1.
Специализирано професионално обучение по Хипотерапия за
специалисти работещи с деца с интелектуални, емоционални,
физически и психомоторни увреждания
2019-1-TR01-KA202-074547

2.
6.1. Особености на хипотерапията
6.1.1. Особености на конете
6.1.2. Околна среда
6.1.3. Взаимоотношения - конят и останалите членове на екипа
6.2. Ролята на всеки член на екипа при създала се извънредна ситуация.
6.2.1. Лице, отговарящо за безопасността на ездачите
6.2.1. Интервенции при извънредни ситуации.

3.
▪ Конно асистираната терапия притежава някои характеристики, които я отличават от
другите терапии за рехабилитация.
▪ Това е терапия, която се провежда при различни условия - в непозната за ездача среда,
обикновено навън.
▪ Екипът е мултидисциплинарен и включва от 2 до 3 човека.

4.
▪ Терапевтите, работещи с деца със специални потребности са психолози или психотерапевти с поне 3 години
опит в работата с деца.
▪ Това е важна характеристика и трябва да бъде критерий за избор за тези, които използват коня като
терапевтично средство.
▪ Те трябва да имат познания относно множеството начини, по които детето би могло да реагира и да имат
опит в справяне с кризисни ситуации. Начинът на реагиране на децата (били те положителни или
отрицателни реакции), оказва влияние върху коня и предизвиква реакциите му.
▪ В самото начало на терапията терапевтът е длъжен да провери дали са спазени мерките за безопасност. Това
е първата и основна задача, която трябва да бъде взета под внимание.
▪ В конно асистираната терапия се работи в екип.
▪ Терапевт, специализиран в работата с деца със специални потребности,
▪ водач на коня, квалифициран за работа с коне,
▪ и други терапевти или доброволци.

5.
▪ Най-важните особености на хипотерапията са :
▪ терапевтична връзка - триъгълна връзка
▪ взаимодействие - много различно от това в затворената терапевтична стая
▪ В процеса на възстановяване/рехабилитация хипотерапията може да представлява следното:
▪ начин за поддържане на терапевтичния процес и овладяването му
▪ форма на допълваща терапия - психическо или физическо повлияване - коригиране или
интегриране на нездравословна стойка
▪ самостоятелна форма на терапия - специфични терапевтични цели (когнитивна,
логопедична, пространствена ориентация, моторика)

6.
▪ Връзката между пациента и терапевта се основава на сътрудничество;
▪ Фокусирана е върху даден проблем;
▪ Насочена е към индивидуалните потребности на всеки, но има за цел и като цяло по-добро качество на живот
(общуване, способност за учене, вземане на решения и т.н.) и по-малко промяна на самата личност на
пациента;
▪ Еклектична (интегрира и прилага принципи и стратегии, характерни за повече от един теоретични подхода в
зависимост от проблема и начина на живот на пациента);
▪ Оформяща (няма за цел да "лекува", а да предотврати неадаптивни поведения и да помогне за усвояването на
нови стратегии, които могат да улеснят по-ефективната адаптация към житейските ситуации);
▪ Помага да се идентифицират собствените ресурси с цел улесняване адаптацията към околната среда.
▪ Информираща, тъй като предлага на пациента цялата необходима информация, за да може той да вземе
информирано и отговорно решение;
▪ Подкрепяща, като предоставя на пациента подходящата рамка за изразяване на чувствата, вътрешните борби
и дилемите, които има относно себе си, света, миналото, бъдещето и настоящето.
▪ Фокусирана върху тук и сега. Разглежда миналото накратко и с цел колкото да може да помогне то за по-
доброто разбиране на настоящето.

7.
▪ Тя е процес, при който се прави проверка и се утвърждават собствените ресурси.
▪ Конно асистираната терапия може също така да повлияе положително върху състоянието
на ума, когнитивните, поведенческите и комуникативните способности за всички
възрасти.
▪ Пациентите, които могат да се възползват от хипотерапията, могат да са с диагнози като:
церебрална парализа, множествена склероза, забавяне в развитието, инсулт, инфаркт,
аутизъм, увреждане на речта.
▪ Помага за постигане на баланс чрез по-добри времеви рефлекси и подобряване на
възприятието за собственото тяло.
▪ Стимулира мускулите, което от своя страна води до стимулиране отделните части на
тялото и заедно спомагат за постигане на по-добра стойка.
▪ Стимулира гъвкавостта и подвижността на ставите. Увеличава мускулната сила и
координация, както и времето за реакция на рефлексите.
▪ Укрепва сърдечно - дихателните функции.
▪ Спомага за балансиране на храносмилането и кръвообращението.

8.
▪ Спомага за постигане подобряването на способността за говорене и общуване чрез корекция
на стойката, която от своя страна подпомага диафрагмата - отговорна за произвеждането и
поддържането на звуци.
▪ Стимулира вестибуларните рецептори
▪ Повишава сетивното възприятие
▪ Подобрява социалната функция чрез взаимодействията с животното и членовете на екипа.
▪ Хипотерапията е насочена към емоциите, мислите и поведението, които пречат на
оптималното развитие и адаптация на човека към изискванията на живота :
▪ стойката заема важно място
▪ придава значение на изразяването на емоциите и невербалната комуникация.
▪ отделя сериозно внимание на поведението и действията, като речта остава на
второстепенно място
▪ фокусира се върху тук и сега. За това как човек говори, как се държи и как създава
отношения тук и сега.

9.
▪ В хипотерапията терапевтичната връзка включва повече членове (дете, кон и терапевт).
▪ Следвайки инстинкта, можем да заключим, че връзката между коня и детето е най-лесна за създаване.
И тя ще се явява първата връзка.
▪ Трябва да се има предвид, че детето ще седне на кон за първи път. Всичко ще бъде ново за него.
▪ Терапевтът трябва да осъществи първия контакт с детето в близост до коня. Креативността,
способностите и опитът на терапевта ще играят важна роля в тази ситуация.
▪ След като се установи връзка между детето и терапевта, можете да започне да се изгражда и връзката
между детето и коня.
▪ В този момент е препоръчително да се използват техники, които не предполагат все още езда.
▪ Рядко детето сяда директно върху коня. Тази техника е напълно традиционна и затова не се използва
толкова често. Някои от действията, които имат за цел да помогнат на детето да свикне с коня, са както
следва :
- разхождане на коня пред детето, евентуално с друг човек, който язди коня
- сензорна стимулация, галене на коня
- опознаване на коня като го сресва
▪ Детето със специални потребности може да има някои затруднения по отношение на възприемането на
информацията.
▪ Гореспоменатото е причина детето да стой отстрани на коня, успоредно на седлото, а не директно пред
него.

10.
Започва се с поставяне на
детето отстрани на коня,
успоредно на седлото, а не
точно пред коня.

11.
▪ Очите и дъхът на коня предизвикват изключително силни усещания. Ето защо се
препоръчва да се започне от позиция на детето отстрани.
▪ Галейки коня насочваме детето към опашката му.
▪ Важно е да имате контакт с опашката, защото тя се движи по време на ходене и ако
детето не знае откъде идва това усещане за движение би могло да се изплаши.
Трябва да повдигнем детето,
така че да може да види очите на коня.
Малките деца в
противен случай ще виждат
само краката му.

12.
Специално внимание трябва да се отдели на връзката дете
- кон, тъй като тя е изключително важна за този
терапевтичен процес.
В някои случаи детето проявява много силен
емоционален стрес при раздяла с родителя. Когато случаят
е такъв, всички терапевтични действия могат да бъдат
затруднени и да не доведат до резултат, поради силния
стрес.
В такъв случай се препоръчва детето да се качи директно
на коня, след като е установена връзка с терапевта.

13.
▪ Качването на коня може да се осъществи :
1. Детето сяда само, терапевтът е близо до него, има визуален контакт и може да го
докосне.
▪ Погалването или държането на ръката на детето, мекото потупване по крака или гърба
му, както и движението на коня ще гарантират на детето, че е в безопасност. За кратко
време ще забележим, че то се успокоява и става любопитно.
2. Когато стресът е твърде силен, можем да използваме майчинската техника:
За да се използва това безопасно, терапевтът трябва да знае да язди. Може да се
използва само с малки деца, които могат да се държат в ръцете.
Ако детето е по-голямо от терапевта на коня, терапевтът ще бъде подложен на
твърде голям натиск и терапевтът няма да може да се справи безопасно с детето. В
този случай майчината техника не се препоръчва.

14.
Техниката на майчинство, при която
терапевтът е на коня, държи детето в
ръцете си и ще настани детето на седлото
в по -късен момент.

15.
▪ Първият контакт е ключът към цялата терапия.
▪ На този момент трябва да се придава изключително значение.
▪ Всеки човек има свой собствен ритъм в опознаването на коня. Важно е това да бъде
взето предвид и да се действа в съответствие с него.
▪ Връзката е важна, както и първата среща между детето, терапевта и коня.
▪ Обикновено доближаването до такова голямо животно е труден момент за всички нас.
▪ Препоръчително е първият контакт с коня да се осъществи чрез дейности като:
обгрижване и галене и други такива, извършвани от земята.
▪ Детето се запознава с коня и научава някои правила за безопасност: конете се
приближават отстрани и качването върху тях става внимателно.
▪ Дейностите, извършвани от земята, могат да бъдат: разхождане на коня на манежа,
обгрижване, говорене и докосване на отделни части от тялото на коня.

16.
Опознаване на коня и неговите части на тяло.

17.
▪ Първите стъпки в хипотерапията са насочени към постигането на баланс/равновесие.
▪ По време на първите сеанси вестибуларната стимулация е много интензивна и поради лошото
равновесие. Лошото равновесие предполага много по-интензивно движение.
▪ Движението на главата трябва да се наблюдава много внимателно в този момент.
▪ Като се има предвид това, без значение каква терапевтична цел имаме в дългосрочен план,
трябва да се съсредоточим върху настоящия момент. Това означава, че трябва да се избере
кон, който ще помогне на детето да постигне балансирана позиция и равновесие при
възможно най-слаба като интензитет вестибуларна стимулация.
▪ Втората стъпка в хипотерапията е постигането на възможно най-добрата позиция на ездача
върху коня.
▪ Под най-добра позиция разбираме позиция, максимално близка до естествената позиция на
седене.
▪ Предвид това тялото се разделя на две части: горна част (бедра, торс и глава) и долна част
(крака).
▪ За да поддържа правилната позиция на ездача, докато конят върви, терапевтът трябва да го
стабилизира върху коня.

18.
▪ Хората със специални потребности, независимо от диагнозата им, имат по-малко възможни
анатомични позиции.
▪ При децата с детска церебрална парализа се наблюдават неестествени позиции на гръбначния стълб,
които могат да бъдат коригирани с помощта на хипотерапията.
▪ Представете си човешкото тяло като взаимосвързана система. Ако една част е блокирана, това
ще доведе до блокиране на всички останали части на тялото.
▪ Когато един от частите е успешно коригирана, всички останали части се подреждат също в
правилна позиция.
▪ Правилна позиция може да се постигне само когато всяка част на тялото е подвижна и може да се
движи самостоятелно и независимо от другите части.
▪ Привеждането в съответствие частите на тялото чрез коригиране на позицията при яздене
обуславя предаването на правилните импулси. Това е първата стъпка към съзнателното
осъзнаване на тялото, което води до постигане контрол над него.

19.
▪ В естествената си среда конят е стадно животно. Затова той винаги търси алфа фигурата.
Ето защо между коня и човека е установена йерархия. Човекът трябва да бъде алфа
персонажът.
▪ Конят трябва да бъде воден и е много важно от самото начало ролите да бъдат правилно
определени.
▪ Работещите с коне, дори терапевтите и доброволците, трябва да имат познания за
поведението на тези животни. Те също така трябва да знаят как да разпознават
различните състояния на характера на коня.

20.
▪ Конете могат имат много силни реакции. Те също така са много комуникативни и могат да бъдат
възпитавани чрез създаване на рутина и предсказуемост на действията.
▪ Когнитивните способности на коня са сходни с тези на дете на възраст между 18-36 месеца.
▪ Чувствителни са към допир и болка.
▪ Те общуват с очите, ушите, опашката, стойката и ноздрите си. Могат да издават и специфични
звуци.
▪ Те се отегчават, когато им се налага да живеят в тесни пространства и развиват лоши навици.
▪ Важно е да знаете личната история на коня, преди да станете екип с него.
▪ Един състезателен кон например може да реагира на определени шумове, характерни за
състезателната среда. Това би било изключително трудно за преодоляване в рамките на терапията.

21.
Те реагират по различен начин на болка, страх, дисциплина
и изненада.
Механизмът им за справяне в различни ситуации е различен
при различните коне. Това е една от причините, поради
които не всички коне могат да се използват за терапия.

22.
▪ Например един състезателен кон може да премине в галоп, когато чуе звук, подобен на
старта на състезание. Това обаче не е необичаен звук и в естествена, свободна среда.
▪ Начините, по които конете общуват, са различни и са много важен елемент във
взаимодействието им с хората.
▪ Конете са мощни животни, които лесно могат да се изплашат и реакциите им могат да
бъдат опасни.
▪ Конете се нуждаят от водач, когото да следват. Те се нуждаят от лидер, който да се
справя с емоционалните им реакции.

23.
▪ Сензорна система на коня
▪ Слух:
▪ много добър.
▪ Ушите са оформени така, че да локализират, възприемат и усилват
звуците.
▪ Те имат формата на фуния.
▪ Зрение:
▪ Конете имат бинокулярно зрение и много големи очи.
▪ Те първи откриват евентуална опасност.
▪ Конете имат много добро периферно зрение.
▪ Имат сляпо петно в задната част на тялото си и на челото си.
▪ Осезание:
▪ Реакцията на тактилни стимули е променлива.
▪ Чувствителните зони са: главата, двете страни на тялото и стъпалата.

24.
▪ Конете за терапия се обучават с помощта
на традиционни техники. Те се основават
на връзката между коня и треньора и на
принципа за възнаграждение при добре
изпълнена задача.
▪ Дресурата чрез наказание не се
препоръчва, тъй като е по -трудно за
изпълнение, докато се води конят от
земята.
▪ Връзката между водача и коня трябва да
се основава на доверие, а не на власт.

25.
▪ Метода на дресура трябва да комбинира принципите и процедурите по реда, по който те се
прилагат.
▪ Те могат да бъдат променяни в зависимост от целта, времето и мястото.
▪ Всеки метод на дресура се базира на закона за асоциациите.
▪ Научаването на ново движение е възможно, когато това ново движение е свързано с вече
познато действие. Всяко ново действие се въвежда, като препратка към вече познато действие.
▪ С течение на времето въведеният нов елемент става рутина и опосредства въведението на
новото.
▪ Условният рефлекс, по-известен като условна реакция, е една от основните техники в
дресурата.
▪ За да го изградите е необходимо да привлечете вниманието на конете.
▪ Важно е да не се забравя, че изначално конят е бил в ролята на плячка. Той трудно се доверява
и може лесно да бъде подплашен.

26.
▪ Конят е любознателно животно и може да учи много бързо.
▪ Негативните събития веднага ще се запечатат в мозъка му.
▪ Важно е постигане на контрол над емоционалните му реакции.
▪ Дресурата преди всичко означава успешна адаптация.
▪ За успешна дресура и обучение на коня, треньорът трябва да има солидни знания и опит в
работа с коне.
▪ Този процес обикновено се провежда от специалисти в областта.
▪ По време на дресура конят трябва да научи:
▪ трите вида походка,
▪ успоредна, двустранна работа
▪ да контролира и адаптира по-бърз или по-бавен ход
▪ да е спокоен по време на индивидуални или групови дейности
▪ Той също трябва да се научи да изпълнява трите вида походка, докато е на дълга юзда. Той
трябва да знае, за да работи вързан на дълга юзда от двете страни. Той трябва да разпознава
сигналите от дългата юзда, тренировъчния камшик и от стойката.

27.
▪ След първоначалното обучение конят трябва да умее: да има ритмична и спокойна
походка, независимо от избрания тип (походка, тръс, галоп) да се подава меко на повода.
▪ Специфика на дресировката за коне за терапия : веднъж преминали през
тренировките по традиционна дресура, конете за терапия трябва да преминат през
специална програма.
▪ При усвояването на новите техники е важно често да се използва
утвърждение с повторение. Трябва да се установи един вид ритуал, за да
може конят да се чувства в безопасност.
▪ Терапевтичните коне трябва да са по-издръжливи и да запазват спокойствие, докато ги
обгрижват, екипират или по време на терапевтичните сеанси. Те трябва също така да
добият навика да работят понякога в не толкова комфортна за тях среда.
▪ Те трябва да свикнат с различните начини на възсядане, както и с движенията и
екипировката, използвани по време на този процес.
▪ Междувременно при терапевтичните коне трябва да се използват различни въжета и
примки (въже за водене, юзда, дълга юзда, дълга юзда, двойна юзда).

28.
▪ Конят трябва да се подчинява, както на терапевта, така и на доброволците.
▪ Терапевтичните коне трябва да се включват незабавно в действие след тренинга особено
при обучение в областта на специалната психопедагогика. Терапевтът трябва да общува
с ездача като в това време не може да дава вербални команди на коня. Затова конят
трябва да е в състояние да отговаря на невербалните команди.
▪ Конете трябва да бъдат обучени да се адаптират към ездачи, които са в скована или
неудобна позиция поради различни диагнози. Конят трябва да може да намери баланса и
да продължи да върви, независимо от позата на ездача.
▪ Конете за терапия трябва да свикнат с всички средства използвани за терапията, играчки
и друго оборудване. Те трябва да свикнат с мястото, на което ще се осъществява
терапията, както и с всички неволни дразнители (визуални, акустични, тактилни), които
могат да се появят. Терапевтичният кон трябва да свикне с (неспецифично докосване от
страна на детето, викове, неравномерни и неконтролирани движения). Те трябва да
привикнат и с присъствието на много хора (деца и възрастни).
▪ За обучението на терапевтичните коне трябва да се използват методите на естественото
ездачество. Препоръчват се методите на Пат Парели и Телингтън.

29.
▪ Терапията е много трудна дейност за конете. Затова е много важно да разпознавате
признаците на бърнаут. Сред признаците за разпознаване на бърнаут са следните:
▪ ушите са твърдо отпуснати назад, когато е възседнат или оседлан,
▪ отказва да напусне бокса в конюшнята,
▪ бяга или се крие.
▪ От гледна точка на физическото и психологическото здраве конят трябва да живее в
среда, максимално близка до естествената му среда на обитаване.
▪ Той ще бъде по-спокоен и щастлив, ако живее с други коне и има достъп до
пасище.
▪ Кон, на когото не е позволено да напуска конюшнята, би бил напрегнат, по-
малко любопитен и по-малко внимателен.
▪ Той би изпитвал липса на стимули.

30.
▪ В конно асистираната терапия обкръжаващата среда е от изключително значение.
▪ Средата може да предостави както много предимства,така и много недостатъци в
процеса на терапияпа.
▪ Колкото по-позната е обкръжаващата среда, толко повече конят ще реагира
адекватно на поставените му задачи.
▪ Обикновено терапията се провежда в много контролирана среда. Понякога разходките
извън манежа могат да допринесат допълнителни ползи.
▪ Затова е много важно екипът и конят да познават добре средата.
▪ Дори и да има елементи, които не могат да бъдат предвидени, все пак е важно да се
успее да се предвиди максимално възможното.
▪ Задължително е също така екипът да е наясно каква е ролята на всеки член от него
в създадена кризисна ситуация.
▪ Екипът също така трябва много внимателно да следи случващото се по време на
сеанс, за да може да реагира при евентуална необходимост.

31.
Предимства
▪ Различната от обичайната среда или тази, в която се провежда конно-асистирана терапия (КАТ), както и
присъствието на животни могат да помогнат на детето да е по-съсредоточено, да опита контакт с очите
и да увеличи капацитета на вниманието си - всички тези аспекти са важни за успешния терапевтичен
процес.
▪ От тази гледна точка можем да кажем, че КАТ пренася детето в нова среда и го принуждава да усвои
възможно най-много информация от тази нова среда. Повторението на този процес ще доведе до
повишаване на способността за концентрация и вниманието.
▪ Тъй като хипотерапията не се провежда в затворена среда, децата не я възприемат като задължителна
терапия.
▪ Детето възприема тази дейност като забавна. То отъждествява тази дейност с коня и вижда терапевта
като свързващо звено между себе си и коня.
▪ Контактът с очите е напълно осъществим, тъй като детето реално няма как да го избегне.
▪ Тъй като се провежда на открито, тази терапия предоставя много способи, които могат да бъдат открити
в природата :
• листа
• шишарки
• различни звуци – като звука, издаван от вървящ кон
▪ Терапевтът може да прояви креативност и има много опции да предложи на детето нови дейности.

32.
Недостатъци
▪ Терапията се провежда в среда, която не може да бъде контролирана
▪ Безопасността е на първо място и понякога това означава да се работи с по-малки цели
на терапията с цел да се запази безопасността.
▪ Обикновено КАТ се практикува извън градските райони и означава повече време за
пътуване до терена и обратно.
▪ Терапевтичните сеанси зависят от времето. Ниските/високите температури и лошото
време не са подходящи за сесия. Силните звуци, издавани от вятъра, могат да изплашат
коня.

33.
▪ Конят и членовете на екипа образуват заедно една система
▪ За да се осигури ефективен терапевтичен сеанс, то тази система трябва да
функционира добре.
▪ Конят трябва да усеща връзка с водача и да му се подчинява.
▪ Водачът на коня трябва постоянно да вижда ушите и очите му, за да е наясно дали е
изплашен.

34.
▪ Лявата страна на коня е обичайната позиция да се
води кон.
▪ Можете да стоите така, че да сте на една линия с
главата на коня си или на около половината път
между главата му и рамото му.

35.
▪ Водене на коня откъм
гърба

36.
▪ Правилна позиция на ходене
▪ Главата на коня трябва да е
почти успоредна на рамото на
водача на коня
▪ Водачът на коня трябва винаги
да вижда очите и ушите на коня
▪ Не увивайте въжето около
ръката си

37.
▪ Водещото въже трябва да бъде вертикално
подравнено с коня
▪ Разстоянието между коня и водача не
трябва да е по-голямо от 30 см.

38.
Не трябва да държите водещото въже за заключващия
механизъм, тъй като по този начин всяко движение на
ръката Ви се предава на коня.

39.
Не използвайте дълго въже ,тъй като може да го
настъпи водача или самия кон.

40.
▪ НЕ дърпайте коня след себе си.
▪ Водачът на коня няма контрол над коня и не вижда
никакви реакции.

41.
▪ Конно асистираната терапия е високорискова дейност, защото:
▪ Работното пространство е с голяма площ
▪ Работи се с животно с тегло от 300 до 500 кг
▪ Не можете да контролирате напълно условията на работа
▪ Могат да възникнат неочаквани ситуации (силен шум, метеорологични условия -
гръмотевици) и др.
▪ Преди стартиране на терапевтичните сеанси трябва да се спазят всички мерки за безопасност.
▪ Ето защо всички членове на екипа трябва да познават и спазват тези процедури.
▪ Ако има член, който не познава правилата или се държи по начин различен от този на екипа,
то възникналата ситуация ще бъде трудна за контролиране и може да има нежелани
последици.

42.
▪ Лицето, отговорно за безопасността на ездача, ще бъде определяно преди всеки сеанс, като се
вземат предвид следните фактори:
• колко души участват в сеанса
▪ какво оборудване се използва
▪ каква е височината и теглото на ездача
▪ Обикновено отговорникът за безопасността е този, който върви зад водача на коня.
▪ Когато има само един терапевт, то той отговаря за безопасността на ездача.
▪ Когато има доброволци и други терапевти, отговорното лице е това, което стои зад водача на
коня.
▪ Техниките за повдигане на ездача и лицето, което отговаря за това, ще бъдат обсъждани в
началото на всяка сесия.
▪ Тези теми трябва да бъдат обсъдени в самото начало на терапевтичния сеанс, така че в спешна
ситуация всички да знаят какво точно да правят.

43.
▪ В извънредна спешна ситуация, ако конят реагира по неочакван начин, тогава:
▪ водачът трябва да го отблъсне възможно най-далеч от себе си.
▪ По този начин задната част на коня ще се измести навън и ще се образува арка.
▪ Тази арка ще осигури безопасна зона за детето.
▪ Лицето, отговарящо за безопасността, би се сблъскало с две типични ситуации :
▪ Ако детето е с крака в стремената, екипът ще направи всичко възможно, за да
задържи детето на коня, докато краката се освободят от стремената.
▪ Ако детето не е с крака в стремената, отговорникът за безопасността го сваля от
коня, като предпазва главата му..

44.
За повече информация на:
▪ https://www.hippotherapy-training.eu/
▪ https://www.facebook.com/HippotherapyProject/
▪ https://www.hippotherapy-training.eu/elearning/?lang=en
▪ https://play.google.com/store/apps/details?id=com.hippotherapy.mobile
▪ https://apps.apple.com/app/id1526453884