2. Градът-република Венеция
Тъй като Венеция се развива предимно като морски град, корабоплаването получава разцвет и позволява
пренасянето в града на редки строителни материали или готови колони, бронзови или мраморни скулптури от
руините на древните гръцки и римски градове. Венеция няма крепостна стена, за отбраната тя разчита на водата в
лагуната.
Като град-република Венеция се управлява от дожите и разчитайки на могъщия си флот в продължение на векове
тя контролира търговията и обмена със страните от Средиземноморието, като създава силни търговски връзки по
крайбрежието на Източната римска империя (Византия). Това спомогва за разпространяването на византийското
влияние в областта на архитектурата и културата. Едновременно с това Венеция изпитва влиянието на романското
и готическо изкуство.
През периода на Средните векове и по-специално през епохата на Кръстоносните походи в Светите места,
търговският град се налага като първостепенна военна и политическа сила в Средиземно море. С течение на
времето тя създава свои опорни точки, както в Леванта, така и доминира в икономическите отношения в Западния
Средиземноморски басейн. Пресметливостта и предприемчивостта на венецианците стават пословични.
4. Градът-република Венеция
Възникването на града Венеция (Venezia) се отнася към V-тото столетие на новата ера, когато местните
племена на венетите под натиска на хуните намират закрила и убежище в най-недостъпните места на
Венецианската лагуна.
Това е силно блатиста местност, всред която се издигат няколко острова. Върху тях се формира първото
селище на Венеция, на което предстои голямо бъдеще. Скоро морският град се издига като търговски
център – столица на Венецианската република, търгуваща и със Запада, и с Изтока.
Особеното географско разположение на Венеция определя нейното неповторимо градоустройствено
решение. За да могат да строят в блатистата местност, жителите са принудени да строят канали. Те
повишават котата на строителната площадка и запазват от наводнения терена, като прибират високите
подпочвени води в определени за целта канали. За формирането на образа на града оказва влияние и
топлият климат. Той спомогва сградите да се строят с повече лекота, въздушност, отвори, лоджии и
живописен колорит.
5. Градът-република Венеция
Историята на Венеция представлява низ от успешни търговски и военни операции, като основен момент
във външнополитическата област е спазването на неутралитет. За това говори и поговорката – „Siamo
Veneziani, poi Christiani” – „Първо венецианци, после християни”.
Разчитайки на изключителния си търговски нюх, венецианците оказват влияние и във войните между
държавите на Източна Европа и Мала Азия, като връх на завоевателната политика на града е
организирането на ІV Кръстоносен поход и превземането на византийската столица Константинопол през
1204 г. По-късно като главен венециански съперник се налага друг италиански град- държава – Генуа.
С падането на Константинопол под напора на османските турци Венеция се превръща в главен партньор на
Османската империя. В цялата Източносредиземноморска зона съществуват венециански фактории – опора
на венецианската власт. Постепенно с намаляване на интереса на западнофеодалните държави към Ориента
и пренасочването на Европейската политика на Запад (Откриването на Новия свят), ролята на Венеция в
икономическите, военните и политически отношения в тогавашния свят силно намалява.
7. Градът-република Венеция
От влиянието на византийската, романската и готическа култура, архитектура и изкуства, Венеция
синтезира и създава свой – „венециански” стил, характерен за строителството и градоустройствения почерк
на морския град-държава.
Към Х в. е издигнат Дворецът на дожите (Palazzo Ducale), заобиколен с канал. До него през ХІ в. започва
строителството на църквата „Сан Марко”, на името на патрона на града – светията Св. Марко. По този
начин е определен център на града, където възникват и двата площада, обединени чрез камбанарията.
Площадът се пресича от канала „Батарио”, който е впоследствие засипан.
Пиацетата е украсена с две колони, пренесени от Константинопол. Към средата на ХІІ в. църквата „Сан
Марко” е завършена, а в 1310 г. започва преустройство на Двореца на дожите. През 1496-1517 г. Пиетро
Ломбардо и неговите ученици изграждат Старите Прокурации (административни здания).
8. Градът-република Венеция
През ХVІ в. Якопо Сансовино пострява на Пиацетата библиотеката „Сан Марко”, а Виченцо Скамоци
създава Лоджетата (Кула-камбанария), (Lodzheta Sansovino), изградена в основите на Кампанилата
(призматична кулообразана постройка). След срутването на последната площадът загубва своите
характерни композиционни качества и затова тя е отново построена веднага след нейното събаряне.
Площадът „Сан Марко” (Piazza San Marco) е един от най- красивите архитектурни и градоустройствени
ансамбли в света. По своята планова композиция той съчетава много черти от средновековната готика, от
строителните традиции на Византия и на Ренесанса. Силуетното очертание на Двореца на дожите е
опростено, за сметка на това на църквата „Сан Марко”, чиято сложност и контраст са подчертани с нейните
пет купола и множество готически куклички, фигури и др.
В Старите и Новите Прокурации се чувства влиянието на ренесансовото схващане за площада. На дългите
хоризонтални членения на Прокурациите се противопоставя мощната вертикала на Кампанилата. Тя и
разположена живописно и свободно и обединява целият ансамбъл в характерно единство. Венеция е
украсена още с много камбанарии, които се разполагат около Големия канал („Канале Гранде” – близо 4
километров воден път), където въздействието им е най-голямо.
9. Градът-република Венеция
Символ на Венеция е крилат лъв, който фигурира на герба на града. Градът и лагуната са включени в
списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
