1. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
1
УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ
Архитектурен Факултет
Катедра Градоустройство
Модул: ПРОЕКТ ЗА ГРАДСКО РАЗВИТИЕ
гр.Костинброд
Учебна година 2 Семестър 3 2004/2005г.
Магдалена Николаева Генкова ф№10045
Атанаска Христова Христова ф№10046
Благой Георгиев Петков ф№10047
Ръководител ма модула: доц. арх. В. Дончев
д-р. арх. Г. Генова

2. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ
Практика Practice
Сигнатура UDPbCBU
Наименование на дисциплината по учебен план
Проект за градско развитие
Започва в семестър 3 Завършва в семестър 3
ECTS 6.0
СтатутЗадължителен
CodeUDPbCBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Urban development - project
Starts in semester 3 Ends in semester 3
ECTS6.0
Type Compulsory
60
0
60
120
Анотация
Дисциплината дава познания за градското развитие като взаимодействие на
природни и материални ресурси и социални активности. Придобиват се умения
за анализ, синтез и прогнози на сложна урбанистична среда. Създава се
отношение към работата със сравнително по- комплексни структури и градски
модули.
Annotation
The module gives knowledge of urban developments as complex interaction
of natural, manmade and social activities. Skills are achieved to analyze, synthesize
and make prognosis in a complex urban environment. Attitude is shaped towards
working with complex structures and city modules.
0
60
0
60
120
Катедра
Градоустройство
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Assoc. Prof. Arch. Veselin Donchev
Водещ преподавател
доц. арх. Веселин Дончев
Самостоятелна
подготовка
Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )
Individual
independant study
LecturesЛекции 0
Курсов проект Coursework
Форма на оценяване
Защита на проект
Form of assessment
Oral Presentation
URBUDPbCBU3U.pdf
- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages
Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2425
UDPbCBUUrbanism - bachelor*

3. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
2
Тема: Костинброд“Град устремен в бъдещето”
фиг.1 Oбщина Костинброд

4. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
3
ПЪРВА ЧАСТ. УРБАНИСТИЧЕН АНАЛИЗ И СИНТЕЗ
1.Първи раздел. Географски и исторически аспекти
1.1 Географска характеристика
1.2 Историческа характеристика
1.3 Културна характеристика
2.Втори раздел. Социални и икономически аспекти
2.1 Демографска характеристика
2.2 Икономическа характеристика
2.3 Комунална характеристика
3.Трети раздел. Функционални и технически аспекти
3.1 Система обитаване
3.2 Система обслужване
3.3 Система труд
3.4 Система рекреация
3.5 Система комуникация
3.6 Комунлана система: водоснабдяване, канализация, електроснабдяване,
газификация, топлофикация
4.Четвърти раздел. Пространсвено-структурни аспекти
4.1 Национална характеристика
4.2 Регионална характеристика
4.3 Локална характеристика
5. Пети радел. Урбанистично – морфологични аспекти
5.1 Ландшафтно - морфологична характеристика
5.2 Урбанистично - морфологична характеристика
5.3 Архитектурно - морфологична характеристика
ВТОРА ЧАСТ. УРБАНИСТИЧНА ДИАГНОЗА И ПРОГНОЗА
6.Шести раздел. Урбанистична диагноза
7. Седми раздел. Урбанистична прогноза – сценарий за развитие
8. Осми раздел . Урбанистична концепция – варианти на концепцията
9. Девети раздел. Урбанистичен модел – морфологична интерпретация

5. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
4
ПЪРВА ЧАСТ. УРБАНИСТИЧЕН АНАЛИЗ И СИНТЕЗ
1.ПЪРВИ РАЗДЕЛ. ГЕОГРАФСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ
1.1 Географска Характеристика:
1.1.1 Местоположение
Община Kостинброд е разположена в югозападна България, в северозападната
част на Софийското поле. Тя е дванадесетата по големина в област София.
Гранични с планински вериги. На северозапад границите на селищната система
опират в полегатите склонове на Стара планина, на юг се открива красива гледка
към Люлин, а на изток е София.
фиг.2 Административна карта на Област София М 1:150000
/ Атлас София /

6. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
5
Център на Община Костинброд е град Костинброд, разположен
приблизително в средата на своето землище. Намира се на 13км. източно от
столицата, в Софийската котловина при 733м надморска височина. Освен град
Костинброд в административните граници на общината има 13 села: с. Бучин
проход, с.Дреново, с.Дръмша, с. Чибаовци, с. царичина, с.Градец, с.Драговищица,
с.Голяновци, с. Петърч, с.Опицвет , с.Богьовци, с.Безден и с.Понор.
През територията на Община Костинброд преминават основна пътна артерия
на страната( европейски транспортен коридор ТКNo10 Калотина-София) – Е80 и
първокласен път 81. Преминава ж.п. линия свързваща България и Сърбия.
фиг.3 Географо-топографска карта М 1:150000

7. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
6
1.1.2 Климатични условия
Средногодишните температури за различните височинни части на Софийското
поле и околностите са: за равнинните части от 539м. до 830 м. е около 11 о
C, за
частите от 831м. до 1000м. е 8,3 о
C, на височина до 1500 м. вече е 4,5 о
C, а за връх
Мургаш е около 3,4 о
C.
Зимата в общината е умерено студена , а лятото умерено топло. Средната
годишна температура е 9,9 о
C, средната януарска температура -2.1о
C, а средната
юлска около 20.6 о
C. Температурният режим говори за една сравнително студена
зима, придружена с чести инверсионни състояния.Сравнително високите средно
юлски температури са доказателство за наличие на значителни затопляния през
летния сезон.
фиг.4. Климатична карта
/ Атлас София /

8. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
7
Мъглите са често явление в КОСТИНБРОД За образуването им твърде много
благоприятства корито образната долина на река Блато. Ветровете също духат
често. Преобладават северозападните и югоизточните в редки случаи излизат и
северни ветрове , наричани от местното население”кривещ”. През пролетта и ранна
есен духат западни и югозападни ветрове които носят валежи. Ветровият режим
гарантира добрата аерация на територията.В КОСТИНБРОД градушки падат рядко,
ако ги има са слаби, краткотрайни не опустошителни
Годишната сума на валежите се движи около 600-650l на квадратен метър. Те
падат главно през пролетта и началото на лятото. Снежната покривка се задържа
около 15- 20 дни и е с дебелина от 5 до 50cm.
1.1.3 Релеф
Релефът на Костинброд може да се определи като равнинен – със средна
надморска височина е от порядъка на 540m
фиг.5 Общогеографска карта М 1:500000

9. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
8
/ Атлас София /
1.1.4 Инженерно – геоложки и хидрогеоложки условижки условия
В геоложко-литоложкият състав на терена участват седименти с квартерална
и плиоценска възраст.
Квартернерът е представен от алувиално- пролувиалните отложения на
р.Блато и притоците й. Представени са от глини, пясъци и чакъл. Върху тях е
развит пласт от черна смолница (почвен слой).Товароспособността на геоложката
основа е около 0,2MPa
На територията на града и землището му протичат реките Белица и Блато
(приток на р.Белица).Нивото на подпочвените води е над 3m
1.1.5 Почви
В района на Костинброд почвите са 3 вида – черноземна смолница, глинеста и
алувиална ливадна. Преобладава черноземната почва, която заема около 70 % от
цялото землище. Глинеста почвата в около 15% от землището. Алувиално ливадна
почва имат заливните тераси на реките блато,крива и Белица, които заемат
останалите 10-15% от землището на Костинброд. Плодородните почви и
благоприятния климат са едно от условията основния поминък на костинбродчани
да бъде земеделието.

10. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
9
фиг.5 Бонитет на почвите / Атлас София / М 1:150000
1.1.6 Растителна покривка и ландшафт
фиг.6 Растителност / Атлас София /
В равнинните части на Софийската котловина, които сега са заети от селскост
опански култури, има тревисти видове, като садина, белизма, луковична ливадина
и др. Формациите на садината включват голям брой съпътстващи видове (често над
50), като луковична метлица, очеболец, белизма, власатка, детелина и др. В тези
формации често се срещат отделни представители на дървесна и храстова
растителност, които са остатъци от съществувалите някога горски и храстови
съобщества.

11. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
10
По-често се срещат зимен дъб, цер, глог и др. Формацията на белизмата на
места заема големи площи - предимно на ерозираните терени. В тази формация се
включват групи или отделни дървета и храсти от дъб, драка и др. Посочените
тревисти формации са възникнали вторично на мястото на съществували някога и
унищожени от човека гори и храстови формации от цер, благун, космат дъб, габър,
драка и др. С деградацията на горите и храстовите съобщества, тревната
растителност постепенно навлиза в разредените гори и храсталаци, където се
формират вторични тревни съобщества. По подножията на оградните планини в
миналото са били разпространени зимен дъб, космат дъб, клен, дива круша, келяв
габър и някои други дървесни видове. Тези горски видове са били съпътствани от
степни и ливадно-степни тревни видове, които сега се срещат само върху най-
неплодородните плитки и ерозирани почви. Над 800-900 т надм. в. е развит по-
влаголюбив тип гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на още по-голяма височина
- и от бук.
Най-ниските територии на района около реките са заети от влаголюбиви
тревни видове - предимно житни, бобови и разнотревие. По-широко
разпространение имат ежовата главица, бялата и червената детелина, пиперичето,
ливадната метлица и др. Ограничено разпространение в някои ниски форми на
релефа имат ливадно-блатната и блатната растителност. На някои места са
разпространени върби и тополи, а други са засадени с акация.
1.1.7 Екологична характеристика
Община Костинброд е сред общините, незасегнати от екологичния стрес,
характерен за редица други общини в страната. Съществуват проблеми, свързани с:
производствената дейност на някои фирми (“ВЕК 98”); експлоатацинните работи
на кариера Балша, извършвани на териториите на с.Драговщица и с.Царичина. За
влошаване на екологичната обстановка в общината вличние оказват и
замърсяванията на почвата и с твърди отпадъци от натрупваните от населението
битови отпадъци на нерагламентираните за това места. Съществуващото депо за
твърди отпадъци не е изградено в сеответсвие с действащото в момента
законодателство.
1.2 Историческа характеристика:
Трудно е да се определи точно кога и откъде са дошли първите поселници в
Костинброд. Местното предание твърди , че те са заели високата част о левия бряг

12. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
11
на река блато (днешната Дубийна махала) и че къщите им, накацали по стръмното,
се губели сред просторните зелени гори на Цървиляка.
Всъщност за началото и за името на Костинброд има твърде много легенди и
педания.
За щастие съществува един сигурен ориентир. Това е известната Мрачка
грамота дадеа от Иван Александър през 1347 г. На Ореховския манастир Св.
Никола, намиращ се в местността Мраката, край село Извор радомирско. В нея се
споменава село Костинброд, като граница на имотите, които се дават на манастира.
В турски документи от 1445 се сочи че по това време Костинброд влиза в тимара на
Ракибдар Мехмемед.
Много са преданията и легендите и преданията за името Костинброд, с което
селището е познато от най-стари времена. Едно от тях е свързано с Константин
Асен тих , друго от по ранно време твърди че е назовано на византийския
император Константин, който водил по тези земи войни с печенегите.
Очевидно народната памет в този край е съхранила твърде далечни спомени .
Разбира се те подлежат на критично разглеждане, на сравнение с наличните
паметници и оскъдните документи но и подтикват към нови проучвания. Още
повече че Костинброд и околностите му са останали в страни от вниманието на
археолозите. Съществуват по близки но и по сигурни спомени., които дават
сведения за населението на Костинброд във втората половина на 19в и особено в
последните години преди освобождението.
Това е времето, когато много от родовете, оттеглили се от планините, се спускат
отново към равнината. Причините са както политически (разпадащата се османска
империя пода напора на външни и вътрешни сили се опитвала да въведе известен
ред и законност в пределите си), така и икономически.
По спомени на стари костинбродчани в последното десетилетие преди
освобождението се усилил потокът от планинци, които подгонени от сиромашията
слизали в равнината и ставали ратаи. Всичките тези преселвания обаче не довели
до особено нарастване на населението в Костинброд- преселниците обикновено
идвали неженени, търсейки работа или убежище от турски преследвания. Потокът
от преселници продължава и непосредствено и след освобождението. В резултат на
тези заселвания броят на домакинствата доста нараства и към 1920г в Костинброд
живеят 237 семейства или общо 1185 души. С развитието на капитализма след
освобождението се увеличава и броя на населението в Костинброд. За построената
в селището туткална и сапунена фабрика е нужна работна ръка. Тук прииждат хора
от различни краища на страната. Към 1940 г жителите на Костинброд са около 4000
души.

13. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
12
Постепенно обаче фабриката се засища с работа ръка. Тогава по голямата
част от костинбродчани се насочват към промишлените предприятия в София.
Същевременно въпреки затрудненията свързани с транспорта до столицата, в
търсене на препитание мнозина слизат от балканските села , заселват се в
Костинброд и работят в софийските фабрики.
След 9 IX 1944г. са построени птицекомбинатът, фуражния завод,
научноизследователският институт по животновъдство, институт по
растениевъдство и институт за борба с болестите по растенията. Така много хора от
балкана и от непроизводителните селища се насочват към Костинброд.
През септември 1974г Костинброд, към който са присъединени селата
Маслово и Шияковци е обявен за град. Година по късно на 02.12.1975г той има
12079 жители от които 6081 мъже и 5998 жени.
В момента населението на общината е 17786 души – мъже 8682 , жени 9104.
1.3 Културна характеристика:
Библиотека
Библиотечен фонд - 38 083 тома.
Периодични издания - 2 ежедневника, 6 седмичника и 3 месечника.
Самодейни състави
1. Любителски театър "Съвремие" /20 души/. Режисьор - Христо Попов. Изяви:
- от 1998 до 2000 г. - участие в Националния фестивал на комедийните театри,
пантомима и сатира в Тополовград;
- 1999 г. - Първа награда на фестивала в Тополовград за постановката "Таралеж" от
Иван Радоев и Първи награди за главни мъжки и женски роли;
- 2001 г. - Първа награда на фестивала в Тополовград за постановката "Старо село
накрай града" от Н. Йорданов и 1 награда за главна мъжка роля;
- 2002 г. - Първа награда за "Табакера 18 карата" от Н. Русев и Първа награда за
мъжка поддържаща роля;
2. Кафе-театър. Режисьор Христо Попов. Изяви:
- Първа награда на прегледа на кафе-театрите в Свищов;
- 2002 г. - Първа и Втора награда на фестивала в Каварна с "Животът- това са две
жени" на Ст. Цанев.

14. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
13
3. Младежки танцов състав /24 души/. Худ. ръководител и хореограф - Пламен
Василев. Участие във фестивала в гр. Лариса - Гърция.
Школи и курсове
1. Детска школа за български народни танци - 2 групи от 8 до 14 години, 4 учебни
часа седмично. Преподавател-хореограф - Пламен Василев.
2. Детска театрална школа - 2 групи от 10 до 18 год. Времетраене на обучението - 4
учебни часа седмично. Преподавател - Милослав Милославов.
Инициативи
От 10 до 24 май се провежда местният празник "Костинбродска младост", който
включва изложби, концерти и постановки по предварителна заявка.
Ресурси и услуги
Читалището може да предложи материални и човешки ресурси:
- костюми;
- помещения, сцена - малка и голяма /500 места/;
- методическа помощ.
Читалището е създадено през 1947 г. от учители ентусиасти. Първият председател е
Любен Милковски. Със средства, събрани от организиране на вечеринки, са
закупени първите книги за библиотеката - произведения на Иван Вазов и Елин
Пелин. Първата библиотекарка е Роза Григорова. Читалището развива активна
художествена самодейност и през 1982 г. се класира на второ място на Годишния
преглед на читалищата.

15. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
14
2.ВТОРИ РАЗДЕЛ. СОЦИАЛНИ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ
2.1 Демографска характеристикa
Населението на Община Костинброд е 17 050. Делът на градското население е
67.8%. гъстотата на населението е сравнително по-висока от средната за страната и
региона.Миграцинните процеси процеси като индикатор на условията на живот и
привлекателност на територията имат двуяко значение предвид близостта до
столицата.
Възрастовата структура като основа на възпроизводството и работната сила е
влошена на основата на фактори, които влияят върху демографските процеси в
цялата страна – трайна тенденция на намаляване броя на населението, отицателен
естествен прираст и др. Трудоспособното население в общината е 55.7% от общото
население, 15,5% е подтрудоспособното население и 28.8% е надтрудоспособното
население. Броят на икономически активното население бележи спад в резултат на
кризисните явления в икономиката.
Независимо от негативните демографски процеси трудовият потенциал, с
който разполога общинта е с по-благоприятна структура от общонационалната.
Характерна особеност е сравнително високата степен на образованост на
населението, което обуславя качествената характеристика и на трудовият ресусрс.
Над 43% от населението е със средно и по-високо образование, което е
обнадеждаващо за икономическия и социалния статус на града.
фиг.7 Разпределение на населението по възраст / 30г град Костинброд /

16. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
15
фиг.8 Разпределение на населението по години / 30г град Костинброд /
Трудова заетост
Един от основните процеси съпътстващи прехода са степента на заетост и
нарастващата безработица. Независимо от по-благоприятните дадености на
общината – близостта й до София, по-ниският темп на спад на производството и
др. безработицата е един голям проблем, който устойчиво се задълбочава и
изисква своите адекватни мерки.
Регистрираните безработни в края на месец март 2000г са 999 дущи и са
12.8% от икономическо активното население. В сравнение с относителният дял за
Софийска област равнището на безработица в общината е с 3,6 пункта по-ниско.
Важно значение за намаляване на безработицата в общината е включването
на регистрираните безработни в Националнта програма за временна заетост и ПВЗ
“зима”.

17. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
16
2.2 Икономическа характеристика
Икономиката е много добре развита.Предприятията в района работят най-
вече в сферата на хранително-вкусовата промишленост.Тук са фабриките на
“Кока-Кола”, “Нова Бразилия”, “Олинеза”, “Кенар” и др.
Най-общо структурата на стопанските отрасли е следната:
• Горско стопанство 0.73%
• Селско стопанство 1.28%
• Промишленост 95,4%
• Строителство 2,59%
Характерно за развитието на фирмите от хранително-вкусовата
промишленост е наличието на близък пазар като гр.София.
Близостта до София, сравнително добрата инфраструктура, относително
ниските цени на земите и действената общинска администрация привлича
инвеститори, които търсят подходящи терени за развитие на производствени
мощности.
На територията на общината има 7 научни института в областта на селското
стопанство с големи традиции и национално значение, чиито потенциал не се
използва ефективно.
Тук има благоприятни природни и климатични условия , добре изградена
материална база и традици в земеделието и животновъдството. Но липсата на
стимилираща финансово –кредитна политика все още е пречка за развитието на
този сектор.
2.3 Комунална характеристика:
2.3.1. водоснабдяване и канализация – Костинброд се водоснабдява от два
източника – шахтови кладенци и карстов извор в с. Драговищица. Заради
остарялата преносителна мрежа обаче през летните месеци водата често не
достига и при голямо засушаване може да се наложи да се въведе режим. В
момента се финализира проект на стойност 1,1 млн. лв за изграждане на 10 km
магистрален водопровод. По него в града ще се получават по 25 литра вода в
секунда , което ще реши голяма част от проблемите.

18. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
17
Над 80% от Костинброд са канализирани. Изграждането на пречиствателна
станция предстои. Общината вече е осигурила терен. Текат преговори с
Министреството на околната среда и водите за финансирането на проекта.
2.3.2. Улици – пътната мрежа на Костинброд е над 60 км. Над 70% от
улиците са асфалтирани. Общината редовно отделя средства за ремонти и всяка
годима се преасфалтират поне по 3-4 улици.
2.3.3.Електроснабдяване и телефони- Електроснабдяването е много
добро. Спиранията на тока са изключение. Към момента трафопостовете са
достатъчно. При необходимост общината е готова да отпусне терени за енергото,
за да бъдат изградени нови. Мрежата е смесена, но в по- голяма част е въздушна.
3.ТРЕТИ РАЗДЕЛ. ФУНКЦИОНАЛНИ И ТЕХНИЧЕСКИ АСПЕКТИ
3.1. Система обитаване
Система”обитаване” е основният териториялен елемент в устройственото
планиране не само поради социалната и значимост, но и поради емкостта и по
отношение на градската територия. Тази система е в правопропорционална
зависимост от броя на населението.
Състоянието на жилищния фонд на град Костинброд е анализирано на база
на статистическа информация от 2002 г. В града има 3935 жилищни сгради от
които 71 % са построени след 1961г.
Според вида на конструкцията са разпределени по сления начин-
стоманобетон 297, с тухлени носещи стени 3567 и други 71.
Важни качествени показатели са жилищната задоволеност определена като
жилища на 1000 души и площна осигуреност. Жилища на 1000 души 434, среден
брой лица на едно жилище 2.31. Жилищната площ на човек от населението е
18.33кв.м.
Фиг.9 Разположение на жилищните територии
3.2. Система обслужване
Тази система се разделя на следните подсистеми:

19. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
18
3.2.1. Система на социалната инфраструктура- тя обхваща образованоето ,
здравеопазване, култура и изкуство, научни изследвания, физкултура и спорт,
държавно управление и неправителствени организации.
Система образование е представена от две средни училища СОУ “Доктор
Петър Берон” и Техникум по селско стопанство и ветеринарна медицина и две
основни училища.
Училищата задоволяват нуждите на града и общината като се има предвид,че
ученици от горния курс на обучение посещават училища в София.
Към системата на образованието са и детските градини. В града тя е една с 13
групи и 282 деца.
Здравеопазването в община Костинброд е организирано в градска
поликлиника, която е преобразувана в Медицински център I; Медицински център
АВИЦЕНА; и Медицински център МЕДИКА. Така развита системата задоволява
нуждите на града и общината. От особена важност за града и общината е зженото
за спешна меицинаска помощ, което е на подчинение на Окръжна болница в
София.
В града функционират 3 читалища. Близостта до столицата дава възможност
за реализация на културните интереси на гражданите от по високо ниво.
В града има 2 спортни комплекса с обща площ 37 000 кв.м.
В града има 99 магазина за хранителни стоки, 35 за нехранителни и 71 обекта
за обществено хранене.
Фиг.10 Разположение на териториите с обществено обслужване
3.3. Система труд – в района безработицата е сравнително ниска за страната.
Тава се обуслява от навлизането на нови инвестиции в града както и от
традиционните производства. Близостта да столицата дава възможност за тесни
специалисти да намират подходяща работа в големия град.
Фиг.11 Разположение на производствените територии

20. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
19
3.4 Система рекреация- локалните рекреационни места са стадиона и
неголям брой малки зелени площи където може да се търси дневен отдих. Конната
база наблизо, както и проекта за тенис кортове дават възможност града да се развие
като успешен център за седмичната рекреация. Т.е. почивка през уикенда.
Фиг.12 Разположение на териториите, предназначени за рекреация
3.5 Система комуникации
Транспортната инфраструктура се състои от II-ро класен път с дължина 2,5
км и IV-то класен с дължина 64,3 км. От стратегическо значение за общината е, че
попада в “директната” зона на влияние на транспортните коридори (Видин-
Петрохан-Кулата и Драгоман-София-Свиленград), което неминуемо води до
активизирането и създаването на нови потенциални възможности за развитие. От
съществено значение е и удобната ж.п. връзка със столицата и други съседни
общини.Съществен проблем е поддържането на пътната мрежа в добро състояние,
обусловено от липсата на достатъчно средства за реконструкция.
фиг13. Комуникации със София (www.bgmaps.com)

21. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
20
3.6 Комунална система: водоснабдяване, канализация,
електроснабдяване, газификация, топлофикация
• Водоснабдяване – общината не е богата на водни ресурси.
Водоснабдяването се извършва от два източника – шахтови кладенци и карстов
извор в с.Драговищица. Заради остарялата преносна мрежа през летните месеци
водата често не достига и понякога се налага да се въведе ражим
• Канализация - над 80% от града е канализиран. Предстои
изграждането на пречиствателна станция.
• Електроснабдяване – електрификацията и телефонизацията като
елементи на инженерната инфраструктура са на сравнително добро ниво.
Захранването с електроенергия е от общата електроенергийна система посредством
районната подстанция “Костинброд”.
• Газоснабдяване - в момента са газоснабдени само някои
производствени обекти. Съществуват реални предпоставки за газоснабдяване на
битови и производствени потребители.
4.ЧЕРВЪРТИ РАЗДЕЛ. ПРОСТРАНСВЕНО-СТРУКТУРНИ АСПЕКТИ
4.1 Национална характеристика
Костинброд е разположен в непосредствена близст до столицата и това е
причина да остава в сянката на големия град на национално ниво. Покрай него
минава първостепенен път Е80 (трансевропейски коридор №10) и железопътен
път, който води към Сърбия и Черна гора.
Производствата, които се развиват там са на национално ниво от гледна
точка разпространение в цялата страна.
4.2 Регионална характеристика
Софийска област е разположена в централната чазст на Западна България.Тя
заема площ от 7062 km2
и население 267 879 души. Населението й е съсредоточено
в 289 населени места в онсега на 22 общини.Това е втората по големина област на
територията на страната след област Бургас.

22. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
21
Основен фактор, който влияе на процесите, протичащи на територията на
Софийска област е близостта й със столицата и затова тя е уникална. Шест общини
включени в нея граничат с гр.София – Божурище, Костинброд, Своге, Елин Пелин,
Ихтиман и Самоков
4.3 Локална характеристика - Костинброд е общински център, той се
оказва притегателно място за околните села поради две основни причини: той се
явява техен обслужващ център и същевременно връзката им със столицата. Цялото
това формирование функционира като едно единно цяло и ключов и свързващ
елемент е Костинброд.
5.ПЕТИ РАЗДЕЛ. УРБАНИСТИЧНО-МОРФОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ
5.1 Ландшафтно-морфологична характеристика Ланшафтната
характеристика се обуслява от преминаването на две реки през територията на
общината . Релефа и почвите са благоприятни за развитието на земеделие, по
предвид възникването на по доходоносни алтернативи, не се използват
пълноценно.
5.2 Урбанистично-морфологична характеристика Костинброд се е
формирал от сливането на три села: с. Костинброд, с........ това обуславя и
специфичната му урбанистична структура, напомняща на ядрената структура на
австралийската столица Канбера. Новият град приема името на с. Костинброд.
Също там се изгражда иновият градски център. Характерно за него са правилните
геометрични форми, които рязко контрастират с адитивната структура на
останалите части на града. Съществува проблем относно комуникацията между
отделните ядра. Най – големи са зоните на обитаването и промишлеността като
промишлените територии се намират в южната част на града в близост до ж.п.
линията и междуградското шосе. Старите центрове са запазили своите функции,
там са разположени новите обществени сгради.
5.3 Архитектурно-морфологична характеристика - Някогашният
Костинброд подлежал на бързо и стихийно изграждане. Уличната мрежа се
състояла от криви и тесни улици, често заднени. Наличието на тупици често е
предпоставка за изграждането на еднотипни еднофамилни и едноетажни къщи (на
мест с по- стръмен терен - двуетажни), което осигурява на обитателите
спокойствие. Така са изглеждали старите къщи на Костинброд- изграждани без

23. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
22
план, често с правоъгълна форма, имали големи дворове с неправилна форма като в
тях стопанските постройки били своеобразно разположени. По – късно започнали
да се изграждат блокове като старите полумасивни постройки се заменят
двуетажни и триетажни сгради като вече преобладават дворове с правилна форма с
овощни дървета и зеленчукови градини. Къщите са водоснабдени и
електрифицирани. Подобрена е и уличната мрежа – широки и прави улици,
осветени и асфалтирани с широки тротоари. Разгърнало се и строитлството на
обществени сгради. А какъв е градът днес? През години са отваряли врати четири
училища, три читалища, два храма и един манастир. Съществуват три медицински
центъра, места за спорт и рекреация и бъдещият спортен комплекс “Белица”.

24. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
23
ВТОРА ЧАСТ. УРБАНИСТИЧНА ДИАГНОЗА И ПРОГНОЗА
6.ШЕСТИ РАЗДЕЛ. УРБАНИСТИЧНА ДИАГНОЗА
Силни и слаби страни, възможности и ограничения в обществено-
икономическото развирие на град Костинброд.
Силни страни:
1. Силно развита промишленост
2. Привлекателен район за инвеститори – български и чуждестранни
3. Добра връзка с националната жп-мрежа.
4. Добре развит автомобилен транспорт както и връзките с пътната мрежа на
страната
5. Териториалното разположение и близостта до столицата.
6. Богатство на природни ресурси – реки Блато и Белица, плодородни почви, 4
язивира с развит риболовен туризъм.
7. Наличие на човешки ресурс с професионални и трудови навици.
8. Наличие на културно-историческо наследство – късно-римска Резиденция
Скретиска и Пътна станция Скретиска
9. Природни и климатични дадености с благоприятни екологични
характеристики
Слаби страни:
1. Недостатъчно развито селско-стопанство
2. Недобре развита канализационна система и газоснабняване.
Възможности:
1. Битова газификация на общината
2. Създаване на предпоставки за преодоляване на кризата в селското стопанство
3. Реставриране, поддържане и опазване на културно-историческото наследство
4. Създаване на условия за отдих и туризъм.
5. Възстановяване, разширяване и изграждане на транспортните мрежи

25. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
24
7.СЕДМИ РАЗДЕЛ. УРБАНИСТИЧНА ПРОГНОЗА –
СЦЕНАРИЙ НА РАЗВИТИЕ
Първа урбанистична прогноза
Тук се залага на самостоятелното развитие на град Костинброд и връзките
със селата от неговата община.Изхожда се от факта, че града се оформя като
високотехнологичен център, както и от евентулния интерс към нови промишлени и
жилишни територии Цели се подобряване структурата на града, чрез развитие на
системите –обитаване, рекреация и труд. Системата обслужване е включена в
първите три системи. Заложено е на включването на реката като елемент от
градската среда,който би подобрил облика на града. Предвидено е обособяване на
нова централна зона , в триъгълника, заключен между р.Блато и двете главни
улици, както и усвояването на нови жилищни територии в същия този тръгълник и
по северният бряг на р.Балто. Новите жилищни територии ще бъдат предимно от
малко и средноетажно застрояване. Това е така поради евентуалната миграция на
работна ръка от столицата към Костинброд и желанието им да живеят в по-
спокойна обстановка. Съществуват възможности за културна рекреация в рамките
на града поради съществуващото културно-историческо наследство. Цели се
създаване на градски парк към новия обществен център и по северния бряг на
р.Блато.Промишлеността е предимно от леката и хранително-вкусовата и
развитието в тази насока е в южната част на града.Предвижда се засилване на
развитието на селското стопанство в селата от общината и съответно включване на
тяхната продукция в преработвателния процес в града. Предлага се доразвиване на
транспортната мрежа в общината, изграждане на битова газификация и развитие на
телекомуникационните системи.
Втора урбанистична прогноза
Тук се залага на връзките на Костинброд със София и Божурище. Град
Костинброд да запази своите производства от всякакъв вид, които да бъдат
захранвани със суровини от селата.
Връзките със София са:
- икономически –за пласиране на продукцията в големия град
- културни - в посока София
- социални – работна ръка

26. ФNo10045
ФNo10046
ФNo10047
25
Близостта до гр.Божурище би се използвала чрез:
- използване на летището за малки чартърни полети, свързани с
производствата в Костинброд
- съвместяване на конните бази в Божурище и Костинброд и привличане на
жители на София с цел рекреация.
Предвижда се засилване на развитието на селското стопанство в селата от
общината и съответно включване на тяхната продукция в преработвателния процес
в града. Предлага се доразвиване на транспортната мрежа в общината, изграждане
на битова газификация и развитие на телекомуникационните системи.

27. Проект за градско развитие
ръководител: доц. арх. В.Дончев
Магдалена Николаева Генкова ф№10045
Атанаска Христова Христова ф№10046
Благой Георгиев Петков ф№10047
КОСТИНБРОД
Опорен план

28. КОСТИНБРОД
Първа урбанистична прогноза -
самостоятелно развитие
Самостоятелното развитие на град Костинброд и
връзките със селата от неговата община. Градът се оформя
като високотехнологичен център, интерес към нови
промишлени и жилищни територии. Цели се подобряване
структурата на града, чрез развитие на системите обитаване,
рекреация и труд. Системата обслужване е включена в
първите три системи. Заложено е на включването на реката
като елемент от градската среда, който би подобрил облика на
града. Предвидено е обособяване на нова централна зона, в
триъгълника, заключен между р. Блато и двете главни улици,
както и усвояването на нови жилищни територии в същия този
триъгълник и по северният бряг на р. Блато. Новите жилищни
територии ще бъдат предимно от малко и средноетажно
застрояване и ще посрещнат евентуалната миграция на
работна ръка от столицата към Костинброд в по-спокойна
обстановка. Съществуват възможности за културна рекреация
в рамките на града поради съществуващото
културно-историческо наследство. Цели се създаване на
градски парк към новия обществен център и по северния бряг
на р. Блато. Промишлеността е предимно от леката и
хранително-вкусовата и развитието в тази насока е в южната
част на града. Предвижда се засилване на развитието на
селското стопанство в селата от общината и съответно
включване на тяхната продукция в преработвателния процес в
града. Предлага се доразвиване на транспортната мрежа в
общината, изграждане на битова газификация и развитие на
телекомуникационните системи.
Проект за градско развитие
ръководител: доц. арх. В.Дончев
Магдалена Николаева Генкова ф№10045
Атанаска Христова Христова ф№10046
Благой Георгиев Петков ф№10047
съчетаване с
обслужване
съчетаване с
рекреация
Нови жилищни
територии

29. КОСТИНБРОД
Втора урбанистична прогноза -
връзки със София и Божурище
Тук се залага на връзките на Костинброд със София и
Божурище. Град Костинброд да запази своите производства
от всякакъв вид, които да бъдат захранвани със суровини от
селата.
Връзките със София са:
- икономически – за пласиране на продукцията в
големия град;
- културни – в посока София;
- социални – работна ръка.
Близостта до гр. Божурище би се използвала чрез:
- използване на летището за малки чартърни полети,
свързани с производствата в Костинброд;
- съвместяване на конните бази в Божурище и
Костинброд и привличане на жители на София с цел
рекреация.
Предвижда се засилване на развитието на селското
стопанство в селата от общината и съответно включване на
тяхната продукция в преработвателния процес в града.
Предлага се доразвиване на транспортната мрежа в
общината, изграждане на битова газификация и развитие на
телекомуникационните системи.
Проект за градско развитие
ръководител: доц. арх. В.Дончев
Магдалена Николаева Генкова ф№10045
Атанаска Христова Христова ф№10046
Благой Георгиев Петков ф№10047
СофияБожурище
Запазване на
съществуващи
производства
Разширяване на производствени
зони в посока София и Божурище;
логистични паркове
Нови
жилищни
територии

30. УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ, гр. София
Архитектурен факултет
Катедра: Градоустройство
Планиране
на извънградски територии
ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Студент: Благой Георгиев Петков
Специалност: урбанизъм
Факултетен №: 10047
Курс: втори курс
летен семестър на учебната
2006 / 2007 год.
Юли, 2007 год. ръководител:
гр. София доц. д-р арх. Минчо Ненчев

31. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ
Практика Practice
Сигнатура RUP1bCBU
Наименование на дисциплината по учебен план
Планиране на извънградски територии
Започва в семестър 4 Завършва в семестър 4
ECTS 4.0
СтатутЗадължителен
CodeRUP1bCBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Rural Planning
Starts in semester 4 Ends in semester 4
ECTS4.0
Type Compulsory
30
0
60
60
Анотация
Дисциплината представя съвременните тенденции в съхраняването на
традициите и осигуряването на равнопоставени възможности в извънградските
територии и селските райони при промяната на регионалната политика.
Създават се умения за анализ на политиката за развитие на извънградските
територии. Придобива се отношение към промените в ползуването на
земеделските земи и последващото влияние върху околната среда.
Annotation
The module presents contemporary tendencies in preserving local traditions and
providing equal opportunities to rural inhabitants through regional policies
transformation. Skills are developed to analyze the development policies in rural
regions. Attitude is shaped towards the transformation of agricultural land use and its
environmental impact.
30
30
0
60
60
Катедра
Градоустройство
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Assoc. Prof. Dr. Arch. Mincho Nenchev
Водещ преподавател
доц. д-р арх. Минчо Ненчев
Самостоятелна
подготовка
Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )
Individual
independant study
LecturesЛекции 30
Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars
Форма на оценяване
Изпит
Form of assessment
Exam
URBRUP1bCBU4U.pdf
- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages
Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2427
RUP1bCBUUrbanism - bachelor*

32. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ
Практика Practice
Сигнатура RDP1bCBU
Наименование на дисциплината по учебен план
Планиране на извънградски територии - проект
Започва в семестър 4 Завършва в семестър 4
ECTS 6.0
СтатутЗадължителен
CodeRDP1bCBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Rural Planning -Project
Starts in semester 4 Ends in semester 4
ECTS6.0
Type Compulsory
60
0
60
120
Анотация
Дисциплината синтезира знанията в областта на икономиката, политиката,
методите и техниките за планиране получени през годината и развива уменията
за приложението им в планирането на малка по размери извънградска
територия. Придобиват се умения за формулиране на регионална концепция,
отчитайки социо-пространствената комуникация. Създава се отношение към
съвременните тенденции в планирането на извънградски територии.
Annotation
The module synthesizes knowledge in the fields of economics, politics, planning
methods and techniques, that have been accumulated over the first year
and develops the skills to implement them in a small size project area. Skills are
acquired to pose regional concepts in relation with socio-spatial
communication. Attitude is formed towards contemporary planning tendencies in non-
urbanized areas.
0
60
0
60
120
Катедра
Градоустройство
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Assoc. Prof. Dr. Arch. Mincho Nenchev
Водещ преподавател
доц. д-р арх. Минчо Ненчев
Самостоятелна
подготовка
Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )
Individual
independant study
LecturesЛекции 0
Курсов проект Coursework
Форма на оценяване
Защита на проект
Form of assessment
Oral Presentation
URBRDP1bCBU4U.pdf
- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages
Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2430
RDP1bCBUUrbanism - bachelor*

33. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 2
Община Костинброд
1. Описателна характеристика на града – местоположение и природо-географска характеристика.

34. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 3

35. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 4
1.1. Местоположение
Общината е разположена в югозападна България, в северозападната част на Софийско поле.Граничи с две
планински вериги – на северозапад –Стара Планина и на юг – Люлин планина.Град Костинброд е разположен на 13
км западно от столицата.
1.2. Природо-географска характеристика
Релефът е равнинен с около – 540m надморска височина.Средната
годишна температура е 9.9о
С. Има сравнително студена зима (-2.1 о
С)
и наличие на значителни затопляния през лятото(20.3 о
С). През
землището и през града протичат реките Блато и Белица. Почвите са
плодородни -70% са черноземни почви.
2.Съвкупност от природни фактори, влияещи върху
урбанистичната характеристика:
териториалното разположение и близостта до столицата
богатство на природни ресурси – реки Блато и Белица,
плодородни почви, 4 язовира с развит риболовен туризъм.
наличие на културно-историческо наследство – късно-римска
Резиденция Скретиска и Пътна станция Скретиска.
природни и климатични дадености с благоприятни екологични
характеристики
3.История, география и икономика на града –възникване, етапи в
структурното развитие, тенденции в териториалното разрастване
и взаимовръзки между отделните прилежащи територии.
3.1.История:
През 1974г Костинброд се е формирал от сливането на три села: с. Костинброд, с. Маслово и с. Шияковци, това
обуславя и специфичната му урбанистична структура, напомняща на ядрената структура на австралийската
столица Канбера. Той е бил привлекателен за хората от Балкана и от по-слабо развитите селища с развитата си
лека промишленост.

36. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 5
4.Функционална структура,
техническа и комунална
структура
4.1. Функционална
структура:Новият градски
център е изграден в бившето
с. Костинброд. Той има
правилни геометрични форми за
разлика от структурата на
останалите части на града.
Съществува проблем относно
комуникацията между отделните
ядра. Най – големи са зоните на
обитаването и промишлеността
като промишлените територии
се намират в южната част на
града в близост до ж.п. линията
и междуградското шосе. Старите
центрове са запазили своите
функции, там са разположени
новите обществени сгради.
Функционалната структура на
един град се състои от четирите
основни жизнени системи –
обитаване, обслужване, труд и рекреация:
Система обитаване – преобладават масивни жилища, полумасивните и паянтовите сгради, които са
предимно стопански постройки. В града има 3935 жилищни сгради от които 71 % са построени след 1961г.
Според вида на конструкцията са разпределени по следния начин- стоманобетон 297, с тухлени носещи
стени 3567 и други 71.Жилищната площ на човек от населението е 18.33кв.м.

37. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 6
Система обслужване -
o Училищата задоволяват нуждите на
града и общината като се има
предвид,че ученици от горния курс на
обучение посещават училища в
София. Към системата на
образованието са и детските градини.
В града тя е една с 13 групи и 282
деца.
o Здравеопазването в община
Костинброд е организирано в градска
поликлиника, която е преобразувана в
Медицински център I; Медицински
център АВИЦЕНА; и Медицински
център МЕДИКА. Така развита
системата задоволява нуждите на
града и общината. От особена
важност за града и общината е
звеното за спешна медицинска
помощ, което е на подчинение на
Окръжна болница в София.
o В града функционират 3 читалища.
Близостта до столицата дава
възможност за реализация на
културните интереси на гражданите от
по високо ниво.
o В града има 2 спортни комплекса с
обща площ 37 000 кв.м.
Система труд - в района безработицата е
сравнително ниска за страната. Тава се
обуслява от навлизането на нови
инвестиции в града както и от
традиционните производства. Близостта да

38. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 7
столицата дава възможност за тесни специалисти да намират подходяща работа в големия град. Обособена
е производствена зона, в която са съсредоточени производствените територии – на юг от града, в близост до
ж.п. линията – в посока София. Основните производства, които се развиват тук са от леката и хранително-
вкусовата промишлености.
Система рекреация - Локалните рекреационни места са стадиона и неголям брой малки зелени площи
където може да се търси дневен отдих. Конната база наблизо, както и проекта за тенис кортове дават
възможност града да се развие като успешен център за седмичната рекреация, т.е. почивка през уикенда.
4.2. Техническа структура:
Водоснабдяване – общината не е богата на водни ресурси. Водоснабдяването се извършва от два източника
– шахтови кладенци и карстов извор в с.Драговищица. Заради остарялата преносна мрежа през летните
месеци водата често не достига и понякога се налага да се въведе ражим
Канализация - над 80% от града е канализиран. Предстои изграждането на пречиствателна станция.
Електроснабдяване – електрификацията и телефонизацията като елементи на инженерната инфраструктура
са на сравнително добро ниво. Захранването с електроенергия е от общата електроенергийна система
посредством районната подстанция “Костинброд”.
Газо-снабдяване - в момента са газо-снабдени само някои производствени обекти. Съществуват реални
предпоставки за газо-снабдяване на битови и производствени потребители.
4.3. Комуникационна структура:
Както ни е известно гр.Костинброд е сформиран от обединението на три села. Поради тази причина връзките
между отделните части са от голямо значение за целостта на града. Съществен момент е удобната ж.п. връзка
със столицата и с други съседни общини.Друг фактор са двете главни улици, едната от които свързва Костинброд
с бившите с. Маслово и с. Шияковци
Транспортната инфраструктура се състои от II-ро класен път с дължина 2,5 км и IV-то класен с дължина 64,3 км.
От стратегическо значение за общината е, че попада в “директната” зона на влияние на транспортните коридори
(Видин-Петрохан-Кулата и Драгоман-София-Свиленград), което неминуемо води до активизирането и създаването
на нови потенциални възможности за развитие. От съществено значение е и удобната ж.п. връзка със столицата и
други съседни общини.Съществен проблем е поддържането на пътната мрежа в добро състояние, обусловено от
липсата на достатъчно средства за реконструкция.

39. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 8
5.Урбанистична прогноза в регионален план- урбанистичен потенциал на града и крайградските територии,
определяне на приоритетните оси на развитие.
Тук се залага на самостоятелното развитие на град Костинброд и връзките му със селата от неговата община.
Изхожда се от факта, че града се оформя като високотехнологичен център, както и от евентуалния интерес към
нови промишлени и жилищни територии Цели се подобряване структурата на града, чрез развитие на системите –
обитаване, рекреация и труд. Системата обслужване е включена в първите три системи. Заложено е на
включването на реката като елемент от градската среда, който би подобрил облика на града. Предвидено е
обособяване на нова централна зона , в триъгълника, заключен между р.Блато и двете главни улици, както и
усвояването на нови жилищни територии в същия този триъгълник и по северният бряг на р. Балто. Новите
жилищни територии ще бъдат предимно от малко и средно етажно застрояване. Това е така поради евентуалната
миграция на работна ръка от столицата към Костинброд и желанието им да се установят в по-спокойна обстановка.
Съществуват възможности за културна рекреация в рамките на града поради съществуващото културно-
историческо наследство (Резиденция Скретиска и Пътна станция Скретискара в м.Градището и Шияковския
манастир на север ). Цели се създаване на градски парк към новия обществен център и на територии за рекреация
около новосъздадените зони за обитаване на р.Блато.Промишлеността е предимно от леката и хранително-
вкусовата промишленост и развитието в тази насока е в южната част на града.Предвижда се засилване на
развитието на селското стопанство в селата от общината и съответно включване на тяхната продукция в
преработвателния процес в града. Предлага се доразвиване на транспортната мрежа в общината, изграждане на
битова газификация и развитие на телекомуникационните системи.
Счита се, че Костинброд би могъл да развие връзките си с София и Божурище. Град Костинброд да запази своите
производства от всякакъв вид, които да бъдат захранвани със суровини от селата.
Връзките със София са:
икономически –за пласиране на продукцията в големия град
културни - в двете посоки
социални – работна ръка
свързани с рекреацията – в посока Костинброд
Близостта до гр.Божурище би се използвала чрез:
използване на летището за малки чартърни полети, свързани с производствата в Костинброд
съвместяване на конните бази в Божурище и Костинброд и привличане на жители на София с цел рекреация

40. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 9
6.Сценарии на урбанистично
развитие – локализиране на
територия за конкретно
планиране и проектиране.
Разглежданата територия е
разположена в западната част
на града. Ограничена е: на юг от
жп-линията, на изток –от
главната улица, свързваща
частите на Костинброд, на север
от кв.Обединение и местния
язовир. Усвоената извънградска
територия е предназначена за
рекреация спорт и отдих.
Достъпът до нея е посредством
три успоредни улици,
свързващи новата територия с
главната улица – две около
съществуващия селскостопански
склад и една покрай ж.п.-
линията.
Причини за избор на
територията и нейното
предназначение:
• Липсата на добра
среда за отдих
рекреация и
необходимостта от
съществуването й с
оглед развитието на

41. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 10
града;
• Сравнително равнинен терен;
• Наличието на местен язовир и река;
• Добра и бърза връзка с останалите части и в същото време достатъчно отдалечена от
производствената зона.
В самата територия може да разграничим няколко обособени части, свързани с подходяща улична мрежа:
1) Търговска(обслужваща) зона – състои се от търговски комплекс, в който се предвижда да бъдат разположени
различни търговски обекти; прилежащ към нея паркинг с 64 паркоместа; обособена зона за зареждане и детски кът.
2) Спортна зона –тя включва:
• комбинирани игрища –баскетбол, волейбол – 2бр.;
• игрища за тенис на маса – 4бр.
• тенис-кортове -3бр.
• игрища за мини-футбол – 2бр.
• търговски обект
• среда за отдих с фонтан и пейки
• паркинг с 56 паркоместа
3) Паркова зона – с развита алейна система водеща към изкуствено езеро, около което са предвидени и радиално
разположени: търговски обект, детски кът, атракцион и скейт-парк
4) Зона за плаж –към нея са предвидени:
• три басейна -50/20, 25/10 и комбиниран с джакузи
• зони за плаж – с шезлонзи и на тревни площи
• 2 игрища за плажен волейбол
• търговски обект
• паркинг с 40 паркоместа
Тук се включва и зоната около язовира, където са разположени 6 бунгала с автомобилен достъп до тях и зона за
водни спортове и плаж към язовира.

42. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 11

43. Планиране на извънградски територии – ПРОЕКТ ЗА ОБЩИНА КОСТИНБРОД
Благой Георгиев Петков УРБ 10047
стр. 12