6. …Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда
култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да
четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи.
О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не
четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и
са били славни и mрочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от
силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски
дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия
славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо
те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели.
Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите
славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред
написах в тая история…
7. Христо Ботев
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
===========================
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
8. КЪМ БРАТА СИ
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
9. ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?
Ох, зная, зная, ти
плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен
глас, майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня."
Плачи! Там близо край град
София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
10. МАКЕДОНИЯ - ЗАТУЙ ЛИ БЕ ТОВА?
Да видим всичко скъпо тяхно в кал
погазено, език и род ругани,
души им изнасилвани без жал,
снагите - цели в синила и рани?
Да видим българинът да не смей
в най-българския край българин да
бъде,
и името, с което се гордей,
кат срам и престъпленье да се
съди!
Българио, затуй ли ти дава
тез хекатомби от юнашки сили,
затуй ли ти геройски пролива
най-пламенната кръв из свойте
жили?
Затуй ли бе, затуй ли бе това?
11. Ден денувам - кътища потайни
ПЕЙО ЯВОРОВ - ХАЙДУШКИ ПЕСНИ
нощ нощувам - пътища незнайни;
няма тато, нито мама -
тато да ругае,
мама да ридае...
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица -
братец да ме хвали,
а сестра да жали...
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.
Бог богува - нека си богува,
цар царува - века ли царува?
Нямам либе, първа обич -
мене да очаква
и да ме оплаква...
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.
12. Дафино - вино цървено,
момчето ти е заспало,
момчето ти е заспало
на Кара камен планина.
На Кара камен планина,
на суа рида без вода.
Ми поминали айдуци,
гунчето му го украли.
Гунчето му го украли,
в меана му го продали.
В меана му го продали
за руйно вино цървено.
За руйно вино цървено
и бела люта ракия.
Ако му украли гунчето,
нека ми е живо момчето.
13. Слушай как шумат буките
Слушай как шумат шумите, буките. (2)
Слушай как шумат шумите
плачат за войводата, капетано.
Другари верни, другари, другари,
Кога кай село пойдете, стигнете.
Кога кай село стигнете
со конье да не тропате,
аман, тропате,
со конье да не тропате,
со пушки да не фърлате,
аман, фърлате.
Да не ве чуе майка ми, старата, (2)
Да не ве чуе майка ми
ке ве праша за мене,
аман, за мене.
Каде е син ми Костадин, Костадин, (2)
каде е син ми Костадин,
Костадин войводата, капетано.
Син ти се майко ожени, ожени, (2)
син ти се, майко, ожени
за една македонка, поробена.
14. Конкретните действия по отделянето на Пиринския край чрез насилствена
македонизация и идеята за последващото му присъединяване към Балканската
федерация и Югославия е от времето, когато Георги Димитров е ръководител на
Коминтерна, но реалните действия започват на 20 декември 1944 г., по негово
нареждане чрез Трайчо Костов като политически секретар на Българската
работническа партия-тесни социалисти, който предава на сръбското разузнаване
списъка на българските военни разузнавачи на територията на Македония. Така
20 000 български разузнавачи са ликвидирани. Те са избити в рамките само на две
седмици след това. Когато през 1946 г. в България се провежда преброяване на
населението, 310 000 българи в Пиринския край насилствено са принудени да се
впишат македонци, и това насилствено определение стои в паспортите им до
1970 г. Тези 40 000 души, които са отказали, са интернирани в Голи Оток, един
жесток концлагер, намиращ се на сръбски остров в Средиземно море. Оттам
малцина от тях са се върнали живи. През това време в България се довеждат
учители, които да преподават македонски език в Пиринския край, и се правят
македонски училища. Родителите на майка ми и баща ми са част от тези 40
000, които не са променили националната си принадлежност. Майка ми, като
ученичка в началните класове, е малтретирана от учителката по македонски
език, защото не се е подготвяла за часовете, не го е изучавала, а само е
присъствала. Баща и и дядо и не са позволявали да се готви, защото винаги са
държали на българския си произход.Били са готови да напуснат Горна Джумая-
Благоевград, ако той премине в ръцете на Тито.
15. БЪЛГАРСКИЯТ БОГ
Тревожни дни, велики дни ! Не знам треперя с целий негодующ свет
прекарвал ли е друг народ такива. пред тоз позор; с душите възмутени
триумфи, слава! – а сърцата нам на твойте храбри синове без чет
змия гризе, отрова в тях излива. по бойните полета покосени.
Душмани грозни с низки врагове Но жив е българският бог. Той нас
обграждат ни.Стихия на коварство! в най-мрачни векове пази: пази ни
На адска завист демонът реве при Шипка, Сливница, Люлебургаз –
към младото, великото ни царство! и днес той бди въз нашите съдбини.
И хищни птици яростно кълват И днес той бди въз нас, невидим
меса ни живи, кръв ручи от рани... страж
Затуй ли нашите свети герои мрат- народен, и не ще да ни остави.
да бъдем грабени, разкъсвани, О, жив е българский бог, богът наш
обрани ? велик, и чудеса за нази прави.
Българио, треперя с твоя гнев, Защото правдата е с наший меч
треперя с твойта ярост безгранична, и имаме велико тук призванье
треперя с яростта на бесний лев, и славна рол в историята веч
на кой, настръхнала, си днес съдбата предвидлива начърта ни.
прилична ; И пак ще одолейм ! И по-висок
ще бъде нашият полет свободни
въпреки всики сили преизподни !
О, жив е, жив е българският бог !
