HIPPOTHERAPY and sensory processing BG

1. Специализирано професионално обучение по хипотерапия за специалисти,
работещи с деца с интелектуални, физически и психомоторни увреждания
2019-1-TR01-KA202-074547

2.  "Хипо" е гръцка дума за кон.
 Според Американската асоциация по
хипотерапия, хипотерапията е терапия с коне, при
която движенията на коня се направляват от
специалисти, за да стимулират сензорните,
неврологичните и двигателните системи на
човека и да създадат промени във функциите му.

3.  Хипотерапията се прилага съвместно с рехабилитационния екип и треньора на коня.
 Ерготерапевтите или физиотерапевтите запознати с факта, че движенията на коня са
средство за лечение при практикуване на хипотерапия и използват подходящия
метод в тази насока.
 Освен това тя има за цел да развие способностите на детето, чрез организиране на
работен план в съответствие с неговите нужди.

4.  Движенията на коня са ритмични, плавни,
прецизни и в определена закономерност,
което стои в основата на хипотерапията.
 Ездачът е в ролята на участник, който следва
симетричните и билатерални движенията,
които конят извършва по време на терапията.

5. • Движението на коня предоставя вестибуларен, проприоцептивен, тактилен и визуално
добре модулиран сензорен стимул.
• В същото време движението му може да се използва за улесняване на неврофизичните
системи, които поддържат ежедневните ни функционални умения.
15.2. Хипотерапия и сензорна интеграция

6.  При хипотерапията по време на сесия с ерготерапевт, физиотерапевт или логопед движението
на коня непрекъснато се променя, за постигане на функционалните нужди.
 Доказано е, че в резултат на активното участие в терапевтичните дейности се подобрява
адаптацията и се увеличава желанието за участие в ежедневните дейности.

7.  Тъй като всяка крачка на коня представлява
предизвикателство за поддържане на изправената стойка,
хипотерапията предлага уникални възможности за
подобряване на постуралния контрол.
 Конят прави около 100 крачки в минута. Следователно в
рамките на 45-минутна сесия по хипотерапия конят прави
около 4500 крачки.
 В резултат на това децата трябва многократно да реагират
на промени в движението на коня, за да поддържат
стойката си.

8.  В редица проучвания са доказани положителните
физически ползи от хипотерапията върху
координацията, мускулния тонус, постуралния
баланс, гъвкавостта, издръжливостта, коригирането
на необичайни двигателни модели и подобряването
на походката и баланса.
 Освен това контактът с животни, в частност с коне,
стимулира физиологичните, психологическите и
социалните реакции при деца и юноши.

9.  Жизнеността на коня и телесната му температура
също осигуряват сензорна стимулация за децата,
посещаващи терапията.
 Ефектът от уред симулиращ яздене на кон, не е не е
същият като от хипотерапията.

10.  Физиотерапевтите и ерготерапевтите могат да поставят различни моторни
предизвикателства по време на движението на коня, за да насърчат функционалните
резултати в областите на уменията, свързани с грубата двигателна способност, като
седене, стоене и ходене.
 Терапевтът може постепенно да комбинира ефекта от движението на коня с други
стандартни техники за интервенция, за да подобри фината моторика, сензорната
интеграция, храненето, концентрацията и нужните в ежедневието умения.

11.  Логопедите могат да използват движението на коня, за да улеснят говора и физиологичните
системи, които подпомагат речта.
 Когато се комбинира с други стандартни логопедични методи, логопедът може да осигури
ефективно коригиране на комуникативните нарушения.

12. Освен това хипотерапията е отлична възможност за оценка и лечение на
сензорните умения.
Хипотерапията, която осигурява сензорно въздействие върху вестибуларната,
тактилната, зрителната и слуховата система, се използва за сензорна стимулация
на индивида с цел постигане на целите на лечението и развиване на функционална
активност.

13.  Хипотерапевтичните приложения осигуряват сензорна обратна връзка чрез движението
на коня и благодарение на тази характеристика се прилагат при различни неврологични
състояния.
 Хипотерапията обхваща не само работата, свързана с язденето на коня, но и практиките в
процесите, като например средата, в която живее, участие в грижите за него и храненето
му. Тази среда включва изобилие от визуални, слухови, тактилни и физически сетивни
ползи за децата.

14.  Физиотерапевтите използват моделите на движение на
коня, за да лекуват пациента, докато психолозите и
психиатрите използват мобилността на коня, за да
предизвикат или увеличат приспособяването на пациента.
 По време на яздене тазът на коня се движи по 3 оси, също
като човешкия. Тези променливи, ритмични, повтарящи се
движения осигуряват физическа и сетивна обратна връзка с
пациента.

15.  По време на терапевтичен сеанс
сетивните процеси могат да
стимулират едновременно
вестибуларната,
проприоцептивната, тактилната,
зрителната и слуховата системи.

16. Разстройствата на сензорната обработка са известни като неврологични
нарушения, причинени от неспособността на мозъка да интегрира
сензорните сигнали от сетивните системи и да ги трансформира в
ефективни отговори.
Затрудненията, свързани със сензорната обработка, също са описани като
"разстройство" и "съвкупност от симптоми, свързани с други
неврологични разстройства".
Дефицитът в интерпретацията на сетивните стимули, постъпващи от
тялото и околната среда, води до затруднения в обучението или
двигателната активност.

17. Реагират сякаш за ободени с игла, когато стъпват боси по
тревата.
Те се страхуват да не паднат от ниска пейка, тъй като им се
струва, че е високо.
Запушват ушите си или да крещят при звука на пожарна
аларма.
Отказва да се хранят с разнообразна храна - може да намират
много вкусове и консистенции за отблъскващи.
Може да проявяват поведение, като например да харесват или
да се безпокоят прекалено много, като се люлеят на люлка.
Може да не желаят да се движат или да сменят позицията на
тялото си.

18. Вестибуларният апарат помага на децата да развият
способността да опознават тялото си, като реагират на
промяна в центъра на тежестта.
Проприоцептивното усещане дава информация за
местоположението на тялото в пространството.
Нарушената сетивна обработка кара децата да изглеждат
тромави, поради липса на координация.
Стимулацията на проприоцепцията въздейства върху
сетивните рецептори в мускулите и ставите при бутане и
дърпане или силен натиск (напр. при увиване на бебе в
одеяло или носене на жилетка с тежести).

19.  Тактилната стимулация засяга сетивните рецептори на кожата
и е първата сетивна система, която се развива в утробата.
 Ранните преживявания, като например прегръдката, развиват
тактилната система и бъдещите способности за разпознаване
(различаване на предмети чрез допир).
 Тактилната сензорна система е и система за предупреждение,
която ни кара да махнем пръста си от печката.
 Децата с разстройство на сензорната обработка (РСО) могат да
имат свръхактивна защитна тактилна система - почти всичко,
което докосват, им е неприятно. Това ги държи в постоянно
състояние на бдителност и тревожност.

20. Сензорно интегративна терапия се основава на теорията, че
вестибуларната, проприоцептивната и тактилната
стимулации подпомагат сензорната обработка и
адаптивните реакции (например координацията).
Хипотерапията осигурява интензивна вестибуларна,
проприоцептивна и тактилна стимулация, тъй като ездачът
извършва движения нагоре и надолу (вертикални),
странични и диагонални движения в отговор на походка на
коня.
Освен това цялото тяло изпитва силна тактилна стимулация
при езда и слизане от коня.

21.  Типът на сигнала се променя, когато ездачът погледне настрани или назад, лежи по
гръб или ляга с обърнато надолу лице.
 Дори когато конят стои неподвижно, има фини движения, на които реагират
вестибуларния апарат, ставите и мускулите на ездача.
 Ездата осигурява интензивна сензорна стимулация на мускулите и ставите,
предоставяйки тактилно изживяване, а прегръщането и галенето на коня, конското
цвилене и миризмата на обора въздействат на другите сетива.

22. Терапевтът може да контролира вида и
интензивността на сетивното въздействие за
постигане на терапевтичните цели, като избира:
Ходене по права линия
или завои
Равен или наклонен
терен
Позиционираненето на
ездача
Редуване на
ходене/спиране и
промяна на скоростта

23. Докосване на гривата или тялото на коня
Осъществяване на различни дейности по време на
езда
Пеене върху коня
Обръщане на коня в различни посоки

24. Проприоцептивната и тактилната стимулация се осигурява, когато ездачът обгръща
коня с тялото си, за да го прегърне или положи ръцете си върху него.
Децата с тактилна чувствителност често са мотивирани да преодолеят нежеланието си за
допир и да поставят ръцете си върху козината или седлото за езда.
Ездата и слизането от коня дават възможност за тактилен контакт с цялото тяло, докато
ездачът се приплъзва, побутвайки коня.

25. • Интензивността на проприоцептивното стимулиране също варира в зависимост от
походката на коня (децата от аутистичния спектър често харесват ритмичната походка),
бързината и наклона на терена.
• Поглеждането назад, докато конят върви по наклонен терен, стимулира мускулите на
раменете, ръцете и дланите, тъй като ездачът оказва натиск с дланите, които притискат
гърба на коня.

26. • Децата се приспособяват към движенията, за да останат изправени на коня и да
разберат къде е центърът на тежестта, което от своя страна активира вестибуларния
апарат (равновесие, двигателната активност).

27.  Издигането, спускането по терена, полюшкването,
силата на всяка стъпка и натискът от седлото
гарантират, че детето получава различни сетивни
стимули по време на хипотерапевтичния сеанс.
 Наличието на множество различни тактилни
въздействия в естествената среда, като например
козината на коня и кожата на седлото, е ценно за
сетивните възприятия на децата.
 Освен това звуците, издавани от коня в различни
ситуации и тези от околната среда дават възможност на
децата да усетят различни звукови стимули.

28.  Използването на визуално атрактивни, забавно звучащи или подвижни материали
често насърчава децата да участват активно и да използват ръцете си. (звуково-
визуални стимули).
 Материали с тежест, като медицински топки или чували с пясък, насърчават
възприемането на собственото тяло и подпомагат координацията.
(проприоцептивни, тактилни)

29.  Язденето на кон повишава осъзнатостта на тялото. Например: често карайте детето да
провери дали е седнало "посредата" с крака в стремената (за предупреждение).
 След като децата се научат да правят това, докато конят е неподвижен, са готови да усвоят
тези умения, по време на езда.

30. • Децата развиват двигателното планиране, докато преминават от позиция с лице напред,
към странично положение, научавайки се да отпускат юздите, за да премятат крак над
гривата, като преместват тежестта си на другия.

31.  Докосване на ушите и опашката на коня
 Докосване на левия крак с дясната ръка, докосване на десния крак с лявата ръка
 Разтваряне на ръцете, подобно на самолет
 Описване на кръгове с ръце
 Протягане за вкарване на топка в коша
 Опит за придвижване с широко разтворени крака
 Заставане с изпънати ръце, подобно на "Супермен"
 Заставане върху гърба на коня в легнало положение, като главата, ръцете и краката
висят отпуснати като "чувал с картофи"

32.  Повтарящите се физически упражнения дават възможност на ездача да се упражнява,
да следва инструкциите, да спазва последователността и да брои.
 Заемането и поддържането на различни позиции, първо в покой, а след това и по
време на езда, също подобрява осъзнаването на тялото и двигателния контрол.

33. Ключът към подобряване на сръчността е да се осигурят занимания на
"подходящото" ниво, които да не са прекалено трудни, за да доведат до
неуспех или са твърде прости, за да бъдат скучни.
Например, вместо да използвате обикновени рингове, които да се
поставят върху стойката, може да използвате такива, издаващи звуци,
светещи в ярки цветове и/или вибриращи.

34.  Понякога се поставят платнени примки (направени от чорапи, напълнени с найлонови
торбички с пришити краища), така че децата трябва да използват и двете си ръце, за да
ги отворят и поставят на стойката.
 Тези текстилни рингове осигуряват съвсем различно тактилно изживяване. Понякога
към ръцете или краката на детето се поставят такива рингое, за да се свалят, преди да
се поставят на стойката. Макар че тази игра развива двигателните умения, необходими
за събличане, тя осигурява и тактилна стимулация.

35.  Разкопчаване на копчета или развързване на връзки
 Балансиране с една ръка, докато се придвижва с другата
 Обход на арената за намиране на необходимите парчета пъзел
 Игра на улов с калъфка за възглавница, напълнена с пяна (по-лесна за контролиране
от топка)
 Усъвършенстване на захващането, за да се издърпат щифтовете от гривата
 Поставянето на ринга на стойката насърчава уменията за моторно планиране и
практическа употреба.

36.  Децата със специфични нужди имат трудности със сензорната интеграция, като
например търпимост към сензорни стимули, контрол на движенията и изпитване на
дискомфорт при докосване на определени повърхности.
 Например за дете, диагностицирано с аутизъм, което има сензорни предпочитания,
постоянно скача, люлее се, бута и дърпа, движенията на коня могат да бъдат
регулиращи и да му дават нужния стимул.

37.  В резултат на литературно проучване родителите на деца с аутизъм, които са били
включени в хипотерапевтична програма, заявяват, че се наблюдават значителни
подобрения във физическите, социалните и сензорните способности на децата си.
 В същото проучване е установен и положителният ефект на хипотерапията върху
проблемното поведение. Конете се разглеждат като най-пълноценните членове от
екипа в терапевтичния процес. Искреното и естествено взаимодействие с коня е много
важно, за да се осигуряване на максимално развитие в процеса на обучение.

38.  Синдром на дефицит на вниманието и
хиперактивност: Съществуват ползи за
децата с дефицит на вниманието и
хиперактивност, като например
съсредоточаване на вниманието върху коня и
треньора, подобряване на самочувствието и
стимулиране на работата в екип.
СЕНЗОРНИ ПОЛЗИ ОТ
ХИПОТЕРАПИЯТА
Вестибуларни: контрол над
тялото, укрепване на мускулите,
тренировка за баланс
Проприоцептивни: сензорна
стимулация
Визуални: откриване на нови
възможности за наблююдение от
по-високо
Обонятелни: излагане на нови и
неприятни миризми като
оборски тор
Тактилни: излагане на нови
текстури, включително козина на
коня и екипировка за езда
Слухови: излагане на нови звуци,
като например конски тропот

39.  Разстройство от аутистичния спектър: Конната
езда, хипотерапията и обучението по психотерапия
с помощта на коне дават добри резултати при тази
група пациенти. Бас и др. установяват повишаване
на резултатите по скалата за социална отговорност
и сензорния профил и подобряване на сензорната
цялост след занимания с коне, провеждани при
деца с аутизъм.
Bass, M. M., Duchowny, C. A., & Llabre, M. M. (2009). The effect of therapeutic
horseback riding on social functioning in children with autism. Journal of autism and
developmental disorders, 39(9), 1261-1267.

40.  Детска церебрална парализа: Освен че ездата е
приятно занимание за тези деца, тя води до много
добри резултати в укрепването на стойката,
координацията, баланса и двигателния контрол.

41.  Ward, S. C.,Whalon, K., Rusnak, K.,Wendell, K., & Paschall, N. (2013).The association between therapeutic horseback riding and the social
communication and sensory reactions of children with autism. Journal of autism and developmental disorders, 43(9), 2190-2198.
 Lindroth, J. L., Sullivan, J. L., & Silkwood-Sherer, D. (2015).Does hippotherapy effect use of sensory information for balance in people with
multiple sclerosis?. Physiotherapy theory and practice, 31(8), 575-581.
 Junior, J. R. B. G.,de Oliveira,A. G. F., Cardoso, S. A., Jacob, K. G., & Magalhães, L.V. B. (2020). Neuromuscular activation analysis of the trunk
muscles during hippotherapy sessions. Journal of Bodywork and Movement therapies, 24(3), 235-241.
 Koca,T.T., & Ataseven, H. (2015).What is hippotherapy? The indications and effectiveness of hippotherapy. Northern clinics of Istanbul, 2(3),
247.
 Martín-Valero, R.,Vega-Ballón, J., & Perez-Cabezas,V. (2018).Benefits of hippotherapy in children with cerebral palsy: A narrative
review. European Journal of Paediatric Neurology, 22(6), 1150-1160.
 Cotton, G. S. (2021).Effect of Hippotherapy on Sensory Integration Among Children With Autism Spectrum Disorder: A Pilot Study. The
American Journal of Occupational Therapy, 75(Supplement_2), 7512515368p1-7512515368p1.
 https://hsc.unm.edu/school-of-medicine/pediatrics/assets/doc/coc-presentations-a-h/hippotherapy.pdf
 https://2019.recyclingot.com/how-hippotherapy-promotes-hand-skills/#.Yp-b2ahBxPa
 https://hippoterapiturkiye.com/en/blog/hippotherapy-and-ergotherapy-in-children-b28.html
 https://hiddentalentsaba.com/horse-therapy-for-autism/#Is_Hippotherapy_Effective_for_Children_With_Autism
 https://chariotinnovations.com/autism-and-sensory-issues-how-hippotherapy-helps/
 https://lifeskillscenter.com/services/hippotherapy/
 https://tr.pinterest.com/herbmaster/hippotherapy/

42.  HIPPOTHERAPY - 2019-1-TR01-KA202-074547
 Тази разработка е лицензирана с международен лиценз
Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International
License.
 Повече информация на:
 https://www.hippotherapy-training.eu/
 https://www.facebook.com/HippotherapyProject/
 Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на
настоящата публикация не представлява одобрение на
съдържанието, което отразява гледните точки само на
авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за
всяка употреба, която може да бъде използвана за
информацията, съдържаща се в нея.