2. Истинското име на Борис Светлинов е Борис Илиев
Стефанов.
Роден е на 13 февруари 1896 г. По професия е юрист. Завършва
право в СУ. Работи в Министерството на правосъдието и като
адвокат.

3. Хубавата пролет
идва със цветя!
Хубавата есен –
с жълтите лист!

4. Хубавото лято
идва с плодове!
Хубавата зима –
с бели снегове!

5. Хубави са всички,
всички времена!
Хубаво е всичко в
нашата страна!

7. Калина Малина е българска детска писателка и
преводачка, автор на около 50 стихотворни книги за деца,
както и на първия български детски роман „Златно сърце”.

8. По зелените полета
припката агънца, телета.
Кога е това?
п р п л
о е о т л
е р
т

9. Жарко слънце грее, грее.
Житото в нивята зрее.
Кога е това?
л
я я
т о л
т о

10. Капят жълтите листа.
Щъркът шарен отлетя.
Кога е това?
с
е е
с н н
е е

11. Сняг вали, вали, вали...
Духат ветровете зли.
Кога е това?
а м м а
з и и з

13. Когато дошло Лятото, Пролетта още не си била
отишла. Лятото й донесло огромен букет лалета и
рози и казало: “Обичам те, мила Пролет, повярвай
ми, не си отивай, остани с мен!”. Но Пролетта
изобщо не го погледнала, обърнала се и си отишла. Тя
не обичала Лятото.

14. Лятото така се разстроило, че вдигнало висока
температура. Станало му много горещо и лъчите му започнали
да парят и да горят всичко, до което се докосвали. Но минало
известно време и дошла Есента, която обичала Лятото. “Не си
отивай, остани с мен, аз те обичам, мило Лято!”– казала
Есента и го обсипала от главата до петите с най-различни
плодове и зеленчуци. Но Лятото все още обичало Пролетта,
така че не обърнало никакво внимание на Есента и бързо си
заминало. Есента заплакала и толкова дълго плакала, че
измокрила горите и полята,улиците и площадите, къщите и
пътищата. Тя тъгувала от сутрин до мрак. Но Лятото така и не
се върнало.

15. Скоро дошла бялата Зима със своя син Мразът, който обичал
Есента и много искал да я види. Той казал: “ Не плачи, златна
Есен! Аз те обичам, аз не мога да живея без теб, остани с
мен!” Аз ще ти построя леден дворец, ще издигна мостове над
могъщите реки, ще ти пея красиви песни. Но златната Есен
обичала Лятото и не останала с Мраза. Той много се разсърдил,
развилнял се и завалял сняг. За една нощ всичко наоколо
побеляло, задухал вятър, започнала виелица. “Не се
разстройвай, сине, – казала майка му, - Нима не те обича
красавицата Пролет?” “О, аз се страхувам от нея, майко, тя
ще ме стопи.” – отвърнал Мразът.

16. А в един прекрасен ден долетяла Пролетта. Тя донесла на зимата
букет от сини минзухари. “Кажи, бабо Зимо, къде е твоят син
Мразът?” –усмихвайки се чистосърдечно, попитала тя. “Моят
син се бои от теб,махай се, не го търси!” – казала Зимата,
грабнала сина си и избягала далече от Пролетта.

17. От този ден Пролетта затъгувала. Започнала да плаче. Плакала
ден, два… Но след известно време погледнала
наоколо,усмихнала се и си помислила: “Защо да плача – нали
съм млада, красива и имам много работа? И всичко трябва да
успея да направя, за да посрещна добре Лятото.” Казала това,
престанала да плаче и в същата минута се захванала за работа:
веднага снегът се разтопил, потeкли ручеите, раззеленила се
тревата, цъфнали дърветата, долетели и започнали да пеят
птиците…