2. CONTE APRÈS CONTE
Une collection des meilleurs
contes de fées
pour les jeunes enfants
De
Grimm, Plume et autres.
Sommaire
ПРИКАЗКА СЛЕД ПРИКАЗКА
Колекция от най-добрите
приказки
за малки деца
от
Грим, Перо и др.
Съдържание

3. La clochette
Misha et Masha
La barbe bleue
Le petit doigt
Lucky Petya
Froissé
Le renard bienfaiteur
À chacun son dû
Musiciens
Chapeau invisible
Pièce de 10 cents
Le petit chaperon rouge
Problèmes de chance
Le Fou
Синята камбанка
Миша и Маша
Синята брада
Малкият пръст
Късметлията Петя
Измачкан
Лисицата благодетел
На всеки му се полага
Музиканти
Невидима шапка
Dime
Червената шапчица
Късметлийски проблеми
Глупакът

4. Les trois frères
CAMBANK
Il était une fois une vieille
sorcière ; elle avait un jardin
merveilleux dans lequel
poussaient toutes sortes de
fleurs, de fruits et de fraises, mais
personne n'osait s'en servir, car
tout le monde avait peur de la
méchante sorcière et essayait
constamment d'éviter le jardin et
le château qu'elle avait
commandés.
Ils désiraient ardemment avoir
Трима братя
КАМБАНКА
Живяла някога една стара
вещица; тя имала прекрасна
градина, в която растяли най-
различни цветя, плодове и
ягоди, но никой не смеел да я
използва, тъй като всички се
страхували от злата вещица и
постоянно се опитвали да
избегнат заповяданата от нея
градина и замък.
Те много искали да имат деца,

5. des enfants, mais ils n'étaient
probablement pas destinés à en
avoir, car les années passaient et
ils étaient toujours seuls et
solitaires.
Un soir, la femme sortit s'asseoir
sur le banc et tourna par hasard
la tête vers le jardin de la
méchante sorcière. Elle admira
tellement ses belles fleurs qu'elle
ne pouvait plus les quitter des
yeux ; elle fut particulièrement
frappée par les délicieuses
clochettes bleues.
Son mari, qui était fou amoureux
d'elle, promit de se faufiler dans
le jardin et de cueillir tout un
bouquet de jacinthes la nuit,
quand tout le monde dans la
maison serait endormi et
tranquille.
L'entreprise fut couronnée de
succès. Elle prépara une salade
très savoureuse avec les cloches
qu'elle avait ramenées et en fut
tellement rassasiée que le
lendemain, elle en demanda une
autre. Le mari frémit, mais
comme il ne voulait pas décevoir
sa femme en refusant ce qu'elle
avait cuisiné, il se remit en route
dès la tombée de la nuit - mais
cette fois-ci, il allait être gâté : à
peine avait-il franchi la porte du
jardin que la sorcière
apparaissait.
но вероятно не им било писано
да ги имат, тъй като годините
минавали, а те все били сами и
сами.
Една вечер жената излязла да
седне на пейката и случайно
обърнала глава към градината
на злата вещица и така се
възхитила на красивите ѝ
цветя, че не могла да откъсне
очи от тях; особено я поразили
възхитителните камбанки.
Мъжът ѝ, който бил лудо
влюбен в нея, обещал да се
промъкне в градината и да
набере цял куп камбанки през
нощта, когато всички в къщата
спят и са спокойни.
Начинанието било успешно. Тя
направила много вкусна салата
от донесените камбанки и била
толкова пълна с тях, че на
следващия ден поискала още
една. Съпругът се размърдал,
но тъй като не искал да
разочарова жена си, отказвайки
се от готвеното от нея, тръгнал
отново, щом се стъмнило - този
път обаче го очаквало
удоволствие: едва стъпил на
градинската порта, когато
вещицата се появила.

6. - Que veux-tu ? - demanda-t-elle
d'une voix menaçante et, sans
réponse, elle ajouta avec encore
plus d'agacement : "Tu as volé !
Hier tu l'as fait, aujourd'hui tu es
encore venu chercher les
cloches... Cela ne te servira à rien
!
Le pauvre homme se mit à
supplier la méchante vieille de lui
pardonner, n'expliquant son
geste que par le désir de plaire à
sa femme bien-aimée.
- Très bien, répondit la vieille
femme, je te permets de déchirer
mes cloches autant que tu veux,
mais à une condition !
- A quelle condition ?
- Si tu as un enfant, tu dois me le
donner pour que je l'élève.
Même si le pauvre homme était
triste d'entendre une telle
décision, il dut accepter, sinon la
méchante sorcière se serait
empressée d'agir à sa manière.
Quelques jours plus tard, sa
femme donna naissance à une
belle petite fille. La méchante
sorcière l'apprit immédiatement,
vint dans l'humble demeure du
pauvre homme, prit la petite fille
pour elle et l'appela "Petite
- Какво искаш? - попитала тя
със заплашителен глас и след
като не получила отговор,
добавила с още по-голяма
досада: - Ти си крадял! Вчера го
направихте, днес пак дойдохте
за камбаните... Няма да ви е от
полза!
Беднякът започнал да моли
злата старица да му прости,
като обяснявал постъпката си
единствено с желанието да
зарадва любимата си жена.
- Добре - отвърнала старицата, -
разрешавам ти да късаш
камбаните ми колкото си
искаш, но при едно условие!
- При какво условие?
- Ако имаш дете, трябва да ми
го дадеш да го отгледам.
Колкото и да било тъжно на
бедняка да чуе такова решение,
той трябвало да се съгласи,
защото в противен случай злата
магьосница щяла да побърза да
го направи по свой начин.
Няколко дни по-късно жена му
родила красиво момиченце.
Злата магьосница веднага чула
за това, дошла в скромното
жилище на бедняка, взела
момиченцето при себе си и го

7. Clochette".
La petite fille grandit, comme on
dit, d'un cheveu, devint
extrêmement belle, charmante, et
eut une tresse merveilleusement
longue, avec laquelle la vieille
sorcière grimpa même sur la
haute tour, où elle avait d'ailleurs
placé la petite fille à cet effet.
La campagnarde, comme
l'appelaient ses amis, se lassa de
sa vie monotone dans la haute
tour, et souvent, par ennui, elle
s'asseyait près de la fenêtre et
commençait à chanter des
chansons dans lesquelles elle
aimait exprimer toute sa
mélancolie et sa solitude.
Un jour, alors qu'elle s'ennuyait
particulièrement et que ses
chansons semblaient plus
mélancoliques que d'habitude, un
prince étrange et étranger passa
par le château. La voix de la jeune
fille fit vibrer son cœur. Il leva les
yeux, vit la belle tête dans la
fenêtre ouverte de la tour et fut
surpris de constater que la tour
n'avait ni portes ni escaliers.
Il descendit de cheval, se cacha
derrière un buisson et résolut de
rester là jusqu'à ce que l'affaire
soit éclaircie d'une manière ou
d'une autre.
нарекла "Малката камбанка".
Момиченцето пораснало, както
се казва, на косъм, станало
изключително красиво,
чаровно и имало чудно дълга
плитка, с която старата
магьосница дори се изкачила
на високата кула и където
всъщност сложила
момиченцето за тази цел.
Камбанкаджийката, както я
наричали приятелите ѝ, се
уморила от монотонния си
живот във високата кула и
често, от скука, сядала до
прозореца и започвала да пее
песни, в които обичала да
изразява цялата си
меланхолична самота.
Един ден, когато се чувствала
особено отегчена и песните ѝ
звучали по-меланхолично от
обикновено, покрай замъка
минавал някакъв странен, чужд
принц. Гласът на момиченцето
забил струна в сърцето му. Той
вдигнал поглед, видял
красивата главица в отворения
прозорец на кулата и с
изненада установил, че кулата
няма нито врати, нито стълби.
Слязъл от коня си, скрил се зад
един храст и решил да остане
там, докато въпросът не се
изясни по един или друг начин.

8. Il n'attendit pas longtemps. A
l'heure dite, la méchante sorcière
s'approcha de la haute tour et cria
d'une voix forte et stridente : "Hé,
toi, Belle, va-t'en !
- "Hé, toi, Belle, descends tes
cheveux ici !
La jeune fille obéit ; la vieille
femme les saisit de ses mains
osseuses et se mit à grimper avec
l'agilité d'un marin.
- Dès que la méchante sorcière fut
redescendue et hors de sa vue, il
se rendit au pied de la tour et cria
d'une voix forte :
- "Hé, toi, Belle, ramène tes
cheveux ici !
La jeune fille, suivant l'exemple
de la dernière fois, obéit presque
instantanément à l'ordre, et le
prince monta à la vitesse de
l'éclair.
En voyant ce visiteur inattendu et
inconnu, la jeune fille fut bien sûr
très inquiète, mais lorsque
l'étranger lui parla gentiment,
ajoutant en même temps qu'il ne
lui ferait aucun mal, elle fut tout à
fait rassurée.
Не му се наложило да чака
много дълго. В уречения час
злата вещица се приближила до
високата кула и извикала със
силен, пронизителен глас:
- "Хей, ти, Бел, свали си косите
тук!
Момичето се подчини;
старицата ги хвана с
костеливите си ръце и започна
да се изкачва нагоре с
ловкостта на моряк.
- Ето това е положението! -
прошепна принцът и щом злата
магьосница се върна обратно
долу и се изгуби от погледа му,
отиде в подножието на кулата и
извика на висок и силен глас:
- "Ей, ти, Бел, свали косите си
тук!
Момичето, следвайки примера
от предишния път, изпълни
заповедта почти мигновено и
принцът се изкачи нагоре със
светкавична скорост.
Виждайки неочаквания,
непознат посетител, девойката
Камбанка, разбира се, много се
изплашила, но когато
непознатият й заговорил
любезно и същевременно
добавил, че няма да й навреди,

9. - Voulez-vous être ma femme ?
proposa-t-il en s'agenouillant
respectueusement. - Je t'aimerai
et nous vivrons heureux jusqu'à
la fin de nos jours.
- Oui, répondit la jeune fille aux
yeux brillants, mais comment
pourrais-je descendre d'ici ?
- Oui, c'est vrai, répondit le
prince, et il réfléchit
profondément.
- Tu sais quoi ? Apportez-moi
chaque soir un paquet de soie",
dit-elle encore.
- De la soie ? Pour quoi faire ?
- Avec elle, je tisserai une longue
échelle.
Le prince, bien sûr, se plia
volontiers au désir de sa fiancée
et, chaque soir, il apporta avec
soin un paquet de soie colorée, à
partir duquel la jeune fille tissa
très habilement une échelle, et ce
si habilement que la méchante
sorcière ne put se douter de rien.
Tout se passa bien, jusqu'à ce que
le sonneur de cloches, qui
soulevait la sorcière, s'avisa
involontairement de dire qu'on
ne pouvait pas la soulever
facilement, tandis que le jeune
тя се успокоила напълно.
- Искаш ли да станеш моя
съпруга?" - предложи той, като
коленичи почтително. - Ще те
обичам и ще живеем щастливо
до края на дните си.
- Да - отвърна звънкото момиче,
- но как изобщо ще сляза оттук?
- Да, това е вярно! - отговори
принцът и се замисли дълбоко.
- Знаеш ли какво? Носи ми
всяка вечер по едно снопче
коприна - казала отново тя.
- Коприна? За какво?
- С нея ще изтъка дълга стълба.
Принцът, разбира се, с
удоволствие изпълнил
желанието на невестата си и
всяка вечер грижливо носел
снопче цветна коприна, от
която младото момиче много
умело изтъкало стълба, като го
направило толкова сръчно, че
злата магьосница не могла да
заподозре нищо. Всичко
вървяло добре, докато
звънчарката, която вдигала
магьосницата нагоре, веднъж
неволно се изпуснала да каже,

10. prince grimpait comme un oiseau.
- Un jeune prince ? - interrompit
la vieille femme dans le discours
de sa pupille. - Quel jeune prince ?
D'où vient-il ? Malheureuse, tu as
pris des invités à mon insu !
Quelle est cette nouvelle !
Saisissant les ciseaux sur la table,
la vieille femme coupa en une
minute les beaux cheveux de la
jeune fille, qu'elle jeta ensuite
dans un tel désert qu'il n'y poussa
d'autre feuillage que des
chardons et des épines, et elle-
même, jetant par la fenêtre la
tresse coupée, resta dans la tour,
attendant l'arrivée du prince
étranger.
Le prince parut dès la nuit
tombée, et quelle ne fut pas sa
surprise et son horreur lorsque,
entrant dans la chambre, il vit
devant lui, au lieu de la belle
mariée, la hideuse figure de la
vieille sorcière.
- Bienvenue, mon cher hôte, lui
dit-elle en se moquant de lui. - Es-
tu venu rendre visite à mon petit
oiseau ? Il est tard, mon cher ami,
il est tard. Le nid est vide, le chat a
mangé l'oiseau et vous arrachera
че тя не може да бъде вдигната
лесно, докато младият принц се
изкачвал като птица.
- Млад принц? - прекъснала
старата жена речта на
подопечната си. - Какъв млад
принц? Откъде е дошъл той?
Нещастник, ти си взел гости без
мое знание! Каква новина е
това!
Грабвайки ножиците от масата,
старицата за минута отрязала
красивата коса на момичето,
което след това прехвърлила в
такава пустиня, че там, освен
бодили и тръни, не растяла
никаква зеленина, а самата тя,
като хвърлила отрязаната
плитка през прозореца,
останала в кулата, очаквайки
пристигането на принца
чужденец.
Принцът се появил веднага
щом се стъмнило, а колко била
изненадата и ужасът му, когато,
влизайки в стаята, видял пред
себе си вместо красивата
невеста отвратителната фигура
на старата магьосница.
- Добре дошъл, скъпи ми госте! -
обърна се тя към него
подигравателно. - Дойдохте ли
да посетите моята птичка?
Късно е, скъпи приятелю, късно
е. Гнездото е празно, котката е
изяла птичето и ще издраска

11. les yeux en même temps qu'à lui !
En entendant ces paroles
mystérieuses, le prince se
désespéra et, se précipitant par la
fenêtre de la tour, il tomba
directement dans les ronces
épineuses et se blessa à l'œil, ce
qui ne l'empêcha pas de partir à
la recherche de la chère et tendre,
et d'errer à nouveau dans la forêt
jusqu'à l'aube.
Après un long et pénible voyage,
le prince atteignit enfin le refuge
de la cloche de l'Anneau, qui le
reconnut aussitôt, bien qu'il fût si
aveugle et si épuisé qu'il
ressemblait plus à un mendiant
qu'à un noble seigneur. Comblée
de joie, elle se jeta à son cou et,
pendant très longtemps, ne put se
remettre de cette rencontre si
inattendue, et finit par pleurer
amèrement ; deux larmes
tombèrent directement dans les
yeux fermés du malheureux
prince, qui, pendant une minute,
perdit soudain la vue.
Il embrassa chaleureusement sa
chère amie, l'emmena
immédiatement dans ses
очите и на теб, и на нея!
Като чул тези загадъчни думи,
принцът се отчаял и като се
втурнал през прозореца на
кулата, паднал право в
трънливия къпинак и си убол
окото, но това не му попречило
да тръгне да търси скъпото,
нежно обичано момиче и
отново да се скита из гората до
зори.
След дълго и мъчително
пътуване принцът най-сетне
стигнал до убежището на
Пръстеновата камбанка, която
веднага го разпознала, въпреки
че бил толкова сляп и изтощен,
че приличал по-скоро на
просяк, отколкото на
благороден господар. Радостна,
тя се хвърлила на врата му и
дълго, дълго не могла да дойде
на себе си от такава неочаквана
среща и накрая горчиво
заплакала; две сълзи паднали
направо в затворените очи на
нещастния принц, който
изведнъж за една минута
прогледнал.
Той горещо прегърнал скъпата
си приятелка, веднага я отвел
във владенията си и там
веднага се оженил за нея.

12. possessions et l'y épousa sur-le-
champ.
Tous les parents, connaissances
et sujets se réjouirent infiniment
du bonheur du jeune prince. Il
s'installa près des parents de la
jeune fille et ne craignit plus les
mauvais tours de l'odieuse
sorcière qui, cependant, se
rendant compte de son
impuissance et de son incapacité
à descendre de la haute tour, y
mourut bientôt de faim.
MISHA ET MASHA
Всички роднини, познати и
поданици се радвали безкрайно
на щастието на младия принц.
Той се заселил близо до
родителите ѝ и вече не се
страхувал от злите трикове на
противната вещица, която
обаче, осъзнавайки своята
безпомощност и невъзможност
да слезе от високата кула, скоро
умряла там от глад.
МИША И МАША

13. Misha et Masha, qui avaient
enterré leur chère mère, furent
obligées de vivre avec une vieille
sorcière qui les tourmentait de
faim et les battait
continuellement.
- Un jour, le petit Mishuta dit : "Je
ne peux plus rester ici" et,
prenant sa sœur par la main, il
l'entraîna vers les champs.
Ils continuèrent à marcher à
travers les prés, les champs et les
rochers. Enfin, le soir, très
fatigués, ils arrivèrent dans une
grande forêt dense, où ils
trouvèrent un creux désert et
décidèrent de camper pour la
nuit. Ils s'endormirent si
profondément qu'ils ne se
réveillèrent que le lendemain
matin, lorsque de petits oiseaux
commencèrent à gazouiller sur
les branches.
- Allons chercher un ruisseau, ma
sœur, j'ai soif !" Le garçon se
tourna à nouveau vers la fille. Et
sautant de l'arbre creux, ils se
précipitèrent vers la source
voisine, sans se douter qu'une
vieille coccinelle se cachait dans
les buissons, bien décidée à
transformer en bête sauvage
quiconque viendrait y puiser de
откакто погребали скъпата си
майка и били принудени да
живеят при една стара вещица,
която ги измъчвала с глад и
непрекъснато ги биела.
- Не мога да остана повече тук -
казал един ден малкият
Мишута и като хванал
сестричката си за ръка, я повел
към полето.
Вървели и вървели напред през
ливади, ниви и камънаци.
Накрая, вечерта, много
уморени, стигнали до една
голяма, гъста гора, където
намерили пуста хралупа и
решили да се разположат на
лагер за през нощта. Заспали
толкова дълбоко, че се
събудили едва на следващата
сутрин, когато по клоните
започнали да чуруликат и да
чуруликат малки птички.
- Хайде да потърсим някой
поток, сестричке, жаден съм! -
Отново момчето се обърна към
момичето. И като скочиха от
кухото дърво, забързаха към
близкия извор, без да
подозират, че в храстите се
крие стара калинка, която има
за цел да превърне всеки,
дошъл да си набере вода, в див

14. l'eau.
Masha, qui avait peur d'être
laissée seule dans le buisson,
n'hésita pas à suivre son frère et,
voyant de loin le ruisseau brillant,
le dépassa même.
- Quiconque boit de l'eau de moi
se transformera en tigre", grogna
le ruisseau juste au-dessus de
l'oreille de la jeune fille.
Effrayée, Macha prévient
immédiatement son frère et lui
demande de ne pas boire à ce
ruisseau, mais d'en chercher un
autre.
- Je crois bien, dit Misha, mais, à
vrai dire, j'ai très soif.
- Viens, viens", insista Macha en
l'entraînant dans le sentier étroit
et sinueux.
Un peu plus loin, les enfants
retrouvèrent la source, vers
laquelle ils se précipitèrent avec
soif.
- Celui qui boit de mon eau
transforme l'homme en loup",
звяр.
Междувременно Маша, която се
страхуваше да остане сама в
хралупата, също не се поколеба
да последва брат си и като видя
отдалеч блестящото поточе,
дори го изпревари.
- Който пие вода от мен, ще се
превърне в тигър! - изръмжа
потокът точно над ухото на
момичето.
Изплашена, Маша веднага
казала на брат си, като го
помолила да не пие от
поточето, а да потърси друго.
- Мисля, че е така - съгласи се
Миша, - макар че, честно
казано, съм много жаден.
- Хайде, хайде - настояваше
Маша и го повлече напред по
тясната, криволичеща пътека.
На една верста разстояние
децата отново намериха извор,
към който се втурнаха жадно.
- Който пие от моята вода,
превръща човека във вълк! -
Изворът бълбукаше и Маша,

15. glougloutait la source, et Macha,
suivant l'exemple du chemin
précédent, en éloigna son frère
avec force.
- Sois le tien, répondit ce dernier,
si nous attaquons la source
maintenant, nous n'aurons pas le
temps de la boire. - Si nous
attaquons la source maintenant,
je ne reculerai plus, tu sais. Tu
entends des bêtises, et moi, je
meurs presque de soif.
Macha ne répondit rien. Les
enfants marchèrent en silence
pendant environ une demi-heure.
Ils accélérèrent le pas et
s'apprêtaient à y puiser de l'eau
lorsque la vieille voix invisible se
fit à nouveau entendre :
- Quiconque boit de l'eau de moi
se transformera en chèvre !
Masha voulut encore éloigner son
frère, mais il était trop tard : le
garçon tomba dans le ruisseau,
avala l'eau avec soif et se
transforma immédiatement en
une belle chèvre élancée.
Macha pleura amèrement en
voyant une telle transformation,
et la pauvre chèvre pleura aussi
amèrement, s'accrochant à la
jeune fille et la caressant.
следвайки примера от
предишния път, със сила
отдръпна брат си от него.
- Да бъде твой - отвърна
последният. - Ако сега
нападнем извора, няма да
отстъпя повече, нали знаеш. Ти
чуваш глупости, а аз почти
умирам от жажда.
Маша не каза нищо на това.
Децата вървяха мълчаливо в
продължение на около половин
час. Най-накрая в далечината се
появи извор, те ускориха
крачките си и тъкмо се канеха
да си вземат вода от него,
когато отново се чу старият
невидим глас:
- Който пие вода от мен, ще се
превърне в козунак!
Маша искала отново да дръпне
брат си, но било твърде късно:
момчето паднало в потока,
жадно гълтало вода, след което
наистина веднага се
превърнало в красива, стройна
козуля.
Маша горчиво се разплакала,
когато видяла такова
преобразяване, а бедната
козулка също горчиво плакала,
притискайки се и галейки

16. - Eh bien, qu'allons-nous faire,
chère petite chèvre ? dit enfin
Macha. - Ne pleure pas, ne t'afflige
pas, les larmes n'arrangent rien à
ton chagrin, reste tranquille, je
vais marcher derrière toi, je vais
veiller sur toi.
En disant cela, elle enleva sa
jarretière, s'en fit un collier et le
passa au cou de Cosaque, afin
qu'il lui soit plus facile de la
conduire à travers les bois.
Ils errèrent ainsi toute la journée
jusqu'à une heure avancée de la
nuit. Enfin, elles arrivèrent à une
petite cabane inhabitée.
- C'est bien, dit Masha, la cabane
est vide, non seulement pour y
dormir, mais aussi pour y vivre.
Ils attachèrent la cabane à la
clôture, et la première chose dont
s'occupa la jeune fille fut de
cueillir des herbes, puis elle alla
chercher des noix et des baies.
Avec beaucoup d'appétit, elle
posa sa tête sur le dos de son
fidèle ami et s'endormit.
Le petit frère et la petite sœur
vécurent ainsi pendant plus d'un
момичето.
- Е, какво да правим, мила
козулечке - казала накрая
Маша. - Не плачи, не скърби,
сълзите няма да помогнат на
мъката, бъди тиха, аз ще ходя
след теб, ще се грижа за теб.
Като каза това, тя свали
жартиера си, направи от него
нашийник и го сложи на врата
на Козулечка, за да ѝ е по-лесно
да я води през гората.
Така те се скитали цял ден до
късно през нощта. Накрая
стигнали до една малка,
необитаема колиба.
- Хубаво е - каза Маша, -
колибата е празна, в нея може
не само да се спи, но и изобщо
да се живее.
Привързали козунака към
оградата, първото нещо, за
което се погрижила девойката,
било да набере билки за него, а
после отишла да си набере
орехи и плодове. С голям
апетит тя положила глава на
гърба на верния си приятел и
заспала.
Така братчето и сестричето
живели повече от месец, нищо

17. mois, sans que rien ne les rende
tristes, rien, même, ils auraient
pu se croire tout à fait heureux, si
seulement la pauvre petite
demoiselle avait une chance de
reprendre forme humaine, mais
malheureusement il ne semblait
pas y avoir d'espoir.
L'hiver est enfin là. Une épaisse
couche de neige folle recouvrait
tout l'espace environnant,
scintillant au soleil comme un
diamant ou une pierre précieuse.
Le roi voisin, propriétaire de la
forêt où vivaient nos orphelins,
décida de chasser et invita des
gens de partout.
Les cors de chasse sonnaient fort,
les chiens aboyaient joyeusement
et les chasseurs parlaient encore
plus joyeusement.
Entendant une activité
inhabituelle dans la forêt, la buse
se réveilla et, comme si elle
obéissait à la volonté de
quelqu'un d'autre, commença à se
précipiter vers l'endroit où l'on
entendait le bruit et les
conversations.
Masha ne la laissa pas partir, puis,
voyant qu'elle ne pouvait plus la
contrôler, lui enleva son collier et
grommela presque avec
agacement
не ги натъжавало, нищо, дори
можели да се смятат за съвсем
щастливи, стига само бедната
козунарка да има възможност
да се върне в човешки вид, но
за съжаление, изглежда,
нямало надежда.
Ето че най-сетне настъпила
зимата. Дебелият слой рохкав
сняг покриваше цялото околно
пространство, блестящо на
слънцето като диамант или
скъпоценен камък. Съседният
крал, който притежаваше
гората, в която живееха нашите
сираци, реши да ловува и
покани гости от всички краища.
Ловните рогове звучаха силно,
кучетата лаеха весело, а
ловците разговаряха още по-
весело.
Чувайки някаква необикновена
дейност в гората, козунакът се
събуди и сякаш подчинявайки
се на чужда воля, започна да се
втурва натам, откъдето се
чуваха шумът и разговорите.
Маша отначало не я пусна, но
после, като видя, че вече не
може да я контролира, свали
нашийника и промърмори

18. - Si tu veux vraiment courir là-
bas, je te laisse partir, mais ne
reste pas longtemps, et reviens
avant la tombée de la nuit. En
arrivant à la maison, frappe à la
porte et dis : "Ouvre, ma sœur." A
ces mots, je saurai que c'est bien
toi et non un chasseur, et
j'ouvrirai hardiment la serrure.
La chèvre, tremblante
d'excitation, n'écouta pas les
paroles de Macha, s'élança et
passa devant le roi qui, voyant un
si bel animal, voulut l'attraper et
la poursuivit, accompagné de
plusieurs chasseurs ; mais la
chèvre les évita habilement et
sauta par-dessus les fossés et les
monticules avec tant de dextérité
que personne ne put l'attraper. Le
soir, elle retourna à sa hutte,
frappa à la porte et demanda à
entrer.
Cela se répéta pendant plusieurs
jours. Dès que la petite chèvre
entendit les cris des chasseurs et
le son des cornes, elle demanda à
sortir de la maison et ne se tint
pas tranquille jusqu'à ce que
Masha la laisse partir. Après avoir
почти досадно
- Ако наистина искаш да бягаш
там, ще те пусна, само не се
задържай дълго, непременно се
върни до настъпването на
нощта. Когато се прибереш
вкъщи, почукай на вратата и
кажи: "Отвори, сестро". По тези
думи ще разбера, че наистина
си ти, а не някой ловец, и смело
ще отворя бравата.
Козата, трепереща от вълнение,
едва се вслуша в думите на
Маша, хвърли се напред и
профуча покрай царя, който,
виждайки такова красиво
животно, поиска да го хване и
го погна, придружен от няколко
ловджии; но козата умело ги
избягваше, така ловко
прескачаше ровове и могили,
че никой не успя да я хване.
Вечерта тя се върнала в
колибата си, почукала на
вратата и помолила да я пуснат
вътре.
Това се повтаряло в
продължение на няколко дни.
Щом малката козичка чуеше
виковете на ловците и звука на
рогата, тя молеше да напусне
къщата и не се успокояваше,
докато Маша не я пуснеше на

19. sauté dans la rue, elle courut vers
les chasseurs royaux sans perdre
une minute et s'amusa beaucoup
de ce qu'ils essayaient de
l'attraper, mais tous leurs efforts
furent vains. Un jour, cependant,
ils réussirent à entourer la
pauvre fille de tous côtés ; elle ne
sut comment s'échapper et, sous
l'influence d'une grande frayeur,
elle passa si près du garde-chasse
en chef que celui-ci la blessa
légèrement à la jambe, de sorte
qu'elle ne pouvait plus courir
aussi vite qu'auparavant.
Rassemblant ses dernières forces,
la pauvre chèvre se dirigea tout
droit vers la maison. Le chevrier à
cheval la suivit et la rattrapa au
moment où, en disant "Sis,
débloque-moi !", elle se
précipitait à travers la porte. Il
n'hésita pas à en parler au roi qui
déclara que dès le lendemain, il
fallait se mettre sérieusement à la
recherche de cette bête originale.
Pendant ce temps, la chèvre,
bordée par Macha dans un lit bien
chaud, passa la nuit dans le plus
grand repos, et le lendemain
matin, sans ressentir la moindre
douleur, voulut à nouveau aller
свобода. След като изскочила
на улицата, тя се затичала към
царските ловци, без да губи и
минута, и много се забавлявала,
че те се опитвали да я хванат,
но всичките им усилия били
напразни. Но един ден те
успели да обградят беднячката
от всички страни; тя не знаела
как да избяга и под влияние на
голяма уплаха се затичала
толкова близо покрай главния
егерджия, че последният леко я
ранил в крака, така че тя не
можела да бяга толкова бързо,
колкото преди.
Събрала последните си сили,
бедната коза се отправила
право към дома. Гледачът на
кон я последвал и я настигнал
точно в момента, в който с
думите "Сестричке, отключи
ме!". - тя се втурнала през
вратата. Той не се поколебал да
съобщи на краля, който казал,
че утре трябва да се тръгне на
сериозен лов за този
оригинален звяр.
Междувременно козата,
прибрана в топло легло от
Маша, прекара нощта в пълен
покой, а на следващата сутрин,
без да усеща ни най-малка
болка, отново пожела да отиде

20. dans la forêt pour taquiner les
chasseurs.
- Ne pars pas, chèvre, l'en
dissuada Macha. - Je sens que les
méchants chasseurs vont te tuer.
Mais la chèvre n'écouta pas ses
supplications et se mit à pleurer
et à se tordre de désespoir,
jusqu'à ce que Macha soit obligée
de céder.
Après avoir couru près du roi, le
chevrier s'arrêta, comme s'il
attendait quelque chose.
- Regardez, regardez, dit le roi aux
autres, c'est le même beau
chevrier dont le chef eger nous a
parlé hier. Saisissez-le par tous
les moyens, mais ne lui faites pas
de mal et essayez de le prendre
vivant.
Les chasseurs s'empressèrent
d'exécuter l'ordre du roi. Le roi
lui-même éperonna son cheval et
galopa après le bouc, sans
épargner ni les buissons ni les
perdrix. Toute la journée se passa
ainsi ; les cavaliers étaient très
fatigués, mais la chèvre ne
semblait pas se lasser et, dès le
coucher du soleil, elle prit la
direction de la hutte.
Le roi, malgré sa fatigue, la suivit,
et au moment où Macha sortit de
в гората, за да дразни ловците.
- Недей да ходиш, козичке -
разубеди я Маша. - Имам
чувството, че гадните ловци ще
те убият.
Но козунакът не искаше да се
вслуша в молбите ѝ, плачеше и
се мяташе в отчаяние, докато,
без да успее, Маша беше
принудена да отстъпи.
След като изтича близо до царя,
козарката спря, сякаш чакаше
нещо.
- Вижте, вижте - казал царят на
останалите, - това е същата
красива козунарка, за която
вчера разказа главният егер.
Хванете го непременно, но не
му причинявайте вреда и се
опитайте да го вземете жив.
Ловците побързаха да изпълнят
заповедта на царя. Самият цар
също пришпори коня си и хукна
в галоп след козата, като не
разпръсна нито храсти, нито
яребици. Така изминал целият
ден; ездачите се чувствали
много уморени, но козунакът не
изглеждал изморен и щом
слънцето залязло, тръгнал по
посока на хижата.
Царят, въпреки умората си,
яздеше след нея и в момента, в

21. la hutte pour retrouver son fidèle
ami, il venait de s'approcher de la
hutte.
En voyant cet homme étrange,
avec des plumes flottant sur son
chapeau et une lance de chasse à
la main, Macha eut très peur. Le
roi remarqua son embarras et fit
de son mieux pour la calmer. Puis,
lorsqu'elle eut un peu repris ses
esprits, il lui proposa de
l'épouser.
- J'aimerais bien, accepta Macha,
mais laissez-moi prendre la
chèvre avec moi, je m'ennuierais
sans elle.
- Bien sûr, il y a de la place pour
elle aussi. Je l'aimerai autant que
toi et nous nous en occuperons
tous les deux.
Après avoir monté la jeune fille
sur son magnifique cheval, le roi
retourna gaiement au palais ; le
bouc courait tout près ; il avait
l'air triste et regrettait
manifestement de devoir quitter
la forêt, où il vivait bien et en
toute liberté.
La jeune fille remarqua que son
който Маша излезе от
колибата, за да посрещне
вярната си приятелка, той
тъкмо се беше изкачил до
хижата.
Виждайки странния мъж с
пърхащи пера на шапката и
ловно копие в ръка, Маша
силно се изплаши. Царят
забеляза смущението ѝ и
всячески се опита да я успокои.
След това, когато тя донякъде
се опомнила, той ѝ предлага да
се омъжи за него.
- С удоволствие - съгласила се
Маша, - но нека взема козата с
мен, без нея ще ми е скучно.
- Разбира се, че можеш, има
място и за нея. Аз ще я обичам
също като теб, и двамата ще се
грижим за нея.
Като качил момичето на
величествения си кон, царят се
върнал весело в двореца;
козунакът тичал наблизо;
изглеждал тъжен и явно
съжалявал, че трябва да
напусне гората, където живеел
добре и свободно.
Момичето забелязало, че
скъпата ѝ приятелка не

22. cher ami n'avait pas l'air heureux
; elle eut pitié du bouc.
- Qu'est-ce qui t'arrive ? - lui
demanda-t-elle gentiment. -
Pourquoi es-tu si contrarié ?
La chèvre pleura amèrement,
Macha pleura aussi, puis elle
raconta en détail au jeune roi
comment la méchante sorcière
avait transformé son cher frère
en un animal à quatre pattes.
Le roi écouta l'histoire de sa
fiancée avec beaucoup
d'attention. Lorsqu'il arriva au
palais, il ordonna d'abord que la
méchante sorcière soit capturée
et brûlée sur le bûcher.
Son ordre fut exécuté à la lettre.
Dès que la vieille sorcière fut
réduite en cendres, tous ses
charmes disparurent avec elle. La
sorcière à quatre pattes reprit sa
forme humaine. Masha était
indescriptiblement ravi, tout
comme Misha. Se jetant dans les
bras l'un de l'autre, ils pleurèrent
de joie et d'excitation pendant un
long moment.
Le lendemain, un repas de noces
fut organisé. Les invités vinrent
en grand nombre, la nourriture
était délicieuse, ils festoyèrent et
se réjouirent jusque tard dans la
nuit, puis, rentrant chez eux, ils
présentèrent leurs meilleurs
изглежда щастлива; станало ѝ
жал за козичката.
- Какво става с теб? - попитала
тя любезно. - За какво си
толкова разстроена?
Козелът горчиво се разплакал,
Маша също, а после разказала
на младия цар с подробности
как злата вещица превърнала
милия ѝ брат в четириного
животно.
Царят изслушал разказа на
невестата си с голямо
внимание. Когато пристигнал в
двореца, той първо заповядал
да заловят злата вещица и да я
изгорят на клада.
Заповедта му била изпълнена
точно. Щом старата вещица се
превърнала в пепел, заедно с
нея изчезнали и всичките ѝ
прелести. Четирикраката
козулачка възвърнала
човешката си форма. Маша
била неописуемо възхитена,
Миша - също. Хвърлили се в
прегръдките си, те дълго
плакали от радост и вълнение.
За следващия ден било
определено сватбено
пиршество. Гостите дошли в
голям брой, храната била
вкусна, пирували и се веселили
до дълбока нощ, а после,
прибирайки се у дома, обсипали

23. vœux au couple. Les jeunes gens
vécurent heureux jusqu'à la fin de
leurs jours.
Misha resta avec eux. Le roi en fit
un grand dignitaire et lui donna
une place très en vue à la cour,
mais Misha, doté par la nature
d'un bon cœur et d'un regard
honnête et sincère, n'était pas du
tout fier de sa nouvelle position,
et racontait son passé à chaque
occasion ; Il aimait
particulièrement se remémorer
les difficultés et les privations
qu'il avait endurées en s'occupant
de la vieille grand-mère qui
l'avait soumis à des travaux
forcés et qui, tous les soirs, le
mettait dans une cage en bois où
l'on gardait habituellement les
poulets, et le nourrissait d'une
bouillie blanche dégoûtante.
двойката с най-добри
пожелания. Младите хора
заживели щастливо до края на
дните си.
Миша остана с тях. Царят го
направил голям сановник и му
дал много видно място в двора,
но Миша, надарен от природата
с добро сърце и честен, правдив
поглед, изобщо не се гордеел с
новото си положение и при
всеки удобен случай разказвал
миналото си; Особено обичаше
да си спомня за мъките и
лишенията, които беше
изтърпял, докато се грижеше за
старата баба, която го беше
подложила на тежък труд и
която всеки ден вечер го
слагаше в дървена клетка,
където обикновено се държат
кокошки, и го хранеше с
отвратителна бяла каша.

24. LA FIN BLEUE
Il était une fois un homme
célèbre pour sa grande richesse.
Il possédait de somptueux palais,
de luxueux vaisseaux d'argent et
d'or pur, de magnifiques
carrosses, des meubles à la mode
recouverts de brocart coûteux, en
un mot, tout ce que l'on pouvait
souhaiter ou imaginer. En même
temps, cet homme se considérait
comme extrêmement
malheureux, car il s'était laissé
pousser une affreuse barbe bleue,
qui le rendait si laid que toutes
les femmes et les jeunes filles se
retournaient involontairement
lorsqu'elles le rencontraient.
Une noble dame vivait à côté ; elle
avait plusieurs fils et deux filles,
des beautés écrites. Barbe-Bleue
décida d'épouser l'une d'elles et
écrivit à sa mère que c'était à elle
de décider laquelle de ses filles
elle voulait épouser. La mère
informa les filles, mais toutes
deux refusèrent catégoriquement
un tel prétendant, d'abord parce
qu'il leur inspirait du dégoût et de
la crainte, et ensuite parce
qu'elles savaient que Barbe-Bleue
avait déjà eu de nombreuses
femmes, mais que personne ne
savait où elles étaient toutes
СИНИЯТ КОНЕЦ
Имало едно време един човек,
който бил известен с огромното
си богатство. Той имал
разкошни дворци, луксозни
съдове от чисто сребро и злато,
великолепни карети, модни
мебели, покрити със скъп
брокат, с една дума, всичко,
което някой можел да си
пожелае или представи. В
същото време този човек се
смятал за изключително
нещастен, тъй като си бил
пуснал отвратителна синя
брада, която го правела
толкова грозен, че всички жени
и момичета неволно се
обръщали, когато го срещнели.
В съседство живеела една
благородна дама; тя имала
няколко сина и две дъщери,
писани красавици. Синята
брада решила да се ожени за
една от тях и написала на майка
си, че тя сама е определила коя
от дъщерите й иска да се омъжи
за него. Майката уведомила
момичетата, но и двете
категорично отказали такъв
жених, първо, защото им
вдъхвал отвращение и страх, и
второ, освен това знаели, че
Синята брада вече имал много
жени, но къде са отишли

25. allées, personne ne le savait, bien
qu'on en ait beaucoup parlé.
Après avoir reçu le refus, Barbe-
Bleue ne fut pas du tout gêné ; au
lieu de se vexer, il invita un jour
un voisin à lui rendre visite avec
ses deux filles et quelques bonnes
amies.
Chaque jour, il organisa pour ses
chers invités de joyeuses sorties,
des chasses, des danses, des feux
d'artifice, bref, toutes sortes de
divertissements. Cela dura assez
longtemps et la plus jeune des
filles du voisin se prit d'affection
pour lui et accepta de devenir sa
femme.
Le mariage fut célébré comme il
se doit et le jeune couple vécut
heureux jusqu'à la fin de ses
jours. Un peu plus tard, Barbe-
Bleue dut partir en voyage
d'affaires pour près de deux mois.
- Voici les clés des chambres
d'honneur, voici les clés des
réserves où sont conservés
l'argent et l'or, voici les clés de la
réserve remplie de trésors divers,
et voici les clés de tout le
château", dit-il à sa femme le jour
всички, за това никой не знаел,
не знаел, макар че много се
говорело за това.
След като получил отказа,
Синята брада обаче изобщо не
се смутил, вместо да се обиди,
веднъж поканил съседа на
гости с двете си дъщери и
няколко добри приятели.
Всеки ден той устройвал на
скъпите си гости различни
весели излети, лов, танци,
фойерверки, с една дума,
всякакви развлечения. Това
продължило доста дълго време
и в резултат на това най-
малката от дъщерите на съседа
го харесала и се съгласила да му
стане жена.
Сватбата била отпразнувана
подобаващо и младата двойка
заживяла щастливо. Малко по-
късно на Синята брада му се
наложило да замине по работа
за почти два месеца.
- Ето ключовете от предните
стаи, ето ключовете от
складовете, където се
съхраняват среброто и златото,
ето ключовете от склада, пълен
с различни съкровища, и ето

26. de son départ.
- Ah, oui, attendez, attendez !"
appela-t-il à la jeune femme au
moment où elle s'apprêtait à
partir. - Prends aussi cette clé.
C'est pour mon bureau au bout de
la galerie du bas, et n'oublie pas
que si tu n'y entres pas, je te
traiterai à ma façon.
- Je ne le ferai pas, je ne le ferai
pas !"-La femme accompagna son
mari jusqu'au carrosse doré dans
lequel il était monté, puis
retourna dans sa chambre, où
quelques-uns de ses chers amis,
qui avaient appris l'absence de
Barbe-Bleue, arrivèrent peu
après.
- S'il vous plaît, montrez-nous
tous les trésors cachés de ce riche
château", supplièrent-ils. - Nous
devons saisir l'occasion pendant
que votre mari est en voyage,
sinon nous n'y arriverons jamais !
- Très bien, acquiesça la jeune
hôtesse, et elle conduisit les amis
de pièce en pièce.
L'étonnement, les exclamations et
les soupirs étaient sans fin ; à
chaque pas, il y avait tant de
richesses, tant de bijoux et tant de
ключовете от целия замък -
казал той на жена си в деня на
заминаването си.
- А, да, чакай, чакай! - Той
извика на младата жена, когато
тя се канеше да си тръгне. -
Вземи и този ключ. Той е за
кабинета ми в края на
галерията на долния етаж и
помни, че ако не влезеш там, ще
се разправям с теб по свой
начин.
- Няма да го направя, няма да го
направя! - Съпругата придружи
мъжа си до златната карета, в
която той се качваше, а после се
върна в стаята си, където скоро
след това дойдоха някои от
любимите ѝ приятели, които
бяха научили за отсъствието на
Синята брада.
- Моля, покажете ни всички
скрити съкровища на богатия
замък - помолиха те. - Трябва да
се възползваме от
възможността, докато съпругът
ти пътува, иначе никога няма
да успеем!
- Добре - съгласи се младата
домакиня и поведе приятелите
от стая в стая.
Удивлението, възклицанията и
въздишките бяха безкрайни; на
всяка крачка имаше толкова
много богатство, толкова много

27. luxe qu'il était difficile de les
décrire. Les magnifiques canapés,
tables et chaises étaient
recouverts d'argent et d'or, et
même les murs avec d'immenses
miroirs brillaient parfois si
magnifiquement qu'il était
difficile de regarder dedans ; tous
étaient constellés de pierres
précieuses colorées qui leur
donnaient un aspect tout à fait
fabuleux. Les amis ne trouvaient
pas de mots pour exprimer leur
joie et enviaient le bonheur de la
jeune femme qui, sans rien leur
dire, ne pensait qu'à la chambre
mystérieuse dans laquelle son
mari lui avait interdit d'entrer.
Enfin, n'en pouvant plus, elle se
sépara discrètement de ses amies
et se glissa par une porte secrète
dans les appartements inférieurs
; elle était si pressée d'y arriver
qu'elle faillit tomber tête baissée
dans l'escalier.
Elle s'arrêta à la porte et essaya
de se contrôler à nouveau. Elle
avait honte de ne pas avoir tenu
sa promesse et, en même temps,
sa curiosité prenait le dessus. Une
ou deux fois, elle arracha la clef
бижута и толкова много лукс,
че беше трудно да се опише.
Красивите дивани, маси и
столове бяха покрити със
сребро и злато, а дори стените с
огромни огледала понякога
блестяха толкова красиво, че
беше трудно да се гледа в тях;
всички бяха обсипани с цветни,
скъпоценни камъни, които ги
правеха съвсем приказни.
Приятелките не намираха думи
да изразят възторга си и
завиждаха за щастието на
младата жена, която, без да им
казва нищо, мислеше само за
тайнствената стая, в която
съпругът ѝ беше забранил да
ходи.
Накрая тя не издържала повече
и като се отделила
незабележимо от приятелките
си, се промъкнала тихо през
една тайна врата в долните
апартаменти и толкова бързала
да стигне там, че едва не
паднала с главата надолу по
стълбите.
Спря на вратата и се опита да се
овладее още веднъж.
Срамуваше се, че не е спазила
обещанието си, и в същото
време любопитството ѝ
надделяваше. Веднъж или два

28. du bureau et la remit plusieurs
fois dans sa poche ; puis, avec un
geste désespéré de la main et une
agitation fébrile, elle repoussa la
serrure, franchit le seuil et se
trouva dans une obscurité telle
que, pendant la première minute,
elle ne put absolument rien voir
autour d'elle ; Puis, comme ses
yeux s'habituaient à l'obscurité,
elle vit avec horreur que le
plancher était éclaboussé du sang
des cadavres des femmes
suspendues aux murs, les épouses
mortes de Barbe-Bleue qu'il avait
tuées de sa propre main.
Cette horrible vision affecta
violemment la jeune femme ; elle
tremblait comme si elle était en
proie à la fièvre, elle voulut
fermer précipitamment la porte,
mais la clef lui échappa
malencontreusement des mains.
Elle la remit en place, ferma la
porte et rentra dans sa chambre
avec une grande tristesse.
Lorsqu'elle regarda la clé et vit
qu'elle était tachée de sang, la
jeune femme essaya de toutes ses
forces de la nettoyer avec du
sable, mais comme la clé était
enchantée, tous ses efforts furent
vains, et les horribles taches de
sang, après avoir disparu à un
endroit de la clé, réapparurent
immédiatement à un autre.
пъти грабна ключа от кабинета
и няколко пъти го прибра
обратно в джоба си; после с
отчаяно махване на ръката, с
някаква трескава възбуда бутна
бравата назад, прекрачи прага
и се озова в такъв мрак, че през
първата минута не виждаше
абсолютно нищо наоколо; След
това, когато очите ѝ свикнаха с
тъмнината, тя с ужас видя, че
подът е опръскан с кръв от
труповете на жените, окачени
по стените - мъртвите съпруги
на Синята брада, които той
беше убил със собствената си
ръка.
Тази ужасна гледка силно
засегна младата жена; тя
трепереше като в треска,
искаше бързо да затвори
вратата, но ключът случайно се
изплъзна от ръцете ѝ. Тя го
върна, затвори вратата и се
върна в стаята си с голяма тъга.
Когато погледнала ключа и
видяла, че той е изцапан с кръв,
младата жена се опитала с
всички сили да го изчисти с
пясък, но тъй като ключът бил
омагьосан, всичките ѝ усилия
били напразни и ужасните
петна от кръв, след като
изчезнали на едно място от
ключа, веднага се появили на
друго.

29. La jeune femme tomba dans le
désespoir ; pour ajouter à sa
terreur, elle apprit que son mari
devait rentrer le soir.
- Dieu veuille qu'il ne s'aperçoive
pas de ces horribles taches sur la
clef", se répétait la pauvre femme,
et elle fut bien étonnée lorsque
Barbe-Bleue la convoqua le
lendemain matin pour lui donner
des explications.
- D'où venait le sang sur la petite
clé ? - demanda-t-il à sa femme
d'une voix rageuse.
- Je ne sais pas..." répondit-elle,
incertaine.
- Tu aurais pu descendre quand je
te l'ai interdit, poursuivit-il d'un
ton encore plus dur. - Eh bien, eh
bien ! Pour te punir, je t'enverrai
là-bas tenir compagnie aux
mêmes dames que tu as eu le
plaisir de rencontrer en partie.
La jeune femme se jeta aux pieds
de son mari en pleurant
amèrement et en le suppliant
d'avoir pitié, mais il resta
impassible et, par faveur spéciale,
ne lui donna qu'un quart d'heure
pour se préparer à sa mort
inévitable et se retira
immédiatement.
Младата жена изпаднала в
отчаяние; за да подсили ужаса
си, тя научила, че съпругът ѝ
щял да се върне у дома вечерта.
- Не дай си боже да забележи
тези ужасни петна по ключа -
повтаряла непрекъснато
бедната жена и била напълно
смаяна, когато на следващата
сутрин Синята брада я повикал,
за да ѝ обясни.
- Откъде се е появила кръвта по
малкото ключе? - попитал той
съпругата си с гневен глас.
- Не знам... - несигурно отвърна
тя.
- Можеше да слезеш долу,
когато ти бях забранил." Той
продължи с още по-суров тон. -
Е, добре! За наказание ще те
изпратя там да правиш
компания на същите дами, с
които си имала удоволствието
да се запознаеш отчасти.
Младата жена се хвърли в
краката на съпруга си с горчиви
сълзи, молейки за милост, но
той остана непреклонен и като
специална услуга ѝ даде само
четвърт час, за да се подготви
за неминуемата си смърт, а сам
веднага се оттегли.

30. Restée seule, elle appela sa sœur
et la pria de monter à la tour pour
voir si leurs frères, qui avaient
promis de venir au château le
jour même de la semaine
précédente, étaient en route.
- Е ? - demanda-t-elle à sa sœur
lorsque celle-ci revint.
- Elle ne voyait rien d'autre que la
poussière du soleil et les feuilles
des arbres qui bruissaient dans le
vent.
- Oh, mon Dieu ! s'écria la femme
de Barbe-Bleue en se tordant les
mains de désespoir.
Pendant ce temps, Barbe-Bleue
apparaît sur le pas de la porte.
- Descendez, cria-t-il d'une voix
féroce.
- Je descends tout de suite",
répondit-il, et se tournant vers sa
sœur, il lui demanda à nouveau
de monter voir si les frères
étaient en route.
- Non, je ne vois personne,
Когато останала сама, тя
повикала сестра си и я
помолила да се качи в кулата,
за да види дали братята им,
които били обещали да дойдат
в замъка точно в този ден
предишната седмица, са на път.
- Е? - попита сестра си, когато
последната се върна.
- Тя не виждаше нищо друго
освен прах на слънцето и
листата на дърветата, които
шумоляха от вятъра.
- О, Боже мой!" - извика
съпругата на Синята брада, като
скръсти ръце от отчаяние.
Междувременно Синята брада
се появила на прага на къщата.
- Слизай долу - изкрещя той със
свиреп глас.
- Веднага ще сляза - отвърна
той и като се обърна към сестра
си, отново я помоли да изтича
нагоре и да види дали братята
са на път.
- Не, не мога да видя никого! -

31. répondit la sœur. - Il n'y a qu'un
troupeau de vaches qui vient sur
la route.
- Pourquoi ne bouges-tu pas ? -
s'écria Barbe-Bleue en colère.
- Allons, allons", répondit la
pauvre femme, pâlissant de
minute en minute, et demandant
à nouveau à sa sœur de voir si les
frères étaient en route.
- Les voilà, les voilà, dit enfin la
sœur. - Je vois bien les deux
chevaliers, bien qu'ils soient
encore très loin.
Le visage de la jeune hôtesse
s'éclaira un peu ; elle espérait la
protection des frères, et craignait
moins son redoutable mari, qui,
perdant patience, criait si fort que
tous les murs tremblaient ; bon
gré mal gré, elle devait obéir. La
jeune femme, épuisée par la peur
et l'angoisse, descendit et
s'agenouilla de nouveau,
suppliant son mari d'avoir pitié
d'elle.
- C'est absurde ! Je ne veux pas en
entendre parler", rétorque Barbe-
Bleue. - Tu dois mourir comme les
autres !
Sur ces mots, il saisit d'une main
отговори сестрата. - Само едно
стадо крави върви по пътя.
- Защо не се движите? - Синята
брада изкрещя гневно.
- Сега, сега! - отвърнала бедната
жена, като с всяка минута
ставала все по-бледа, а после
отново помолила сестра си да
види дали братята са на път.
- Ето ги, ето ги! - казала накрая
сестрата. - Ясно виждам
двамата рицари, макар че са
още много далеч.
Лицето на младата домакиня
малко просветна; тя се
надяваше на закрилата на
братята и по-малко се
страхуваше от страховития си
съпруг, който, губейки
търпение, крещеше толкова
силно, че всички стени
трепереха; волю-неволю
трябваше да се подчинява.
Младата жена, изтощена от
страх и тревога, слязла долу и
отново коленичила, молейки
съпруга си да се смили над нея.
- Глупости! Не искам да чувам
за това! - отвърнал Синята
брада. - Трябва да умреш като
другите!
С тези думи той хванал с едната
си ръка красивата ѝ дълга коса,

32. ses beaux cheveux longs et de
l'autre brandit son sabre pour lui
trancher la tête, quand soudain il
entendit frapper fort à la porte et
s'arrêta.
- Qui est là ? - demanda-t-il d'un
ton menaçant.
Au lieu de répondre, la porte
s'ouvrit avec fracas ; deux
chevaliers armés, les frères et
sœurs du jeune seigneur, se
tenaient sur le seuil. Sans dire un
mot, ils se précipitèrent sur
Barbe-Bleue, et avant qu'il ne
puisse crier ou appeler à l'aide, ils
le transpercèrent de leurs épées,
libérant la jeune femme d'une
mort certaine.
Elle ne voulait pas partager son
immense richesse entre elle et ses
deux frères, qui vécurent heureux
jusqu'à la fin de leurs jours.
а с другата замахнал със сабята
си, за да отсече главата ѝ,
когато изведнъж чул силно
почукване на вратата и спрял.
- Кой е там? - попита
заплашително той.
Вместо отговор вратата се
отвори с трясък; на прага
застанаха двама въоръжени
рицари, братята и сестрите на
младия господар. Без да кажат
нито дума, те се втурнали към
Синята брада и преди той да
успее да извика или да призове
за помощ, умело го пронизали с
мечовете си, освобождавайки
младата жена от сигурна смърт.
Тя не искала да дели огромното
си богатство между себе си и
двамата си братя, които
заживели щастливо до края на
дните си.

33. PERDU
Le tailleur avait un fils
anormalement petit, à peine plus
gros que le petit doigt d'un
homme, si bien que ses amis et sa
famille l'appelaient "Petit Doigt".
Malgré sa petite taille, Little
Finger était un homme
extrêmement brave et courageux.
- Papa, dit-il un jour à son père,
j'aimerais faire un petit voyage
autour du monde pour voir les
gens, pour me montrer ?
- Le père accepta et tendit au
garçon un sabre fait d'une aiguille
à repriser, avec une pointe de
sceau sur la tête.
Au moment de partir en voyage,
Littlefinger se précipite dans la
cuisine avant le petit-déjeuner
pour savoir ce qui se prépare, par
curiosité.
- Qu'est-ce que tu as préparé pour
ИЗГУБЕНА
Шивачът имал необичайно
нисък син, който едва ли бил
по-голям от човешки малък
пръст и затова приятелите и
роднините му го нарекли
"Малкия пръст".
Въпреки миниатюрния си ръст
Малкия пръст бил
изключително смел и храбър
човек.
- "Татко - казал той веднъж на
баща си: - "Бих искал да отида
на едно малко пътешествие по
света, за да видя хората, да се
покажа...
- Е, дай Боже! - Бащата се
съгласил и връчил на момчето
сабя, направена от игла за
кърпене, с уплътнителен
накрайник на главата.
Когато дойде време да тръгне
на пътешествие, Малкия пръст
се втурна в кухнята преди
закуска, за да разбере какво се
готви, от любопитство.
- Какво ми сготви, мамо? -

34. moi, maman ? - demanda-t-il à sa
mère, qui s'affairait sur la
cuisinière.
- Tiens, regarde si tu veux.
Petit Doigt sauta sur la cheminée
et se pencha sur le poêle pour
regarder, mais il dut trop pencher
la tête, car la vapeur qui montait
de la marmite l'attrapa soudain et
le projeta en l'air par la cheminée.
Une fois à l'air libre, Littlefinger
continua à flotter sur la même
vapeur pendant un long moment,
puis, lorsque celle-ci commença à
refroidir, il retourna avec elle au
sol et se promena.
Arrivé dans une petite ville, il
entra au service du tailleur local
et s'acquitta si bien et si
consciencieusement de sa tâche
que le contremaître s'occupa de
lui. Petit Doigt s'en sortait assez
bien et pouvait même être
considéré comme assez heureux,
si seulement sa maîtresse le
nourrissait mieux.
попита той майка си, която се
суетеше над готварската печка.
- Ето, погледни, ако искаш.
Малкият пръст скочи на
камината и се наведе над
готварската печка, за да
погледне, но сигурно беше
навел глава твърде много,
защото издигащата се от
тенджерата пара внезапно го
застигна и го издуха във
въздуха през комина.
След като се озовал на открито,
Литълфингър продължил да се
носи върху същата пара дълго
време, а после, когато
последната започнала да
изстива, се върнал с нея на
земята и се поразходил
наоколо.
Като стигнал до едно малко
градче, той постъпил на служба
при местния шивач и
изпълнявал задълженията си
толкова добре и съвестно, че
майсторът го обгрижвал.
Малкият пръст се справял
сравнително добре и дори
можел да се смята за доста
щастлив, ако само господарката
му го хранела по-добре.

35. - Vous me tuez", lui dit-il un
après-midi, à bout de patience.
La maîtresse se mit en colère,
saisit un morceau de tissu et le
lança sur l'enfant qui, bondissant
habilement de sa chaise, se cacha
instantanément sous le dé à
coudre, sortit la tête et montra sa
langue.
L'hôtesse, encore plus irritée
qu'auparavant, tendit la main
vers le dé à coudre, mais
Malechko en était sorti depuis
longtemps et se blottissait dans
un tas de chiffons en désordre. La
gouvernante commença à fouiller
dans les chiffons, les examinant
l'un après l'autre, et pendant ce
temps, Littlefinger se glissa dans
le creux de la table, sortit la tête
et se mit à coasser.
- Cette vilaine créature", s'écria la
propriétaire, avec l'intention de
mettre la main dessus, mais
Littlefinger s'échappa d'une
manière ou d'une autre.
Leur partie de cache-cache se
poursuivit jusqu'au soir. Avant le
dîner, la propriétaire réussit à
attraper le garçon et à le jeter
hors de la pièce.
Le pauvre petit Mizincho se
- Ти ме убиваш! - каза й той
един следобед, напълно
изгубил търпение.
Господарката се ядоса, грабна
парче плат и го замахна към
момчето, което, ловко скачайки
от стола си, моментално се скри
под напръстника, подаде глава
навън и показа езика си.
Домакинята се раздразни още
повече отпреди, протегна ръка
към напръстника, но Малечко
отдавна беше изскочил оттам и
се сгуши в една купчина
разхвърляни парцали.
Домакинята започна да
разтърсва парцалите, като
преглеждаше последователно
всеки един от тях, а през това
време Малкият пръст пропълзя
в кладенеца на масата, изпъчи
глава и започна да пее петел.
- Това гадно същество! -
изкрещя домакинята, като
възнамеряваше да сложи ръка
върху него, но Литълфингър
някак си се изплъзна.
Така продължила играта им на
криеница до вечерта. Преди
вечеря обаче домакинята
успяла да хване момчето и да го
изхвърли от стаята.
Бедният малък Мизинчо се

36. promenait et tomba sur une forêt
dense. Il y rencontra une bande
de voleurs qui discutaient de la
manière de piller le trésor du
royaume.
- Ce jeune homme pourrait nous
être très utile, remarqua-t-il en
désignant Littlefinger. - Il ne lui
en coûterait rien de passer par le
trou de la serrure de l'entrepôt et
d'en sortir les lingots d'argent et
d'or.
- Certainement, approuvèrent les
autres, et ils suggérèrent aussitôt
que le garçon se mette au travail.
Littlefinger n'aimait pas
particulièrement faire ce travail,
mais de peur d'être tué par les
voleurs, il devait le faire. Il lui
ordonna de le glisser dans sa
poche et de le porter jusqu'au
palais, où se trouvait le trésor, et
où il y avait un petit trou dans la
porte par lequel Littlefinger
devait se glisser lorsque les
voleurs partiraient.
- Voyez comment cette vilaine
araignée passe ! dit l'un des
скитал по света и случайно се
натъкнал на гъста гора. Там той
срещнал банда разбойници,
които обсъждали как да
ограбят хазната на царството.
- Този младеж би могъл да ни
бъде много полезен - отбеляза
той, като посочи Малкия пръст.
- Нямаше да му струва нищо да
се промъкне през ключовата
дупка в склада и да извади
кюлчетата сребро и злато.
- Разбира се - съгласиха се
останалите и веднага
предложиха на момчето да се
заеме с работата.
На Малкия пръст не му беше
особено приятно да върши тази
работа, но от страх да не го
убият разбойниците, трябваше
да я свърши. Нареди му да се
пъхне в джоба му и да го отнесе
в двореца, където се намираше
съкровищницата и където
имаше малка дупка във
вратата, през която Малкия
пръст трябваше да се вмъкне,
когато разбойниците си
тръгнат.
- Вижте как се промушва
гадният паяк! - каза един от

37. gardes qui surveillent la pièce. -
Donnez-lui un coup de pied au
visage !
- Pour quelle raison ? - objecta
l'autre. - Elle ne nous a fait aucun
mal.
Pendant ce temps, Littlefinger, en
regardant par le trou, s'est
retrouvé dans le trésor royal. Sa
première idée fut de sauter de là
et de s'enfuir, mais des voleurs
aux visages si furieux se tenaient
sous la fenêtre qu'il ne put se
résoudre à mettre son plan à
exécution, et il se mit à jeter
poudre sur poudre. Soudain, il
entendit des pas derrière lui ; il
s'avéra que le roi se rendait au
trésor pour le vérifier.
Littlefinger s'empresse de se
cacher.
- Qu'est-ce que cela signifie ? - Le
roi crie aux gardes. - Il manque
quelques lingots d'argent et d'or.
Veillez à ce qu'une telle chose ne
se reproduise pas !
Les gardes restèrent effrayés et
pâles comme un linge, et
Littlefinger, retournant à son
travail, cria et argumenta si fort
que les gardes de toutes les pièces
les entendirent.
- Il y a quelqu'un dans la maison
надзирателите, които пазеха
стаята. - Изритайте го в лицето!
- За какво? - възрази другият. -
Той не ни е направил нищо
лошо.
Междувременно Малкият
пръст, надничайки през
дупката, се озова в кралската
съкровищница. Първата му
мисъл беше да изскочи оттам и
да избяга, но под прозореца
стояха крадци с толкова
яростни физиономии, че той не
можа да се реши да осъществи
плана си, затова започна да
изхвърля барут след барут.
Изведнъж чул стъпки зад себе
си; оказало се, че кралят е на
път към съкровищницата, за да
провери съкровището. Малкият
пръст побърза да се скрие.
- Какъв е смисълът на това? -
Кралят изкрещя на стражите. -
Изчезнали са няколко кюлчета
сребро и злато. Внимавайте да
не се случи отново нещо
подобно!
Стражите стояха уплашени и
бледи като лист, а Малкия
пръст, връщайки се на работа,
крещеше и спореше толкова
силно, че стражите във всяка
стая ги чуваха.
- Има някой в съкровищницата!

38. du trésor", crièrent-ils avec effroi,
et, l'épée dégainée, ils se
précipitèrent à l'instant même.
Littlefinger, sans réfléchir, se
cacha dans un coin, se couvrit de
sa chemise et parla à voix basse :
- Vous avez raison, il y a bien un
être vivant ici. Je suis seulement
surpris que vous ne le voyiez pas !
Les gardes se précipitèrent vers
le coin d'où l'on entendait la voix,
mais avant qu'ils ne puissent
l'atteindre, la Petite
Mademoiselle se précipita du côté
opposé et cria plus fort, plus
perçant. - Je suis là, je suis là !
Et cela se répéta plusieurs fois.
Finalement, les gardes se
lassèrent et partirent, et
Littlefinger se remit au travail.
Quelques heures plus tard, il ne
restait plus dans le trésor royal
que le dernier rouble, que
Littlefinger jeta par la fenêtre sur
le tissu que les voleurs avaient
préparé en dessous.
- Те изкрещяха от ужас и с
извадени мечове се втурнаха в
самата минута.
Малкият пръст, без да се
замисля, се скри в един ъгъл,
покри се с рубашка и заговори с
тих глас:
- Вие сте прави, тук наистина
има живо същество. Изненадан
съм само, че не го виждате!
Стражите се втурнаха към
ъгъла, откъдето се чуваше
гласът, но преди да стигнат до
него, Малкият Мизинчо се
измъкна на отсрещната страна
и извика по-силно, по-
пронизително. - Аз съм тук, аз
съм тук!
И така това се повтори няколко
пъти. Накрая стражите се
измориха и си тръгнаха, а
Малкия пръст отново се зае с
работа.
Няколко часа по-късно в
царската хазна не останало
нищо освен последната рубла,
на която Малкия пръст се
хвърлил през прозореца върху
кърпата, която разбойниците
били приготвили отдолу.

39. Les voleurs félicitèrent le garçon
pour sa dextérité, lui promirent
de partager l'argent qu'ils avaient
gagné et lui demandèrent de
devenir leur chef, mais Petit Doigt
refusa cette dernière proposition,
car le vol n'était pas à son goût.
- Dans ce cas, tu n'auras rien
d'autre de nous qu'un penny de
cuivre", dirent les voleurs.
- Le garçon protesta, prit la pièce
et, rengainant sa petite épée,
s'enfonça dans la nature.
En passant devant une prairie
verdoyante, il vit des fermiers en
train de faire les foins. Il s'enfouit
dans le foin fauché pour se
reposer un peu de son long
voyage et s'endormit si
profondément qu'il n'entendit
même pas la femme du village
l'emmener avec une botte de foin
dans la grange et la jeter aux
vaches, dont l'une l'avala aussitôt.
- Eh bien, je suis bien ici aussi", dit
Littlefinger en s'installant aussi
confortablement que possible
Разбойниците похвалили
момчето за сръчността му,
обещали да си поделят
спечелените пари и го
помолили да стане техен водач,
но малкият Мизинчик отказал
последното, тъй като
разбойничеството не било по
вкуса му.
- В такъв случай няма да
получиш нищо от нас, освен
един меден грош - казали
разбойниците.
- Това е достатъчно за мен! -
Момчето протестирало, взело
жълтицата и като нахлузило
малката си сабя, се запътило
към пустинята.
Когато минало покрай една
зелена ливада, видяло някакви
фермери да правят сено. С
ловък скок във въздуха
момчето бързо се озовало до
тях, заровило се в окосеното
сено, за да си почине малко
след дългия път, и заспало
толкова дълбоко, че дори не
чуло, когато една жена от
селото го отвела заедно с един
сноп сено в обора и го хвърлила
на кравите, една от които
веднага го погълнала.
- Е, и тук ми е добре! - каза
Малкият пръст, настанявайки
се в стомаха на кравата

40. dans l'estomac de la vache.
- La voix de son maître retentit
soudain dans l'étable : "Il faut
abattre la vache noire".
Le pauvre Littlefinger est effrayé.
Ayant deviné que c'était la vache
dans l'estomac de laquelle il se
trouvait, il supplia l'homme de le
laisser sortir de là, mais il
n'entendit rien, et le lendemain
matin, après avoir abattu la
vache, il commença à découper la
viande en plusieurs morceaux.
L'un d'eux, celui dans lequel Petit
Doigt était coincé, fut envoyé à
l'atelier de fabrication de
saucisses.
- Eh bien, voilà, pensa Littlefinger,
encore un malheur !
En effet, le pauvre garçon tourna
mal lorsque les charcutiers
commencèrent à couper la viande
si rapidement qu'il eut à peine le
temps de se dégager, puis il se
retrouva dans une épaisse
saucisse sanguinolente que l'on
suspendit dans la cheminée
pendant un certain temps pour la
fumer agréablement.
Au bout de quinze jours, on sortit
la saucisse et on l'apporta sur la
table ; l'hôtesse commença à la
découper. Le petit doigt dut à
възможно най-удобно.
- Черната крава трябва да бъде
заклана - изведнъж в обора
прозвуча гласът на господаря
му.
Бедният Литълфингър се
уплаши. След като се досетил,
че това е кравата, в чийто
стомах се намира, той се
примолил на човека да го пусне
оттам, но той не чул нищо и на
следващата сутрин, след като
заклал кравата, започнал да
реже месото на различни части.
Една от тях, тази, в която се
заклещил Малкия пръст, била
изпратена в колбасарския цех.
- Е, ето - помисли си Малечко, -
още едно нещастие!
И наистина, беднякът се оказал
зле, когато колбасарите
започнали да режат месото
толкова бързо, че той едва
имал време да се отклони, а
после накрая се озовал в дебела
кървава наденица, която се
окачва за известно време в
комина, за да я опушат хубаво.
След две седмици колбасът бил
изваден и донесен на масата;
домакинята започнала да го
реже. Малкият пръст отново

41. nouveau essayer d'éviter d'être
coupé par le couteau ;
heureusement, il y parvint, et
même en plus, il réussit à sauter
hors de la saucisse et à s'échapper
de la pièce sans que personne ne
s'en aperçoive.
Mais à peine le pauvre homme
s'était-il échappé de la maison du
charcutier qu'un nouveau
malheur lui arriva : il fut
rencontré par un renard qui le
prit pour un mulot et l'avala tout
rond, sans le mâcher, comme s'il
s'agissait d'une pilule.
- Oh, petit renard, petit renard,
libère-moi", prie Littlefinger. -
C'est trop étroit ici, il fait chaud,
c'est étouffant !
- Eh bien, tu peux ! répond le
renard. - Je ne fais rien pour rien,
mais pour ma liberté tu dois me
nourrir comme une poule du
poulailler de son père.
- Avec grand plaisir !
Le renard ouvrit grand la bouche
et le petit renard s'en alla sans
encombre. De retour à la maison,
il raconta tout en détail à son
père, qui fut si heureux de voir
son cher rejeton qu'il lui apporta
personnellement toutes les
poules qu'il possédait.
трябваше да се опита да
избегне порязване от ножа; за
щастие, той успя, а дори в
добавка някак си успя да
изскочи от наденицата и
незабелязан от никого, избяга
от стаята.
Щом обаче беднякът избягал от
къщата на колбасаря, го
сполетяло ново нещастие:
срещнала го лисица, която го
взела за полска мишка и го
погълнала целия, без да го
дъвче, сякаш е хапче.
- О, малка лисице, малка
лисице, освободи ме! - моли се
Малкият пръст. - Тук е твърде
тясно, горещо е, задушно е!..
- Е, можеш! - отвърна лисицата.
- Аз не правя нищо даром, но за
моята свобода трябва да ме
нагостиш като кокошка от
кокошарника на баща си.
- С голямо удоволствие!
Лисицата отвори широко
устата си и малкото лисиче се
измъкна благополучно. Като се
прибрало вкъщи, то разказало
всичко подробно на баща си,
който бил толкова щастлив да
види милото си отроче, че
лично му донесъл всички
кокошки, които имал.

42. Quant à Petit Doigt, ne voulant
pas rester redevable à ses
parents, il sortit de sa poche le
sou de cuivre qu'il avait reçu des
voleurs, le posa solennellement
sur la table et prit la parole avec
un sourire satisfait :
- Pour toi, père, pour m'avoir
permis de parcourir le monde, de
voir des gens et de m'exhiber !
PETYA HEUREUX
Pendant sept ans, Petya a vécu au
service d'un gentilhomme. Il finit
par s'en lasser et souhaite
Що се отнася до Малкия пръст,
той, от своя страна, не пожела
да остане длъжен на
родителите си, извади от джоба
си медната копейка, получена
от разбойниците, тържествено
я сложи на масата и заговори
със самодоволна усмивка:
- За теб, татко, за това, че ме
остави да се скитам по света, да
виждам хората и да се
показвам!
ЩАСТЛИВАТА ПЕТЯ
В продължение на седем
години Петя живяла на служба
при един господин. Накрая това
му омръзнало и пожелал да се

43. retourner auprès de sa mère. Son
maître ne le retint pas et le
récompensa pour ses bons
services en lui donnant un gros
morceau d'or de la taille de la tête
du garçon. Le garçon sortit un
mouchoir de sa poche, y
enveloppa la tablette d'or et, la
portant sur ses épaules, se mit en
route. Un cavalier le rencontra. Il
lui dit qu'il était très jaloux
d'avoir un si beau cheval, alors
que lui devait marcher et porter
le poids sur ses épaules.
- Voulez-vous changer de cheval ?
- propose le cavalier. - Je te donne
mon cheval et tu me donnes ton
bâton.
Petya accepta volontiers. Dès qu'il
monta à cheval, il partit au galop
et, avant même de s'en rendre
compte, sa lance trébucha et
faillit tomber dans le fossé, ce qui
se serait produit s'il n'avait pas
été arrêté par un paysan qui
passait sur la même route en
conduisant une vache. Petya lui
proposa de l'échanger contre un
cheval et, après avoir obtenu son
accord, il poussa la vache. Tout se
passa bien au début, mais
lorsqu'il décida de la traire pour
върне при майка си. Господарят
му не го задържал и го
възнаградил за добрата му
служба, като му дал голямо
парче злато, чийто размер бил
равен на главата на самото
момче. Момчето извадило от
джоба си една кърпа, увило в
нея златната плочка и носейки
я на раменете си, тръгнало
напред по пътя. Посрещнал го
един конник. Каза, че много му
завижда, че има такъв хубав
кон, докато той трябва да
върви пеша и да носи тежестта
на раменете си.
- Искате ли да се преоблечете? -
Конникът предложи. - Аз ще ти
дам коня си, а ти ще ми дадеш
твоята щанга.
Петя се съгласи с удоволствие.
Щом се качи на коня си, той се
втурна в галоп и преди да се
усети, бързото му копие се
спъна и едва не полетя в
канавката, което щеше да се
случи, ако не го беше спрял
един минаващ селянин, който
водеше крава по същия път.
Петя му предложил да я
размени за кон и след като
получил съгласието му,
подкарал кравата нататък.
Отначало всичко вървяло

44. se rafraîchir avec du lait, la vache
lui donna un tel coup de pied qu'il
tomba sur le dos et fut heureux de
pouvoir échanger la vache contre
un beau cochon bien nourri. Il ne
s'était pas éloigné d'une verste du
village qu'il rencontra un garçon
tenant une belle oie blanche sous
le bras.
- Eh bien, mon frère, ils vont
t'attraper avec ce cochon, dit le
garçon, parce qu'il a été volé ! Tu
auras des ennuis si on t'attrape.
Tu ferais mieux de me le donner
en échange de l'oie !
Petya fut très heureuse de l'offre
du garçon. Elle prit l'oie dans ses
bras et se dépêcha de rentrer à la
maison, attendant la joie de sa
mère, qui savait qu'ils auraient un
délicieux rôti, dont il resterait
encore des plumes et du duvet à
gagner.
À l'extrémité du village où vivait
la mère du garçon se trouvait la
petite maison d'Ivan le joueur de
ballon. Passant par là, Pétia
s'arrêta et lui raconta en
quelques mots tout ce qui lui était
arrivé depuis le moment où son
добре, но после, когато решил
да я издои, за да се освежи с
мляко, кравата го ритнала
толкова силно, че той паднал
по гръб и се зарадвал на
възможността да размени
кравата за едно хубаво, добре
нахранено прасе. Още не бил
изминал и една верста от
селото, когато срещнал едно
момче, което държало под
мишница красива бяла гъска.
- Е, братко, ще те хванат с това
прасе - казало момчето, -
защото е крадено! Ще имаш
неприятности, ако те хванат.
По-добре ми го дай в замяна на
гъската!
Петя много се зарадва на
предложението на момчето. Взе
гъската на ръце и побърза да се
прибере вкъщи, очаквайки
радостта на майка си, която
знаеше, че ще имат вкусно
печено, от което все пак ще
останат пера и пух за печалба.
В края на селото, където
живеела майката на момчето,
се намирала къщичката на
точилото Иван. Минавайки
покрай него, Петя се спрял и с
кратки думи му разказал
всичко, което му се случило от

45. maître lui avait donné un lingot
d'or.
- Rien ! protesta l'aiguiseur. - Ni
un cheval, ni une vache, ni un
cochon, ni une oie ne valent rien.
La vraie mine d'or, c'est celle du
charron, la plus haute de toutes.
Voici, par exemple, mon rouleau à
pâtisserie : il n'a pas de prix !
Veux-tu que je te la donne au lieu
de l'oie ?
Petya sourit et regarda le rouleau
à pâtisserie avec incrédulité.
- Tu n'en veux pas ? - demanda ce
dernier.
- Comment pourrais-je ne pas le
vouloir ? Je le veux ! Mais je me
demande pourquoi tu me le
donnes si, comme tu viens de le
dire, il ne sert à rien ?
- Je te la donne parce que je
t'aime", poursuivit le rusé joueur
de balle. Petya prit la pierre à
aiguiser sur ses épaules, ainsi
qu'une énorme pierre qu'Ivan lui
avait donnée, et continua à
marcher. Les lourdes pierres
exerçaient une pression terrible
sur ses épaules, il commençait à
se sentir très fatigué et pouvait à
peine bouger ses jambes. Enfin, il
atteignit le puits, posa ses pierres
sur le jeune arbre, se baissa pour
момента, в който господарят му
дал кюлче злато.
- Нищо! - Протестирал
точиларят. - Нито един кон,
нито една крава, нито едно
прасе, нито една гъска не
струват нищо. Истинската
златна мина е точиларството,
което е най-висшето от всички.
Ето например моята точилка:
тя е безценна! Искате ли да ви я
дам вместо гъската?
Петя се усмихна и погледна
точилката с недоверие.
- Нима не я искаш? - попита
последният.
- Как да не искам? Искам! Но се
чудя защо ми я даваш, ако,
както току-що каза, е
безполезна?
- Давам ти го, защото те обичам
- продължи хитрият точилар.
Петя взе точилото на раменете
си заедно с един огромен
камък, който Иван му беше
подарил, и продължи да върви.
Тежките камъни оказваха
ужасен натиск върху раменете
му, той започна да се чувства
много уморен и едва движеше
краката си. Накрая стигна до
кладенеца, сложи камъните си
на дръвника, наведе се да си