Симеоново до Иваняне.
Именно тази тераса показва разположението на периферията на дъното на
някогашното езеро, когато неговите води са имали максимална височина.
Относителната височина на тази езерна тераса е около 40 - 50 m над съвременното
долинно дъно на р. Искър. След максималната Лозенецка фаза нивото на езерото е
започнало да се понижава. Фрагменти от моделираната брегова линия на
тогавашното езеро се наблюдават при Лозенец, Голяма и Малка Коньовица и
Слатински редут. Преди около 500 хил. години снижаването на езерното ниво
спряло и за едно по-продължително време от около 300 хил. години се оформила
нова подводна езерна тераса. Днес тази тераса показва разположението на
границите на тогавашното езерно дъно. Терасата се намира на височина от 18 до 24
m над съвременното легло на р. Искър. Това терасно ниво най-добре се разкрива
при кв. „Слатина", поради което носи името Слатинско ниво. Върху него е застроена
значителна част от градската територия. Тази тераса личи добре около площад „Св.
Александър Невски", в кварталите „Красно село", „Красна поляна" и около
Централния затвор. На много места Слатинското терасно ниво се отделя чрез
стръмен откос към следващото по-ниско ниво. Това означава, че оттичането на
езерните води след втората фаза е протекло бързо, за да се установи преди около
150 хил. години на последния си стадий. Този последен стадий подсказва за малките
размери на тогавашното езеро. Слатинската езерна тераса се намира на височина
от 12 до 15 m над днешното легло на р. Искър и е най-широко разпространена.
Върху нея е застроена основната част от довоенна София (около булевардите „Цар
Освободител", „България", „Сливница"), както и кварталите „Захарна фабрика",
„Модерно предградие", ниските части на жк „Люлин" и др. Това дало основание на
първите геоморфолози, проучвали котловината, да нарекат тази тераса „Софийска".
Последният етап от изтичането на езерните води е протекъл преди 18-12 хил.
години. От най-ниските части на тогавашното езерно дъно днес са останали малки
по площ блата в поречието на р. Искър и Лесновска река (р. Стари Искър) между
Кумарица и Равно поле. В резултат от осушаването и свързаната с него промяна на
ерозионния базис реките, които се вливали в него, се всекли от 3 до 5 m в езерните
наслаги, като са моделирали т. нар. „заливни тераси", които са акумулатори на
подпочвени води.
17. КЛИМАТ
Климатът на София се формира под влияние на процесите, които протичат в
глобалната климатична система на Земята. Специфичните черти на „Софийския"
климат се определят от влиянието на три основни фактора: радиационен,
циркулационен и физикогеографски.
Първостепенно значение за климата на София има количеството на слънчевата
енергия, достигащо до земната повърхност. То зависи както от географската
ширина, така и от режима и разпределението на облачността, от степента на
замърсеност на атмосферата над града и изложението на оградните склонове на
котловината.
Радиационният фактор може да бъде представен чрез радиационния баланс на
земната повърхност. Приходната част на този баланс се формира от количеството
на т. нар. „сумарна радиация", представляваща сума от достигащата до земната
повърхно ст „пряка" и „разсеяна"
слънчева радиация. Разходната част на радиационния баланс се формира главно от
ефективното излъчване на земната повърхност. Средногодишните стойности на
сумарната радиация за София са около 121 ккал/кв.см. С увеличаване на
надморската височина по склоновете на Витоша количеството на сумарната
радиация намалява, което се дължи на увеличаването на облачността. В годишния
ход на сумарната радиация се регистрира максимум през юли и минимум през
декември. През последните десетилетия е отбелязана тенденция към намаляване
на стойностите на пряката радиация през летните месеци в резултат от глобалните
промени в атмосферната циркулация. Замърсеният градски въздух също причинява
както намаляване на пряката радиация, така и загуба на биологичноактивната
ултравиолетова радиация. Средногодишната стойност на ефективното излъчване
(разходната част на радиационния баланс) в София представлява около 40% от
сумарната радиация. В режима на ефективното излъчване се наблюдава максимум
през лятото (август) и минимум през зимата (декември и януари). Средногодишната
стойност на радиационния баланс (разликата между сумарната радиация и
ефективното излъчване) в града е около 47 ккал/кв.см Радиационният баланс в
София е отрицателен през декември и януари, а във високите части на оградните
планини - от ноември до април. Той формира основния източник на топлина за
системата земна повърхност - приземен въздух, от което зависи температурата на
въздуха.
Демографска характеристика
Прогнозно население в 2020 г. около 18 000 д. около 2 000 д. временно
пребиваващи във вилни зони и възможности за далекоперспективно нарастване до
около 30 000 д.
По време на турското робство, сведения за селищата и хората, които са ги
населявали, можем да почерпим от някои документи за данъци и налози. Така
18. например, през 1446 година в подробния опис на поземлените владения в
Софийско, е отбелязано село Славовци - с 10 домакинства и една вдовица, което
принадлежи на командира Солак Али, Кумарица – 38 домакинства и три вдовици,
което принадлежи на Махмуд, и Курило – с 46 домакинства и шест вдовици, което се
е владеело от Дурсун.
Население към 2006г по райони, населени места и домакинства
Населено място Брой население Брой домакинства
гр. Нови Искър 13588 4690
Удобното географско положение и зараждащата се индустрия, оказват решаващо
значение за развитието на селищата, които през 1974г. са обединени в град Нови
Искър. Бързото развитие се потвърждава и от увеличението на населението. За
1946-1975 година населението се е увеличило с около 10 500 души или
средногодишно с 37%.
Демографското развитие на всяко едно селище е пряко свързано с историческото и
стопанското му развитие. Както вече беше споменато, четирите селища, които
образуват град Нови Искър, са били населени от дълбока древност, като официално
се счита, че първите заселници са били славянски племена. През отделните
исторически периоди, населението не е търпяло съществени промени, като брой и
етническа принадлежност. Едва през първата половина на ХХ век се забелязва
съществено демографско развитие, което се дължи на зараждащата индустрия и
удобното транспортно-географско положение на района. Заселването на Курило,
Кумарица, Славовци и Гниляне, започва по-активно през 30-те, 40-те години, когато
вече врати са отворили и първите фабрики, но най – масовото заселване е 50-те –
60-те години.
Заселниците са предимно от селата по Искърското дефиле и от старопланински
села в околността. Друга част от населението на града са дошли от Северна
България – предимно от Ломско, Монтана, Видинско. Друга голяма група преселници
са дошли от близките села в Софийското поле. Най-общо взето може да се каже, че
хората, заселили се в района са дошли предимно от Северозападна и въобще от
цяла Западна България.
Първите официални данни за броя на населението в четирите квартала са от 1934г.
- 4 249 души. През 1946г.– 5 043 души, а 10 години по-късно – 8 865. През 1965г. -
населението е вече 12 267 души. По окончателни данни от преброяването на
02.12.1975г. град Нови Искър наброява 14 064 души. За периода 1946 – 1975
населението се е увеличило с около 10 500 души или средногодишно с 37%. В
годините след 1975г.– в следващите 10-15 години броя на населението остава почти
непроменен, като от 1989 година се наблюдава и намаляване броя жителите на
града, за да достигне през 1994 година – 13 521 души. През 1995г., населението е 13
581 души. Това малко увеличение се дължи преди всичко на положителната
миграция за града в последните години. Ако разглеждаме периода 1985 – 1995
година данните за броя на населението, темпа на прираст показва ясно, че
населението намалява: -3,9%. В следващите 10 г. населението остава подчти
непроменено като варира между 13 500 -13 600 души
Застроената жилищна площ за града е 273 800 m2, броя на жителите е 13 581, при
което получаваме гъстотата на обитаване: 20 m2 / жител.
Сравнявайки географската гъстота на града с тази на страната, стигаме до извода,
че гъстота на Нови Искър е 3,3 пъти по-голяма. Като се има предвид, че
19. селскостопанския фонд на града е 24 942 дка, на човек от населението се падат
приблизително 1,8 дка селскостопанска земя.
Заетостта на населението зависи преди всичко от възрастовата структура на
жителите. През 1994 година трудоспособното население е 60,4% от цялото
население, подтрудоспособно – 14,7% и надтрудоспособно – 21,9%. За сравнение
през 1975 година, трудоспособното население в града е 56,5%.
Най-голям дял от активното население на Нови Искър е заетото в промишлеността –
66,8%. На второ място са заетите в сферата на услугите и транспорта – общо 15%.
При териториалното разположение на работните места се наблюдава
диспропорция, поради факта, че те са съсредоточени предимно в кв. „Курило”.
Както в цялата страна, така и за града безработицата е един от големите социални
проблеми. През последните години, освободените са предимно от промишления
сектор, и по точно от Керамичния завод, „Зебра”, „Минстрой” и други. Друга
тенденция, която се наблюдава е големия процент на младите хора, 18-25 годишни,
които са без работа.
Струпването на значителен брой население в трудоспособна възраст, са
неблагоприятни фактори за формиране на трудови ресурси в перспектива.
В служба „Деловодство” на общината в град Нови Искър, нямат данни за броя на
разводите, което прави невъзможно изчисляването на разводимостта, а от там и на
устойчивостта на браковете.
На 04.12.1992г. при преброяване на населението в община Нови Искър, са се
получили следните данни за образователно равнище на жителите: при постоянно
население 15 544 души, 919 са с висше и полувисше, със средно специално „СПТУ”,
средно-гимназиално – 5 767, с основно – 5 304, а с начално образование и
неграмотни са – 3 557. Отказали да съобщят за нивото на образованието си са 812
души. Изхождайки от тези данни, едва 5,9% от населението на общината са с висше
и полувисше образование, 37% - със средно, 34% с основно и 22,8 са с начално
образование или неграмотни. Веднага прави впечатление ниската степен на
образованост сред населението. Броят на хората с начално образование и
неграмотните надхвърлят близо четири пъти броят на висшистите.
Към 31.12.1995г. за град Нови Искър е посочена положителна миграция. Общо 149,
мъже – 60, жени – 89. Положителната миграция е резултат от засиленото, в
последните години заселване в града. Териториалната близост на град Нови Искър
до град София, удобните транспортни връзки и относително развитата
промишленост, обуславят интензитета на трудовите миграции. Ежедневно от
местоживеенето до местоработата мигрират кръгло 7 900 души, от които 76%
изходящи, а 24% входящи. Главен притегателен център на трудови ресурси е град
София, където работят 99% от общия брой на изходящите.
Общия брой на идващите на работа в град Нови Искър, трудови кадри – 1924, е 3
пъти по-малък от този на изходящите. От София за Нови Искър ежедневно пътуват
1600 души, или 84% от всички входящи. Това са предимно високо квалифицирани
работници и специалисти. Друга част от входящите са предимно от селата по
Искърското дефиле и са заети предимно в промишлеността.
Анализът на демографските показатели, позволява да се направят следните
изводи:
- град Нови Искър попада в групата на малките градове;
- естественото движение на населението в града, доказва и общата тенденция за
страната, т.е. нарастване на отрицателния естествен прираст, което естествено
води до намаляване броя на населението, като в последните години населението се
е стабилизирало и дири в някои райони е нараснало.
- на лице е и влошаване на възрастовата структура и произтичащото от нея
20. застаряване на населението, ще оказват неблагоприятно влияние върху
формирането на трудови ресурси в перспектива. Като тук също в някои квартали
последните 5г. се наблюдава увеличение на раждаемостта. (табл.5)
.Архитектурно - морфологична характеристика
Град Нови Искър е застроен предимно с ниско етажни ендофамилни къщи от по 2-3
етажа. Има на няколко места изградени и панелни блокове, които обаче са
изолирани от града.
Застрояване в града се наблюдава и днес. Много хора строят къщи, като обаче по
голям процент от тях са вав вилните зони на стара планина. За разлика от старите
къщи , новите са с по голями огради с което е прекъсната връзката Къща – Улица
,като по този начин е наблегнато на по-голяма индивидуалност и независимост.
Старите къщи са предимно едноетажни, с ниски немасивни огради , отворени към
улицата и подсилващи отношението Къща – Улица.
В град нови искър се срещат и двата типа обитаване – формално и неформално,
като се наблюдават както нискоетажни еднофамилни къщи, така и апартаменти в
панелни блокове.
В града като и в околностите му има много архтектурни паметници - църкви и
манастири. Едни от най- значимите са Балшенски манастир "Свети Теодор
Стратилат", Обрадовски манастир "Св. Мина" и Курилския манастир "Свети Иван
Рилски" - основан през ІХ-Х в, който може да се счита за един от най-старите
манастири в Софийската епархия. В него са запазени и до днес образите на
Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Константин и Елена, сцените - Новозаветната
Троица, Избиването на младенците, както и едно Четвероевангелие, отпечатано във
Влашко. Черквата (15х5,50 м) е еднокорабен, едноапсиден храм с два притвора.
Запазени са ценни стенописи в наоса (от 1596 г.), вероятно рисувани от Св. Пимен
Софийски.
Урбанистична диагноза
Близостта до София:
- Прави Нови Искър притегателно място за хората, които търсят
професионална реализация в столицата и в същото време спокойно и
привлекателно място, заселвайки се в самостоятелни еднофамилни къщи с
цел по-спокоен, по-независим и по-сигурен начин на живот;
- И главните транспортно-комуникационни връзки, които свързват столицата
със северна България са предпоставка за развитието на промишленост,
търговия и обслужващия сектор и осигуряване на работни места.
Наличието на множество културни обекти:
- създава препоставки за развитието на културния туризъм;
- дава възможност за кандидатстване в различни проекти по програми за
опазване на културното наследство и привличането съответно на инвестиции.
Благоприятните природо-географските условия:
- развитие на еко-туризъм (еко пътеки, конна езда)
- наличието на открити минерални извори в кв. Кумарица, кв. Гниляне, с.
Кътина, с. Чепинци и с. Световрачене са предпоставка за изграждането на
множество балнеоложки центрове;
- развитие на селско стопанство
21. - изграждане на различни спортно-атракционни съоръжения (футболни игрища,
голф игрища и др.)
Функционална характеристика
Система обитаване
- Характеристика на жилищния фонд- в района на община Нови искър преобладават
главно масивни жилища. Полумасивните и паянтовите сгради са предимно
стопанските построики. Можем да заключим, че:
1. жилищната площ на едно лице е достатъчна за нормалното му съществуване
2. окoло двама души живеят в едно жилище
3. на човек се падат по 32 кв. м. полезна площ, което да ва възможност да се развие
аграрния сектор
- Структура на жилищния фонд- преобладаващите сгради са с нискоетажно
индивидуално застрояване в отделни урегулирани имоти. Сградите за колективно
обитаване са изключение. Те представляват предимно панелни блокове изградени в
имотите около производствените зони. Блоковете естетически не се вписват в
заобикалящата ги среда и стоят като изкуствено сложени.Има и свободни терени,
които могат да се използват за разрастване на жилищните територии.
- Вид собственост- предимно собствеността е частна, малък е процента на
общинската и държавната
- Данни за жилищните условия- открояващ се проблем е големият брои на жилища
със септична яма, т.е. с външна тоалетна, които е почти равен на броя на жилищата
с тоалетна вътре. Друг проблем, които се откроява е липсата на голям брои
компютри. В съвременния свят почти навсякъде основно изискване е боравенето с
компютър. Прави впечатление липсата на такива зали.
Система обслужване
- Администрация- Структурирането на властта в общината е следното от горе
надолу: клет на район, заместник кмет на район, секретар- ръководител и др. При
специализираната администрация структурата е следната: главен архитект, главен
инжинер, управление на общинска собственост и жилищно застрояване и др.
- Здравеопазване- осигурено е от районните поликлиники и болници на столична
община. В район Нови Искър (кв. Курило)се намира и псиатричната болница „Св.
Иван Рилски”, която е създадена през 1950г. Това е основното място за лечение на
хоря с психиатрични заболявания. Развите са псиатрични дейности в следните
насоки:
1. лечение на болни непосредствено след излизане от острия стадии и осигуряване
на рехабилитационни програми.
2. осигуряване на необходимите условия за лечение на бони с остри психиатрични
заболявания или епизоди на обостряне.
3. обслужване на геронтопсихиатрични болни.
4.осигуряване на спешна стационарна психиатрична помощ.
5. осигуряване на условия за задължително лечение по съответния законов ред
както и на начини за принудителна спешна хоспитализация.
22. - Търговия- главните търговски обекти съсредоточени на територията на гр. Нови
Искър се намират по улица „Искърско дефиле”. Трябва да се отбележи също и
билозостта на града до базар Илиянци.
- Образование и култура- на територията на района са разположени 7 училища. Три
от тях са на територията на Нови Искър. Прави впечатлени нарастващият брои
ученици, едно нехарактерно като статистика движение за България.. На територията
на района има още 16 читалища.
- Банково дело- осигурено е от основните клонове на различни банки- ДСК, Биохим,
Първа инвестиционна банка, банка Биохим и др.
Система труд
Според демографските проучвания за движението на населението и трудовите
ресурси в райион Нови Искър , около 80% от населението работи в София, 12% са
заети в аграрния сектор, а 8 % в други дейности. Жителите към 1996г. са 14 000,
като 10 177 са в трудоспособна възраст. Работната ръка за фирмите и
предприятията в изградените производствени зони е от град Нови Искър.
Равнището на регистрирана безработица към 31.12. в района по данни на
Регионалната служба по заетостта е през 2001г. е 4,14%.
Система рекреация
Въпреки че на територията на района няма категоризирани туристически обекти,
близостта на Стара планина, минералните извори, изкуствените водоеми,
Искърското дефиле дават предпоставка за развитие на екотуризъм, селски туризъм,
лови риболов, лечебен туризъм и др. Разположенито на район Нови Искър е важен
фактор за системата рекреация, поради факта че живущите в град София биха
могли да изберат района като място за тяхната почивка. Удобаната комуникационна
връзка също е предпоставка по-голям брой хора, които живеят в столицата да
предпочетат района като място за рекреация и туризъм, което от своя страна би
довело до обособяване на вилна зона. В мометна седем от селата в района са
вилни зони ( вилна зона Кътина, Ранева нива, Мезевица, Гниляне, Къпина, Курило и
др. ) близостта им до София ги прави апетитини и привлекателни.
Друга предпоставка за развитието на туризма са природните условия и фактори.
Релефът на района е със средна надморска височина 650м., климатът е умерено-
континентален с мека зима и хладно лято, обуславящите се от близостта на
софийското поле и Стара планина. През територията на района преминава река
Искър, което предопределя развитието на ловен и риболовен туризъм. Една от
природните забележителности на района е Искърския пролом, чиято скална ограда
се състои от червени пясъчници, зеленикави глинести почви и светли варовици, от
които са изваяни повечето странни форми изграждащи дефилето.
На югозападния склон на Софийската планина в землището на село Кътина се
намират скалните образования Кътинските пирамиди, които заемат площ от 11
хектара. Те представляват различна по големина, форма и цвят пирамиди с
островърхи гребени.
При провеждането на геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в
квартал Кумарица, село Кътина, Чепинци и Световрачане. Тяхната вода е
подходяща за лечението на редица болести и представлява предпоставка за
развитието на лечебен туризъм. За съжаление на територията на минералните
извори няма изградени курортни заведения и селищата не са обявени за курорти.
23. На територията на Нови Искър за разположени и язовири за риболов, които за най-
близките основни източници на риболов, в покрайнините на София. Някои от тях са
източници за надавяне на строителни материали за града.
В Нови Искър и в Мировяне са разположени спортни бази и съоръжения- стадиони,
лекоатлетически писти и открити плувни басейни.
Освен природните забележителности, района е богат и на културен живот. Нови
Искър, община Своге и Мездра организират всяка година „Празници на Искърското
дефиле”, по време на които се организират концерти на фолклорни състави,
изложби и различни спортни дейности.
Бъдеща перспектива за развитието на системата е културният туризъм. На
територията на района има 20 църкви и манастири , които са част от софийската
Мала Света Гора. Шест от тях са обявени за паметници на културата. Най-
толичителни са манастирът Св. Иван Рилски в квартал Курило и Подгумерския
манстир.
Система комуникации
Оста на движение в Нови Искър се обуславя от реката, ж.п. линията и автомобилния
път, които вървят успоредно по едно и също направление.
Разположението на града е благоприятно, защото свързва софия със Северна
България. Градът има директна връзка с Перник и Дупница посредствон гара
Илиянци. Чрез Илиянци-Подуене-Нови Искър има директна връзка и с пътя за
Пловдив. Нови Искър е пресечен и от ж.п. магистралата София-Илиянци-Мездра-
Варна. Главният път, втори клас, които минава през Искърския пролом е важна
транспортна артерияи влияе вурху развитието на града. Нови Искър е и част от
мрежата на софийския Масов градски транспорт. През града минава автобусна
линия N27 и маршрутни таксита N18 и N42.
Околовръстният път, който е в непосредствена близост до града играе ролята на
много важна мултифункционална артерия. Първо събира софийските улици и
огражда столицата като пръстен и сещевременно играе ролята на събирателна
артерия за Трансевропейските транспортни коридори. Тази натовареност може би
обуславя и едно бъдещо строителство на паркинги и места за престой на тирове и
камиони.
Масовите комуникации и информационните системи са на едно задоволително ниво.
Телефоните, радиата и телевизорите имат добър обхват. В града има наличие и на
интернет връзка.