Статия "Мост през океана"

1. Bulgaria42 05.22.2014 - 05.28.2014
Събота 17-ти май. В
Чикаго е светло и слънчево,
а в Ботевград вечерта упо-
рито настъпва. “.От двете
страни на океана седят
децата ни- две групи чет-
въртокласници с мишки и
компютри, вперили поглед в
големите екрани, в очакване
на сателитна връзка.И уро-
кът започва.
Темата, по която го-
ворят е :“За Азбуката и
Нашата България“.В този 60
минутен видео мост те раз-
казват за нашите първоучи-
тели и за чудото, сътворено
от тях и учениците им.Из-
питват се- по системата
"Енвижън“, прожектират си
презентации и съграждат
мост ... на приятелство и
партнъорство, мост към
Нашата България!
Ето какво споделят
инициаторите на този ино-
вативен проект:
Геновева Йотова, :“Св.
Св. Кирил и Методий“, Ботевград.
В Нощта на музеите осъщест-
вихме сателитна връзка с четвър-
токласниците от Малко българско
училище в Чикаго.Изключително
вълнуваща и емоционална среща! Ка-
мерите и обективите са съхранили
моменти от срещата, но не могат
да предадат чувствата и емоциите.
Благодарим Ви за приятните минути,
които ни подарихте! Огромно БРАВО
на Светла Паскалева и Живка Петрова
за родолюбието и всеотдайността, с
която работят за съхраняването на
българщината в милионния град. На-
шият скромен подарък за тях е малък
електронен вариант на учебника по
Човек и общество, направен от децата
в часовете по проект УСПЕХ. Желаем
им успешно приключване на учебната
година и весела ваканция. Благодарим
за гостоприемството на Исторически
музей Ботевград.
Светла Паскалева, Малко българ-
ско училище в Чикаго;
Далече от Родината, но все по-
близо до България. Така се чувстваме
аз и моите четвъртокласници след
срещата с нашите приятели от
училище "Св.Св. Кирил и Методий" от
Ботевград. Благодарим на Вас, прия-
тели, за всичко, което направихте за
нас, за да почувстваме Родината.
За учебника, за помощта , която
получаваме непрекъснато от госпожа
Геновева Йотова. Ще продължим да
учим заедно за България, за да я обича-
ме още повече и никога да не я загубим.
Машина на времето. Днес присъствах
на открит урок по история на чет-
въртокласниците от Малко Българско
Училище в Чикаго.
Представиха се чудесно нашите
деца. Знаеха урока си, отговориха на
въпросите си, четоха правилно... Аз
гледах отстрани и се чудех дали тези
деца от ботевградското училище си
дават сметка колко по-различно е уче-
нето на български тук. Как колкото
и да говорим на български вкъщи, за
нашите деца той става бързо втори
и непредпочитан език. Как писането
на домашни за българското училище,
а сигурна съм и преподаването на уро-
ците, изисква сериозна помощ, защото
децата ни четат без да разбират
всичко и понякога се налага да чуят
урока прочетен от друг, за да могат
да осмислят значението на думите.
Или поне такова е моето наблюдение
за моя четвъртокласник.
Не ми се беше случвало отдавна.
Няма да казвам преди колко точно
години съм била на открит урок като
ученичка. Този път бях в групата на
гостите и признавам си, наслажда-
вах се доста повече. В детските ми
спомени откритите уроци винаги са
били свързани с вълнение и напреже-
ние от това какво предстои, как ще
ни харесат, колко добре ще се пред-
ставим... Или такова е било времето,
или ние сме били различни, защото аз
не наблюдавах подобни емоции у моя
четвъртокласник, докато
му помагах да се подготви
за часа. Както и не забелязах
подобни емоции да вълнуват
и останалите четвърто-
класници, които участваха
в урока. Гледах ги как се съ-
бираха в уречения час, общу-
ваха си най-спокойно, сякаш
телемостът с деца от бъл-
гарско училище в Ботевград
е някакво съвсем нормално и
обикновено явление.
А всъщност, телемос-
тът за мен беше крехка
интернетна връзка между
два свята. Онзи там, в на-
шата родина, и този тук, в
който са нашите домове и
семейства. Онзи свят, свят
на нашето детство и мла-
дост, и този тук, свят на
нашата действителност.
В онзи наш свят, децата
бяха с униформи, седнали
по чиновете, грижливо под-
готвили своите текстове,
заинтригувани. В този наш
свят, децата ни бяха пъстри, весели,
знаещи, можещи. А силно заинтригу-
вани бяхме ние, родители и учители.
Децата от ботевградското учи-
лище представиха на нашите деца
презентация със снимки от България,
съпроводена с музика и текст. И може
би чух през сълзи дълго неупотребява-
ни думи като "светиня”, "плодородни
котловини”, "аромат на българска
роза”, "заснежени върхове на елите”,
"Черно море”, "чайки”, "вековни буки”...
И може би тези думи ме издърпаха
рязко от стола и с шеметна скорост
ме вкараха в една фуния и аз се озовах
отново вкъщи, където всичко това е
реалност, а не спомен. И аз отново
бях мъничка...
Благодаря Ви, Светла Паскалева
и Малко Българско Училище, за чудес-
ната идея, стройната организация и
за неуморните усилия да съхраните
българското у нашите деца.
А който казва, че машини на вре-
мето не съществуват, много греши.
ЧИКАГО
МОСТ ПРЕЗ ОКЕАНА