Finances and Urban Development

Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия
гр. София
Архитектурен факултет
катедра: Градоустройство
специалност: Урбанизъм
Курсов проект по:
ФИНАНСИРАНЕ НА УРБАНИСТИЧНОТО РАЗВИТИЕ
Тема: „СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ЗА УРБАНИСТИЧНО
РАЗВИТИЕ В СЛЕДСТВИЕ НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА
ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ
ПРЕДПРИЯТИЯ”
Благой Георгиев Петков, ф.№ 10047
ръководител: проф. д-р Дончо Конакчиев
зимен семестър на
учебната 2007 / 2008 година
гр. София

Финансиране на Урбанистичното Развитие Благой Георгиев Петков, УРБ 10047
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ЗА УРБАНИСТИЧНО РАЗВИТИЕ В СЛЕДСТВИЕ стр.
НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МАЛКИТЕ И
СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
2
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Същност на финансиране на странични ефекти в урбанистичното
развитие
стр. 3
2. Понятие за Малки и Средни Предприятия (МСП)
стр. 4
3. Състояние на МСП в България
стр. 6
4. Държавна политика за подпомагане на МСП
стр. 8
a. Основни цели
b. Законова уредба, стратегии, планове и проекти
c. Резултати
5. Странични ефекти за урбанистичното развитие
стр. 10
6. МСП като основен катализатора за реновиране, реконструиране и
обновяване на традиционните производствени зони
стр. 10
7. Район „Тракия”, Община Пловдив – пример за динамично
развиваща се градска общност, благодарение на местния бизнес
стр. 12
8. Заключение и изводи
стр. 13
Полезни връзки
стр. 14
Използвана литература
стр. 15
Приложение 1. Извадка от доклад на тема: „Проблеми на
производствените зони в прехода към пазарна
икономика” по модула Производствени територии,
ръководител: гл. ас. арх. В. Комитова
стр. 17
Забележка: Пълният текст на доклада заедно с .ppt – презентация и
библиография към него е достъпен на адрес:
www.proizvodstveni.hit.bg

3
Приложение 2. Анализ на достъпа до институционално и проектно
финансиране според „Годишен доклад за състоянието и
развитието на МСП в България (специално издание)”,
Министерство на Икономиката и Енергетиката, София,
2006 година.
стр. 18
1. Същност на финансиране на странични ефекти в урбанистичното
развитие
Финансирането на всяка дейност, като икономическа категория, в това число и
на урбанистичното развитие представлява осигуряването на необходимите
финансови ресурси за реализация на дейностите и изразходването на тези
ресурси в различни направления, т.е. изследването на процеса финансиране
включва едновременен анализ на приходите и разходите и извеждане на
препоръки за ефективна регулация на тази основа.
Страничните ефекти се проявяват извън релацията “производител –
потребител”, това са ефекти при трети лица извън пазарната сделка. Могат да
бъдат положителни и отрицателни за обществото. Примери за такива ефекти
са въздействието върху природната среда най-често е негативно, положителни
са вторичните въздействия от добро здравеопазване, от образование и други
върху трети лица.
Някои от тях, например в сферата на екологията, са изключително актуални и
придобиват характер на детерминанта за обществото, която особено силно
въздейства на урбанистичното развитие.
Други от тях, например от здравеопазването и образованието, имат
стратегическо значение за просперитета на нацията. Поради това тяхното
финансиране основно се осигурява от обществени източници.
Фискалната политика на държавата е основен икономически механизъм за
осигуряване на държавното финансиране. Една от трите основни функции на
тази политика е алокативната, свързана с преразпределяне на ресурси между
публичния сектор и реалния бизнес, чрез данъци, такси и други видове
приходи.
В настоящата разработка съм се опитал да оценя страничните ефекти от
целенасоченото подпомагане на Малките и Средни Предприятия (МСП) и в
частност положителните такива свързани с урбанистичното развитие или как
това по своето същество преразпределяне на приходите и разходите може да
доведе до едно скрито, свързано възвръщане на тези инвестиции направени от
държавата в посока към публичния сектор и селищната тъкан.

4
Съвместното създаването на стратегии, планове и проекти в партньорство с
бизнеса, подкрепени от една конкретна и прозрачна законова уредба може да
доведе до много по-големи резултати от колкото еднопосочните данъчни
облекчения. По този начин с много по-малко средства, може да се постигне
кумулативен ефект (ефектът на снежната топка) или всеки вложен, респективно
преразпределен лев да донесе два, а не спестени средства за фирмите, които
да си останат тяхна печалба.
Навсякъде по света е практика малките предприятия, прохождащият бизнес да
бъде подпомаган, но различните подходи дават и различни резултати. В
общата оценка на ефективността не бива да бъдат пренебрегвани и ползите за
обществото и най-вече тези, свързани с урбанистичното развитие.
2. Понятие за Малки и Средни Предприятия (МСП)
Смело мога да твърдя, че няма единно определение за МСП. Всяка държава,
дори и в рамките на Европейския Съюз (ЕС), създава свои критерии за
разделение, които служат и за формиране на различни политики за всяка
категория.
Българската теория се е изменяла над десет пъти. Според сега действащия
влязъл в сила Закон за МСП, съществуват три категории:
- микро (до 10 заети),
- малки (до 50) и
- средни предприятия (до 100).
Във Великобритания едно от основните изисквания е предприятието да се
управлява самостоятелно, независимо, да не е част от други структури, също
така да има малък дял от пазара. Поставен е лимит от 200 заети, обем
търговия, брой транспортни средства за фирми в този сектор и т.н.
На конгрес в Мадрид през 1982 год. дванадесетте тогава държави в ЕС
определят обща рамка за МСП:
- количествени критерии – до 50 души; 7,5 млн. екю капитал;
- качествени – независими, като се прави изключение и се позволява до 50%
дялово участие на друга фирма;
В Япония ограничението е до 30 души (300 за средно предприятие), Русия –
100, Унгария – 350.
В определението за малко предприятие съществува относителност по два типа
критерии – количествени и качествени показатели, като това важи за всяка
една икономика, т.е. възможно е да има фирма с малко заети с огромен оборот
и обратно.

5
За нас като урбанисти е важно къде ще се разполагат МСП, но и как да бъдат
стимулирани, защото те представляват гръбнака на средната класа, която у нас
е само около 10% от населението срещу до 90% в развитите страни.
Концепциите за урбанистично развитие от миналото са били свързани с
изграждането на големи предприятия – състезания през периода на
социализъм, кой ще построи по-голям завод, но подобни проблеми изпитват и в
другия „лагер”. През 1971 год. правителството на Великобритания е възложило
на Джон Болтън да разбере защо икономиката изостава. Неговият отговор е:
липса на МСП.
Турболенцията на пазара води до много фалити, от които малките предприятия
се съвземат, а големите не, което от своя страна понякога води до
обезлюдяване на цели градове. На практика се оказва, че МСП са много по-
гъвкави към кризисни ситуации, освен това при тях се наблюдава
мултипликационен ефект – „малък модел”, който подхранва останалата част на
икономиката, петима заети издържат пет семейства, като те са и основни
потребители на стоки.
По правило в такава среда съществуват преки, неформални връзки между
собственика, ръководителя и неговите подчинени работници. Тези предприятия
произвеждат малко количество индивидуални стоки – например модния бизнес,
спортни и състезателни автомобили, изкуство, нови медии, дейности под
общото название ‘creative industries’ (развойни отрасли), всички видове лека
промишленост, отрасли с прилагане на ръчен труд.
Понякога МСП се явяват поддържащи подизпълнители за големите
производства. Един автомобил средно е съсътавен от части, доставяни от
около 15 хил. фирми. По този начин те се оказват основна група играчи в
структурата на съвременната икономика.
Основни предпоставки за възникване на МСП:
философия на съвременното общество – средна класа, гръбнак на
обществото, основен потребител, формирана от МСП;
точка на боксуване на големите концерни, тромави гиганти, не могат да
отговорят на динамиката на пазара;
диверсификация на пазара – много различни продукти, което довежда
до:
o дивизионална (division) функционална организация – разделяне на
отдели на базата на продуктов признак, като достигне например
20 млн. продажби се отделя от фирмата майка;
o от огромен концерн 3М е раздробен на 3 големи и 86 малки
предприятия;

6
причина, присъща на страните от бившия социалистически лагер, в това
число и България – фалит и сриване на големите предприятия, главно
заради загуба на пазари; приватизация, реституция, освободена
икономика.
3. Състояние на МСП в България
Обща характеристика на МСП:
99,2% частни
90,43% са микропредприятия (1-9 заети)
2003 год. – впечатляващо основаване на нови микропредприятия, 2004
год. – тенденции на основаване и растеж се балансират
Доминират във всички сектори, освен енергиен и добивна промишленост,
55% са в търговията
Диспропорция – концентрация в София, Югозападен район, Пловдив и
Южен централен
Вече конкурентни на европейски пазари, адаптивни и гъвкави, 20 пъти
по-малка възможност да възнаграждават факторите си за производство,
като труд и капитал
Само 10% покриват СЕ маркировка, 23% изисквания за БТ

7
Фигура 1. Разработване на бизнес план от фирмите (като % от фирмите)
Фигура 2. Вид иновaтвини разходи от МСП за 2005
Тревожна е статистиката от национално представително проучване, че повече
от половината фирми не разработват бизнес планове и само около 18%
разработват такива за по-дълъг период от една година, но едновременно с това
делът на материални активи, като вид от иновативните разходи на МСП за 2005
год. е достигнал 11,7%, а разходите за закупуване на „ноу хау” от друга
организация са само 2,4%.

8
Моето лично мнение, макар и пресилено, е че МСП у нас са много изостанали,
освен това агенция и закон, които в същност имат основна роля в държавната
политика за стимулиране, са създадени с 60 години по-късно от развитите
страни.
Като основен довод за такъв тип фискални мерки бих посочил факта, че при
създаване на едно ново МСП, поне пет човека отпадат от сферата на
социалните плащания.
Българските МСП нямат средства за закупуване на терени, строителство на
сгради и т.н., но дори и „на запад” е широкоразпространено обединяването им в
комплекси – те почти не могат да съществуват самостоятелно, а това също
води и до намалени разходи за земя и инфраструктура.
При изработването на Общия Градоустройствен План (ОГП) на София се е
твърдяло, че МСП са чисто икономическа категория и не е нужно отреждането
на специална територия за тях. По този начин е бил пропуснат уникалния начин
за подпомагане на прохождащия бизнес по изключително адекватен и
ефикасен начин, който не е свързан със заделянето на огромни средства. За
този тип производствени зони е характерна „човешката” архитектура и
интеграцията с градската среда.
4. Държавна политика за подпомагане на МСП
Правителството на Република България поставя като свой основен приоритет
подкрепата на МСП, като отчита следните основни фактори:
• МСП са генератор на нови работни места и спомагат за повишаване на
конкуренцията на пазара и за постигане на висок и устойчив
икономически растеж;
• МСП проявяват по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации и притежават
гъвкава вътрешна организационна структура;
• МСП имат възможност за по-бързо и лесно внедряване на иновации и
нови технологии и са благоприятно място за развитие на
предприемачески умения и бизнес култура;
• МСП са основен фактор за формирането на средна класа;
• Облекчаването на административното бреме за малките и средните
предприятия ще доведе до повишаване на конкурентноспособността на
сектора и ще способства за икономическия растеж;
• Затрудненият достъп до финансиране особено в началната фаза
ограничава избора на поле на дейност, технология и възможностите за
разрастване на МСП;
• Производителността на труда и нивото на заплащане в МСП са по-ниски
в сравнение с големите предприятия;

9
a. Основни цели
Основната цел е създаване на благоприятна среда и условия за развитието на
конкурентноспособен сектор на МСП, които ще ускорят икономическия растеж
на страната при запазване на макроикономическата стабилност.
ПРИОРИТЕТИ:
ОПРОСТЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА И
НОРМАТИВНАТА СРЕДА ЗА МСП
ПОДОБРЯВАНЕ НА ФИНАНСОВАТА СРЕДА
ПОДКРЕПА НА ИНОВАЦИИТЕ И ТЕХНОЛОГИЧНОТО
РАЗВИТИЕ
ЕВРОПЕИЗАЦИЯ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА МСП
ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ И УСЛУГИ
ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА МСП В
РЕГИОНАЛЕН АСПЕКТ
НАСЪРЧАВАНЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИЯ ДУХ И УМЕНИЯ
b. Законова уредба, стратегии, планове и проекти
България е страна по Европейската харта за малките предприятия.
Отношенията и ангажиментите за подпомагане на МСП са уредени в специален
Закон за малките и средните предприятия, като целите и приоритетите са
изведени в ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА МСП.
За следващите седем години действията по тях са обобщени в Национална
стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2007-2013, като
ежегодно се изготвя Годишна програма. Българското законодателство е
съобразено с изискванията на ЕС и поетите ангажименти са подробно описани
в Позиция за преговори - Глава 16 - Малки и средни предприятия.
Най-мащабните информационни проекти, целящи също и административно
подпомагане на Министерството на икономиката и енергетиката са Азбука на
МСП, Проект 100™, Национален иновационен фонд и Търговски марки 2007.
c. Резултати
Постигнатите резултати по програмите и проектите се обобщават редовно в
годишни доклади.
Според мен, до тук в общи линии, поставените конкретни задачи по целите на
политиката за подпомагане на МСП се изпълняват и има възможност обхватът
на програмата да бъде разширен и допълнен с нови конкретни ангажименти.

10
5. Странични ефекти за урбанистичното развитие
На пръв поглед с подпомагането на МСП, администрацията в момента цели да
се справи с наболели социални проблеми, свързани с преструктурирането на
предприятия от държавния сектор, отбраната, както и самата администрация и
произтичащите от тях съкращения, но това съвсем не е така. В развитите
страни, както и у нас тенденцията е МСП да заемат все по-голям дял от
икономиката, при това те са гръбнака на тази икономика, защото са
изключително гъвкави при кризи и циклични състояния на депресия, т.е. те са и
основните данъкоплатци, и фискалната политика трябва да се съобразява с
тях, а прохождащият бизнес има нужда от помощ, не само финансова, под
формата на данъчни облекчения, но и административна, предоставяне на ноу-
хау, ресурси на преференциални цени, например земя и сграден фонд.
В часта „Осигуряване на условия за развитие на МСП в регионален аспект”
националната стратегия посочва следните приоритети:
насърчаване формирането на групи от свързани производства
(кластъри) на регионален и браншови принцип;
развитие на инфраструктурата в граничните райони с цел създаване
на условия за трансгранично сътрудничество;
осигуряване на максимална информация и прозрачност на
организациите на бизнеса за предприсъединителните фондове на
ЕС с цел улесняване участието на МСП в проекти на фондовете;
насърчаване развитието на регионални партньорски мрежи в
подкрепа на малкия и среден бизнес.
Никой не очаква, че МСП ще се нагърбят с грандиозни национални
инфраструктурни проекти (освен като подизпълнители). Тогава възниква
въпроса какви други свързани ефекти с урбанистичното развитие можем да
очакваме, а именно – развитие на градската среда и контактните с нея
производствени зони. Големите затворени промишлени комплекси са като
контраст на тези проблеми.
6. МСП като основен катализатора за реновиране, реконструиране и
обновяване на традиционните производствени зони
Социално-икономическите, политическите и обществените промени в прехода
към пазарна икономика довеждат до появата на специфични проблеми на
производствените зони.

11
Като се съобразим със „завареното положение” и отчетем най-характерните
процеси съпътстващи преходния период, а именно приватизация, реституция и
конверсия, получаваме новия облик на производствените зони, свързан с
големи изменения в средата, породени от динамиката на промените и появата
на нови проблеми на управлението на производствените територии в условията
на пазарна икономика.
Най-главните проблеми на производствените територии са свързани с
неизяснената собственост, строителството без одобрени строителни книжа,
влошени санитарно-хигиенни и естетически качества на средата, лоша
поддръжка, упадък, който води до западане на прилежащи градски територии.
Тези традиционни производствени зони са нежелани от големите инвеститори,
които предпочитат строителството „на зелено” и същевременно притегателен
център за МСП, поради по-ниските цени и единствената възможност, до преди
няколко години за наемане на сграден фонд. Постепенно фирмите се
идентифицират с пространството, което заемат, стараят се да го придобият и
да инвестират в него и така те се превръщат в основен катализатора за
реновиране, реконструиране и обновяване на тази проблемна градска тъкан.
Модели за развитие:
1) Процеси на конверсия на стари сгради, най-често за микропредприятия,
широко застъпени в западните държави и техните общински политики;
2) „Малки производствени къщи” – наблюдава се по входно-изходни
артерии, умален мащаб на голям завод, по принцип не е много
характерно в световната практика;
3) Спекулативно строителство на МСП, голям предприемач строи много
МСП, развито още от преди 50 години; за продажба или отдаване под
наем.
1) и 2) са типичен пример за МСП, собствениците на първи етап не могат да
инвестират в сгради.
Зони за МСП тип „бизнес-инкубатори”
Тези зони са изградени от обикновено един индустриален комплекс, на
определена територия, която се подбира, планира, развива и контролира от
съответна агенция или фирма „X”, чиято задача е да построи или да позволи да
се изградят сгради за МСП, комуникации и всички необходими дейности.
Строителството на модулите (за анонимни производители) за МСП, могат да
бъдат напълно или частично (само санитарни възли) завършени, както и
отделни сгради за конкретен ползватели, могат да се продават или отдават под
наем.

12
По отношение на инфраструктура – напълно обезпечен със всички мрежи (ВиК,
ел., газоснабдяване и пречиствателна станция, ако е необходимо), улици,
паркинги, социална инфраструктура и озеленяване. Трябва да бъде преценено,
колко да бъде голям, самите модули, достъпни наеми, да се направи
комплексна оценка, за да не се окаже губещ.
Предимства:
- Концентрация на фирми – благоприятно за цялата икономика;
- МСП имат незабавен достъп до помещения, както и право на избор;
- Напълно осигурена поддръжка;
- Комплексите получават свой облик, дали съзнателно или не, на едно място
се разполагат, предприятия от един сектор, по причини от различно
естество – например шивашки цехове малка консумация на вода, и т.н.
Най-ранните примери са от средата на 60-те години в САЩ. Счита се, че трябва
да бъдат близко до зони на обитаване и с площи от 1 до 100 ха. С инвестиции
от САЩ, Ирландия изпревари Великобритания в изграждането на такива
„бизнес-инкубатори”. По правило по-големите комплекси са по атрактивни. В
Норвегия и Ирландия те достигат до 500 – 1 000 работещи.
Разбира се, подобни инвестиции са изключително рискови и всяко лице би
търсило партньорство от държавни фондове и подкрепа от местните власти. В
правителствените програми приоритет са високите технологии, като че ли „те
само нас чакат”. У нас реализациите на подобни комплекси по-скоро се дължат
на коопериране на не до там толкова малки предприятия. Освен това този
принцип отново може да бъде приложен за реновиране, реконструиране и
обновяване на традиционните производствени зони. Така, че според мен това
трябва да бъде следващият ключов момент в държавната политика на
подпомагане на МСП – създаване на „бизнес-инкубатори” на базата на
публично частно партньорство.
7. Район „Тракия”, Община Пловдив – пример за динамично
развиваща се градска общност, благодарение на местния бизнес
Жилищен комплекс „Тракия” е проектиран и основно застроен в периода на 70-
те и 80-те години на миналия век и е с население около 100 хил. души.
Оформилата се около него промишлена зона претърпя големи промени и
развитие през изминалите няколко години, които основно се дължат на
„заселването” на МСП заради предоставените им подходящи парцели,
обезпечени с инфраструктура и комуникации и безпрекословното съдействие
на местната администрация. Така постепенно районът се превърна във водеща
и желана периферна зона и доказателство, че подпомагането на прохождащия
бизнес се изплаща многократно в полза на обществото и на урбанистичното
развитие.

13
Снимка 1 – 3.
Склад и магазин за строителни
материали SOPREMA, ж.к. Тракия,
гр. Пловдив
Главен изпълнител и инвеститор:
фирма Криома, гр. Пловдив
Това е един от многото примери за
вместването на МСП в съвсем нови
рамки за производствена среда.
8. Заключение и изводи
Урбанистичното развитие е немислимо без участието на частния сектор. Моето
мнение, е че освен резултати в социалната сфера, подпомагането на МСП води
със себе си и ползи за урбанистичното развитие, един вид непряко
финансиране. Макар и малко закъснели, усилията на българската
администрация са в правилна посока – постепенно да се премине от
дългосрочни стратегии към конкретни стъпки и проекти свързани с
урбанистичното развитие, създаване и укрепване на средната класа, както и
утвърждаване на българските МСП и стоките, произведени от тях на
международните пазари. Всяка една дейност по този процес трябва да бъде с
ясни цели, доказана ефективност, да се търси ефекта на мултиплициране на
положителните резултати, и не на последно място – да се ангажират с участие
общините, местните общности и едрия бизнес. Само общи усилия и
съгласувани действия биха довели до така желания успех.

14
Полезни връзки
Център за икономическо развитие
www.ced.bg
Изпълнителна агенция по Програма ФАР към Министерство на икономиката и
енергетиката
www.iaphare.org
Министерство на икономиката и енергетиката
www.mee.government.bg
Национално Сдружение на Малкия и Среден Бизнес
www.nasmb-bg.org
Национален Статистически Институт
www.nsi.bg

15
Използвана литература
1) Записки от лекции по модула
2) ОСНОВИ НА ФИНАНСИРАНЕТО НА УРБАНИСТИЧНОТО РАЗВИТИЕ,
2007 г., ДОНЧО КОНАКЧИЕВ, АЛЕКСАНДЪР СЛАЕВ
3) Публикации на Център за икономическо развитие:
a) ВЪЗМОЖНОСТИ НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС ЗА ВЛИЯНИЕ
ВЪРХУ ПРОЦЕСИТЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ
b) Ã¿À€» » –—≈ƒÕ» œ—≈ƒœ—»ﬂ“»ﬂ » €ŒÕ€”—≈Õ“Œ–œŒ–Œ¡ÕŒ–“
c) Демография на малките и средни предприятия в България 1995-1999
d) Информационните технологии в помощ на малкия и среден бизнес
e) След приватизационно развитие на предприятията в България, Юлиян
Панков и колектив, София 1999
f) Хармонизиране на данъчното облагане в България с изискванията на ЕС,
Лора Брусийска
g) Политика за технологично развитие в България, Ивайло Георгиев, 2001
4) Презентации на Център за икономическо развитие
5) Приоритетите на ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската
икономика 2007 – 2013” – фактор за икономически растеж, Изпълнителна
агенция по Програма ФАР към Министерство на икономиката и енергетиката
i) Презентация
ii) Доклад
iii) Резюме
6) Законодателна уредба и доклади на Министерство на икономиката и
енергетиката
a) Закон за малките и средните предприятия + ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА МСП
b) Европейска харта за малките предприятия
c) Национална стратегия за насърчаване на малките и средните
предприятия 2007-2013
d) Годишна програма
e) Годишни доклади за МСП

16
f) Позиция за преговори - Глава 16 - Малки и средни предприятия
g) Азбука на МСП - Въведение - А-З - И-Р - С-Ш
h) Проект 100™
i) Национален иновационен фонд
j) Тест за предприемачи
k) Търговски марки 2007
l) Други (Забележка: Някой от документите са в резюме и тук са приложени
пълните текстове)
7) Публикации на Национално Сдружение на Малкия и Среден Бизнес
i) ПЛАНИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ: РЕШЕНИЕ
ЗА КЛАСИРАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ И СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР
ii) НЕОБХОДИМА ЛИ Е ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ЗА
ПОДПОМАГАНЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В ПРЕХОДНИЯ
ПEРИОД, Д-Р ПЛАМЕН ПЪЧЕВ
iii) ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО ЧАКАМЕ ЦЕЛЕНАСОЧЕНАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА МАЛКИЯ БИЗНЕС, Интервю с д-р ПЛАМЕН ПЪЧЕВ,
зам. Председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес
/НСМСБ/.
iv) Проект“Българският модел на публично частно партньорство за борба с
корупцията” финансиран от Европейския съюз по програма ФАР „Развитие
на гражданското общество” 2002.
v) ДОКЛАД ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ РАБОТАТА ПО ЗАДАЧАТА: ПРОУЧВАНЕ И
АДАПТИРАНЕ ЗА УСЛОВИЯТА НА БЪЛГАРИЯ НА ОПИТА НА ЕС И НА
ДРУГИ РАЗВИТИ СТРАНИ ПО РЕГЛАМЕНТИРАНЕТО И ДЪРЖАВНОТО
ИЛИ ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА
АГЕНЦИИ ЗА РЕЙТИНТГОВАНЕ НА СРЕДНИ И МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ
vi) Рейтинговането на малките фирми у нас отговаря на техните перспективни
делови интереси, Д-р Пламен ПЪЧЕВ
8) ДЕМОГРАФИЯ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЪЛГАРИЯ,
Национален Статистически Институт – Резюме – Анализ – Пълен текст

17
Приложение 1. Извадка от доклад на тема: „Проблеми на
производствените зони в прехода към пазарна
икономика” по модула Производствени територии,
ръководител: гл. ас. арх. В. Комитова
Забележка: Пълният текст на доклада заедно с .ppt – презентация и
библиография към него е достъпен на адрес:
www.proizvodstveni.hit.bg
* * *
Анализ на някой от пловдивските производствени територии
* * *
Голяма част от производствената зона до жилищен район „Тракия” всъщност е
заета от преминалите в гражданската сфера територии на ГУСВ (Главно
Управление на Строителните Войски, сега Главно Управление Строителство и
Възстановяване АД), заети с бетонов възел, строителна лаборатория с
изпитателен център и др.
Зоната е атрактивна с
близостта си до жилищните
територии и с политиката
водена от управата на района.
Тук се намират и мощности на
консервната промишленост.
Тракия разполага със
собствена пътническа ж.п.гара
с карготерминал (магазия),
който се ползва далеч под
възможностите му. Бих оценил
тази зона като най-младата и
най-перспективната, с най-
ниска плътност на застрояване
и най-много атрактивни и добре
обезпечени с инфраструктура и
комуникация свободни
парцели. Освен това тя
предлага изключителен
комфорт на работещите в нея
заради близостта си с
жилищната територия, нейното
добре изградено социално-
битово обслужване, особено в
последните години (при
контакта на двете територии) и
парковата среда със спортни
съоръжения в съседство.

18
Приложение 2. Анализ на достъпа до институционално и проектно
финансиране според „Годишен доклад за състоянието и
развитието на МСП в България (специално издание)”,
Министерство на Икономиката и Енергетиката, София,
2006 година.
Пълноправното членство на България в Европейския съюз от началото на 2007
година ще предостави на малките и средните предприятия (МСП) много нови
възможности, но ще възникнат и множество предизвикателства пред
предприемачите. Това определя необходимостта от целенасочена и ефективна
държавна подкрепа за малките и средните предприятия, чиято роля в
икономиката непрекъснато нараства.
През 2004 година броят на малките и средните предприятия е над 221 хиляди.
В сравнение с 2001 година те са се увеличили с почти 17.8 хил. (9 на сто). МСП
представляват 99.3 на сто от всичките предприятия в изследваната съвкупност
и 99.7 на сто от частните предприятия в нея .
Преобладават микропредприятията (с 1 до 9 заети). Броят им продължава да
нараства и през 2004 година те са над 198.7 хил., което е с 5.5 на сто повече
спрямо 2001 година. Наред с това обаче делът им намалява от 92.4 на 89.6 на
сто от общия брой на изследваните частни предприятия за сметка на по-
бързото увеличаване на броя и на дела на малките предприятия. Малките
предприятия (с 10 до 49 заети) наброяват 18.9 хил. през 2004 година. За
периода 2001–2004 година броят им се е увеличил с 6672, или с 54.8 на сто, а
делът им е нараснал от 6 на 8.5 на сто. Най-малобройната подгрупа на МСП –
средните предприятия (с 50 до 249 заети), са 3.6 хил. и въпреки че са с 800, или
с 28.8 на сто повече отколкото през 2001 година, делът им в общия брой на
изследваните частни предприятия остава относително постоянен, едва 1.6 на
сто.
Увеличаването на броя на предприятията през 2004 година е с по-ниски
темпове в сравнение с това за предходната година, с изключение на
строителството (в отраслов аспект) и на Югоизточния район за планиране (в
териториален).
Достъпът до финансиране е решаващ фактор за стартирането, текущата
дейност и растежа на МСП. Тези МСП, чиито собственици притежават повече
собствен капитал и които на тази база имат по-широк достъп до финансиране с
привлечен капитал, имат и по-голяма възможност да получат безвъзмездно
финансиране от структурните фондове на ЕС.
Състоянието на кредитния пазар се промени значително от 2002 година насам
и днес може да се говори за кредитен “бум”. В резултат на този “бум” лихвите
спаднаха, а палитрата от форми за кредитиране и банкови услуги стана много
по-богата. Това прави достъпа на МСП до кредитния пазар реалност.
Ролята на кредитирането в пазарната икономика е голяма, но тя не бива и да
се преувеличава. Например, източник на финансиране е и държавата, когато
облага предприятията с ниски данъци върху печалбата. В този случай МСП

19
имат повече собствени средства за инвестиране и няма да бъдат изложени на
прекомерен финансов риск, произтичащ от привлечения капитал.
Българските предприемачи обикновено финансират своите стартиращи
предприятия със собствен капитал. Това са 67 на сто от всички предприемачи,
а само 20 на сто от тях вземат пари на кредит. Чрез гранатови схеми се
финансират около 2 на сто от стартиращите предприятия, а 11 на сто използват
друго финансиране.
Източник: Агенция ЕСТАТ, специализирано проучване сред населението
Графика 1. Произход на капитал, с който се финансират
стартиращите предприятия в България (в %).
В рамките на институционалното и проектно финансиране се предоставят
средства на цена, значително по-ниска от тази на кредитния ресурс.
Небанковите източници, особено меж- дународните програми, предоставят по-
свободни условия – например, финансирането на по същество инвестиционен
проект под формата на краткосрочно финансиране. Несъмнено тези средства
са привлекателни за МСП и ако този източник се рекламира активно, МСП ще
се насочат към него. Налице е обективна потребност от такъв небанков ресурс.
Той помага да се преодолее един определено рисков момент в работата на
МСП131. Някои от действащите проекти и програми за МСП са:
Проект 100
o Проектът цели развитието на устойчив и конкурентоспособен
частен сектор чрез предоставяне на цялостна и целенасочена
помощ при стартирането и развитието на микро- и малки
предприятия в България в сферата на производството или
услугите.

20
Национален иновационен фонд
o Финансов механизъм за подкрепа на иновативни предприятия при
разработването, изследването и развитието на нови продукти,
технологии, услуги или значителното им подобряване.
o Подкрепата на предприятията да се осъществява посредством
безвъзмездна финансова помощ (субсидия).
Проект BG 2004/016-711.11.04 – Подкрепа за повишаване на
конкурентоспособността на българските предприятия
Програма за микрофинансиране на CRS/България
Програма на фондация “Фаел” чрез Обединена българска банка за
насърчаване на МСП
o Правителството на Швейцария през 1995 година прие програма за
подпомагане на малкия и средния бизнес в Република България.
JOBS (“Заетост чрез подкрепа на бизнеса”) е проект на
Министерството на труда и социалната политика, подкрепен от ПРООН.
В рамките на проекта е създадена мрежа от 40 бизнес центъра,
включително 10 бизнес инкубатора в страната. Наред с бизнес
консултации, обучение и информации, проект JOBS подпомага
създаването и укрепването на микрои малки фирми, като им предоставя
лесен достъп до финансови ресурси под формата на финансов лизинг по
две схеми – до 25 хил.лв. и до 5 хил.лв. за закупуване на оборудване за
производство и услуги. За 4 години по проекта са създадени над 13 хил.
работни места в страната.
Кооперативен съюз “Съюз на популярните каси” е учреден през 1994
година. Кооперацията отпуска заеми на своите членове.
Европейско финансиране
С присъединяването на страната към ЕС усилено се говори за европейските
фондове и програми. Факторите, които затрудняват участието на МСП, са много
и с разнообразен характер. На първо място МСП са затруднени от обемната
документация по европейските проекти. Наред с това съществува опасение, че
процедурите не са достатъчно прозрачни и това допълнително ще затрудни
получаването на средства по европейски програми.
Сериозен проблем е слабата информираност на МСП за възможностите,
предоставяни от структурните фондове на ЕС. От изследването на “Витоша
рисърч” става ясно, че близо 41 на сто от МСП изобщо не са запознати с
възможностите, които им предоставят труктурните фондове, а само 1.7 на сто
от интервюираните са отговорили “напълно съм запознат”. В малка степен са
запознати 45 на сто от респондентите, а в значителна – едва 10.6 на сто.

21
Източник: “Витоша рисърч”
Графика 2. Степен на информираност на МСП с възможностите за
подкрепа от европейските фондове.
Основните изводи са, че българските предприемачи в много малка степен
познават и се възползват от възможностите за институционално и
проектно финансиране. То за разлика от данъчните облекчения дава
възможност на държавата да следи развитието на МСП, целите които си
поставят и не на последно място ефектът от това финансиране.
Основните предимства на проектното финансиране са свързани с
възможностите предприемачите да ангажират и трети заинтересовани
лица от дейността си, като например граждански сдружения,
неправителствени организации и общинските власти. Освен това
институционалното и проектното финансиране в България в момента се
извършва по правителствени програми, по които партньорска страна са
браншови и отраслови организации, фондове и институции на ЕС и други
държави, които подкрепят българската икономика.
Моето мнение е, че тези програми трябва да се разрастват и постепенно
да се върви от финансови стимули към проекти, като по този начин МСП
планират своята дейност и свързаните с нея ползи за обществото и
урбанистичното развитие.

Finances and Urban Development

Empfohlen

Empfohlen

Weitere ähnliche Inhalte

Andere mochten auch

Andere mochten auch (13)

Ähnlich wie Finances and Urban Development

Ähnlich wie Finances and Urban Development (20)

Mehr von Blagoy Petkov

Mehr von Blagoy Petkov (20)

Finances and Urban Development