2. СЪДЪРЖАНИЕ Магия на джунглите 35
Сто живота за химията 39
Отчет на творците 1 Предава „Космос" 41
Немите свидетели прого- Шампиони по дълголетие 44
варят 5 Тест 44
Играйте с нас! 8 Кръстословица 46
Подводно разузнаване 12 Решава логиката 48
Молекули на паметта 15 Библиотека „Космос"
Мини — телевизори Храната и хората
За остроумието
и
21 Корица: насекомо в поляризира-
Търси! 24 на светлина
Държави-джуджета 26 Гръб на корицата: двойната пла-
Студена светлина II нета
ОТЧЕТ НА
ТВОРЦИТЕ
„Робот К-2" ви посреща и ставлява своеобразен команден
представя следните интересни пулт. По избор може да се вклю­
експонати. . ." чи било то аспектроматът, диа¬
През целия ден „Робот К-2" да­ скопът или епископът. Кино¬
ваше неспирно указания, прие­ прожекционният апарат е син­
маше като любезен домакин хронизиран с високоговорите­
групи и делегации, частни и лите за напречен, надлъжен
официални лица. Припомняше или квадрафоничен стереоефект.
на посетителите забележително­ Оказва се, че и преподавател не
стите на IV национален преглед винаги е необходим, защото мон­
на техническото и научно твор­ тираното програмно устройст­
чество на младежта, изказваше во спокойно може да се справи
пожелания. с неговата длъжност. То е „под­
Има една малка зала и тя се готвило" лекцията, знае в кой
намира в голямото хале, къде­ момент да включи нужните схе­
то са изложени експонатите на ми, картини и диаграми — да
младите творци от Народната даде необходимите пояснения
армия. Тя представлява макет по тях.
на истинската, която е в Полу­ Знаете ли как потегля елек­
висшия железопътен институт трически локомотив? Имате ли
„Т. Каблешков" — София. Ка­ представа за силата, която кара
тедрата на преподавателя пред- колелата да буксуват по излъс-
* I 1

3. каните релси, породена от на­ на апаратура „Явор-1". Малко ги Сендов. . ." — съобщава „Ро­
чалното съпротивление на при­ ли апаратури произвежда днес бот К-2".
качените отзад вагони заедно с радиоелектронната промишле­ Отново макет, прототипът на
товара, разположен в тях? Нуж­ ност! който вече е осъществен в за-
ни са умение и сръчност, солид­ Но „Явор-1" е уред за дистан­ вода „Фр. Енгелс" — Казанлък
ни познания и системни трени­ ционно управление на безпи­ (сн. 2). Специалистите веднага
ровки, за да бъде избягната. лотни летателни апарати и разбират значимостта на пред­
Стрелката показва скорост, това вече респектира. В долния ставения експонат. Досега се
превишаваща сто километра в край на снимка 8 е показана считаше, че не е възможно ле­
час. Периферното зрение ула­ тази част от апаратурата, с ярското производство да бъде
вя бягащите едно през друго която се дават команди от зе­ автоматизирано, а тук вече е
дървета, а погледът следи свет­ мята, а другата част, прием­ осъществено. Икономическият
лините на семафорите. Кино- никът, е монтиран в самолета. ефект се изчислява на 1650 хи-
прожекционните апарати, раз­ Самолетът също е показан и ляди лева, а значението му
положени от двете страни и от­ посредством подаваните му сиг­ прескача рамките на национал­
пред на кабината,създават„дей­ нали той би изпълнил различ­ ния преглед и представлява на­
ствителна" пътна обстановка. На ни стопански или стратегичес­ учен интерес от международен
място са контролните апарати ки задачи, ако не беше на по­ мащаб.
и уредите за управление и, ма­ диума в изложбената зала, а Има още много неща, които
кар че „влакът" не се движи, се намираше на летището. „Робот К-2" е преценил като
от курсанта се искат същите пра­ И все пак може да се направи интересни, а комисиите им да­
вилни и отмерени реакции, кои­ една малка демонстрация. При доха награди съобразно поло­
то впоследствие ще му позво­ подадена команда крилата се жения труд, важността на ре­
лят да води истинския влак — накланят наляво или надясно, шаваната проблема и оригинал­
това е третият вид система — опашката се смъква надолу или ността на творческата мисъл.
тренажорът — монтирана в за­ се издига нагоре, а това в по­ ин ж . ЙОРДАН КОСТОВ
лата, чийто макет е представен лет би довело до изпълнение
на прегледа. на най-сложни фигури от вис­
шия пилотаж. В ИЗЛОЖБАТА
Има още един експонат в та­
зи зала и той се крие зад, на „Автоматизиран леярен цех Четвъртият национален прег­
пръв поглед, тривиалното днес представя Машелектропроект— лед на техническото и научно
наименование ---радиоелектрон­ София с ръководител инж. Геор- творчества на младежта доне-
2

4. се много радост на всички, кои­
то бяха съпричастни на негово­
то осъществяване: организато­
ри, участници и посетители.
Разнообразието от експонати,
съвременните технически и кон­
структивни решения, големият
икономически ефект, подобре­
ният естетичен вид на изделия­
та, творческият подход към ре­
шаването на проблемите —
всичко това красноречиво го­
вори за успеха на движението
за ТНТМ, за неговото плодот­
ворно свързване с практиката.
Впрочем онези, които посе­
тиха панаирното градче в Плов­
див и разгледаха експонатите,
сами можаха да се убедят в
правдивостта на казаното по-
горе. На останалите читатели на
сп. „Космос" предлагаме една
малка разходка по експозиция­
та на Четвъртия национален
преглед за ТНТМ.
Това, което роботът ни раз­
казва, е твърде любопитно,
но нашето внимание е привле­
чено от една машинка, заоби­
колена винаги от множество
млади посетители (сн. 9). Това
е самотранспортиращата ко­
личка, изработена от учениците
от СПУ по Индустриална химия
в гр. Шумен С. Пешев и А. Ги¬
нев. Остроумният механизъм
действува автоматично и оси­
гурява пренасянето на товари
(в случая стоманени сачми) от
улея вляво до квадратната ку­
тия вдясно. Един експонат, в
който е вложена много изобре­
тателност.
Много интересни бяха кътове­
те, посветени на различните ви­
дове моделизми. Не можем да
ви покажем всичко — там има­
ше десетки и десетки достойни
за изтъкване неща. Ето напри­
мер радиоуправляемият модел
за фигурен пилотаж. Плавници­
те, с които е снабден, му позво­
ляват да излита и каца от вода

5. и сняг. Изработен е в окръжния десен „Луноход" (сн. 5), изра­
клуб „Моделизми" в Пловдив под ботен в окръжната станция на
ръководството на кап. М. Бон­ младите техници гр. Шумен под
чев. Корабните модели също не ръководството на инж. Кръстю
бяха един или два (сн. 3). Истин­ Рашков.
ско удивление буди великолеп­ Младите творци убедително
ната им изработка, богатство­ демонстрираха широкия спек­
то от детайли, точността и ма¬ тър на своите възможности —
щабността на формите. Очаро­ учебни пособия, облекла, ме­
ванието на далечните странст­ бели, електронни устройства—
вувания очевидно са вълнували нима можем да изброим всичко?
мнозина млади творци. Ето (сн. Ще ви покажем още само чу­
4) салът от катамаранен тип, на­ десния таван (сн. 7), израбо­
речен „Орбита". Фантастични­ тен от колектив с ръководител
те рейсове на „Кон-Тики" и „Ра" Т. Денев и С. Станчев при
още са живи в паметта ни. Мо­ ТДВА „Тревненска школа" —
же би именно те са подтикнали гр. Трявна.
колектив от ТРКК — Русе под
Успехите радват и окуража­
ръководството на А. Кътев да
ват, но за никого не е тайна,
изработи проекта за своя сал.
че пътят към тях минава през
Не по-малко привлекателни
много труд и много учение. Не
от просторите на морето са и
случайно един от най-богатите
необятните пространства на кос­
щандове беше този на електрон­
моса. Но далечното може да ста­
ните екзаменатори (сн. 6). За­
не по-близко, когато силно же­
щото само знанията, съедине­
лаем това. Голямата мечта за
ни с трудолюбието, ще на­
големия космос у други се е
правят от всеки млад човек
въплътила в многобройните мо-
истински творец.
дели на ракети или на този чу­
[ИВАН ИВАНОВ

6. Тихо е. Стоиш и съзерцаваш кади­ активният изотоп на въглерода —
14
фения купол на нощта. Какво гле­ С . Естествено, колкото е по-голям
даш? Разпръснатите по него бри- броят на падащите частици, толкова
лянти-звезди? Студената Вселена? повече радиовъглеродни атоми се об­
Танца на планетите? Аз също ги разуват. Както и обикновеният въг­
14
гледам. И виждам още безкрайност­ лерод, С за няколко часа се окис­
та, замъглена от сиянието на Млеч­ лява от кислорода на въздуха, смесва
ния път. Той е все същият, този све­ се с обикновения въглероден дву­
тъл небесен път: такъв го е съзер­ окис и се разсейва в атмосферата. А
цавал Архимед, такъв го виждаме от нея при фотосинтезата се поглъща
и ние, тази призрачна огърлица на от растенията. Излиза, че дърветата са
Космоса не ще помръкне и след ми­ живи часовници, навити от природа­
лион години. та още в първата пролет на живота
Означава ли това, че всичко в него им. При това те не просто отчитат
е вечно, спокойно, неподвижно? времето, а завинаги запомнят кога
Колко години ни делят от първата какво се е случило на Земята и в Кос­
експедиция до Марс — десет, два­ моса. Трябва само да умеем да ги
десет? Човек ще полети към плане­ „накараме" да ни разправят споме­
тите, когато бъдат преодолени всич­ ните си. В случая неоценима помощ
ки научни и технически трудности. ни оказва дендрохронологията —
Но дори и тогава ще остане една, с специален научен метод за определя­
която ще трябва да се съобразяваме не възрастта на дърветата по годиш­
и след петдесет, и след хиляда го­ ните им пръстени.
дини — опасността ст слънчевата
радиация. Според един от най бла­ За всеки вегетационен период в
гоприятните в енергетично отношение дървото се образува по един пръстен.
варианти маршрутът Земя—Марс— Така че по броя на пръстените мо­
Земя ще трае около три години. жем точно да определим възрастта ската секвоя или туркестанската ар¬
През цялото време учените ще трябва на дадено дърво. Какво още могат ча, които живеят до 2000—5000 го­
Да имат точна прогноза за слънчева- да ни разкажат пръстените? На­ дини. Ако искаме да удължим пъте­
та активност. Но можем ли да пред­ пример, ширината им зависи от пе­ шествието, можем да си послужим с
видим кога ще се разбунтува Слън­ риодичността и силата на плодови­ пънове на борове, извличани от тор­
цето? Да, вече ни са известни едина¬ тостта, от слънчевата активност, ме­
фените залежи или да потърсим още
десетгодишните му цикли. Нашето теорологичните условия, промените впо-стари живи дървета.
светило сякаш прави едно вдишване светлината, горските пожари и от ред Идеята да се проникне а космич­
и издишване за двадесет и две годи­ други причини, Учените вече са из­ ното минало с помощта на радиовъг­
ни. Изследванията показват, че мак­ работили дендротаблици, с които мо­леродния метод е съвсем нова и при­
симуми на слънчева активност се за­ же да се определи възрастта на всеки
надлежи на големия съветски физик
белязват и през по-дълги периоди — пръстен с точност до една година. Аакадемик Борис Павлович Констан­
осемдесет и три години, триста го­ това е извънредно важно, защото въвтинов. Сега неговите ученици успеш­
дини. . . Нима ще трябва да чакаме всеки пръстен има натрупан радио¬
14 но я доразработват.
стотици, хиляди години, за да обоб­ въглерод С (периодът на полуразпа­
щим наблюденията и въз основа на да му е 5760 години), чието количест­ Ядрената физика твърди, че съдър­
тях да съставим прогнози за слънче­ жанието на радиовъглерода в пръ­
во е пряко свързано с нивото на слън­
вата опасност? чевата активност и интензивността стените на дърветата трябва да е
на Космичните лъчи. С други думи. тясно свързано с физическите про­
За щастие на Земята има „очевид­ след като знаем възрастта на пръсте­цеси на Слънцето. Но къде, в какво
ци", които много отдавна „наблю­ ните и измерим концентрацията в тях се проявява тази връзка? Наскоро
дават" слънцето. Дърветата-дълголет- на С14, можем, отдалечавайки се по­ бе открита интересна зависимост:
ници съхраняват в „паметта" си све­ следователно в миналото, да схва­ щом се усили слънчевата активност,
дения за уникални природни явле­ нем закономерностите в промените на интензивността на попадащите на
ния. космичния „климат" на Слънчевата Земята космични лъчи забележимо
Космичните лъчи — потоци от за­ система (и дори, както ще видим по- спада. Според учените, мощните по­
редени частици (главно протони) с нататък, на Галактиката) в продъл­ тоци слънчеви лъчения сякаш из­
грамадни енергии, постоянно бом­ жение на хилядолетия. духват, помитат Космичните лъчи от
бардират атмосферата на нашата пла­ междупланетното пространство. И
нета. В резултат на ядрените реак­ За нашето пътешествие в миналото така, в максимумите на слънчевата
ции във въздуха се образува радио­ бихме могли да използуваме гигант­ активност количеството на образува-
5

7. СЪВЕТСКА
НАУКА И ТЕХНИКА
-лъченията). Това са настина гран-
диозни явления, които дават отра-
жения върху цялата Галактика. За
известно време такава звезда свети
много по-силно от всички останали
звезди на Галактиката, взети за­
едно. Днес се смята за установено,
че например огромната Крабовидна
мъглявина е останка от Свръхнова,
която е избухнала в 1054 година. Ки­
тайски астрономи са наблюдавали
това феерично събитие и разказват
за него в хрониките. Необикновено
ярко са избухнали Свръхновата Ти­
хо Брахе в 1572 г., Кеплер в 1604 г.,
Касиопея А в 1700 година. При ек­
сплозията на Касиопея А се е осво­
бодила 100 милиарда пъти повече
енергия, отколкото се отделя от
Слънцето за една година.
За съжаление хрониките обхващат
твърде кратък период от историята
на Вселената, за да могат учените
да проникнат в тайните на миналото
й. А защо астрофизиците мечтаят да
проникнат в древността?
Изминаха вече няколко десетиле­
тия, откакто бяха открити Космични­
те лъчи, но и до днес не е напълно
разгадана тайната на произхода им.
Някои учени, между които и съвет­
ският академик В. Л. Гинзбург, смя­
тат, че основният източник на кос­
мични лъчи са Свръхновите звез-
ди. Но как да се докаже това?
Преди няколко години академик
Б. П. Константинов и старши науч­
ният сътрудник при Ленинградския
физико — технически институт към
АН на СССР Г. Е. Кочаров дойдоха
до извода, че гама — лъченето, поро­
дило се при избухването на Свръх­
нова, когато достигне атмосферата
на Земята и взаимодействува с ато­
мите й, непременно ще образува не­
утрони. Неутроните би трябвало да
се поглъщат от атомите на азота,
което и ще доведе до образуване във
въздуха на радиоактивния изотоп
14
на въглерода С . По такъв начин
ако при избухване на Свръхнова звез­
да се образува достатъчно количест­
во гама — кванти (а те ще се понесат
към Земята със скоростта на свет-
лината), то в съответния пръстен на
дървото би трябвало да се запечата
14
Но дърветата - дълголетници пазят информация, която ще ни разкаже за
щия се в атмосферата С намалява, датата и силата на катастрофата.
а това означава, че се намалява кон­ в паметта си не само периоди от био­
центрацията му и в пръстените на графията на Слънцето, а и сведения Но това не е всичко. Чудовищ­
дърветата. Остава само да отделим за всички бурни събития, случили се ният взрив на звездата ще изхвърли
радиовъглерода от тези пръстени в далечните простори на нашата Га­ в галактичното пространство и мощ­
(чиято възраст точно знаем), да из­ лактика. Средно веднъж на 30—60 ни потоци заледени частици — кос­
числим броя на атомите във всеки години в нея избухват тъй наречените мични лъчи, които, макар и по-късно
от тях и ще получим картината за Свръхнови звезди (голяма част от от гама-квантите, също ще достиг­
закономерностите в поведението на тези експлозии ние не виждаме, за­ нат земната атмосфера и ще 14повишат
Слънцето в миналото. щото междузвездният прах поглъща • нея концентрацията на С . Следв-
6

8. вателно, сведения за взрива ще се
получат два пъти. Дървото ще за­
печата в пръстените си и двете въл­
ни, долетели до нас от космичната
бездна. По такъв начин, ако датите
на избухването на Свръхновите звез­
ди и периодите на повишена кон­
центрация на радиовъглерода в съот­
ветните пръстени на дърветата съвпа­
дат, за първи път ще се установи със
сигурност, че Космичните лъчи на­
истина се раждат по време на тези
бурни космични събития.
Преди около три голини учените
бяха развълнувани от откриването на
тайнствени радиосигнали, конто се
изпращаха от просторите на Вселе­
ната е хронометрична точност. Днес
вече знаем, че мощните радиоим­
пулси се излъчват от пулсарите —
свръхплътни неутронни звезди, за
които се предполага, че са останки от
избухнали някога Свръхнови. Но да­ В ствола на гигантската секвоя е направен тунел, за да минават ав­
ли това предположение е вярно? томобилите
Ето какво казва старши научният
сътрудник при физико — техническия а преди около шест хиляди години — въглерода в дендрохронологично да­
институт Грант Кочаров: в минимума. Колкото по-нататък на­ тирани пръстени на дървета, стана
— Пулсар PSR 1929-10 трябва, влизаме в миналото й, виждаме, че ясно, че в период на минимално на­
според теорията, да е останка от то пак е почнало да се увеличава. прежение на геомагнитното поле кон­
Свръхнова, избухнала приблизител­ Установено е, че всеки път, когато е центрацията на радиоизотопа на въг­
но преди шестдесет хиляди години. нараствало напрежението на магнит­ лерода е достигала максимума. Тази
Разстоянието до нея се изчислява на ното й поле, интензивността на Кос­ физическа зависимост е проследена
сто парсека (един парсек е равен на мичните лъчи в зоната около Земя­ включително до четвъртото хилядоле­
3,26 светлинни години). Ако изчис­ та трябва да е спадала, следователно тие преди нашата ера.
ленията на специалистите са верни, намалявала се е и скоростта на об­ . . . Не едно поколение писатели
то интензивността на Космичните лъ­ разуването на С 1 4 в атмосферата й. фантасти са мечтали в страниците на
чи, породени при избухването на та­ Така че общото количество на радио­ своите произведения за „машина на
зи звезда, трябва да е достигнала мак­ въглерода във въздушния океан на времето". Не ви ли се струва, че тази
симума си в района на Земята преди нашата планета не е било еднакво в вълшебна мисия днес изпълнява ме­
около петдесет хиляди години, след миналото. И наистина, когато учени­ тодът на радиовъглеродния анализ?
което е почнала бавно да спада. При те измериха количеството на радио­ ОЛЕГ БОРИСОВ
това, когато потокът лъчи е бил в
максимума си, скоростта на образу­
ването на С 1 4 в атмосферата трябва 11-годишните цикли, отразени в годишните пръстени на секвоята. Най-
да е била четири пъти по-голяма, от широките пръстени, означени с кръстчета се повтарят през II водили и
колкото сега. И ако успеем да под­ съответствуват на максимумите в слънчевата активност
берем толкова древни дървета с точ­
но известна възраст, то, след като из­
мерим в тях съдържанието на радио-
активния въглерод, бихме могли да
узнаем къде са се зародили тези лъ­
чи. А по това, как са пътешествували
до Земята, биха ни станали ясни
много от загадъчните все още физи­
чески свойства на междузвездното
пространство.
— Впрочем — добавя Кочаров —
радиовъглеродът в пръстените на
свръхстарите дървета помогна на
геофизиците да „изобличат" нашата
планета в непостоянство. Напосле­
дък се изясни, че напрежението на
магнитното й поле не е било винаги
еднакво в миналото. Изследванията
показват, че преди около две хиляди
години то е било в максимума си,

9. Играйте с нас!
АВТОР НИЛС НИЛСЕН
РИСУНКИ Н И К И Ф О Р РУСКОВ
— Къде да отидем? — замислено — На какво да играем днес? — — Да играем на вълшебника от
промълви Том и ритна с крак буца Мери нетърпеливо дръпна братята си Изумрудения град — каза Том.
пръст. за ръкавите. — Или на Черния рицар от Бо­
— Защо питаш, Том? — по лице­ Да не би да не са виждали самоле­ нар — предложи Дик.
то на шестгодишната Мери се изпи­ ти? А днес е особен ден. Учителка­ — Миналия път играхме на ри­
са учудване. — Нали искахме да оти­ та им, мис Херн, се беше простудила цари — стрелна ги Мери. — А пре­
дем в приказката долина! и отмени заниманията. Майка им ди това играхме на принца и трите
— Ядосва те, Мери — обади се ги беше запасила със сандвичи и джуджета от Килпатрик!
деветгодишният по-голям брат Дик. те, щастливи, се отправиха натам, — Е, тогава на какво? — Том без­
— Нарочно приказва така. където сред безлюдния пущинак се успешно се стараеше да измисли не­
— Аа. . . Мери се успокои и хвана простираше техният детски рай. що.
Дик за ръката. Древният пейзаж пазеше за тях и — Аз пък зная на какво! — Свет-
Но това не му беше приятно. И дълбоки сенки, и стелеща се мъгла, и лосините очи на Мери сияеха закач­
Мери кротко зае своето място на края. примамливи слънчеви полянки. Тайн­ ливо.
Децата мълчаливо тръгнаха на­ ствени далечни впадини, мрачни бла­ Те стигнаха до гранитния хълм и
татък през обраслите с калуна пущи­ та, притиснати от вятъра храстала- обраслите с калуна долчинки, къде­
наци — късче мрачно, безлюдно се¬ ци. . . С една дума, най-доброто мяс­ то можеха да се скрият от целия свят
верошотландско плато, което се прос­ то в света за всякакви игри: можеш и да преживеят най-удивителните
тираше до самия бряг на морето. На да си въобразиш, че си разбой­ приключения. От запад прииждаха
юг в меката светлина на лятното утро ник, войник, пътешественик, фея, огромни атлантически облаци — ка­
се къпеше тежката грамада на Бен гном — каквото п искаш, та нали то приказни замъци, позлатени от
Мор. На север, като сини очи под детската фантазия е неизчерпаема! слънцето. Високо горе в прозрач­
смръщени каменни вежди, към не­ От най-стари времена шотландски ния въздух кръжеше каня. Появи се
бето гледаха малки езера. селяни — овчари са населявали тази вятър, полудува край тях като игри­
— Виждам татко на кулата! — планинска страна с гномове, с въл­ во пале и литна нататък към пла­
съобщи гласчето на Мери. шебни ковачи, таласъми и призраци. нината.
На гребена на Бен Мор се издигаше И до ден днешен в тихите долчинки — Щом знаеш, кажи! — раздраз­
ажурена стоманена кула с радарна и по безмълвните блата доживяваха нено подвикна Дик.
антена, прилична на огромно обър­ своя век последните сенки от почти Мери за всеки случай се дръпна
нато нагоре ухо. забравения, причудливо приказен от него. Ще ги помъчи малко тези
— Лови сигналите на самолета от свят, видим само за детските очи. момчета — те винаги се перчат, а
Сан Франциско, който пристига в Не би ли могла тази страхлива яре­ ето че не знаят нейната тайна.
девет и петнадесет — деловито се бица да бъде омагьосан гном, който — Ех, друго нещо са били приказ­
обади Том. пази тайната на някакво златно ните времена — Том със завист
Том знаеше всичко за работата на съкровище? Или таласъм, който бър­ следеше птицата, — когато наисти­
насочващата станция, която първа, за с пукнато котле за ковачницата на са ставали тези неща, за които
триста километра северно от Един­ на джуджетата? се разказва в приказките! Защо ли
бург, посрещаше идващите откъм Градът с неговата телевизия и ки­ сега не е така?
Атлантика стремителни реактивни са­ но бяха почти непознати на деца­ — Защото — важно отговори Дик
молети. та от планината Бен Мор. Затова — сега има само скучни самолети.
— А ето го и самолета! — кимна пък те имаха отзивчиво сърце и жи­ — И приказки има! — тържест­
Дик. во въображение. Всеки ден молеха вено възкликна Мери. — Вчера, до­
Високо-високо в лазурните висини майка си да им разказва приказки и като се занимавахте с мис Херн, са­
се зачу нисък метален звук, като че тя си припомняше старинните ле­ ма отидох в приказната долина. И
ли невидима ръка дръпна някаква генди за северните хълмове; и деца­ видях!
басова струна, опъна а между небе­ та слушаха, слушаха в тихите вечер­ — Какво видя?
то и земята. Зорките очи на децата ви­ ни часове, когато голямото пурпур­ Братята спряха. Те знаеха, че
дяха как нещо проблясна във виси­ но слънце се скриваше зад тъмния Мери съчинява увлекателни въл­
ните. И веднага изчезна — само­ пущинак, където бързаше за в шебни истории и изгаряха от любо­
летът продължи дългото си спускане къщи закъснял старец — овчар, грубо­ питство, но се стараеха да не се из­
към Единбург. ват като вкаменено дърво. дадат.
8

10. — Те долетяха от небето — тя до тяхното заветно царство сред превърнала всяко от тях в царица на
тържествуваше: нека да видят как­ гранитните скали. Но щом се цветята.
ва чудесна тайна има! — Долетяха впуснаха в долината, тръгнаха бав­ — Цветята на феята! — каза лас­
с приказен замък. Или на бял въл­ но, внимателно- Може би принцо­ каво Мери.
шебен кон. Или на огнедишащ дра¬ вете и вълшебниците са още тук? Вървяха като на сън, приближаха
кон! Но всичко си беше както обикнове­ и седнаха сред царството на оживе­
— Говориш глупости! но: сиви скали, обляна в слънце до­ лите цветове. Мери грижливо гале­
Дик дръпна сърдито сестра, си за лина, зелен мъх и ниски дървета ше цветята и не се решаваше да ги
косата и тя силно изпищя. Все пак край пукнатините. Горе ромолеше ру­ откъсне. Момчетата внимателно изу­
думите и засегнаха момчетата. Заин­ чей — струйки прозрачна вода, ми­ чаваха пръстта, камъните, пръчици­
тригувани гледаха величествения пей­ рис на дим и треви и мрачна камен­ те. . . Никакви следи от прегаряне.
заж, сенчестите долини, където в гъс­ на прохлада. нищо не беше повредено. Нямаше до­
талаците на високата папрат, по Сред невзрачните обрасли с калу¬ ри вдлъбнатини по влажната пръст.
изумрудено зеления мъх в техните на буци пръст в това скрито от све­ Само цветя — но какви цветя! Те
игри участвуваха и планински вели­ та местенце шумолеше копринена би трябвало да растат край вратите
кани, и червенокосият ковач от Лох трева, пъстрееха маргаритки и жъл­ на рая, а не в тясната долчинка на
Шии. турчета — като че ли бяха изпрате­ шотландското плато.
— Защо не ги заприказва? — Дик ни тук от топлите страни. За деца­ Децата седяха и се чудеха. Поня­
нерешително тръгна пак. та този оазис сред суровото плато кога поглеждаха към небето, като че
— Ами аз разговарях с тях! — беше райска градина. Дигнеш ли гла­ ли чакаха всеки момент отгоре да
Мери подскачаше около братята си, ва нагоре — виждаш къс небе, свет­ се спусне нещо приказно — било
цялата сияеше. — Но те малко се лосиньо като мечта. И такава тиши­ летящ сандък, било птицата на ща­
страхуваха от мене. И нямаха време. на наоколо, хилядолетно безмълвие, стието. Но нищо не се случваше И в
Копаеха растения, късаха цветя и нарушавано само от ручейчето, кое­ края на краищата забравиха цяла­
папрат! то звънти като сребърно звънче. та история и заиграха на слънце.
— А как изглеждаха? — Том се — Тук няма никой — разочаро­ Както винаги населиха долината с
раздираше от любопитство, но лице­ вано проточи Том. Той очакваше да творенията на своята фантазия, ти­
то му беше непроницаемо. види обсипана със скъпоценни ка­ чаха, надникваха се сред светлоси-
— Ами такива. . . — Тя се сму­ мъни кралска свита
тя. — Приличат едновременно на — Те не казаха, че ще се вър­
всичко! И на феи, и на принцове и нат. . . — Мери нерешително се ог­
на вълшебници! леда.
— Никой не може да прилича ед­ — Сънувала си — Дик отново се
новременно на всичко —- мъдро вмет­ превърна във всезнаещия по-голям
на Том. брат.
— А те могат — настояваше Ме­ — Не съм сънувала — момичен-
ри. — През цялото време приличат. цето обидено тронна с крак. — За­
на нещо друго. И бяха много добри, мъкът на феите се приземи ето там!
защото аз не ги обиждах. Поканиха Малкото розово пръстче сочеше по­
ме да се поразходя до Луната с тех­ лянката сред долината, където цве­
ния приказен замък! тята бяха най-гъсти. Момчетата по­
И тя посочи белия диск в синьото гледнаха и затаиха дъх.
небе над върховете на Бен Мор. Бра- — Виждате ли! — радостно въз­
тята смутено погледнаха нататък, но кликна Мери.
веднага пак станаха важни. Братята кимнаха: нямаше какво
—- И как разбра какво ти гово­ да възразят. Самите горски цветя
рят? — Том се опита да я удари с потвърждаваха думите на Мери. Ка­
юмрук, но тя ловко се дръпна. то че ли прилетелият от небето за­
— Не ги разбирах добре — не­ мък ги беше дарил със своите цвето­
охотно си призна Мери. — Но те го­ ве. Скромните преди цветя сега по­
вореха като че ли в главата ми. А разяваха погледа с великолепието си,
носле се стъмни и трябваше да се пред което биха помръкнали дори ор­
връщам в къщи за вечеря! хидеите по Амазонка. Ио кръглата
Момчетата замислено наблюдаваха площадка на около двадесет метра
сивопепелявата луна над планината. в диаметър като чели бяха пръснати
Ами ако е истина? късчета от дъгата. В средата се пре­
Те още живееха в слънчевата стра- ливаха тъмнооранжевите цветове на
на на детството и целият свят с бле­ вечерното слънце, а по-нататък има­
щукащите мъниста на росата, тол­ ше цветове, които не можеш ведна­
кова примамлив, се простираше в га да назовеш на земните езици. Ту
краката им. За тях сивият врабец сякаш приглушено северно сияние,
беше също такова чудо като феите ту лазурит и морска синева, светва­
и принцовете, които долитат от небе­ щи опали, изумрудени отблясъци,
то и ви канят на Луната! светлосиня, яркочервени. . . Като че
ли някаква вълшебна пръчка беше
Изминаха тичешком последната докоснала скромните цветчета и беше
част от пътя до приказната долина.

11. ните дракони, смешните гномове и ни, че не можеш да ги разгледаш Те не възразиха. Странните гости,
великаните, обути в грамадни боту­ както трябва, само проблясва ту пур­ които приличаха на пера от паун, на
ши. Кривият корен се бе превърнал пурен плащ, ту дълга дреха от све­ огромни колибри, на златна лятна
в гърбав таласъм, цветята — в ел¬ тулки и ноктилуки. Пред очите на луна безшумно и плавно се движеха
фи. децата изплуваха и се отдалечаваха по впадината, късаха калуна и мар­
Те бяха деца, животът още не бе­ сиво-сини облачета и нежни прели­ гарити, плискаха се в прозрачната
ше ги прогонил от слънчевото цар­ ващи се искрици на скреж. Под об­ вода, събираха пъстри камъчета и
ство на приказките, където всичко е леклото неочаквано се очертаваха птичи пера — както обикновено се
възможно и всички мечти се сбъд­ контурите на немислимо голямо ко­ прави, когато скиташ из непознати
ват. ляно, на великанска десница, на места и всичко наоколо ти е толкова
Когато слънцето достигна най-ви­ мраморно бедро с неописуема красо­ интересно, и всичко е толкова ново,
соката си точка, те лакомо Изгълтаха та. И още, огромни очи — тъмни, сякаш е първият ден от сътворе­
своите припаси и се налочиха като ласкави като лунна сянка, като свет­ нието на света.
теленца със студена изворна вода, ли зелени петна по морските вълни. А Мери щастливо подскачаше на
по-вкусна от която няма по цялата Децата виждаха всичко това — а един крак и се държеше за топлата
земя. След това задремаха на слън­ може би дори и не това. Само кога­ исполинска ръка. Момчетата охотно
це, замаяни от игра. то настойчиво си представяха феи помагаха на своите нови приятели,
Владяната беше светлосиня и съв­ и весели елфи, успяваха в цялото които приличаха на слънчеви кон­
сем тиха. това пламтене и блясък да доловят ници или на духа от „Лампата на
нещо определено. Аладин", или на прекрасните и мъд­
Мери сънно отвори очи. И замря, Разбираха, че пред тях стои нещо ри обитатели на далечната страна на
загледана в дълбокия кладенец на не­ съвсем необикновено, различно. След младостта.
бето. Там на дъното мигаше фенер­ това започнаха да отличават гласо­ Децата весело бърбореха и огром­
че, блестеше падаща звезда. . . ве. Странни гласове, като равномер­ ните златни пчели, невидимите кам­
— Това са те — радостно изпис­ но бръмчене на пчели, като стих­ бани и виолончелото им отговаряха.
ка Мери. — Гледайте! ващ акорд на виолончело или дале­ Те прекрасно се разбираха; та нали
Момчетата веднага се събудиха и чен тревожен глас на тръба. разговорът се водеше на приказния
седнаха. Гостите пристигнаха мъл­ — Да отидем да ги поздравим — език на децата, поетите и на гости­
ниеносно. Току-що в небето блещу- предложи Мери. те от далечните звезди.
каше мъничка светулка. А след се­ Децата станаха и с радостно туп- Най-после чужденците като че ли
кунда на дюйм от земята точно над кащи сърца приближиха до чужден­ се приготвиха за път. Като група
лъчезарните цветя вече увисна за­ ците. сръчни златари или рояк танцуващи
мъкът на феите, или крилатият кон, За миг пурпурните плащове и проб­ светли петна те обкръжиха своя ко­
или огнедишащият дракон. Нито лясващите дълги дрехи замряха. Яр­ раб или вълшебния летящ замък.
един земен летателен апарат не беше ката светлина притъмня, вълшебният Но Мери дръпна своя спътник за
способен така мигновено да се спусне замък потрепери като лопатар, готов огромната ръка и посочи Луната, из­
и така рязко да спре. Сякаш нямаше за скок. дигнала се сред млечнобели те облаци
тегло. Като че ли в меките сенки на Тогава Мери приветливо се обър­ над Шотландия. Нали й бяха обеща­
впадината долетя слънчево зайче. на към приказните създания. Ней­ ли пътешествие до Луната!
Децата гледаха като омагьосани. ното звънко гласче ги кичеше с име­ Във въздуха се разнесе звън на
Но как да опишат това, което виж­ на: Лунният човек, Дивите лебеди, златно звънче, исполинската ръка
даха? Ослепително кристално цвете Храбрият шивач, Момиченцето, кое­ им махна и децата безстрашно ми­
или не, осветена от слънцето кате­ то плаче с бисерни сълзи, а когато наха през самоцветна арка. Озоваха
драла с белоснежни сводове грациоз­ се смее, рози падат от устата му. се в огромен сапунен мехур. Очак­
но кръжеше във въздуха, излъчвай­ Невинното дете пееше и чуруликаше ваха, че сега ще последва рев на
ки разноцветни блясъци и благоуха­ за вълшебните жители от страната реактивни мотори или скърцане на
ние и строга красота. Възрастни­ на сините планини, до която имат зъбни колела, или удар на бутала.
те биха нарекли това видение сън достъп само децата и поетите, къ­ Нищо подобно, само като че ли за­
или халюцинация, или нещо непос­ дето свършва дъгата и светят най- бълбука ручей и ето го вълшебният
тижимо за земния разум. А най-ве­ далечните звезди. замък вече кръжи на хиляди кило­
роятно те просто биха се отказали Гостите се успокоиха. И ето нечия метри над планетата. И в тъмната
да повярват на очите си. ръка стисна изцапаната детска ръ¬ бездна зад прозрачните стени испо­
Но децата не знаеха законите на чица. Ръка на исполин, но топла и линското кълбо бавно се въртеше
природата и здравия разум. Те прос­ мека като слънчев лъч. Във възду­ на фона на пищния звезден килим,
тодушно приемаха всичко, което виж­ ха се носеха гласове — меки като какъвто още нито едно земно дете
даха. А това беше чудесно продъл­ черно кадифе. Децата се стараеха да не беше виждало от тази височина.
жение на сутрешната им игра. не пропуснат нищо от тази необик¬ — Това е по-хубаво дори от раз­
— Сега ще излязат — прошепна новена среща. Момчетата захластнати ходка в зоологическата градина! —
Том. разглеждаха скъпоценните плащове възкликна Дик.
— Това са те, вчерашните — гор­ и неловко се усмихваха. Ту усещаха Том и Мери кимнаха. Свеж вятър
до обяви Мери. — Сега сами ще ви­ докосването на прохладна коприна, пронизваше приказния кораб и къ­
дите! Приличат едновременно на ту нищо не усещаха. пеше в кислород дробовете им. Труд­
всичко! — Благодарим за цветята — Мери но е да се каже как дишаха техните
И наистина от вълшебния замък, усмихнато посочи калейдоскопа сред нови приятели и дишаха ли въобще,
от лъчезарния кораб излязоха при­ впадината. — Нищо ли няма да взе­ но добре знаеха какво е нужно на
казни същества. Дотолкова приказ­ мете със себе си? децата от този друг свят.
10

12. Децата следваха пурпурните пла­ ни от близостта на гибелния мраз. це сред морето — Шотландия. Дик
щове, мраморните колони,огнените Но зазвънтяха трелите на златните добре знаеше география и веднага
жребци и преминаваха от едно поме­ камбанки и страхът им премина. Та позна блестящия рубин — Бен Мор,
щение в друго. И радостните им гла­ това е старата, позната Луна! къпан от лъчите на залязващото
сове като птиче цвърчене отекваха о — Благодарим, че ни доведохте на слънце.
невидимите стени и звънките купо­ Луната! — възкликна Мери и въз­ — Време е да се прибираме у до­
ли, зад които сияеха хиляди огром­ дъхна щастлива. — Тук ли живеете? ма — каза той, — там е вечер и
ни звезди, а Земята и Луната тан­ Не, не тук. Дивната мраморна ръка мама приготвя вечерята.
цуваха вечния си менует. Вътре не посочи сребристата прах на Млечния Пурпурните гънки трепнаха. „Да,
проникваше смъртоносният студ на път. Там, нагоре. . . да време е да се прибирате в къщи —
Космоса. Тук беше топло и се диша­ Исполинската ръка посочи в об­ забръмчаха пчелите. Светлинни вет­
ше леко, толкова леко, че децата ратната посока. В бездънната дъл­ рила защищаваха децата, исполин­
дори не се замисляха за това. Въ­ бочина под тях се въртеше родната ски ръце ги носеха. И те дори не
преки че корабът се намираше в без­ синя планета. Именно в тази мину­ усетиха да им потрепери под лъжич­
тегловност, те много добре различа­ та нощта докосна ажурното листен­ ката от стремителното падане на-
ваха долу и горе. Новите им прия­
тели се бяха погрижили и на деца­
та не им се гадеше и не им се виеше
свят.
Те не забелязваха вито стени, нито
врати. Не можеха да разберат дали
корабът се движи през непрозрачна
светлина, или през по-плътна мате­
рия. Пък и какво ги засягаше това?
Ледените звезди над главите им се
сменяха ту от огромната мъртва
Луна, ту от още по-огромната свет¬
лосинкава Земя с ясно различимите
сиви океани, белите полярни шап­
ки и бавно пълзящите облаци. Но
децата бяха твърде увлечени от раз­
говора и от новите си впечатления,
за да забележат всичко това.
Накрая чуждоземците сложиха ма­
сата и закрепиха дружбата си с древ­
ния ритуал — разчупиха с децата
хляб — лек и питателен като мед и
им подадоха рубинови панички с
разни ястия. Обзети от любопитство,
децата пробваха всичко поред. Вку­
совете бяха странни, но много при­
ятни. Благоухание на прясно окосе­
на трева, мирис на прясно масло, за­
сищащият вкус на житото. А нищо
подобно не лежеше в паничките.
Приказна закуска в приказна стра­
на. . . И макар че опитаха твърде
много леки и сладки блюда, в стома­
ха си не усещаха нито тяжест, ни­
то болка.
Изведнъж исполинските ръце по­
сочиха напред. Пурпурните плащове
се разтърсиха като от беззвучен
смях. Луната — същата тази Лу­
на, на която Мери искаше да отиде!
Пред прозрачните стени, заемайки
цялото зрително поле, висеше ог­
ромно белезникаво кълбо. Струваше
им се, че ги гледа призрачно вкаме­
нено лице, набраздено с високи хре­
бети и черни като нощ кратери. В
ослепяващата слънчева светлина
всичко беше черно и бяло. И само
минералите проблясваха като фо­
йерверки с ярки синкави петна. Деца­
та зиморничаво се свиха, изплаше­

13. долу, когато, бе» сами да забележат — Ама какъв ден! — обобщи живеят много по-интересно от нас,
това, се понесоха със скоростта на Дик. възрастните!
метеор към мрачния пущинак на — Наистина — Том си тананика­ Бащата кимна и одобрително по­
Бен Мор. ше някаква песничка, слаб отглас гледна добре изпечения бюфтек, кой­
Мъничко замаяни, но много щаст­ от приказната среща, която се за­ то жена му постави пред него.
ливи, децата изведнъж забелязаха, печата в душата му. — Вярно! Макар че и при мен
че отново се намират в приказната — Е, видяхте ли? — Мери под­ днес имаше нещо интересно! Пред­
долина. Още секунда над цветята, скачаше на един крак между братя­ стави си два пъти радарът регистрира
искрящи с нежните цветове на дъ­ та си. — Видяхте ли, че наистина някакви съвсем необикновени сигна­
гата, кръжеше вълшебният Замък. има и феи, и диви лебеди, и лунни хо­ ли. Сигурно са били метеори, или
А след това ниският прощален звук ра? пък се дължи на слънчевите петна.
на виолончелото, усмивката в очи- Момчетата се усмихваха на ней­ Децата дружно лапаха вечерята си.
те-кладенци, и в небето се мярна ния възторг, но не възразяваха. Не Но Том погледна брат си и незабе­
светкавица. Отлетяха. . . спориха и тогава, когато на вечерята лязано му намигна.
Възбудени от богатите си впечат­ Мери започна да описва пред майка . . . Те и след това играеха често
ления, те вървяха през пущинака им и баща им всичко, което бяха ви­ в приказната долина. Но никога по­
към къщи. На запад, зад края на дели през този ден: огромните пеещи вече над пущинака на Бен Мор не
земята чезнеше червеното огнено къл­ пчели, лъчезарните цветя, странни­ прилетя крилатият огнен жребец. И
бо на слънцето. Птиците напуснаха те пришълци от сияйните далечини никога повече при тях не дойдоха
пустинното блато и хвръкнаха наго­ на Млечния път. да си играят чудесните гости от да­
ре в пламтящото вечерно небе. В Ка­ — Каква богата фантазия имат лечната блестяща Галактика.
луната по склона нежно прописква¬ тези деца — майка им се усмихна
ха яребици. на бащата. — Струва ми се, че те Преведе от руски М. Младенова
подводно
РАЗУЗНАВАНЕ
Спорт или професия? зещите се в колата успяват да
На 15. VI. 1971 година към се спасят, но запорожецът е из­
15 часа по шосето София— чезнал в мътните и дълбоки во­
Мездра, на един километър от ди на реката. Кой ще го от­
с. Зверино, вапорожец с контро­ крие? Как ще го извадят?
лен номер СК 90-72 се хвърля Ало, телефон 82-47-29?. . .
в Искъра. . . Следва обяснение на случая.
Така започват почти всички И хората от телефон 82-47-29
съобщения в бюлетина на На­ са на път.
родната милиция. Кратко, дело­ Те са четирима: ст. лейтенант
во. А оттук — онази трудна и от­ Георги Стоянов, ст. лейтенант
говорна работа на служители­ Иван Димитров, лейтенант Ма­
те от МВР. Една дейност, коя­ рин Велев и мл. лейтенант Лю­
то е свързана с много знания бомир Георгиев от оперативно-
и упоритост за намиране и до¬ водолазната група към Кри­
казване на истината. миналния отдел при Главно
Но да се върнем към кон­ управление на Народната ми­
кретния случай. За щастие во­ лиция. Любовта към леководо-
12

14. лазния спорт прераства в про­ теля на престъплението е разо­ мата войници в последния мо­
фесия. Четиримата са винаги бличена от леководолазите. Ве­ мент успяват да изскочат и с
там, където водата е скрила от щите са намерени в реката до плуване се добират до брега.
погледа онова, което е нужно гара Искър. Налага се незабавно изваждане
на следствените органи за ра­ Единствената специализира­ на бронетранспортьора, тъй ка­
зобличаване на извършителите на леководолазна група на МВР то херметизацията на оръжието,
на престъпления. . . е известна в цялата страна. По­ радиостанциите и приборите и
Водата е ледена и мътна. В знават ги и воините от Бъл­ двигателят са застрашени от
предполагаемото място на па­ гарската народна армия. разхерметизация.
дането колата я няма. Търсе­ При провеждане на поредно Няколко часа след аварията
нето упорито напредва. След занятие с бронетранспортьори леководолазите лейтенант Геор­
три дни на 250 метра по посока за форсиране на водни препят­ ги Стоянов и мл. лейтенант Ан­
на движението на реката при ствия една от машините зацеп¬ гел Гюров започват издирва­
дълбочина 6 метра запорожецът ва и се изкачва няколко метра нето. Дълбочината до дъното е
е намерен. по силно наклонения бряг на 16 метра. Видимостта — нуле­
За извършени кражби е за­ язовира. В този момент вода- ва, ориентири няма. След 28
държан А. П. Необходимо е да чът загубва контрол над ма­ минути бронетранспортьорът е
се намерят откраднатите два шината, тя се подхлъзва и на открит. Той лежи нормално вър-
магнетофона и две спортни пуш­ заден ход се връща във вода­ ху колелата си, но затънал до
ки. „Хитростта" на извърши­ та, потъвайки на дъното. Два­ осите в глинестото дъно.
13

15. ната спирачка, кормуване и из­
лизане през големия люк. Тре­
нировките се водят много пре­
цизно и упорито, защото вли­
зането в машината и всички
действия трябва да се извър­
шат без апарата за въздух и
плавниците. Осигуряващият во­
долаз ще стои на малкия люк
и ще подава въздух на работе­
щия вътре. И всичко това на 16
метра дълбочина при никаква
видимост. Най-малката греш­
ка — и единият леководолаз е
обречен на гибел.
След 30 минути теглителното
въже е закачено и леководола­
зите пристъпват към освобож­
даване на машината от скорост.
Лейтенант Стоянов сваля апа­
рата, подава го на Гюров и
влиза в бронетранспортьора. С
Оттук започва най-трудно­ жение, влизане през предния бързи и сигурни движения в ле­
то — изтеглянето. За него во­ малък люк и отваряне на до­ дено студения мрак той извърш­
долазите трябва да се запозна­ пълнителния голям люк, кой­ ва поред набелязаните дейст­
ят с пълното устройство на ма­ то може да се отваря само от­ вия. Когато въздухът се из­
шината, с провеждане на сухи вътре навън, заставане на мяс­ черпва, Стоянов отива до мал­
тренировки по следните дейст­ тото на водача, освобождаване кия люк, поема мундщука,
вия: освобождаване стопорите на съединителя, преместване на вдишва — и отново на рабо­
от облегалката на водача и сва­ скоростния лост в нулево поло­ та. . .
лянето им в хоризонтално поло­ жение, освобождаване на ръч­ От брега десетки погледи са
устремени към водата. Мину­
тите изглеждат часове. И ето
най-после сигналът е подаден.
Влекачът увеличава обороти,
напряга се и бавно потегля.
Едва когато всички се събират
на спасителната земя, въздиш­
ката на облекчението обявява
завършека на тази необикно­
вена спасителна операция.
И отново на път. В колата е
приятно затоплено. Иван и Лю­
бомир са се отпуснали на се­
далките в дрямка. Само Васил
няма право на този „лукс". Той
е на волана. Часът е 22. Шо­
сето — чисто. Наближават село
Българово. Малко след знака
мъж и жена махат с ръце сре­
щу фаровете. Васил натиска
спирачките.