SlideShare ist ein Scribd-Unternehmen logo
1 von 87
Downloaden Sie, um offline zu lesen
EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ
Практика Practice
Сигнатура IAREAbEBU
Наименование на дисциплината по учебен план
Производствени територии
Започва в семестър 4 Завършва в семестър 4
ECTS 4.0
СтатутИзбираем
CodeIAREAbEBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Industrial areas
Starts in semester 4 Ends in semester 4
ECTS4.0
Type Elective
30
0
60
60
Анотация
Въз основа на учебното съдържание на лекциите и упражненията студентите ще
могат да решават следните проектантски задачи:
1. Да оразмеряват необходимата площ за различните типове производствени
територии;
2. Да създават схеми за пространствена организация вътре в зоната чрез
подходящо подзониране;
3. Да оразмеряват парцели за отделните предприятия в зоната.
Annotation
On the base of the contents of the lectures and seminars the students will be able to
get decisions concerning the following designing tasks:
1. To give an idea about total amount of necessary land for development of different
types of industrial areas;
2. To create urban scheme for spatial organization with the area using suitable
subzoning;
3. To give an idea of sizes of the plots for different enterprises within the area.
30
30
0
60
60
Катедра
Градоустройство
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Chief Assist. Prof. Arch. Violeta Komitova
Водещ преподавател
гл.ас. арх. Виолета Комитова
Самостоятелна
подготовка
Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )
Individual
independant study
LecturesЛекции 30
Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars
Форма на оценяване
Изпит
Form of assessment
Exam
URBIAREAbEBU4U.pdf
- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages
Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2431
IAREAbEBUUrbanism - bachelor*
Производствени територии
1. Анализ на съществуващото положение
Територията е разположена в западната част на град София. Като нейни
опорни граници се приемат на запад и север това е минаващата жп линия по
направление София – Кулата зад която се намира комплексът от сгради
обслужващи ВСУ „Любен Каравелов”. На юг и изток границата е автомобилен
път от .... клас (ул. Обиколна), зад който са разположени жилищните
територии на кв. Овча Купел. Малка част от територията има съприкосновение
и с околовръстния път пресичащ минаващата жп линия. Намира се в
непосредствена близост до подножията на Витоша, което до голяма степен
определя характеристиката на релефа и атмосферните влияния. Гранични
квартали са: На северозапад – кв. Суходол; Север – Красна поляна; Югозапад –
кв. Горна Баня; Юг – кв. Княжево; Югоизток – кв. Овча Купел 1; Изток – кв.
Красно село.
Населението на кв. Овча Купел към 15.03.2007г. е: по постоянен адрес – 48
795; по настоящ адрес – 50 442. По брой на населението заема средна позиция
сравнено с останалите административни единици на столицата.
Природните характеристики не се различават съществено от тези
определени за Софийското поле като цяло. Преобладаващите ветрове в
Софийската котловина са западните и северозападните. Силните ветрове се
случват най- често през пролетта и духат от северозапад и юг.
Преобладаващата скорост на вятъра е от 2 до 4 м/с (Карта „Режим вятър”).
Средна годишна температура на въздуха е 8-9 0
C, а годишната сума на
валежите е до 670 мм (Карта „Режим – Валежи и температура”).
Преоблдаващият релеф е долинно- склонов с разлика в надморската
височина до 20 м. Склоновете са полегати и са предимно североизточни, с
преминаване на север стават с източен наклон. От тук може да се определи и
ослънчаването на района. Но наклона няма решаващо значение за определяне на
селищните структури в района. Надморската височина е между 600 и 630 м. В
обхвата на кв. Горна Баня нараства над 700 м.
Към наличните водни басейни може да включим само няколко малки
рекички и река Суходол.
Растителността е от нископланински тип, а животинския свят е
представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат
жълтокоремната буика, голямата водна жаба и по-рядко дъждовникът.
Дребните гризачи са представени главно от обикновената полевка, а ловните
бозайници - от заека.
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
Стратегия „Логистичен център, развит на базата на ж.п.връзка и
транспорт с контейнери”
Настоящият вариант за развитие на територията се базира на изграждането на
малка товарна ж.п.гара, която да бъде специализирана в обработването на
контейнери. Това позволява обработването на голямо количество товари без
да се развива „тромава” инфраструктура на истинска сточна гара, която би
запълнила по-голямата част от тази зона.
Предимствата на това решение са свързани с обединяването на железопътен и
автомобилен транспорт от една страна и близостта до урбанизираната
територия – крайния потребител.
Градоустройствена постановка:
Територията над съществуващите оранжерии, по протежението на ж.п.линията
е подходяща за изграждането на модерно депо за обработка на контейнери,
което може да ползва съвременни машини, задвижвани от електричество и
ползващи подменящи се акумулатори, като по този начин се избягва престоя за
зареждане. В себе си те съчетават подемни устройства и платформа за
транспорт на контейнери в рамките на логистичния парк. Тези машини са също
така безшумни и щадящи околната среда, което е изключително важно за
изграждането на модерна база в парково обкръжение.
Тази транспортна организация е предпоследно поколение и предшества
напълно роботизираните системи подходящи за пристанища. Предвид
очаквания обем такава не е нужна.
Развитието на железопътната инфраструктура на това депо се изчерпва с един
коловоз, отдалечен от основната линия за да може да се обслужва и от двете
страни и свързан с X-връзки, които позволяват отклоняването на влак от двете
направления, обслужването на два влака един зад друг по протежението на
товарния коловоз, както и ползването на два товарни коловоза при нужда. Две
Х-връзки са за предпочитане пред четири обикновени L-връзки с оглед пестене
на място. Съществуващата ж.п.линия е основна пътна артерия с голям трафик,
което гарантира редовна и навременна доставка на товари, като един влак
могат да се обслужат само няколко вагона. Територията позволява
изграждането на дълъг пълноценен коловоз, като това депо почти напълно се
вмества в сегашния отреден сервитут на линията.
Анализ:
Така предложената идея позволява инвестицията в машини, обслужващи
депото да се реализира постепенно във времето, докато се достигне пик в
количеството обработвани товари. Друго предимство е, че тази мини сточна
гара няма да се нуждае от никакви временни складови пространства, защото
контейнерите ще бъдат доставяни веднага на крайния получател.
Съчетаването на складови пространства, производство и представителни
офиси и магазини в благоустроена паркова среда превръща територията в
притегателен център за локализация на цялата база на една фирма. Освен
това близостта до жилищна територия и започналото оформяне на такава зона
в южната част на бъдещия технопарк, заедно със завършена социална
инфраструктура ще придадат нов облик на целия район.
Недостатъците на това решение са свързани със:
 Западането на територията около самото депо:
o Развитие предимно на складове и производство
o Територията северно от съществуващите оранжерии, освен
подходяща чисто технически за изграждането на ж.п.депо е
отдалечена от определената за своеобразен център на
логистичния технопарк; в този ред на мисли оранжериите могат да
бъдат запазени и доразвити
 Липса на воля у ж.п.администрацията, въпреки че това модерно
съоръжение няма да бъде голяма финансова тежест за компанията, а и
товарните превози са единственият рентабилен сектор от дейността и
 Нужда от пълно изграждане на автомобилната комуникация още в
началната фаза, за да може складовете да бъдат обслужвани
 Свободния пазар на земята и високите цени в момента
 Нуждата от голям първи инвеститор, който да гарантира обслужване на
голям обем товари
Именно изброените недостатъци, на този етап, обричат идеята на провал, а
вече започналите действия по изграждането на логистични центрове извън
града, по-близки до автомобилните транспортни коридори, за в бъдеще ще
намалят още повече интереса към това решение.
Стратегия: „Изграждане на цялостен технопарк поетапно от много
инвеститори, чрез стимули от страна на общинските власти”
Настоящата стратегия представлява един песимистичен поглед върху
бъдещето на тази територия, отредена за високотехнологичния сектор.
Възможно е разработения вариант от нас да не бъде осъществен, поради
липсата на основен инвеститор или обединяването на усилията на няколко
стопански субекти, заедно с общината.
Но все пак има някакъв шанс идеята за цялостно развитие на тази зона в
условията на свободна градоустройствена среда. Директивните методи на
управление – отчуждаване на земя и сервитут за инфраструктура в частна
собственост трябва да бъдат умело комбинирани със система от стимули, за да
могат собствениците да бъдат убедени в правотата на насоките, заложени в
един бъдещ подробен устройствен план.
Бих посочил като пример някои действия които могат да бъдат предприети от
общинската управа:
 За парцелите, които са в близост до подходящата за своеобразен център
зона, да се позволява правото на сключено застояване, по-голяма
етажност и т.н., при положение, че част от земята си собственикът
предостави за парк
 В плана да бъдат заложени много ниски устройствени параметри по
отношение на застрояването и като стимул, инвеститорът да получи по-
добри такива ако спази препоръките на плана и построи изследователски
център или да вмести високотехнологично производство, като по този
начин собственик, който иска да изгради производство, неподходящо за
територията на един технопарк, ще предпочете да продаде земята
Същият подход може да бъде приложен и за изграждане на социалната
инфраструктура.
Не са за пренебрегване и възможностите за сътрудничество с национални и
европейски фондове и институции.
Цел:
Основната цел е свързана с постигането на безконфликтно съжителство на
всички сфери и дейности в една хомогенна среда, поместена в територия,
отредена за високотехнологичен парк.
Заплахи:
 Сложен и объркан ПУП, предвид кадастъра и собствеността
 Внасяне на нови, неясни процедури
 „Инат” на собствениците:
o Въпреки всички стимули, някой може да реши, че с бащината си
земя, може да прави каквото иска и по този начин да западнат и
съседните парцели в квартала
 Липса на строг контрол по изпълнението на изискванията, които трябва
да бъдат удовлетворени, за да се ползват облагите по някой стимул
Само бъдещето ще покаже дали подобни идеи са възможни в българските
условия.
Проблеми на
производствените зони в
прехода към пазарна
икономика
ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕРИТОРИИ,
Тема № 8
Благой Петков, УРБ 10047
1. Въведение
 Специфични проблеми, породени от характера на
преходния период към пазарна икономика
 Общи характеристики на “завареното положение”
 Най-характерни процеси, съпътстващи преходния
период – приватизация, реституция и конверсия
 Изменения в средата, породени от динамиката на
промените
 Нови проблеми на управлението на
производствените територии в условията на
пазарна икономика
Преглед на
състоянието на
съществуващите
производствени
зони към началото
на преходния
период към
пазарна икономика
 Грижите към естетическото оформяне – само към
“лицевата” страна
 Тясно ведомствен характер на изграждане,
неконтролируемо, дело на съответното
ведомство, без участие на архитект
 Нито един пример на цялостно проучване и
изграждане
 Смесени жилищно-производствени единици
 Малко примери на успешно приобщаване към
околната среда
Характер на собствеността
 Преди изцяло държавна, проблеми към
преминаването и към различните видове
държавна и общинска
 Изготвяне на плана след строителството или
несъобразяването с него, което е довело до
много неясноти по отношение на собствеността
 Грешки в Генералните планове на предприятията
 Проблеми със собствеността върху части от
инфраструктурни мрежи и съоръжения
Състояние на сградния фонд
 Променени естетически изисквания и такива към
техническото изграждане на пространствените структури
 Слабо използване на облекчени конструкции, стомана,
фасадни плоскости
 Неоптимални условия за работа, липса на човешки мащаб в
помещенията
 Амортизация
 Липса на точни предписания за доброто поддържане на
промишлените сгради
 Лош комфорт - нужда от осветление, микроклимат,
композиционно оцветяване, естествени материали,
въвеждането на зеленина в интериора, значение и на най
малкия детайл
Състояние на инженерните мрежи
 Морално остарели, неподдържани, с
неясна собственост
 Неправилно проектиране и прокарване,
липса на всякакви възможности за
гъвкавост
 Често, несъгласувани с технологичната
карта на производствения процес
 Голям процент аварии, едновременно с
това трудни за подмяна, ремонт и
обслужване
Проблеми с общественото
обслужване
 Три степени на обществено обслужване:
 Вътрешно цехови – многократно ползване през
работното време
 Между цехови и общозаводски
 Центрове с многофункционална дейност
(интегрирани с жилищни групи)
 Промяна на характера – пазарно обслужване,
търговски обекти
 Здравните пунктове, не са съобразени с
производствените територии
 Обслужващите звена не са изграждани,
следвайки цялостна концепция, а често са били
изнасяни в градската територия, особено тези за
наука отдих и спорт
 Проблеми на санитарно-хигиенните сгради и
помещения:
 Лоша функционална схема
 Промяна на концепция на автора
 Липса на санитарен пропуск, ползване на общи
гардероби за лично и работно облекло
 Неудобни помещения за почивка
 Обслужващи сгради и площи към предприятията
– реализирани етапно, инцидентно
 Пригаждане на стари сгради, монтиране на
бараки
Обобщаване на най-главните
проблеми
 неизяснена собственост
 строителство без одобрени строителни
книжа
 влошени санитарно-хигиенни и
естетически качества на средата
 лоша поддръжка
 упадък, който води до западане на
прилежащи градски територии
Анализ на някой от пловдивските
производствени територии
Социално-икономическите промени след 1990 г. се проявиха в
следните направления в развитието на Южния централен район
за планиране:
 - загуба на пазари за произвежданата продукция;
 - закриване на голяма част от промишлените производства;
 - значително намаление на обема на производството;
 - остаряване и не конкурентно способност на
производствените технологии;
 - остаряване и влошаване на физическото състояние на
инфраструктурата на промишлените зони;
Икономическо състояние на областта – обща характеристика:
 рязък спад в производството на машини, оборудване,
металолеене, металообработване и металургия;
 прекратено е производството на запаметяващи устройства,
магнитни носители и периферни устройства;
 свиване на производството на нисковолтова апаратура и
електродвигатели;
Историческо развитие
 Общината определя първите обособени промишлени
зони около Централна гара, гара Филипово, на Карловско
шосе, Коматевско шосе, Кукленско шосе и западно от
Джендем тепе
 Окрупняват се тютюнообработващите мощности, като
към 1923г. обемът на изнесения тютюн, обработен в
Пловдив, съставлява повече от 50% от този за цялата
страна
 През 30-те години Пловдив се утвърждава като един от
центровете на текстилната индустрия в България. В
широки мащаби се развива изработването на памучни и
копринени платове
_______________
Извадки от: ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН, гр. Пловдив, Предварителен Проект
източник: Община Пловдив, www.plovdiv.bg
ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН, гр. Пловдив
Ексцизен Проект, Опорен План
източник: Община Пловдив, www.plovdiv.bg
Спонтанната и хаотична инвестиционна инициатива в
устройването на „нови икономически зони”, необходими
за преструктуриране на икономиката
 Частната инициатива решава този проблем по най-
лесния начин – реализира се строителство в
непосредствена близост до границите на община
Пловдив, по протежение на основните пътни магистрали.
Така се спестяват парични средства от цената на
земята, ползва се директно републиканската пътна
мрежа, изградената техническа инфраструктура, ползва
се и работна ръка от Пловдив.
 Такива зони се изграждат в Община Марица – в района на
с.Радиново (”Сокотаб”, „Либхер” и др.), обединяваща се със
новата зона около Царацово, в района на Скутаре и
Войводиново, в Община „Родопи” – по протежението на
Асеновградско шосе, в Община Куклен, където е
разположен КЦМ, по цялото протежение на
околовръстния път, във и извън границите на Община
Пловдив, около пътя за Куклен, за Коматево и др.
2. Приватизация, реституция,
конверсия
Дефиниция на понятията
 Приватизация
 ж., само ед. Предаване на държавна собственост в ръцете на
частни собственици.
 Реституция
 ж., само ед. Възстановяване на права върху насилствено
отнета собственост.
 Конверсия
 ж., само ед.
1. Изменение, промяна (на функции или условия).
2. Спец. В банковото дело – промяна в условията на
предишен държавен заем (в срока, в лихвите).
3. Спец. В химията – преработка на газове при висока
температура.
4. Спец. В езикознанието – словообразувателен начин, при
който се променят функциите на една дума така, че
придобива характеристиките на друга част на речта.
 http://www.eurodict.com/search.php
Законодателна и нормативна база на
приватизация и реституция
 Липса на цялостна стратегия в провеждането на
тези процеси
 Честа промяна на текстове, което води до
противоречия
 Тромава съдебна система на обжалване и
влизане в сила на приватизационни сделки и
реституционни актове
 Провал на масовата приватизация
 Феноменът “Работническо-мениджърски
дружества”
 “Пазар” на приватизацията – общински, държавни
структури, различни механизми за заплащане –
бонове, бъдещи инвестиции
Фискални ефекти от приватизацията
 Две важни функции: парични постъпления, намаление на
официалния дълг, изместили постепенно подкрепа на
различни извънбюджетни фондове и обществени разходи
 Закъсняла капиталова (непряка) приватизация, Полша –
приватизиране на банков сектор през 1991 год.
 Полска “Програма за приватизация до 2001”, финансираща
реституционната програма и компенсираща пенсионери и
работници от държавния сектор, срещу законите за
бюджета по усмотрението на Министерски съвет у нас
 До 2000 год., инфраструктурни предприятия извън
приватизационните сделки
 44% от постъпленията са от петте най-големи сделки
Приватизация и реституция в
производствени зони
 Реституцията често се явява пречка за
провеждането на приватизационна политика и
успешни сделки
 Реституция и приватизация на “обособени”, в
повечето случаи неправилно отделени части от
предприятия и производствени зони
 Конверсия на възстановените имоти,
несъобразена с пазарните условия, а по лични
виждания на новите собственици
 Приватизация в условията на спекулативен и
неработещ пазар на земята
Конверсия
 дефиниция на понятията, връзки с военната индустрия,
приложение на термина към по-широк кръг от проблеми,
свързани със смяна на функции на сгради
 CONVERSION
 1. превръщане, обръщане (to, into), приспособяване,
преустройство
 2. преминаване в/приемане на друга вяра, усвояване на
друго мнение, духовен прелом
 3. фин. конверсия
 4. мат. превръщане (на проста дроб в десетична)
 5. сграда/помещение, приспособено за друга цел
 6. юр. присвояване, злоупотреба
 7. ез. конверсия
Конверсионни процеси в БА
 Освобождаване на военновременни запаси
 Преструктуриране на военни управления в работещи
фирми, ГУСВ
 Демилитаризиране на продоволствени предприятия,
обслужващи обекти и дейности, включително и храненето
във военните поделения
 Съвместно ползване на инфраструктурни обекти, летища,
ремонтни бази
 Инвестиции в жилища, освобождаване на имоти от
специален режим на ползване
_________________
Източници: Министерство на Отбраната на Република
България, www.mod.bg
3. Текущи изменения в
производствените зони
3.1. Редуциране на капацитета
на съществуващите
производствени мощности
 Загуби на традиционни пазари
 Намаляване на продукцията
 Нови производствени условия
 Липса на инвестиции от страна на
производителите в нови технологии, поддръжка
на мощностите и в обучение на специалисти
 Отлив на квалифицирани кадри
Раздробяване на пространството за
индустрия
 Промяна на принципите на локализация на
производството
 Липса на пазар на земята
 Съчетаване на производство и реализация на
продукцията, складови и офис площи в едно
 Западане на традиционните производствени зони
и комплекси
 Реституция и последваща промяна на
предназначението на имоти
Приватизация на обособени части
от предприятията
 Трудности при чисто териториалното
разделяне на тези части, заради общата
им инфраструктура
 Приватизиране на “златната ябълка” от
едно производство
Изпразнени от съдържание
индустриални сгради
 Напълно ликвидирани производства, чиито
сгради и съоръжения са трудни за
реконструкция, строени по стари
строителни системи, с неясна
документация
 Недовършени производствени сгради с
липсваща инфраструктура
3.2.Ново строителство на складови
и производствени предприятия
 Инвестиции “на зелено”
 Модерните логистични складове в момента са над
700 хил. кв. м, като 40% от тях са в София. Те са
предимно инвестиция на големите компании
 По-малките фирми се разполагат в стари и
некачествени складове
 Средните наемни цени в момента в София се
движат между 5 до 5,5 евро/кв. м
 В големите градове се оформят зони със
значение за международната логистика,
терминали за различни видове транспорт (т.нар.
интермодални хъбове)
Проблеми с градоустройствената
основа
 Липса на планове за съществуващите
територии, които да се справят с всички
натрупали се неуредици
 Все още нисък инвестиционен интерес към
съществуващите зони, предпочитат се
инвестиции “на зелено”
 Хаотично застрояване на нови територии,
липса на инфраструктура
Нормативни проблеми
 Чести промени в законодателната уредба
 Нови трудови, екологични и норми за
безопасност
 Тромави процедури по приемане и
одобряване на инвестиционни проекти
 Продължителност на инвестиционния
цикъл в сравнение с някой западни
държави
 У нас се инвестира в сектори с много висока
норма на възвращаемост, като търговия,
туризъм и строителство
 Промените в законодателството, новата по-
добра бизнес среда и достъпа до европейски
фондове са първата стъпка към нова култура
на инвестиране, но от държавата може да се
очаква още много и най-вече за изграждане и
поддържане на националната инфраструктура
4. Управление на производствените
територии в прехода към пазарна
икономика
Баланс на всички интереси –
държавни, частни, общински
Балансът на всички интереси е в основата
на едно хармонично и устойчиво развитие,
но той е немислим без административен
контрол върху производствените
територии, осъществен посредством
стройни институции, споделени
отговорности и активно участие на третия
сектор
Политика на производствените
територии
 промяна в нормативната уредба
 стимулиране на малкия и средния бизнес
 обособяване на нови типове зони за
приложение на труд – условия за
инвестиции в производсвената среда,
естетически качества, зелени площи,
създаване на технологични паркове
Характеристика на МСП
 99,2% частни
 90,43% са микропредприятия (1-9 заети)
 2003 год. – впечатляващо основаване на нови
микропредприятия, 2004 год. – тенденции на основаване и
растеж се балансират
 Доминират във всички сектори, освен енергиен и добивна
промишленост, 55% са в търговията
 Диспропорция – концентрация в София, Югозападен район,
Пловдив и Южен централен
 Вече конкурентни на европейски пазари, адаптивни и
гъвкави, 20 пъти по-малка възможност да възнаграждават
факторите си за производство, като труд и капитал
 Само 10% покриват СЕ маркировка, 23% изисквания за БТ
Разработване на бизнес план от
фирмите (като % от фирмите)
Вид иновтвини разходи от МСП
за 2005
СИЕНИТ,
www.sienit.com
Проекти: Промишлено строителство,
Търговски комплекси
 2004/2010
Индустриална зона
Раковски
Площ: 815 000м2
Повече информация
на
http://www.industrial-
zones.com/
 2006
Разширение завод за
хладилници Либхер
Площ: 40 000 м2
Инвеститор: Либхер
Хаусгеретс Марица
ЕООД
 2006
Централен склад на
Кауфланд България
Втори строителен
етап
Площ:30 000 м2
Инвеститор:
Кауфланд България
ЕООД & Ко.КД
 2006
Митнически
терминал-
преустройство на
тролейбусно депо в
митнически
терминал
Гр. Пловдив
Инвеститор:
Митнически
терминал ЕАД
 2006
Завод за велосипеди
Площ: 20 000 м2
Инвеститор: Макс
Ком ООД
 2005
Складова база на
Кауфланд България
ЕООД & Ко.КД
Площ: 10 000 м2
Инвеститор:
Кауфланд България
ЕООД & Ко.КД
 2004
Завод за пружини на
Уилям Хюз
Площ: 1 000 м2
Инвеститор: Уилям
Хюз България ООД
 2004
Текстилна фабрика
Площ: 6 800 м2
Инвеститор:
Булгарконф ООД,
гр.Пловдив
 2001/2004
Завод за преработка
на ориенталски
тютюн
Площ: 100 000 м2
Инвеститор: Сокотаб
България ЕООД
 2004
Текстилна фабрика
за работно облекло
Площ: 3 500 м2
Инвеститор: Бултекс
ООД, гр.Пловдив
 2001/2005
Проекти в КЦМ Пловдив
1. Проект за намаляване
на индустриалното
замърсяване
2. Изграждане на
електролитен цех
3. Изграждане на
пречиствателна станция
за отпадни води
Инвеститор: КЦМ АД,
гр.Пловдив
 1998/2002
Фабрика за багрене и
печат на тъкани
Площ: 50 000 м2
Инвеститор:
MIROGLIO, Италия
 1999/2000
Завод за хладилници
и фризери
Площ: 22 000 м2
Инвеститор: Либхер
Хаусгерете Марица
ЕООД
 1999/2000
Предачнa фабрика в
село Скутаре
Площ: 10 000 м2
Инвеститор:
Булсафил ООД
 1996/1997
Производствена
база на Агри
България ЕООД,
Площ: 25 000 м2
Инвеститор: Агри
България ЕООД
 2005/2006
Хипермаркет
КАУФЛАНД в гр.
Хасково
Площ: 4 500 м2
Инвеститор:
Кауфланд България
ЕООД & Ко.КД
 2005/2006
Хипермаркет
КАУФЛАНД в гр.
Пловдив
Площ: 6 000 м2
Инвеститор:
Кауфланд България
ЕООД&Ко.КД
 2005/2006
Автокомлекс на
МЕРЦЕДЕС БЕНЦ
Площ: 3 000 м2
Инвеститор: Балкан
Стар ЕООД
източник: агенция “Спийд Прес”,
speed-press.com
 2005
Автокомлекс на
ХЮНДАЙ
Площ: 4 000 м2
Инвеститор:
ИНДУСТРИАЛ
КОМЕРС ООД
 2004
Автокомлекс на BMW
Площ: 2000 м2
Инвеститор: M Kaр
ЕООД
 1999/2000
Автокомплекс на
Мото-Пфое в
гр.Пловдив
Площ: 2 000 м2
Инвеститор: Мото
Пфое София ЕООД
 Комплекс на Ситроен
и Автомотор
коорпорация
 гр. Пловдив
 Главен изпълнител:
 Заводски Строежи
 Шоурум 400 м2 с 320 м2
изложбена площ
 324 м2 зона за приемане,
обслужване и ремонт на
автомобили
 648 м2 тенекеджийско отделение
 Бояджийско отделение и
механичен участък
 Складова база 320 м2 за
резервни части и 864 м2
двуетажен склад с асансьор за
нови автомобили
 Хотелски комплекс с 4
апартамента, вътрешна градина,
два кафе-бара и ресторант с 48
места и VIP зала
 Външен паркинг с 80 паркоместа
 Зала за обучение и заседателна
зала
 70 служители
 Склад и магазин за
строителни материали
SOPREMA, ж.к.
Тракия, гр. Пловдив
 Главен изпълнител и
инвеститор: фирма
Криома, гр. Пловдив
Завод на ЧАЙКАФАРМА АД,
гр.Пловдив
 Изпълнител:
Строителна Фирма
МАРКАН
 Инвестиция за над 100
млн. евро
 100 работни места
 www.tchaikapharma.com
търговски комплекс на „Стилмет”
АД, АМ „Тракия”, до Пловдив
Инвеститор „Стилмет” АД
Проектант „Архцентъ-А” ЕООД – Пловдив
РЗП 2809 кв. м
Светла ДОБРЕВА
Площадката на бъдещия търговски комплекс на “Стилмет” се намира в
землището на пловдивското село Радиново. Площта на имота е 14,4 дка.
Обектът включва няколко отделни подобекта: Склад”, “Административна
сграда”, “КПП” и ТИР паркинг.
www. steelmet.bg
Библиография:
 Архитектура Современной Болгарии, ст.н.с. арх. Тангъров и колектив,
Издателство Техника, 1972 год.
 ЕСТСТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА ПРОМИШЛЕНИТЕ СГРАДИ И
КОМПЛЕКСИ, засл. арх. проф. Методи Писарски, арх. Панайот Стефанов,
арх. Анна Аврамова, сп. 'архитектура' 8-1981
 КОМПЛЕКСНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНИТЕ
ТЕРИТОРИИ, доц. арх. Любен Сиврев, к.а.н., сп. 'архитектура' 1-1983
 Търговските и складовите площи ще се увеличат четири пъти, Лили
Границка, Форум Строителство, Ноември 2006
 Складове на фокус, Светла Стоянова, Форум Строителство, Януари 2007
 Записки от лекции по “Архитектура на промишлените и гражданските
сгради”, УАСГ, за специалност ССС, 2001 год., ръководител: доц. д-р арх.
Йордан Радев
 ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РАЗВИТИЕ НА
КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА 2007-
2013, МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА, CCI
Номер: 2007BG161PO003
 ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА: СЛУЧАЯТ НА БЪЛГАРИЯ И
ПОЛША, Редактор: Юлиан Панкув, Варшава - София 2000
 СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ (2005-2010г.), МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКА
 НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЧЕСКА РЕФЕРЕНТНА РАМКА, ПРОГРАМЕН
ПЕРИОД 2007-2013 г., РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 ДЕМОГРАФИЯ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1995-2001 ГОДИНА, НАЦИОНАЛЕН
СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ, 2002
 СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Национален център по териториално развитие – ЕАД, София 2002 г.
 ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ РЕФОРМИ, Анализ на един неуспешен
преход, Тошо К. Пейков, ISBN 954-8550-05-9
____________________
Забележка: Ползвани са и материали от интернет, като източниците са
посочени в самата презентация.

Weitere ähnliche Inhalte

Was ist angesagt?

железопътните проекти 2018 2020 г. - иво янакиев
железопътните проекти 2018   2020 г. - иво янакиевжелезопътните проекти 2018   2020 г. - иво янакиев
железопътните проекти 2018 2020 г. - иво янакиевEmil Hristov
 
Haskovo Comprehensive Town Development Plan
Haskovo Comprehensive Town Development PlanHaskovo Comprehensive Town Development Plan
Haskovo Comprehensive Town Development PlanBlagoy Petkov
 
Dragalevci - Master's Degree Diploma Project
Dragalevci - Master's Degree Diploma ProjectDragalevci - Master's Degree Diploma Project
Dragalevci - Master's Degree Diploma ProjectBlagoy Petkov
 
Големите транспортни проекти предизвикателства и перспективи
Големите транспортни проекти  предизвикателства и перспективиГолемите транспортни проекти  предизвикателства и перспективи
Големите транспортни проекти предизвикателства и перспективиEmil Hristov
 
Presentation ksb 26.09.2017 - г.василева
Presentation ksb 26.09.2017 - г.василеваPresentation ksb 26.09.2017 - г.василева
Presentation ksb 26.09.2017 - г.василеваEmil Hristov
 
Метрото – големия зелен проект на София 20.09.2016г
Метрото – големия зелен проект на София 20.09.2016гМетрото – големия зелен проект на София 20.09.2016г
Метрото – големия зелен проект на София 20.09.2016гEmil Hristov
 
development register
development registerdevelopment register
development registerBlagoy Petkov
 

Was ist angesagt? (12)

железопътните проекти 2018 2020 г. - иво янакиев
железопътните проекти 2018   2020 г. - иво янакиевжелезопътните проекти 2018   2020 г. - иво янакиев
железопътните проекти 2018 2020 г. - иво янакиев
 
Housing Policy
Housing PolicyHousing Policy
Housing Policy
 
Haskovo Comprehensive Town Development Plan
Haskovo Comprehensive Town Development PlanHaskovo Comprehensive Town Development Plan
Haskovo Comprehensive Town Development Plan
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
Dragalevci - Master's Degree Diploma Project
Dragalevci - Master's Degree Diploma ProjectDragalevci - Master's Degree Diploma Project
Dragalevci - Master's Degree Diploma Project
 
Големите транспортни проекти предизвикателства и перспективи
Големите транспортни проекти  предизвикателства и перспективиГолемите транспортни проекти  предизвикателства и перспективи
Големите транспортни проекти предизвикателства и перспективи
 
Presentation ksb 26.09.2017 - г.василева
Presentation ksb 26.09.2017 - г.василеваPresentation ksb 26.09.2017 - г.василева
Presentation ksb 26.09.2017 - г.василева
 
Метрото – големия зелен проект на София 20.09.2016г
Метрото – големия зелен проект на София 20.09.2016гМетрото – големия зелен проект на София 20.09.2016г
Метрото – големия зелен проект на София 20.09.2016г
 
development register
development registerdevelopment register
development register
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 
resume
resumeresume
resume
 
Строителство Градът
Строителство ГрадътСтроителство Градът
Строителство Градът
 

Andere mochten auch

Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2Blagoy Petkov
 
Statistical Methods 2
Statistical Methods 2Statistical Methods 2
Statistical Methods 2Blagoy Petkov
 
Finances and Urban Development
Finances and Urban DevelopmentFinances and Urban Development
Finances and Urban DevelopmentBlagoy Petkov
 
Methods of Statistic
Methods of StatisticMethods of Statistic
Methods of StatisticBlagoy Petkov
 
Environmental Impact Assessment
Environmental Impact AssessmentEnvironmental Impact Assessment
Environmental Impact AssessmentBlagoy Petkov
 
EU Urban Policy and Programmes
EU Urban Policy and ProgrammesEU Urban Policy and Programmes
EU Urban Policy and ProgrammesBlagoy Petkov
 
Planning Administration
Planning AdministrationPlanning Administration
Planning AdministrationBlagoy Petkov
 
Cultural Anthropology
Cultural AnthropologyCultural Anthropology
Cultural AnthropologyBlagoy Petkov
 
Technical Infrastructure
Technical InfrastructureTechnical Infrastructure
Technical InfrastructureBlagoy Petkov
 
Social Infrastructure 2
Social Infrastructure 2Social Infrastructure 2
Social Infrastructure 2Blagoy Petkov
 
Pojarevo Small Settlement Project
Pojarevo Small Settlement ProjectPojarevo Small Settlement Project
Pojarevo Small Settlement ProjectBlagoy Petkov
 
Theory of Urban Planning 2
Theory of Urban Planning 2Theory of Urban Planning 2
Theory of Urban Planning 2Blagoy Petkov
 
Comparative European Planning
Comparative European PlanningComparative European Planning
Comparative European PlanningBlagoy Petkov
 

Andere mochten auch (20)

Tourism Planning
Tourism PlanningTourism Planning
Tourism Planning
 
Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2
 
Statistical Methods 2
Statistical Methods 2Statistical Methods 2
Statistical Methods 2
 
Urban Regeneration
Urban RegenerationUrban Regeneration
Urban Regeneration
 
Finances and Urban Development
Finances and Urban DevelopmentFinances and Urban Development
Finances and Urban Development
 
Methods of Statistic
Methods of StatisticMethods of Statistic
Methods of Statistic
 
Professional Ethics
Professional EthicsProfessional Ethics
Professional Ethics
 
Environmental Impact Assessment
Environmental Impact AssessmentEnvironmental Impact Assessment
Environmental Impact Assessment
 
EU Urban Policy and Programmes
EU Urban Policy and ProgrammesEU Urban Policy and Programmes
EU Urban Policy and Programmes
 
Planning Administration
Planning AdministrationPlanning Administration
Planning Administration
 
Cultural Anthropology
Cultural AnthropologyCultural Anthropology
Cultural Anthropology
 
Technical Infrastructure
Technical InfrastructureTechnical Infrastructure
Technical Infrastructure
 
Social Infrastructure 2
Social Infrastructure 2Social Infrastructure 2
Social Infrastructure 2
 
Kostinbrod
KostinbrodKostinbrod
Kostinbrod
 
Pojarevo Small Settlement Project
Pojarevo Small Settlement ProjectPojarevo Small Settlement Project
Pojarevo Small Settlement Project
 
Theory of Urban Planning 2
Theory of Urban Planning 2Theory of Urban Planning 2
Theory of Urban Planning 2
 
Comparative European Planning
Comparative European PlanningComparative European Planning
Comparative European Planning
 
Urban Analysis
Urban AnalysisUrban Analysis
Urban Analysis
 
GIS
GISGIS
GIS
 
Transport Planning
Transport PlanningTransport Planning
Transport Planning
 

Mehr von Blagoy Petkov

development plans map
development plans mapdevelopment plans map
development plans mapBlagoy Petkov
 
Vitosha District Strategic Management Report
Vitosha District Strategic Management ReportVitosha District Strategic Management Report
Vitosha District Strategic Management ReportBlagoy Petkov
 
Spatial Development Training Report Plovdiv
Spatial Development Training Report PlovdivSpatial Development Training Report Plovdiv
Spatial Development Training Report PlovdivBlagoy Petkov
 
Bakyrdjiev Residential Building
Bakyrdjiev Residential BuildingBakyrdjiev Residential Building
Bakyrdjiev Residential BuildingBlagoy Petkov
 
Town Phenomenon History
Town Phenomenon HistoryTown Phenomenon History
Town Phenomenon HistoryBlagoy Petkov
 
Regulation and Economy
Regulation and EconomyRegulation and Economy
Regulation and EconomyBlagoy Petkov
 
Plovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale Model
Plovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale ModelPlovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale Model
Plovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale ModelBlagoy Petkov
 
Bistrica Detailed Development Plan
Bistrica Detailed Development PlanBistrica Detailed Development Plan
Bistrica Detailed Development PlanBlagoy Petkov
 
Bistrica Detailed Development Plan Scale Model
Bistrica Detailed Development Plan Scale ModelBistrica Detailed Development Plan Scale Model
Bistrica Detailed Development Plan Scale ModelBlagoy Petkov
 
Bojurishte Housing Project
Bojurishte Housing ProjectBojurishte Housing Project
Bojurishte Housing ProjectBlagoy Petkov
 

Mehr von Blagoy Petkov (20)

projects preview
projects previewprojects preview
projects preview
 
development plans map
development plans mapdevelopment plans map
development plans map
 
petkovstudio.com
petkovstudio.competkovstudio.com
petkovstudio.com
 
портфолио
портфолиопортфолио
портфолио
 
First Estates
First EstatesFirst Estates
First Estates
 
5 Budapeshta Street
5 Budapeshta Street5 Budapeshta Street
5 Budapeshta Street
 
assist
assistassist
assist
 
Vitosha District Strategic Management Report
Vitosha District Strategic Management ReportVitosha District Strategic Management Report
Vitosha District Strategic Management Report
 
My Report
My ReportMy Report
My Report
 
Spatial Development Training Report Plovdiv
Spatial Development Training Report PlovdivSpatial Development Training Report Plovdiv
Spatial Development Training Report Plovdiv
 
Vinica
VinicaVinica
Vinica
 
Bakyrdjiev Residential Building
Bakyrdjiev Residential BuildingBakyrdjiev Residential Building
Bakyrdjiev Residential Building
 
Town Phenomenon History
Town Phenomenon HistoryTown Phenomenon History
Town Phenomenon History
 
ESI
ESIESI
ESI
 
Project Management
Project ManagementProject Management
Project Management
 
Regulation and Economy
Regulation and EconomyRegulation and Economy
Regulation and Economy
 
Plovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale Model
Plovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale ModelPlovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale Model
Plovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale Model
 
Bistrica Detailed Development Plan
Bistrica Detailed Development PlanBistrica Detailed Development Plan
Bistrica Detailed Development Plan
 
Bistrica Detailed Development Plan Scale Model
Bistrica Detailed Development Plan Scale ModelBistrica Detailed Development Plan Scale Model
Bistrica Detailed Development Plan Scale Model
 
Bojurishte Housing Project
Bojurishte Housing ProjectBojurishte Housing Project
Bojurishte Housing Project
 

Industrial Areas

  • 1. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ Практика Practice Сигнатура IAREAbEBU Наименование на дисциплината по учебен план Производствени територии Започва в семестър 4 Завършва в семестър 4 ECTS 4.0 СтатутИзбираем CodeIAREAbEBU Title of the discipline in the academic curriculum Industrial areas Starts in semester 4 Ends in semester 4 ECTS4.0 Type Elective 30 0 60 60 Анотация Въз основа на учебното съдържание на лекциите и упражненията студентите ще могат да решават следните проектантски задачи: 1. Да оразмеряват необходимата площ за различните типове производствени територии; 2. Да създават схеми за пространствена организация вътре в зоната чрез подходящо подзониране; 3. Да оразмеряват парцели за отделните предприятия в зоната. Annotation On the base of the contents of the lectures and seminars the students will be able to get decisions concerning the following designing tasks: 1. To give an idea about total amount of necessary land for development of different types of industrial areas; 2. To create urban scheme for spatial organization with the area using suitable subzoning; 3. To give an idea of sizes of the plots for different enterprises within the area. 30 30 0 60 60 Катедра Градоустройство Department Urban Planning Principal lecturer Chief Assist. Prof. Arch. Violeta Komitova Водещ преподавател гл.ас. арх. Виолета Комитова Самостоятелна подготовка Аудиторни часове (общо) Academic hours(total ) Individual independant study LecturesЛекции 30 Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars Форма на оценяване Изпит Form of assessment Exam URBIAREAbEBU4U.pdf - -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2431 IAREAbEBUUrbanism - bachelor*
  • 2. Производствени територии 1. Анализ на съществуващото положение Територията е разположена в западната част на град София. Като нейни опорни граници се приемат на запад и север това е минаващата жп линия по направление София – Кулата зад която се намира комплексът от сгради обслужващи ВСУ „Любен Каравелов”. На юг и изток границата е автомобилен път от .... клас (ул. Обиколна), зад който са разположени жилищните територии на кв. Овча Купел. Малка част от територията има съприкосновение и с околовръстния път пресичащ минаващата жп линия. Намира се в непосредствена близост до подножията на Витоша, което до голяма степен определя характеристиката на релефа и атмосферните влияния. Гранични квартали са: На северозапад – кв. Суходол; Север – Красна поляна; Югозапад – кв. Горна Баня; Юг – кв. Княжево; Югоизток – кв. Овча Купел 1; Изток – кв. Красно село. Населението на кв. Овча Купел към 15.03.2007г. е: по постоянен адрес – 48 795; по настоящ адрес – 50 442. По брой на населението заема средна позиция сравнено с останалите административни единици на столицата. Природните характеристики не се различават съществено от тези определени за Софийското поле като цяло. Преобладаващите ветрове в Софийската котловина са западните и северозападните. Силните ветрове се случват най- често през пролетта и духат от северозапад и юг. Преобладаващата скорост на вятъра е от 2 до 4 м/с (Карта „Режим вятър”). Средна годишна температура на въздуха е 8-9 0 C, а годишната сума на валежите е до 670 мм (Карта „Режим – Валежи и температура”). Преоблдаващият релеф е долинно- склонов с разлика в надморската височина до 20 м. Склоновете са полегати и са предимно североизточни, с преминаване на север стават с източен наклон. От тук може да се определи и ослънчаването на района. Но наклона няма решаващо значение за определяне на селищните структури в района. Надморската височина е между 600 и 630 м. В обхвата на кв. Горна Баня нараства над 700 м. Към наличните водни басейни може да включим само няколко малки рекички и река Суходол. Растителността е от нископланински тип, а животинския свят е представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат жълтокоремната буика, голямата водна жаба и по-рядко дъждовникът. Дребните гризачи са представени главно от обикновената полевка, а ловните бозайници - от заека.
  • 3.
  • 4.
  • 5. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Стратегия „Логистичен център, развит на базата на ж.п.връзка и транспорт с контейнери” Настоящият вариант за развитие на територията се базира на изграждането на малка товарна ж.п.гара, която да бъде специализирана в обработването на контейнери. Това позволява обработването на голямо количество товари без да се развива „тромава” инфраструктура на истинска сточна гара, която би запълнила по-голямата част от тази зона. Предимствата на това решение са свързани с обединяването на железопътен и автомобилен транспорт от една страна и близостта до урбанизираната територия – крайния потребител. Градоустройствена постановка: Територията над съществуващите оранжерии, по протежението на ж.п.линията е подходяща за изграждането на модерно депо за обработка на контейнери, което може да ползва съвременни машини, задвижвани от електричество и ползващи подменящи се акумулатори, като по този начин се избягва престоя за зареждане. В себе си те съчетават подемни устройства и платформа за транспорт на контейнери в рамките на логистичния парк. Тези машини са също така безшумни и щадящи околната среда, което е изключително важно за изграждането на модерна база в парково обкръжение. Тази транспортна организация е предпоследно поколение и предшества напълно роботизираните системи подходящи за пристанища. Предвид очаквания обем такава не е нужна. Развитието на железопътната инфраструктура на това депо се изчерпва с един коловоз, отдалечен от основната линия за да може да се обслужва и от двете страни и свързан с X-връзки, които позволяват отклоняването на влак от двете направления, обслужването на два влака един зад друг по протежението на товарния коловоз, както и ползването на два товарни коловоза при нужда. Две Х-връзки са за предпочитане пред четири обикновени L-връзки с оглед пестене на място. Съществуващата ж.п.линия е основна пътна артерия с голям трафик, което гарантира редовна и навременна доставка на товари, като един влак могат да се обслужат само няколко вагона. Територията позволява изграждането на дълъг пълноценен коловоз, като това депо почти напълно се вмества в сегашния отреден сервитут на линията. Анализ: Така предложената идея позволява инвестицията в машини, обслужващи депото да се реализира постепенно във времето, докато се достигне пик в количеството обработвани товари. Друго предимство е, че тази мини сточна гара няма да се нуждае от никакви временни складови пространства, защото контейнерите ще бъдат доставяни веднага на крайния получател.
  • 6. Съчетаването на складови пространства, производство и представителни офиси и магазини в благоустроена паркова среда превръща територията в притегателен център за локализация на цялата база на една фирма. Освен това близостта до жилищна територия и започналото оформяне на такава зона в южната част на бъдещия технопарк, заедно със завършена социална инфраструктура ще придадат нов облик на целия район. Недостатъците на това решение са свързани със:  Западането на територията около самото депо: o Развитие предимно на складове и производство o Територията северно от съществуващите оранжерии, освен подходяща чисто технически за изграждането на ж.п.депо е отдалечена от определената за своеобразен център на логистичния технопарк; в този ред на мисли оранжериите могат да бъдат запазени и доразвити  Липса на воля у ж.п.администрацията, въпреки че това модерно съоръжение няма да бъде голяма финансова тежест за компанията, а и товарните превози са единственият рентабилен сектор от дейността и  Нужда от пълно изграждане на автомобилната комуникация още в началната фаза, за да може складовете да бъдат обслужвани  Свободния пазар на земята и високите цени в момента  Нуждата от голям първи инвеститор, който да гарантира обслужване на голям обем товари Именно изброените недостатъци, на този етап, обричат идеята на провал, а вече започналите действия по изграждането на логистични центрове извън града, по-близки до автомобилните транспортни коридори, за в бъдеще ще намалят още повече интереса към това решение. Стратегия: „Изграждане на цялостен технопарк поетапно от много инвеститори, чрез стимули от страна на общинските власти” Настоящата стратегия представлява един песимистичен поглед върху бъдещето на тази територия, отредена за високотехнологичния сектор. Възможно е разработения вариант от нас да не бъде осъществен, поради липсата на основен инвеститор или обединяването на усилията на няколко стопански субекти, заедно с общината. Но все пак има някакъв шанс идеята за цялостно развитие на тази зона в условията на свободна градоустройствена среда. Директивните методи на управление – отчуждаване на земя и сервитут за инфраструктура в частна собственост трябва да бъдат умело комбинирани със система от стимули, за да
  • 7. могат собствениците да бъдат убедени в правотата на насоките, заложени в един бъдещ подробен устройствен план. Бих посочил като пример някои действия които могат да бъдат предприети от общинската управа:  За парцелите, които са в близост до подходящата за своеобразен център зона, да се позволява правото на сключено застояване, по-голяма етажност и т.н., при положение, че част от земята си собственикът предостави за парк  В плана да бъдат заложени много ниски устройствени параметри по отношение на застрояването и като стимул, инвеститорът да получи по- добри такива ако спази препоръките на плана и построи изследователски център или да вмести високотехнологично производство, като по този начин собственик, който иска да изгради производство, неподходящо за територията на един технопарк, ще предпочете да продаде земята Същият подход може да бъде приложен и за изграждане на социалната инфраструктура. Не са за пренебрегване и възможностите за сътрудничество с национални и европейски фондове и институции. Цел: Основната цел е свързана с постигането на безконфликтно съжителство на всички сфери и дейности в една хомогенна среда, поместена в територия, отредена за високотехнологичен парк. Заплахи:  Сложен и объркан ПУП, предвид кадастъра и собствеността  Внасяне на нови, неясни процедури  „Инат” на собствениците: o Въпреки всички стимули, някой може да реши, че с бащината си земя, може да прави каквото иска и по този начин да западнат и съседните парцели в квартала  Липса на строг контрол по изпълнението на изискванията, които трябва да бъдат удовлетворени, за да се ползват облагите по някой стимул Само бъдещето ще покаже дали подобни идеи са възможни в българските условия.
  • 8. Проблеми на производствените зони в прехода към пазарна икономика ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕРИТОРИИ, Тема № 8 Благой Петков, УРБ 10047
  • 9. 1. Въведение  Специфични проблеми, породени от характера на преходния период към пазарна икономика  Общи характеристики на “завареното положение”  Най-характерни процеси, съпътстващи преходния период – приватизация, реституция и конверсия  Изменения в средата, породени от динамиката на промените  Нови проблеми на управлението на производствените територии в условията на пазарна икономика
  • 10. Преглед на състоянието на съществуващите производствени зони към началото на преходния период към пазарна икономика
  • 11.
  • 12.
  • 13.
  • 14.  Грижите към естетическото оформяне – само към “лицевата” страна  Тясно ведомствен характер на изграждане, неконтролируемо, дело на съответното ведомство, без участие на архитект  Нито един пример на цялостно проучване и изграждане  Смесени жилищно-производствени единици  Малко примери на успешно приобщаване към околната среда
  • 15. Характер на собствеността  Преди изцяло държавна, проблеми към преминаването и към различните видове държавна и общинска  Изготвяне на плана след строителството или несъобразяването с него, което е довело до много неясноти по отношение на собствеността  Грешки в Генералните планове на предприятията  Проблеми със собствеността върху части от инфраструктурни мрежи и съоръжения
  • 16. Състояние на сградния фонд  Променени естетически изисквания и такива към техническото изграждане на пространствените структури  Слабо използване на облекчени конструкции, стомана, фасадни плоскости  Неоптимални условия за работа, липса на човешки мащаб в помещенията  Амортизация  Липса на точни предписания за доброто поддържане на промишлените сгради  Лош комфорт - нужда от осветление, микроклимат, композиционно оцветяване, естествени материали, въвеждането на зеленина в интериора, значение и на най малкия детайл
  • 17. Състояние на инженерните мрежи  Морално остарели, неподдържани, с неясна собственост  Неправилно проектиране и прокарване, липса на всякакви възможности за гъвкавост  Често, несъгласувани с технологичната карта на производствения процес  Голям процент аварии, едновременно с това трудни за подмяна, ремонт и обслужване
  • 18. Проблеми с общественото обслужване  Три степени на обществено обслужване:  Вътрешно цехови – многократно ползване през работното време  Между цехови и общозаводски  Центрове с многофункционална дейност (интегрирани с жилищни групи)  Промяна на характера – пазарно обслужване, търговски обекти  Здравните пунктове, не са съобразени с производствените територии  Обслужващите звена не са изграждани, следвайки цялостна концепция, а често са били изнасяни в градската територия, особено тези за наука отдих и спорт
  • 19.  Проблеми на санитарно-хигиенните сгради и помещения:  Лоша функционална схема  Промяна на концепция на автора  Липса на санитарен пропуск, ползване на общи гардероби за лично и работно облекло  Неудобни помещения за почивка  Обслужващи сгради и площи към предприятията – реализирани етапно, инцидентно  Пригаждане на стари сгради, монтиране на бараки
  • 20. Обобщаване на най-главните проблеми  неизяснена собственост  строителство без одобрени строителни книжа  влошени санитарно-хигиенни и естетически качества на средата  лоша поддръжка  упадък, който води до западане на прилежащи градски територии
  • 21. Анализ на някой от пловдивските производствени територии Социално-икономическите промени след 1990 г. се проявиха в следните направления в развитието на Южния централен район за планиране:  - загуба на пазари за произвежданата продукция;  - закриване на голяма част от промишлените производства;  - значително намаление на обема на производството;  - остаряване и не конкурентно способност на производствените технологии;  - остаряване и влошаване на физическото състояние на инфраструктурата на промишлените зони; Икономическо състояние на областта – обща характеристика:  рязък спад в производството на машини, оборудване, металолеене, металообработване и металургия;  прекратено е производството на запаметяващи устройства, магнитни носители и периферни устройства;  свиване на производството на нисковолтова апаратура и електродвигатели;
  • 22. Историческо развитие  Общината определя първите обособени промишлени зони около Централна гара, гара Филипово, на Карловско шосе, Коматевско шосе, Кукленско шосе и западно от Джендем тепе  Окрупняват се тютюнообработващите мощности, като към 1923г. обемът на изнесения тютюн, обработен в Пловдив, съставлява повече от 50% от този за цялата страна  През 30-те години Пловдив се утвърждава като един от центровете на текстилната индустрия в България. В широки мащаби се развива изработването на памучни и копринени платове _______________ Извадки от: ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН, гр. Пловдив, Предварителен Проект източник: Община Пловдив, www.plovdiv.bg
  • 23.
  • 24. ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН, гр. Пловдив Ексцизен Проект, Опорен План източник: Община Пловдив, www.plovdiv.bg
  • 25. Спонтанната и хаотична инвестиционна инициатива в устройването на „нови икономически зони”, необходими за преструктуриране на икономиката  Частната инициатива решава този проблем по най- лесния начин – реализира се строителство в непосредствена близост до границите на община Пловдив, по протежение на основните пътни магистрали. Така се спестяват парични средства от цената на земята, ползва се директно републиканската пътна мрежа, изградената техническа инфраструктура, ползва се и работна ръка от Пловдив.  Такива зони се изграждат в Община Марица – в района на с.Радиново (”Сокотаб”, „Либхер” и др.), обединяваща се със новата зона около Царацово, в района на Скутаре и Войводиново, в Община „Родопи” – по протежението на Асеновградско шосе, в Община Куклен, където е разположен КЦМ, по цялото протежение на околовръстния път, във и извън границите на Община Пловдив, около пътя за Куклен, за Коматево и др.
  • 27. Дефиниция на понятията  Приватизация  ж., само ед. Предаване на държавна собственост в ръцете на частни собственици.  Реституция  ж., само ед. Възстановяване на права върху насилствено отнета собственост.  Конверсия  ж., само ед. 1. Изменение, промяна (на функции или условия). 2. Спец. В банковото дело – промяна в условията на предишен държавен заем (в срока, в лихвите). 3. Спец. В химията – преработка на газове при висока температура. 4. Спец. В езикознанието – словообразувателен начин, при който се променят функциите на една дума така, че придобива характеристиките на друга част на речта.  http://www.eurodict.com/search.php
  • 28. Законодателна и нормативна база на приватизация и реституция  Липса на цялостна стратегия в провеждането на тези процеси  Честа промяна на текстове, което води до противоречия  Тромава съдебна система на обжалване и влизане в сила на приватизационни сделки и реституционни актове  Провал на масовата приватизация  Феноменът “Работническо-мениджърски дружества”  “Пазар” на приватизацията – общински, държавни структури, различни механизми за заплащане – бонове, бъдещи инвестиции
  • 29. Фискални ефекти от приватизацията  Две важни функции: парични постъпления, намаление на официалния дълг, изместили постепенно подкрепа на различни извънбюджетни фондове и обществени разходи  Закъсняла капиталова (непряка) приватизация, Полша – приватизиране на банков сектор през 1991 год.  Полска “Програма за приватизация до 2001”, финансираща реституционната програма и компенсираща пенсионери и работници от държавния сектор, срещу законите за бюджета по усмотрението на Министерски съвет у нас  До 2000 год., инфраструктурни предприятия извън приватизационните сделки  44% от постъпленията са от петте най-големи сделки
  • 30. Приватизация и реституция в производствени зони  Реституцията често се явява пречка за провеждането на приватизационна политика и успешни сделки  Реституция и приватизация на “обособени”, в повечето случаи неправилно отделени части от предприятия и производствени зони  Конверсия на възстановените имоти, несъобразена с пазарните условия, а по лични виждания на новите собственици  Приватизация в условията на спекулативен и неработещ пазар на земята
  • 31. Конверсия  дефиниция на понятията, връзки с военната индустрия, приложение на термина към по-широк кръг от проблеми, свързани със смяна на функции на сгради  CONVERSION  1. превръщане, обръщане (to, into), приспособяване, преустройство  2. преминаване в/приемане на друга вяра, усвояване на друго мнение, духовен прелом  3. фин. конверсия  4. мат. превръщане (на проста дроб в десетична)  5. сграда/помещение, приспособено за друга цел  6. юр. присвояване, злоупотреба  7. ез. конверсия
  • 32. Конверсионни процеси в БА  Освобождаване на военновременни запаси  Преструктуриране на военни управления в работещи фирми, ГУСВ  Демилитаризиране на продоволствени предприятия, обслужващи обекти и дейности, включително и храненето във военните поделения  Съвместно ползване на инфраструктурни обекти, летища, ремонтни бази  Инвестиции в жилища, освобождаване на имоти от специален режим на ползване _________________ Източници: Министерство на Отбраната на Република България, www.mod.bg
  • 33. 3. Текущи изменения в производствените зони
  • 34. 3.1. Редуциране на капацитета на съществуващите производствени мощности  Загуби на традиционни пазари  Намаляване на продукцията  Нови производствени условия  Липса на инвестиции от страна на производителите в нови технологии, поддръжка на мощностите и в обучение на специалисти  Отлив на квалифицирани кадри
  • 35. Раздробяване на пространството за индустрия  Промяна на принципите на локализация на производството  Липса на пазар на земята  Съчетаване на производство и реализация на продукцията, складови и офис площи в едно  Западане на традиционните производствени зони и комплекси  Реституция и последваща промяна на предназначението на имоти
  • 36. Приватизация на обособени части от предприятията  Трудности при чисто териториалното разделяне на тези части, заради общата им инфраструктура  Приватизиране на “златната ябълка” от едно производство
  • 37. Изпразнени от съдържание индустриални сгради  Напълно ликвидирани производства, чиито сгради и съоръжения са трудни за реконструкция, строени по стари строителни системи, с неясна документация  Недовършени производствени сгради с липсваща инфраструктура
  • 38. 3.2.Ново строителство на складови и производствени предприятия  Инвестиции “на зелено”  Модерните логистични складове в момента са над 700 хил. кв. м, като 40% от тях са в София. Те са предимно инвестиция на големите компании  По-малките фирми се разполагат в стари и некачествени складове  Средните наемни цени в момента в София се движат между 5 до 5,5 евро/кв. м  В големите градове се оформят зони със значение за международната логистика, терминали за различни видове транспорт (т.нар. интермодални хъбове)
  • 39. Проблеми с градоустройствената основа  Липса на планове за съществуващите територии, които да се справят с всички натрупали се неуредици  Все още нисък инвестиционен интерес към съществуващите зони, предпочитат се инвестиции “на зелено”  Хаотично застрояване на нови територии, липса на инфраструктура
  • 40. Нормативни проблеми  Чести промени в законодателната уредба  Нови трудови, екологични и норми за безопасност  Тромави процедури по приемане и одобряване на инвестиционни проекти
  • 41.  Продължителност на инвестиционния цикъл в сравнение с някой западни държави  У нас се инвестира в сектори с много висока норма на възвращаемост, като търговия, туризъм и строителство  Промените в законодателството, новата по- добра бизнес среда и достъпа до европейски фондове са първата стъпка към нова култура на инвестиране, но от държавата може да се очаква още много и най-вече за изграждане и поддържане на националната инфраструктура
  • 42. 4. Управление на производствените територии в прехода към пазарна икономика
  • 43. Баланс на всички интереси – държавни, частни, общински Балансът на всички интереси е в основата на едно хармонично и устойчиво развитие, но той е немислим без административен контрол върху производствените територии, осъществен посредством стройни институции, споделени отговорности и активно участие на третия сектор
  • 44. Политика на производствените територии  промяна в нормативната уредба  стимулиране на малкия и средния бизнес  обособяване на нови типове зони за приложение на труд – условия за инвестиции в производсвената среда, естетически качества, зелени площи, създаване на технологични паркове
  • 45. Характеристика на МСП  99,2% частни  90,43% са микропредприятия (1-9 заети)  2003 год. – впечатляващо основаване на нови микропредприятия, 2004 год. – тенденции на основаване и растеж се балансират  Доминират във всички сектори, освен енергиен и добивна промишленост, 55% са в търговията  Диспропорция – концентрация в София, Югозападен район, Пловдив и Южен централен  Вече конкурентни на европейски пазари, адаптивни и гъвкави, 20 пъти по-малка възможност да възнаграждават факторите си за производство, като труд и капитал  Само 10% покриват СЕ маркировка, 23% изисквания за БТ
  • 46. Разработване на бизнес план от фирмите (като % от фирмите)
  • 49.  2004/2010 Индустриална зона Раковски Площ: 815 000м2 Повече информация на http://www.industrial- zones.com/
  • 50.  2006 Разширение завод за хладилници Либхер Площ: 40 000 м2 Инвеститор: Либхер Хаусгеретс Марица ЕООД
  • 51.  2006 Централен склад на Кауфланд България Втори строителен етап Площ:30 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД & Ко.КД
  • 52.  2006 Митнически терминал- преустройство на тролейбусно депо в митнически терминал Гр. Пловдив Инвеститор: Митнически терминал ЕАД
  • 53.  2006 Завод за велосипеди Площ: 20 000 м2 Инвеститор: Макс Ком ООД
  • 54.  2005 Складова база на Кауфланд България ЕООД & Ко.КД Площ: 10 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД & Ко.КД
  • 55.  2004 Завод за пружини на Уилям Хюз Площ: 1 000 м2 Инвеститор: Уилям Хюз България ООД
  • 56.  2004 Текстилна фабрика Площ: 6 800 м2 Инвеститор: Булгарконф ООД, гр.Пловдив
  • 57.  2001/2004 Завод за преработка на ориенталски тютюн Площ: 100 000 м2 Инвеститор: Сокотаб България ЕООД
  • 58.  2004 Текстилна фабрика за работно облекло Площ: 3 500 м2 Инвеститор: Бултекс ООД, гр.Пловдив
  • 59.  2001/2005 Проекти в КЦМ Пловдив 1. Проект за намаляване на индустриалното замърсяване 2. Изграждане на електролитен цех 3. Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води Инвеститор: КЦМ АД, гр.Пловдив
  • 60.  1998/2002 Фабрика за багрене и печат на тъкани Площ: 50 000 м2 Инвеститор: MIROGLIO, Италия
  • 61.  1999/2000 Завод за хладилници и фризери Площ: 22 000 м2 Инвеститор: Либхер Хаусгерете Марица ЕООД
  • 62.  1999/2000 Предачнa фабрика в село Скутаре Площ: 10 000 м2 Инвеститор: Булсафил ООД
  • 63.  1996/1997 Производствена база на Агри България ЕООД, Площ: 25 000 м2 Инвеститор: Агри България ЕООД
  • 64.  2005/2006 Хипермаркет КАУФЛАНД в гр. Хасково Площ: 4 500 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД & Ко.КД
  • 65.  2005/2006 Хипермаркет КАУФЛАНД в гр. Пловдив Площ: 6 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД&Ко.КД
  • 66.  2005/2006 Автокомлекс на МЕРЦЕДЕС БЕНЦ Площ: 3 000 м2 Инвеститор: Балкан Стар ЕООД
  • 67. източник: агенция “Спийд Прес”, speed-press.com
  • 68.  2005 Автокомлекс на ХЮНДАЙ Площ: 4 000 м2 Инвеститор: ИНДУСТРИАЛ КОМЕРС ООД
  • 69.  2004 Автокомлекс на BMW Площ: 2000 м2 Инвеститор: M Kaр ЕООД
  • 70.
  • 71.  1999/2000 Автокомплекс на Мото-Пфое в гр.Пловдив Площ: 2 000 м2 Инвеститор: Мото Пфое София ЕООД
  • 72.
  • 73.
  • 74.
  • 75.
  • 76.
  • 77.  Комплекс на Ситроен и Автомотор коорпорация  гр. Пловдив  Главен изпълнител:  Заводски Строежи
  • 78.
  • 79.
  • 80.
  • 81.  Шоурум 400 м2 с 320 м2 изложбена площ  324 м2 зона за приемане, обслужване и ремонт на автомобили  648 м2 тенекеджийско отделение  Бояджийско отделение и механичен участък  Складова база 320 м2 за резервни части и 864 м2 двуетажен склад с асансьор за нови автомобили  Хотелски комплекс с 4 апартамента, вътрешна градина, два кафе-бара и ресторант с 48 места и VIP зала  Външен паркинг с 80 паркоместа  Зала за обучение и заседателна зала  70 служители
  • 82.  Склад и магазин за строителни материали SOPREMA, ж.к. Тракия, гр. Пловдив  Главен изпълнител и инвеститор: фирма Криома, гр. Пловдив
  • 83.
  • 84. Завод на ЧАЙКАФАРМА АД, гр.Пловдив  Изпълнител: Строителна Фирма МАРКАН  Инвестиция за над 100 млн. евро  100 работни места  www.tchaikapharma.com
  • 85. търговски комплекс на „Стилмет” АД, АМ „Тракия”, до Пловдив Инвеститор „Стилмет” АД Проектант „Архцентъ-А” ЕООД – Пловдив РЗП 2809 кв. м Светла ДОБРЕВА Площадката на бъдещия търговски комплекс на “Стилмет” се намира в землището на пловдивското село Радиново. Площта на имота е 14,4 дка. Обектът включва няколко отделни подобекта: Склад”, “Административна сграда”, “КПП” и ТИР паркинг. www. steelmet.bg
  • 86. Библиография:  Архитектура Современной Болгарии, ст.н.с. арх. Тангъров и колектив, Издателство Техника, 1972 год.  ЕСТСТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА ПРОМИШЛЕНИТЕ СГРАДИ И КОМПЛЕКСИ, засл. арх. проф. Методи Писарски, арх. Панайот Стефанов, арх. Анна Аврамова, сп. 'архитектура' 8-1981  КОМПЛЕКСНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ, доц. арх. Любен Сиврев, к.а.н., сп. 'архитектура' 1-1983  Търговските и складовите площи ще се увеличат четири пъти, Лили Границка, Форум Строителство, Ноември 2006  Складове на фокус, Светла Стоянова, Форум Строителство, Януари 2007  Записки от лекции по “Архитектура на промишлените и гражданските сгради”, УАСГ, за специалност ССС, 2001 год., ръководител: доц. д-р арх. Йордан Радев
  • 87.  ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА 2007- 2013, МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА, CCI Номер: 2007BG161PO003  ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА: СЛУЧАЯТ НА БЪЛГАРИЯ И ПОЛША, Редактор: Юлиан Панкув, Варшава - София 2000  СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2005-2010г.), МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКА  НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЧЕСКА РЕФЕРЕНТНА РАМКА, ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2007-2013 г., РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  ДЕМОГРАФИЯ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1995-2001 ГОДИНА, НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ, 2002  СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Министерство на регионалното развитие и благоустройството Национален център по териториално развитие – ЕАД, София 2002 г.  ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ РЕФОРМИ, Анализ на един неуспешен преход, Тошо К. Пейков, ISBN 954-8550-05-9 ____________________ Забележка: Ползвани са и материали от интернет, като източниците са посочени в самата презентация.