1.
Даринда Джоунс
Четвъртият гроб между краката ми
Серия Чарли Дейвидсън, книга 4
Понякога е ангелът на смъртта - не захар. След последния случай, който, честно
казано, е провален, Чарли взема почивка за няколко месеца, за да се поглези с всички
възможни удоволствия и да се въргаля в самосъжаление. Но когато на прага й се
появява една жена, убедена, че някой иска да я убие, Чарли трябва да се вземе в
ръце. Или поне да е прилично облечена. Тя подозира, че нещо не е наред, когато всички
приятели на жената твърдяла, че е луда. Колкото повече хора отричат история,
толкова повече Чарли й вярва.
В същото време от спиращият дъха секси син на Сатаната, Рейес Фароу, са
изчистени всички обвинения. Той е на свобода, по волята на Чарли и след много
специфични заплахи, опитвайки се да не се замесва с него. Въпреки това, без личен
живот, Чарли се превръща в пълно нищото.
Наред с другите неща, в Албукърки много успешно се вихреше подпалвач, така че
Чарли трудно ще остане без работа. Особено в този изглежда участва Рейес.
Стойност на живот влиза в релси когато Чарли отново е въвлечена в света на
престъплението и наказанието, където последната дума ще е на дявола в сини джинси.
Глава 1
В живота можете да бъдете сигурни само две неща. Познай коя съм съм.
Чарли Дейвидсън, Жътвар на души
Гледах канал "Магазин на дивана" с мъртвата си баба Лилиан и се чудеха какъв ще
бъде животът ми, ако току-що не бях изяла цял пакет от шоколадов сладолед с парченца
шоколад и шоколадов пудинг наречени "Шоколадова терапия" и пиех мока лате. Със
сигурност нищо нямаше да се промени, но имаше нещо за което да се помисли.
Беше късно сутринта. Слънцето влизаше през щорите, обливайки ме в ярки лъчи,
създавайки най-готините впечатления като в кино жанра “ноар“. Защото животът ми
наскоро рязко се обърна към тъмната страна, ноар дойде в подходящ момент. И щеше да е
още по-голям, ако не беше моята пижама, чийто панталони бяха с кадри от
"Междузвездни войни"и блестяща риза, на която гордо пишеше "Земните момичета са
лесно достъпни." Въпреки това, тази сутрин нямах сили да се облека в нещо по-
подходящо. В продължение на няколко седмици имам апатия към съседи. Плюс това в мен
се разви до известна степен агорафобия. Откакто бях измъчвана от човек на име Ърл.
И това е напълна алинея.
Изтезанията, а не името.
Моето име е Шарлот Дейвидсън, но повечето хора ме наричат Чарли.
- Може ли да говоря с теб, сладка тиквичке?
Или сладка тиквичка. Заедно със стотици други ласкателни имена, включително
цялата реколта, както постоянно ме наричаше баба Лилиан. Баба Лил бе починала някъде
около шейсетте години и аз я виждах, защото се бях родила жътвар на души. А това, от
своя страна, означава три неща.

2.
На първо място, аз можех да комуникирам с мъртвите - с мъртвите, които не са
преминали веднага след смъртта и като правило, общувах с тях ежедневно.
На второ място за обитателите на призрачното измерение аз бях супер-мега ярка и
мъртвите можеха да ме видят от всички краища на света. Когато те се почустват готови,
могат да минат през мен. И това води до Трета стъпка: аз съм порталът между земята и
това, което мнозина наричат рай.
Към този кратък списък има някои допълнения, включително това, че аз не знам
много за себе си, но по-горе е същността на постоянната ми работа. За което, между
другото, никой не ми плаща. Затова официално работя като частен детектив, но това няма
да помогне да си плащам сметките. Най-малко в последно време.
Отметнах глава назад на дивана, за да гледам баба Лил. В действителност, това е
моята прабаба по линия на баща ми. На външен вид - слаба възрастна жена с сиви очи и
бледо синя коса. Обичайното облекло за нея, защото мъртвите рядко се обличаха, кожено
яке над колоритна роба на цветя и хипи мъниста. Като цяло, самото облекло
предполагаше, че животът я е напуснала през шейсетте години. И тя също имаше любяща
усмивка, показвайки липсата на зъби, но аз я обичах. Имам такова увлечение - аз съм
пристрастена към луди. Не знам от къде бе взела огромната хавайска рокля. Баба ми
Лилиан тънка като тръстика, изглеждаше като върлина обгърната с палатката, но коя съм
аз да споря?
- Разбира се че може, бабо.
Опитах се да се изправя, но в главата ми се завъртя натрапчива мисъл - всяко
движение ще изисква усилия. Тогава седнах на дивана, на които от два месеца се
възстановявах от изтезанията. Изведнъж си спомних, че в момента ще дават рекламата за
съдове, която чакам цяла сутрин. Разбира се баба ми Лилиан не разбра. Докато не започна
да говори и аз вдигнах пръст и попитах:
- Разговора може да изчака до края на рекламата за съдове за готвене с керамично
покритие? Аз наистина я очаквам с нетърпение. И е с покритие. Керамични.
- Ти не готвиш.
Баба Лил бе права.
- Ladnenko, какво се е случило? - Аз кръстосах крака на кръст в пухкавите си чехли
с зайчета на масичката за кафе.
- Не знам как да го кажа. - Тя си пое дълбоко дъх и синьо косата й главата спадна.
Плюя на усилията, които са необходими за това, аз се изправихнервно.
- Ба?
Тя сведе глава тъжно дори по-ниско.
- Аз ... аз мисля, че съм умряла.
Аз примигнах. Втренчих се в нея. Тогава тя примигна.
- Виждаш ли. - Бабо Лил с наслада шмугна нос в широкият си ръкава на роклята и
мълчаливо премести мъниста на братската любов. В смъртта неодушевени предмети
съхраняваха зловеща тишина. Нещо като мимове. Или, като вика,дето изпусна Ал Пачино
във филма "Кръстникът 3", когато на стълбите почина дъщеря му. - Знам, знам -
утешително ме потупа по рамото баба Лил - кипвам не лесно.
Баба ми Лилиан бе почина много преди да се родя аз, но нямах представа тя дали го
знае или не. Дали знаеше че е призрак или не. Ето защо никога не съм говорила с нея за
това. Година след година, тя вари сутрин несъществуващо кафе и пържени яйца които са

3.
невидими и след това отново се впуска в друг приключение.Баба Лил все още водеше див
живот. От гледна точка на пътуването по света. И рядко дълго време оставаше на същото
място. Това само по себе си е много добре. Иначе нямаше да видя сутрин кафе. И не само
сутрин, а и всички онези дванадесет пъти на ден, когато щях да имам кървене от носа от
необходим кофеин.Когато е по-близо, в мен се зараждаше постоянна кофеинова нужда. И
ужасна мигрена.
Може би сега, когато разбра,бих могла да говоря с нея за кафето.
Никой не знаеше обстоятелствата около смъртта й със сигурност , така че не можех
да помогна, но попитах:
- Знаеш ли как си умряля? Какво се е случило?
В нашето семейство имаше слухове, че бабата Лилиан загинали в хипи комуна в
Мадрид във възход "цветната революция". Преди това, тя е живяла като
авантюрист. Лятото пътувала до Южна Америка и Европа, а през зимата - в Африка и
Австралия. И дори и след смъртта си не е променила тази традиция, "шофираше около"
целия свят. Дори още повече, тъй като вече нямаше нужда от паспорт. Но никой не
можеше да ми каже как точно тя е почина. Или нещо нейният живот. Как тя е била в
състояние да осигури всички тези пътувания, докато е била жива. Знам, че за известно
време баба Лил е била женена, но за семейство на мъжа й не се знаеше почти
нищо. Веднъж чичо ми ми каза, че съпругът й бил вероятно петролен магнат от Тексас, но
с течение на времето връзката се загубила и никой не знае със сигурност.
- Не съм сигурена - баба ми Лилиан поклати глава. - Спомням си че седяхме около
лагерния огън, пееха се песни, падна киселина ...
Беше ми необходима всичката волята за да скрия ужаса на лицето ми.
- ... И тогава Бърни сподели че е с мен, но той просто го прие, така че аз не му
обърнах внимание.
Това мога да разбера.
Тя ме погледна, очите й бяха мокри от мъка.
- Сигурно трябваше да го послушам.
Аз прегърнах тесните си рамене.
- Съжалявам, ба.
- Знам, тиква. - Тя ме потупа по бузата със студени пръсти, които нямаха нито плът,
нито кръв. След това се усмихна със зловещата си усмивка и аз си помислих, не е ли
умряла от свръхдоза. - Спомням си деня, в който си родена.
И отново аз примигнах удивено.
- Наистината? Ти беше там?
- Да, разбира се. Още ми е мъчно че това се случи с майка ти.
Прониза ме остра мъка. Не бях готов за това, така че това отне няколко секунди, за
да се вземе в ръце.
- Аз също.
Спомена за това как майка ми почина малко след аз се родих, не е сред любимите
ми. И споменът е ясен и точен до най-малкия детайл. Когато тя се отделя от физическото
си тяло, чу се щракване сякаш щракна опънат гумен ластик. В този момент разбрах, че
връзката ни приключи. Аз я обичах още тогава.

4.
- Ти беше специалена, - каза баба Лил ипоклати глава, отдавайки се на спомени. - И
тъй като сега знаеш, че съм на починала, аз просто трябва да те попитам: защо светеше
толкова ярко?
Мамка му. Не можех да й кажа истината за това, което съм - Жътвар на души, а
всичката тази светлина - бонус към професията. Тя мислеше, че съм специална, а не това,
което там още с намек на смъртността. На глас такава истина звучи гадно. По тази причина
реших да намеря обходен път за да стигне до далечни земи.
- Ами ... дълга история, ба, но ако желаеш, можете да минете през мен. Ще стигнеш
до другата страна и ще намериш семейството си. - наведох глава, надявайки се, че тя няма
да приеме предложението. Харесаваше ми, че тя е с мен, дори и да ме кара да съм егоист.
- Шегуваш ли се? - Тя потупа коляното си. - И да пропусна всички глупости, в
която постоянно се въвличаш? Няма начин. - Тя все още е полудяла, което ми напомни за
последния филм на ужасите, който гледах, и се обърнах към телевизията. - Е, кажи ми
какво е това кафяво нещо в съдовете?
Комфортно кацнах до нея и гледахме филм за комплект тигани, които са в
състояние да оцелеят след всички злоупотреби. Включително огромни шепи чакъл, които
пълзят по незалепващото покритие. Тъй като хората нямат навика да пържат камъни, не
можех да се разбере какво е това шоу. Но тиганите изглеждаха сладки. В допълнение,
можех да ги закупя на вноски. И имах нужда от тях отчаяно.
Имах хубав разговор по телефона с един весел сервизен представител за работа с
клиенти от името на Херман, когато доиде Куки. Тя често идваше. Идва. Как да я изпратя
обратво в къщи. Излишно е да казвам,че бях в апартамента си. Според мен не се дишаше
от кутиите и потиснати спомени, така че аз се преместих в дълбините на собственото си
безделие и не правех нищо.
Куки – голяма по размер жена с черна коса стърчеше във всички посоки без намек
за вкус, викаше докато кречеше към мен в момента с жълт костюм. И тя е най-добрата ми
приятелка и секретарка, когато имаме работа.
Махнах й и се върнах на телефона:
- Не мога да направя плащане? Както не минава? Имам още дванадесет долара в
картата, а вие казвате в рекламата, че плащането може да бъде извършено на части.
Наведена над гърба на дивана, Куки взе телефона и натисна "край", напълно
игнорирайки възмущението, ясно изписано на лицето ми.
- Разбира се че "не минават" - каза тя, давайки ми телефона – колко "отказа" - После
вдигна дистанционното и премина по новините. - Аз блокирах всички изходящи
плащания с твоята шопинг кредитна карта.
- Какво? - Мислех си, как да се направя на обидена до дъното на душата си и на
себе си, но аз така или иначе не бях на себе си, без никакво усилие. И за да бъда честна,
бях обзето от възхищение и смях. - Как успях?
Водещи новини съобщаваха за новата серия от банкови обири. Телевизорът показа
видео с четирима души, сега наричани " крадците джентълмени." Скриваха лицата си зад
бяла гумена маска. Те бяха въоръжени, но никога във всичките осем обира никой от тях не
бе извадил пистолет. Оттам идваше и името.
Тъкмо си мислех, дали не искат да се запознат с мен, когато Куки ме сграбчи за
ръката и я вдигна от дивана.
- Сайтът - каза тя и ме блъска към вратата.

5.
- Как?
- Лесно и просто. Обадих се и се представих за теб
- И те купиха? - Сега съм официално в шок. – С кой си говорила? С
Германия? Гласът му е нереално млад..Един момент! - Сложих пети в пода. - Ти гониш ли
ме?
- Не е за изхвърляне, но стоят твърдо. Време е.
- Време е? - Попитах аз колебливо.
- Време е.
Е, това е гадно. Сега мога спокойно да кажа, че днешният ден е пълна гадост.
- Харесва ми жълто, - промърморих аз, като вървях послушно под надзора на Куки
от апартамента й - Не е като огромен банан. Защо си блокирала кредитната карта, с която
аз бях в състояние да плащам за покупките на любимия ми канал? Имам само три.
- И всички те са блокирани. УОУ. Бях сигурена, че ще се плаща всяка седмица. И
всички останки от профила си аз превеждах в тайна банкова сметка на Каймановите
острови.
- Ти си в състояние да прехвърляш пари?
- Както виждаш.
- Не е ли незаконно присвояване?
- То е същото. - Буквално ме избута през прага, Куки затвори вратата зад нас на моя
апартамент. - Искам внимателно да разгледаме всички тези неща.
Признавам, че в апартамента ми цари пълен хаос. Но как беше блокирала
съответната кредитната ми карта? Тя е само спомагателен инструмент. В правилните ръце
(в моите например), тя може да направи мечтата в реалност. Огледах се, гледайки го на
супер неща, които nazakazyvala през това време. Имаше всичко от магически гъби за
почистване, от съществено значение във всекидневния живот за всички фанатични
домакини, за да получаване и предаване на радио инсталации в случай, че избухне на
апокалипсис и клетъчни остатъци воля. Сравнително чисти кутии стенни разформирова,
струпани планинските граници на боклуци определи едно специално място. Много ми
апартаментче - като илюстрация към детския дизайнер «Lego». И на малък остров
пространство изглеждаше така, сякаш някой е унищожил внимателно построен там
парчета от дизайнера. Или, ако това не е обезобразено остров оцелели нахлуването на
малко Lego -prазsheltsev.
Зад видимата стена кутии все още бяха кутии. Някъде зад тях загубили господин
Уонг. Ghost, който е живял в ъгъла на хола ми и винаги се задържа над пода с гръб към
света. Никога не се мести и никога не говореше. Лошо нещо. Скучен живот можете да си
представите.
В допълнение, аз трябваше да освободи офиса и цялото оборудване и плъзнете
папката към вашия дом. По-точно - в кухнята, където нямаше място да се обърнеш, така
цялата работа преди това се обработват от офиса се превръща в един банален съхранение,
подходяща само за съхранение на документи. АЗ е принуден да напусне офиса, защото
баща ми ми даде най-лошото от всички възможни начини. По негова заповед бях
арестуван, докато бях в болницата се възстановява след мен измъчват вкусен маниак. И
стана така, че стаята на офиса ми е точно над бара, татко. Аз не знам какво муха го ухапе,
когато той организира арестуването ми. Това означава, че той искаше да се откажат от

6.
детективска работа, но времето и начина на действие е определено си струва да се мисли
по-добре.
За съжаление, на бара се намира петнадесет метра от къщата ми, така че те
трябваше да се избегне среща с папата, когато той трябваше да напусне на
бизнеса. Въпреки това, с този не мога лесно да се справят, тъй като тя не се прокрадна в
светлината на деня за повече от два месеца. Последното ми посещение в големия свят на
нещата е извън офиса, а след това се е убедил в аванс, че папата е извън града.
Porazglyadyvat кутия, реших да се пускам на Куки. Възпроизвеждане на
жертвата. Виновни всичко върху него. Посочих към кутията с логото "Electrolux "и се
втренчи в Куки.
- Кой, по дяволите, ме оставят на мира? Всичко е по твоя вина.
- Дори и тогава, - каза тя, най-малко не впечатлен от представянето ми. - Ние
всички сме rassortазruem и изпрати обратно. В допълнение, какво наистина се случва да се
използва, и това е капка в морето. Повтарям: Бих искал да продължи да получава
заплатата си, разбира се, ако не мисля, че това е крещящо високомерие от моя страна.
- Вие вземете картата с Amerазcan Express?
- Не, аз правя го блокира.
Аз ахна шумно, преструвайки се, че се шокира. Решително изправяне рамене, Куки
ме придружи до моя собствен диван, отстранява кутията от него, която постави на върха
на другите кутии, и седна до мен. Очите й светеха с топлота и разбиране, и аз веднага се
почувствах неловко.
- Какво, пак ли да говорим?
- Боя се, че така.
- Cook ... - Опитах се да се изправи, за да избяга безцелно, но тя сложи ръка на
рамото ми. - Не знам как иначе да кажа, че бях добре. - Поглеждам надолу към Куки
Маргарет, кацнала удобно в моя хип кобура, и аз казах в моя защита: - Какво? Купчина от
частни детективи се носят оръжия.
- С пижама?
АЗ изсумтя
- И това. Особено ако пижамата с кадри от "Междузвездни войни" и много много
прилича на пистолет Blaster.
Маргарет беше моя нов най-добър приятел. И тя никога не се прехвърлят пари от
сметката ми за някои други, като някои от най-добрите приятели, чиито имена не са
непременно се обадете.
- Чарли, аз съм просто ви моля да се говори със сестра си.
- Аз съм с нея всеки ден говори.
Сгънах ръцете ми на гърдите си. За никаква причина заедно започна да настоява, че
трябва да се консултирате с психиатри, когато в действителност бях съвсем в добро
състояние. Това с факта, че аз не искам да излизам от къщи? Много хора обичат да седят в
четирите стени. Месеца.
- Мда. Тя се обажда и се опитва да говори с теб за това, което се е случило и как се
чувстваш, и вие сте постоянно й не мога да понасям.
- Нищо подобно. Аз просто смени темата.
Докато бях гният в един прекрасен чифт отказ, Куки успя да направи и двама ни с
чаша кафе изливат. Когато дойдох до заключението, че отричането на любовта не по-

7.
малко от мока лате, тя седна до мен и ми подаде чаша. Отпих и завъртя очи в
наслада. Кафето си е сто пъти по-добре от кафе баба Лилиан.
- Джема мисли, че може да направи с някои хобита. - Куки погледна кутията. -
Hobby нормален човек със здравословен начин на живот. Пилатес, например. Или по
борба алигатори.
- Аз съм наясно. - Аз давам назад и затвори челото си с лакът. - МисЛил съм на път
да започне мемоарите си, но аз никога няма да знаят как да се опише в проза, музика от
порното седемдесетте.
- Заповядай! - Куки ми подаваха с лакът. - Писмена форма. Прекрасен
старт. Можете да опитате ръката си в поезията. - Тя се изправи и започна да рови в моите
затрупана кутии бюро. - Ето, - каза тя, като ме подхлъзване на няколко листа хартия. -
Напиши ми стихотворение за това как да прекарате деня си, и аз ще започна с тези кутии.
Оставих кафето и седна.
- Истинска ли е? Мога ли да напише стихотворение за световната си доминация,
или за това, ползата за здравето от привеждане ежедневна употреба на гуакамоле?
За да ме погледне над един от най-впечатляващите стените на кутията, бисквитка се
надигна на пръсти.
- Купихте два електрически тенджери под налягане? Two?
- Те са имали намаление.
- Чарли - укорително каза тя. - Чакай малко. - Изведнъж тя се скри зад една стена и
падна назад. - Те са супер-шикозен! - Като че ли не знам. - Мога ли да имам такъв?
- Естествено, палачинката. Приспада от заплатата си и всичко останало.
И тази мисъл. Можех да си плаща за пазаруване заплата през "Магазин на дивана,"
въпреки че това е малко вероятно да се запази нейната ток или вода в чешмите. Но
бисквитки ще бъдат щастливи, но може би за щастие - не е най-важното нещо в
живота? Това е за него и трябва да напиша стихотворение.
- Вие разбирате, че това е необходимо, за да отидете до магазина, за да започнете да
използвате всички тези машинарии?
Бисквити думи ме бутна по-дълбоко в ямата на отчаянието, по-често цитирани
съжалявате за пазаруване.
- Не е, че има услуга за доставка в "Macho Тако?"
- Ще трябва да си купят храна, подправки и други боклуци морето.
- Неприятно ми е да отида за хранителни стоки.
- И вие трябва да се научите как да се готви.
- Е, - АЗ тежко въздъхна с поражение. Когато има нужда от мен се събужда
сериозни актьорски талант. - Върни всичко, което по някакъв начин свързан с
готвене. Мразя да готвя.
- Паметна гривна в чест на Джаки Кенеди напусна искате?
- Необходимо е да се подготвим?
- No.
- След това се оставя. - Аз вдигнах ръка и се обърна гривната на китката. - Само
погледнете колко лъскава.
- Тя е много подходяща за Маргарет.
- Сто процента.
- Тиква? - Наречен баба Лилиан.

8.
Погледнах нагоре от съзерцанието на гривната. Сега, след като тя знае, е мъртъв, аз
няма да си спестите повече пристъпи на паника от своите редовни дарения, за да готвя за
мен за две седмици в един ред. Последният път, когато почти умрял от глад. Показах й
гривната.
- Смятате ли, че тази гривна - не прекалено?
- Джак отива на всичко, скъпа. Но аз искам да говоря с теб за Куки.
Погледнах Куки и се намръщи в разочарование.
- Какво е направила?
Баба Лилседна до мен и ме потупа по ръката ми.
- Мисля, че тя трябва да знае истината.
- За Джаки Кенеди?
- За мен.
- А, да.
- Защо, за Бога, се нуждаем от тази чудовищна машина? - Задавани Куки от някъде
от кухнята. След това, като че ли от нищото, имаше кутия, несигурно кръжи над кулата на
другите кутии.
Аз развълнувано се усмихна:
- Помниш ли как ти и аз понякога се поръча кафе, и то е било доставено с огромна
пяна на върха?
- Мда.
- Така че тази машина и тя работи магия пяна.
Тъмно главата изскочил от кутията.
- Вие не казвате.
- Може би.
Куки са любов гледаха кутията.
- На " Добре, можете да я пази. Просто трябва да се издълбае малко време от
графика, за да прочетете инструкциите.
- Е, и какво от това? - Продължава баба Лилиан. - Смятате ли да й кажа?
Кимнах - тя беше права. Или щеше да е прав, ако Куки вече не е актуална.
- Cook, можете да отидете за секунда?
- Добре, но точно сега аз съм психически разработи система за сортиране. Ако се
разсейва, и всичко ще дойде на нищо, носи отговорност няма.
- Не мога да обещая нищо.
С тревожно блясък в очите му, тя заминава за мен, разклащане на следващата
клетка в движение.
- Знаеш ли колко отдавна мечтая за сушилнята за салата?
- Дали хората наистина да мечтаят за това?
- И не го направите?
- Мисля, че го е купил в четири сутринта, когато той загуби връзка с
реалността. Дори нямам представа защо хората суха салата.
- Но аз имам.
- Това е ясно. Като цяло, аз имам лоши новини.
Куки седна на един стол, облегнат на дивана. Лицето й ясно идентифициран
проблем.
- Ти си Бог знае колко седя тук и вече успяха да поведат лошата новина?
- Нещо такова.

9.
Аз едва доловимо наклони глава, за да й позволи да знаят, че ние не сме сами.
Куки се намръщи.
Повторих маневрата.
Озадачен, тя сви рамене.
Въздъхнах шумно:
- Имам новини за баба й Лилиан.
- Ах. A! - Тя се огледа, а после ме погледна и повдигна вежда.
Аз бързо поклати глава. Куки обикновено придружава преструват, че също вижда
баба Lазl. Но сега, когато баба Лилразбра, че минава през стени, би било безполезно.
Покрих дланта на бисквитки ръчни и многозначително каза:
- Баба Лилиан почина.
Куки се намръщи.
- Това не е нищо повече.
Тя сви рамене, объркан. Отново.
- Защото тя знаеше, че тя няма да е лесно - каза баба Лилотново и подуши в ръкава.
Аз просто ужас, когато аз ставам очите ми. Куки не са разбрали моите съвети. Така
че, ние трябва да се напрягам.
- Знаеш ли какво искам да виждам призраци.
Куки оживиха лицето, когато разбрах, че баба ми Лилиан накрая осъзнах нейната
смърт.
Аз я потупа по ръката. Остро.
- Сега тя е тук с нас. След като сте го не можете да видите .
- Това е ...
- Да, - прекъснах го аз, докато Куки не са изтърси прекалено много, - баба ми
Лилиан почина.
В крайна сметка, стигна до Куки целият смисъл на това, което се случва, а не малка
част от него. Ръката й се стрелна към устата си, и слаб скърцат измъкна пръстите си.
- Не баба Лил.. - Тя се преви и се тресеше от ридания.
Как тънка.
- Дори не са наясно, че ще бъде толкова трудно, - каза бабата Лилиан.
- Аз също - С ужас гледах Куки играе сцена от "Кръстникът". Horror наложи повече
и че всичко това се случи на една крачка от мен. - Добре - казах аз и го потупа по главата с
Куки. Силно погали. Очите й, защото пръстите стрелкаха светкавици. - Бабо Лилнас. Като
призрак. Тя съобщава, че те обича.
- О, разбира се, - кимна трескаво баба Лил- кажа, че я обичам.
- Бабо Лил- каза Куки, докато се изправяше и се стреми да отстрани от
мен. Въпреки това, от грешната страна.
Показах й кимна, която седи на баба Лилиан, Куки и погледна назад.
- Бабо Lазl, аз съм много, много съжалявам. Ние ще ти липсва ужасно.
- Е, добре, не е тя Сладка? Тя винаги ме харесва.
Взех баба ми Лилръка.
- Винаги съм го харесвал, също. Най-малко харесвал преди още петнадесет минути.
***
Реших, че мога да се отдадете на душата в никакъв случай невъзможно, и се затича
към банята, докато бисквитки съществуващите запаси, и Лилбаба отиде да види как един

10.
нов ъгъл изглежда Африка. Чудя се дали тя знае, някой ден, толкова дълго е бил
мъртъв? Аз със сигурност няма да й каже.
Топла вода - една от най-добрите наркотици в света. Облекчава стреса и успокоява
нервите. Но дори и по-стръмен в този смисъл - ротвайлери. От красотата-ротвайлер на име
Artemазs умира и се превръща в пазител на моята (защо тя ме защитава, нямам представа),
обичайната душа се превръща в тест.И всичко това, защото тя също обича да си взема
душ. Тя се появява рядко, но ако пуснете водата - точно там.
- Здравейте, злато - поздрави ме, изглеждаща като Artemазs опитва да хване вода
устата струя.
Тя игриво лай, и отразени от стените на банята силен отзвук. Наведох се и се
почеса по ушите й. На пипане тя е напълно суха, защото струята течеше през него, но
Artemазs се опитва трудно да хванеш език тежки капки.
- Знам как се чувстваш, моята красота. Понякога това, което най-много ни искат да
се не е така.
Тя скочи върху мен, ентусиазирано махаше с опашка на док, и от неговото тегло АЗ
опасно поберат обратно в плочки стена. За да не се срине надолу, сграбчи един душ и даде
Artemазs оближе врата ми, докато водният поток отново привлече вниманието й. Тя се
шмугна зад него, почти ме чукат краката ми. Аз отчаяно се нуждаем, за да получите душ
изтривалки. Бръснете краката си в компанията, за да гонят всеки срещу пръски вода
прилича на скункс ходи по ръба на пропастта, но задачата е да бъде изпълнена без
значение какво.
С мъка на половина и минимална загуба на кръв завърших бръснене на краката ми
и я придърпа Artemазs. Тя ме близна по лявото ухо, внимателно да се натиска лоб
предните зъби, причинявайки ми да пълзи, и аз се засмя на глас.
- Spasазbochkаз, просто ще се измие това ухо. Благодаря ви много.
Тя излая, знаейки, че веселбата свърши - в прекрасния свят на вода пръски
изчезна. Тогава той скочи право в външната стена и се изпарява. И аз се чудех, дали е ОК -
вземете душ с куче.
Сухата коса, аз ги извади в нещо далечно подобие на опашка, с дънки и бяла
пуловер с "мълния" на яката и погледна в огледалото. Защо - не знам.След няколко часа,
така или иначе прикрият обратно в пижами. Така че защо съм облечен? Прекарайте тази
сила? И под душа, тогава защо се качи?
Наливане лосион върху дланта изключване на звука, аз започнах да го търка в
ръцете си, учи неприятен белег на бузата му. Той е почти изчезнал.Всеки друг мъж би
останал белег вечен спомен за събитията, които са по-добре, за да погребе завинаги в
паметта. Но за да бъде един ангел на смъртта си има своите предимства. По-специално,
по-бързо възстановяване и минимален риск да се сдобият с трайни белези. И няма
очевидна обяснение защо не съм дошъл от най-пренебрегваните в света, в случай на
агорафобия. Това, което беше глупак!
Поех си лосион, който се втрива в ръцете и я намазва върху огледалото. Бели ивици
изкривени отражение в лицето ми. Това е по-добре.
Изведнъж ядосан на себе си още повече, аз отидох до прозореца, за да се види дали
по време на работа е баща ми предател. Изглеждаше, че всеки ден той се появява по-късно
и по-късно. Не че съм го някак си е грижа. Никой мъж, който бе арестуван по заповед на
собствената си дъщеря, когато тя лежи умиращ в болницата, след като замалко починал от
изтезания, не заслужава вниманието ми. Но вместо кафяв джип на баща си видях г-н Рейес

11.
Фароу и затаи дъх. Той се облегна на гърба на бара на баща ми, скръстил ръце и почивка
едноличен на стената на обувката.
Той е бил на свобода.
Искам да кажа, аз знаех, че той е освободен, но до сега не бях виждал. В
продължение на десет години той е бил в затвора за престъпление, което не е
извършил. Полицаи осъзнах колко прецаках, когато човекът, когото той твърди, че е убит,
ме вързан и безкористно се опита. Зарадвах се, че Рейес е освободен, ако не едно "но": той
ме използва като примамка, за да можем отново да го видя в задънена улица. Аз съм
ядосан на него за това, което той ми използва като примамка. Той е луд по мен за това,
което аз съм ядосан на себе си. Изглежда, че нашите отношения от една само мъртвите
зони и съставена.Това е моята награда, че е достатъчно умен, за да бъдат възпалени със
страст за сина на Сатаната. Би било много по-лесно, ако не бяха толкова опасни и приятно
фънки. Имам слабост към лошите момчета.
Това особено лош човек при раждането е потопил в езерото на красотата. Скръсти
ръце върху мускулите на широка Bouguereau. Пълен, прекалено чувствена да остане
спокоен, устни се извиха в мрачна права линия. Тъмна коса, която винаги плача ножици,
навита на врата и дебели къдрици падащи над челото му. И ако се вгледате внимателно,
Обзалагам се, можех да видя дълга, дебели мигли, вентилатор, разположена по бузите й.
Ходи от мъж и махна. Рейес кимна към него и в същия момент, както изглежда, се
чувствах, че съм го наблюдава. Преди малко, той погледна надолу и сега - право в
мен. Angry очи срещнаха моите. Няколко дълги напрегнати моменти ние го погледна в
очите на другите, а след това с бавно единомислие той безналични - тялото му се
превръща в дим и прах, а от него го нямаше.
Рейес е в състояние да се отдели от физическото тяло. Неприкосновените си форма,
което видях толкова лесно, колкото призраци, може да е навсякъде по света, струва Рейес
само искат. Това ме кара да не малко изненадан. Но още една изненада. В състояние на
нематериални Рейес никой човек освен мен не можеше да види. Но човекът махна. Рейес
го видя и махна. Това означава, че една тухлена стена стоеше физическото си тяло.
Това означаваше, че физическото тяло Рейес безналични. Изпарява под хладния
утринен въздух.
Но това е невъзможно.
Глава 2
Трудно е да не се прави нищо. Човек никога не знае кога точно завърши.
Надписът на тениската
Всичко си воля до последната капка е излязъл да се махна от прозореца. Дали Рейес
наистина само безналични в човешкото тяло? Изведнъж атакувани от следната мисъл:
какво, по дяволите, той дори остана тук? И друго: защо той е толкова ядосан? Мой ред да
се сърди. И той няма причина да. И аз бих казал, че е точно в челото, ако имах и най-
малката стимул да изляза и да се опитам да го настигне. Но у дома, се чувствах много
комфортно. Идеята да изляза и да се пребори със сина на абсолютното зло, ми се стори
разумно, като летящи мравки. Това е, където е логиката? Мравките на собствената си
ужасно, безполезно да им дава възможност да продължава да лети.
Totally объркан, влязох в хола.
- Извън беше Рейес Фароу. Стоеше до стената на бара и погледна към прозореца
ми.

12.
Куки и скочи. Десет секунди Тя ме погледна, с отворена уста, а след това скочи над
дивана и се завтече към моята спалня, аз почти изстискване през прозореца. Когато става
въпрос за мъже, то не държи пъргавина. Не смеех да призная, че от хола ще се види по-
добре. А точно от мястото, където тя седеше.Не посмях да й кажа и по-дълго, че Рейес не
е там.
- Той не е там - каза Куки са възбудени и уплашени глас.
- Как? - Попитах аз, преструвайки се изненада, се втурна към прозореца и погледна
навън на завесите. Излишно е да казвам, че не е бил там. - И това беше преди малко. -
Нарочно сканира цялата улица.
Куки се намръщиха
- Знаеш, че той си отиде.
Свих се срамува.
- Съжалявам. Ти си толкова потопен в неговата зала, че не исках да ви
разсейват. Представете си колко трудно би било да се обясни на полицаите защо ли падна
от прозорец и умря торта на тротоара? - Обърнах се към мястото, където стоеше Рейес. -
Кълна се, ако този човек е седнал на опашката ми ...
- Sun на някой седи на опашката си, трябва най-малко да отидат някъде. И така,
това е нещо като да гледаш само за вас.
Тя е права. Това също ще го хвърли в лицето, ако някога искате да говорите с него.
Аз наведох глава и продължи да учи Куки очите паркинг с надеждата, че тя ще се
появи отново. Това е трудно да я виня.
- Докато не се смени темата, аз мисля, че той се дематериализира в човешкото тяло.
Куки веднага скочиха:
- Мислех, че това е невъзможно. Сигурни ли сте?
- No. - Върнах се от прозореца на хола, затрупана с кутии. Хрумна друга
мисъл. Разстройство с дефицит на вниманието Дяволското. - Бъдете много искрен: Силно
заземен?
Пое дълбоко дъх, Cookазe ме повлече. Преди да се отговори, че за съжаление ме
погледна нагоре и надолу.
- По скалата от 09:59 ... добре, че не сте от този мащаб. Вие вероятно сте около
минус дванадесет.
- Ето една палачинка. - Погледнах към възпоменателна гривната Джаки Кенеди,
чувство страхотно и ужасно натоварване под душа. Разкопча катарамата. - Ето това
е. Също така е вярно.
Куки се появиха на гривната.
- Със сигурност?
- Мда. Както и да е, само се преструва, че тя е комбинирана с Маргарет. Това е, ако
беше черен, но с черепи ...
- Боя се, че Джаки рядко носеше черепа. Знаеш ли, ние всъщност още няколко
клиенти, които ни дължат.
- Истината?
Звучеше обещаващо. Заобиколих на наказателното поле, функция за г-н Кафе. В
последните срещи с него - единствено активно действие, което мога да си позволя.
- А-ха.
Куки ясно колебаят, и означава, че нещо не е наред. Наля си чаша кафе, аз се
обърнах към нея, изви вежди въпросително.

13.
- Кой, например?
- Например, г-жа Алън.
- Г-жа Алън? - Аз poelozазt лъжица в чинията със сметана и добавя подсладител за
кафе. - Той ми плаща бисквитки. Аз не мисля, че ще помогне с отчетите.
- Вярно е, но за последен път сте намерили Пипи, тя не е платена.
Пипи, известен още като принц Филип - shазzanuty пудел жа Алън. Трябваше да му
се обадя Худини. Това малко куче може да се измъкне дори от заключена банков
трезор. Но, честно казано, Куки погрешно. Чувство за виновен, аз прехапа устни и
погледна встрани.
Куки ахнаха:
- Тя ще ви плащат?
- Нещо такова.
- И вие не споделяме?
- Ами ...
- Цяла чиния с бисквити, и вие не споделят? И това е след цялата суматоха падна на
раменете ми?!
Челюстта ми спадна.
- Бягам? Можете отиде до прозореца и го видях в боклука!
- Да, но аз бях - това между два пръста ярко описва процеса на ходене, и аз се
чувствах малко по-забавно - до прозореца на собствените си два крака.
- Да, но това, което се преследва злонамерен лайно 17/4.
- Три.
- И той ме ухапа.
- Той все още няма зъби.
- Венци боли прекалено. - Аз механично почеса ръката си, спомняйки си всички
ужаса.
- Той е един пудел. Със сигурност може да бъде толкова трудно да натиснете
венците?
- Добре. Следващия път, когато тя ще бъде да го преследва.
Куки шумно въздъхна:
- Какво ще кажете за този човек? Били Боб? Той все още ни дължи.
- Искаш да кажеш, Боби Джо? Man, който вярва, че приятелката се опитва да го
убие фъстъци? Така че той е платил в натура.
- Чарли - укорително каза Куки - колко пъти ти каза, не бързайте надолу гащите!
- Не в смисъл, че - аз razobазdelas. - Той боядисани стените в нашия офис.
Дълги и досадни Куки ме погледнаха раздразнен поглед, а след това се определя
следното:
- В офиса, където ние вече нямаме?
Аз смутено сви рамене:
- Е, да. Забравих да го предупреди, и той рисува по стените, когато си
тръгнахме. Друг щастлива, че има толкова празен и краката никой не се обърква.
- Е, това е фантастично. - Нейният ентусиазъм изглежда фалшиво, и това беше
необичайно. - Сигурен съм, че някой друг трябва да сме пари - добави тя.
И тогава той ме удари. Ето това е - отговорът на всички наши молитви! Или поне
някои.

14.
- Прав си - казах аз. Рейес Фароу АЗ трябва и не трябва слаб. Засмях се, гледа
бисквитките. - Отворих случая. Дължа обичайната такса плюс медицински разходи и
щети.
Лицето й светна с надежда.
- Какво ти става? И кой трябва?
Между другото, аз силно стисна зъби, тя веднага разбрах, когото тя. Очите й
веднага се превръща разсеяни и замечтани.
- Мога ли да ви помогна, така че ние се върнахме на дълга?
- Netushkаз, вашата задача - да изпрати всички тези неща обратно. В противен
случай, това, което ние ще ядем през следващия месец?
- Аз винаги на страната на забавление.
- Вината е моя.
Куки се прокашля.
- Какво е в това - той е широко разпери ръце - по моя вина?
- Това е за това, че ме оставя без надзор. Намерени проверки за възстановяване?
Тя вдигна купчина документи:
- Да, аз съм.
- У дома, в дясно?
- Справяне.
След събиране на всички проверки, Куки отиде до изхода. Отново на същия рейк.
- Между другото - каза тя, преди да отворите вратата, - имам си контрол, така че
дори не мисля за това.
Но това вече е твърде много.
***
Куки са си отишли, а аз седях и се опитаха да излезе с план за действие. Жалко е, че
не мога да се свържете с ангела. Сега, ако някой е успял да намери този гаден, гаден ...
- Как го направихте? - Гласът дойде отзад, и аз скочих от изненада.
Уау, какво високо! Jump, не гласуват. Arms близо до гърдите си, аз се обърнах към
тринадесетте мъртъв гангстер на име Ангел Гарсия. Той стоеше в средата на апартамента
ми, облечена в своята вечна дънки и мръсна тениска. Носеше шарена кърпа на главата си.
- Angel, какво, по дяволите?
- Как е "Какво, по дяволите"? Какво направихте?
- Какво? - Попитах аз, опитвайки се да убеди сърцето да се успокои. Обикновено аз
не се плаша, когато се появи ангел.
Тъмните присвити очи въпросително:
- Как го направихте?
- Не знам. И какво да направя?
- Току-що бил на kазnsenere 1 братовчед, и че остана с теб.
- Истинска ли е?
- Значи това е да си вършиш?
- Едва ли. Тъкмо си мислех за теб, и ти си прав.
- Е, тогава да спрем да правим така. Странно е. - Той се прегърна и потри ръце.
- Това е готино. Вие никога няма да дойде, когато това е необходимо.
- Аз съм си детектив, pendej A 2 вместо куче стая.
- Не мога да повярвам, че е работил.
- Защо такава кутии Prorva?

15.
- Знаете ли, просто ми се обади pendeja?
Ангел накрая обърна внимание на мен, и аз забелязах, познат вид.
- Изглежда добре, шефе.
- И погледнете си тринайсет.
Напомни ангел възрастта си - тя винаги е ефективна. Той веднага настръхна и
погледна встрани, преструвайки се има предвид новата ми fondyushnазtsu.Какво щях да го
питам, той очевидно не е на вкус, така че аз се изправи и застана твърдо пред него с
кърмата изражение на лицето.
- Трябва да знам къде е той.
Ангел седна в изненада, но веднага се окопити и сви рамене
- Кой е?
Той знаеше кой точно имам предвид.
- Преди минута той беше на улицата, точно пред къщата. Къде е той отседнал?
Ангел въздъхна раздразнено:
- Вие седмици не искаше да бъде. Как сега да дойде?
- Той ми даде право на парично вземане.
- Не ме интересува.
- Щрихи, ако не мога да ви дам заплата. - За работата му като детектив, аз всеки
месец анонимно изпращане на майка си проверка. В сегашното си състояние, за да се
използват парите спукан Angel не може, но може майка му. Perfect споразумение.
- Това е същото лайно. - Той изчезна зад стена от кутии. - Всеки път, когато сте в
близост до него, което ви се случва всеки боклук.
- Не е вярно.
Той се появи отново, но само частично.
- Какво е floubаз 3 ?
- Ангел. - Докоснах пръста си под брадичката й, прималяване стърнища, просто се
обозначи лицето му. - Трябва да знам къде е той.
- Може би първият ми събличам радост?
- No.
- Искате ли да ми споделите?
- No. И Fu-у.
Той изправи рамене боли.
- Ако аз бях жив, щеше да е по-възрастен от теб.
- Но това не е така - нежно ми напомни. - Аз съм много, много съжалявам.
- Вие няма да се хареса отговора.
- Това е нищо. Просто трябва да се знае къде е той, това е всичко.
- Тази вечер той ще бъде в района на складовете на доковете на "Гарбър."
- В областта на корабоплаването складове? - Бях изненадан. - Той работи там?
В Рейес има пари. Много пари. Казах на сестра си. Така че защо той оре на
корабната компания?
Няколко дълги моменти Angel мълчаливо хапеха една забелена кожица около нокът
на пръста си, и после отвърна:
- Зависи от това, което се нарича работата.
***
Информация за новите, така да се каже, пост Рейес, така че аз бях шокиран, че за
известно време, аз бях безмълвен. Тогава той отиде до вратата и хвана дръжката. Какво да

16.
правя? Ще се срещне с Рейес Фароу. Без оръжия. Той никога не се опита да ме навреди
лично, но той е свободен за два месеца.Кой знае какво може да се направи? И тъй като
освобождаването му от затвора може да се купи много лоши навици и да се учат
лошо. Например, блъфиране в покера. Или уриниране на публични места.
Всъщност, аз не обичам да носят огнестрелно оръжие. Всеки път, когато пистолет
към мен, пред очите ми и танци снимки, както съм го вземе и да го убиха на място. Но
въпреки това, аз все още се върна в спалнята за Маргарет. По мое мнение, лична среща с
мръсен кучи син лъжец като Рейес Фароу е невъзможно да се прекалява с повишено
внимание. Или с броя на оръжия. Така че аз се подхлъзнах предпазен колан на дънките си,
пъхна "Глок" в кобура и щракна закопчалката.
Пое дълбоко дъх, влязох през вратата, постигнато по стълбите и губи цялата
бушона. За това много стълби, АЗ отиде нагоре и надолу един милион пъти.Но сега тя
изглежда по-стръмен. Опасен. Ръкостискането на парапета, когато спрях на всяка стъпка,
събиране на смелост към стъпка към следващата и се чудите какво, по дяволите, не е
наред с мен. Съгласен съм, отне дълго време, тъй като последният път, когато излезе от
къщата, но едва ли външния свят може да се промени драстично.
Когато най-накрая успя да преодолее две стълби към втория етаж, Загледах се в
металната врата на сградата. Тя беше малко открехната, и светлата просмуква през
пукнатините по ръбовете. Дишането става плитко и чести напрежение потни
длани. Усилие на волята аз от своя страна прави краката му, за да ходят. Протегна
трепереща ръка да вертикална дръжка и натисна. В коридора се втурнаха ослепително
ярка светлина на ден. Задържах дъха си, а аз затръшна вратата. Провеждане на дръжката
за да не падне, аз съм голям глътки въздух поглъщат и се опитаха да се успокои.
Една минута. Трябва ми само една минута, за да си събера мислите. Вечно те
разпръсна във всички посоки, и по тази причина в главата първокласен бъркотия.
- Мис Дейвидсън?
Без да се колебае, аз извадих пистолета си и посочи към сенчести стълбите, когато
чу глас.
Жената въздъхна тежко и скочи, огромни очи гледаше лицето tselазvsheesya й
барел.
- А, съжалявам. Мислех, че ...
- Кой си ти? - Попитах аз, уверено държи пистолет. Но аз мисля, че това е
невъзможно, като се има предвид хаоса царува вътре в мен.
- Харпър. - Тя вдигна ръка, което показва, че невъоръжени и не щеше да се
съпротивлява. - Harper Lo ...
- Какво искаш?
Нямах представа защо до сега тя tselyus. Като правило, красиви жени, няма скрити
намерения не ме плашат. Horror от някакъв вид.
- Търся Чарли Дейвидсън.
Свалих пистолета, но не баста кобура. Тя все още е рано. Изведнъж тя ще бъде
психопат. Или продавач, който обикаля от къща на къща.
- Това съм аз. Какво искаш? - От поле в собствения си глас, аз дори
потрепери. Защо съм толкова зле се държа? Ами след закуска.
- Аз ... аз бих искал да ви наемат. По мое мнение, някой иска да ме убие.
АЗ присви очи, изучаване външния си вид. Дълга тъмна коса. Висок и строен, с
кръгла, където трябва да бъдат. Меки черти на лицето. Облечени. Около шията хлабаво

17.
завързани бледосин шал, краищата на които са скрити под тъмносиньо палто. Очите й
бяха големи, топли и завладяващ. Е, не като луд.Въпреки това, по-голямата част от
лунатиците изглежда много нормално.
- Следователите търсят? - Човек никога не знае. Имам два месеца работа не е
бил. Очевидно. Погледнах нагоре където се намира апартамента бисквитки.
- Да, аз съм. Имам нужда от частен детектив.
Поех си дълбоко дъх и се отстранява Маргарет кобура.
- Аз нещо като се премести в друг офис. Може да се говори в дома ми, ако са
удовлетворени.
Тя бързо кимна. Във всяка от движението му чрез страх. Лошо нещо. Тя очевидно
не заслужаваше да съзерцава моята грозна страна.
Срамува от себе си, аз наведе глава и започна да се изкачва нагоре. Тя е много по-
лесно, отколкото да се понижат. И на теория, напротив. Особено след две зеленчуци
диета. Мускулите вече бях атрофия.
- Нещо за пиене? - Попитах аз, когато бяхме в апартамента ми. Бях останал без дъх
само малко.
- Не, не, благодаря. - Харпър ме учи предпазлив поглед. И тя служи с мен
добре. Моят комуникативни умения е необходимо спешно да се полира. - Добре ли си? -
Попита тя.
- Всичко е наред. След минута спирка всмуквания. Аз съм на стълбите вече от
доста време не отиде.
- Сградата е с асансьор?
- M мм, не. Виждате ли, по някаква причина не изглежда разумно да се прибера у
дома на някой, който е само за цел да ви с пистолет.
Тя погледна към хаоса, това е моят дом / офис / бална зала. Коригирана за тази танц
не работи тук. Чувайки думите ми, тя срамежливо погледна надолу.
- Предполагам, че съм малко по-отчаяни.
Знак за нея, за да седне на стол, аз се тръшна на дивана. Е, баба ми Лилиан все още
не се е върнал от Африка. Взех една тетрадка и химикалка и попита:
- И така, какво става?
- С мен странни неща се случват - Преглътна мъчително, каза Харпър. - Много
странно.
- Например?
- Някой разбива в къщата ми и да го оставите всичко ....
- Какво искаш да кажеш "всичко"?
- Е, тази сутрин в леглото си намерил мъртъв заек.
- Уау. - Изненадан, аз сбърчи нос от отвращение. - Не е добре, разбира се. Но може
би ... Не знам, заек се самоубива.
Тя побърза да удари всички мои опити да продължат:
- Ти не разбираш. Това се случва през цялото време. Зайци с прерязани
гърла. Нарязани спирачка.
- Just A Moment. Спирачки? В колата?
- Да, аз съм. Да правя! - Харпър започна паника. - Спирачки в колата ми. Те просто
отказва. Как може спирачка просто отидете и да се откаже? - Тя беше страх, и си счупих
сърцето в отговор. Ръцете й трепереха, очите й се напълниха със сълзи. - И тогава кучето

18.
ми. - Тя закри лицето си с ръце и дръпна каишката все още потиснати емоции. - Това не е
нищо повече.
Сега съм бил сериозно притеснен дължи на факта, че аз по принцип имам
Маргарет. Аз я наказва строго поглед. Маргарет. Не Харпър. И Харпър ридаеше, от която
той се тресеше целия, vyplakазvala техните страхове. Аз се наведе напред и сложи ръка на
рамото й. След няколко минути тя започна да се успокои, и отново започнах да задавам
въпроси:
- Докато полицията се обърнали?
Дърпане кърпичка от джоба на сакото си, Harper избърса носа си.
- Отново и отново. Толкова много пъти, в края на краищата един от служителите,
назначени да разгледа оплакването ми.
- Уау. И какво офицер?
- Полицай Taft, - каза тя с нотка на острота в гласа й. Стана ясно, че съчувствието
тук и не мирише.
- АЗ Get АЗt. Аз го познавам. Мога да говоря с него, за да ...
- Той не ми повярва! Нито един от тях не вярват.
- Какво ще кажеш за спирачките? Със сигурност можете да разберете дали те са
били умишлено повредени.
- Механикът не успя да се определи дали е налице умишлено намеса. Затова
полицията просто не обръщат никакво внимание на този случай. Подобно на всички
останали.
Аз се облегна на дивана и замислено почука с писалка на преносим компютър.
- Колко време е необходимо да се случи?
Harper прехапа устни и погледна встрани от срам.
- В продължение на няколко седмици.
- Какво казват за нас?
She пръстите загладени ръба на шала.
- Родителите ми не са от тези, които използвате с помощта на първата покана. И
бивш съпруг ... Е, той е при всеки удобен случай ще плати всички срещу мен. Така че аз не
му казах нищо.
- Смятате ли го подозирате?
- Кенет? - Тя изсумтя тихо. - No. Той копеле, разбира се, но безвредни.
Опитвайки се да бъде изключително внимателен, аз попитах:
- Струва ви подкрепят?
- No. Пени. Той няма причина да иска смъртта ми.
Аз не бях толкова сигурен в това, но до този момент реших да приема.
- Какво ще кажете колеги?
И отново, аз я обърква. Под мое въпросителния поглед на Harper леко бледо.
- Аз ... аз ... От известно време съм без работа.
Странният.
- Как си плащат сметките си?
- Родителите ми са много богати хора. Те редовно ми плащат, така че аз не се
изкачи в живота си. Положението подхожда както на тях и мен.
Така че изводът е, че ако не за Harper наблизо, те не би трябвало да го съдържа. То
може да бъде, че родителите са още по-малко са готови да помогнат, отколкото тя
изглежда.

19.
- И какво те мислят за това какво се случва?
Harper сви рамене:
- Те ми вярват, дори и по-малко от Taft офицер.
В Taft тя ми стана. Врагове, ние не бяха с него, но приятели също. Имахме с него,
след като една караница от факта, че той otchазhvostазl заслужавах, и куршум излетя от
апартамента ми. И такива сблъсъци не забравям. В едно говоря, е участвал на сестра си,
която умира, когато той е просто едно момче. Taft излезе от себе си, когато каза, че сестра
ми е, тъй като са свързани с него. Някои хора стават ужасно докачливи, когато им кажа, че
техните мъртви роднини ходят зад тях да се движи назад.
- Ladnenko, - казах аз - аз ще разгледа въпроса при едно условие.
Сякаш стрес облекчен Харпър. Не знам точно защо: защото аз се съгласих да
отнесе случая, или защото е наистина толкова много се страхува за живота си.
- Всичко - каза тя.
- Трябва да обещая, че ще бъда напълно честен с мен. Веднага след като се поеме
вашия случай, аз съм на ваша страна. Разбираш ли? Престори се, че съм се с Вашия лекар
или психоаналитик. Нищо от това, което ми каже, че няма да се разхлаби, без вашето
разрешение.
Харпър кимна:
- Ще ти кажа каквото мога.
- Това е хубаво. Така че, имате ли някакви мисли или заподозрени лица, които
могат да ви искат мъртъв?
Повечето хора, които стават жертва на заплахи, като тропоска е. Но Harper поклати
глава:
- Аз не съм просто се опитвам да разбера кой има нужда, но не мога да си представя
кой би искал да ме нарани.
- Честно казано. - Не исках да се окаже натиск върху него. Тя като че ли наистина
крехка, и това, което аз мушкам пистолет към лицето й, само да влоши положението.
Написах си имената на роднини и приятели на Harper - всеки, който може да
потвърди историята си. Опит за убийство - това не е шегува. Тъй като преследване и
заплаха. Бях притеснен, че най-близките роднини не го вземат на сериозно. Ще трябва да
ги плати неочаквано посещение в близко бъдеще.
- Имате ли място за престой, не за да се прибере у дома? - Попитах аз, като
финишира с писания.
Едва забележими Harper поклати глава, и това лесно косата движение падна върху
лицето й.
- Досега не дори и замислен. Но най-вероятно не. Къде ще бъдат безопасни, просто
не го правят.
Това може да бъде проблем. Въпреки, че ...
- Знаеш ли, аз като че ли е да има такова място. Почти като подслон, но този салон
за татуировки.
- О, добре.
Изглежда, че тя няма нищо против. Аз съм със сигурност в полза.
- Gr8. След това седнете тук, все още, и аз ще дам цялата информация за неговия
помощник. Тя живее отсреща. И тогава те заведа там.
Харпър кимна разсеяно, погледнете опаковката, стои на дивана до мен. Беше пълна
колекция от фигурки членове " Kазss ".

20.
- Да, - аз се съгласих с нея искрено недоумение. - Тези решения вследствие
прекаляването с кофеин.
- Мога да си представя.
Излязох в коридора, преживява безпрецедентен ръст на мисълта, че сега хвърлят
бисквитки в лицето на новия си клиент - не буквално, разбира се, но е неудобно да се
случи - и почти смесен с г-н Zamora, нашата надзирател.
- Здравей, здравей - поздрави той.
Пълната Мъжът беше по-къса от мен, си цвят на косата сол и черен пипер винаги
изглеждаше така, сякаш никой никога не е зад тях обикновено не се грижи за. Той винаги
носеше потните панталони и тениски, които няма да видите и най-zachuhannoy
пристрастяване. Но собственик на това е, че е необходимо. Когато се покри в средата на
нагревател декември, г-н Zamora го поправя просто някакъв две седмици. Излишно е да
казвам, от отчаяното желание да поспя в топлината аз трябваше да кълват на вратата
му. Само една нощ в леглото си, която ми струва кошмари и гърчове, и този печат
raskochegarазlsya не по-лошо "Мерцедес". Като цяло, се оказа страхотно.
- Здравейте, г-н Sze 4 .
Той се влачат до стълбата, защитен филм и един галон на боя. И изпрати до
апартамента в края на коридора. Това е като ада, нали знаеш? Когато се качи тук, искам да
си взема апартамента. Запитана. Молеше. Но нейните собственици не искат да плащат за
ремонт. И сега, изведнъж, г-н Sze сам го да рисува? Сега те изведнъж сърбят?
- Какво става тук? - Както небрежно възможно попитах.
Той се спря пред мен с ключ в ръка. Куки с нашия апартамент се намира срещу
един от друг. И размера на апартамента в края на коридора, вратата на която се намира в
края на стената, е равна на двама ни. И все пак, какво да вземе и двете от нашите
апартаменти и се сливат в едно. Преди няколко години, апартаментът е бил наводнен, и
парите от застраховката в казиното Домакините пропиляха, преди да успее да довърши
ремонта. Затова там от години никой не е живял. Това, което аз лично все още не
разбират.
- За да завърши накрая с този апартамент, - каза г-н Zamora, ключова сочещ към
вратата. - След обяд, идват момчетата от строителния екип, така че може би шумна воля.
Имам гърдите разпуснатия цвят, като бегонии пролет разцъфтя надежда. Поради
всичко новопридобития апартамента ми стана прекалено тесен.Някой, който и аз със
сигурност не боли ден по-големи и по-добре.
- Аз го искам - изтърсих аз неволно.
Той повдигна вежди.
- Той няма да работи. Вече отдадени под наем.
- Как е, г-н Z? Искам този апартамент, когато дойде само за вас. И ти обеща да ми
направи списък с потенциални наематели.
- И вие, и така списъка. Веднага след тези хора.
Аз ахна:
- Значи ти изневери?
- No. Дадоха ми подкуп. Това не е едно и също нещо.
Той отиде до вратата в приятен апартамент. Стоях заплашително пред него.
- Ако си спомняте, аз ви дадох прекалено подкупи.
- Така че това е подкуп? - Той изсумтя. - А аз си мислех ми чай.
Сега съм официално копна.

21.
- И аз предлагам да плащат повече, отколкото плащат за кутията на бисквити.
- Обижда моята сграда?
- Не, моралните си принципи.
- Ако си спомням правилно, ви предлагам за този апартамент за петдесет долара
повече, отколкото плащат за своя.
- Това е.
- За един апартамент, който е два пъти повече твоя.
- И какво от това? Тогава бях на не повече.
- Доколкото разбирам, новият наемател плаща три пъти повече от вас за вашия
апартамент. В допълнение, да заплатят цялата ремонта.
Galoot. Аз едва ли може да си го позволи. Дали това, което е вярно, машина за
еспресо, която приготвя еспресо. И отвертка.
- Не мога да повярвам, че си толкова са забиваш нож в гърба ми.
Г-н Zamora удобно poddernul стълба.
- Не мисля, че да наемете апартамент - е ли туриш нож в гърба, Mазss
Дейвидсън. Но ако сте толкова наранена, винаги можете да се целуват задника ми.
- Мечтай.
С мека кикот той изчезна зад вратата. Аз бях в състояние да наблюдава пришита в
чисто нова и небоядисани гипсокартонени стени. Много, успях да ги пропуснете.
Като ругаеше по всякакъв начин тъпите си късмет и същото съдебно заседание, аз
отидох на бисквитката.
- Знаете ли, че г-н Sze премина апартамент 3B?
Куки са издърпани далеч от монитора на компютъра и ме погледна.
- Не може да бъде. Аз я искаше.
- Аз също Какво мислите, които ние сме съседи получават?
- Може би още една старица с пудел.
- Може би. Или може би сериен убиец.
- Е, да мечтая нещо, което никой притеснява. Какво имаш? - Кимна бисквитките
върху лист хартия в ръцете ми.
- О, да. Имаме клиент.
- Истината?
Разбира се, че я очаква да бъде изненадан. Все пак, това отне много време. Но все
пак това е малко обидно.
- Мда. Паднах от нищото. Вероятно, нашата реклама в нощния въздух по радиото
все още дава плодове.
- Може би. Но аз все още вярвам, че резултатът щеше да е по-добре, ако рекламата
на английски език. Не са много хората говорят японски.
- Честно казано, Cook, ви действа така, сякаш аз не исках да привличат клиенти.
Тя протегна ръка и ме хвана лист .
- И веднага след като главата ми може ли това да дойде?
Засрамен рамене, се огледах за да сте сигурни, че Харпър не е на прага. А после
каза тихо бисквитки:
- Намерете всичко за него, че можете. За семейството си, за колегите. Дали тя е
доброволец, и ако това е така, в каква област. До точката, ако тя написа глоби за
паркиране в най-неподходящите места. Като цяло, всичко, което успеете да го получи.
- Това ще бъде направено. И сега какво? - Куки зададен, когато отидох до изхода.