Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България. Той
е административен и стопански център на едноименните община Силистра и
област Силистра. Населението на града към края на 2009 година е 37 837
жители.[1][2][3] Според преброяването през 2011 година, населението на град
Силистра е 35 607 жители.
Силистра е град с богата история, като сред забележителности се открояват
късноантична римска гробница и турската крепост Меджиди Табия.
Градът се намира в Североизточна България, Южна Добруджа. През него
минава Европейският транспортен коридор №7.

Градът е основан преди повече от 5000г. пр. н.е от траките. След това
Римската империя превзема града и основава aнтичният Дуросторум през 106 г. сл.
Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е
настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ-и Клавдиев легион.
През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за
самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е
главният фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден “спасителят на Рим”,
наричан още “последният римлянин”- Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година
постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на
християнството в българските земи.

През епохата на Първото българско царство и управлението на хан Омуртаг, в Дръстър е
изграден Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 – 897 година се установява
цар Симеон Велики.
През 927 година градът става резиденция на първия български патриарх Дамян. Между ХІ и ХІІ
век Дръстър е столица на северните български земи – Подунавие, а през Второто българско царство –
митрополитска резиденция и столица на Теодор Светослав и Иванко Тертер.

На един от най–красивите хълмове край Силистра се намира добре
запазената турска отбранителна крепост, строена в периода 1841-1853 г.
по планове на немския военен инженер Хелмут фон Молтке (по-късно
става началник щаб на немската армия). През 1847 г. тя е посетена от
султан Абдул Меджид и е наречена на неговото име Меджиди табия.
Крепостта има формата на шестоъгълник и достига до 8 метра височина.
Уникалното при нея са високите стени и подземните тунели /хумби/,
които стигат от хълма до ключови места в града.
Крепостта е изиграла важна роля в руско-турските воини от 1853-56 и
1877-78 г.

Дунавският парк е чудесно място за отмора, с прекрасен изглед към река Дунав и е първият обществен парк в
България. За първи път за него съобщава вестник „Дунав” , 1870 г. В парка има голямо разнообразие на
дървесни видове, като някои са уникални по рода си.
На главната алея, която започва от “входа” на парка и
продължава до река Дунав, се намират множество пейки
и разнообразни дървесни видове, някои от които уникални. “Тунелът” представлява струпване на кестени,
образуващи подобна форма.
През лятото паркът е чудесно място за отмора със своя
прохладен вятър, идващ от поречието на река Дунав. В
източния край на парка се намира хотел “Дръстър”,
който разполага и с открит летен басейн.
Дунавската градина има три детски площадки,
фонтанче с жабчета, вездесъщите бронзови пеликани,
много паметници и скулптури, но очарованието й е в
развалините на старите крепости, които се вият като
двугърби камили край брега. Вечер хората излизат за да
наблюдават залеза на слънцето над реката и
преминаващите плавателни съдове.

Емблематичната за Силистра сграда в стил «късен сецесион», е
построена за Педагогическо училище в периода 1890 – 1891 г. По
времето на румънското управление тя е Административна палата, а
днес там се помещава Художествената галерия, която притежава богати
колекции от картини и скулптури.

Най–известният в страната и чужбина античен
паметник на Дуросторум е от гробницата със
стенописи от средата на IV век, открита през 1942 г. Тя
e емблематично творение на късноантичната
цивилизация с богатата стенописна украса и носи
характерните белези на Константиновата епоха.

Град Силистра е един от първите градове в България, в който се слага началото на музейното дело. На 18
ноември 1898 г. с Протокол № 9 на Учителския съвет при Педагогическото училище се взема решение за
създаване на музей, а в началото на 1989 г. Уставът му е утвърден от тогавашния министър на Народното
просвещение Иван Вазов. Музеят притежава постоянни експозиции и ценни експонати, включени в
Националния музеен фонд. От 1976 г. с министерско постановление е обявен Археологически резерват
„Дуросторум – Дръстър – Силистра”, чиито граници днес заемат 90% процента от територията на град
Силистра.

Етнографски музей представлява обособената южнодобруджанска материална и духовна
култура от ХVІІІ и ХІХ век Открит през 1967 година, музеят е събрал повечето от
елементите на бита и културата на хората, населявали в миналото Добруджа. В
експозицията на музея, подредена в сградата на бивш конак, строен в средата на XIX век,
са намерили място както предмети, свързани с домашния бит, така и селскостопански и
занаятчийски инвентар, предмети на изкуството и красиви носии.

Народно читалище „Доростол” в гр.
Силистра е създадено на 1-ви
септември 1870 година от видния
просветен деец Сава Илиев
Доброплодни. През 1894 година е
основан смесен хор „Седянка”, чиито
първи диригент е чешкият музикален
педагог Карел Махан.
На 22 юни 1908 година е създадено
музикалното дружество „Седянка”, а
две години по-късно е и първото
издание Събора на хоровете от
крайдунавските градове.
През 1966 година е създаден Ансамбъл
за народни песни и танци ”Силистра”,
чиито първи ръководители са Станю
Бенев и Стойл Енчев, а за да има
приемственост малко по-късно е
основан и Детски танцов ансамбъл
„Добруджанче”.

Регионална библиотека "Партений Павлович" е правоприемник на читалищната библиотека. Тя се обособява
като самостоятелна през 1959 г., с библиотечен фонд от 26 095 библиотечни единици, които днес вече са 298
347. На 26 май 1981 г. - в чест на 1300 - годишнината на основаването на българската държава, на
библиотеката тържествено е дадено името на първия възрожденски светски писател, родом от Силистра Партений Павлович. На 31 май 1984 г. - по случай 25-тата си годишнина, библиотеката е наградена с орден
"Кирил и Методий" I степен. За още информация: http://www.libsilistra.bg

Началото на силистренското театрално летоброене датира от 1872 г. с представлението “Многострадална
Геновева”, плод на творческата работа на създаденото малко преди това в Силистра Театрално дружество.

Храмът "Св. св. първоапостоли Петър и Павел" е построен след Кримската война от водещата в България
през Възраждането Дряновска архитектурна школа. Изографисаните стенописи са дело на известния
български живописец проф. Кожухаров. При посещението си в България през 2001 г., папа Йоан Павел II
дари на Силистра част от мощите на Св.Дасий, които са положени в мраморна мощехранилница.

Куршумлу джамия е паметник на културата от местно значение. Построена през първите десетилетия на XVI в., тя
отразява най-добре майсторството на османските архитекти. Името си получава от оловните листове, с които е
покрит куполът и. Украсата на джамията се съсредоточава най-вече в пода, покрит с килими и в богато
изработените и рисувани стени, и тавана. Украсата на вътрешните стени е от цветни камъни, както и зидарията на
прозорците и вратите.

Югоизточно от Силистра, по руслото на р. Суха, южно с. Голеш, Силистренско, започва колония от скални
монашески обители. Тя включва седем манастира с множество църкви, крипти, килии и параклиси, които се
намират сред девствена природа. Съхранили са своя оригинален интериор и ексериор от късната античност /ІVVІ в./. Засега това са най-ранните скални манастири по българските земи.

Езерото “Сребърна” е единственото орнитологично важно място
в България с големи международни признания – Влажна зона с
международно значение по силата на Рамсарската конференция,
Обект на световното културно и природно наследство и
Биосферен резерват, защитен от ЮНЕСКО.
На територията на резервата са регистрирани 219 вида птици, от
които 50 са включени в Червената книга на България.

Природо-научният музей при биосферен резерват
"Сребърна" притежава експозиция от
препарирани обитатели на резервата. От музея, с
далекоглед, могат да се наблюдават птиците в
резервата. В блатото, където гнездят пеликаните е
поставена видеокамера и чрез видеовръзка
картината и звуците се предават на екран в музея.
Около резервата има екопътека, а по нея са
построени наблюдателни площадки и беседки за
отмора.