Презентация, обърната към темата за необходимостта от осигуряване на условия и ред, по който българските музейни експерти да повишават перманентно своята квалификация. С нея днес участвах в Клъглата маса, организирана от Нов български университет и от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство на тема "Проблемите на нематериалното културно наследство в образователните програми на българските университети". София, 16 юни 2017

1. Lifelong learning
за музейни специалисти:
мисията (не)възможна
Вера Бонева
bonevavera@gmail.com

2. Музейният експерт в България
учен педагог
аниматор
журналист
организатор на културни прояви
проект мениджър
творец
реставратор
материално отговорно лице
екскурзовод
преводач
фондохранител

3. Битие между взирането в ценностите…
вдъхновените разкази… и витрините

4. Персонал на музеите в България
Област на
планиране
Общо позиции Заети места
СЗР 261 249
СЦР 611 528
СИР 428 343
ЮИР 397 378
ЮЗР 1005 915
ЮЦР 448 409
Общо за страната 3150 2822

5. Професионален
профил на
работещите в
музеите
• Служители на експертни длъжности – 1927;
• Служители с академични степени и
длъжности;
• Служители с професия, регулирана от
законодателството;
• Служители със стаж над 20 години;
• Служители със специални потребности;
• Служители със специални компетенции –
владеене на редки езици, артистични дарби
и прояви, специфични технически умения,
иноватори, други;
• Служители в риск.

6. Къде придобиват
професионална
квалификация
музейните
специалисти?
• По-голяма част от музейните експерти са
възпитаници на широкопрофилните
университети на България;
• Базови специалности – история, археология,
етнология, филология, изкуствознание,
културология, биология, журналистика,
педагогика, химия, физика, геология и др.;
• Надграждащи специалности – реставрация и
консервация, туризъм, културно-историческо
наследство, приложна лингвистика;
обществени комуникации, музеология и др.
• Академични степени – в университетите и в
институтите на БАН;
• Академични длъжности – в университетите и
в институтите на БАН;

7. Какви са
настоящите
възможности за
допълнителна
квалификация?
• Втора магистърска програма или
доктурантура;
• Завършване на квалификационни
курсове без придобиване на нова
образователна степен;
• Участие в обучителни семинари,
организирани от Министерството на
културата и от някои национални
и/или регионални музеи;
• Стажуване при по-опитни музейни
служители;
• Самообучение.

8. Ключът към Замъка на високия професионализъм

9. И все пак, да помислим
как бихме могли да
помогнем на всеки
един музеен
специалист, които
имат желание, воля и
мотивация да извърви
пътя до Замъка!

10. Национален
квалификационен
център по
музеология
• Структурна подчиненост – Министерство на
културата или национален музей; договорни
отношения с БАН и университети;
• Финансиране – бюджетна субсидия, такси за
обучение, проектно финансиране.
• Сграден фонд – малък офис за управлението
при използване на обучителни зали и ателиета
в музеите в страната;
• Обучителни модули, свързани пряко с
основните длъжности и професионални
позиции;
• Периодично тестване на потребностите и
компетенциите на експертите, както и на
нагласите им за кариерно развитие.
• Стажантски програми в музеи на други страни
от Европейския съюз – на обменен принцип.

11. Дали е възможно? Да, възможно е.
Себестойността на образователен
модул от 30 часа, разпределени в
рамките на пет последователни дни
с един ден културна програма не е
повече от 1000 лв. на обучаем. Ако
ежегодно предлагаме курсове на
половината от експертите, това би
струвало 1 млн. лв. годишно. Сумата
би могла да се подели от централния
бюджет, общини принципали и
фондове за култура. За да се
инвестира в най-ценния капитал на
нашия сектор – човешкият.

12. Възможно е.
Но си заслужава да се направи само ако:
 потребностите са добре проучени;
образователните модули са ориентирани
към текущите потребности и интересите
на обучаемите;
 се отчитат перспективите в развитието
на системата;
 се стимулира творческият потенциал
на обучаемите;
 се надграждат знания и компетенции,
но и се разгръща екипността, развива се
корпоративният дух, обогатява се и се
извисява мисионерската същност на
музейната професия.

13. Защото знанието и професионалната вещина са
само едно от измеренията на нашия музеен
професионализъм.
Останалите три са – вдъхновението,
творчеството и интелектуалната извисеност.
Все свойства, помагащи ни да пазим, интерпретираме,
популяризираме и да пренасяме във времето и
пространството ценностите, които нашето общество е
получило даром от предшествениците ни.

14. И даром би трябвало да ги предаде на
поколенията след нас.
Благодаря ви!