1. 1

2. Ранна поезия
1976 – 1977
Влюбени
1978 - 1983
На майка ми
1991 - 1995
2

3. Съдържание “Ранна поезия”
Отиваш си
Импресия
Обич
Когато вечерта настъпва
Буря
Обичам хората
Едно съмнение
Сянка
Като малка пеперуда
Страхувам се
На довиждане
Когато усещаш
Изповед
Толкова е тихо
Полет в миналото
Отиде си
Когато тя си отиде
обратно в заглавна страница 3

4. Отиваш си
Отиваш си –
и аз оставам пак сама;
отиваш си –
и спомени нахлуват
парещи и близки;
отиваш си –
и завладява цялото ми същество тъга;
отиваш си –
и няма кому да доверя сълзите си.
Ще ги изплача някъде сама –
болката ми никой да не знае.
Отиваш си –
а аз стоя пред тебе мълчалива;
не питам и не плача
защото вярвам –
ще те видя ...
09.12.1976
Из цикъла „Ранна поезия“ 4

5. Импресия
Две очи впити в тъмнината
топли, влажни, тревожни очи ...
Като очите на дете
молещо пощада
за счупената кукла;
като очите на момче
звезда открило в есенно небе;
като очите на момиче
слънцето посрещнало във утринта.
А тези тук,
тези питащи и търсещи очи
и болката във тях ...
Дъждът се стича по прозореца
едрите му капки
ме докосват и опарват,
тези топли капки
като сълзи,
като сълзите в моите очи ...
Замрежени от чакане,
уморени от тъга
молят те една единствена целувка
и после в миг ще се превърнат в прах ...
Как искам така да изгоря
в една целувка
обгърнала ме цяла
и с очи озарени от мечта ...
23.12.1976
Из цикъла „Ранна поезия“ 5

6. Обич
Обичам
твоя глас да слушам.
Обичам
твоите очи да гледам.
Обичам
твоите коси да галя.
Обичам
с ръце да те докосвам.
Обичам устните ти да целувам.
Не ме е страх да кажа на света:
обичам те.
Обичам те така –
както един единствен път човек в живота си
обича.
И моля те –
не забравяй тази моя изповед
и искреното ми
обичам те.
27.01.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 6

7. Когато вечерта настъпва
Когато вечерта настъпва
и люлякът ухае;
когато вятърът с листата си играе
и тихо те шептят;
когато малко облаче
луната скрие
и падне черен мрак;
когато ти си тръгнеш
и аз сама остана пак,
тогава –
само нашта песен нежно ще звучи.
Ще стенат струните на нощната китара
ще видиш някъде
звезда да пада
ще разбереш –
пограбани са нечии мечти ...
31.03.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 7

8. Буря
Беше вечер
като всяка друга
само хоризонта –
тъмен, почти лилав
листата тихо шумоляха
и навяваха печал.
Излезе вятър –
лек и топъл,
но постепенно се усили
и клоните забрули
откъсна най-безжалостно,
той
всички живи, млади пъпки
и крехките листа.
А дъждът след него ги отнесе
обрече ги на смърт.
После всичко пак утихна
само дърветата бяха оголели
и отлетяла
птицата на любовта.
13.04.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 8

9. Обичам хората
Обичам хората,
но не разбирам всички
или може би не ме разбират те.
И гледам как пред мен
един човек умира.
Как искам,
с нещо,
с искрица от себе си
да му помогна,
но не мога.
Не го разбирам или той не ме разбира,
и страдам от това
и плача
и пак ...
Един човек когото аз обичам
си отива.
И винаги –
един човек,
скъп на моето сърце
ми липсва ...
15.04.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 9

10. Едно съмнение
Едно съмнение
превърнало се в истина
една надежда рухнала
едно сърце разбито
един живот погубен.
Живей!
Живей заради истината
живей
за да раздаваш обичта си
живеи дори когато губиш.
Обичай своята мечта
и вярвай,
защото има на света
щастливи!
18.04.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 10

11. Сянка
С тъжни стъпки
аз ще тръгна бавно
подир твойта сянка,
ще тръгна рано –
още по роса.
Навън ще бъде пролет,
След лятото ще дойде
ще ухаят розите през май,
есента,
ще е необятно
която ще ми навява
и синьо туй небе,
единствено тъга,
а аз ще вървя
ще ме кара да си спомням за
и ще търся твоето лице.
отминалата красота,
ще пожълтеят
Ще дойде знойно лято
и ще станат тъжни
в дебрите прохладни на
листата по дърветата,
горите
ще натежат като горчива
отдих ще потърси
пареща сълза,
всяко птиче
ще ме шиба вятърът в
и ж този пек
лицето,
и юлска жега
дъжд ще плиска
ще се полюшват златните
на студени струи,
жита,
а аз ще вървя
а аз ще вървя
през поля и долини
и ще търся твоите ръце.
и все ще търся твоите очи.
Из цикъла „Ранна поезия“ 11

12. Ще отмине есента
и зима бяла ще настъпи,
земята от студ ще се скове,
но всичко пак ще бъде
най-красиво А аз ще продължавам да
за влюбените по света, вървя
а в моето сърце да търся теб,
тя само мраз и лед голямата л„бов,
ще донесе. красивите мечти
Но тези бели снежни бури на моите младежки дни.
няма да ме спрат
във моя път към теб; Походката ми ще се измени
ще вървя ще стане –
ще те търся аз навред. по-сигурна и бърза,
ще се превърне в нервно
Така годините ше ходене,
отминават, докато незабелязано
неусетно, премине в бяг.
но пусто, Ще тичам,
без радост и надежда без да знам в каква посока,
ще се посребрят косите ми но ще бързам
и бръчки от страх,
ше покрият моето лице. че времето не ще ми
стигне
да те настигна
и открия.
Из цикъла „Ранна поезия“ 12

13. .
Все повече към тебе ще вървя
и ще те търся,
но никога не ще те срещна.
Ще си отида, ей така,
без да съм успяла отново да
те видя.
А твоето присъствие,
макар неосезаемо,
останало далеч назад
във миналото,
във неизбледняващите
спомени,
до края,
като сянка
над мене ще тежи !
29.05.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 13

14. Като малка пеперуда
Като малка пеперуда
във пролетната синева
реших да полетя към слънцето
към неговата светлина.
Влюбена във чудната му сила
устремена все напред
в огуня му
неусетно изгорях.
И без да мога да го стигна
върнах се обратно тук.
С опърлени крилца,
разбрала, че боли
от много топлина.
05.06.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 14

15. Страхувам се
Страхувам се
от себе си, любов.
Страхувам се,
че мога да отстъпя,
че мога да престана да обичам,
че мога
в забравата да те изпратя.
Страхувам се,
страхувам се
за себе си, любов.
06.06.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 15

16. На довиждане
Тази вечер –
приказна и чудна
с луната
искам дълго да говоря,
бавно да ме поведе
по своята пътека
и да ми разкрие Тази вечер
всички тайни на морето звуците на песента
и с тях да мога отекват в мен прощално
теб да разбера – като писък
теб на отлитащ жерав,
когото толкова обичам а искам
и за когото по-дълго да ги задържа
пиша моите стихове. някъде дълбоко
и да парят
като жарава
приготвена
за нестинарски танц,
като огън,
който да изтръгва сълзи.
За моите сълзи
няма ли да те боли ?
08.08.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 16

17. Когато усещаш
Когато усещаш
ударите на сърцето си
когато всичко
в теб пулсира,
а сълзите напират –
трябва да можеш
и през тях
да се усмихваш
и да има някой
на когото
да благодариш !
12.08.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 17

18. Изповед
Думи няколко
ми бяха нужни
поглед,
в който мислите ти
не можах да прочета –
питащ, молещ, искащ
и същевременно
отказващ всичко
което ти предлагах.
Едно докосване
и устни
от които се страхувах
и които вече ме владееха.
Достатъчно ми беше
за да можеш
изцяло да ме покориш
и да бъда
вечно твоя.
15.08.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 18

19. Толкова е тихо
Толкова е тихо
и само аз натрапчиво се
питам
„Има ли с какво
да ме запомниш ?“
Дали със експанзивната ми
веселост,
с унерения тон,
или с тъгата,
която винаги е в моите очи,
или
с незабелязаното си
И аз не знам,
присъствие
а може би
неангажираща,
за да ме запомниш
по-често мълчалива,
нещо няма да достигне.
или
безгрижна
И все пак
разсеяно бъбрива.
кой знае ?
Може би ...
17.08.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 19

20. Полет в миналото
Разкъсахме времето
И само понякога
на хиляди парченца
се сещаме, че ни се иска
за да може
да се качим
да ни служи.
на жребеца на времето
и да препуснем
Превърнахме обичта си
след белите призраци
в поносимост
на любовта
за да стигне
да срещнем изгрева
за всичките ни дни
на новата ни вяра.
до края –
да бъдем заедно.
Сълзите ни връщат
отнова назад
Изгубихме вярата си
в миналото,
по пътя
припомнят болката,
към мълчанието
спомена и мъката
към самотата.
и чувството,
Не виждахме
че винаги си сам.
и залеза на слънцето
бяхме забравили
И оше нещо –
за красотата.
припомнят ни,
че без хората не можем
и, че отиваме
във вечността.
12.10.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 20

21. Отиде си
Отиде си –
не каза нито дума
да погледнеш
за последен път
назад не се обърна
отмина –
като минувач,
на който
всичко тук е чуждо.
А аз останах тук,
на прага,
да те чакам.
А знаеш ли –
ти бе ключа ми към света.
19.10.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 21

22. Когато тя си отиде
Когато тя си отиде
настана тягостна
и страшна тишина.
Тъмнината ме обгърна
в пустота.
Догаря в огнището
последната главиня
и в стаята
потънала в самота
стана толкова студено
когато си отиде любовта.
25.10.1977
Из цикъла „Ранна поезия“ 22

23. Съдържание “ Влюбени “
Случайно
Тя тръгна
Пожелах си
Късна песен
Защо си пак сама
Признание
Желание
Аз чаках
Белота
Нова година
Настроение
Извървяна пътека
Нощ
Нощ в града
Отражение
обратно в заглавна страница 23

24. Случайно
Прекарвам дните си в кошмар
случайни телефонни разговори –
някой си
случайно сетил се за мен,
случайно телефонът бил свободен,
случайно аз съм си била във къщи.
Случайни запознаства,
случайни срещи –
с хора,
случайно избрани от съдбата,
случайни думи,
случайни погледи,
случайни трепети,
случайни ...
Стига !
Презирам ви случайности.
И знаете ли
за какво копнея –
да ми се случи нещо,
дори нещастие да бъде,
но само да не е случайно.
27.01.1978
Из цикъла „Влюбени“ 24

25. Тя тръгна
Тя тръгна
бавно, спокойно
някъде към залеза,
може би защото
животът й бе към своя залез.
нощта я поглъщаше
фигурата й де стапяше
в нощния мрак.
Загуби се от очите ни
никога нямаше да се върне
никога нямаше да я видим.
09.03.1978
Из цикъла „Влюбени“ 25

26. Пожелах си
Една звезда угасна
свърши своя път
с очи изпратих я
удавени в мъка
и в този миг
животът ми да свърши
пожелах ...
15.03.1978
Из цикъла „Влюбени“ 26

27. Късна песен
Ще ме потърсиш
Това ще бъде упрека към
някой ден
теб,
във късна есен
че от камък са поникнали,
и на залез слънце.
а в твоето сърце –
Ще ме потърсиш
била съм във забрава.
за да стоплиш пак
сърцето си
Тогава,
изстинало отдавна,
ще си спомниш може би
ще ме потърсиш пак
онзи ден,
утеха да намериш,
във ранна пролет
но тогава,
и на изгрев слънце
когато ме потърсиш
когато бях ти казала,
ще бъде вече много
че вечно ще те любя.
късно.
Ще те заболи ли ?
Ще найдеш
Мене няма да ме има –
пътната врата
оназ девойка,
заключена
която кказваще,
и незабравки –
че си й скъп;
поникнали от камъка.
скъпи сме си,
защото детството е
скъпо,
но то незабелязано
и бързо си отива.
Из цикъла „Влюбени“ 27

28. В този мрак
ще усетиш вкус на
гнило,
ще кашят мъртвите Тръгни си бавно,
листа, без да се обръщаш.
ще почувстваш, Спомни си детството,
че нещо си отишло – момичето, което бях
невъзвратимостта и сълзите горещи
на времето с които
и на годините, любовта към теб изтрих.
слабостта на
спомените, Навън валеше.
които не могат да Ти не беше в къщи,
ти върнат а имах нужда
истинския миг. от твоя глас – поне.
Звездите уплашено Нощ обгръщаше града
ще трпкат и се стрхувах
и луната ше залее от тъмнината
с бледа светлина и от мойта самота.
небето.
В сянката на клоните Стана ми студено,
ще видиш две търсих твойта топлина,
протегнати ръце, но теб те нямаше –
но няма да успееш валеше,
да ги стигнеш – в моята душа.
сгушени ще са те,
- - -
10.06.1978
Из цикъла „Влюбени“ 28

29. Защо си пак сама
Зашо си пак сама –
попита ме дъжда,
защо си пак сама –
попита ме и вятъра,
защо си пак сама –
попитаха листата.
И аз им отговорих –
на дъжда –
с горещите си сълзи,
на вятъра –
с отчаян вик,
на листата –
с протегнати ръце.
Сама съм пак
защото тя,
единствено тя –
самотата,
ме обича !
04.09.1978
Из цикъла „Влюбени“ 29

30. Признание
Намерих истината в две
очи –
спокойни и добри,
събрали пролетното Намерих сила в две ръце –
слънце, топли, нежни;
знойното небе опора в тях намерих,
и морските вълни; и щастие в моите дни;
най-красивите – най-скъпите –хубавите ласки
твоите очи. твоите ръце.
В устни жарки и желани,
намерих обич;
даряват те най-хубавите
ласки –
твоите устни.
Намерих теб
и те нарекох мой живот,
а живота си
нарекох с твойто име,
ти моя вяра си,
моя обич,
и копнеж...
19.09.1979
Из цикъла „Влюбени“ 30

31. Желание
Защо сред хора съм сама ?
защо не мога
да открия себе си ?
Защото може би
живея в някакъв
измислен свят,
в който има и любов –
измислена дори.
Седя до теб,
но мислите ми бягат
някъде далеч,
където ние двамата
ще можем
истински да се обичаме.
Искам някой
ръка да ми протегне
и да тръгне с мен,
но знам,
че този някой
няма да си ти.
28.09.1978
Из цикъла „Влюбени“ 31

32. Аз чаках
Аз чаках
да се случи нещо.
Аз исках
да се случи нещо.
Аз търсех
две очи –
Аз търсех
след тях да тръгна,
любов и добрина –
две ръце –
сърцето си
опора да намеря.
да стопля
и тогава
Аз чаках
срещнах теб.
търпеливо.
Аз исках
Спокойствие,
нашта среща –
намерих ли те?
макар да е далечна.
Намерих ли те
вяра?
Намерих ли те
обич?
12.12.1978
Из цикъла „Влюбени“ 32

33. Белота
Бяла нощ.
Снежинки бели
обгърнали ме цяла
в тази нощна
зимна белота.
Бели светлинки
във бели къщи.
Бели стъпки
Какво да отговря –
скърцащи в снега.
и мъка,
Бели ветрове
и любов,
косите разпилели –
и радост,
отвели мислите
и тъга ....
при теб.
Дървета бели
Но аз обикнах
окичени като елхи,
тази бяла
питащи
зимна вечер,
годината
защото
какво ми е донесла?
теб обикнах
в снежната и белота.
23.12.1978
Из цикъла „Влюбени“ 33

34. Нова година
И все така,
в последните минути
на старата година – Сбогувам се със таз година
сърцето ми е пълно със с особена печал и болка,
тъга, за мене тя бе толкова
по нещо, което си отива, щастлива,
безвъзвратно се донесла ми твоята любов.
изплъзва,
за да не се завърне Отеква в мене музика –
никога при мен. най-тъжната,
която някога е писана
и очите ми –
с сълзи са пълни.
Така посрещам Новата
година.
Каква ще бъде тя за мен –
не знам.
Но иска ми се
тя да бъде най-щастлива,
да мога мойто щастие
на тебе да го дам !
31.12.1979
Из цикъла „Влюбени“ 34

35. Настроение
Ден,
тъжен, зимен ден,
самотни и страшни дървета,
студено и сиво небе.
Догаря слънцето
и хвърля кървави отблясъци.
Сама съм тази пустота,
и ми се иска да заплача.
Като този ден,
годините ме бяха отлетели,
и спомените ми,
и младостта –
останали далеч, далеч назад.
Спомени –
не могат годините да върнат,
нима има нещо,
по-тъжно, по-страшно, от тях.
А после заваля...
07.01.1982
.
Из цикъла „Влюбени“ 35

36. Извървяна пътека
Пътека –
тя пази още стъпките
на онова момиче – Вървим –
не ги ли чуваш ти ? в краката ни килим от жълти,
мъртви веч листа,
Прозира синьото небе – дървета мъртви и треви;
отразило онези водопад – застинал, мъртъв,
пролетни очи – искащ отлитащ миг да
не ги ли виждаш ти ? задържи.
Струйки ледена вода –
Вървим по таз пътека – по някой скъп изплакана сълза.
доскопо пълна със живот,
пътека – спомен парещ, Чувства мъртви можеш ли да
въглен жив. възкресиш
Във бъдещето или в във тази мъртва пустота.
миналото –
къде ни води ня ? А знам,
че някъде те чакат две очи,
Вървят по нея нови и две ръце жадуват те –
стъпки, потърси ги ти.
които искат другите да Тръгни със тях,
заменят, но по таз пътека –
но тя не ще ги чуе, никаго не ги води.
пътека – мъртва,
извървяна. 07.12.1982
Из цикъла „Влюбени“ 36

37. Нощ
(на вуйчо ми)
Мрак и тишина
обгръщаха града.
И дъжд – със своята
тъга.
Цигарата в ръката ми
димеше.
Стоях сама,
Гледах въгленчето живо –
прощавах се безмълвно,
споменът, оставащ във
с един човек,
сърцето.
за който бе дошла
Гледах го – не можех да
онази нощ –
повярвам.
последна,
нощ на самота.
Тоз човек,
тъй скъп и близак,
нямаше да види утрото.
Тъга ме завладя
и сълзи парещи,
на клепките ми натежаха.
Мрак и тишина
обгръщаха и моята душа.
20.12.1982
Из цикъла „Влюбени“ 37

38. Нощ в града
Ти искаш
пак да върнеш
вярата в едно момиче.
Да му вдъхнеш
сили за живот.
Мислиш ли,
че ще успееш?
Денят умира –
тъй кратък
и безцветен.
Така един живот
отива си
изпълнен
с болка и тъга.
Момичето
остана пак само
и в този миг последен
му се искаше
да може да ти каже:
„Благодаря ти, че дойде“.
04.01.1983
Из цикъла „Влюбени“ 38

39. Отражение
Две разплакани очи
ме гледат в огледалото,
две разплакани очи,
които търсят помощ,
но как се борят те –
две очи
със самотата,
ме гледат мъртви,
а знаят –
а искат –
и след тях в света
сили да намерят
ще има самота.
за живот.
Две разплакани очи,
погледнах ги
Те знаят,
и ги познах –
че след тях
тези тъжни
светът ще продължи
уморени
да съществува,
отчаяни очи.
те знаят,
че ще има обич
Гледах ги
и след тях,
не можех да повяевам,
че бяха
моите очи.
05.01.1983
Из цикъла „Влюбени“ 39

40. Съдържание “ На майка ми “
Къщата е пуста
Излишно
Последен спомен
На майка ми
Мълчание
Пустота
обратно в заглавна страница 40

41. Къщата е пуста
(на мама)
Мамо,
къщата е пуста, Остава мъката в душата,
и толкова е страшно, разкъсваща до болка,
тихо, като че е сън. а тебе все те няма,
мамо...
И все те търся, мамо
и бягам в спомени, Понякога си мисля,
но те не могат да те ще се събудя от кошмара,
върнат, ще бъдеш пак до мен.
истинска и жива.
Но не...
При мене идва вместо теб,
единствено скръбтта.
02.07.1991
из цикъла "На майка ми" 41

42. Излишно
Излишни са думите,
мислите, чувствата ни
–
щом са безсилни.
Излишни са дните –
щом идва нощта.
Излишно е лятото –
щом си отива.
Излишни са всички,
онези неща,
които правят нашето
ежедневие.
Излишно е всичко –
дори и жимотът –
щом идва смъртта.
из цикъла "На майка ми" 42

43. Последен спомен
Умира денят
и слънцето изгаря
в хиляди огньове.
Болката горчи в
сърцето
и нещо в мен умира.
Последен залез
и последен спомен.
На колене,
аз моля времето да
спре,
да бъда още малко тук,
да бъда –
още миг поне...
гр. Карачи
03.11.1991
из цикъла "На майка ми" 43

44. На майка ми
Ден след ден,
годините отлитат.
Болката е в мен,
Светът е пуст
сълзите ме душат,
и толкова далечен.
но не сънувам.
Трудно ми е,
Аз знам,
дали ще свикна с мисълта,
че няма да те видя,
че теб те няма –
няма да чуя,
не знам, не знам.
гласът ти тъй желан.
Липсваш ми –
крещя, да чуят всички,
не можеш да ме чуеш –
само ти.
Около мен е тишина...
06.11.1993 г
из цикъла "На майка ми" 44

45. Мълчание
Белотата ме обгръща,
разтворила небето
в светло синьо.
Огненият диск на
слънцето
изгаря дърветата в
Някъде в безветрие вървя;
тъга.
Сълзите парят,
Самотата в мен ме
лицето ми е мокро от
плаши,
дъжда.
без вяра,
Така ще си отида,
изгубена от хората,
няма да оставя
нишката с живота
никаква следа.
бавно изтънява.
31.08.1994 г.
из цикъла "На майка ми" 45

46. Пустота
Небето бавно в пурпур недадена на друг, Пустота !
догаря. превръщаща се в болка,
Мирише на есен копнеж и още нещо. Животът ден след ден се
стапя,
и мъртви листа. И мислите ми бягат, като угасваща надежда,
Прегръща ме в мълчание, някъде назад, като стъпки – заглъхващи
с безмерна нежност, към спомени – в снега.
вълшебницата – самота. желани като слънце,
вълшебен глас, А в мен остава
Тишината ражда музика. с тъга се връща, само музиката да звучи,
Сякаш пръстите ми с една сълза, истинска и вечна,
леко докосват клавишите, и две ръце. вечна като любовта.
галят ги с нежност –
с. Панчарево
22.10.1995 г.
из цикъла "На майка ми" 46

47. обратно в заглавна страница 47