1. КРЪГОВРАТ НА АЗОТА И ВЪГЛЕРОДА УРОК

3. Азотът в природата е относително инертен. Под действие на електрични изпразвания (мълнии) само нищожна част част от него реагира с кислорода и в крайна сметка дава азотна киселина,падаща на повърхността с валежите. Съществува и сложна директна фиксация на атмосферния азот от бактерии и водорасли, превръщащи го в нитрати . Малка част азотни съединения (NH 3 и NO) идват с вулканични газове. Попадналият в почвата и водите азот се усвоява лесно от растенията и е важен градивен елемент на азотосъдържащите органични съединения. Азотът е елемент, който определя развитието на растителните организми. Неговата концентрация във водите и океаните е силно ограничена, както друг биоелемент- фосфора .

4. Растителните и животинки остатъци и екскрементите им отиват в почвата или в дънния бентос. Тук тези органични вещества стават храна на гъби, микроводорасли и бактерии, като при наличието на кислород се получават различни продукти – амоняк , азотен оксид, нитрити или нитрати.Те се поемат от коренните системи на растенията и така продължава синтеза на нови градивни частици.

5. Антропогенната намеса в кръговрата на азота е една целенасочена дейност, датираща отпреди повече от 200 години. Изразява се в специално внасяне в почвата на азот и азотни съединения, главно нитрати или амониеви соли. За да се осигури необходимото количество свързан азот, е развита мощна промишленост, използваща различни химични процеси за свързване на атмосферния азот. Внасянето на азотни съединения в почвата води до значително повишаване на плодородието и.

12. Кръговрат на въглерода

13. Въглеродът като биогенен елемент е с първостепенно значение. Съществуването му в природата се свежда главно до две минерални проявления. Те са варовиците (СаСО 3 ) с биологичен произход и въглеродния диоксид (СО 2 ), който се явява циркулиращата форма на неорганичния въглерод. Атмосферата съдържа само 0,03% СО 2 .

14. Кръговратът на въглерода в природата е един от най –сложните в природата и може да се разглежда като съставен от два , доста приличащи си цикъла. На сушата фотосинтезиращите растения от CO 2 (от въдуха) и H 2 O (от въздуха и почвата) под действието на слънчевите лъчи и хлорофила синтезират органични съединения – извършва се фотосинтеза. Фотосинтезата е един от най-важните процеси в развитието и съществуването на живата материя. От него зависят всички живи организми. Извършва се в клетките на растенията от хлорофилните белтъци в хлоропластите.

15. Въглеродният диоксид (CO 2 ) е основния парников газ след водните изпарения. Въглеродът се съхранява в изкопаемите горива под земята и далеч от биосферата. „Органичният въглероден цикъл” описва как въглерода преминава между морето, земните екосистеми и атмосферата. Без човешко влияние обменът между тези резервоари на въглерод е балансиран – например растенията приемат въглерод докато растат, а освобождават въглерод при своето гниене.

16. Въглеродът е важна съставна част на всички органични съединения. В сухото вещество на белтъчините се съдържат 52,5%, на мазнините — 76,5% и на въглехидратите — 43,8% въглерод. Поради това и пътищата за снабдяване на организма с въглерод и особено за отделяне на въглерод са значително повече, отколкото при азота. Основен път за снабдяване на организма с въглерод е храната. С нея постъпват 99,95% от необходимия на организма въглерод.Твърде малки количества въглерод постъпват в организма с водата. Морската вода с повърхността си е в контакт с атмосферата на огромна площ и когато има недостиг от въглероден диоксид, океанът го поглъща от въздуха. Тези процеси са част от въглеродния цикъл на планетата. Този бавен кръговрат на земната кора е много важен за живота.

17. Когато обаче хората изсичат дървета или изгарят изкопаеми горива, по този начин те освобождават допълнителни количества въглерод в атмосферата, увеличавайки парниковия ефект. Проблемът е особено сериозен при изкопаемите горива, тъй като тяхното използване добавя към „органичния въглероден цикъл” въглерод, който иначе би останал дълбоко в земята. Част от този въглерод достига атмосферата, втора част – дърветата, растенията и земните почви, а трета част отива в океаните. Повечето остава в атмосферата, тъй като ние изсичаме горите и изграждаме градове, пътища, фабрики, намалявайки способността на земната биосфера да абсорбира въглерод.