1. Кризата на Четвъртата република
и създаването на Петата
република във Франция
изготвили: Йоана Стоянова,
Нина Казакова, Виктория
Иванова, Стела Димитрова
2. Четвъртата френска република:
левицата срещу дьо Гол
• След освобождението на Париж през август 1944 се създава т.
нар. Временна република.
• Като председател на Френския комитет за национално
освобождение генерал Шарл дьо Гол става временен министър-
председател.
• Скоро цялата територия на Франция е освободена и
правителството се съсредоточава върху вътрешното развитие на
страната. Тя е разорена, но не толкова от военните действия,
колкото от постоянното ограбване на френските богатства от
германците.
• В първите месеци след победата настъпва вълна от насилие
срещу колаборационистите (германските сътрудници). Маршал
Петен е помилван от дьо Гол и пратен в заточение, но други
сътрудници са екзекутирани.
3. Шарл дьо Гол като премиер
• да наложи умерена дясна конституция, но разигралите се
политически борби правят това невъзможно.
• През 1945 г. в Байо той изнася важна реч, в която описва своята
представа за устройството на страната – силен президент, който
да олицетворява единството на нацията.
• Проблемът е, че въпреки огромната си лична популярност, зад
него не стои партия, а ФКП печели все повече симпатизанти. Тя
и ФСП печелят първите избори за Учредително събрание и
предлагат толкова крайно ляв проект за конституция, че дьо
Гол яростно го отхвърля и на проведения референдум
избирателите не го одобряват.
4. Начало на Четвъртата република
• Вторият проект на комунисти и социалисти е по-умерен и е приет,
но само с 40% от гласовете при 30% против и 30% въздържали се.
Така стартира Четвъртата френска република.
• Приема се нова конституция – 1946.
• По конституция Четвъртата република е парламентарна република
с многопартийна система. Парламентът има две камари –
Национално събрание и Сенат. Той избира правителствата, а
последните се отчитат пред него. Президентът е държавен глава и
се избира за 7 годишен мандат, но неговите права са силно
ограничени. Водещи политически партии са Социалистическата
(ФСП), Комунистическата (ФКП), Радикалната партия и др.
• Никоя от тях няма мнозинство, поради което правителствата често
се сменят при средна продължителност шест месеца. Това
предизвиква постоянна политическа нестабилност, избягване на
отговорност и външнополитическа слабост.
5. • През 1947 под влиянието на започналата Студена
война комунистите са изгонени от правителството и останалите
три сили въпреки силните си противоречия съставят всички
следващи правителства (“трипартизъм”).
• На изборите през 1951 се намесва и едно движение, създадено
от дьо Гол – Сбор на френския народ – което печели най-
много депутати, но далеч по-малко от половината. Така то само
затруднява социалистите, радикалите и НРД, които трябва да
балансират между крайната левица и крайната десница – както
те възприемат дьо Гол.
• През 1956 г. генералът се проваля и се оттегля от политиката.
6. Икономическо развитие и
наднационални обединения
• Политическата нестабилност не пречи на икономическото
развитие и на една спокойна външна политика, тъй като между
десетките правителства се осъществява забележителна
приемственост.
• След плана Маршал френската икономика се възражда, но
основната идея на французите е да създадат наднационално
обединение от европейски държави. Именно Франция е
инициатор за създаването на първите “общности” през 1951 и
1957 г., които впоследствие ще доведат до Европейския съюз.
7. Колониални войни
• Започналата през 1947 г. война за независимост на
Индокитай завършва с трагичното поражение на французите
при Диен Биен Фу през 1954 г.
• През същата година обаче започва войната за независимост
на Алжир – най-старата френска колония, считана за част от
Франция, която никой французин не е готов да пожертва.
• Фронтът за национално освобождение (ФНО) е алжирска
терористична организация без особена подкрепа, но
подлагайки цялото население на терор, подкопава авторитета
на френските власти. През 1956 г. френската армия минава в
настъпление и използвайки жестокости почти ликвидира ФНО.
• Това обаче предизвиква протести в самата Франция и започват
преговори за освобождение на Алжир. При това положение в
армията назрява заговор за сваляне на IV република.
8. • През 1958 г. отряди на заговорниците правят десант в Корсика
и предизвикват паника във Франция.
• Напълно блокирали, политическите партии предават властта в
ръцете на Шарл дьо Гол.
• Той поисква нова конституция и извънредни пълномощия за 18
месеца. Оставен без избор, президентът Рьоне Коти се съгласява
и през юни дьо Гол отново поема управлението на страната.
9. Петата република
• Първата работа на генерала е да успокои армията в Алжир, че
по никакъв начин няма да отстъпи тази колония.
• Втората – да изработи нова конституция, приета през ноември с
80% от гласовете. Тя поставя началото на Петата република и
предвижда: - силен президент, който да може да
разпуска Националното събрание и да назначава
правителството - мажоритарни
избори - пряк избор
на президента от народа
• През декември дьо Гол е избран за първи президент на V
република.
10. Франция по време на дьо Гол
• След като стабилизира положението си, той казва на армията в
Алжир, че трябва да освободи страната, и потушава опита за
въстание през януари 1960 г.
• През 1962 г. сключва с ФНО Евианските споразумения и се
оттегля от Алжир. В този момент популярността му е огромна,
сега съпроводена и със силна партия – Сбор за новата
република.
• Икономическата политика през 60-те години е успешна главно
защото е постигната политическа стабилност (само две
правителства в периода 1958-1968) и защото европейската
интеграция навлиза в успешен период. При дьо Гол Франция
става страна на бурно капиталистическо развитие, на големи
компании и стабилен франк.
11. Външна политика на дьо Гол
• Външната политика на дьо Гол е много специфична. Тя се базира на
схващането, че Франция е прекалено силна държава, за да стои в сянката
на САЩ и трябва да има собствено място.
• Дьо Гол изпитва антиамерикански и антианглийски чувства от времето,
когато Рузвелт и Чърчил са го пренебрегвали, и сега разчита по-скоро на
Германия и Италия като партньори. За него най-важната част на външната
политика е Европа, но е противник на ограничения суверенитет в хода на
интеграцията – той говори за “Европа на отечествата”.
• Ето защо през 1966 г. заплашва да напусне ЕИО, ако не може да разполага
с пълния суверенитет на Франция. Той е твърд противник на влизането на
Англия в ЕИО и на два пъти ѝ отказва. Пак през 1966 г. той извежда
Франция от военните структури на НАТО, където тя остава и до днес. От
друга страна се стреми да възстанови силата на френската армия, като
създава атомна бомба през 1960 г.
• Като влошава отношенията си със САЩ, дьо Гол подобрява тези със СССР,
когото счита за естествен геополитически съюзник на Франция.
12. Краят на управлението на дьо Гол
• Краят на управлението на дьо Гол е предрешен от събитията
между 1967 и 1969 г.
• Първо левицата се представя много добре на изборите от 1967 г.
и затруднява дейността му.
• През май 1968 г. започва мощно протестно движение на
студентите, което изненадва президента, тъй като е насочено
лично срещу него. То се проваля и в резултат голистите печелят
убедителна победа в новите избори (единствен случай във
френската история една партия да спечели над 50%).
• През 1969 г. президентът подлага на референдум закона за
регионите и губи. Смисълът на този референдум е да се провери
общественото настроение и въпреки че не е необходимо, дьо
Гол подава оставка.
13. Достойните приемници на Шарл
дьо Гол – Жорж Помпиду и Валери
Жискар Д‘Естиен• През 1969-1974 г. президент е голистът Жорж Помпиду който е
бил министър-председател през 1962-1968 г.
• Той продължава вътрешната политика на своя бивш шеф, но
значително променя външната – допуска Англия в ЕИО и
подобрява отношенията със САЩ.
• През 1974-1981 г. той е заменен от Валери Жискар д’Естен,
лидер на Независимата републиканска партия и близък
съратник на дьо Гол до 1966 г. Той идва на власт благодарение
на разцеплението сред голистите, тъй като е подкрепен от Жак
Ширак и неговата групировка. Така от 1958 до 1981 г. на власт
са все десни сили, поради което има време за утвърждаването
на конституцията.
