Bd bank ikonomicheski i finansov nabludatel_03-06.2014

Икономически и финансов наблюдател
Второ тримесечие 2014 г.
Акценти
 В края на юни българската банкова система премина през сериозно
сътресение, като на депозитарна атака бяха подложени две от
системните търговски банки
 Предстои да бъде изготвена независима оценка на състоянието на
българската финансова система от МВФ.
 Българската банкова система остава добре капитализирана и
ликвидна, но се очаква разходите за обезценки да нараснат през
следващите месеци, което ще намали и печалбата на търговските
банки като цяло.
 Експресните оценки на БВП показват, че през второто тримесечие на
2014 г. неговият ръст се ускорява, но все още остава под
предварителните очаквания на правителството.
 Месечните данни за динамиката на продажбите в основни
икономически сектори показват, че през юни ръстовете се забавят, а
оценките за бизнес климата през юли се влошават, вероятно под
влияние на увеличената икономическа и политическа несигурност.
 Данните от наблюдението на работната сила за второто тримесечие
са положителни, като нивото на безработица намалява до 11,5%, а
броят на заетите продължава да нараства за второ поредно
тримесечие. Очакванията за по-сериозно възстановяване на пазара
на труда през следващите месеци са умерени поради вероятността
икономическият растеж на страната да е по-ограничен през третото и
четвърто тримесечие на годината.
 Ръстът на средната работна заплата продължава да се забавя под
влияние на съществуващата несигурност относно бъдещия бизнес
климат и отрицателна инфлация. Практически средната работна
заплата в частния сектор почти не се е изменила номинално спрямо
второто тримесечие на 2013 г.
 Наблюдават се първи признаци за обръщане на тренда в динамиката
на цените. Очаква се през следващите месеци дванадесетмесечният
индекс на потребителските цени в страната постепенно да започне да
се завръща към положителни стойности.
 Дванадесетмесечната текуща сметка на платежния баланс се запазва
положителна. Годишният ръст на износа и вноса се запазват ниски.
Несигурната среда е основна причина за ниските обеми на
привлечените преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
 Държавният бюджет приключи полугодието с дефицит от 995,6
млн.лв. (1,2% от очаквания БВП). Така към средата на годината е
натрупан дефицит, който е около две трети от предвидения в Закона
за държавния бюджет.
 Основни фактори за относително високия дефицит е слабото
изпълнение на приходи от косвени данъци, както и блокиране на част
от плащанията по две от оперативните прорами. Ще са необходими
wwww.bdbank.bg 2

сериозни усилия през оставащите месеци на годината за постигане на
заложената цел за бюджетно салдо, освен ако тази цел не бъде
ревизирана.
 Към края на юни фискалният резерв е в размер на 5,9 млрд.лв.
Увеличението му до голяма степен се дължи на емитираните в края
на юни 5-месечни съкровищни бонове Очаква се през третото
тримесечие на 2014 г. фискалният резерв допълнително да нарасне в
резултат на емисията еврооблигации от 26 юни 2014 г.
 Лихвените равнища по кредити и депозити нов бизнес продължават
да намаляват, но по-съществено е намалението на лихвите по
депозитите. В резултат на това лихвеният спред се увеличава, което е
един от факторите, допринасящи за положителния финансов резултат
на банковата система.
Тема на фокус: Банкова система
В края на юни българската банкова система е изправена пред сериозно изпитание.
На 20 юни БНБ поставя под особен надзор Корпоративна търговска банка (КТБ), по
искане на самата банка, което искане е обосновано със загуба на доверие и масова
паника сред вложителите, довели до сериозни затруднения с ликвидността на КТБ.
През следващата седмица на натиск е подложена бързата ликвидност на друга
търговска банка, Първа инвестиционна банка (ПИБ). И КТБ, и ПИБ са от системно
значение за българската банкова система (към края на март 2014 г. ПИБ е трета по
активи и втора по привлечени средства, а КТБ е съответно четвърта по активи и по
привлечени средства сред всички търговски банки в България) и техните ликвидни
проблеми водят до увеличаване на тревогата сред клиентите и в други търговски
банки.
Всичко това налага бързи действия от страна на БНБ, правителство и
парламент за овладяване на кризата. Правителството емитира извънредна
емисия петмесечни ДЦК, които да бъдат използвани за осигуряване на
ликвидност в банките със затруднения. БНБ провежда редица консултации с
експерти от банковия сектор и политическите партии относно необходимите
стъпки за овладяване на ситуацията. В резултат на мерките доверието сред
депозитантите бе възстановено още в началото на юли, а Ню Йорк Таймс1,
описва този епизод като „най-кратката банкова криза в историята”.
1 International New York Times, 8 юли 2014 г.
wwww.bdbank.bg 3

Един от най-видимите ефекти от кризата в банковата система в края на юни
бе отливът на депозити. Депозитите на граждани намаляха на месечна база с
408.7 млн. лв. или 1% спрямо стойността им в края на май. Намаление на
депозитите на граждани не е наблюдавано от септември 2010 г., а от 2008 г.
насам месечен спад на тяхната стойност е наблюдаван само в три случая.
Размерът на месечния спад на депозитите през юни надхвърля съществено
досегашните случаи, включително и този от май 2009 г., отново предизвикан
от криза на доверието. През 2009 г. натискът е ограничен до една конкретна
банка, докато през юни 2014 г. засяга две от най-големите търговски банки в
страната и заплаши да се прехвърли върху други финансови институции.
Месечното намаление на депозитите на граждани през май 2008 г. е в размер
на 80,4 млн. лв. (0,4% от тяхната стойност в края на предходния месец),
докато през юни 2014 г. то е няколко пъти по-голямо. Напрежението сред
депозитантите на КТБ бе толкова голямо, че практически бе изтеглена по-
голямата част от бързоликвидните ресурси на банката. Според информация
на БНБ2 за периода 13-20 юни 2014 г. отливът на привлечени средства (както
от граждани, така и от други клиенти) в групата на КТБ е в размер на 907,1
млн. лв., което представлява около 13% от привлечените средства от групата
на КТБ. Що се отнася до ПИБ, само за един ден (27 юни) отливът на
привлечени средства е бил в размер на 787,7 млн. лв. или около 10,5% от
привлечените средства на ПИБ преди тази дата. Част от изтеглените
средства са били прехвърлени в други кредитни институции, поради което
намалението на общата сума на привлечените средства в банковата система
е по-малка от тази на най-засегнатите търговски банки.
Намалението на депозитите на граждани е компенсирано от увеличение на
депозитите на некредитни институции, които за един месец са се увеличили с
655,5 млн. лв. Изтеглянето на депозити е осъществявано не само от
граждани, но и от други клиенти на засегнатите търговски банки (в т.ч.
фирми), като най-вероятно увеличението на депозитите на некредитни
институции се дължи изцяло на увеличението на депозитите на
правителството в търговски банки. Само за един месец частта от
фискалния резерв, която се държи извън БНБ, се е увеличила с близо
1200 млн. лв. (от 508,6 млн. лв. в края на май до 1697,3 млн. лв. в края на
юни). Привлеченият ресурс чрез извънредната емисия петмесечни ДЦК е
почти изцяло депозиран обратно в търговските банки, за да осигури
необходимата ликвидност на системата.
2 БНБ, Състояние на банковата система към края на юни 2014 г., юли 2014 г.
wwww.bdbank.bg 4

Данните от паричната статистика на БНБ позволяват по-подробен поглед
върху динамиката на привлечените средства през юни по видове клиенти,
видове валута, както и по видове депозитни инструменти в сравнение с
данните от надзорната статистика. Данните от двете статистики не са изцяло
съпоставими поради различните методологии на съставянето им, но въпреки
това са достатъчно близки, за да могат взаимно да се допълват.
Месечно изменение на депозитите (юни) по видове клиенти и валути, хил.лв.
левови Други валути в т.ч. в евра
Местно държавно управление и СОФ -16 884 12 335 12 336
Нефинансови предприятия -331 590 -10 217 8 735
Финансови предприятия -379 319 151 639 113 652
Домакинства и НТООД -501 000 8 295 74 410
Източник: БНБ (парична статистика), ББР
Изменението на стойността на привлечените средства по видове клиенти и
валути показва, че намалението на стойността на депозитите изцяло се
дължи на намаление на привлечените средства, деноминирани в лева.
Депозитите на нефинансови предприятия, деноминирани в лева, са намалели
с 331,6 млн. лв. в рамките на един месец, а тези на домакинства – с 501 млн.
лв., като в същото време обемът на привлечените средства, деноминирани в
чужда валута, и при двата вида клиенти се изменя минимално. При
финансовите институции едновременно се наблюдава намаление на
депозитите в лева (379,3 млн. лв.) и увеличение на депозитите в чужда валута
(със 151,6 млн. лв.).
Динамиката на привлечените средства в чужда валута общо при фирми и
граждани е ниска, но по видове депозитни инструменти се наблюдават
значими изменения. При депозитите на нефинансовите предприятия в чужда
валута се наблюдава почти пълно съответствие между сбора от намалението
на срочните депозити и депозитите за ползване с предизвестие и
увеличението на овърнайт депозитите. Подобно съответствие, макар и в
нетолкова пълна степен, се наблюдава и при депозитите в чужда валута на
граждани. Може да се предположи, че изтеглените от фирмите и гражданите
срочни депозити и депозити за ползване след предизвестие в чужда валута са
се върнали обратно в банковата система, но като овърнайт депозити.
Следователно и фирми, и граждани не са намалили своите спестявания в
чужда валута, а при евентуалната смяна на търговската банка единствено са
увеличили тяхната ликвидност, като са ги трансформирали в овърнайт
депозити.
wwww.bdbank.bg 5

Месечно изменение на депозитите (юни) по видове клиенти и вид депозити,
всички валути, хил.лв.
Овърнайт
Депозити
Депозити
договорен
матуритет
Депозити,
договорени за
ползване след
предизвестие
Местно държавно
управление и СОФ -13 894 9 345
Нефинансови
предприятия 681 133 -1 027 017 4 077
Финансови предприятия 78 231 -305 911
Домакинства и НТООД 79 504 -334 081 -238 128
левови, хил.лв.
Овърнайт
Депозити
Депозити
договорен
матуритет
Депозити,
управление и СОФ -26 230 9 346
предприятия 243 180 -578 866 4 096
Финансови
предприятия -13 011 -366 308
wwww.bdbank.bg 6

други валути, хил.лв.
Овърнайт
Депозити
Депозити
договорен
матуритет
Депозити,
управление и СОФ 12 336 -1
предприятия 437 953 -448 151 -19
Финансови
предприятия 91 242 60 397
При привлечените средства в лева, обаче, подобно съответствие не се
наблюдава. При нефинансовите предприятия около 40-45% от изтеглените
срочни депозити са се появили отново в търговските банки като увеличение
на овърнайт депозити, а при гражданите намалението на срочните депозити и
депозити с предизвестие в лева на практика не е придружено от някакво по-
съществено увеличение на овърнайт депозитите. Възможно е част от
изтеглените депозити в лева да се завърнат в банковата система като
овърнайт депозити или депозити с по-ниска ликвидност в някой от
следващите месеци, но също така е възможно част от тези изтеглени
средства да бъдат похарчени или да бъдат временно задържани от клиентите
под формата на пари извън банките.
При финансовите предприятия освен прехвърлянето на средствата от един
депозит в друг се наблюдава и известно превалутиране. Намалението на
срочните депозити и овърнайт депозитите в лева се наблюдава и
увеличаване и на двата вида депозити, деноминирани в чужда валута. При
това увеличението на двата вида депозити в чужда валута е по-малко от
намалението на съответните видове депозити, деноминирани в лева, което
вероятно се дължи на увеличаването на паричните средства държани на каса
или по сметки в БНБ, за да се осигури по-висока ликвидност.
Вследствие на предприетите мерки банковата система като цяло, както и
търговските банки, подложени на натиск от депозитарите си (с изключение на
групата на КТБ, която е в режим на особен надзор), възстановява и дори
допълнително укрепва своята висока ликвидност. В края на юни
wwww.bdbank.bg 7

коефициентът на ликвидните активи (КЛА) без групата на КТБ е 28,92%, което
е най-високата стойност на показателя през последните пет години. В
структурата на активите паричните средства и салда на търговските банки в
БНБ са 8351,8 млн. лв. или 9,8% от сумата на всички активи на търговските
банки. Само в рамките на десет дни размерът на ликвидните активи на
търговските банки се е увеличил с над 1,5 млрд. лв., което отразява тяхното
повишено внимание към осигуряването на бърза ликвидност. 3 Освен това,
въпреки преживяната криза, банковата система остава добре капитализирана,
като общата капиталова адекватност (без групата на КТБ) е 21,17%, а тази на
капитала от първи ред е 19,32% (без отчитане на специфичните провизии),
което е съществено над изискванията на базелското споразумение. Според
доклада на квесторите на КТБ общата капиталова адекватност на КТБ към
края на юни е 10,54%, а адекватността на капитала от първи ред е 7,86%.4
3 Ibid.
4 „Доклад за текущото състояние на Корпоративна търговска банка” АД”, 25 юли 2014 г., стр. 17,
През второто тримесечие на 2014 г. активите на банковата система
продължават да нарастват, като годишният темп на растеж е 4.5 и 5%. В края
на юни те са на стойност от 87,2 млрд. лв. и са се увеличили с 1.6% (1,4 млрд.
лв.) спрямо края на 2013 г. В рамките на второто тримесечие на 2014 г.
съществено се увеличават активите с по-висока ликвидност в баланса на
банките. В края на юни паричните средства са на стойност от 8,5 млрд. лв. и
са се увеличили с 585 млн. лв. (7,4% спрямо края на март), финансовите
активи са на стойност от 10,1 млрд.л в. и са се увеличили с 526 млн. лв.
(5,5%) спрямо края на март. Намалява стойността на кредити и вземания от
65,6 млрд. лв. в края на март до 64,8 млрд.лв. в края на юни, като това
намаление се дължи изцяло на намалението на кредитите и вземанията,
отпуснати на други кредитни институции. Промените в структурата на
wwww.bdbank.bg 8

активите на банковата система са продиктувани от стремежа на търговските
банки да поддържат по-висока бърза ликвидност.
Въпреки, че в рамките на второто тримесечие общата стойност на кредитите
и вземанията намалява, отпуснатите кредити на фирми и граждани
продължават да се увеличават. Още през първото тримесечие на годината се
наблюдава относително по-висок ръст на новите кредити за фирми (с по
около 300 млн. лв. през февруари и март), като подобно месечно увеличение
се наблюдава и през април и юни. Това води до ускоряване на годишния темп
на растеж на кредитите за фирми, като през май той достига 2.8%, а през юни
се ускорява допълнително до 3,7%. Годишният ръст на кредитите за фирми
през 2013 г. обичайно е в диапазона между 1 и 1,5%.
През второто тримесечие кредитът за граждани се увеличава с 82 млн. лв.
Основен фактор за това е увеличението на потребителските кредити (със 74,6
млн. лв. спрямо края на март), докато стойността на жилищните кредити се
увеличава със 7,5 млн. лв. В динамиката на жилищните и потребителските
кредити няма ясно изразена тенденция. Само едно тримесечие по-рано
потребителските кредити намаляват със 141 млн.лв., докато жилищните се
увеличават с 60 млн. лв. През периода април-юни общата стойност на
кредита за граждани вече регистрира макар и слаб положителен ръст на
годишна база (около 0,4%), докато през по-голямата част на предходната
година той е отрицателен. Динамиката на потребителските кредити е твърде
непостоянна, но може да се счита, че от средата на миналата година те са се
оттласнали от достигнатото дъно и са започнали макар и колебливо да
wwww.bdbank.bg 9

нарастват. Наблюдаваният спад на потребителските кредити през първото
тримесечие на 2014 г. вероятно се дължи на сезонни фактори и на спада на
потребителското търсене в началото на годината.
Тези първи признаци за съживяване на активността в сегмента на кредити за
домакинства не дават основания да се твърди, че се наблюдава трайно
обръщане на тенденцията в посока на устойчиво и стабилно нарастване на
тяхната стойност. Несигурността относно бъдещите перспективи за развитие
е все още относително висока, динамиката на заетостта е колеблива, а
ръстът на работните заплати се забавя. Поради това населението остава
предпазливо при вземане на решения за нови банкови кредити или
покупки на лизинг.
*В изчислението на показателя за второто тримесечие на 2014 г. Не са
включени търговските банки от групата на КТБ
През юни делът на кредитите с просрочие над 90 дни се повишава до 18%
(16,7% към края на март). В изчисляването на показателя за юни не са
включени търговските банки от групата на КТБ, което е и основен фактор за
повишаване на стойността му. Трябва да се има предвид, че преди
поставянето под особен надзор КТБ, която има относително висока тежест в
отпуснатите кредити към нефинансови институции на всички банки, е една от
банките с най-нисък дял на кредитите с просрочие над 90 дни. (Според
доклада за състоянието на КТБ към края на май делът на класифицираните
кредити, които включват както тези с просрочие над 90 дни, така и тези под
наблюдение, са били 1,59%). Затова и изваждането на КТБ от съвкупността от
wwww.bdbank.bg 10

банки, участващи в изчисляването на показателя за цялата банкова система,
води до повишаването на стойността му, при равни други условия. Въпреки
направените преоценки за качеството на кредитния портфейл на КТБ към
края на юни делът на класифицираните кредити на банката (тези от 2-ра, 3-та
и 4-та група) все още се запазва нисък (8,98%)5 спрямо този на цялата
банкова система, но се очаква той да продължи да се увеличава.
Към края на юни 2014 г. капиталът на банковата система (заедно с групата на
КТБ) е на стойност 11,0 млрд. лв. Той намалява със 101 млн. лв. спрямо края
на март, което се дължи изцяло на намалението на капитала на КТБ
вследствие на изписаните загуби през юни. Според доклада на квесторите
намалението на капитала на КТБ през юни е в размер на 101,525 млн. лв.
5 Ibid, стр. 15.
Печалбата на банковата система след плащане на данъци през първата
половина на 2014 г. е в размер на 332 млн. лв. През юни тя бе негативно
повлияна от начислените загуби от обезценки на КТБ в размер от 95,907 млн.
лв. Въпреки това общата печалба на системата се запазва по-висока от тази,
реализирана през първата половина на 2013 г. с 14 млн. лв. (4,5%). Основни
причини за поддържането на относително добър финансов резултат от
системата като цяло са динамиките на нетните приходи от лихви и на
разходите за обезценки. Административните разходи на банковата система са
на същото ниво като през 2013 г. и нямат съществено влияние за динамиката
на финансовия резултат през 2014 г. спрямо предходните години.
wwww.bdbank.bg 11

През периода 2011-2013 г. нетният лихвен доход постоянно намалява
вследствие на динамиката на лихвените равнища по активите и пасивите на
търговските банки. През първата половина на 2014 г. обаче стойността на
показателя надхвърля тази, регистрирана през аналогични периоди на
предходната година и е много близо до равнищата, наблюдавани през 2012 г.
Лихвените равнища по депозитите и кредитите отново намаляват, като
процесът е много по-бърз по линия на привлечените средства. Това е и
причината, поради която лихвеният марж бележи ръст през последните
месеци.
Вторият фактор, допринесъл за добрия финансов резултат на банковата
система, е намаляването на разходите за обезценки и провизии в сравнение с
предходните години. До края на май разходите за обезценки са в размер на
338 млн. лв. или с 82 млн. лв. по-малко спрямо първите пет месеца на 2013 г.
През юни 2014 г. разходите за обезценки се увеличават рязко до 539 млн. лв.
(главно заради обезценките на КТБ, които са около половината от
обезценките на банковата система, начислени през юни) и тяхната стойност
надхвърля тази, начислена през периода януари-юни 2013 г. Най-вероятно
през следващите месеци разходите за обезценки ще се запазят високи, което
ще бъде основна причина за намаляването на печалбата на банковата
система до края на 2014 г.
Ефектът от кризата в банковата система през юни се проявява и в останалата
част от икономиката. През юли бизнес климатът се влошава във всички
икономически сектори – промишленост, строителство, търговия и услуги, след
като през първата половина на годината той почти постоянно се подобрява и
доближава нивото на дългосрочната си средна. През юли се влоши и
индексът на доверие на потребителите. Всичко това до голяма степен е в
резултат на повишената несигурност относно икономическото развитие в
непосредствено бъдеще. Преките последици за банковата система все още
не са напълно калкулирани, доколкото проверката на качеството на активите
на банките, поставени под особен надзор, не е приключила и не е ясен
размерът на капиталовия недостиг, който ще се появи вследствие на
преоценката им и необходимостта от допълнителна обезценка на активи във
всички търговски банки. Не на последно място е и силният негативен
репутационен ефект върху една от най-надеждните институции в страната –
БНБ. Кризата с КТБ и драматичната преоценка на нейните показатели в
сравнение с представените до началото на 2014 г. отчети поставя под въпрос
работата на дирекция „Банков надзор” в БНБ. В резултат е отправеното
искане за оценка на състоянието на българската финансова система към
ръководителя на отдела за парични и капиталови пазари на МВФ от страна на
управителя на БНБ. Искането за международна и независима оценка трябва
да спомогне за укрепването на доверието в българската банкова система и за
запазване на финансовата стабилност в страната.
wwww.bdbank.bg 12

Реален сектор
През второто тримесечие на 2014 г. българската икономика отново
регистрира растеж в повечето основни сектори. Според експресната оценка
на НСИ брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 1,6% в постоянни
цени спрямо второто тримесечие на 2013 г. Реален растеж се наблюдава в
промишлеността и услугите, като единствено аграрният сектор отбелязва
спад на годишна база. Растежът на БВП се ускорява, но все още остава по-
нисък от предварителните очаквания. Проблемите в банковата система от
края на юни, нарасналата политическа нестабилност, както и външни фактори
като кризата в Украйна и наложеното ембарго ат страна на Русия върху вноса
на селскостопански стоки от ЕС имат потенциален негативен ефект върху
икономическата динамика през месеците до края на годината и вероятно ще
имат ограничаващо влияние върху икономическия ръст.
Основен двигател на растежа през второто тримесечие на 2014 г. се явява
вътрешното търсене. Крайното потребление нараства с 2,0% на годишна
база, а брутното капиталообразуване – с 3,9%. За динамиката на крайното
потребление основен принос има ръстът на индивидуалното потребление с
1,9%, докато колективното потребление съществено съкращава темповете си
на растеж спрямо предходните тримесечия (0,3% за второто тримесечие на
2014 г.). Ръстът на инвестициите постепенно се ускорява и вече е трайно на
нива над 3%, които са по-високи от наблюдаваните през 2012 и 2013 г.
Твърде вероятно е вътрешни фактори като банкова система и политическа
нестабилност да повлияят негативно и инвестиционното търсене да намалее
през следващите месеци.
wwww.bdbank.bg 13

През второто тримесечие на 2014 г. реалният ръст на износа се запазва нисък
(2,9%), но съществено намалява и реалният ръст на вноса (1,0%), сравнен с
предходните тримесечия. Забавянето на ръста на вноса се дължи както на
все още ограниченото потребление в страната, но така и на реализирания по-
нисък износ на основни стокови групи като нефтопродукти и цветни метали,
чието производство е относително високо импортоемко.
Според експресните данни на НСИ най-висок реален годишен ръст на
брутната добавена стойност (БДС) през второто тримесечие на 2014 г. е
реализиран от индустрията (4,5%). Ръстът на индустрията постепенно се
ускорява от втората половина на 2013 г. и в момента се явява най-
динамичният сектор на българската икономика. Секторът на услугите, който
има най-висок относителен дял в структурата на БВП, стабилизира реалния
си ръст в диапазона между 1,0 и 1,5% (1,0 за второто тримесечие на 2014 г.).
Единствено аграрният сектор отбелязва спад от 1,5%, което се дължи на
неблагоприятните климатични условия през наблюдавания период. През
третото и четвърто тримесечие негативен ефект ще имат и проблемите в
търговията със селскостопански стоки с Русия, които ще ограничат
възможността за реализация на българските производители на външни
пазари и ще увеличи конкурентния натиск от внос на вътрешния пазар.
Реалният ръст на БВП в България през второто тримесечие на 2014 г. е по-
висок от средния за Европейския съюз (ЕС 28). Според данните на Евростат
реалният ръст на БВП за ЕС 28 е 1,2% спрямо същия период на 2013 г., този
за Еврозоната е 0,7%. България е сред десетте държави с най-висок ръст на
БВП според експресните данни на Евростат. За да продължи успешно
конвергентния процес, е необходимо българската икономика да постигне
устойчив и по-висок растеж от настоящия.
През втората половина на 2013 г. индексът на промишленото производство
достига максимални стойности за последните три години, но през първата
половина на 2014 г. Ръстът на показателя се преустановява и се стабилизира
около достигнатото равнище. Данните за промишленото производство и от
националните сметки показват, че този икономически сектор е преодолял
кризата от първите месеци на 2013 г., но процесът на възстановяване все
още е колеблив и няма трайна тенденция.
wwww.bdbank.bg 14

Строителството все още е на ниско равнище, като индексът на неговата
продукция е на ниво около 85% от това през 2010 г. (сезонно изгладени). И тук
възстановяването все още е колебливо, макар и да се наблюдава известен
ръст на броя на издадените разрешения за строеж. Проблемите със
сертифицирането на разходи по оперативните програми, които имат важно
значение за инженерното строителство допълнително ограничават
възможностите за бързото възстановяване на сектора.
Повечето услуги отбелязват ръст на оборота си през второто тримесечие на
2014 г. спрямо същото на предходната година. В търговията на дребно
годишният ръст на оборота се запазва устойчиво около равнището от 5%,
като оборотът на търговията на дребно на дълготрайни стоки за потребление
(битова техника, компютри, комуникационна техника, мебели и др.)
изпреварва годишния ръст на търговията на дребно с хранителни стоки,
дрехи и обувки. Това може да се счита като изпреварващ индикатор за бизнес
цикъла и за очакваното съживяване на българската икономика. Други основни
отрасли от сектора на услугите регистрират годишен ръст през първото
тримесечие на 2014 г.: транспорт, складиране и пощи – 13,4%;
информационни и творчески услуги, далекосъобщения – 0,3% и др.
Единствените бизнес услуги, които регистрират годишен спад през първото
тримесечие на 2014 г. са рекламна дейност и проучване на пазари (-10,0%),
wwww.bdbank.bg 15

както и някои други професионални услуги (-10,4%). През юни се наблюдава
забавяне на растежа в част от услугите, което вероятно е повлияно от
увеличаването на несигурността в икономиката, а това поставя под въпрос и
растежа на сектора на услугите през останалите месеци до края на годината.
Инфлация
През второто тримесечие на 2014 г. индексът на потребителските цени (ИПЦ)
остава отрицателен, като се колебае в диапазона между -1,5 и -2% на
годишна база. Трябва да се отбележи, че през периода април-юни 2014 г. е
преустановен процесът на задълбочаване на дефлацията и най-високите
дванадесетмесечни стойности на индекса бяха през първото тримесечие на
2014 г.
Динамиката на цените по основни групи стоки и услуги от края на миналата
година показва, всичките, с изключение на обществено хранене, имат
отрицателен принос към динамиката на ИПЦ, като с най-голямо влияние за
намалението на общия ценови индекс са групата на нехранителните стоки и
на услугите. Единствено групата на общественото хранене допринася за
wwww.bdbank.bg 16

увеличаване на общото ценово равнище в страната, но нейният принос е
пренебрежимо малък.
Основните фактори, които допринасят за намалението на цените през
първата половина на 2014 г. са: динамиката на външните цени (намаление на
цените на потребителски стоки с дълготрайна употреба като апарати са
приемане и възпроизвеждане на образ и звук, телефони и др.; течни и
газообразни горива, пътнически въздушен транспорт, някои преработени
хранителни продукти и суровините за тях); относително ниското
потребителско търсене в страната и ниския номинален ръст на заплатите
(намаление на цените на облекла, обувки, повечето видове услуги), както и на
изменението на администрираните цени (електроенергия, лекарски и
стоматологични услуги)..
Няма ясно изразена тенденция в динамиката на инфлацията в страните от ЕС
28. Дванадесетмесечният хармонизиран индекс на потребителските цени в
(ХИПЦ) Еврозоната се запази на нивото от 0,5%, както и през март 2014 г.,
докато средната стойност на показателя за ЕС 28 слабо се повиши до 0,7%
(0,6% през март). България остава страната с най-ниска инфлация от всички
страни в ЕС 28. Очакванията са, че през втората половина на 2014 г.
България постепенно дефлацията да намалее, а ХИПЦ да остане
отрицателен, но стойността му да е близка до нулата.
wwww.bdbank.bg 17

Пазар на труда
През втората половина продължи да се подобрява състоянието на пазара на
труда в страната. Едновременно се наблюдава повишаване на
икономическата активност на населението, увеличение на заетостта и
намаляване на безработицата. До момента се осъществяват
предварителните очаквания за постепенното възстановяване на заетостта и
обръщане на тенденцията в динамиката на безработицата по посока
намаляване. За по-нататъшното благоприятно развитие на пазара на труда в
страната ще е от особена важност поддържането на устойчив и висок ръст на
икономическата дейност.
Вече второ тримесечие поред броят на заетите (според наблюдението на
работната сила за населението между 15 и 64 г.) е по-висок от този,
регистриран през съответния период на предходната година. През второто
тримесечие на 2014 г. той е 2926,3 хил. души и е с около 30 хил. души (1%)
по-висок спрямо второто тримесечие на 2013 г. При това увеличението на
броя на заетите лица се дължи изцяло на нарастването на наетите лица в
частни предприятия и на броя на работодателите и самостоятелно наетите
лица.
Заедно с това се наблюдава съществено намаление на нивото на
безработица в страната. През второто тримесечие на 2014 г. стойността на
показателя е 11,5%, което е с 1,5 пп по-малко от аналогичния период на 2013
г. и е съпоставимо с равнищата на показателя, регистрирани през 2011 г.
Броят на безработните е 378.5 хил.д. и е намалял с 55.5 спрямо второто
тримесечие на 2013 г.
wwww.bdbank.bg 18

Въпреки че броят на лицата на в работната сила намалява,
коефициентът на икономическа активност на населението се увеличава,
тъй като и населението в съответната възрастова група (15-64 г.)
намалява по-бързо, отколкото работната сила. През второто тримесечие
на 2014 г. коефициентът на икономическата активност на населението между
15 и 64 г. е 68,8%, което е една от най-високите стойности на показателя,
регистрирани от 2001 г. насам. Коефициентът на заетост е 61% и по-
нататъшното му нарастване ще зависи едновременно от намаляването на
безработицата в страната и обратното привличане на лицата, останали извън
работната сила, в процес на активно търсене на работа.
Средната работна заплата за страната за второто тримесечие на 2014 г. е
817 лева, а нейният номинален годишен ръст се забави до 2,3%. През 2012 и
2013 г. Ръстът на средното номинално заплащане за труд е по-нисък спрямо
предходните години, като основните фактори за това са несигурната
икономическа среда, все още неясните перспективи относно бъдещата
динамика на заетостта, както и дефлацията в страната. До голяма степен
ръстът на заплатите в икономиката като цяло се дължи на динамиката на
средната работна заплата в обществения сектор, която се е увеличила със
7,4% спрямо второто тримесечие на 2013 г. Средната работна заплата в
частния сектор се е запазила практически непроменена, като номинално е
нараснала с 0,6% спрямо второто тримесечие на 2013 г. Поради
регистрираната дефлация в страната ръстът на реалната работна заплата
надхвърля нейният номинален ръст и е на стойност от 4,2% и също се забавя
в сравнение с последните три тримесечия.
wwww.bdbank.bg 19

Външен сектор
През първата половина на 2014 г. текущата сметка на платежния баланс
реализира излишък от 262,4 млн. евро или 0,6% от очаквания БВП.
Реализираният излишък е със 133 млн. евро по-висок спрямо излишъка от
първата половина на 2013 г. За увеличаването на излишъка в най-голяма
степен допринася динамиката на нетния доход както и по-високия излишък по
салдото на услугите. Негативно въздействие върху салдото по текущата
сметка има увеличаването на дефицитите по търговския баланс и на нетните
текущи трансфери.
През първата половина на 2014 г. стойността на износа (FOB) е 10273,9 млн.
евро и намалява с 356,9 (3,4%) спрямо периода януари-юни 2013 г.
Намалението на реализирания износ през 2014 г. Се дължи почти изцяло на
забавянето му през пълното тримесечие на годината, когато най-съществено
намаление на износа по групи стоки отбелязва износът на петролни продукти.
Реализираният износ през второто тримесечие на 2014 г. е практически
на същата стойност както и през второто тримесечие на 2013 г. И
изоставането от първото тримесечие, дължимо на еднократни фактори,
свързани с планирани дейности на един от големите износители на петролни
продукти, е преустановено. Данните на БНБ за първите пет месеца на
годината показват, че най-съществено намаление на износа по групи стоки се
отбелязва в две от групите с най-голям дял в общия износ на страната
(петролни продукти и цветни метали), както и в групата суровини за
производство на храни. Повечето от останалите групи стоки отбелязват ръст
на номиналната стойност на реализирания износ, което допринася за
известна диверсификация на структурата на износа през 2014 г.
Стойността на вноса (FOB) е много близко до тази, реализирана през 2013 г.
За първата половина на 2014 г. реализираният внос е за 11810,9 млн.евро и
намалява с 55,3 млн.евро (0,5%) спрямо същия период на 2013 г.
Измененията на стойността на вноса по групи стоки са минимални, като
единствено намалението на вноса на групите суров петрол и природен газ,
както и вноса на руди е по-съществено спрямо първите пет месеца на 2013 г.,
като това намаление е свързано с намалението на износа на аналогични
продукти (известно е, че износът на България на петролни продукти и на
цветни метали е с висока импортоемкост).
В резултат на динамиките на вноса и износа търговското салдо на страната за
първата половина на 2014 г. е отрицателно в размер на 1537 млн. евро (3,8%
от БВП), като се влошава спрямо салдото, реализирано през същия период
wwww.bdbank.bg 20

на 2013 г. с 301,6 млн. лв. В същото време излишъкът в услугите нето е в
размер на 621,5 млн. евро и е с 89,9 млн.евро по-висок от този, реализиран
през периода януари-юни 2013 г.
Най-голям принос за подобряването на салдото по текущата сметка през
първата половина на 2014 г. има динамиката на доходите. През първата
половина на 2014 г. нетните доходи реализират минимален дефицит от 83,6
млн. евро, докато през аналогичният период на 2013 г. дефицитът е бил в
размер на 652,3 млн. евро. Намаляването на дефицита почти изцяло се
дължи на намаляването на обема на репатрираната печалба от страната
на фирми с чуждестранно участие. В същото време се наблюдава
влошаване на салдото на нетните текущи трансфери. През първата
половина на 2014 г. то е положително, в размер на 1261,6 млн. евро и е с
224,1 млн. евро по-малко спрямо положителното салдо от първата половина
на 2013 г. Основен фактор за динамиката на нетните трансфери са
трансферите по линия на европрограмите, финансирани от средства на ЕС.
Блокирането на част от плащанията по оперативна програма „Околна
среда” и оперативна програма „Регионално развитие” повлияват
негативно върху притока на трансфери към страната.
За разлика от 2013 г., когато бяха реализирани високи дефицити по
финансовата сметка на платежния баланс, през 2014 г. финансовата сметка
върви с положително салдо. През 2013 г. търговските банки предпочитат да
намаляват чуждестранните си пасиви предвид високата ликвидност на
системата и ниското търсене на заемни средства. През 2014 г. се забелязва,
че съществено се редуцират обемите на потоците по различните статии на
финансовата сметка, както с направление към страната така и с направление
извън нея. Нетните портфейлни инвестиции са с отрицателно салдо от 117,8
млн. евро, докато през първата половина на 2013 г. те са били с дефицит от
782,0 млн. лв. Наблюдава се съществено намаление на обема на
портфейлните инвестиции както в пасивната, така и в активната част на
баланса. Салдото по финансовите деривативи, което е било отрицателно в
размер от 100,3 млн. евро през първата половина на 2013 г., през 2014 г. е
практически нулево (-5,0 млн. лв.).
В статията „Други инвестиции” отново се наблюдава съществено намаляване
в обема на потоците по аналитичните статии. Освен това обаче се наблюдава
и обръщане на посоката на потоците по статия „Валута и депозити”. В актива
на статията през 2013 г. се е наблюдавало увеличаване на валутните
депозити на резиденти в чужбина, докато през първата половина на 2014 г. се
отбелязва обратното завръщане на валутните депозити на резиденти в
страната. В пасива на същата статия се наблюдава подобно обръщане на
потока. Ако през първата половина на 2013 г. депозитите на нерезиденти
в страната са намалели с 530,8 млн. евро, то през първата половина на
2014 г. Това изтегляне на депозити на нерезиденти е преустановено и
дори салдото е слабо положително в размер на 29,5 млн. лв.
Обемът на привлечените ПЧИ в България остава на ниски нива. За периода
януари-юни 2014 г. те са в размер на 490,7 млн.евро, което е индикатор за
все още високата предпазливост на външните инвеститори спрямо
страната. В резултат на всичко това през първата половина на 2014 г. е
реализиран излишък по финансовата сметка в размер на 385,5 млн.лв.,
докато през първата половина на 2013 г. тя е била на дефицит от 1 005
млн.евро.
wwww.bdbank.bg 21

Общият платежен баланс за първата половина на на 2014 г. е отрицателен (-
225,8 млн. евро), финансиран чрез намаление на чуждестранните резерви на
БНБ.
Към края на юни външният държавен дълг е на стойност от 37 914 млн. евро
или 93,6% от очаквания за 2014 г. БВП. Не се наблюдават съществени
изменения спрямо стойността на показателя в края на първото тримесечие.
Трябва да се има предвид обаче, че във външния дълг на публичния сектор
все още не е отчетена емисията от външни ДЦК от края на юни в размер на 1
493 млн. евро. Външният дълг на частния сектор се е повишил със 130.7 млн.
евро през второто тримесечие на годината и е достигнал стойност от 33 893
млн. евро към края на юни.
Бюджетен сектор
През второто тримесечие на 2014 г. Дефицитът по Консолидираната
фискална програма продължава да се увеличава и към края на юни неговият
размер достига 995,6 млн. лв., което представлява 1,2% от очаквания за 2014
г. БВП. Така към средата на годината е натрупан дефицит, който е около две
трети от предвидения в Закона за Държавния бюджет в размер от 1,47 млрд.
лв.
В исторически план през периода 2002-2013 г. Консолидираната фискална
рамка по-често е била положителна към средата на съответната календарна
година. През периода 2002-2008 г. изпълнението на държавния бюджет е
благоприятно повлияно от високия ръст на икономиката, който допринася за
реализираните бюджетни излишъци в рамките на календарната година.
wwww.bdbank.bg 22

Единствените две години, когато бюджетният дефицит е бил относително
висок към края на юни, са 2010 и 2011 г., когато той е бил съответно -1514,5 и
-649,7 млн. лв. През следващите две години, 2012 и 2013 г., Консолидираната
фискална програма е относително балансирана.
Състоянието на държавния бюджет към средата на годината показва, че ще е
необходимо съществено усилие през втората половина на 2014 г., за да бъде
постигната заложената в Закона за Държавния бюджет цел за бюджетно
салдо, ако тази цел не бъде ревизирана впоследствие. За целта ще бъде
необходимо да бъдат използвани в пълна степен всички заложени буфери в
разходната част, предвидени при неблагоприятно изпълнение на приходната
част на държавния бюджет.
Общите приходи и помощи на Консолидираната фискална програма (КФП) са
в размер на 14,2 млрд. лв., което представлява 45,7% от годишните разчети.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер
на 11,2 млрд. лв. или 46,0% от разчета за годината. Приходите от преки
данъци се изпълняват според предварителните очаквания, като общата
им сума възлиза на 2,2 млрд. лв., което представлява 52,1% от разчета
за годината. Особено висок е ръстът на приходите от данъка върху
доходите на физически лица, които са със 17,4% (192,4 млн. лв.) повече
спрямо приходите от същия данък за първата половина на 2013 г.
Приходите от корпоративен данък също бележат ръст спрямо предходната
година от 3,8% (34,5 млн. лв.). Приходите от социалноосигурителни и здравни
вноски са 48,4% от годишния разчет, но също отбелязват номинален ръст
спрямо първата половина на 2013 г. от 4,5% (131,6 млн. лв.).
Основен проблем в приходната част на държавния бюджет са приходите
от косвени данъци, които изостават от предварителните разчети, а така
също и от събраните приходи през предходната година. Общата сума на
приходите от косвени данъци е в размер на 5,4 млрд. лв., което представлява
42,1% от разчета за годината и са с 91,7 млн.лв. по-малко от приходите от
косвени данъци за първата половина на 2013 г. Приходите от ДДС са в
размер на 3,5 млрд. лв. или 42,1% от плана за годината, от акцизи – 1,8 млрд.
лв. (41,9% от годишния разчет), а от мита – 0,07 млрд. лв. (51,5% от годишния
разчет). Според информация на Министерството на финансите основни
причини за по-слабото изпълнение на приходите от косвени данъци спрямо
очакваното и спрямо предходната година са фактори, по-важните от които са:
по-голямата сума на възстановените ДДС и акцизи спрямо първата половина
на 2013 г., базови еднократни ефекти с постъпили стари просрочени
задължения през първата половина на 2013 г., както и планови ремонти в
производствата, имащи висока тежест в приходите от ДДС от износ.
Друга важна причина за относително високия бюджетен дефицит към края на
юни 2014 г. е динамиката на разходната част на Консолидираната фискална
програма. Нейните разходи възлизат на 15,2 млрд. лв. Те представляват
46,7% от годишния разчет и отбелязват ръст от 7% спрямо същия период на
2013 г. Очевидна е необходимостта за тяхното ограничаване спрямо
разчетите в Закона за ДБ поради по-слабото изпълнение на приходната
част. Подобно ограничаване се наблюдава при разходите за издръжка и
лихвените плащания. Ръст се наблюдава при социалноосигурителните
(поради повишаването на пенсиите от април 2013 г.) и здравноосигурителни
плащания, както и при капиталовите разходи и субсидиите за нефинансови
wwww.bdbank.bg 23

предприятия. Един от основните фактори за последното са по-високите
плащания по програмите и фондовете на ЕС. Влияние за относително
високия бюджетен дефицит имат и временно замразените плащания от ЕК по
ОП „Околна среда“ и по две оси на ОП „Регионално развитие“, като се очаква,
че след тяхното отблокиране ще бъдат възстановени сертифицирани разходи
в общ размер на 478,3 млн. лева.
Към края на юни фискалният резерв е в размер на 5,9 млрд.лв. Увеличението
на размера му спрямо края на март 2014 г. (5,1 млрд. лв.) до голяма степен се
дължи на емитираните в края на юни 5-месечни съкровищни бонове на обща
стойност от 1 228,56 млн. лв. Очаква се през третото тримесечие на 2014 г.
фискалният резерв допълнително да нарасне в резултат на емисията
еврооблигации от 26 юни 2014 г. с номинал от 1 493 млн. евро, което ще
осигури относително висока стабилност на държавните финанси през
оставащите месеци на годината.
Лихви
През второто тримесечие на 2014 г. лихвените равнища продължават да се
изменят според тенденциите, наблюдавани през последните няколко години.
Факторите, които им влияят, се запазват, а именно: висока ликвидност
на банковата система, ниско търсене на кредитен ресурс, ниски
стойности на входящите финансови потоци в страната, ръст на
спестяванията, дефлационен процес, развиващ се от средата на 2013 г.
wwww.bdbank.bg 24

През периода април-юни 2014 г. лихвените равнища като цяло намаляват
както по кредитите за фирми, така и по техните депозити. Трябва да се
отбележи обаче, че лихвените равнища по кредитите нов бизнес, оригинален
матуритет, следват различна траектория на развитие по различните валути.
Лихвените проценти по кредитите нов бизнес, деноминирани в лева,
продължават макар и със забавени темпове да намаляват. В същото време,
лихвените проценти по новите кредити, деноминирани в евро, започват да
нарастват през май и юни, което влияе на общото лихвено равнище по новите
кредити. В резултат на това лихвените равнища по новите кредити в евро
вече са устойчиво с над 100 базисни пункта по-високо от това по новите
кредити, деноминирани в лева, като през юни тази разлика надхвърля 300
базисни пункта. Ако лихвените равнища по евровите нови кредити се запази
относително високо, това ще преустанови динамиката надолу на общото
лихвено равнище по новите кредити през следващите месеци, като е
възможно през второто тримесечие на 2014 г. Да се наблюдава локална най-
ниска точка в динамиката на показателя.
Лихвените равнища по депозитите на фирми също следват дълготрайната си
тенденция на намаление. Към края на юни лихвеното равнище по депозити с
договорен матуритет на фирми намалява до 2.92%, което е с около 45
базисни точки по-малко спрямо края на 2013 г.
wwww.bdbank.bg 25

Тъй като лихвените равнища по депозитите на фирми намаляват много по-
бързо, отколкото тези по нови кредити за фирми, през второто тримесечие на
2014 г. се наблюдава разширяване на лихвения спред. Неговата стойност
достига 4.36 пп в края на юни, което е най-високата стойност на показателя от
началото на 2011 г. насам. Това ще допринесе за увеличаване на печалбата
на банковата система през 2014 г. (при равни други условия) въпреки че
лихвените равнища като цяло все още намаляват.
wwww.bdbank.bg 26

Търговски банки
Активи - общо (млн. Лева)
Дек` 11 Дек` 12 Дек` 13 Юни`14 Δ (12m)
Уникредит 11 906.4 12 658.5 12 728.1 13 260.1 573.9
ДСК 8 559.0 8 727.6 8 882.4 8 865.9 -16.3
ПИБ 6 101.7 6 907.3 7 445.9 8 838.3 1 868.0
ОББ 6 715.5 6 347.6 6 715.1 6 786.6 128.9
Пощенска банка 5 998.5 5 630.4 5 697.5 6 039.3 610.2
Райфайзен 6 448.3 6 171.7 5 959.6 5 989.3 0.3
СЖ Банк 3 288.7 3 584.4 3 664.6 3 880.5 380.9
ЦКБ 3 003.4 3 348.0 3 746.3 3 804.1 419.2
Алфа Банк 1 741.9 3 691.8 3 655.2 3 581.0 -206.8
Пиреос 3 209.7 3 098.8 3 355.8 3 377.8 187.7
Алианц 1 745.6 1 868.3 1 977.4 2 179.7 303.6
СИ Банк 2 026.4 2 082.9 2 187.6 2 018.0 -86.2
Инвестбанк 1 253.7 1 370.6 1 676.4 1 826.3 328.3
ББР 1 875.4 1 694.2 1 781.3 1 718.7 86.6
Прокредит Банк 1 259.0 1 329.2 1 351.1 1 308.5 5.8
Общинска банка 954.5 1 017.4 1 155.6 1 273.3 117.5
ИА Банк 716.7 849.1 971.6 991.6 131.1
БАКБ 749.4 828.3 777.7 742.9 -52.5
Д Банк 623.4 743.1 703.8 679.1 -21.1
Сити Банк 551.9 542.0 635.4 666.7 106.3
Париба 484.6 403.1 453.3 558.5 119.1
ING Банк 642.6 883.7 612.0 539.6 19.9
Токуда 414.1 459.8 417.4 425.3 8.5
TBI 74.7 189.0 408.0 370.0 -4.6
Тексим 97.9 126.4 123.2 132.5 11.1
Корпоративна 4 043.1 5 635.9 6 740.3
Креди Агрикол / Емпорики 556.6 522.7 407.2
Юнион Банк 1 711.7 1 646.1 1 449.2
Банки - общо 76 811.2 82 415.7 85 746.7 87 159.4 3 989.6
Капитал (млн. лева)
Дек` 11 Дек` 12 Дек` 13 Юни`14 Δ (12m)
Уникредит 2 009.8 2 130.8 2 162.3 2 145.1 34.2
ДСК 1 321.8 1 447.9 1 492.9 1 461.2 -21.2
ОББ 1 122.8 1 069.8 1 087.0 1 120.3 64.1
Райфайзен 947.7 908.6 863.3 881.3 -34.1
Пощенска банка 794.7 798.6 825.2 830.8 29.5
ПИБ 477.0 511.2 538.6 717.8 184.3
ББР 670.7 682.9 673.2 696.6 15.9
Пиреос 618.4 626.8 630.1 611.8 -15.2
СЖ Банк 427.6 475.1 497.0 504.2 26.9
ЦКБ 333.6 347.9 357.0 361.7 9.6
СИ Банк 330.5 294.9 291.3 246.7 -39.1
Алианц 161.2 176.7 193.5 189.2 3.6
Инвестбанк 108.6 161.6 178.0 179.9 -0.7
Прокредит Банк 135.3 154.2 167.5 160.3 -5.5
БАКБ 200.6 178.2 165.7 157.3 -8.2
Д Банк 53.0 65.6 66.7 92.2 26.3
ИА Банк 67.4 80.9 82.0 83.4 2.2
Общинска банка 63.0 63.4 69.6 72.5 6.1
TBI 26.2 33.5 52.7 60.1 13.02
окуда 48.4 63.5 58.2 55.8 -4.3
Тексим 16.3 32.7 33.0 32.7 1.3
Париба 23.1 15.9 16.0 14.9 -1.2
Сити Банк 14.4 22.5 10.1 7.9 1.4
ING Банк 5.3 6.4 1.0 0.9 0.1
Алфа Банк -202.8 -223.9 -216.6 -219.6 -0.3
Корпоративна 383.1 449.2 605.6
Юнион Банк 204.3 207.5 201.0
Банки - общо 10 448.5 10 850.1 11 164.4 11 038.6 45.0
wwww.bdbank.bg 27

Привлечени средства - общо (млн. Лева)
Дек` 11 Дек` 12 Дек` 13 Юни`14 Δ (12m)
Уникредит 9 674.7 10 282.1 10 390.5 10 821.7 561.1
ПИБ 5 617.1 6 386.2 6 895.0 8 094.1 1 669.5
ДСК 7 172.7 7 164.2 7 291.1 7 313.1 -17.1
ОББ 5 579.2 5 261.3 5 607.8 5 640.5 64.4
Пощенска банка 5 149.0 4 787.8 4 829.1 5 169.8 585.1
Райфайзен 5 450.1 5 156.4 5 022.7 4 968.3 -24.1
Алфа Банк 1 938.7 3 901.9 3 860.1 3 786.3 -201.0
ЦКБ 2 660.3 2 984.2 3 371.6 3 426.2 406.1
СЖ Банк 2 825.0 3 054.2 3 112.6 3 272.8 303.0
Пиреос 2 576.4 2 441.8 2 713.7 2 758.9 208.3
Алианц 1 552.2 1 638.2 1 737.0 1 928.0 310.2
СИ Банк 1 691.8 1 778.2 1 888.3 1 747.9 -55.3
Инвестбанк 1 131.8 1 189.5 1 483.1 1 619.2 308.2
Общинска банка 888.1 949.5 1 081.7 1 185.2 101.0
Прокредит Банк 1 110.8 1 158.4 1 168.7 1 127.9 9.5
ББР 1 189.1 993.7 1 101.8 1 015.4 79.0
ИА Банк 647.2 765.8 887.1 899.2 124.8
Сити Банк 513.8 509.0 615.9 638.0 93.0
Д Банк 569.4 674.1 633.5 580.5 -48.9
БАКБ 545.8 646.7 607.7 575.8 -51.0
Париба 445.6 371.7 421.4 532.1 121.0
ING Банк 624.8 852.6 602.3 524.3 11.1
Токуда 364.1 393.7 355.9 367.4 12.9
TBI 48.2 151.6 345.5 305.5 -12.0
Тексим 80.5 92.2 89.0 98.0 9.9
Корпоративна 3 536.0 5 176.3 6 116.8
Юнион Банк 1 501.9 1 433.3 1 244.3
Банки - общо 65 606.6 70 701.8 73 882.4 75 067.2 3 826.7
Кредити и аванси (брутни) - общо (млн. лева)
Дек` 11 Дек` 12 Дек` 13 Юни`14 Δ (12m)
Уникредит 10 374.1 10 999.5 11 354.8 10 741.1 -339.4
ДСК 8 255.4 8 097.6 7 968.5 7 836.4 -262.7
ПИБ 4 498.2 4 744.0 5 614.2 6 432.9 1 481.0
ОББ 5 805.7 5 494.2 5 745.0 6 073.2 585.3
Пощенска банка 5 247.5 5 021.6 5 110.3 5 591.7 809.5
Райфайзен 5 511.9 5 281.3 5 138.8 5 052.1 -23.6
СЖ Банк 2 919.8 2 916.1 3 212.2 3 324.0 299.8
Пиреос 3 053.5 2 898.2 3 304.4 3 160.2 105.6
ЦКБ 1 901.6 1 863.5 2 132.2 2 242.7 254.3
СИ Банк 1 792.0 1 765.5 1 875.8 1 743.6 -89.1
Алианц 1 374.8 1 390.7 1 425.8 1 544.6 224.2
Алфа Банк 1 644.4 1 379.5 1 286.9 1 339.7 -53.0
ББР 1 738.3 1 483.7 1 393.0 1 286.0 -153.1
Прокредит Банк 1 097.9 1 095.5 1 139.7 1 126.6 14.1
Инвестбанк 765.8 836.9 789.2 984.7 144.4
ИА Банк 499.8 555.8 679.8 670.0 88.8
БАКБ 734.9 747.8 621.0 642.4 -27.6
Париба 437.1 336.4 419.7 502.7 502.7
Общинска банка 439.8 419.4 519.2 385.7 -101.5
Сити Банк 270.7 300.4 340.3 357.1 16.4
ING Банк 265.2 340.2 419.8 350.9 38.7
TBI 109.8 155.6 321.1 344.3 49.1
Д Банк 369.0 383.1 340.3 340.0 -7.4
Токуда 240.7 287.9 257.2 224.6 -27.8
Тексим 54.1 60.0 49.0 55.1 4.6
Корпоративна 2 941.6 4 102.9 5 045.9
Юнион Банк 1 484.7 1 359.8 1 229.3
Банки - общо 64 352.2 64 726.0 68 114.3 68 417.3 2 937.4
Забележка: Включително кредити към бюджет и финансови институции
wwww.bdbank.bg 28

Кредити (брутни) - предприятия (млн. лева)
Дек` 11 Дек` 12 Дек` 13 Юни`14 Δ (12m)
Уникредит 5 783.5 6 577.8 6 580.9 6 652.2 91.3
ПИБ 3 486.6 3 775.9 4 210.3 4 836.5 915.2
Райфайзен 3 535.6 3 503.1 3 019.7 2 743.5 -512.4
ОББ 2 862.1 2 777.9 2 653.7 2 666.2 -77.5
Пощенска банка 2 541.4 2 339.5 2 208.0 2 312.2 28.6
Пиреос 2 313.8 2 215.4 2 031.3 2 059.8 -14.3
ДСК 2 087.0 2 129.4 2 007.8 2 047.2 71.2
СЖ Банк 1 728.0 1 902.0 1 908.1 1 970.1 127.3
ЦКБ 1 115.7 1 338.6 1 447.4 1 494.5 89.5
Прокредит Банк 929.1 945.3 948.7 941.6 15.4
Алфа Банк 1 164.5 921.8 843.2 902.5 -44.9
СИ Банк 804.3 793.5 832.2 838.1 55.9
ББР 507.8 539.4 569.7 682.4 162.6
Инвестбанк 487.8 500.4 496.5 662.7 167.6
Алианц 580.6 626.2 598.0 547.0 -0.6
БАКБ 525.1 582.7 512.1 538.6 10.6
ИА Банк 289.1 378.5 411.5 454.2 58.5
ING Банк 235.9 292.4 254.0 292.6 30.2
Общинска банка 269.7 286.8 280.9 256.8 -35.1
Д Банк 233.4 283.6 258.1 250.3 -37.2
Сити Банк 172.7 167.2 179.8 200.1 -1.4
Токуда 181.1 179.8 184.8 180.2 15.2
Париба 215.4 166.6 104.9 125.7 23.0
TBI 81.8 70.4 107.9 120.9 36.0
Тексим 23.0 16.1 18.2 22.9 2.4
Корпоративна 2 633.9 3 698.8 4 659.8
Юнион Банк 982.1 889.8 749.7
Банки - общо 36 103.6 38 166.3 38 305.8 39 447.1 1 401.3
Печалба преди обезценка и данъци (млн. лева)
Дек` 11 Дек` 12 Дек` 13 Юни`14 Δ (12m)
Уникредит 396.0 408.1 390.5 209.3 25.5
ДСК 420.6 436.2 371.6 190.5 1.6
ОББ 220.4 164.8 141.0 89.3 23.0
Райфайзен 187.8 144.9 128.2 79.3 12.9
ПИБ 75.0 68.2 89.9 72.4 25.5
Пощенска банка 141.5 118.3 115.0 67.1 10.5
СЖ Банк 74.0 73.8 67.8 33.9 -1.7
ББР 38.9 46.7 48.7 24.1 2.4
Пиреос 104.5 77.8 56.1 20.0 -10.2
Алианц 29.6 28.0 32.3 19.0 1.6
СИ Банк 18.8 24.2 31.9 18.0 2.8
Прокредит Банк 31.9 33.7 28.4 13.1 -2.5
Алфа Банк 11.9 30.3 20.0 12.6 4.7
Сити Банк 24.6 15.3 22.5 7.9 7.6
Общинска банка 10.1 25.0 16.3 5.9 -3.3
Инвестбанк 2.3 -5.3 -3.3 5.7 5.8
TBI 9.9 -5.4 10.0 5.5 1.7
Д Банк 3.7 1.9 11.9 4.9 0.0
ЦКБ 24.9 20.6 18.2 3.8 -4.2
ИА Банк 2.1 6.0 3.7 3.0 1.0
Токуда 0.8 2.5 4.6 1.8 -0.5
ING Банк 7.3 5.4 6.5 0.5 0.5
Париба 0.8 5.2 -0.6 0.3 0.2
Тексим 2.9 -5.8 -3.7 -0.7 -0.7
БАКБ 8.9 -6.7 -9.4 -2.5 3.0
Корпоративна 76.3 89.8 109.0
Креди Агрикол / Емпорики -11.3 -17.3 -14.7
Юнион Банк 34.2 34.7 33.9
Банки - общо 1 954.2 1 844.8 1 719.8 921.3 69.0
wwww.bdbank.bg 29

Юни`14
Печалба
преди
данъци Δ (12m)
Печалба
(% от
обща)
Кредити за
фирми (%
от общо)
Кредити /
Капитал
BGN mln BGN mln % % дял съотн.
Уникредит 144 40 37.64 16.86 5.01
ОББ 38 53 10.02 6.76 5.42
ДСК 138 -4 35.97 5.19 5.36
Пощенска банка 16 9 4.23 5.86 6.73
Райфайзен 20 11 5.17 6.95 5.73
ПИБ 25 0 6.48 12.26 8.96
БАКБ -8 3 -2.09 1.37 4.08
Пиреос -18 -19 -4.84 5.22 5.17
Корпоративна
СЖ Банк 16 12 4.15 4.99 6.59
ИА Банк 2 1 0.42 1.15 8.04
Инвестбанк 1 -1 0.22 1.68 5.47
Общинска банка 3 0 0.86 0.65 5.32
Прокредит Банк 13 0 3.36 2.39 7.03
Алианц 13 2 3.29 1.39 8.16
ЦКБ 5 -1 1.34 3.79 6.20
СИ Банк 10 6 2.54 2.12 7.07
Алфа Банк 6 4 1.59 2.29
ING Банк 1 1 0.15 0.74 380.95
Д Банк 0 0 0.10 0.63 3.69
Сити Банк 9 9 2.33 0.51 45.02
Токуда -2 -2 -0.63 0.46 4.02
TBI 7 7 1.95 0.31 5.73
Париба -1 -1 -0.28 0.32 33.67
Креди Агрикол
Тексим 0 0 0.01 0.06 1.69
ББР 23 9 6.10 1.73 1.85
Банки - общо 382 29 6.20
Юни`14
Приходи /
Разходи
(преди
обезценка) Δ (12m)
Приходи /
Разходи
(след
обезценка) Δ (12m)
Текуща
обезценка /
Кредити
% п.п. % п.п. %
Уникредит 38.05% -1.60 57.45% -7.43 0.61
ОББ 46.86% -8.59 77.18% -32.40 0.84
ДСК 37.34% -0.05 54.75% 1.65 0.68
Пощенска банка 51.35% -4.93 87.92% -6.36 0.91
Райфайзен 53.40% -4.71 91.22% -6.06 1.18
ПИБ 60.36% -2.81 86.44% 5.90 0.74
БАКБ 136.67% -111.26 216.02% -190.73 1.01
Пиреос 61.60% 11.21 135.46% 35.62 1.22
Корпоративна
СЖ Банк 50.45% -2.74 72.63% -21.94 0.54
ИА Банк 76.53% -6.19 87.52% -9.33 0.21
Инвестбанк 164.10% 49.23 225.70% 123.97 0.49
Общинска банка 75.02% 10.74 86.07% -2.30 0.67
Прокредит Банк 69.49% 1.43 70.14% -3.24 0.02
Алианц 52.79% -2.93 68.74% -4.19 0.42
ЦКБ 91.57% 8.68 88.70% 2.56 -0.06
СИ Банк 64.29% -4.15 80.49% -11.22 0.48
Алфа Банк 68.54% -10.04 84.67% -10.05 0.49
ING Банк 94.74% 1.23 93.89% 0.19 -0.02
Д Банк 69.03% 5.35 97.34% 1.76 1.24
Сити Банк 31.07% -10.68 32.08% -11.58 0.04
Токуда 94.93% 14.75 139.93% 27.12 1.20
TBI 53.04% -1.89 61.78% -16.48 0.49
Париба 117.35% 26.94 117.06% 25.40 0.00
Креди Агрикол
Тексим 94.70% -32.82 99.50% -29.15 0.52
ББР 17.55% -3.54 20.17% -27.90 0.06
Банки - общо 51.53% -1.30 80.13% -0.23 0.79
wwww.bdbank.bg 30

Bd bank ikonomicheski i finansov nabludatel_03-06.2014

Bd bank ikonomicheski i finansov nabludatel_03-06.2014

Recommended

Recommended

More Related Content

More from ilko gruev

More from ilko gruev (20)

Bd bank ikonomicheski i finansov nabludatel_03-06.2014