1. Университет по Архитектура Строителство и Геодезия
София
Архитектурен Факултет
Катедра - Градоустройство
Проект – анализ на градска среда
Тема:
Публично – лично
Подтеми:
1.Комуникации
2.Улично пространство
3.Площади и паркове
4.Сгради
5.Реклами
Изготвили: Преподаватели:
Светлин Павлов Ф.№10050 Доц. д-р арх. Е.Димитрова
Сотир Сотиров Ф.№10037 арх. А.Захариев
Станимир Стефанов Ф.№10043 арх. С.Михайлов
Владимир Хаджиев Ф.№10055
Благой Петков Ф.№10047

2. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ
Практика Practice
Сигнатура UAPbCBU
Наименование на дисциплината по учебен план
Анализ на градската среда
Започва в семестър 1 Завършва в семестър 1
ECTS 6.0
СтатутЗадължителен
CodeUAPbCBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Urban Analysis - project
Starts in semester 1 Ends in semester 1
ECTS6.0
Type Compulsory
60
0
60
120
Анотация
Дисциплината има за цел да разкрие спецификата на анализа на градската
среда, като се придобиват знания за елементите и процесите в урбанистичното
пространство. Създава се критично отношение към ценностите и качествата на
средата. Придобиват се умения за анализ на градската среда.
Annotation
The module aims at developing a critical awareness of the character and quality of
urban spaces.
Learning outcomes:
Knowledge of the elements and processes which create the unique character of urban
spaces.
Skills of spatial analysis and proposals.
Attitude towards values of the built and natural environment.
0
60
0
60
120
Катедра
Градоустройство
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Arch. Stanimir Mihailov
Водещ преподавател
арх. Станимир Михайлов
Самостоятелна
подготовка
Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )
Individual
independant study
LecturesЛекции 0
Курсов проект Coursework
Форма на оценяване
Защита на проект
Form of assessment
Oral Presentation
URBUAPbCBU1U.pdf
френски FrenchВъзможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages
Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2407
UAPbCBUUrbanism - bachelor*

3. Движейки се в крачка с бързите темпове на
развиващия се свят, все повече хора избират да
живеят в големите градове и столици.Причина за това
не са привлекателните светлини на града или
разнообразието от нови и ниви лица, които можете да
срещнете всеки ден.Градът и в по – голяма степен
столицата,са местата на неограничените
възможности.Тук всяка индивидуалност намира
мястото и начина да разгърне своя потенциал от идеи
и възможности.
Напрежението на забързаното ежедневие на
модерния човек се отразява върху неговото лично
пространство, което той все повече се опитва да
защити от контрола на колектива.С развитието на
технологйите , комуникацията става все по – важен
фактор от социализирания живот на личността.
Това явление виждаме ежедневно в средствата
за масова комуникация, чрез които всяка личност се
вписва в публичното пространство, като по този начин
оформя и неговия облик.Независимо от това, че човек
се намира в публичното пространство, разбира се
напълно формално, той битува в един личен свят.Не
мислите ли, че по този начин се оформя “анонимната”
публичност в комуникационните средства, които много
показателно са наречени средства за масова
комуникация, в които човек си мисли, че се намира в
личния си свят, но определено не е така.Той е част от
хомогенната субстанция оформяща публичното
пространство, защото тези комуникационни средства
са публични, общодостъпни.Качество, което
определено не може да бъде казано за дома, най
личното пространство на човек.
Нека разгледаме един пример.Когато човек чака
обществен транспорт на дадена спирка, той се намира
в личния си свят, но е на публично място, кото
пространство несъзнателно оформя със своето
присъствие там.

4. Аналогичен би бил примерът, когато човек се
намира в градския транспорт.Човек седящ на
седалката в автобус или трамвай, гледащ през
прозореца, замислен за задоволяване на своите
потребности, се намира в личния си свят, но е на
публично място, пространство, което определя със
своето присъствие там.
Когато човек се намира в дома си той определя
едно частно (лично) пространство, може би
идеализиран от максимата, която звучи така: “Моят
дом е моята крепост”.Независимо от неформалността
на отношенията в частното пространство, то това
пространство по никакъв възможен начин не може да
бъде лишено от публичност.Напротив, частното

5. пространство е невъзможно без публичност.Нека си
представим човек седящ в кресло пред камината си в
собствения си дом, задоволяващ духовните си
потребности с хубава книга в ръка.Да, в онзи момент
той битува в личния си свят, до момента в който реши
да послуша радио или да гледа телевизия.Именно
тогава публичността извършва индиректна инвазия в
неговия личен свят.
С развитието на технологйите за комуникация,
каквито например са мобилните телефони и интернет,
все повече се завладява личното пространство.
Независимо от съпротоеителната сила на
индивида той не може да съществува без публичното
и да битува само в личното.
Средствата за комуникация са пряко свързани с
уличното пространство, тъй като оформят цялостният
му облик.

6. По улиците наблюдаваме забързани в своето
ежедневие личности, всяка ,от които уникална по рода
си, всяка мъчейки се по различен начин да се вмести в
рамката на публичното. Именно уличното
пространство е арена на сблъсъка между публичното
и личното. Тук в най-чиста форма магат да се
наблюдават преплитания на интереси.
В процеса на своето развитие ,градът нараства
до голяма степен. Това е причината все по-голям брой
хора да се настаняват в периферните жилижни
квартали, отдалечавайки се от епицентъра на
градската част, където са съсредоточени по-голямата
част от работните места. По този начин всеки от нас е
прнуден да стане участник в движението по уличните
пространства. Дали с помощта на леки автомобили
или свободно разхождайки се по улиците във все

7. повече случаи публичните интереси биват
пренебрегвани от личните. На редица кръстовища
често съм бил свидетел на различни ситуации, който
ще послужат като аргумент в подкрепа на мнението
ми. Подтиквани от мощността, блясъка и
футуристичния вид на новите си спортни коли, все
повече шофьори пренебрегват публично установните
норми, като например да изчакат да светне зелена
светлина и тогава да потеглят, а се впускат в
преследване на личното. Минавайки на червено те се
стремят да покажат силната си индивидуалност,
представяни от новият си автомобил като съвсем
съзнателно взимат решение за това, имайки предвид ,
че само когато се отделят от множеството(от
публичното) и преминат в границите на
индивидуалното(личното) ще бъдат забелязани в
пълна светлина.

8. В други случаи пешеходците забързани по
различни задачи преминават на червено, като за
пореден път забравят публичните норми. По този
начин доказват колко силен е стремежът към личното
и невъзможността да се съобразяват със
заобикалящите ги публични закони и принципи. И в
двата примера често се стига до инциденти, ясно
показващи защо не трябва да се прескача границата
между публичното и личното.
Друг голям проблем ,които придизвиква
публично-лични противоречия е автопаркирането
върху тротоарното пространсдтво. Не веднъж съм бил
свидетел на безразборно паркиране в непозволените
зони от уличното пространство (тротоарните).
Преграждайки тротоара в името на личните си

9. интереси ,тези хора предизвикват нажежаване на
емоциите от страна на пешеходците, които на свои
ред се налага да се изчакват за да могат да преминат.
Редица заведения заграждат отново тротоарното
пространство изнасяйки маси за хранене. Тук имаме
сблъсък на публично с публично. Заведение за
публично хранене заема публичното място за
пешеходци. Това обаче в по-малка степен ни дразни
тъй като подтиквани от личните си интереси често сме
клиенти на тези заведения и в една степен сме
зависими от тях.
Уличното пространство е и често пъти арена за
изява на чисто личното. Хора неуспели да се впишат в
рамките на публичното намират нетрадиционни
начини за своето изхранване-просия, милостиня
,продажба на пиратски дискове, продажба на билети

10. за лотария и др. Уличното пространство по
специфичен начин оформя местсата за отдих и
рекреация и местата за масова изява като
площадите.Площадът – най-публичният елемент на
града. Той пред-ставлява обществен терен в дадено
населено място, който служи за събирене на жителите
му при провеждане на раз-лични обществени дейности
(политически, културни, тър-говски, делови,
религиозни) или за развлечение, разходка, общуване.
Историята показва, че за първи път
площадът, като еле-мент от градска среда възниква в
древногръцките градове и се нарича агора. В
древноримските градове обществените пло-щади се
наричат форуми.
През всички епохи площадъд е бил основен
елемент на градския център, който от своя страна е
мястото на прояв-ление на обществения, културния,
стопанския, религиозния или обобщено казано –
многоликия, публичен живот в сели-щето.
Съобщитетелните площади – това са
пространствата пред ЖП гари, авто гари и летища.
Според мен най-посещава-ното публично
пространство в София е площадът на централ-на гара
и районът около него.

11. Това го прави привлекателни за много хора,
виждащи препитанието си там. Това са най-често
дребни търговци, но не липсва и криминален
контингент. Попадайки на централна ЖП гара София,
човек лесно може да се здобие с доза хероин, да се
срещне със сводник или просто да стане жертва на
дже-бчийство. Ако се използува случайна
таксиметрова услуга, предлагана в този район,
измамата е гарантирана, а алтерна-тивата е да се
попадне на фалшиви контрольори в градския
транспорт, които ще направят всичко възможно да си
зара-ботят надник за сметка на незнаещи за това
чужденци или хора, идващи от провинцията.
Става ми неприятно, когато си помисля за
твър-дението, че всеки дом се познава по
предверието, защото може да се каже за Централна
гара, че е предверието на настоящия ни дом – София.
Културно-просветните площади се правят пред
сгради
като театри, музеи, библиотеки, спортни зали и

12. др. При тях по активно присъства функцията за отдих.
Създават се кътове за
почивка с различно
озеленя-ване, с ниска и
висока разтителност с
водни площи и др.
Tози площад е
окопиран от
шахматистите. Аз мисля че това е форма на
завоюване на лична територия във публичното
пространство, предназначено за отдих и почивка на
всички имащи потребност от това посетители.
Оформяне на такава лична територия е
площадът пред паметника на Съветската армия. Но
там всичко е направено по законен начин със
съответен документ от Столична община.

13. Тoва площадно пространство, за съжаление
представлява единственият скейтпарк у нас. Това
сигирно определя и факта, че постиженията ни в този
спорт са нулеви. А не би трябвало, защото от 2000г
състезателният скейтборд съществува като
официална дизциплина в Национална Спортна
Академия. Не съм в състояние да коментирам дали
точното мястото за такива паркове е в централната
част на града и редно ли е точно тук да се предоставя
пространството на малка група хора, но лично на мен
това не ми пречи.

14. “Попa” – едно от най-
емблематичните места на
София, за първи път
сформирано като лично
пространство от по-
читателите на Джон Ленън. Това е станало след
смъртта на известния музикант, като за-почват да се
събират хора, обединени от скръбта си. Не зная защо,
но те са се чувствали най-уютно там, на това
неудобмо място натоварено от уживлението на цялата
централна част на града.
Аз, като представител на по-нова генерация, в
моето съзнание “Попа” е останал с едни други,
постмодернистични хипари - така нареченито по света
“екстази поколение”
Декоративните площади – зползвани
предимно за почивка, разходка, общуване. Целта им е

15. да предразположат човек да се почувствува като в
лично пространство.
Голямо значение има разположението на главния
акцент на площада (сграда, паметник, колона, кула,
камбанария, обе-лиск, арка), във случая паметник от
особено значение за изграждането на пространствена
рамка, използван като задънка на гледката от бул. Цар
Освободител.
На такова място в по-развитите страни е
недопустимо присъствието на хора и това зорко се
съблюдава. А тук, когато климатичните условия
позволяват, самият паметник пред-ставлява лично
пространство за едни и същи групички хора, без да
има кой да приложи приетото разпореждане за тези
паметници.
Административни площади – използват се
за различни обществени прояви (тържества, митинги,
паради, манифеста-ции, концерти и др.).
Пример за такъв площад е “Батенберг” в

16. София.
От тук и минава маршрута на “Street parade” –
българ-ският вариант на прочутия световен фестивал
на техно музиката в Берлин – “Love parade”. Тук
клубната атмосвера е извадена на площада като на
показ.
Тази проява представлява интересен контакт
между публично и лично, поради спецификата на тази
култура. Според посветени в това изкуство, музиката
представлява средство за вид медитация, и въпреки
че тук са събрани толко-ва много хора всеки е
индивидуален, реейки се във собсвени мисли и
чувства. Едновременно с това обаче, хората се инду-
цират взаимно и усещат че не са сами.

17. Лично аз предпочитам да
виждам площада такъв,
когато сблъсъка между
публичното и личното е
най-малък. Може би
защото нося в себе си
типичната българска черта:
индивидуализъм,
вкореняван в съз- нанието
ни в продължение на веко-
ве. Обяснявам си това с
геограв-ското ни
разположение, от където са минали много, много
народи, а българинът се е стремял да съхрани себе
си.Пространството на площадите и парковете се
определя от сградите разположени окло тях. Те са
архифактните рамки, в които се събират и се разделят
понятията публично – лично.Тази дихотомия е в пряка
връзка от отношенията на отделните хора и със
събирателния образ на градската среда, която се
явява арена на формални и неформални отношения в
обществото, изразени в конкретните
сгради.Архитектурните факти формират начина, по
който възприемаме сградата, повече или по – малко
като публичн аили лична.Йерархичността на
междуличностните отношения в самите сгради,
предпоставят към възприемането на пространството
на което принадлежат ка то публично и обратно.
Неформалните отношения, които преобладават
предполагат личностни инициативи.Те могат да
превърнат публичното пространство за момент в
лично, в чйито периметър от един, два метра другите
присъстващи, с които конкретния човек или група не
контактува се превръщат в натрапници.Пейката в
универсалния магазин е мястото, което като седнеш

18. се превръща в лично, Без значение дали ще дойде
реалният собственик на цялата сграда или друг
посетител той е ежелан, там където си решил да
постоиш пет минути.
Личните интереси, освен като завоеватели на
личното пространство се превръщат и в негови
създатели, както се случва с търговските улици,
обградени в повечето случай с жилищни сгради, чйито
партерни етажи са превърнати в магазини.Тяхното
съществуване е свързано с тяхната обществена
функция (обслужване).Витрините целят не само да
покажат стоката, но и да премахнат границата между
общинската собственост (магазина), за да бъде
възприеман той като елемент на публичното,
общодостъпното.Същевременно малката витрина,

19. доминирането на зид и непрозрачен материалпоказва
за немасовизирането на продукта, неговата
ограниченост за потребителите.
Преобладаването на магазините оформя
цялостното възприемане на площада или улицата
като публични елементи, които с блясъка и на
различните търговски обекти, отразяват личните
интереси на отделните хора.Това добре се вижда
добре, когато те са поместени в жилишщни
кооперацйи с “олющени фасади”.Самите жилищни
сгради са един интересе елемент раззделящи се на
две части: публична и лична.Първата включва
входното пространство и стълбището, ако има и
асансьор също, именно те са общодостъпни за
всички.Докато вече самите апартаменти са лична
собственост.Можеш да влезеш там само ако
собственика реши да те покани.Там къдеето има
лични интереси публичното не се допуска.
Офис сградите са друг феномен на антипода
публично с преобладаващо личен характе, тъй като
ъам ходят хора, чйито интереси са пряко обвързани с

20. интересите на намиращите се там фирми.Фасадите им
предполагат еди по – тесен кръг хора, обединени от
общата работа.
Върху сградите често пъти виждаме различни
реклами изразяващи изключително личните интереси.
Широка изява намира рекламата. Тя е нещо
насочено към публичния аспект, но имащо за цел да
провокира личния интерес. При рекламата
наблюдаваме публично-лична интерактивност.
Рекламите са един много добър пример за проява на
лични интереси в публичното пространство и аз

21. смятам, че за момента публичното е затормозено от
рекламите – човек не може да се скрие от рекламата и
когато е на обществено място, това по някога
нарушава личната му свобода, докато у дома все пак
можем да изключим телевизора.Възниква въпроса
дали въобще трябва да има реклами, как са се
появили и дали е можело това да не стане. Рекламата
се е появила успоредно с търговските
взаимоотношения между хората и то в доста
агресивен вид – викове на пазара и най-гласовития
търговец е привличал най-много клиенти. Днес рядко
сме свидетели на нещо подобно в градското
пространство, дори под определението агресивна
реклама се разбира такава, която не само достига до
хората, но им прави добро впечетление.Преди в
тоталитарното българско общество също имаше
реклама и рекламни агенции, но това което правеше
лошо впечетление, дори дразнеше хората, бяха
безмислените пролетарски лозунги и портретите на

22. вождовете, които ни гледаха от всякъде. Дори
изкуството ни беше покварено от комунистическата
пропаганда и будеше отвращение. До такава степен
бяхме свикнали с тях, че дори отминавахме важни
табели от рода на “Опасно за живота” и “Пушенето
забранено! Огненоопасни материали!”. След
промените изчезнаха и всички портрети на нашите
будители, писатели и борци за свобода, и бяха
заменени с пищни реклами.Възниква въпроса за
управлението на рекламата – според мен общината не
си върши работата, защото градското пространство,
особено в централните градски части, които трябва да
бъдат и най-привлекателни, са задръстени от
реклами. Отговора е един – общината не умее да
управлява пространството за реклама, не събира
реалните приходи от рекламата и не може да отговори
адекватно на безмилостния маркетингов наплив,
характерен за всяка една пазарна икономика. Да не
говорим за рекламна политика, стимолиране на
алтернативни недразнещи и опостошителни градския
облик реклами. Да има изключения. Трафалгар скуеър
в Лондон от проблем се е превъпнал в емблема на
града, но да не забравяме, че това е наи-натовапеното
кръстовище в Европа и през малкия кръг минават
повече от 8 хиляди автомобила на час в пиковата част

23. от деня, и едва ли това е любимото място на
лондончани. За сравнени движението през колелото
на Сточна гара рядко минава 2,2 хиляди автомобила
на час.Ефект от рекламата определено има, защото
рекламодателите не свършват. В България има
фирми, които са фалирали заради непремерени
разходи за реклама. Всеизвестен факт е че западните
концерни атакуват българския потребител с много
реклама и по-високи цени от тези в Европа. Всеки
рекламодател, търси изпъкващата реклама, ако може
билборда му да е върху сградата на Народното
събрание. До къде може да стигне рекламата – в
метрото, предпочитано място, но лично аз бих
намразил всеки един продукт, чакайки градския
транспорт. За моя радост рекламата в тоалетните на
обществените заведения не тръгна – малкото сложени

24. билбордчета си стоят с телефона на рекламната
агенция.Има и опасни реклами, които пречат на
автомобилното движение, на пътя на пешеходците и
на вниманието им докато пресичат.Коя реклама е
добра – тази, която разведрява обстановката, добра
като визия (Собиески, Скини), интересни цялостни
рекламни кампании (М-тел, унгарска рекламна
агенция, световни примери - Мерцедес-Бенц,
изключително премерена кампания). Каква е
психологията на българина, колко дълго трябва да
стои един билборд.Центъра на нашите градове е
осеян с билбордове, трнспаранти на офиси и
магазини, та дори и пилони като тези на Макдоналдс.
Има реклами, с които сградата става нарицателно –
Нескафе, сградата на общината на Лозенец.Според
мен добрата реклама е премерената, тази която се
вписва в градската среда, но това трябва да се
определи преди тя да бъде поставена. Мога да посоча
редица други примери на сблъсък между публичното и
личното в уличното пространство, но мисля ,че
главните насоки са начертани. В града където хората
все повече и повече стават зависими един от друг,
симбиозата между публичното и личното е една от
главните насоки ,в които трбва да се работи по пътя
ни към един един по-добър свят.