Diese Präsentation wurde erfolgreich gemeldet.
Wir verwenden Ihre LinkedIn Profilangaben und Informationen zu Ihren Aktivitäten, um Anzeigen zu personalisieren und Ihnen relevantere Inhalte anzuzeigen. Sie können Ihre Anzeigeneinstellungen jederzeit ändern.

March's market comentary

431 Aufrufe

Veröffentlicht am

Veröffentlicht in: Wirtschaft & Finanzen
  • Als Erste(r) kommentieren

March's market comentary

  1. 1. ПАЗАРЕН КОМЕНТАР ЗА МАРТ 2013 Глобална икономика. ТенденцииГлобалната икономика остава в режим на крехко възстановяване, т. к. данните за БВПна всичките четири основни икономически зони през последното тримесечие на м. г. сеоказаха в повечето случаи по-лоши от очакваните. В резултат на започването на 2013г. с тези по-слаби от очакваното резултати, на финансовите пазари се долавяшеизвестна несигурност, но те останаха преобладаващо настроени към бичи изменения.Според последните ревизирани данни за икономиката на САЩ, ръстът на БВП настраната за последната четвърт на м. г. е 0,4 %. Същевременно обаче, беше отчетенои неочаквано нарастване на заявките за обезщетение за безработица, достигнали 357хил. – най-високото ниво за март. Доминираща несигурност, придружена съсзначителна волатилност, бяха най-характерните особености на европейскитефинансови и капиталови пазари. С огромен интерес от страна на инвеститорите сеочаква развоя на събитията както по отношение на политическата криза в Италия, такаи на финансовия колапс на Кипър. Съществуват доста любопитни хипотези за това, кояще е следващата страна от ЕЗ, нуждаеща се от спасяване. Сред тях са Люксембург,Малта, Словения, както и страдащите от доста големи икономически проблеми страниот ЕС като Унгария, Сърбия, Румъния, България. Общо взето се забелязва известенапетит за риск, подкрепящ цените на суровините и потискащ тези на благороднитеметали. Златото консолидира около 1 600 USD/oz, с волатилност от 7–8 % (± 3,5 %)през последните няколко седмици и първото тримесечие на годината, и 14–15 % (± 7,5%) за последните 10 месеца. Среброто също се движи в леко нисходяща посока, носъс значително по-голяма волатилност от около 15 % (± 7,5 %) в краткосрочен и 20 %(± 10 %) - в малко по-дългосрочен (6 мес.) аспект. Доходността на италианските облигации с 10 г. падеж се увеличи до 4,76 %,индикирайки за увеличаващите се рискове на европейските капиталови пазари.Аналогична е и ситуацията с испанските ДЦК. А икономиките само на тези две странисъставляват 28 % от БВП на ЕЗ и като че ли в скоро време към проблемните страни врегиона ще се включи и Франция, а в последствие и най-накрая – дори и Германия.Може и да се окажа лош пророк, но нещата като че ли са тръгнали натам. Следпродължаващия натиск върху доверието към единната валута, упражняван главно отфинансовата криза в Кипър, към края на последната седмица през март, вниманиетоотново се насочи към продължаващата политическа криза в Италия. На споменатия по-горе аукцион, инвеститорите търсеха по-голяма възвръщаемост за средствата си виталиански държавен дълг, което увеличава разходите на Рим за финансиране инанася допълнителен удар върху EUR. При това, рисковете за стабилността наединната валута ще се увеличат още повече, ако страната тръгне по пътя към новиизбори и като че ли в края на месеца пазарите отразяваха именно това. Оставатразбира се и опасенията, че моделът, по който беше опитано да се овладее и разрешикризата в Кипър, може да бъде приложен и в останалите застрашени икономики врегиона. В този аспект, тенденцията за намаляване на експозициите в EUR иувеличаване на спекулативните залози срещу него, изглежда все по-необратима,особено на фона на ескалиращата несигурност през последните дни. Данните за безработицата в Германия „потопиха” европейските индекси. Тозинисходящ импулс на фондовите пазари увеличи допълнително и натиска върху EUR. Врезултат на това, единната валута достигна най-ниските си стойности спрямо USD отноември м. г., т. е. достигна до нива от около 1,275–1,28. Решението на Moody’s дапотвърди рейтингите на Ирландия (Ba1/NP) и Португалия (Ba3), с негативнаперспектива, също оказа влияние върху пазара. Тук ще си позволя кратък коментар зарейтинговите агенции. През последните години, към повечето от тях бяха отправенидоста големи критики. Може би някои от тях основателни, а други – не толкова.Мненията варираха от „абсолютно неспособни да предвидят кризата”, до „значително
  2. 2. влияние на оценките им върху събитията на финансовите и капиталови пазари”, или„просто следване на събитията и оценяване в последствие”. Самият факт, че имадоста различия в мненията за работата на рейтинговите агенции, показва важносттаим. Другото, което според мен е необходимо да се спомене е, че поне трите водещитакива агенции – S&P, Moody’s и Fitch, имаха и продължават да имат сходни, ако не иеднакви позиции за случващото се в света на капитала. Което пък, поне за мен, епризнак за професионализъм. При това – на доста високо ниво. Най-простото решениеза критиците им в подобни случаи би било да си „направят” собствени такива – по-добри, по-компетентни, по-професионални, по-независими, по-адекватни, дори акоискате, на събитията. Но при всички случаи обаче, те ще трябва да си извоюват мястона пазара, в конкуренция разбира се, с изброените три, което няма да е никак лесно. Аиначе и по принцип – винаги е лесно да се критикува, но доста по-трудно е да сенамерят по-добрите, и респективно професионално правилните решения. Аз лично седоверявам и приемам почти безрезервно мненията на кредитните агенции и щепродължа да го правя, поне докато не се появят по-добри от тях. Борсови индекси, валутен пазар и петролАмериканските индекси достигнаха рекордни стойности, а за европейските – макар исъщо с ръстове, не може да се каже нещо аналогично и те са далеч от подобни нива.Волатилността на последните също е по-голяма, свързано и със споменатата по-горесъществуваща по-голяма несигурност на европейските пазари. В еуфорията,завърнала се на Wall Street, след рекордния поход на Dow JIA, покачил сепървоначално с 0,17 % до 14 550 пункта, и широкият индекс постигаше рекорд следрекорд (в последния четвъртък на март с + 0,4 %, до 1 569). В последствие, индексътна сините чипове също достигна нов рекорд, повишавайки се с 0,36 % (54,3 пункта) до14 580,4, с което отбеляза и растеж от 11,2 % за първата четвърт на н. г. Широкиятиндекс S&P 500 достигна максималната си историческа стойност от 1 565,2, чрез коетоокончателно заличи пропадането си по време на финансовата криза от последнитегодини. Предишният рекорд беше през октомври 2007 г., което означава, че са му билинеобходими 66 мес. (5,5 г.), за да се върне там, където беше преди банковите фалити вСАЩ. Достигнато от него дъно по време на кризата беше далеч под сегашните му нива– 666 пункта. Технологичният Nasdaq Comp. нарасна с 0,3 % (11 пункта) до 3 267,5,което му осигури ръст от 8,2 % за тримесечието. В резултат на всичко това, отинвестиционният консултант Wells Fargo Advisors повишиха прогнозата си застойността му в края на 2013 – от около 1550 (± 25) до 1600 (± 25). Като аргументи затова бяха посочени ръста на все повече сегменти от американската икономика иочакванията за подобрения на индустриалния сектор и на имотния пазар.Наблюдаваните явления дадоха основание на Р. Лутс, президент и главенинвестиционен директор в Cabot Money Management Int, компания, управляващаактиви за 500 млн. USD в Салем, Масачузетс, да заяви: „След наблюдаваните презпоследното десетилетие два мечи пазара, дяловите инвеститори наистина бяхапредизвикани да вярват в убежденията си (за да издържат на този период), но сегасме в началото на една много силна фаза на акциите, а не в края й”.Европейските индекси първоначално също се повишиха: FTSE – с почти процент (0,9%) до 6 444 пункта, DAX – с +0,55 % до 7 832 и САС 40 – с +0,66 % до 3 736, но впоследствие паднаха съответно до 6 386, 7 788 и 3 702. Същевременно, азиатскитеиндекси също падаха, главно поради разпродажби на акции в банковия сектор 1. В краяна март бяха отбелязани понижения на всички основни борсови индекси в региона, без Китайските банки са под натиск, след решение на правителството за допълнителни мерки зарегулиране на пазара на непрозрачни продукти. Най-големите четири банки в страната имат впортфейлите си активи от този тип на стойност от 467 млрд. USD. При това, не е ясна иточната степен на риск на тези инвестиционни продукти.
  3. 3. изключение – Nikkei (в Токио), Hang Seng (Хонконг), CSI (Шанхай) и S&P/ASX 200Benchmark (Сидни). Доларовият индекс DXY се движи около 83 пункта, съссравнително малка волатилност. В края на март повечето инвеститори ребалансирахапортфейлите си, което също оказа натиск върху единната валута и като че ли обръчътоколо нея продължава да се затяга. USD успява без особени усилия, т. е. без особеносилни макроикономически новини (данни) от САЩ, да напредва спрямо EUR. Общатаевропейска валута формира ново 4 мес. дъно и затвори при 1,275 в последнатамартенска сесия. След неотдавнашния пробив на 200–дневната пълзяща средна,предимството на USD се засилва, което и увеличава вероятността за формиране нанови и още по-ниски дъна. Започналото в началото на февруари поскъпване наамериканската валута имаше първоначално характер (поведение) на корекция, нопоследните ú допълнителни ръстове затвърждават впечатлението, че вече е в тренд.При все това, остава и усещането за хаотично прилагане на антикризисните мерки отевропейските политически лидери. В този контекст, неотдавнашното изказване на Ф.Оланд е изключително любопитно, а и показва все по-очевидното разминаване впозициите на Германия и Франция. „Еврото може да рухне заради прекаленитеикономии. Политиката на строги икономии в страните от ЕЗ крие риск отразпадане на валутния съюз”, заяви френският президент. „Мой дълг е да кажа наевропейските ръководители, че безкрайното продължаване на политиката настроги икономии крие риск да доведе не до намаляване на дефицита, а доформиране на непопулистки правителства, които в определен момент ще сепревърнат в лесни жертви на популисти”, привеждайки Италия и Гърция катопримери. Примерите биха могли и много лесно да се разширят (допълнят). Фокусът битрябвало да се насочи и към други държави – Испания, Португалия, Малта, Словения,Люксембург, които също биха могли да последват краха на Кипър. Която и да еследващата от тях обаче, това безспорно ще засегне валутните пазари и конкретноEUR, но в различна степен разбира се.GBP/USD. Кабелът завърши техническата фигура „чук”, характерна за крайните фазина нисходящи движения, при 1,48, което е и базата за наблюдаваната в последствиекорекция до текущите нива от 1,515–1,52. Този технически модел вероятно щепродължи да работи за GBP и през предстоящите сесии, като едновременно с това,сегашното ниво ще остане и стабилна подкрепа.USD/JPY. Въпреки опитите за поскъпване на JPY, дългосрочното предимство остава настраната на USD. „Подобна хипотеза се подкрепя от все по-дестабилизиращитерешения на японската администрация, които имат потенциал да предизвикатглобален финансов катаклизъм, който може да се окаже дори и по-опасен отпоследната криза”, според Скот Майнърд, инвестиционен директор на GuggenheimPartners (FT). „Японското правителство избра рискована стратегия заобезценяване на йената, предвиждайки ръст на инфлацията до 2 % и още по-големифискални дефицити, в опит страната да се справи с продължаващата почти 2десетилетия и станала вече хронична стагнация”. Тази политика заплашва да върненесигурността на глобалните финансови пазари и е доста критикувана от редица,предимно американски, анализатори. „Нарастващата инфлация ще доведе донегативна реална възвръщаемост по японските ДЦК, докато обезценяването найената ще обезсърчи чуждестранните инвеститори. Това може да доведе и доизтичане на капитали, т. к. инвеститорите ще искат да избегнатотрицателните лихви по деноминираните в JPY активи. При това, дори ияпонските акции, които ще се окажат печеливши в подобна ситуация, няма дапривлекат валутни инвестиции, т. к. инвеститорите ще хеджират експозициитеси към йената. Всички тези фактори нямаше да са проблем преди 10 г., когато вЯпония имаше силен ръст на спестяванията. Оттогава обаче, процентът напенсионерите спрямо работещите се увеличава, а страната вече не създавадостатъчно депозити, за да се финансират дефицитите, предложени от премиера
  4. 4. Шинзо Абе”. В този аспект, именно поради застаряващото население, до няколкогодини спестяванията в Япония вероятно ще са по-малко от кредитите. И логичниятвъпрос е: Кой тогава ще финансира програмата за фискални стимули? При 2 %инфлация и необходимост от разширяване на паричното предлагане, ЯЦБ ще есклонна да изкупува активи, поне в краткосрочен план 2, но в крайна сметка каквоозначава всичко това за останалия свят? В контекста на казаното (че ЯЦБ вече нямада е на пазара, а депозитите вероятно ще продължат да намаляват), зафинансирането на дефицита си, Япония ще се окаже зависима от чуждестраненкапитал. Без него, л. п. ще продължат да се увеличават, с което дефицитите щенабъбнат допълнително, а страната ще изпадне във фискална криза. При подобноположение, Япония ще се окаже в незавидната ситуация на избор между това дапреструктурира дълговете си или да продължи да печата пари, за да закупи ощеоблигации (нещо, което между впрочем се прави и от ФЕД и от ЕЦБ). Последнатаопция обаче, означава по-голяма инфлация и драматично обезценяване на JPY.Подобен изход ще дестабилизира не само азиатските финансови пазари, но иглобалната икономика като цяло 3. Съвсем възможно е и същевременно да станемсвидетели на криза на доверието относно стабилността на JPY за десетилетия напред.Ако подобна прогноза се сбъдне, ще бъдем обхванати от глобална инфлационнаспирала, която няма аналог на нищо от случвалото се до сега 4.AUD/USD. Текуща нисходяща корекция към 1,0425, със слаба волатилност от около1,25 % в краткосрочен и възходящ тренд – в по-дългосрочен план, но със същатаволатилност от 1,25 %.След отчетеното увеличаване на нефтените запаси в САЩ, фючърсите наамериканския лек суров петрол с доставка през май бяха сключвани при цени от околоUSD 109,2–109,7/барел. Първоначалното понижение беше последвано от лекопоскъпване, но цената му (на сорт Брент) се движи малко под 110 доларовата граница.За разлика от него, фючърсите на петрола от другия вид, с доставка през май, вечепочти достигнаха USD 97 (96,6–96,8/барел). Цената му продължава да върви нагоре, аамериканските рафинерии увеличават дейността си. През първото тримесечие ценитена „черното злато” са се повишили с 5,3 %, а на Лондонската борса сорт Брент, сдоставка през май, също се търгуваше при 110 USD/барел. Европа, Кипър, Словения, Малта, Румъния и България След постигането на заложената инфлация, монетарната политика ще трябва да бъденормализирана, а програмата на банката за изкупуване на активи – редуцирана илипрекратена. След като ЯЦБ се оттегли, л. п. ще започнат да се повишават, за да бъдепривлечен частен капитал. Размерът на японския публичен дълг е около 230 % от БВП, аобслужването му изисква 40 % от приходите на правителството. Ако през следващите 5 г. л. п.се повишат с 3 % – хипотеза, съответстваща на плана на Абе да повиши инфлацията отсегашните минус 1 до 2 %, разходите по обслужването на японския дълг ще нараснат до 80 %от приходите на правителството, с перспектива за продължаващо нарастващо съотношение. Икономиките, чиято съдба може да се окаже сходна с тази на Япония, са САЩ,Великобритания и Западна Европа. Точно както дълговата криза се разпространи от Гърция вЕвропа, така и японската криза може да се пренесе и в други части на света. Историята ни учи,че дългосрочната монетаризация на ЦБ е формула за хиперинфлация. Повишаващите се, врезултат на бързото нарастване на паричното предлагане, цени може да и най-вероятно ще,доведат до омагьосания кръг, предполагащ и изискващ печатането на все по-големиколичества пари, необходими за финансиране на правителствените дейности. Все пак, това, че се печатат пари, както видяхме и до сега, не означава непременноинфлация. Ако банките кредитират усилено, тогава се увеличават парите в обръщение, т. е.инфлация. Японците по принцип търсят инфлация, за да обезценят огромния си дългпостепенно. Но когато стигнат 2 % инфлация, те може да не продават ДЦК, а просто да решатда вдигнат резервите на банките, за да успокоят (намалят) кредитирането. `
  5. 5. Кипър. Тежка загуба за EUR и ЕЗ. Не разбирам защо почти никой от анализаторите неизползва словосъчетанието „фалит на Кипър”. Ситуацията там е очевидно достаделикатна, но и свързана с огромни загуби на много инвеститори и обикновени хора –руснаци, британци, местни. Все пак обаче, фактите са: неработеща банкова система впродължение на половин месец, неработеща фондова борса, ограничения затегленето на пари и изобщо доста строги капиталови рестрикции като цяло. Товаспоред мен е категорична липса на ликвидност в банковата система, наложила дори иизпращането на 5 млрд. EUR със самолет от Франкфурт. Все пак обаче, споменатите вначалото рейтингови агенции отчетоха фалита на Кипър. Може би факта, че те саамерикански, не се харесва на чиновниците в Брюксел или на тези от ЕЦБ. В тозиаспект, мнението ми е, че е по-добре да се кажат „истините в очите”, отколкото да сеопитват „невъзможни начини за спасяването на удавник”, респ. за преструктуриране надвете най-големи кипърски банки. Истината е, че никой никога не е напълнозастрахован от фалит и е по-добре да не се има безпрекословно доверие не само набанковата система, а и по принцип. Иска ми се и обаче, да съм далеч и отпротивоположната параноична крайност. Сега да се върна на темата за Кипър. Като чели за пръв път от началото на кризата, ЕЦБ и страните от ЕЗ признаха, че не искат илиможе би вече не могат да се справят с нея. За разлика от другите проблемни страни врегиона, за пръв път цената на кризата ще трябва да се плаща от вложителите. Притова не индиректно, чрез инфлация например или по някакъв друг завоалиран или по-езуитски начин, а директно – чрез законно изземване под формата на данък. В случаями се иска да акцентирам не върху конкретните числа на претърпяващите загуби, а вбезпринципната експроприация, независимо кого засяга тя. Особено впечатлен бях отрешението за забрана на всички операции със срочни депозити. Като цяло, въведенитеограничителни мерки са без аналог в ЕЗ и според мнозина наблюдатели ще доведатдо нови и непознати регулации по отношение на EUR.Словения. Страната увеличи мерките за икономии, но това не рефлектира върхуповишаване на цената на облигациите им, а напротив – доходността им се увеличи дорекордни стойности. Според Bloomberg, опасенията на инвеститорите са, че Словенияще последва Кипър относно неплатежоспособността на малките страни от ЕЗ. Междудругото, за мен няма съществена или принципна разлика между тези страни иБългария. Не по отношение на големината на държавите, а във връзка съссъществуващия тук валутен борд. Другата аналогия между Словения и България е, чете също имат ново правителство, което е на власт от една седмица. Споредсловенския премиер Аленка Братушек, „държавните финанси са в лошо състояние,но страната няма да се превърне в шестата от ЕЗ, нуждаеща се от спасителнофинансиране”. Общо взето обаче, инвеститорите не отдават голямо значение наподобни изказвания, като в случая спекулират, че Словения, подобно на Кипър, щезагуби достъпа си до дълговите пазари през следващите няколко месеца. „Очевидно е,че страната също ще се нуждае от средства за рекапитализиране на банковия сисектор и има повишен риск от „подстригване на депозитите” – мнение на ДжулианЕджуърт, главен икономист на Uni Credit SpA в Лондон. В този контекст, доходността надоларовите облигации на Словения, с падеж през 2022 г., нарасна до рекордните 6,336%. Цената на застраховките на словенския дълг срещу неплатежоспособност също сеповиши до 5 мес. връх от 327 %. Икономиката на страната беше белязана от рецесия сдвойно дъно през последните 4 г. Същевременно се увеличиха нивата на лошитекредити в банките, до почти 20 % от всички кредити. Според прогноза на МВФ, през т. г.Словения ще се нуждае от 3 млрд. EUR външно финансиране, а на банките ще санеобходими допълнителни 1 млрд. EUR свеж капитал. Любопитното в случая са двенеща. Първото е, че предишното правителство предложи план на стойност от също 4млрд. EUR за справяне с лошите активи на финансовите институции. И второ, делът на
  6. 6. лошите кредити в банковата система на България е над 20 % /около 22 – 23 %/, притова – от доста време насам.Малта. Аналогии с Кипър: голям дял на банковата система в БВП на страната,островна държава, т. е. подобно на останалите проблемни страни – Исландия,Ирландия и Кипър, тя е в по-голяма или по-малка степен изолирана, поне чистогеографски, от останалия свят. Това разбира се има и своето отражение викономически план, макар че кризата в Кипър не означава, че островните икономики саобречени на провал. Все пак, съществуват и доста разлики между малтийския икипърския банков сектор, преди всичко по отношение на тяхната структура.Малтийският е по-консервативен, по-строго регулиран и по-слабо изложен накапризите на EUR, и по-специално – на влиянието на проблемите на гръцките банки.Въпреки това обаче, Малта също може да е следващата плочка от доминото. Ипричината, поне според бившия белгийски премиер Ги Верхофстат е, че голяма част отнейния банков сектор е също от офшорни вложители 5. Дори и Испания или Италиямогат да се окажат уязвими, след като председателя на финансовите министри отеврогрупата Йерун Дейселблум открито заяви, че Кипър може да стане модел зауреждане на бъдещи банкови кризи. Общо взето, „евроклубът превръща в свой навикда упражнява натиск върху слабите страни и да защитава силните в настоящатакриза”, според статия в британския Guardian. „Трудно е да си представим илипомислим, че която и да било голяма държава, независимо колко е обедняла, може дастане обект на посегателство върху гарантираните банкови депозити награжданите си”, но пък за нас и не е чак толкова невъзможно. Според публикацията вGuardian, всичко това води до „потискащия извод, че ЕЗ се е вкопчила в жестокитемерки за икономии като средство за борба с кризата, въпреки всичкидоказателства, че то просто не работи 6.„Малкият бизнес вещае големи проблеми” за Италия и Испания. Фалитите на малкитеи средни предприятия, които всъщност са най-големите работодатели в тези страни,нарастват с притеснителна скорост и предвещават проблеми за банките там. Катоцяло, способността на тези две страни да се измъкнат от кризата, избягвайки цялостнаспасителна финансова помощ, зависи предимно от състоянието на банките им 7. През2012 г., печалбите на трите най-големи испански кредитни институции са намалелисредно с 60 %, заради правителствените изисквания за рязко увеличаване назаделените резерви за покриване на загубите от кредитирането в сектора за От друга страна, Латвия бързо се превръща в предпочитана дестинация за руските пари,изтичащи от Кипър, доколкото това е възможно все пак, и е на път скоро да се присъедини къмЕЗ. Спасихме банките, но рискуваме да загубим цяло поколение”, припомня вестникът думитена председателя на европейския парламент. Между другото, същото може да се каже засега иза EUR като цяло: „проектът криво – ляво върви, но мнозина бяха изхвърлени зад борда”. Доскоро, дълговете на Гърция към международните институции бяха около 400 млрд., а тези наИталия – 1 900 млрд. ЕUR. При това, правителствата и в двете държави не бяха избрани отгражданите им, а бяха „назначени” и одобрени от кредиторите им. Правителството на Гърциясе оглавяваше от финансов мениджър, действащ като валидатор на исканията на кредиторите,т. е. той по-скоро беше синдик, отколкото премиер на суверенна държава. Подобна ситуация едоста вероятна и за България през следващите години, още повече след появилите сесъобщения за П. Орешарски като бъдещ премиер. Продължавам с аналогиите. Аржентинафалира през 2001 г. въпреки многократните опити да бъде спасена, МВФ „вдигна ръце” и сеоттегли от страната. Цената беше значителна инфлация. Това потвърждава тезата, чевсъщност заемите не помагат, а загробват още повече съответните икономики и държави.Нещо подобно като че ли се случва и сега в Кипър. Една по-слаба банка по-скоро задържа капитала, отколкото отпуска кредити, които пък отсвоя страна движат икономиката.
  7. 7. недвижимите имоти8. Положението в Италия е аналогично – двете най-големи банкизаделиха през м. г. общо 14 млрд. EUR за покриване на загуби от лоши кредити.Останалите кредитни институции също трябваше да увеличат резервите си порадисъщата причина. Иска ми се обаче, да обърна по-особено внимание на следващитеданни. Италианската банкова асоциация обяви, че темпото на ръст на лошите кредити,което през последните месеци се ускори до около 16–17 % (на годишна основа), битрябвало да се забави до края на 2013, базирайки се на прогнозиранотоикономическото възстановяване през втората половина на годината. Това разбира се еслабо вероятно, т. к. през март правителството на страната обяви, че БВП през н. г. щесе свие с 1,3 %, коригирайки дотогавашната си прогноза за спад от 0,2 %. Нивата напотребление, продажбите на дребно и индустриалната активност се върнаха достойностите си от преди въвеждането на еврото, а банките все още не са калкулиралиизцяло загубите си от срива на имотния пазар. Има и много неконкурентоспособникомпании, които ще фалират и излязат от пазара, увеличавайки загубите на банките. Втози аспект, испанските банки са малко по-добре защитени срещу загубите на малкитеи средни предприятия. Освен това обаче, лошите кредити могат да нараснат през т.или следващите години, т. к. при подобен тип статистика (в такива случаи) винаги еналице известен забавящ ефект. През м. г. в Италия всеки месец са фалирали пооколо 1 000 компании, а през януари т. г. 7,4 % от кредитите са необслужвани (най-високо ниво за последните 13 г., за сравнение – във Франция този дял е 4,1 %,Германия – 3 %, Гърция – 22,5 % в края на септември м. г.). В този аспект, възможно ие да греша, но според мен, стойностите за България са значително по-близо до тези наГърция, отколкото на останалите споменати страни от ЕС. А притеснителното е, чепочти никой не коментира тези стойности, извън контекста на прословутата финансовастабилност9.Според споразумение между МВФ и Румъния, чрез получаването на кредита от 20млрд. EUR, „румънската икономика би трябвало да се задържи на повърхността”.Според бившия премиер Емил Бок, тя е изпаднала в най-тежката криза за последните60 г10. В замяна на получаването на кредита, румънското правителство се задължи (от2010 г.) да намали заплатите в държавния сектор с 25 %, а пенсиите с 15 %, да отмениредица социални програми и да съкрати стотици хиляди държавни служители. Междувпрочем, в банките в северната ни съседка се забелязва паника във връзка сфинансовата ситуация в Кипър. Много притежатели на влогове в страната сазапочнали да ги намаляват, особено тези над 100 хил. EUR. Въпреки че румънскатадържава също гарантира неприкосновеността на влоговете, основен акционер на„Марфин Румъния” е подлежащата на ликвидация „Национална банка на Кипър” иочевидно притесненията произлизат от този факт. Според управителя на РЦБ, многоот спестителите също така преместват парите си от малки и средни банки в по-големите. Въпреки изтъкваните от него аргументи за липсата на аналогия междубанковите системи на Кипър и Румъния, притесненията остават. д-р инж.- химик Тихомир Цанов Отписването на 24 млрд. EUR в национализираната Bankia доведе и до рекордна загуба от19,2 млрд. EUR. Очаквания спад на БВП на Испания през н. г. е около 1,5 %.0 Неотдавна и И. Костов изказа мнение, че сегашната криза в България е от типа Кондратиев,т. е. силно циклична, случваща се през 50–60 г.

×