3. За да подпомогнете ежедневното
предоставяне на грижи и рехабилитация
за някого (клиент /член на семейството) с
церебрална парализа (ЦП), спрямо
индивидуалните му потребности и
тежестта на уврежданията му, осигурете
на лицата, полагащи грижи за него
(неофициално или официално),
необходимите знания и умения.
4. Целева група - Болногледачи/физиотерапевти - те ще
прилагат директно резултатите от проекта в ежедневната си
практика (безплатно).
Заинтересовани
страни
Асоциации/организации, предлагащи
физиотерапия и здравни грижи.
Центрове за професионално образование и
обучение, предлагащи обучения в областта
на домашните и здравните грижи.
Организации с нестопанска цел, работещи с
хора с ЦП.
Държавни органи - институциите, отговорни
за провеждането на социалната политика.
Бенефициенти Хората с ЦП - основната група бенефициенти
по проекта.
6. Церебрална парализа (ЦП) е термин, означаващ редица
двигателни затруднения, появаващи се в резултат на
увреждане на мозъка, при което части от него, контролиращи
конкретни движения, не работят правилно.
ДЦ е най-честата причина за значително физическо увреждане
при децата.
ЦП се среща при 2-3 на всеки 1000 живородени деца. Този
процент нараства до 40-100 на всеки 1000 живородени деца от
групата на преждевременно родените или родените с много
ниско тегло при раждане.
В световен мащаб: 17 милиона души имат
церебрална парализа
350 милиона души са тясно
свързани с дете или възрастен с ЦП
7. ◦ Децата с ЦП изискват голямо разнообразие от грижи,
включително, но не само:
◦ Грижите за и рехабилитацията на децата с ЦП трябва да
бъдат започнат възможно най-рано.
◦ Непосредственото и активно участие на лицата,
предоставящи грижи, във всички фази на интервенцията е
жизненоважна част от цялостното лечение на ЦП.
Грижи, свързани
с управлението
на спастичността
Терапии Модалности
Шиниране Сиалорея Безсъние
8. Всеки човек с церебрална парализа е единствен по
рода си.
В зависимост от:
Децата с церебрална парализа постигат различни неща едно от
друго.
Увреждането на мозъка
Свързаните симптоми
Периода на диагностициране
и интервенция
Качеството на
интервенцията и грижите
9. Каква е причината за ЦП?
Има няколко рискови фактори, които могат да
бъдат свързани с появата на ЦП и които се
проявяват и в 3-те периода на бременността и
раждането:
• Пренатален (75-80%)
• Перинатален (10-15%)
• Постнатален (10%)
10. Рискови фактори за развитие на церебрална
парализа
1- Пренатални
• Преждевременно раждане
• Ниско тегло при раждане
• Интраутеринна инфекция
• Множествена бременност
• Усложнения при бременност
• Ранно разкъсване на мембраната
2- Перинатални
• Асфиксия при раждане
• Усложнения по време на раждане
3- Постнатални
• Планирана хирургична интервенция
• Травма на главата
• Менингит/енцефалит
• Сърдечен арест
Защитни фактори
• Акушерска грижа
• Магнезиев
сулфат
• Антибиотици
• Кортикостероиди
11. При ЦП се засягат
невроните. И по-
конкретно засяга се
комуникацията между
невроните, като по този
начин се засягат еднакво
и мускулите, и
движението, и балансът.
В зависимост от
засегнатата област на
мозъка:
◦ слухът, зрението, речевите
функции могат да бъдат
нарушени;
◦ ако увреждането е от двете
страни на мозъка, се
засягат и двете половини
на тялото.
12. Проучвания, базирани на показателите на световното
население, показват, че разпространението на
церебралната парализа в световен мащаб варира от 1,5
до повече от 4 на всеки 1000 живородени деца или деца
в определена възрастова група
13. Честотат на разпространение в Европа е 2-2,5
на всеки 1000 раждания.
Причините за високата честота са:
Вътреутробни
инфекции
Преждевременно
раждане
Асфиксия
Увреди при
раждането
14. Диагностициране на ЦП
Образната диагностика (напр. ЯМР) и
идентифицирането на рисковите фактори за
ЦП допринасят за диагностицирането на ЦП,
но не са достатъчни за окончателна диагноза.
Обикновено ЦП се диагностицира посредством
определени клинични признаци и симптоми.
17. Сериозността на мозъчното увреждане и неговото
начало могат да удължат периода на
диагностициране на ЦП.
При особено тежките случаи на ЦП диагнозата може да
бъде поставена още в ранния период след раждането,
докато в други случаи това може да стане едва на 2-
годишна възраст.
Средната възраст за диагностициране на ЦП е на
около 18 месеца.
18. Elbasan B. (2016). Pediatrik Fizyoterapi rehabilitasyon. İstanbul Tıp Kitabevi, p:27.
2 месеца Усмихва се, когато чуе гласа ви и ви следва с очи, докато се движите в стаята.
3 месеца Вдига главата си и горната част на гръдния кош, когато лежи по корем.
Хваща предмети.
Усмихва се на други хора.
4 месеца Издава звуци, смее се и се опитва да имитира звуци; държи главата си стабилна.
6 месеца Превърта се от гръб по корем и от корем по гръб.
Мести предмети от едната си ръка в другата
7 месеца Реагира на името си.
Намира частично скрити предмети.
9 месеца Седи самостоятелно, пълзи, издава звуци наподобяващи „мама“ и „тата“
12 месеца Ходи с или без помощ.
Казва поне една дума.
Забавно му е да имитира възрастните.
18 месеца Ходи самостоятелно, пие от чаша, казва поне 15 думи, посочва части от тялото
2 години Тича и скача.
Говори с изречения от две думи.
Следва прости инструкции.
Започва да играе.
3 години Катери се добре.
Говори с многословни изречения.
Сортира предмети по форма и цвят.
4 години Сприятелява се с хора извън семейството.
Рисува кръгове и квадрати.
Кара триколка.
5 години Казва името и адреса си. Скача, подскача и прескача. Облича се. Преброява 10 и повече
предмета.
Важни етапи в развитието на детето
19. Източници
1. Elbasan B. Pediatrik Fizyoterapi rehabilitasyon. İstanbul Tıp Kitabevi, 2016.
2. Humphreys P. Cerebral Palsy: a Multidisciplinary Approach. Second Edition. 2011.
3. Rosenbaum, P., Paneth, N., Leviton, A., Goldstein, M., Bax, M., Damiano, D., ... &
Jacobsson, B. A report: the definition and classification of cerebral palsy April
2006. Dev Med Child Neurol Suppl, 2007.
4. Oskoui, M., Coutinho, F., Dykeman, J., Jetté, N., & Pringsheim, T. An update on the
prevalence of cerebral palsy: a systematic review and meta‐analysis.
Developmental Medicine & Child Neurology, 2013.
5. Jones, M. W., Morgan, E., Shelton, J. E., & Thorogood, C. Cerebral palsy:
introduction and diagnosis (part I). Journal of Pediatric Health Care, 2007.
6. Sankar, C., & Mundkur, N. Cerebral palsy-definition, classification, etiology and early
diagnosis. Indian journal of pediatrics, 2005.
7. O’Shea, T. M. Diagnosis, treatment, and prevention of cerebral palsy in near-
term/term infants. Clinical obstetrics and gynecology, 2008.
8. Kavčič, A., & Vodušek, D. B. A historical perspective on cerebral palsy as a concept
and a diagnosis. European journal of neurology, 2005.
21. Описание на клиента с увреждане
◦ Кое пеленаче/бебе е в риск?
Рискови фактори:
◦ При бебетата, родени от майки тийнейджърки или
майки на възраст над 35 години има по-висок риск от
церебрална парализа (ЦП).
22. ◦ Следните проблеми по време на бременността могат
да увеличат риска от развитие на мозъчна аномалия
или увреждане на бебето, които да доведат до ЦП:
Инфекции като рубеола, цитомегаловирусна
инфекция (CMV), хориоамнионит и токсоплазмоза.
Излагане на определени лекарства, като тироидни
хормони, естроген или метотрексат.
Употреба на алкохол и/или наркотици.
Други проблеми, като кървене в матката между шести
и девети месец от бременността, наличие на големи
количества белтък в урината (протеинурия) или
високи нива на кръвната захар.
23. Около половината от всички деца с ЦП сa родени
преждевременно. Рискът от раждане на бебе с ЦП
се увеличава при децата с ниско тегло при
раждане.
Рискови фактори за придобиване на ЦП при
раждане:
◦ Преждевременно раждане. При недоносените бебета е
по-вероятно да се получи кървене в мозъка
(интравентрикуларен кръвоизлив - IVH) или мозъчна
травма, наречена перивентрикуларна левкомалация
(PVL). И двата проблема могат да причинят ЦП.
24. Трудно или продължително
раждане
◦ Инфекция на мозъка или физическа травма могат
да увеличат риска бебето да развие ЦП.
◦ Липсата на кислород също увеличава риска за
бебето.
◦ Самата ЦП също може да доведе до трудно раждане
на бебето заради проблемите с движението и
позата на тялото на бебето, свързани със самото
състояние.
25. • Разкъсване на плацентата
◦ Обикновено плацентата се отделя от стената на
матката няколко минути след раждането. Ако обаче
се отдели преди да се роди бебето, това прекъсва
притока на кръв и кислород от майката към бебето.
◦ Инфекции в матката или влагалището на майката,
като стрептококови инфекции, могат да бъдат
прехвърлени на бебето по време на раждането.
26. Сред рисковите фактори, водещи до увреждане на
мозъка и проявяващи се в периода след раждането
или в рамките на първите 2 - 3 години от живота на
детето са:
◦ тежки заболявания като тежка жълтеница, менингит
или отравяне с олово;
◦ сериозно наранявания на главата (напр. при
катастрофа или падане), включително и наранявания
на бебето, причинени от разтърсване, хвърляне или
друг вид упражняване на сила (синдром на
раздрусаното бебе);
◦ липса на кислород в мозъчните тъкани, в резултат на
мозъчен тумор или инцидент, причиняващ
задушаване;
◦ някои видове проблеми с кръвосъсирването или
генетични проблеми.
27. Описание на клиента с увреждане
◦ Възможни прояви на ЦП:
ЦП може да засегне позата на човека,
равновесието и способността му да се движи,
общуването, храненето, съня му и способността
му да учи.
1 от 3 деца с ЦП
не може да ходи
1 от 4 деца с ЦП
не може да
говори
1 от 10
има тежко
зрително
увреждане
3 от 4 деца с ЦП
изпитват болка
1 от 4 деца с ЦП
има епилепсия
1 от 2 деца с ЦП
има интелектуално
увреждане
28. Проблеми с подвижността
◦ 1 от 3 деца с ЦП не може да ходи.
С най-голям риск са тези, които имат
спастична квадриплегия, интелектуално
увреждане, епилепсия, зрително увреждане,
както и тези, които на 2-годишна възраст все
още не могат да седят самостоятелно.
29. Проблеми с комуникацията
◦ 1 от всеки 4 деца с ЦП не може да говори.
ЦП може да повлияе способността на човек да
координира правилно езика и лицевите мускулите,
отговорни за говора.
ЦП може да наруши схемата на дишане, което
повлиява речта. Например някои хора с ЦП могат да
звучат „задъхани“, когато говорят.
Някои хора с ЦП не могат да продуцират никакъв
звук, докато други са в състояние да продуцират
звуци, но ограничена подвижност на органите им
на речта правят говора им неясен и разбираем за
останалите.
30. Болка
◦ 3 от 4 души с ЦП изпитват болка.
Болката често е в резултат на уврежданията, съпровождащи
ЦП, например контрактури, анормална поза на тялото,
дистония, увреждане на кожата, сублуксация на бедрото,
гастро-езофагеален рефлукс и сколиоза.
Тази болка може да повлияе поведението на човека с ЦП,
способността му да се обслужва сам, съня му, както и
социалните му взаимодействия.
Болката принуждава някои хора с ЦП да избягват ежедневни
задачи, като например посещаването на училище или да
отказват участие в различни събития, а това е особено важно, за
да се чувстват и да бъдат независими.
31. Проблеми с храненето и
пиенето
◦ 1 от 15 души с ЦП не е в състояние да приема
храна през устата и се храни през сонда.
ЦП може да засегне мускулите, които отговарят
за движението на челюстите, устните и езика (в
този случай отварянето и затварянето на устата,
движенията на устните и езика са силно
затруднени или невъзможни);
Някои хора с ЦП изпитват затруднения при
дъвчене и преглъщане на храни и напитки-
състояние, известно като дисфагия.
32. Регулацията на слюноотделянето
◦ При 1 от 5 деца с ЦП има изтичане на слюнка
ЦП може да засегне мускулите около устата,
причинявайки изтичане на слюнка (известно
също като лигавене, прекомерно слюноотделяне
или сиалорея).
Изтичането на слюнка става по-осезаемо, когато
човекът с ДЦ е концентриран върху
изпълнението на дадена задача.
33. Интелектуално увреждане
◦ 1 от 2 души с ЦП има интелектуално увреждане.
◦ 1 от 5 души има умерено до тежко интелектуално
увреждане.
Колкото по-голяма е степента на физическото
увреждане на лицето, толкова по-вероятно е то
да има и интелектуално увреждане.
Въпреки това, има хора, които нямат
интелектуално увреждане, макар да са със
сериозни физически увреждания.
Oбратното също е възможно – хора с леко
физическо увреждане могат да се окажат и с
интелектуално увреждане.
34. Обучителни трудности
◦ Децата със ЦП могат да имат специфични обучителни
трудности, изразяващи се в:
Дефицит на вниманието, затруднения в планирането и
изпълнението на дейности (организация и
последователност на дейностите), трудности при
възприемането и обработката на информацията, езикови
затруднения.
Това може да окаже влияние върху грамотността,
математическите умения и други умения и дейности в
класната стая.
◦ Способността за четене и писане може да бъде засегната
и заради нарушения на фината и грубата моторика.
Учениците с ЦП полагат допълнителни усилия, за да
останат концентрирани върху действията, които
извършват и тяхната последователност, така че е
възможно да се уморяват по-бързо.
35. Слухово увреждане
◦ 1 на всеки 20 души с ЦП има и увреждане на слуха в
някаква степен.
◦ 1 от 25 деца с ЦП е с пълна загуба на слуха.
Зрително увреждане
◦ 1 от 10 деца със ЦП е със загуба на зрението.
Зрителните увреждания не са необичайни при хората
с ЦП. Децата с по-тежки форми на ЦП са по-склонни
към късогледство, отсъствие на бинокулярно зрение,
дискинетичен страбизъм (известен също като
„изкривено око“ или „кривогледство“), тежка зрителна
дисфункция и оптична невропатия или зрителни
увреждания при мозъчни увреди.
36. Поведение и емоционално състояние
◦ 1 от всяко 4 деца с ЦП има поведенчески проблеми.
Рискът от развиване на поведенчески проблеми е най-
голям при децата с ЦП, с придружаващи я
интелектуални увреждания, епилепсия, силна болка и
при децата с по-леки физически увреждания. Проявите
на проблемно поведение се изразяват в: заучена
безпомощност, инат, хиперактивност, тревожност,
иницииране на конфликт с връстниците и антисоциално
поведение.
Децата с ЦП имат проблеми и в емоционалното
развитие, изразяващи се най-често в трудности при
общуването с техни връстници и силни емоционални
реакции към нови предизвикателства.
Тийнейджърите и възрастните с ЦП са по-склонни към
депресия и тревожни разстройства.
37. Епилепсия
◦ 1 от 4 деца с ЦП има епилепсия.
Честотата на епилепсията се повишава до 48% при
децата с ЦП и интелектуално увреждане.
Епилепсията повлиява речта, интелектуалното и
физическото функциониране на детето.
Медикаментозното лечение остава най-ефективната
интервенция при епилепсия, като лекарят или
терапевтът на детето може да препоръча и
определени модификации на училищната среда,
материалите и оборудването, които детето ползва.
Страничните ефекти на някои лекарства за епилепсия
включват сънливост и раздразнителност.
И самата епилепсията, и приеманите заради нея
лекарства повлияват поведението и концентрацията
на човека.
38. Проблеми със съня
◦ 1 от 5 деца с ЦП има нарушение на съня.
Съществуват редица фактори, като мускулни
спазми, мускулно-скелетна болка и намалена
способност за промяна на позата през нощта
които съпътстват ЦП и повлияват качеството на
съня.
Известно е и, че епилепсията също нарушава
или предразполага към нарушения на съня.
Слепотата или тежкото зрително увреждане
могат да повлияят на продължителността и
качеството на съня заради отделянето на
мелатонин и липсата на светлинно възприятие.
39. Аномалии на гръбначния стълб и
бедрата
◦ 1 от 3 деца с ЦП има луксация на тазобедрената става.
Аномалиите на гръбначния стълб и бедрата, свързани с
ЦП, могат да затруднят седенето, изправянето, стоежа и
ходенето, както и да причинят хронична болка.
Децата и възрастните с тежи физически увреждания или
тези, чието тяло е засегнато двустранно, са изложени на
по-голям риск от проблеми с тазобедрената става.
Хората с ЦП, които използват инвалидни колички през
по-голямата част от времето са изложени на по-висок
риск от появата на проблеми с тазобедрената става,
отколкото тези, които ходят с помощни средства или
самостоятелно.
40. Контрол на пикочния
мехур и червата
◦ 1 от 4 деца с ЦП има проблеми с контрола над
пикочния мехур/червата.
Иконтинентността и запекът са проблем за
много деца, страдащи от ЦП.
Най- застрашение са децата с интелектуални
увреждания и/или тежка форма на ЦП.
Липсата на подвижност и затруднено хранене
могат да предразположат хората с ЦП към
запек.
41. • Ранна интервенция и цели
Прилагането на терапиите, включени в
програмата за ранна интервенция, още в
ранния етап на развитие, намаляват
въздействието на увреждането и
минимизират възможността детето за
развитие придружаващи заболявания.
42. Услугите за ранна интервенция
идентифицират и посрещат потребностите
на детето в следните пет области на
развитие:
◦ Двигателна (физическо развитие)
◦ Когнитивна (когнитивно развитие)
◦ Социална (развитие на комуникацията)
◦ Поведенческа (социално и емоционално развитие)
◦ Адаптивна (използване на съществуващите умения)
Сред услугите, предоставяни по програмата за
ранна интервенция са медицински услуги,
физикална и трудова терапия, осигуряване на
помощни технически средства.
43. Процедури и дейности, които подпомагат
поддържането на здравословното
състояние
◦ Физиотерапия
Физикалната терапия/физиотерапията е област от
медицината, свързана с немедикаментозно лечение
на здравословни проблеми от различен характер.
◦ Физикалният терапевт е обучен да работи в условията на
частна лекарска практика, в болнични условия, в
специализирани центрове или клиники.
◦ Физикалният терапевт се фокусира предимно върху
подобряване на здравословното състояние посредством
физически дейности, докато физиотерапевтът прилага и
електромеханични средства и процедури.
44. Физиотерапията възстановява, поддържа и
насърчава оптималното движение и
физическите функции на тялото.
Тя е насочена към отстраняване на
ограниченията, които препятстват активността
на хората с двигателни увреждания, вкл. и
тези, свързани със заобикалящата ги среда.
Физикалната терапия използва методите на
функционалното обучение, мануалната
терапия, упражненията, помощните технологии
и електротерапевтичните методи.
45. Целта на физикалната терапия е да помогне на
хората с ЦП да:
развият координацията си;
повишат мускулната си сила;
съхранят определен набор от движения;
поддържат баланса си;
подобрят издръжливостта си;
поддържат гъвкавостгта си;
се справят с болката;
оптимизират нивата на физическо си
функциониране;
да увеличат независимостта си при
изпълнението на ежедневни дейности;
бъдат физически активни.
46. Физикалната терапия подпомага общото
лечение като: подпомага преодоляването на физическите ограничения;
разширява обхвата на ставното движение;
изгражда и поддържа мускулния тонус;
увеличава възможностите за отдих;
предлага алтернативни начини за изпълнение на
ежедневни дейности;
насърчава автономността;
намалява вероятността от контрактури и костни
деформации;
обучава децата и родителите им по темата „помощни
технически средства“;
осигурява сензорна стимулация;
подобрява общото здраве;
повишава гъвкавостта;
подобрява стойката;
подобрява походката;
минимизира болката и дискомфорта.
47. Най-голямата полза за детето с ЦП е, че
физиотерапията лекува различни проблемни
състояния, включително:
Мускулна атрофия или спазми;
Намаляване на обхвата на ставното движение;
Мускулни спазми и/или контрактури;
Мускулна спастичност;
Болка;
Възпаление на ставите;
Контрактури (мускулна ригидност);
Ограничена физическа активност.
48. ◦ Правилно позициониране
Децата с ЦП не могат да заемат правилна поза
на тялото самостоятелно. Те се нуждаят от
различни помощни средства, които да им
позволяват да заемат правилната поза при
различни позиции (позициониране) на тялото.
Това им помага да свикнат да изпълняват и да
усвоят правилни начини на движение, което
пък предотвратява появата на вторични
усложнения.
49. Различни клинични и изследователски
проучвания доказват, че седежа и правилното
позициониране на тялото се повлияват
благоприятно и от:
нормализирането на тонуса или намаляването на
неговото анормално влияние върху тялото;
поддържането на правилна стойка;
предотвратяване или приспособяване към
скелетната деформация;
осигуряване на стабилна основа за подпомагане
на функционирането.
50. Доброто позициониране на тялото включва някои
основни общи принципи:
◦ Симетрията и правилната стойка трябва да се спазват във
възможно най-голяма степен при всички пози.
◦ Детето трябва да се чувства комфортно.
В началото детето може да не харесва определена нова
поза, но ако чувства продължителен дискомфорт, може
би е необходима допълнителна подготовка, преди да
поставите детето отново в правилната поза (отпуснете
мускулните спазми и нормализирайте тонуса).
Може да се наложат някои адаптации на позата, дори
когато това означава частично компрометиране на
идеалната поза.
Родителите не трябва да насилват детето да застане в
определена поза, ако то се чувства неудобно.
51. ◦ Детето трябва да е стабилно, но не и приклещено.
Позата трябва да позволява на детето да насърчава
прилагането на по-нормален модел на движение.
◦ Например: добрата проксимална стабилност на торса при
седене насърчава селективните движения на горните
крайници за игра, писане, хранене и др.
Вижте: Модул 1, Раздел 1
52. Децата са склонни да се позиционират в поза, в
която се чувстват в безопасност.
Често забравяме принципите на
позициониране, защото сме по-загрижени за
безопасността на детето в определена поза,
отколкото за това как позата може да повлияе
цялостната подвижност.
Вижте: Модул 1, Раздел 1
53. Каквото и да прави детето (лежи, седи, пълзи, стои),
опитайте се да го насърчавате:
Вижте: Модул 1,
Раздел 1
Тялото да е изправено (не извито, наклонено или усукано).
Да използва и двете си ръце и да ги държи на нивото
на очите.
Да разпределя еднакво тежестта на тялото си от двете страни - като
използва и двете бедра, двете колена, двата крака и двете ръце.
Да държи двете си ръце изпънати и свободно
встрани, а не прилепнали до тялото.
Да движи главата си право нагоре и надолу.
54. Източници
1. Palmer FB, Hoon AH (2011). Cerebral palsy. In M Augustyn et al., eds., The
Zuckerman Parker Handbook of Developmental and Behavioral Pediatrics for
Primary Care, 3rd ed., pp. 164-171. Philadelphia: Lippincott Williams and
Wilkins.
2. WebMD, https://www.webmd.com/parenting/baby/features/is-your-baby-
on-track#1
3. https://www.cerebralpalsy.org.au/what-is-cerebral-palsy/how-cerebral-
palsy-affects-people
4. Bar-On L, Molenaers G, Aertbeliën E, Van Campenhout A, Feys H, Nuttin B,
et al. Spasticity and its contribution to hypertonia in cerebral palsy. Biomed
Res Int (2015) 2015:1–10.10.1155/2015/317047,
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4306250/
5. Krzysztof, Czupryna & Nowotny-Czupryna, Olga & Nowotny, Janusz. (2014).
Back Pain in Mothers of Cerebral Palsied Children. Ortopedia, traumatologia,
rehabilitacja. 16. 497-505. 10.5604/15093492.1128840,
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25406923
56. При ЦП има няколко системи за
класификация. Най-често използваната
класификация е Европейската.
Клинична класификация:
- Спастична
- Дискинетична
- Атаксия
- Хипотония
Анатомична класификация:
- Хемипареза
- Дипареза
- Квадрипареза
- Монопареза
58. Видове мускулен тонус
• Намален мускулен тонус или
възбудимост (провиснали, меки
или отпуснати крайници)
Хипотония
• Повишен мускулен тонус или
възбудимост (сковани или
вдървени крайници)
Хипертония
• Флуктуиращ мускулен тонус или
възбудимост (твърде отпуснат на
моменти и твърде стегнат в други)
Дистония
59. Спасти
чност
• Спастичността е повишен, неволеви, зависим от скоростта
мускулен тонус, който причинява съпротива срещу
движението.
Смесен
• Торсът на тялото може да е хипотоничен, докато ръцете
и краката са хипертонични.
Мускулн
и спазми
• Внезапно, болезнено, неволно мускулно свиване.
Фиксира
ни стави
• Стави, слепени една за друга, които не могат да се
движат.
Вижте: Модул 4, Раздел 5
61. Типични видове походка при ЦП
• Пръстите на краката сочат навътре.
Обърнати навътре стъпала
• Пръстите на краката сочат навън.
Обърнати навън стъпала
• По-голяма тежест се прехвърля на единия
крак, което прави походката олюляваща.Накуцване
• Тежестта се поставя неравномерно върху
пръстите.Ходене на пръсти
• Детето ходи прегърбено, с глава и шия
наведени напред.Пропулсивна походка
62. • Бедрата се сгъват леко и изглежда
сякаш детето се навежда напред,
докато коленете и бедрата му се
плъзгат едно до друго като ножици.
Спастична и
ножицовидна
походка
• Единият крак се влачи заради мускулната
спастичност.Спастична походка
• Наподобява маршируване - краката се
повдигат високо.Степажна походка
• Ходенето наподобява походката на
патица и може да се появи на по-късен
етап от живота.
Патешка походка
63. Рефлекси
Рефлексите са неволни движения, които тялото прави в отговор
на определен стимул.
Някои рефлекси се проявяват по време на или скоро след
раждането, но изчезват при навлизането на детето в
следващия етап на развитие (безусловни рефлекси).
Наличието на безусловни рефлекси на по-късен етап от растежа
на детето или липсата на специфични рефлекси, които трябва да
се развиват с растежа на детето, могат да бъдат признак за
наличието на церебрална парализа.
64. Някои анормални рефлекси също могат да бъдат
индикация за церебрална парализа.
Хиперрефлексията е състояние на прекомерни
рефлексни отговори, които причиняват потрепване
и спастичност.
Неразвитите или липсващи постурални и защитни
рефлекси са предупредителни знаци за анормално
развитие, включително за церебрална парализа.
65. Общи безусловни рефлекси, които могат да
функционират неправилно или да не
отшумят своевременно:
Асиметричен
тоничен
рефлекс
Когато главата се обърне,
крайниците от същата
страна се изпъват, а
противоположните
крайници се прибират като
при поза на фехтовач.
Асиметричният тоничен
рефлекс трябва да изчезне
на около 6-месечна възраст.
66. Симетричен
тоничен шиен
рефлекс
Бебето имитира поза за
пълзене, когато главата е
изпъната назад.
Симетричният тоничен
шиен рефлекс трябва да
изчезне между 8 и 11
месец.
Рефлекс на
Галант
Когато бебето лежи по
корем, бедрата се извиват
по посока на докосваната
страна на тялото.
Рефлексът на Галант трябва
да изчезне до 3-9 месец.
67. Лабиринтен
тоничен
рефлекс
Когато наклоним главата
назад, гърбът се извива,
краката се изпъват, а ръцете
се свиват.
Лабиринтният тоничен
рефлекс трябва да изчезне
до 3,5 години.
Хватателен
рефлекс
Ръката се свива в позиция за
хващане, когато стимулираме
дланта.
Хватателният рефлекс трябва
да изчезне до 4-6 месец.
68. Рефлекс
на опората
Когато подхванете новороденото
под мишниците и го изправите с
опора под краката, то изправя
тялото си и стои на полусвити
крака, а при наклон напред
започва автоматично да пристъпва
Рефлексът на опората трябва да
изчезне до 5 месец.
Рефлекс на
Моро
Когато наклоните бебето и след
това внезапно го спуснете, то
протяга ръце. Рефлексът на Моро
трябва да изчезне до 6- тия месец.
69. Ранните предпочитания
за използвана ръка
също могат да бъдат
индикация за възможни
увреждания.
Детето обикновено
развива предпочитания
за използвана ръка през
втората си година.
71. Спастична ЦП
Това е най-често срещаният тип
ЦП.
Процентът е 70-80%.
Мускулите са сковани поради
липсата на свързаност между тях
и нервната система.
72. При децата с церебрална парализа
мускулите и от двете страни на тялото се
съкращават едновременно. Това прави
движението трудно.
При нормално движение, когато една мускулна група
се движи в определена посока, мускулите от другата
страна се отпускат. Това прави движението възможно.
73. Основните клинични характеристики са висок
тонус в ръцете и краката и:
• Хипотония в мускулите на торса на тялото;
• Хиперрефлексия;
• Липса на волеви движения;
• Трудно и бавно движение;
• Скованост в ставите;
• Проблеми с походката;
74. Дискинетична ЦП
Терминът дискинетичен се използва за
неконтролирани движения.
Среща се при 6-15% от децата с ЦП.
Тази липса на контрол на
движението може да бъде по-
видима в началото на движението.
По време на движението неволевите
движения могат да се увеличат.
75. Дискинетичната церебрална парализа се разделя на две
различни групи: атетоидна и дистонична.
Атетоидната церебрална парализа включва случаи
с неволно движение, особено на ръцете и краката.
Дистонията/Дистоничната церебрална парализа
включва случаи, при които се засягат повече мускулите
на торса на тялото отколкото на крайниците, което води
до фиксирана, изкривена поза.
76. Атактична ЦП
Най-рядко срещаният тип ЦП (4%).
Атактичната церебрална парализа засяга
координацията на движенията.
Засягат се балансът и позата.
Походката често е много разкрачена и понякога
неправилна.
Контролът върху движенията на очите и възприятието
за дълбочина могат да бъдат нарушени.
77. Клинични признаци
Фините двигателни умения,
изискващи координация на
очите и ръцете, като писането
например, често са
затруднени.
Не предизвиква неволни
движения, но се
характеризира с нарушен
баланс и координация.
78. Хипотония/Хипотонична ЦП
Намален мускулен тонус, което често
води до отпуснати, меки крайници.
Хипотонията се свързва с
неспастична церебрална парализа.
Обикновено се наблюдава в ранен
стадий на всички типове церебрална
парализа.
79. Клинични признаци:
Торсът на тялото е с нисък
мускулен тонус
Лоши рефлекси
Липса на контрол върху
главата и торса
Увеличена подвижност на
ставите
Проблеми с баланса
80. Класификация по топография
• Означава, че е засегнат само един крайник.
Смята се, че това може да бъде форма на
хемиплегия/хемипареза, при която
единият крайник е значително увреден.
Моноплегия/
Монопареза
• Обикновено означава, че краката са
засегнати повече от ръцете, засяга основно
долната част на тялото.
Диплегия/Дипареза
Класификацията по топография описва засегнатите части на тялото.
81. • Означава, че ръката и кракът от едната
страна на тялото са засегнати.
Хемиплегия /
Хемипареза
• Означава, че е засегната долната половина
на тялото, включително двата крака.
Параплегия /
Парапареза
• Означава, че са засегнати три крайника.
Това могат да бъдат двете ръце и единият
крак или двата крака и едната ръка. Или
може да се отнася до един горен и един
долен крайник и лицето.
Триплегия/
Трипареза
82. • Означава, че са засегнати всичките
четири крайника, но едната страна
на тялото е по-силно засегната от
другата.
Двойна
хемиплегия/
Двойна хемипареза
• Означава, че всичките четири
крайника са засегнати, но трите
крайника са по-засегнати от
четвъртия.
Тетраплегия/
Тетрапареза
• Означава, че са засегнати всичките
четири крайника.Квадриплегия /
Квадрипареза
83. Ранни признаци на церебрална парализа
при бебета на възраст под 6 месеца
Главата на бебето увисва, когато го изправяте от легнала
позиция. Имайте предвид, че понякога повишеният тонус в
мускулите на врата може направи така, че контролът на
главата да изглежда по-нормален, отколкото всъщност е.
Бебето е много сковано или много отпуснато.
Бебето е с треперещи ръце и крака.
84. Когато вземете бебето, краката се вдървяват и се
кръстосват.
Бебето е с треперещи ръце и крака.
Бебето е раздразнително, има проблеми с храненето (сукане,
преглъщане или дъвчене) и съня, или често повръща.
Трудно е да оправяте и прегръщате бебето.
Бебето проявява ниска чувствителност
към зрителни стимули.
Бебето е прекалено послушно (тялото не се изпъва или
стяга правилно).
85. Признаци на церебрална парализа
при бебета на възраст над 6 месеца
Не може да събере
ръцете си една до
друга
Държи ръцете си
непрекъснато свити в
юмруци
Протяга само едната си
ръка и държи другата
свита в юмрук
Има слаб контрол
на главата
Не се преобръща в
нито една посока
86. Не успява да се
повдигне с ръце,
докато лежи по
корем
Трудно му е да
насочи ръцете си към
устата
Раздразнително е
Често повръща
Трудно ви е да го
оправяте и прегръщате
Им ниска чувствителност
към зрителни стимули
Има анормален
мускулен тонус
(скованост или
отпуснатост)
87. Признаци на церебрална парализа
при бебета на възраст над 10 месеца
Несиметрично пълзене (бебето се повдига с
едната си ръка и крак и влачи
противоположните ръка и крак).
Неспособно е да стои право без
помощ.
Неспособно е да седи самостоятелно,
без да е подпряно.
88. Общи клинични признаци на церебрална
парализа при бебета и малки деца
Бебето предпочита да използва едната ръка пред другата, преди
да е настъпил подходящият етап от развитието му за такъв избор.
Няма нормално двигателно развитие и координация.
Има деформации и контрактури на ставите и костите
(постоянно фиксирани, стегнати мускули и стави).
Трудно му е да издава звуци и/или думи.
Продължава да има безусловни рефлекси (например сукателен)
отвъд възрастта, в която те трябва да спрат.
89. Проблеми с меките тъкани, например намалена
мускулна маса.
Сензорни затруднения (нарушения на слуха,
зрението или обработката на информация).
Ножицовидна походка или ходене на пръсти.
Невъзможност за контрол на пикочния
мехур или червата.
Повишени рефлекси и клонус (серия от бързи,
неволни, ритмични, мускулни контракции и
релаксации на ръката или крака).
90. Абнормни двигателни патерни на устата и
езика, като дърпане на езика назад и
изплезване, силно захапване без пускане,
прекалено чувствителна уста и чести гримаси.
Забавени постурални рефлекси:
Постуралните рефлекси са двигателни умения,
които се развиват през първата година от
живота на новороденото и формират основата
на функционалните двигателни умения. Тези
рефлекси автоматично поддържат тялото в
изправено положение чрез промени в
мускулния тонус и в отговор на позицията на
тялото и неговите части.
91. Трите вида постурални рефлекси са:
• Поддържат главата и тялото в
изправено положение и „нагаждат”
положението на крайниците и главата.
За поддържане
на изправено
положение
• Рефлекси, които връщат тялото във
вертикално положение след
изместване.За поддържане
на равновесие
• Те се проявяват в отговор на стимул и
предпазват тялото от падане, ако то е
изместено отвъд точката, в която
постуралната корекция може да върне
тялото обратно във вертикално положение.
Защитни
рефлекси
92. Нарушения свързани с ЦП
Физически и двигателни проблеми
Припадъци
Дисфагия
Проблеми с оралното здраве
Зрителни проблеми
Когнитивни проблеми
Проблеми с храносмилането
Кожни заболявания
Дихателни проблеми
Поведенчески и емоционални проблеми
Проблеми със съня и разстройства на съня
93. • Припадъците са често срещано нарушение при
церебралната парализа. Около 35% от всички
деца с церебрална парализа имат припадъци.
• Съществуват различни видове припадъци, а
симптомите зависят от това каква е формата на
ДЦ при детето.
94. Епилептични абсанси: Децата с епилептични абсанси могат да гледат
втренчено в пространството и да правят леки и едва забележими
движения с тялото, като мигане с очи и облизване на устните.
Атонични припадъци: Децата с атонични припадъци имат временна
загуба на мускулен контрол и могат да се строполят на пода без
предупреждение.
Клонични припадъци: Клоничните припадъци се характеризират с
краткотрайни, бързоследващи съкращения на мускулите на ръцете,
лицето и шията.
Миоклонични припадъци: Децата с миоклонични припадъци
изпитват краткотрайни, бързоследващи съкращения на мускулите на
ръцете и краката.
Тонично-клонични припадъци: Тонично-клоничните припадъци са
най-тежкия тип припадъци и се проявяват с треперене на тялото,
загуба на съзнание, вдървяване на тялото, а в някои случаи и загуба
на контрол над пикочния мехур.
95. Дисфагия
Дисфагията е медицински термин, с
който се означават трудностите при
преглъщане.
Децата със ЦП са изложени на риск от
дисфагия поради слабия контрол на
мускулите и двигателните функции.
96. Симптомите могат да включват:
Невъзможност
за
преглъщане
и/или болка
при опит за
преглъщане
Стомашен
рефлукс
РегургитацииКиселини
Изтичане на
слюнка
Засядане на
храна в
хранопровода
и/или гърлото
Задавяне и
кашляне при
опит за
преглъщане
Необичайна
загуба на
тегло
Дрезгав глас
Забавен (или
понякога
отсъстващ)
рефлекс на
преглъщане
Болка в гърба
97. Проблеми на оралното здраве,
свързани с церебралната парализа
Разрушаване на зъбите и поява на
кариеси
Скърцане със зъби по време на сън
Изтичане на слюнка
Анормално изравняване на горните
и долните зъби
Травма на устата
98. Нарушения, свързани с церебралната
парализа и зрителните проблеми
Зрителните проблеми могат да доведат до други нарушения,
включително:
Намалена продължителност на живота (няма категорично
доказателство, че обхватът на зрението влияе върху
продължителността на живота или че проблемите със
зрението, предизвикани от мозъчно увреждане, водят до
намалена продължителност на живота).
Трудности при четене и писане.
Предразположение към участие в
инциденти поради проблеми със зрението.
Нарушения на способността за
учене.
99. Когнитивни проблеми, свързани с ЦП
Най- разпространените когнитивни проблеми (не всички деца
изпитват всеки проблем), свързани с церебрална парализа,
включват:
Синдром на
дефицит на
вниманието
(хиперактивност)
Емоционални проблеми
(невъзможност да се свърже с
други хора емоционално)
Психологически
проблеми
Депресия,
тревожност и
промени в
настроението
Проблеми с
разбирането и
вземането на решения
Проблеми с
паметта и
ученето
Проблеми с
разпознаването
Проблеми с
поведение
100. Храносмилателни проблеми, свързани с
церебралната парализа
Запек Инконтиненция
Невъзможност
да се хранят
(като бебетата)
Проблеми с
преглъщане
и/или сукане
Необичайно
наддаване или
загуба на тегло
Инфекции на
пикочния
мехур
Повръщане
Необичайна
умора
Аспирация
101. Кожни заболявания, свързани с ЦП
Кожни инфекции и раздразнения
Кожни язви
Стафилококови инфекции
Циреи и пъпки
Импетиго
и др.
102. Дихателни проблеми, свързани с ЦП
Бронхит
Пневмония
Бронхопулмонална дисплазия
Синдром на респираторен дистрес (RDS)
Астма
Аспирация
Хронична белодробна болест
103. Поведенчески и емоционални
проблеми, свързани с церебралната
парализа и
Отдръпване от социални дейности
Спорене с връстници
Деструктивно поведение
Лесно раздразнение
Депресия
Безпокойство
104. Генетични метаболитни заболявания,
свързани с церебралната парализа
Вродени метаболитни заболявания
(Fenilketonüri, Muccopolisakkaridosis)
Болест на Уилсън
Леш-Нихан синдром
Болест на Тай-Сакс
Болест на Крабе
105. Диференциална диагноза на
церебрална парализа
Травматично увреждане на периферните нерви
◦ Акушерска парализа (увреждане на раменният сплит)
◦ Увреждания на гръбначния нерв
Увреждания и тумори на гръбначния мозък
Спинални малформации и цереброваскуларни
заболявания
106. Не бъркайте следните заболявания с ЦП!
Невромускулни
заболявания:
• Миотония;
• Мускулна дистрофия;
• Полиомиелит;
• Полиневропатия.
Невродегенеративни
заболявания:
• Атаксия
телеангиектазия;
• Атаксия на Фридрайх;
• Спинална мускулна
атрофия;
• Наследствена
спастична
парапареза.
107. Източници
1. Elbasan B. Pediatrik Fizyoterapi rehabilitasyon. İstanbul Tıp Kitabevi, 2016.
2. Humphreys P. Cerebral Palsy: a Multidisciplinary Approach. Second Edition. 2011.
3. Rosenbaum, P., Paneth, N., Leviton, A., Goldstein, M., Bax, M., Damiano, D., ... &
Jacobsson, B. A report: the definition and classification of cerebral palsy April 2006. Dev
Med Child Neurol Suppl, 2007.
4. Jones, M. W., Morgan, E., Shelton, J. E., & Thorogood, C. Cerebral palsy: introduction
and diagnosis (part I). Journal of Pediatric Health Care, 2007.
5. Sankar, C., & Mundkur, N. Cerebral palsy-definition, classification, etiology and early
diagnosis. Indian journal of pediatrics, 2005.
6. O’Shea, T. M. Diagnosis, treatment, and prevention of cerebral palsy in near-term/term
infants. Clinical obstetrics and gynecology, 2008.
7. Kavčič, A., & Vodušek, D. B. A historical perspective on cerebral palsy as a concept and
a diagnosis. European journal of neurology, 2005.
8. Desiree L. Roge. Cerebral Palsy. Braddom's Rehabilitation Care: A Clinical Handbook,
2018, Pages 331-337.e4
9. Harvey S. Singer, Jonathan W. Mink, Donald L. Gilbert, Joseph Jankovic. Cerebral Palsy.
Movement Disorders in Childhood (Second Edition), 2016, Pages 453-475.
10. http://www.cerebralpalsy.org/about-cerebral-palsy/sign-and-symptoms
109. Мозъчните увреди
при ЦП са нелечими.
Възможна интервенция: децата се
научават да се справят със
симптомите на болестта, за да станат
по-независими в ежедневието си.
110. ЦП не е прогресиращо заболяване, но придружаващите я
оплаквания като скованост в мускулите и неволни движения
могат да продължат да прогресират през целия живот.
Чрез интервенции и лечение, обаче, детето може да бъде
научено как да се справя с тези проблеми и как да се
приспособи към ситуацията.
Невъзможно е да се излекува болестта, но симптомите могат
да бъдат контролирани или облекчени.
111. Тъй като ЦП се придружава от широк спектър
симптоми е необходимо да се подходи
холистично при определяне на лечението и
интервенциите и да се въвлече
интердисциплинарен екип с експертиза в
разнообразни области.
112. Екипът трябва да включва специалисти от следните области:
Детски невролог Социален работник
Физиотерапевт Медицинска сестра
Хирург- ортопед Специалист уши, нос, гърло
Ерготерапевт Офталмолог
Лекар по физикална
медицина и рехабилитация
Лекар по дентална медицина
Логопед Специален педагог
Психолог Психиатър
114. Физиотерапия
•Започва още в постнаталния период.
•Физиотерапията е препоръчителна и при бебета, изложени на риск от ЦП.
•Важно е физиотерапията да започне още в ранния етап от живота на детето и
да продължи през целия му живот.
•Цели на физиотерапията са: подобряване на позата и на движението на
индивидите.
•Интервенцията трябва да включва: ерготерапия, укрепване на мускулите,
разтягане, позициониране, функционално обучение, ортопедични опори и
терапевтично оборудване.
115. Лекарствено лечение на двигателни
нарушения
Перорално лечение:
Допустимо е да се използват лекарства за мускулна
релаксация.
117. Други: напр. Ботулинов токсин
• Повлиява на връзката между
мускула и сухожилието.
• Блокира импулсите от нерва
към мускула.
• Релаксиращият ефект започва
от 2 до 4 дни след
инжектирането и продължава
от 4 до 6 месеца.
118. Други: напр. Интратекален баклофен
• Баклофенът за перорален прием не е толкова
ефективен, колкото баклофеновата помпа.
Следователно, релаксацията може да бъде по-
слаба.
• При деца с тежка спастична церебрална
парализа се препоръчва инжектиране на
лекарството в гръбначно-мозъчната течност с
помощта на помпата.
119. Операции
Тежка мускулна скованост и всякакви други мускулни
или ротационни проблеми могат да наложат
извършването на операция.
Операциите на костните и меки тъкани трябва да се
планират, за да подобрят функционалния статус на
индивидите.
120. Операции на мускули, кости и
стави
• При тежка контрактура, деформации и сколиоза.
• Главна цел: подобряване на подвижността и
функционалността, на изпълнението на ежедневни
дейности, както и за по-добро биомеханично изравняване.
• Времето и правилната хирургична процедура могат да
повлияят на ефекта от интервенцията.
121. Операцията може да включва процедура за
горните крайници, долните крайници и
гръбначния стълб.
Сколиоза
Сублуксация
на бедрата,
дислокация
Деформации
на глезена
Деформации
на коляното
122. Ортопедични опори и
оборудване
Използват се за крайниците и
торса, с цел да се:
Подобрят функциите им
Предотвратят деформации
Намали сковаността
Поддържат слабите мускули
123. Комуникационни проблеми
Нарушения на речта и езика
•Намалената двигателната способност на органите на речта, както и
на лицевите мускули, може да доведе до забавяне на сукането,
преглъщането и артикулацията, както и до проблеми на речта на по-
късен етап.
•Нарушената координацията на органите и мускулите в областта на
устната кухина може да доведе и до проблеми с храненето и
преглъщането.
•Проблемите с речта водят до проблеми с възприемането и
обработката на информация, проблеми с вниманието и в крайна
сметка до нарушаване на уменията за учене.
Вижте: Модул 5, Раздели 4,
5, 8
124. Интервенцията на речевите и езиковите разстройства
цели:
•Подобряване на орално-двигателните умения
•Интервенцията включва следните техники за развитието на орално-
двигателните умения: смукане на лед, улесняване движенията на
езика чрез вибрации, миене на зъбите, движения на устните и др.
•Подобряване на импресивната и експресивната реч
•Подобряване на артикулацията и фонацията
Вижте: Модул 5, Раздел 8
125. Интервенции при интелектуални
проблеми
Нарушенията в интелектуалните функции на детето засягат още:
Всички области, засегнати от интелектуалното развитие на детето,
трябва да бъдат разгледани и интервенирани посредством
интердисциплинарна работа в екип.
Речта и езика
Самостоятелността и грижата за себе си
Развитието на фината и грубата моторика
Слуховото, зрителното и поведенческото развитие
126. • При децата в училищна възраст трябва да
се оцени готовността за училище.
• Част от препоръките включват дейности по
социална интеграция или посещаването на
специализирани институции.
• При децата с тежки интелектуални
проблеми трябва да се помисли за
специализирано обучение.
127. Интервенции при епилепсия
Медикаментозно лечение
В дългосрочен план, лечението на епилепсията
се комуникира от семейството, пациента и
лекаря.
Успехът на лечението зависи от правилната
диагноза.
Антиепилептичните лекарства се използват за
контрол на електрическата активност в
мозъка
Медикаментите се избират в зависимост от
вида и тежестта на епилепсията.
128. Медикаментозно лечение: Дозировката и
видът на лекарството са важни. Изборът на
лекарство за епилепсия зависи от следното:
Лекарството трябва да се дава само под лекарско наблюдение.
За да се минимизира рискът от лекарствената интоксикация, употребата на
лекарства трябва да бъде сведена до абсолютен минимум.
Лекарството и дозата се прилагат на базата проба-грешка за всеки
индивид.
Дозата трябва да бъде определена според теглото на детето.
Лекарството трябва да бъде спряно навреме и под наблюдението на лекар.
Ефектите на лекарството трябва да се разглеждат според вида и тежестта
на епилепсията.
Употребата на медикаменти трябва да бъде спряна не по-рано от 2 години
след последната проява на заболяването.
129. Интервенции при болка
Медикаментозно лечение:
Могат да се използват различни видове
лекарства в зависимост от силата и
продължителността на болката.
Има няколко вида лекарства:
◦ Неопиоидни аналгетици
◦ Нестероидни противовъзпалителни средства
130. Приложение при болка
Физиотерапия Топъл и студен
компрес
Упражнения
Терапевтично
докосване
Масаж
Транскутанна
електрическа
нервна
стимулация
Мобилизиране/
Манипулация
Кинезиотейпинг
131. Когнитивно-поведенчески методи за интервенция:
• Методи за релаксация
• Отклоняване на вниманието
• Фантазиране
• Успокояващи техники
• Музика
• Когнитивни стратегии
132. Интервенции при нарушения на
съня
Децата с особено тежка тетраплегия страдат от
нарушения на съня. Причините са следните:
•Трудно сменят на позицията на тялото си
•По-големият размер на езика им
•Дисфункционалност на устата и гърлото, която засяга дишането
•Рефлукс
•Психиатрични проблеми
133. Оборудване: може да се използва за деца,
които имат препятствия в горните дихателни
пътища.
CPAP (непрекъснато положително налягане в
дихателните пътища)
BPAP (двустепенно положително налягане в
дихателните пътища)
134. Поведенчески и когнитивни интервенции
• Контрол на теглото
• Терапия за контрол на стимулите
• Обучение за релаксация
• Когнитивен контрол
135. Позициониране:
Ако има запушване на дихателните пътища, детето не
трябва да спи в легналото положение по гръб.
Ако нарушението на съня се дължи на рефлукс, се
препоръчва използването на високи възглавници за
спане. Препоръчва се позицията за спане да е или по
гръб, или настрани (с помощта на високи възглавници).
136. Интервенции при поведенчески
и емоционални проблеми
В допълнение към поведенческите проблеми могат
да се наблюдават и различни емоционални
проблеми като:
Тези проблеми могат да повлияят физиотерапевтичните
интервенции.
Проблеми с адаптацията
Срам
Асоциални нагласи
Агресивно поведение
137. Препоръчва се работа с психолог, за да се
облекчат симптомите при децата, свързани
със:
Самочувствието
Положителните нагласи
Социалните взаимодействия
Справянето с ЦП и социалната
интеграция
138. Интервенции при нарушения на
храненето и преглъщането
• Хипотония, липса на сукателен рефлекс, отслабен гълтателен
рефлекс и силно изразен рефлекс на гадене – всички те могат
да доведат до нарушения на храненето.
• Повишеното интраабдоминално налягане и дългите периоди,
прекарани в легнало положение, могат да предизвикат
рефлукс.
• Неефективната консумация на течности и консумирането на
хранителни вещества с малко фибри, както и
неконтролираните мускулни спазми могат да причинят запек.
139. Медикаментозно лечение и хирургия
Рефлуксът може да се лекува с лекарства. Ако
лекарството не е досттаъчно ефективно, може да се
обмисли и хирургична процедура.
140. Физиотерапия и рехабилитация заподобряване
на преглъщането
Могат да се използват при деца с ЦП, при които има
нарушения на орално- двигателните и гълтателни умения.
• Упражнения за дъвкателни умения
• Упражнения за движение на езика
• Орално-моторни стимулации
• Електротерапия за гълтателните мускулите
• Мускулна тренировка за контролиране на аспирациите
Вижте: Модул 5, Раздел 5
141. Препоръки относно хранителния режим:
Децата с мускулна хипотония и децата, които
не могат да ходят, се нуждаят от по-малко
енергия и кислород.
Енергийните нужди могат да бъдат по-високи
при децата със спастична и дискинетична
церебрална парализа.
За да се определи енергийната нужда, трябва
да се вземат предвид нивото на мобилизация,
мускулният тонус, нивото на активност и
метаболитните промени при деца с ЦП.
142. Интервенции при изтичането на
слюнка
Изтичането на слюнка или лигавенето се смята за
нормално при децата под 2-годишна възраст.
Наблюдава се и при по-големи деца (4-6 години)
по време на смяната на зъбите или израстването
на нови зъби.
По-големи деца с церебрална парализа, които
имат проблеми с двигателната способност и
координацията на устните и езика, също могат
да имат проблеми с изтичането на слюнка.
143. Различни интервенции като:
• Орално-двигателна терапия
• Лечение на проблеми със зъбите и възпаление на венците
• Постурално обучение
• Лекарства: Антихолинергични лекарства
• Инжектиране на ботулинов токсин в слюнчените жлези
• Хирургия: Частична резекция на слюнчените жлези, промяна на
местоположението на слюнчените жлези, изрязване на нервите
на слюнчените жлези
144. Интервенции при проблеми със
слуха и зрението
Загубата на слуха се повлиява от
поставянето на слухови импланти:
Имплантите са различни за различните по тежест и етиология
нарушения на слуха. Например: трудно е да се компенсира загуба на
слуха, дължаща се на проблеми във вътрешното ухо.
Най-популярните и често използвани устройства са устройствата,
които се прикачват зад ухото.
Поставянето на кохлеарен имплант е много важно при пълна загуба
на слуха:
•Обикновено се прилага при загуба на слуха, дължаща се на проблем във вътрешното
ухо и е много ефективна при трайна загуба на слуха.
•Най-критичният период за загуба на слуха е възрастт от 0 до 6 години.
145. Най-често срещани зрителни проблеми:
Миопия, страбизъм, нистагъм и дефекти в зрителното поле
са най-честите зрителни проблеми при децата с ЦП.
Миопия: очила, контактни лещи и рефракционна хирургия
Страбизъм: Упражнения, ботулинов токсин, хирургия и др.
Нистагъм: Упражнения, ботулинов токсин, хирургия.
146. Източници
1. Patel, Dilip R. Therapeutic interventions in cerebral palsy. Indian journal of pediatrics, 2005.
2. Krigger, Karen W. Cerebral palsy: an overview. American family physician, 2006.
3. Papavasiliou, Antigone S. Management of motor problems in cerebral palsy: a critical update for the
clinician. european journal of paediatric neurology, 2009.
4. Graham, H. Kerr; SELBER, P. Musculoskeletal aspects of cerebral palsy. Bone & Joint Journal, 2003.
5. Pirila, Silja, et al. Language and motor speech skills in children with cerebral palsy. Journal of
communication disorders, 2007.
6. Bøttcher, Louise. Cognitive impairments and cultural-historical practices for learning: Children with
cerebral palsy in school. In: Vygotsky and special needs education. Bloomsbury Academic, 2011.
7. Stephenson, J. B. P.; DRAVET, Charlotte. Epilepsy and cerebral palsy. New York: Cambridge University
Press, 2002.
8. Nolan, J., et al. Anaesthesia and pain management in cerebral palsy. Anaesthesia, 2000, 55.1: 32-41.
9. Senner, Jill E., et al. Drooling, saliva production, and swallowing in cerebral palsy. Developmental
medicine and child neurology, 2004.
10. Pennington, Lindsay; GOLDBART, Juliet; MARSHALL, Julie. Speech and language therapy to improve
the communication skills of children with cerebral palsy. The Cochrane Library, 2004.
11. Kuperminc, Michelle N.; STEVENSON, Richard D. Growth and nutrition disorders in children with
cerebral palsy. Developmental disabilities research reviews, 2008.
148. Телерехабилитация
Предоставяне на рехабилитационни услуги
посредством телекомуникационни мрежи и интернет.
Предоставяните услуги се разделят в две категории:
клинична оценка (функционални способности на
пациента в неговата или нейната среда) и клинична
терапия.
150. Приложение в клинична среда
Преглед на изследванията на пациентите чрез
телерехабилитация
Прехвърляне на информация от специалист на
специалист (от клиника на клиника)
Телездраве - Достъп до информация
• Клинични подходи
• Оценка
• Мониторинг
• Интервенция
• Теле-надзор (от лицензирани асистенти)
• Телемониторинг
• Теле-образование
151. Телерехабилитация при церебрална парализа:
Подобряване на движението и баланса
Подобряване на познавателната дейност
Подобряване на ежедневните дейности
Подобряване на речта, езика и гълтателната
способност
Editor's Notes
Add photo. Nöron aktivitesi (pixabay)
Prevelance EU and TR tablo olsun. Hadah önce aldığımız belgeden
Bunu table hale getirelim.
Table to be added (see email Bülent with English version)
Table to be added (see email Bülent with English version)
Table to be added (see email Bülent with English version)
Split up and add pictures
Split up and add pictures
Put photos. Put ICF
Put photos. Put ICF
Buna nenzer izinli foto konacak.
Pixabay ilaç resmi koy
Pixabay ilaç resmi koy
Bu modülde telerehabilitasyonu proje ile ilişkilendirelim. Skype, facetime vb istenirse kullanılabilir.
![Раздел [1]: [Цел на
обучението]]()