1. СТРОИТЕЛНИЯ СЕКТОР В
ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ
ПРЕЗ ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ
НА 2012г.
Кюстендил
27.07.2012г.

2. Област Кюстендил

3. Строителната индустрия в област Кюстендил през
първото полугодие на 2012 г.
Ситуацията на строителния сектор в момента показва , че на практика са засегнати
не само малките и микро фирми а от части и средните, който отдавна стоят на
строителния пазар с намалена производствена дейност.
Строителството -това е един от най-нестабилните икономически сектори през
последните години и първото полугодие на 2012 година , за което конкретно ще проследим
тенденциите в строителния сектор.
Строителната индустрия е в абсолютен застой . За съжаление анализите показват,
че няма налице реални причини и тенденции за увеличаване на строителните обеми.
Очакванията 2012г. да започне с нови възможности за строителната индустрия до тук не
се сбъднаха. Положителните тенденции по отделни показатели не могат да бъдат знак за
подем в сектора. Все още строителният сектор се движи в аварийното платно. На практика
фирмите , които са били зле финансово, стават още по зле.
В добро финансово състояние остават фирмите , които са били стабилни.
Инженерното гражданско строителство през периода 2012-2013г. ще компенсира спада
в останалите два подсектора: жилищно и нежилищно.
Жилищното строителство , ще има стимул за този период само за определени дейности-
за реновация и саниране.

4. За 2012 г. по оперативни данни сектора се представлява от 40 строителни предприятия
по данни на ЦПРС , който по критерии персонал съгласно закона на МСП / малки и средни
предприятия се разпределят както следва: 6 микро, 29 малки, 5 средни.
Справката към 30.06.2012 на база ФО за 2011г. за общия обем на НПП е 271 748 лв.,водените на
отчет ДМА са за 145 152 лв.и заетостта за последната финансова година на вписаните
строители в ЦПРС е 2 149 броя.
Фирмите разпределени по групи и категории са както следва:
Първа група - 5 фирми, втора група - 4 фирми, трета група - 16 фирми
четвърта група – 13 фирми , пета група – 2 фирми. Заличените са 3 фирми.
През 2012г. беше подадено само едно заявление за нова регистрация.
Общият поглед върху данните показва , че намалява броят на регистрираните фирми и
броят на заетите лица в сектор строителство.
Сектора за 2011г. по окончателни данни в област Кюстендил се е представлявал от
45 фирми. Справката към 30.06.2011 на база ФО за 2010г. за общия обем на НПП е 238 754
лв.,водените на отчет ДМА са 147 781 лв.и заетостта за последната финансова година на
вписаните строители в ЦПРС е 2251 броя.

5. Справка за общия обем на НПП,водените на отчет ДМА и заетостта за последната
финансова година на вписаните строители в ЦПРС към 30.06.2012г.
Област ФО Заети лица НПП ДМА
/бр./ /в хил.лв/ /в хил.лв/
Кюстендил 2011 2 149 271 748 145 152
Справка за общия обем на НПП,водените на отчет ДМА и
заетостта за последната финансова година на вписаните
строители в ЦПРС към 30.06.2011г.
Кюстендил 2010 2 251 238 754 147 781

6. Издадени разрешителни за строеж на нови сгради за 2012г.
Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради е 7 броя , в това
число брой жилища е 8 с РЗП-1554 кв.м. Други видове сгради са 4 бр.с РЗП-146 кв.м.
В областта няма нито една започната нова сграда през първото тримесечие на
2012г.
За 2011г.издадените разрешителни за строеж са 47 бр.в т.ч.77 жилишни с РЗП-9762
кв.м, други-29 бр. с РЗП-2492 кв.м.Въведени в експлоатация през четвъртото
тримесечие на 2011г.новопостроени сгради са 9, само жилищните са 27 броя.

7. Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради
за 2012г.
По данни на НСИ
I-во тримесечие
Област Жилищни сгради Административни Други сгради
сгради
брой В т.ч. брой Разгъната брой Разгъната брой Разгъната
жилища застроена застроена застроена
площ /кв.м/ площ /кв.м/ площ /кв.м/
Общо за
страната 868 1944 281787 35 14127 1014 449749
Кюстендил 7 8 1554 4 146

8. Графика

9. Започнато строителство на нови сгради през 2012г.
По данни на НСИ
I-во тримесечие
Област Жилищни сгради Административни Други сгради
сгради
брой В т.ч. брой Разгъната брой Разгъната брой Разгъната
жилища застроена застроена застроена площ
площ /кв.м/ площ /кв.м/ /кв.м/
Общо за
страната 382 1262 161301 17 6281 394 257945
Кюстендил --- --- --- --- ---

10. Задължения на общините към строителния бизнес
11.01.2012г.
Общини Задължения,лв Строителни
фирми, бр.
Бобошево 156 924.22 1
Дупница 13 840.00 1
Кюстендил 656 168.44 3
Общо 826 932.66 5

11. Механизмът за разплащане по Структурните фондове
Механизмът за разплащане по Структурните фондове преминава през: договаряне,
отчитане на средства от страна на бенефициентите, искания от бенефициентите
за възстановяване на извършени разходи, одобрение на тези разходи на ниво агенция и
след това - на ниво администрация на ЕС. На практика този процес може да продължи
до 2 години след края на изпълнение на съответния проект.
Средствата се смятат за усвоени едва когато бъдат приети докладите на
разплащателните агенции и държавата получи самите плащания от ЕК за
изпълнените проекти.
Това означава, че ако договорът е сключен през 2010 г. вероятно през 2012 г. може
да се каже колко от средствата реално са били признати и да се види процентът,
който е преведен за покриването им.

12. Изпълнение на оперативни програми
Задълженията на държавата и общините към строителния бизнес нарастват.
Справка за проектите и договорите на общините като бенефициенти към
29.06.2012г. по данни на структурните фондове на ЕС в България (ИСУН ) са за
126 953 413.65лв. за 48 бр.сключени договора. Стойността на изплатените суми са
11 112 822.91лв.
Справката към 05.12.2011 г. показва , че за 36 бр.сключени договора на стойност
27 384 287.07лв. са изплатени 9 763 529.10лв.
До 01.07.2012г. финансовото изпълнение на оперативна програма “Регионално
развитие “ и “Околна среда” по данни на информационна система за управление и
наблюдение на система за изпълнение на ЕС в България възлизат на 97 379 872.00 лв.
Изплатените суми са 684 926.00лв.

13. Справка за проектите и договорите на общините като бенефициенти.
Данните са в лева към 29.06.2012г.
По данни на структурни фондове на ЕС в България
Община Бр. Бр. Стойност на Стойност на Брой Стойност на Стойност на
подадени отхвърлени подадените БФП сключен скл.договори изпл.суми по
проектни проектни пр.предложения и договори
предложе предложе договор
ния ния и
Бобов дол 8 2 3 127 690.18 2 995 459.61 5 1 675 409.80 1 436 360.60
Бобошево 5 2 341 972.79 332 646.59 2 325 114.27 11 487.88
Дупница 42 19 28 622 215.95 25 684 877.37 14 23 959 096.11 7 244 802.34
Кюстендил 31 7 124 948 469.21 119 717 525.99 17 95 523 022.66 1 385 570.45
Кочериново 8 4 3 292 840.91 3 138 479.19 2 2 188 101.83 518 811.84
Невестино 4 4 0.00 0.00
Рила 10 5 1 426 851.17 1 245 046.98 3 1 114 367.78 378 757.30
Сапарева 8 2 3 190 373.52 3 111 501.20 5 2 168 301.20 137 032.50
баня
Трекляно 1 0.00 0.00
Общо 117 162 164 950 413.73 156 225 536.93 48 126 953 413.65 11 112 822.91
Само за сравнение Справка към 05.12.2012г.
общо 103 48 65 337 201.54 57 232 398.53 36 27 384 287.07 9 763 529.10

14. Финансово изпълнение на оперативна програма Регионално развитие и
Околна среда
По данни на Информационна система за УНСИ на ЕС в България
Финансово изпълнение на оперативна програма “Регионално развитие”
и “Околна среда”
Осигурени средства Изплатени
Година-2012 Оперативна програма
в лв. в лв.
Кюстендил Регионално развитие 1 905 232.00
Кюстендил Околна среда 87 807 247.00 684 926.00
Кочериново Регионално развитие 657 719.00
Рила Регионално развитие 735 577.00
Сапарева баня Регионално развитие 552 774.00
Дупница Регионално развитие 4 905 948.00
Дупница Околна среда 815 375.00
Общо 97 379 872.00 684 926.00

15. Обществени поръчки–първо полугодие на 2012г.
Много са проблемите при конкурсите за обществени поръчки. Те са свързани не толкова с
даването на подкупи, колкото с формулирането на условията на конкурсите за обществени
поръчки, които предопределят победителите.
Тук може да отбележим, че има сериозни пречки малките строителни фирми да участват в
процедурите за обществени поръчки за строителство. В момента именно общесвените поръчки на
държавата, общините и институциите са почти единствен източник на работа за много от
строителните фирми.
Огромната част от българските строителни предприятия не разполагат с достатъчно
финансов ресурс за изпълнение на големите проекти. Въпреки желанието за инвестиции в ДМА
голяма част от средните и малки фирми не са в състояние да отговорят на напредналото ниво на
технологично развитие. Липса на възможности за осигуряване на банкови гаранции за участие в
големи инфраструктурни обекти.
Продължава междуфирмената задлъжнялост , главно поради дългите срокове за разплащане
на възложителите.
По данни на АОП за периода януари-юни 2012г.по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки
обществени поръчки са сключени общо 4 договора в левова равностойност за над 5 343 640.17 лв.
(без ДДС).
Обявените Публични покани са на стойност 410 750.00 лв без ДДС
За сравнение през 2011 г.тези възложени обществени поръчки са съответнo за 10 768 536.77
лева. Изплатените суми са 6 874 356.26 лв.

16. Възложени обществени поръчки в АОП за област Кюстендил –
първо полугодие на 2012г.
Община № на договор лв.без ДДС Сключен договор / Изплатени
дата
Дупница 481523 2 110 188.85 02.07.2012г.
Невестино 471494 833 333.32 02.07.2012г.
Сапарева баня 462362 1 723 865.00 02.03.2012г.
Сапарева баня 470143 676 253.00 28.06.2012г.
Кочериново 00777-2012-0002 1 516 984.00
НОИ-Кюстендил 00145-2012-0083 1 578.00
Български пощи К-л 00276-2012-0008 ~30 000.00
Общо 5 343 640.17 4 бр.
Обявени публични покани
Трекляно 115 500.00
Бобов дол 95 250
Кочериново 200 000
Общо 410 750.00

17. Сивият сектор в строителството е нараснал с 20% за последните две
години
Сивата икономика оказва негативно влияние върху държавния бюджет и е в
състояние да изопачи основни показатели като растеж, безработица, реален БВП.
Това води след себе си поредица от важни политически решения в публичния
сектор, които незабавно рефлектират върху социалната среда и след това се връщат
като бумеранг към първоизточника. От глобална гледна точка държавите могат да
върнат загубените приходи от сивата икономика, като концентрират паричните
разплащания в интегрираните електронни системи, даващи възможност за
извършване на милиони транзакции едновременно, в милиони точки посвета.
Анализирането на предпоставките и индикаторите за сива икономика,както и
основното средство за нейното реализиране-парите в брой, дават основание на много
експерти да считат ,че един от основните начини “тя”да бъде преработена, е чрез
разширяване на употреба на електронните разплащания и чрез развитие на
електронните технологии.
За да се контролира сивия сектор е необходима съдебна власт и законодателна
реформа,както и прозрачно управление на публичните средства ,включващо строг
контрол на обществените поръчки.

18. С най-голям дял на сива икономика у нас са секторите строителство, туризъм и
здравеопазване.
Повечето сигнали за сива икономика, получавани в Центъра, са анонимни, защото
хората не се осмеляват да застанат с имената си зад тях, поради страх от санкции и
уволнение. Телефонът, на който може да се подават сигнали за нерегламентирани
бизнесотношения е 0800 123 58. Сигнали може да се пращат и на сайта
http://www.ikonomikanasvetlo.bg.
Като цяло най- много нерегламентирани практики са съсредоточени в Югозападна,
Югоизточна България и Северния регион. Първенци по размер на сивата икономика за
последните няколко години са Бургас и Монтана с над 60 %, следвани от Ямбол, Хасково,
Велико Търново, Кюстендил, Перник и Русе. Даже в Монтана за последните години близо
2/3 от населението е работило в сивия сектор. Според експертите има и връзка между
състоянието на региона и размерът на неформалната икономика. Така например в
населените места с по-слабо развитие и лоша инфраструктура има предпоставки за
по-високо ниво на сивата икономика.

19. Българското строителство тръгва нагоре през 2013 г.
2011 г. е дъното в спада на строителната продукция в България, коментират
експертите. Секторът ще започне да се възстановява през 2012 г.“
Правителството планира да постигне през тези две години най-висок процент на
усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
Сегашните обекти обаче се характеризират с повече незаети търговски площи и спадащи
наеми, което от своя страна може да ограничи бъдещите инвестиционни инициативи.
Спасение за този подсектор може да дойде от индустриалното и свързаното с аграрния
бизнес строителство: инвестициите там дълго са били отлагани, а в момента има на
разположение и подкрепа от Европейския съюз.
Най-големи обеми през 2011 г. регистрира строителството на транспортна
инфраструктура, благодарение на амбициите на правителството да изгради транспортна
мрежа, съответстваща на модерните стандарти. В това число влизат магистрали,
скоростни пътища, рехабилитация на националната пътна мрежа, метро, жп линии.
В следващите години би следвало да се засилят строителните проекти свързани с
екологията, защото към края на 2011 г. състоянието им беше неудовлетворително. Броят и
значението на т.нар. зелени проекти нараства и България става партньор в много
международни инициативи.
През 2011 г. нямаше международни енергийни проекти, в които
България да участва, но постепенно административните процедури се изпълняват и реален
старт на строителните дейности може да се чака за началото на 2013 г.

20. Изготвил:
Роза Никова
КСБ ОП-КЮСТЕНДИЛ
GSM 0878 971 186
E-mail: kustendil_office@ksb.bg
www.kyustendil-ksb.org