2. БУРНО ВРЕМЕ
Трилър за Сторм Донован
#1
от
СТИВ РОЛИНС
Признание за Стив Ролинс:
"Абсолютен взрив! Стив Ролинс е новият ми партньор за екшън
и приключения. Това е чист гении!"
-К. Т. Томб, автор на бестселърите "Миноиската маска" и
"Свещеният Граал
"Стив Ролинс е много добър писател... и изгряваща нова звезда.
Изобретателен, бърз, остроумен. Страхотни неща."
-Джеи Ар Реин, автор на бестселъри № 1 за "Лунен танц" и
"Тихо ехо
"Напрежение и екшън се преплитат в един от наи-добрите
дебютни трилъри, които съм чел от много време насам. Ригът е
много забавен."
-Х.Т. Наит, автор на бестселъри № 1 на "Четвъртият изгрев" и
"Вампирска нация
"Светкавично бърз. Завладяващ разказ. Това е всичко, което
трябва да бъде един приключенски екшън. Господин Ролинс, аз
съм вашият нов фен."
-Джеи Ти Крос, автор на "Изгубената долина" и "Под дълбините
Книги от Стив Ролинс:
САМОСТОЯТЕЛНИ ТРИЛЪРИ
The Rig
Отвлечени
Нефритеният кинжал
Американско жиголо
Сделка с дявола
Прасковите на Уанг Му

3. Връзката в Куантико
Злото, което правят мъжете
Стероиден блус
G-Man
ТРИЛЪРИ ЗА СТОРМ ДОНОВАН
Бурно време
Бурни нощи
Бурна зима
Бурно време
Публикувано от Steve Rollins
Copyright © 2014 by Steve Rollins
Всички права запазени.
Издание за електронни книги, бележки за лиценза
Тази електронна книга е лицензирана само за ваше лично
ползване. Тази електронна книга не може да се препродава.
Благодарим ви, че уважавате упорития труд на този автор.
Бурно време
Първа глава
Бурята Донован тъкмо беше седнал и си беше поръчал Джак с
кола, когато в ресторанта влезе Албърт, неговият добър приятел и
бивш партньор. Албърт го забеляза и се приближи.
"Закъснял си - каза Донован, докато Алберт сядаше.
"Какво друго е новото? Какво си поръча?"
"Джак с кола."
"Дори не е диетична?" Албърт махна на сервитьора, които
доиде веднага. Ресторантът "Мортън" беше зает, но сервитьорите
винаги бяха внимателни. "Скоч с лед." Сервитьорът кимна и си
тръгна.
"Нямам нужда от диета", каза Донован.
"На колко години сте?"
"Четиридесет и две."

4. "И мислиш, че ще останеш слаб завинаги?"
"Не съм кльощав", каза Сторм. "Аз съм слаб. Има разлика."
"Да, ама ти изглеждаш кльощава."
Питиетата им доидоха. И двамата мъже отпиха дълго и седнаха
на столовете си. Влязоха група красиви жени в къси суинг рокли.
И двамата мъже им се възхитиха за един-два удара на сърцето.
"Имам нужда от вашата помощ - каза Сторм, когато дамите бяха
заведени до тяхната маса. Сторм беше сигурен, че една от тях е
привлякла погледа му - средно голяма красавица с маслинова
кожа.
"Помислих си, че е така - каза Албърт. "Не се случва често да
кажеш по телефона, че вечерята е за теб."
"Това е моят начин да те смекча."
Сервитьорът се върна да вземе поръчките им и Албърт поръча
пържола "Ню Иорк стрип", без дори да погледне. Това беше наи-
скъпото нещо в менюто, помисли си Донован, но обещанието си
беше обещание.
"Смятаи, че съм омекотен" - каза Албърт. Самият Донован
продължаваше да гледа менюто доста нерешително. В краина
сметка поръча телешкото с масло от черен трюфел.
Алберт беше заинтригуван. "Какво ти трябва, Донован?"
Албърт Паркър беше агент на Федералното бюро за
разследване. Донован също беше работил за ФБР, докато не
осъзна, че мрази да приема заповеди от други хора. Преди десет
години беше отворил собствена адвокатска практика в Ню Иорк и
много повече му харесваше да бъде собствен шеф. Имаше още
петима адвокати на щат и между него и петимата му младши
адвокати бяха обхванати всички правни ниши. Самият Донован не
беше специализиран. Беше станал известен в DUMBO (Down Under
the Manhattan Bridge Overpass) с това, че поемаше всяко дело,
което му попаднеше. Паркър, бившият му партньор, все още беше
негов близък приятел и Донован използваше ресурсите му
винаги, когато можеше.
"Трябва да знам дали ФБР има досие за някого" - каза Донован.
"Имаме досиета за много хора. Кажи ми защо трябва да издавам
правителствени таини на частен пич".
"Защото някои иска да ме убие."
"Имам нужда от повече от това."

5. "Защото ти купувам наи-добрата пържола на Източното
краибрежие."
"Имаш добри аргументи, приятелю. Виждаш ли горещата
мацка, която ни гледа?" "Не, не.
"Тя ме гледа" - каза Донован. "Така че ще ми помогнеш ли?"
"Защо иска да те убие? Може би това е основателна причина.
Може би е нещо, за което мога да се боря."
"Задник."
Албърт се ухили, когато доидоха салатите им. Двамата мъже
направиха поръчки за още един рунд напитки, а Донован помоли
сервитьора да донесе на привлекателното момиче и приятелите ѝ
няколко бутилки хубаво вино. "Добър ход - каза Албърт. "Можеш
да се сбогуваш с тези сто долара."
"Няма да е за първи път", каза Донован. "Както и да е, помогнах
да вкарат брат му в затвора за дълго време".
"За кого говорим тук?"
"За братя близнаци. Куин и Дени Ланг."
"Кои от тях е в затвора?"
"Куин."
"Значи Дени иска да те убие. И откъде знаеш това?"
"Говори се по улиците" - каза Донован.
"По улиците?" Албърт изхърка. "Ти живееш в Дъмбо."
"И тук имаме улици."
"Добре. Ще видя какво мога да изкопая. Еи, изглежда, че си
привлякъл вниманието на това момиче."
Донован също беше наблюдавал. Сервитьорът беше донесъл
двете бутилки вино и направи голямо шоу, като ги отвори за
дамите. След това посочи Донован, които веднага кимна и махна с
ръка. Момичето също кимна, след което вдигна високо лявата си
ръка. Дори от мястото, на което седеше Донован, тои можеше да
види блестящия блясък на безименния ѝ пръст.
Албърт се засмя и удари силно по масата. "Омъжена. Знаеш как
да ги избираш."
Момичето и приятелите ѝ също се засмяха, а когато свършиха
да се смеят, го целунаха силно. "По-добре от нищо" - каза Донован.

6. "Освен това, ако съм женен, това означава, че не мога да я
задържа."
Албърт беше изненадан от това. "Господи..."
Докато чакаха да си поръчат, Донован прегледа менюто с вина;
имаше желание да помоли сомелиера да доиде и да му даде съвет
за бутилка, която да допълни поръчаното телешко, но знаеше, че
Алберт ще се възмути от подобни претенции.
"И така, от любопитство - започна Алберт. "За какво този Куин
Ланг влезе в затвора?"
Донован погледна надолу за секунда. "Ще разбереш."
"Ще разбера от теб, или няма да разбера нищо."
Устните на Донован се раздвижиха, докато тои се кълнеше
безмълвно. Алберт никога не блъфираше. Не искаше да каже на
човека, но се нуждаеше от информацията на ФБР. "Осъдих го за
контрабанда". Отговорът беше неохотен и тои веднага разбра, че
Албърт също ще го разпознае като такъв.
"Но?"
"Но какво?"
"Но има нещо, което не ми казваш."
Донован въздъхна. "Те имат сестра, Мара."
Албърт кимна. Тои разбра моментално. "Ти си прецакал
кучката и когато те са ти се противопоставили, си накарал една от
тях да бъде затворена?"
"Нещо такова", промълви Донован. Тои бързо отпи глътка от
своя Джак с кола и отново погледна към омъжената жена. Усмихна
ѝ се. Беше прекрасно създание и тои видя как тя гледа към
тяхната маса. Тя се усмихна и тои видя как прокарва пръсти през
косата си. Очите му се спуснаха надолу и тои забеляза, че тя също е
насочила крака си към него. Кука, въдица и мишле, помисли си
тои.
Поръчките им пристигнаха и Албърт с удоволствие се зае с
поръчката си. Винаги се бяха разбирали, но между двамата мъже
имаше ясна разлика. Албърт се наведе над чинията си и излапа
пържолата си, докато Донован седеше прав, внимателно разряза
телешкото и прехвърли храната грациозно в устата си.
Сторм Донован произхождаше от старо семеиство, което за
първи път бе дошло в Америка, за да живее в Ренселърсваик. Тои
можеше да смята Еибрахам Ван Сали за един от предците си, а

7. цялото му родословно дърво по същество представляваше "кои
кои е" от елита на Северна Америка.
Алберт не беше нищо подобно. Тои произхождаше от
земеделско градче в подножието на Сиера Невада. Маика му е
била хипи, която се е опитала да пренесе своята комуна в града.
Когато комуната трябваше да се изправи пред реалността на
американското общество и се разпадна, маика му не беше
загубила любовта си към свободната любов и я беше намерила за
идеален начин да допълва доходите си. Алберт никога не е знаел
кои от около стоте мъже в града е бил неговият баща. Те се
движели из страната като цигани и се "установили" в щата Ню
Иорк, когато Алберт бил на 6, 11 и 15 години.
Алберт не проговори, докато не приключи с яденето, затова
Донован се забавляваше, като небрежно флиртуваше с
маслинената красавица в раздвижена рокля. Тя наистина беше
рядка гледка. Тои се усмихна, като си спомни нещо от британска
комедия за буфера за голота. Как отнема време да разбереш как
изглежда една жена гола, особено когато се опитваш да разбереш
вида на зърната ѝ . Все пак това беше нещо, което го забавляваше.
Със сигурност по-забавно, отколкото да гледа как Албърт се
оригва над пържолата си.
На Алберт му отне четвърт час, за да накара пържолата да
изчезне, а през това време Донован беше извадил кутията си за
пури и запалката. Едва беше приключил с храната си, но вече
знаеше, че иска пура. "Искаш ли и ти една?" - попита тои Алберт в
момента, в които седна назад и потърка ръце по корема си.
"Не, аз ги слагам."
"Защо?"
"Със съпругата се опитваме да забременеем. Изглежда, че са
вредни за производството на сперматозоиди".
"Маината му на това." Донован взе пурите и запалката си и
стана. "Между другото, жена ти се опитва да забременее или ти се
опитваш да я забремениш. Макар че като гледам това твое черво,
може би вече те е зарязала".
"Маината ти."
Донован се усмихна и излезе на малкия балкон, които беше
единственото място, където сега им беше позволено да пушат.
Балконът беше празен, но поне имаше няколко удобни места.
Тои прокле забраната за пушене в Ню Иорк. Хората сякаш вече

8. бяха спрели да пушат изобщо. Може би някои пушеха добри пури у
дома, но на обществени места вече нямаше нищо подобно.
Тои се замисли за това, докато изваждаше една от своите
кохиби и я помирисваше. Бяха истински кохиби, от плантациите и
фабриките, основани от Фидел Кастро, а не американски/
доминикански фалшификати. Не че това бяха лоши пури, но
просто не бяха същите.
С въздишка тои отряза пурата и отвори запалката си. Големият
пламък пламна в яркосиньо и тои го допря до края на пурата.
Засмука я и я завъртя един-два пъти, за да се увери, че е запалена
правилно, след което, щракваики отново запалката си, потъна
обратно в стола, изпускаики голям облак дим.
Зад гърба му се чу шум, идващ от стълбите, и тои вдигна очи.
Очакваше да види там Алберт, които беше размислил за
предложението си за пура, но вместо това се появи жената с
маслиновия цвят. Тя размахваше тънка пура и му се усмихна.
"Имаш ли запалка за мен?"
Донован се намръщи. В наши дни в Ню Иорк нямаше много
жени, които да пушат, да не говорим за такива, които пушат
висококачествен тютюн. "Разбира се" - каза тои и отново разтвори
запалката си. "Това е рядко срещано нещо."
Жената запали пурата и изпусна голям облак дим, след което
седна на ръба на седалката до Донован. Тя кръстоса крака и опря
лакът на коляното си, като държеше дима нависоко. Донован
усети миризмата на дима и се замисли за момент. "Сладък тютюн
"Ява"?"
Жената кимна, а на лицето ѝ се появи усмивка. "Холандски
неща, Mehari Sweet Orient. Тук има няколко магазина, които ги
продават, но аз разчитам предимно на приятели, които ми ги
носят от Европа."
Донован се усмихна ярко и се наведе напред, като внимаваше
да не вдиша дима право в лицето на жената. Това би било грубо.
Но тя усети дима и лицето ѝ се озари още повече. "Кохиба?" - тя
постави ръка на коляното му и го погледна сериозно. "Знаеш, че
кубинските пури са незаконни, нали?"
Донован кимна, също толкова сериозно. "Съвсем незаконни, но
няма да кажа на ченгетата за твоите контрабандни холандски
пури, ако ти не им кажеш за моите кубински." Тогава тои отново се
усмихна. Жената също се засмя и протегна ръка към Донован.
"Наом Уолш" - представи се тя.

9. "Сторм Донован." Донован пое ръката ѝ , завъртя я и постави
нежна целувка върху кокалчетата ѝ , за голяма радост на госпожа
Уолш. "Приятно ми е да се запозная с вас." Тои искаше да отдръпне
ръката си, но тя я задържа и се вгледа в очите му. Очите ѝ
блестяха. Пръстите ѝ погалиха дланта на ръката му.
Тя изсмука още един облак дим от тънката пура и след това я
сложи в пепелника. Разкрачи краката си, като внимаваше да не
изпадне в момента на Шарън Стоун, и се изправи. Донован за миг
изгуби представа какво да направи или да каже. Лицето му беше
на сантиметри от разкрача ѝ , а ръката му все още беше в неината,
съвсем близо до бедрото ѝ . Видя тонизираните ѝ крака,
оформените бедра и прасците, които бяха подчертани от високите
ѝ токчета, но не посмя да погледне нито надолу, нито нагоре
твърде явно. После тя се отдръпна.
Наом Уолш отново тръгна към стълбите, а после го погледна
обратно, като му предложи кокетно намигване и махна с ръка.
Увери се, че Донован я гледа, докато слизаше по стълбите; тя също
леко поклати перверзния си задник.
Донован се олюля. Беше свикнал скъпите му подаръци за жени
да се пропиляват и се беше примирил, че тази жена е била
набелязана, но очевидно тя беше решила, че все пак не е
набелязана. Тои погледна пепелника и се усмихна още по-ярко. Тя
не беше угасила пурата. Много любители на пури, включително и
самият Донован, смятаха това за тежък грях. Грях, които тя не
беше извършила. Тои също така забеляза, че сега нямаше филтър.
Така че тя не се притесняваше толкова за последиците за
здравето, колкото за вкуса.
Тои се отпусна на стола с пура в ръка, докато си мислеше за
това. Би могъл напълно да се влюби в такава жена, помисли си
тои. После видя, че изпод пепелника стърчи малко бяло парче, и
седна отново, за да го вземе. Това беше визитна картичка. "Naomh
Walsh, O'Hourihane & Walsh PR" - пишеше отпред, заедно с логото.
На гърба имаше два телефонни номера и адрес. "Обади ми се" -
беше написала тя до един от номерата с небрежен почерк,
използваики тънък молив.
Половин час по-късно от пурата му бяха останали само няколко
пръста, а димът, които вкарваше в устата си, ставаше горещ. Тои
остави пурата и се върна до масата, където беше оставил Алберт.
Докато сядаше, погледна към масата, на която бяха седнали Наом
Уолш и неините приятели. Бутилките с вино бяха празни и докато
ги гледаше, сервитьорът донесе още една бутилка.
"Вече са добре смазани - каза Албърт.

10. "А?"
"Доста се напиват; вероятно е подходящият момент някое
копеле да се изложи".
"Вероятно."
"И така?" Албърт се намръщи към него. "Или ме забавляваи,
като направиш крачка към някои от тях, или плати сметката и ме
остави да се прибера."
"Но ти ще потърсиш тези фаилове за мен, нали?"
"Да, да. Не бих искал по елитните улици на Дъмбо да тече
твоята синя кръв, нали?"
Глава втора
Таксито откара Донован до вратата на таванския му
апартамент в Дъмбо. Тои плати на шофьора със смартфона си и
изведнъж се зачуди дали не трябва отново да започне да плаща на
хората в брои. Кои знае кои би могъл да получи достъп до
телефона му? Ако някои искаше да го хване, можеше да се опита
да влезе в телефона му. Тои поклати глава и реши, че просто е
параноик.
Отключи портата и с телефона си. Изтегли ключовата
програма, която щеше да генерира случаен QR код, които можеше
да бъде прочетен от скенера на портата му. Един стар приятел от
колежа беше разработил системата и Донован се радваше за това.
Същата програма се използваше и за самия апартамент, но това
означаваше, че никои никога няма да може да отвори портата или
вратите му, освен ако не им изпрати приложението, за да ги
отворят.
А беше необходима и сигурна система. Не само на стегнатото
му тяло завиждаха момчета като Албърт, но и на този тавански
апартамент завиждаха повечето - от Горен Иист Саид до
Уилямсбърг. Някога тои бе принадлежал на наи-големия гангстер
от началото на 20-и век. Бил е негова собственост по времето,
когато никои полицаи не е смеел да патрулира сам в този квартал,
а да живее в апартамента, в които се е помещавал един от наи-
обсъжданите гангстери на всички времена, беше нещо, което
никога не можеше да му омръзне. Според Донован Уилям "Дивия
Бил" Лавет е бил наи-великият гангстер на Ню Иорк. Това беше
една от причините да купи този апартамент.
Другата причина за закупуването на таванското помещение
бяха ексцентричностите, с които то беше построено. Тои обичаше

11. странните къщи. Къщи, които бяха малко странни. Когато
работеше за ФБР, беше живял в пентхаус. Беше един от наи-
големите, наи-скъпите, наи-луксозните пентхауси, а
местоположението му беше такова, за каквото мечтаеше всяка
светска личност в Горен Източен Манхатън, но не го устроиваше.
Разпределението беше твърде стандартно, нямаше изненади и
нямаше къде да се скрие.
Това беше единственото нещо, което му харесваше в този
таван. Имаше къде да се скрие. Напомняше му за голямата
семеина къща в Манхатън. Беше една от онези много стари къщи,
които можеш да намериш само в определени раиони на града.
Беше голяма и пълна с кътчета и таини места. Таванското
помещение, благодарение на ирландеца, на когото е било дом,
беше също толкова интригуващо.
Донован влезе в асансьора в стил деветнадесети век и се
изкачи до таванското помещение. Вратата се отвори с поредния
генериран QR код и тои влезе в големия коридор. Веднага пое
наляво, което го отведе в библиотеката. Стаята беше огромна.
Всъщност помещението беше на две нива, с мецанин, които
позволяваше достъп до наи-горните рафтове. Имаше масивна
камина, голяма маса и писалище. Тои мина направо през нея и
влезе в следващата стая. Това беше неговата стая за пушене. Голям
хюмидор заемаше едната ѝ стена, но имаше и пиано и някои други
инструменти.
Като млад се беше научил да свири на цигулка и пиано и все
още обичаше да свири, но точно сега имаше друго желание. А с
фирмата си печелеше достатъчно пари, за да се отдаде на своите
прищявки. Имаше няколко усилвателя, които тои включи, а след
това взе електрическата китара от стоиката ѝ . Беше я изработил
специално от маистор от гилдията във Великобритания и беше
по-скъпа от пианото, но звучеше по-добре от всеки инструмент,
които някога беше чувал. Тои взе кибрит и изсвири един акорд.
Усмихна се, мислеики си за мечтата за рок звезда, която имаше,
когато беше момче, и след това започна да подръпва струните.
Не след дълго, след като започна да свири, Донован осъзна, че
мелодията, която свири, е доста меланхолична. Тои престана да
дрънка по струните и остави китарата. Погледна часовника на
дядото и реши, че вече е достатъчно късно. Изключи усилвателите
и се върна през библиотеката. В коридора се насочи към голямото
дъбово стълбище. Беше от онези, по които можеш да видиш жена
в бална рокля да се разхожда, без да си представяш много. В
горната част на стълбището имаше няколко стаи, включително
още една дневна и неговата стая за закуска. Имаше и няколко

12. апартамента, всички в същия класически стил, включително
собствената му спалня. Но тои не обърна внимание на тази спалня
и пое по още едно стълбище към третия етаж, а там, под тавана, се
намираше стаята, която щеше да използва тази вечер.
Това беше вторият му основен апартамент. За разлика от
класическите стаи на долния етаж, този апартамент и останалите
на този етаж бяха много модерни. На един от скриновете имаше
плосък екран; леглото беше голямо и луксозно, покрито с черни
сатенени чаршафи. Една врата в стената зад леглото водеше към
голяма баня. Донован съблече ризата си и свали панталоните си,
докато минаваше през стаята към личната си баня. Включи душа,
изчака за момент водата да се затопли и влезе под него. Изми се
само с вода, защото знаеше, че прекалената употреба на сапун ще
изсуши кожата му. Беше суетен човек, нещо, което много добре
осъзнаваше, но си имаше граници. Да маже кожата си с продукти,
за да противодеиства на деиствието на други продукти, му се
струваше глупаво.
Отдели няколко минути, за да се измие, после излезе и се
подсуши. Гол се намести между сатенените чаршафи на голямото
легло. И въпреки че имаше много неща за обмисляне, тои бързо
заспа.
На сутринта се събуди от звука на слугата, които почука на
вратата. "Господине, време е да ставате - каза гласът на камериера
с оксфордски акцент. "Закуската ви ще бъде готова след половин
час."
Донован разтърка очите си и се изправи в леглото. Тои бавно
размърда краката си от леглото и се изправи на крака. Със
сълзящи очи тои се запъти към банята и завъртя кранчето на
чешмата. Постави главата си под студената вода и изведнъж усети,
че се събужда. Изсуши късата си кафява коса и уви кърпата около
кръста си. Спусна се надолу към другия си апартамент, до които се
намираше личната му гардеробна. Избра си риза на раиета с
класическа бяла яка, панталон за костюм и велурени мокасини;
облече се. За да завърши външния си вид, добави вратовръзка.
Разглеждаики стелажа си с вратовръзки, тои избра семпла, която
допълваше цветовете на ризата му; умело завърза перфектен
възел "Уиндзор".
Закуската му вече го чакаше в стаята за закуска. Камериерът му
стоеше до вратата с днешния брои на "Ню Иорк Таимс" в ръка.
"Благодаря, Джонсън", каза тои, като взе вестника и седна.
Закуската му днес включваше пресни плодове, мюсли и гръцко
кисело мляко. Това беше закуската, която ядеше наи-често.

13. Обичаше пресни плодове от топлите климатични раиони, дори и в
упоритите зими на Ню Иорк, където снежните бури пречеха на
доставките да стигнат до града. Харесваше и палачинки и пълно
англииско блюдо, но в повечето дни това беше твърде тежко за
напрежението и стреса, с които се очакваше да се справя през
деня.
Във вестника нямаше нищо интересно, реши тои доста бързо и
върна вестника на Джонсън. Беше могъщо доволен от решението
си да наеме камериера. На първо място, на него и на начина му на
живот му подхождаше да има камериер, но винаги се беше
колебал дали да наема твърде много слуги. Харесваше добрия
живот и можеше да си го позволи, но не искаше да изглежда като
останалата част от елита, избрала да живее в центъра на
Манхатън, в Горния Иист Саид: претенциозен. От всички хора в
частта на града, в която живееше, тои беше един от малцината,
които деиствително имаха не само богатство, но и възпитание. В
резултат на това помнеше, че не може, а и не иска да показва
твърде много богатството си. Показваше го само толкова, колкото
да накара всички да го осъзнаят. Това беше причината в
таванското помещение да работят за него само четирима души.
Това бяха камериерът му Джонсън, мис Греъм, икономката, Хуан,
пазачът, и готвачката му Емили Харкнес. В неговите очи
последната беше наи-необходима.
След закуската тои отиде да си измие зъбите, а после взе
куфарчето си и излезе. Отиде до източното крило на дома си с
площ 3800 квадратни метра и слезе по стълбите. В дъното на тези
стълби се намираше подземният му гараж. Тои се качи в любимата
си кола - британски състезателен зелен Ягуар Е-type. Завъртя
ключа и двигателят се закашля. Завъртя го отново и този път
двигателят се раздвижи. Тои отново издърпа приложението за
ключове и отвори вратата на гаража. Миг по-късно излезе на
улицата. Тои се засмя. Нямаше нищо по-хубаво от радостта да
управляваш подобна кола.
Четиридесет минути по-късно тои спря в гаража на офис
сградата си в източния център на Манхатън. Изкачи се по
стълбите към офиса си в горната част на сградата. Повечето хора
биха използвали асансьора, но тои обичаше да ходи по стълбите.
Отдавна беше решил, че се чувства по-добре, когато започва деня
си в офиса, като изминава всички тези етажи, отколкото като се
качва с асансьора. Сега използваше асансьора само когато
закъсняваше. Отне му още десет минути, за да стигне до офиса си.
На етажа, на които се помещаваше адвокатската му кантора,
офисът му се намираше в края на сградата. От стълбищното и

14. асансьорното фоаие се виждаше кухнята вляво и останалата част
от офиса вдясно. Всичките му партньори имаха кабинети по
протежение на главния коридор, както и техните асистенти и
помощен персонал. След това имаше библиотека, изцяло
посветена на правото. Тя съдържаше ред след ред алманаси и
юридически книги. Повечето промени в правото и последиците от
решенията на съдиите вече се предаваха в цифров вид, но
Донован обичаше да разполага и с книгите. Смяташе, че никои не
може да се бърка в тях, след като са отпечатани. Освен това
изглеждаха добре. До библиотеката се намираше кабинетът му.
Тои беше съседен на секретарката му, асистента му и на личния му
фитнес, пълен комплект баня и малък гардероб.
Донован се отби в кабинета на секретарката си и ѝ пожела
добро утро, преди весело да се отправи към собствения си
кабинет. Тои отвори лаптопа си и започна да преглежда
електронната си поща. Това беше задължение, което мразеше да
върши, но беше необходимо. Наи-напред прегледа
актуализациите от съдилищата, актуализациите от Нюиоркската
асамблея, Сената и губернатора и накрая актуализациите от
Конгреса и Белия дом. Следващото нещо бяха имеилите от
клиентите и бизнес партньорите му. Един от тях привлече
особеното му внимание. Беше от гръцкия корабен магнат, които
наскоро бе придобил контролния пакет акции на American
Stevedoring Inc.
Донован никога не се беше специализирал в някоя конкретна
област, но, разбира се, във фирмата му работеха специалисти.
Харесваше му да бъде адвокат на всички професии. Това
означаваше, че може да поема дела и клиенти от всякакъв вид и да
се справя със затруднения като това, което Грегорис Седакис му
поставяше сега. Тои се замисли за момент. Фирмата му
представляваше Седакис в Ню Иорк, откакто компанията му беше
погълната; това беше престижен договор. Но въпросът беше
странен. Не беше сигурен, че иска да бъде свързан с него.
Друг имеил беше от агента на млад канадски певец, които току-
що беше арестуван за пиене в нетрезво състояние. Момичето и
преди бе арестувано за това, а този път бе обвинено и в
нарушаване на обществения ред. На съседите ѝ в престижния
раион на Уилямсбърг наи-накрая им беше писнало от
разглезеното ѝ и екстравагантно поведение.
Тои натисна бутона на интеркома и го пусна веднага. Това
щеше да е достатъчен знак за секретарката му, за да разбере, че е
необходима.

15. Отне известно време, докато секретарката му се появи, но
накрая я видя да се появява от другата страна на кабинета, да
отива до бюрото си, да забелязва мигащата светлина и да идва в
кабинета му. Тя държеше плик. "Да, господин Донован?"
"Можете ли да организирате срещи със Седакис и агента на
Жюстин Лавоа? Изглежда, че тя отново е в беда".
"Да, чух за това тази сутрин по радиото".
Донован кимна. Всъщност не слушаше клюкарските новини по
радиото или телевизията, а и откровено казано, не се
интересуваше от тях. Познаваше лично много от хората, за които
обикновено се говореше. Предпочиташе да получава историите от
първоизточника.
"Това ли е всичко?"
"Засега да. Благодаря ти, Реичъл."
Секретарката отиде до бюрото му и му подаде плика. "Това
току-що пристигна за вас. И вашият приятел Алберт се обади."
"Благодаря ти, Реичъл." Тои грабна плика и посегна към
телефона си. Сложи Bluetooth слушалките и избра номера на
Алберт на екрана.
"Агент Уаилдърс." Гласът на Албърт се разнесе в ухото му.
"Ебаси, защо викаш?"
"Съжалявам, изчакаите." Линията замлъкна за миг, после
Албърт се върна и заговори нормално. "Шибан мъртвец в
пристанището. Двигатели и прочие."
"Точно така. Обадихте се по-рано?"
"Да, намерих досието на братята ти."
"Да?" Донован попита, взе ножа за писма и разкъса запечатания
краи на плика. "Има ли нещо интересно?"
"Лоши новини. Дени Ланг е дезертьор."
Донован извади писмото от плика и го разгъна. "А Куин?"
"Освободен предсрочно в началото на седмицата. Само
минутка..." Донован чу как Албърт говори с някого на заден план.
"Донован..." Алберт се върна. Донован не отговори. Писмото беше
написано с нещо, което очевидно беше кръв. Тя се бе разтекла
леко от буквите.
"Донован. Мъртвецът в пристанището. Това е Дени Ланг."

16. "Ти отне години от живота ми. Аз ще отнема остатъка от
живота ти. Ланг" - гласеше писмото.
Трета глава
"Раче" - Донован придърпваше обратно сакото си, докато
провираше глава през вратата на кабинета на секретарката си.
"Тръгвам на път, първо да се видя с Албърт; следобед ще се видя
със Седакис, а когато приключа с Албърт, ще се насоча надолу, за
да се справя с тази Жюстин Лавоа."
"Да, господин Донован" - изчурулика тя. "Има ли нещо друго,
което мога да направя за вас, господин Донован?"
Донован поклати глава. "Просто кажете на всички, че съм зает
през целия ден."
Тои слезе с асансьора и отиде направо при своя ягуар. Запали
двигателя и потегли от паркинга. Зави на път I278, които водеше
към пристанището, и веднага му се наложи да набие спирачки.
Трафикът беше кошмарен, както обикновено. Тои почука с пръсти
по волана. Беше нетърпелив. Писмото изгаряше дупката във
вътрешния джоб на сакото му. Извади го и отново погледна
надписа. Не можеше да види пръстови отпечатъци, но определено
беше кръв. Някои беше взел калиграфска писалка, беше я потопил
в кръв и беше написал писмото. Това би обяснило и капенето.
Вероятно не е била държана направо. Сега, взираики се в писмото
в средата на движението, тои забеляза, че ръката е много фина.
Беше много хубаво написано. Не са много хората, които имат
добър почерк в наши дни, помисли си тои. Жалко, че в училище
вече не се изучаваше писане с химикал. Изтръска мисълта от
главата си и натисна педала на газта надолу. Секунди по-късно
натисна спирачките, когато колата пред него спря.
Отне му час, докато стигне до пристанището, но след това се
втурна през останалото задръстване, за да спре наи-накрая краи
един склад, където стояха линеика и няколко полицеиски коли.
Видя джипа с обърнатата саксия и реши, че това трябва да е
колата на Албърт. Тои изскочи от открития Е-тип и отиде до
вратата на склада. През отвора на вратата беше завързана лента
на ФБР. Тои погледна вътре и се промъкна под лентата. "Алберт!"
Една жена с дълга вълниста конска опашка и яке на ФБР се
втурна към него и вече беше започнала да го избутва обратно зад
лентата, когато Албърт се появи. "Какво правиш тук?" - попита го
грубо тои. Като отговор Донован извади писмото от джоба си и го
протегна към Албърт зад гърба на вълнообразния агент. Албърт

17. го сграбчи и извади писмото от плика. Погледна го само веднъж и
сложи ръка на рамото на жената. "Всичко е наред, тои може да
влезе тук. Тои също е бивш агент, така че знае правилата".
Агентът спря да бута Донован назад и се отдръпна от пътя му.
Донован оправи сакото на костюма си и намигна на жената. След
това последва Албърт, които вече вървеше към задната част на
склада.
Донован беше виждал своя дял от ужаса във ФБР, но беше
шокиран от това, което видя. Нещо, което явно е било човек,
лежеше близо до стената в локва кръв. Съдебният лекар и
помощникът му все още правеха снимки. "Боже мои..." Донован
промълви, когато се приближи. "Какво, по дяволите, са
направили?"
Съдебният лекар го погледна и поклати глава. "Връщаш ли се
при нас, Донован?" Тои отново погледна към екрана на камерата
си. "Вече наистина съм видял всичко."
Алберт застана до Донован. "Разхвърляно, а?"
"Какво е това, по дяволите?" Донован продължаваше да гледа
сцената на ужасите с пълно изумление.
"Мисля, че наричат това "Кървав орел" - каза небрежно
коронерът. "Екзекуция на викинг. Прерязали са кожата на гърба
му, счупили са ребрата му, разтворили са ги и са извадили белите
дробове, за да ги сложат през счупените ребра, така че да
приличат на крила. След това са оставили жертвата да умре така."
Мъжът поклати глава. "Надявам се да разбера, че са направили
това след смъртта. Дори не искам да се опитвам да си представям
болката, която трябва да е преживял в противен случаи".
"Убиецът трябва да е бил изпълнен с ярост, за да направи това"
- отбеляза Албърт.
Съдебният лекар го погледна. "Човек би си го помислил, но
това е много пресметнат и подробен начин за убииство. Дори да е
извършено след смъртта, може да е изисквало много омраза, но не
и гняв. Трябва да имаш контрол, за да направиш нещо подобно".
Донован изведнъж се почувства зле и бързо се затича към
вратата на склада. Задната врата се отвори на кея и тои вдъхна
дълбоко миризмата на море и на мръсно корабно гориво. "Боже
мои..." - повтори тои, опитваики се да спре да не повърне. Беше
свикнал с някои неща, но от това просто му се гадеше.
Алберт доиде да застане до него. "Като в някоя от
гангстерските ти истории."

18. "Сигурен ли си, че това е Дени Ланг?" Донован попита приятеля
си, докато слагаше ръце на шията му и разтваряше яката му, за да
може да си поеме дълбоко въздух.
"Да, отговаря на снимките, а в джоба му намерихме личната му
карта. Проверихме пръстовите отпечатъци, но те не са
регистрирани, което означава, че не е Куин".
"Добре."
"Даите писмото си на добрия стар доктор като доказателство.
Тои може да анализира кръвта. Ако е същата, добре..." Албърт сви
рамене и кимна към колата. "Имам досието ти в колата. А, и някои
друг да е пипал писмото?"
"Пликът ще е безполезен. Секретарката ми и пощальонът го
докоснаха. Вероятно и всички в пощата. Само аз докоснах
писмото". Донован все още трепереше и се опитваше да издиша
гаденето си. "По дяволите..." - закле се тои.
"Да, брутално е."
Заобиколиха склада, вместо да се върнат през мястото на
престъплението, и наи-накрая гаденето на Донован изчезна,
когато Албърт дръпна вратата на колата. Тои бръкна в жабката и
извади пластмасова папка. "Куин Ланг. Разпечатах го за теб тази
сутрин." Огледа се за миг и после добави: "Разбира се, не съм ти го
дал аз".
"Разбира се."
Донован не погледна в папката и просто се върна в своя Ягуар,
без да каже довиждане на бившия си партньор. Алберт нямаше
нищо против, самият тои беше разсеян от трупа в склада.
Двигателят на ягуара се размърда и Донован потегли
внимателно. Тои зави обратно към главния път и Е-type го понесе
обратно към града. Докато караше по пътя обратно към офиса,
тои осъзна, че трафикът е по-добър и че е трябвало да прави нещо
друго.
Тои зави към север и се върна в града през Бруклин Хаитс.
Собствената му къща стоеше близо до Манхатънския мост, но в
по-тих раион; тои предпочиташе домът му да е тих. Мина покраи
изхода си. Насочваше се към наситения със знаменитости квартал
Уилямсбърг, които се намираше под моста Уилямсбърг, но беше
съвсем различен от това, което му беше по вкуса в наши дни.
Профуча покраи контеинерното пристанище Ред Хук, което му
напомняше, че е в час; просторът на контеинерната площадка му
се струваше като поне една миля, но не беше така. Видя, че

19. изходът му се приближава, и зави към Уилямсбърг. Държеше
надясно и за по-малко от 20 минути се озова в друг свят; улици в
процес на строителство, което щеше да модернизира и
облагороди старите бруклински сгради. Един ляв завои го изведе
на тясна уличка, която не беше направена за автомобили; в края ѝ
се намираше неговата цел.
Излезе от своя ягуар и наи-сетне установи, че шокът му е
отминал. Чувстваше се отново като себе си и успя да изхвърли от
главата си ужаса от сутринта. Мина покраи бялото Audi RS6, което
беше паркирал зад него. Възхити му се за секунда. Беше хубав
автомобил и доста сдържан. Кимна одобрително и не откъсваше
поглед от нея, докато натискаше бутона на интеркома, които се
намираше практически на улицата. Имаше четири зумера с надпис
"Лонги", които обхващаха четирите апартамента на последните
два етажа. Те бяха преустроени специално за десетгодишния
договор за наем, които сегашният обитател беше подписал
миналата есен.
Няколко мига по-късно чу музика, която се разнесе по
интеркома, и момичешки глас. "Ио." В гласа се долавяше съвсем
лек намек за френски акцент.
"Мис Лавоа? Това е Сторм Донован. Можете ли да ме пуснете
вътре?"
"Кои?"
"Сторм Донован. Вашият адвокат?"
"Разбира се, разбира се, бебе, ще те пусна вътре. Можеш да
доидеш и да помогнеш на момчетата".
Донован поклати глава и дръпна вратата на общия вход на
жилищната сграда, когато зумерът освободи дистанционното
заключване на вратата. Тои мина през нея и измина осемте
стъпала до входната врата на мис Лавоа. Вратата беше отворена и
от целия апартамент се разнасяше силна музика. Тои влезе в
къщата и веднага съжали, че не го е направил. Навсякъде, дори и в
коридора, имаше доказателства за разточителен живот на високо
ниво. Започна с изхвърлените дрехи и бръснарското ножче, които
лежаха върху огледалото на скрина в хола. Когато навлезе по-
навътре в къщата, търсеики клиента си, тои откри още тревожни
предмети. Вече и мъжки дрехи, няколко чифта панталони,
полуизпушен джоинт, зацапана с червено тапа, използвани
презервативи и празна бутилка вино. Тои просто последва следата
от отломки нагоре по стълбите, за да намери източника; откри, че
музиката и многото шум идват от дневната на първия етаж.

20. Вратата на стаята беше отворена и тои влезе, без да почука. Тои
примигна и тихо се закле. Там се провеждаше оргия. Или пък
бандитска свада. Петима мъже с тела, които изглеждаха сякаш са
изваяни от мрамор, бяха голи. Те заобикаляха едно много красиво
русо момиче. Момичето беше едва на дваисет години и стенеше в
екстаз, докато петимата мъже опипваха тялото ѝ навсякъде,
където можеха, галеха гърдите ѝ и я целуваха. Бяха нежни, но това
беше толкова погрешно. Момичето беше толкова младо, едва ли
повече от дете, и не просто позволяваше на тези мъже да я
използват, а направо молеше за това.
Донован влезе по-навътре в стаята и се опита да отмине
сцената. Имаше още празни бутилки, бели следи по повърхността
на мебелите, няколко цигари в повече от един пепелник. По една
маса бяха разпръснати лентички от хапчета. Един от мъжете се
отдръпна и момичето вдигна поглед, молеики го да остане със
стон. Тогава тя улови погледа му и му се усмихна. "Ти, адвокатче,
ела и заеми мястото му". Донован веднага разбра, че тя е пияна и
дрогирана като змеи. Искаше да каже нещо, но го разсея гневен
глас отдясно.
"Дръж шибаните си ръце далеч от мен" - каза познатият глас,
гневно, но тихо. След това се чу звук от шамар и секунди по-късно
мъжът изстена и се преви. Донован вече виждаше жената и се
усмихна. "Госпожо Уолш!" - поздрави тои ентусиазирано жената с
маслинено сияние. "Радвам се да ви видя отново! Макар че може
би това не е наи-подходящото място."
"Не, наистина. За мен е удоволствие, господин Донован."
Донован кимна на мъжа, които се задъхваше. Тои вече беше
паднал на палубата и лежеше в ембрионална поза, стиснал
слабините си. Донован погледна в очите на мъжа и разбра, че е в
същото състояние като клиента си. "Щеше да те помни дълго
време, ако в момента деиствително беше способен да формира
спомени".
Наом Уолш се усмихна. "Наистина. Какво ви води тук, господин
Донован?"
"Просто ме наричаите Сторм или Донован. Всички ме наричат
Донован."
"Добре, Донован. Какво ви води тук? Някак си се съмнявам, че
сте тук, за да участвате в удоволствието и на моя клиент".
"Вашият клиент, госпожо Уолш?"
Госпожа Уолш кимна към русото момиче, което все още беше
чукано от четиримата мъже и очевидно се забавляваше напълно.

21. у р
"Аз се занимавам с неиния PR. Почиствам и неината бъркотия,
наред с други неща. И това е Наомх."
"Значи сме в една и съща сфера на деиност, Наом. Аз съм
неиният адвокат. Макар че като гледам тази бъркотия, може би
няма да съм неин адвокат още дълго".
Наомх въздъхна. "Опитах се да разваля това нещо, откакто
доидох тук, но няма смисъл". Тя наклони глава към вратата. "В
кухнята си има добра машина за еспресо. Може и да се насладим
на чаша кафе, докато я чакаме да приключи с това".
Слязоха в кухнята, където Наом се зае да им направи по едно
лате.
"Ти и преди си го правил" - отбеляза Донован от позицията си в
края на големия бар в кухнята. Беше седнал на една табуретка и
просто наблюдаваше как Наом прави еспресото и разпенва
млякото.
"Трябва да се направи нещо, когато мадмоазел е на гости."
"Така се нарича сега, нали?"
"Опасявам се, че е така. Тя забавлява повече мъже и жени,
отколкото евтина курва на самолетоносач."
Донован се усмихна. "Красноречиво казано."
"Благодаря - каза Наом, докато поставяше две чаши върху
мрамора на бара за закуска. Взе от един рафт гърне със захар и
седна. Загреба една лъжица захар в чашата си и я разбърка
внимателно. "И така, от колко време сте неин адвокат?"
"Всъщност аз съм адвокат на неиния агент. Фирмата ми
представлява агенцията ѝ още от самото ѝ начало. А от миналата
година представляваме и звукозаписната ѝ компания. Така че ние
бяхме очевидният избор да се справим с това".
"За кого работите?"
"Аз основах фирмата, така че предполагам, че работя за себе си".
Донован отпи глътка от кафето. "Наистина сте правили това и
преди!"
Наом се усмихна, а после изсумтя, когато чу писък от горния
етаж. "Ебаси, да!" - изпищя гласът на Жюстин Лавоа. Наом
измърмори: "И да си помислиш, че преди пет години беше
невинно младо момче от Квебек."
"Да, помня." Донован се замисли за момент. "Странно как
толкова много от тях завършват по този начин. Не че често ми се

22. случва да го виждам толкова отблизо и лично... но все пак имам
отворени очи и уши."
"Това е лудост. Това го прави индустрията - и натискът на
всички тези копелета около тях. Включително хора като мен,
които им казват как да изглеждат и как да се държат в името на
имиджа си."
"Откога си неин пиар агент?"
"От миналата година. Предишните ѝ PR-ове си тръгнаха. Тя е
такава, откакто я познавам. Явно тези гадости са започнали,
когато е навършила осемнаисет. Тя беше един от първите големи
клиенти, които привлякохме."
"От любопитство, това вашата компания ли е?"
Наом се усмихна ярко. "Да. Започнахме я с един приятел, когато
бяхме току-що излезли от колежа. Отне ни известно време, но
успяхме да изградим доста добър бизнес."
"И сте запазили моминското си име?" Донован се досети, като
отпи още една глътка кафе, за да скрие евентуалните
издаинически признаци за скрити мотиви.
"Да. Е, вече бяхме регистрирали бизнеса. Щеше да е само
объркващо."
"С какво се занимава съпругът ви?"
"Тои е продуцент. Току-що се присъедини към филмов екип в
Южна Америка; правят някакъв глупав филм за Ел Дорадо и
извънземни! Така че аз съм тук и се занимавам с това да излизам с
приятели и да работя. В противен случаи щях да се разхождам
сама из една голяма празна къща."
Донован кимна. "Наистина мразя празните къщи. Склонна съм
да блокирам това с хубава пура, питие и с пускане на музика."
"Това също звучи като чудесен план." Усмивката ѝ беше
ослепителна. "Може би ще мога да се присъединя към теб за една
такава вечер някои път?"
Донован беше леко изненадан от предложението. "Разбира се."
Тои заглуши разговора, като се съсредоточи върху това да допие
латето си; спечели си повече време да помисли. Направи пауза:
"Какво ще кажете за тази вечер?"
"Звучи чудесно. Нямам нищо друго за вършене."
Донован погледна часовника си Audemars и стана. "Е, госпожо
Уолш, мисля, че ще трябва да тръгвам. Имам и друга среща, за

23. която не искам да закъснявам. Със сигурност нямам търпение да
дочакам мадмоазел да приключи със забавленията."
"Не мога да ви виня за това."
"Кажи и, че може да се отбие в кабинета ми до шест часа тази
вечер, ако иска да и помогнем да се справи с това малко
спречкване със закона." Тои придърпа сакото си и направи лек
поклон. "И ти благодаря за кафето. Ще се видим довечера?"
"Не се притесняваите. И аз ще бъда там... стига да ми кажете
къде."
Донован се усмихна. Понякога можеше да бъде идиот, но това,
изглежда, беше част от чара, които го правеше толкова
привлекателен. Никога не бъди прекалено уравновесен. Тои
извади от джоба си химикалка и визитна картичка и записа адреса
си. "Ще се видим довечера."
Глава четвърта
Самият Грегорис Седакис посрещна Донован, когато се върна в
офиса си в Мидтаун Иист. "Отчаяно се нуждая от услугите ти!"
Седакис все още говореше с плътен гръцки акцент, дори след
тридесет години в САЩ. Донован смяташе, че това е нещо като
значка за човека. Знак на гордост от наследството си и от начина,
по които се е наложил в обществото в САЩ. Беше напуснал
Гърция, когато беше едва двадесетгодишен, и си беше намерил
работа в "Американ Маритаим Тръкинг" като пристанищен
работник. Чрез бавни и внимателни инвестиции и планиране в
краина сметка се е издигнал от работник на док и заварчик до
собственик на кораби и пристанища. Тои е олицетворение на
американската мечта: от парцал до богатство. Донован го
харесваше точно поради тази причина. В Америка винаги е имало
два начина да бъдеш човек. Трябваше да се родиш за това или да
се превърнеш в някои.
Донован се беше родил за това. Дори и всички пари, които сега
имаше, да бяха резултат от собствения му труд, тои беше роден с
пари и привилегии. Тои можеше само да се възхищава на човека,
на когото сега стискаше ръката и които го придърпваше в голяма
мечешка прегръдка. Усети как мъжът го целува по бузата. Знаеше,
че това е още едно гръцко нещо. Самият тои плесна Седакис по
гърба толкова сърдечно, колкото можеше.
"Как си, Грегорис?" Тои се усмихна ярко. "Надявам се, че не е
нищо сериозно, за което да се нуждаете от помощта ми?"

24. "Съвсем не, изобщо не. Просто има някои, които твърди, че част
от земята, върху която се намира контеинерното пристанище в
Ред Хук, е негова. По-рано не го оспорваше, но откакто поех
управлението, се превърна в досадник".
"Кои би бил достатъчно идиот, за да вдига шум заради земя,
която притежаваш?" Донован се засмя. Казваше го с храброст, за
която знаеше, че подхожда на човека, с когото разговаря.
"Аз знам! Този Дени Ланг е просто въшка!"
"Дени Ланг?" Донован замръзна. Беше зашеметен. "Не чухте?"
"Какво чухте?"
"Дени Ланг беше намерен мъртъв тази сутрин".
Влязоха в кабинета му и седнаха. Седакис го погледна
любопитно. "Какво, по дяволите, се е случило?"
Донован потисна тръпката си, докато си припомняше
впечатленията от тази сутрин. "Намериха го в един склад на
доковете северно от контеинерното пристанище. Изглежда, някои
го е измъчвал до смърт."
Лицето на Седакис изведнъж стана безизразно. "Какъв склад?"
Донован трябваше да помисли. "Пристанище 9Б? Точно до
северната рампа."
Видя как Седакис се заклева. "Това е на земята, за която тои е
завел дело?" "Не, не.
Седакис кимна. "Тъи като става дума за пристанището,
разбирам, че ФБР се заема с този случаи?"
"Да."
"Имаш приятел там, нали? Можеш ли да се увериш, че тои няма
да ме преследва заради това? Не съм замесен."
"Вярвам ти. В края на краищата, защо ще искаш правния ми
съвет по този въпрос, ако проблемът вече е решен?"
"Точно така."
"Все пак не мога да накарам Албърт, стария ми партньор, да
спре да те разследва. Но аз ще му кажа, че смятам, че си невинен в
случая".
"Благодаря." Седакис седя мълчаливо няколко мига, като
гледаше ноктите си. "Е, все пак предполагам, че проблемът
наистина е решен. Ако тои е мъртъв, това съдебно дело е
загубено."

25. Донован си отбеляза мислено жаргонния термин, които по
някакъв начин бе влязъл в речника на Седакис, и кимна. "Брат му
е излязъл от затвора, а имаха и сестра, поне последно знаех за нея.
Сигурно ще получат наследство и може би ще продължат по
същия път".
Седакис само кимна.
"Може би ще е разумно да ме оставите да прегледам
документите".
Седакис извади документи от куфарчето си и ги подаде на
Донован. Донован започна бързо да ги преглежда. На първата
страница имаше резюме на делото и тои го прочете изцяло, преди
да започне да разглежда останалите документи. Изглеждаше
доста правдоподобно.
"И така, претенцията е, че пристанищните власти на Ню Иорк и
Ню Джърси са дали разрешение на "Американ Маритаим" да строи
върху земя, която е била собственост на дядо му. Пристанището е
направило така, че проблемът да отпадне, като му е плащало наем,
но след смъртта му това е спряло. Баща им, които е наследил, е
бил пияница и не си е направил труда да го отнесе някъде, а сега
те настояват за решаване на проблема, точно след като вие сте
купили пристанището?"
"Изглежда, че това е същността на въпроса."
"Ще помоля някое от момчетата тук да погледне в архивите на
поземления регистър. Да проверя дали претенцията им е валидна.
Не мога да се доверя на тяхното копие на документите, разбира се.
И ще се свържа с адвоката им. Трябва да видя завещанието на
дядото и да видя дали баща им е подготвил някакви документи.
След като ги получим, ще видим накъде можем да поемем. Има
няколко варианта от правна гледна точка. Един от тях е да
предявим иска си към "Американ Стииводор", които са ви продали
пристанището, включително земята, която не е била тяхна за
продажба.
Седакис се изправи. "Тогава ще оставя това във вашите
способни ръце. Старият ви партньор е разследвал смъртта на този
Дени Ланг?" Донован кимна.
"Е, тогава вероятно ще се чуя с него съвсем скоро".
"Ще ви изпратя съобщение за това съдебно дело веднага щом
науча повече" - увери го отново Донован. Тои предложи ръката си.
"Винаги е удоволствие, Грегорис. Дори и обстоятелствата да
можеха да бъдат по-добри."

26. През последните няколко минути Седакис изглеждаше
притеснен и разсеян, но сега отново избухна в гениалната си
усмивка. "И ти, Сторм. Знаеш ли, съпругата би искала скоро да те
покани на вечеря. Тя е американка, така че накарах маика ми да я
научи да готви, а освен това ще се радва на компанията ти. Ела,
ела утре!"
Донован се засмя. "Ще се радвам." Тои се зачуди коя ли е тази
съпруга. Спомни си, че неговият специалист по разводите беше
работил за големия грък не отдавна, така че ако има съпруга, тя
трябва да е нова.
Тъкмо когато Донован се канеше да допие последните глътки
от кафето си и да събере нещата си, за да слезе до Ягуара, от
служебния му телефон се чу жужене. Тои погледна навън и видя
секретарката си да се фука с някои, които приличаше на скитник в
кожено палто. Когато бродягата и антуражът ѝ се приближиха, тои
разпозна неподдържаната руса коса. Това беше Жюстин Лавоа. Тои
се изправи, отиде до вратата и я поздрави толкова любезно,
колкото можеше да събере. Едва тази сутрин стана свидетел на
порнографската им проява. Тои огледа лицата на хората, които я
следваха, но нямаше Наом Уолш. "Мис Лавоа."
"Донован", каза тя, като едва го погледна, докато сядаше на
стола зад бюрото му. Неговият собствен стол. Тя качи краката си
на бюрото. Беше обута с обувки, които биха подхождали на
порнозвезда, и с пола, която се съчетаваше идеално с нея. Без
бельо, забеляза Донован. Беше тихо отвратен от начина, по които
младата жена се държеше.
"Това с шофирането в нетрезво състояние. Направи така, че да
изчезне." - каза тя, като извади от джоба си цигара и я запали. В
кабинета влезе и агентът ѝ , но тои не посмя да протестира срещу
поведението ѝ , тъи като знаеше колко раздразнителна може да
бъде тя.
Донован се насили да се усмихне. "C'est pas ça facile. C'est pas le
premiér fois vous avez eu des problems avec le loi".
"En Français, Monsieur Donovan? Trés bien!" - възкликна
момичето с възторжен глас. На лицето ѝ също се четеше възторг.
Агентът се намеси, преди Донован да успее да отговори. "На
англииски, моля. Аз също трябва да се занимавам с това."
"Путен" - изсумтя момичето срещу него. "Ебати разваления
спорт. Мразя те. Изчезваи."
Донован потисна въздишка. "Е, госпожа Лавоа и преди е имала
проблеми със закона. Този случаи с шофирането в нетрезво

27. състояние може да не отмине толкова лесно, колкото ни се иска. И
може би ще е разумно да се прибереш за известно време. Поне
докато полицията не доиде да поговори с вас. Ако се сблъскат със
сцена като тази, която открих тази сутрин, може да не са толкова
снизходителни, колкото ни се иска."
"Уф, шибана полиция. Никога не позволяват на никого да се
забавлява."
"Така е, госпожо Лавоа, и се опасявам, че скоро няма и да се
промени".
"И какво да правим?" - въздъхна агентът. Мъжът явно беше на
края на силите си. Донован знаеше, че тои наистина работи за
корпорация "Дисни" и вероятно щеше да бъде подложен на натиск
и от тяхна страна. Макар че не можеше да бъде сигурен дали
натискът е, за да накара Жюстин Лавоа да изглежда колкото се
може по-луда, или за да спаси каквото е останало от имиджа ѝ .
Никога не можеше да предвиди, че когато ставаше дума за
развлекателната индустрия, всичко се въртеше около
публичността, продажбите и реитингите. Лично тои подозираше,
че агентът е толкова отговорен за ненормалното ѝ поведение,
колкото и самата тя. В края на краищата, децата звезди, които
напълно загубват пътя си, обикновено привличаха твърде много
внимание в медиите.
"Е, прегледах обвиненията и утре ще отида с теб в съда. Трябва
да се явиш там по обяд и ще чуем обвиненията, които са ти
повдигнати. От това, което виждам, сега става дума за шофиране в
нетрезво състояние и нарушаване на обществения ред, което не
би трябвало да означава нищо друго освен глоба."
"Добре." - каза агентът.
"Няма да платя нищо", заяви твърдо Жюстин Лавоа.
Донован въздъхна. Този път не можеше да се сдържи. "Тогава
ще бъдете арестувана и оттам нататък всичко ще ескалира".
"Аз съм Жюстин Лавоа, а не някакво миризливо парче лаина.
Няма да платя."
Донован примигна. "Е, ще се видим утре, на обяд, и ще видим
какво ще стане тогава. Точно сега трябва да те оставя. Имам друг
ангажимент." Единственият му ангажимент беше с Наом Уолш,
които щеше да се отбие в таванското му помещение по някое
време вечерта, но тои не можеше да понесе повече от това.
Знаеше, че вече се е подхлъзнал, дори и да е било леко
подхлъзване.

28. Позволи на Реичъл, секретарката му, да ги изведе и двамата от
офиса, след което събра нещата си и застана до прозореца. Беше
странен ден, размишляваше тои, докато гледаше надолу към
улицата. Утре щеше да бъде още един напрегнат ден. Но да се
надяваме, че без още един ужасяващо осакатен труп.
Донован наи-накрая се отдалечи от прозореца, когато видя
лимузината да излиза от гаража. Това означаваше, че клиентката
му по подразбиране си е тръгнала и тои можеше спокоино да слезе
до Ягуара, без да я срещне отново. Това щеше да е твърде много, за
да се справи с тази малка мадама, за да води учтив светски
разговор.
Десет минути по-късно зеленият "Ягуар" потегли от гаража
към Манхатънския мост, за да го отведе безопасно обратно в
Бруклин. Влезе на паркинга на сградата си и бързо паркира
колата си в отсека с надпис "Апартамент 3". Изтича нагоре към
фитнеса, навлече къси панталони и горнище и започна
ежедневния си тренировъчен режим. Искаше да го изпълни
възможно наи-бързо; не знаеше в колко часа ще пристигне гостът
му.
Беше се опитал да внуши на Алберт, че не е никакво усилие да
остане слаб и строен, но всъщност нищо не беше по-далеч от
истината. Имаше късмет, че не му се налагаше да се притеснява
прекалено много за това какво и колко яде, но тренираше и
внимаваше какво яде. Грижеше се да се храни здравословно, а
тренировъчният му режим беше специално разработен така, че да
му позволява да поддържа строина фигура и да го кара да
изглежда във форма, без да го превръща в едно от онези момчета,
които изглеждат сякаш са на стероиди.
И това беше начинът, по които правеше всичко, това беше
начинът, по които всичко вървеше при него. Тои беше маистор на
умереността. Беше вежлив и изтънчен, но отдавна бе осъзнал, че
да бъде прекалено гладък би имало неблагоприятен ефект както
върху бизнеса, така и върху социалните му контакти.
Час по-късно беше приключил и побърза да отиде до банята си
на третия етаж. Преди да се съблече, изпрати съобщение на
готвачката с молба да приготви храна; очакваше гост след час.
Скочи под душа, после се замисли, излезе и отново изпрати
съобщение. Помоли готвачката да приготви достатъчно за двама,
в случаи че гостът му пристигне преди вечерята, а не по-късно
вечерта.
Когато се подсуши, инстинктът му изглеждаше верен. На
телефона му се чу жужене. Беше от домофона. Тои изтегли