1. БАРОК Смята се, че терминът барок, определящ европейското, а и повлияното от него изкуство в различни части на света от края на ХV I в. до 1760 – 1780 г., произлиза от испанската дума “баруека”, означаваща голяма, безформена перла. Новото изкуство се отличава с пищността си, със стремежа да покорява с могъществото си. То цени буйните и динамични форми, поетичността, въображението, чувствителността. С това се противопоставя на простотата, статичността, хармонията и равновесието на класическото ренесансово изкуство. Донато Браманте “ Темпието” - Рим Боромини “ Сан Карло але Куатро Фонтане”
2.
3.
4.
5. Джавани Лоренцо Бернини /1598-1680/ Бернини може би е един от малкото истински талантливи хора в Италия от бароковото време и днешната италианска столица му дължи голяма част от своята блестяща украса. По размери архитектурното творчество на Бернини е огромно. Днес е невъзможно да вървиш из Рим и постоянно да не срещаш сянката му в различните черкви, ”палаци”, вили, градини, фонтани, градски чешми, гробници (между които гробниците на Урбан VIII и Александър VII ) т. н., които е проектирал.Той е направил изключително много за разхубавяването на Вечния град. Няколко римски площада са оформени архитектурно от Бернини, големият мост “ Сант Анджело ” над Тибър е пак негово дело, а един от най-хубавите фонтани в италианската столица – “Ла Фонтана дей Куатро Фиуми ” на пиаца Навона е също творение, излязло от неговите ръце. “Ла Фонтана дей Куатро Фиуми ” “ Гробницата на папа Александър VII ”
6.
7. Монументална скулптура на барока Водеща личност в скулптурата на Италия, а и на цяла Европа, е Джовани Лоренцо Бернини . Около средата на века в параклиса на кардинал Корнари в римската църква “Санта Мария дела Витория” той издига олтар от разноцветен мрамор, а над него един от най-ярките примери за пищността на бароковата скулптура – “Екстазът на св. Тереза” . В тази скулптурна творба най-добре може да се видят основните черти на италианския барок – постигането на възможно най-силно въздействие чрез завладяване сетивата и възприятията на зрителите.
8.
9. Монументалната живопис в Италия има своя венециански завършек в творчеството на Джовани Батиста Тиеполо /1696 -1770/, осъществен талант от величината на предшествениците си Тинторето, Веронезе и Тициан. Той е майстор на колорита и умее да порази зрителя с необикновеното съчетание между реалното и свръхестетсвеното в своите стенописи и платна, разпръснати из църкви и дворци в Италия, Германия и Испания. Императорската зала в двореца Вюрсбург “ Венера и Вулкан” /1762/
![Архитектура на барока ,[object Object],Жул Арден Мансар “ Огледалната зала” Версай – 1684 г.]()