3. Свети преподобни Йоан (Иван)
Рилски е български духовник, най-
известният
български светец и отшелник, небесен
закрилник и покровител на българския
народ, патрон и основател на най-
големия ставропигиален манастир в
България -Рилския, патронът на
българските будители.

4. Житията му посочват, че до 25-годишна
възраст свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото
сърце винаги гори любовта къмБога и желанието
да му се посвети изцяло. Първоначално рилският
чудотворец постъпва в манастира "Св.
Димитър" под връх Руен във Влахина планина.
Там придобива богословско образование, изучава
богослужебните книги, получава духовнически сан
и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел
монашество, той се отдава на пост и молитва, като
се установява първоначално във Витоша, а по-
късно в най-високата и безлюдна българска
планина Рила, където по-късно основава
едноименния манастир. Там той извършва
множество чудеса, помага на хората в нужда,
изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из
пределите не само на България, но и на Европа.
Българският цар Петър I изминава цялото
разстояние от 440 км от столицата Велики
Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът
обаче не пожелава да се запознае с владетеля
поради смирение. Той приема плодовете, но не
и златото, което държавният глава му предлага,
като само му се покланя отдалеч. Това още повече
увеличава славата му и към него заприиждат
ученици от цяла България.

5. “...И, преди всичко, завещавам ви да пазите
светата вяра непорочна и незасегната от
всякакво зломислие, както я приехме от светите
отци, без да се отдавате на чужди и различни
учения. Стойте добре и дръжте преданията,
които сте чули и видели от мене. Не се
отклонявайте нито надясно, нито наляво, но
ходете по царския път. Пазете се грижливо от
светски увлечения и винаги помнете заради що
сте излезли от света и заради що презряхте
света и светските неща...”
“...Още много имах да ви говоря, възлюблени
ми в Господа мои чедца, но не е възможно
всичко да се напише. Предавам ви на Тогова,
Който е извор на всяка премъдрост и разум и
истински Утешител - на Светия и
животворящия Дух, та той сам да ви даде
мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви
научи и настави на всяко добро дело...”

6. Обителта била най-тясно свързана с българския
народ [420]. Създадена преди столетия от отшелник
българин, тя сега пазела висши ценности на народностния
дух. В нея продължавало да се поддържа
славянобългарското богослужение, което съставяло главен
белег на народностната обособеност. Обителта се
превърнала в огнище на българската образованост, което
спомагало за културното опазване на българския народ —
а това било основата за народностното му опознаване и,
по-късно, за политическото му възкресение. Обителта
сляла своя живот със живота на цялата народност, при
пълна взаимност. След като в покорената страна настъпила
безпечносг, в монастира почнали да прииждат поклонници
от разните покрайнини. Поклонниците намирали тук
вековна обител, в която се съхранявали спомени от
свободното минало на българския народ. Българското
богослужение, българското духовенство и книгите на
родния език повдигали народностното самочувствие.
Рилската обител, от друга страна, се превръщала в
обединително средище за цялата народност, така жестоко
сразена и разкъсана от чуждото завоевание. Поклонниците
в това „народно-верско средище на българската душа”
чувствували най-добре своята общност. Колкото и
непристъпен, монастирът винаги привличал все по-
многочислени посетители, които не се страхували нито от
далечината, нито от трудностите и опасностите на

7. Светата обител -
вдъхновение за учене
В светинята на
просвещението -
Рилския манастир, всеки
получава вдъхновение
за наука и знание.